Решение № 220 от 7.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 347/2025 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№142047 от 20.12.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „Магнум - Д“ ЕООД, ЕИК831674421,

срещу решение № 1553 от 11.11.2024г., постановено по търговско дело

№20231100900066 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, с което „МАГНУМ-Д“ ЕООД, ЕИК 831674421, е осъдено да заплати на

„ЕЙ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 201219547, по предявените от „ГЛОБАЛ БРОКЕРИДЖ СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК 206417369, в качеството му на процесуален субституент, искове с правно основание чл.134 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 ЗЗД следните суми:

сумата от 91 204,10 лв. - част от задължението по фактура № 359/2022г., сумата

от 129 088 лв. - непогасената част от задължението по фактура № 360/2022г., сумата

от 326 166 лв., дължима по фактура № 361/2022г, сумата от 153 610,80 лв.,

дължима по фактура № 362/2022г., сумата от 535 707 лв., дължима по фактура № 363/2022г., и сумата от 864 224,10 лв., дължима по фактура № 364/2022г., ведно със законната лихва от 12.01.2023г. до погасяването;

отхвърлено е направеното от „МАГНУМ-Д“ ЕООД, ЕИК 831674421,

възражение за съдебно прихващане със сумата от 2 640 370,50 лв., представляваща цена по договор за продажба от 01.03.2022 г. съгласно фактура № 55/01.09.2022г.;

„МАГНУМ-Д“ ЕООД, ЕИК 831674421, е осъдено да заплати на „ГЛОБАЛ

БРОКЕРИДЖ СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК 206417369, на основание чл.78, ал.1 ГПК

сумата от 140 550 лв. разноски за първоинстанционното производство.

Въззивникът обжалва изцяло горепосоченото решение, като постановено при неизяснени фактически обстоятелства от значение за производството, при погрешни фактически и доказателствени констатации, при липса на обсъждане в съвкупност на доказателствения материал по делото, при неправилни правни изводи, които противоречат на материалния и процесуалния закон и са необосновани, по подробно

изложени съображения.

Иска се от съда да обезсили решението, като процесуално недопустимо, в частта, на постановеното с диспозитива отхвърляне на предявеното възражение за съдебно прихващане.

След отмяната на обжалваното решение се иска постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от ищеца срещу ответника искови претенции като неоснователни и недоказани, при условията на евентуалност – да бъде уважено своевременно заявеното и прието за разглеждане в производството възражение за съдебно прихващане и да бъдат отхвърлени предявените искове поради прихващане.

Според въззивника решението е недопустимо, в частта на неговия диспозитив,

за отхвърляне на предявеното при условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане.

Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на императивните правила на чл.146 ГПК относно задължителното съдържание на доклада по делото, както и нормите относно разпределение на тежестта на доказване /чл.154, ал.1 и чл.146, ал.1, т.5 ГПК/, правилата относно понятието за трети лица в обхвата на чл.181 ГПК и доказателствената сила на подписаните от страните частни документи.

Според него, решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила за съвкупна преценка на приетите в производството доказателствени средства, както и на доводите на страните по вътрешно убеждение - чл.12 ГПК. Неправилно не е обсъден в цялост събрания в производството доказателствен материал, а доказателствените изводи относно фактите в процеса са изградени върху приети едва в решението като „признати“ и „неоспорени“ факти, като са преценявани само съставени и подписани от ищеца и други лица изгодни за ищеца документи, надлежно и своевременно оспорени от ответника, като е отказано откриване на производство по оспорването им.

Поддържа, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени процесуални нарушения на императивните правила на чл.450 ГПК, чл.451, ал.1 ГПК, чл.452, ал.3 ГПК и чл.453 ГПК, както и че е налице противоречие с чл.103 и чл.104 ЗЗД и практиката по прилагането им.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ГЛОБАЛ БРОКЕРИДЖ СЪРВИСИЗ“ ЕООД е представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по изложени съображения.

Поддържа, че не са налице нарушения на ГПК във връзка с доклада по делото и несъответствия между правната квалификация на иска в проекта за доклад и диспозитива на съдебното решение от една страна и мотивите на съдебното решение от друга. Анализирани са позоваването от съда на чл.401, изр. 2-ро от ГПК и изявленията на ответника, и е изведен извод, че има твърдение, че „Магнум-Д” ЕООД е задължено лице по същите фактури.

Обсъдени са доказателства по делото и изявленията в отговора на исковата молба, като твърди, че задължението на „Магнум-Д“ ЕООД по всички фактури е осчетоводено, след като е осчетоводено погасяването му с прихващане. Дори задължението по процесните фактури да не произтича пряко от твърденията на ответника, то същото е установено от представените писмени доказателства и ССЕ.

Оспорените като антидатирани документи са подписани управителя на „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД и законния представител на ответника.

Оспорва се поддържаното, че ищецът по чл.134 ЗЗД не е трето лице спрямо

подписаните от субституираното лице документи, по подробно развити аргументи. Ищецът не е участвал в съставянето и подписването на документите, които му се противопоставят, и в тежест на ответника е да установи достоверната им дата по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК.

По делото не е установена достоверна дата преди 29.09.2022г. /датата на връчване на запорното съобщение за запор на вземането на ответника „Магнум-Д” ЕООД/ на което и да е от изявленията за прихващане и пораждащите задължение документи.

След преценка на подлежащите на доказване обстоятелства по делото е изведен извод, че при условията на пълно и главно доказване е установено, че „Холсейл Електроникс“ ЕООД е цедирало на ищеца вземането към съищеца „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД и цесията е надлежно съобщена на съищеца.

Оспорени са възраженията във въззивната жалба, относно извода на съда, че

„най-ранната достоверна дата на фактура № 55/2022г. е 30.09.2022г.“. Твърди се, че възражението за съдебно извършено прихващане е разгледано на стр. 7 от решението.

Излага се, че съдът е преценил идентитета на запорираното и процесното вземане въз основа на броя и вида стоки и посочената им цена, а не въз основа на близостта на датите на фактурите съставени между „Холсейл Електроникс” и „Ей Джей Трейдинг Консулт” от една страна и тези между „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД и „Магнум-Д, т.е. оплакванията не почиват върху фактическите констатации на съда.

Разяснена е логиката на закона, че връчване на запорното съобщение на третото задължено лице /в случая „Магнум-Д” ЕООД/ превръща това лице в пазач на вземането, и то няма право да се разпорежда по какъвто и да е начин с вземането, поради което оплакванията на жалбоподателя, че меродавно е връчването на прекия длъжник не намират опора в съдебната практика и правната доктрина.

Според него, че оплакването, че ГПК забранява единствено плащане и прехвърляне на запорираното вземане, но не и други методи на неговото погасяване, не отговаря на правната доктрина и съдебна практика. Съдът не е поставил допълнителни „условия“ или допълнителни факти извън предмета на доказване на чл.134 ЗЗД. Поддържа се, че нито договора, от който уж произтича насрещното задължение на „Ей Джей Трейдинг Консулт”ЕООД, нито изявлението за прихващане в писмо от „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД /недатирано/ или датата на получаването му на 01.09.2022г. от „Магнум-Д” ЕООД, нито изявлението за прихващане в протокол за прихващане от 09.09.2022г. не са с достоверна дата спрямо ищеца, затова и едностранното изявление за прихващане на „Ей Джей Трединг Консулт” ЕООД по делото няма правно значение.

Излагат се аргументи срещу оплакването, че прихващането е породило действие между „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД и „Магнум-Д” ЕООД, което обвързва процесуалния субституент.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С искова молба вх.№2878 от 12.01.2023г. по описа на СГС „Глобал Брокеридж Сървисиз” ЕООД, с ЕИК 206417369, като процесуален субституент на основание

чл.134 ЗЗД на длъжника си „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД, с ЕИК 201219547,

е предявил иск срещу „Магнум - Д“ ЕООД, ЕИК 831674421, като е поискал от съда да осъди ответника „Магнум - Д“ ЕООД да заплати на „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД сумата от 2 100 000 лв., частично от целия размер на иска от 2 734 382,12 лв. стока, представляващо цена на стока по фактури 359/23.06.2022, 360/24.06.2022г., 361/24.06.2022г., 362/27.06.2022г., 363/08.07.2022г., 364/11.07.2022г., издадени от „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД.

Ищецът е основал иска си на твърдения, че „Холсейл Електроникс“ ЕООД е продавало телефони, офис и телекомуникационно оборудване на „Магнум-Д” ЕООД.

От септември на 2021г. „Холсейл Електроникс” ЕООД извършва всички свои доставки за „Магнум -Д” ЕООД чрез посредника „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД,

който няма офис, складова база или служители и единственото лице, което извършва дейност в дружеството е едноличния собственик на капитала и управител - г-н М.. Стоките се доставят на крайния получател - в складовата база на „Магнум – Д“ ЕООД, точното изпълнение на поръчката се проверява от служители на „Магнум- Д“ ЕООД /като след проверката от „Магнум – Д“ ЕООД, посредникът „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД връща разписани от него приемо - предавателни протоколи/ и крайната цена на стоките се плаща от „Магнум – Д“ ЕООД. „Магнум - Д“ ЕООД превежда цената на получените стоки по сметка на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД, а след това „Ей Джей Трейдинг Конулт“ ЕООД превежда на „Холсейл Електроникс“ ЕООД фактурираната цена.

„Холсейл Електроникс” ЕООД сключило рамково споразумение с „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД на 19.07.2021г. за доставка на телекомуникационно оборудване съгласно заявка на възложителя „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД.

С двустранно подписани приемо - предавателни протоколи без забележки от страна

на възложителя, „Холсейл Електроникс” ЕООД доставило на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД франко склад на „Магнум — Д“ ЕООД следните стоки: - на 23.06.2022г. 2100 бройки Apple Airpods V-3 MME73ZM/A със серийни номера, описани в протокола;

• на 24.06.2022г. 2200 бройки Apple Airpods

2 Series MV7N2ZM/A и 2000 бройки Apple Airpods Pro 2021 MLWK3ZM/A със серийни номера, описани в протокола; - на 08.07.2022г. 1500 бройки Apple Airpods 3rd Generation Series MME73ZM/A и 530 бройки Apple Airpods Pro 2021 MLWK3ZM/A със серийни номера, описани в протокола; - на 11.07.2022г. 1750 бройки Apple Airpods Pro 2021 MLWK3ZM/A със серийни номера, описани в протокола;

За извършените доставки „Холсейл Електроникс“ ЕООД издало на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД ф-ра 297/23.06.22г. за 699 879,60 лв., ф - ра 298/24.06.22г. за 123 5457,60 лв., ф - ра 299/08.07.22 г. за 705 340,92 лв. и ф - ра 300/11.07.22г. за 671 937 лв.

„Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД осчетоводил издадените фактури, заплатил

е сумата от 578 233 лв. с ДДС по първата фактура - 297/23.06.2022г. на „Холсейл Електроникс” ЕООД, след което спрял плащанията.

Ищецът закупил с договор за цесия от 16.08.2022г. от вземанията на

„Холсейл Електроникс“ ЕООД срещу ответника в общ размер на сумата от 2 734

382,12 лв., както следва: 1. непогасената част от главница в размер на 121 646,60 лв. с ДДС - по ф - ра 297/23.06.22 г.; 2. 1 235 457,60 лв. с ДДС - по ф - ра298 / 24.06.22г.; 3. 705 340,92 лв. с ДДС - по ф - ра 299 / 08.07.22 г., и 4. от 671 937 лв. с ДДС - по ф - ра 300/11.07.22г.

Цедентът „Холсейл Електроникс” ЕООД уведомил длъжника „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД за прехвърленото вземане на електронен адрес на управителя ••••••••@ajtrade-bg.com, с електронно писмо от 19.08.2022г. - получил потвърждение за получаването на съобщението за цесия с електронно писмо от 19.08.2022г. и на електронния адрес, обявен в търговския регистър на АВ - с електронно писмо от 19.08.2022г. След съобщението за цесията започнали преговори, като „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД заявило, че няма средства, поради неплащане на доставките от „Магнум-Д“ ЕООД.

По молба на ищеца с Определение на Софийски градски съд по гр.д. № 9754/2022г.

на СГС, II-Б състав е допуснато обезпечение на бъдещия иск срещу „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД чрез запор на вземането на „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД от ответника „Магнум Д” ЕООД в същия размер. Наложили запора на вземането на

„Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД от ответника „Магнум Д” ЕООД на 29.09.2022г. по изп.дело 20227870400141 по описа на ЧСИ М. Д..

С отговор на запорното съобщение, изпратен на 05.10.2022г. до погрешен адресат /СГС/, „Магнум-Д“ ЕООД е заявил, че не признава за основателно вземането, тъй като

с протокол за прихващане, сключен на 09.09.2022г., част от вземането в размер на

2 130 907,90 лв. е прихванато срещу насрещни задължения на „Ей Джей

Трейдинг Консулт” ЕООД, а остатъкът от вземането от 532 932,50 лв. е разсрочено в срок до 18.11.2022г. Протоколът за прихващане няма достоверна дата, създаден е от длъжника на ищеца „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД и неговия длъжник „Магнум-Д” ЕООД с цел да не бъде признато вземането на ищеца, но като документ без достоверна дата не му е противопоставим.От „Магнум -Д” ЕООД отказали разговори. Устно е потвърдено на ищеца, че ще си получи плащането, след разрешаване на проблема с НАП.

„Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД не извършва действия за събиране на вземането си, а участва в създаването на антидатирани документи с длъжника си, и за ищецът има правен интерес да установи, че „Магнум-Д” ЕООД е длъжник на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД, и да осъди „Магнум-Д“ ЕООД да плати задължението си на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД. При изпълнение на евентуалното осъдително съдебно решение ищецът ще може да събере вземането по наложения запор на вземане по сметката на ЧСИ Д. и да удовлетвори претенциите си по евентуалното положително осъдително решение срещу неговия длъжник „Ей Джей Трейдинг Консулт" ЕООД.

Ответникът „Магнум - Д“ ЕООД, ЕИК831674421, оспорва редовността и допустимостта на исковата молба, съответно предявения иск по основание и размер.

Твърди, че искът е недопустим поради липса на право на иск и липса на правен интерес на ищеца, като процесуален субституент на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД.

Оспорва процесуалната и материалноправната легитимация на ищеца „Глобал Брокеридж Сървисиз“ ЕООД, като цесионер на твърдени вземания на „Холсейл Електроникс“ ЕООД към „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД.

Наложеният запор на вземане с Определение № 9038 от 20.09.2022г. по гр.д. №9754/2022 г. на СГС, II б състав и обезпечителна заповед от 23.09.2022г. е върху вземания на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД срещу „Магнум -Д“ ЕООД за доставени стоки, а не за парично вземане, т.е. несъстоятелни са твърденията, че при евентуално осъдително решение щяло да се достигне до събиране на вземането по наложения запор.

Прави възражение за нищожност на рамковия договор за цесия между „Холсейл Електроникс“ ЕООД и „Глобал Брокеридж Сървисиз“ ЕООД с посочена в него дата 23.06.2022 г. и договора за цесия между двете дружества с посочена в него дата 16.08.2022 г. на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД като привидни, сключени за целите на предявяване на искови претенции срещу „Магнум -Д“ ЕООД и „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД, нищожни поради липса на цена за прехвърляне на вземанията и липса на съгласие.

Прави възражение, че двата представени с исковата молба договори за цесия не са породили действие спрямо трети лица, както и спрямо твърдения длъжник „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД поради липса на надлежно съобщаване по смисъла на чл. 99, ал.4 ЗЗД. „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД не е уведомено надлежно за твърдяното

прехвърляне на вземания.

Прави възражение, че цесионерът и ищец в настоящото производство не е носител на цедираиото вземане, тъй като с рамковия договор за цесия с посочена дата 23.06.2022 г. и договора за цесия с посочена дата 16.08.2022 г. не му е прехвърлено вземане на „Холсейл Електроникс“ ЕООД към „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД, тъй като те са нищожни като привидни и тъй като цедентът не е бил носител на посочените в договорите вземания.

Прави възражение за липса на качеството на кредитор на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД спрямо „Магнум-Д“ ЕООД, както и възражение за липса на каквото и да е било задължение на последния към субституирания ищец по посочените в исковата молба фактури, а именно: фактура № 359 от 23.06.2022 г., фактура № 360 от 24.06.2022 г., фактура № 361 от 24.06.2022 г., фактура № 362 от 27.06.2022 г., фактура № 363 от 08.06.2022 г. и фактура № 364 от 11.07.2022г. Напротив, ответникът е кредитор на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД, който след извършеното прихващане му дължи заплащане на сумата в размер на 532 932, 50 лв.

Прави, евентуално частично възражение за прихващане. Ако се приеме, че въпреки извършеното прихващане с протокола за прихващане от 09.09.2022г. на насрещни вземания и задължения между „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД и „Магнум Д“ ЕООД съществуват задължения на ответника към „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД, произтичащи от фактура № 359 от 23.06.2022 г„ фактура № 360 от 24.06.2022г., фактура № 361 от 24.06.2022г., фактура № 362 от 27.06.2022 г., фактура № 363 от 08.06.2022г. и фактура № 364 от 11.07.2022г., заявява възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума по частичния иск, основанията на които не са конкретизирани в обстоятелствената част на исковата молба, с насрещното вземане на доверителя ни за авансово плащане на 30 % от цената на договорени стоки по договор за доставка от 01.03.2022г. между „Магнум Д“ ЕООД - доставчик, и „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД - купувач, в общ размер на авансовото плащане от 2 640 370, 50 лв., съгласно чл. 1.2.1. от договора, за което е издадена фактура № 3300000055 от 01.09.2022г. на „Магнум - Д“ ЕООД с получател „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД, до размера на цената на предявения частичен иск. В случай че ищецът увеличи размера му, увеличава размера на предявеното евентуално възражение за прихващане до увеличения размер на исковата претенция, като предявеният иск бъде отхвърлен, поради прихващане.

С разпореждане № 1128 от 17.02.2023г. „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД е конституирано като съищец по делото, на основание чл.26, ал.4 ГПК.

Съищецът оспорва исковете, като заявява, че задълженията на ответника по процесните фактури са погасени чрез прихващане, обективирано в протокол от 09.09.2022г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са предявени искове осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ, вр. чл.134 ЗЗД, които са допустими, тъй като не е необходимо субституентът да доказва кредиторовото си качество, а само то да следва от надлежни твърдения и да не е отречено с влязло в сила решение. За допустимостта на иска по чл.134 ЗЗД е достатъчно да съществува принципна опасност от неудовлетворяване на кредитора, която опасност произтича от самия факт на неизпълнение на задължението, предмет на иска /арг. чл.133 ЗЗД/. Доколкото наличието на обезпечение е допълнително основание за процесуалната легитимация на кредитора съгласно чл.401, изр.2 ГПК, доводите на ответника срещу липсата на идентичност между запорираното вземане и вземането по процесните фактури са приети за неоснователни. Индивидуализацията на стоките, дадена в определението за допускане на обезпечението,

е идентична с индивидуализацията на стоките по процесните фактури № № 359/23.06.2022 г., 360/24.06.2022г., 361/24.06.2022г., 362/27.06.2022г., 363/08.07.2022г. и 364/11.07.2022г., като съвпада и посоченият брой вещи. Като е сравнил датите на фактурите с датите на приемо - предавателните протоколи, посочени в определението по чл. 390 ГПК, съдът е приел, че предмет на запора са именно процесните вземания.

За неоснователно е прието възражение на ответника за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Обстоятелството, че субституентът може да получи осъдително решение по предявения от него в отделно производство иск срещу носителя на материалното право /т.д. № 1963/2022г. на СГС, ТО, 5 състав/, не води до „двойно плащане на едни и същи задължения“. С положително решение по делото няма да се създаде изпълнителен титул в полза на субституента срещу ответника, а ще се обезпечи събираемостта на евентуално признатото в другия процес негово вземане към съищеца. Правният интерес изрично е признат и в разпоредбата на чл. 401, изр. 2 ГПК.

Разгледани по същество, исковете са приети за основателни.

Предмет на исковете са вземания за цена по договори за продажба на

стоки, обективирани във фактури № № 359/23.06.2022г., 360/24.06.2022г.,

361/24.06.2022г., 362/27.06.2022г., 363/08.07.2022г. и 364/11.07.2022г. Възникването на облигационни отношения по повод процесните доставки не се оспорва от страните по тях, доколкото и двете /продавачът „ЕЙ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД и купувачът „МАГНУМ-Д“ ЕООД/ твърдят погасяване на задълженията по издадените фактури, което съставлява признание за съществуването на договор и за неговото точно изпълнение от продавача. Ето защо съдът е приел, че в полза на продавача са възникнали следните вземания: за сумата от 714 672лв. - продажна цена по фактура №359/2022г., 774 528 лв. - продажна цена по фактура №360/2022г., 329 166 лв. - продажна цена по фактура №361/2022г., 153 610,80 лв. - продажна цена по фактура № 362/2022г., 535 707 лв. - продажна цена по фактура №363/2022г. и 864 224,10 лв. - продажна цена по фактура № 364/2022 г.

От приети платежни нареждания се установява, че ответникът-купувач е извършил частично плащане по фактура № 359/2022г. в размер от 595 560лв., в резултат от което задължението по тази фактура е намалено до сумата от 119 112лв., и частични плащания по фактура №360/2022г. в размер от 510 440лв. и 135 000лв., в резултат от което задължението по тази фактура е намалено до сумата от 129 088лв.

Спорен е въпросът дали остатъкът от фактурираните задължения е погасен чрез прихващане, извършено с насрещно вземане на „МАГНУМ-Д“ ЕООД за авансова продажна цена по договор от 01.03.2022г.

На 20.09.2022г. в полза на „ГЛОБАЛ БРОКЕРИДЖ СЪРВИСИЗ“ ЕООД е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен паричен иск, предявим срещу „ЕЙ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД за вземане в размер от 2 734 382,12лв., с което субституентът

се легитимира процесуално в настоящото производство. Обезпечителната мярка

е запор върху вземанията на „ЕЙ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД от „МАГНУМ-Д“ ЕООД, които са предмет и на косвения иск. За налагане на запора до „МАГНУМ-Д“ ЕООД е изпратено запорно съобщение от 26.09.2022г. Не се спори, че същото е получено

от ответника в качеството му на трето задължено лице на 29.09.2022г., а на 05.10.2022г. ответникът е уведомил съдебния изпълнител, че не признава запорираното вземане, като погасено чрез прихващане. Към възражението са приложени уведомително писмо от 01.09.2022г., протокол за прихващане от 09.09.2022г. и покани за доброволно плащане, приети като писмени доказателства по настоящото дело.

Според съдържанието им на 05.07.2022г. и на 01.08.2022г. „ЕЙ ДЖЕЙ

ТРЕЙДИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД е получило покани от „МАГНУМ-Д“ ЕООД за изпълнение на задължение по договор за продажба от 01.03.2022г. в размер от 2 640 370,50лв. и съответната лихва за забава, а на 01.09.2022г. съищецът е връчил на „МАГНУМ-Д“ ЕООД изявление за прихващане на вземанията му по процесните фактури със задължението му по договора от 01.03.2022г.

На 09.09.2022г. е подписан и протокол за прихващане в горепосочения смисъл,

като задължението на „ЕЙ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД по договора

от 01.03.2022г. е индивидуализирано допълнително чрез посочване

на фактура - №55/01.09.2022г.

Съгласно чл.401 ГПК обезпечителният запор има действието, предвидено в чл.451 ГПК и чл. 452 ГПК. Според чл.451 ГПК от момента на налагане на запора длъжникът

се лишава от правото да се разпорежда с вземането /вкл. като прихваща с него/ и от същия момент съгласно чл.452, ал.3 ГПК погасяването /вкл. чрез прихващане/, извършено от третото задължено лице в полза на длъжника, няма погасителен ефект по отношение на лицата, ползващи се от запора. Макар действието на непротивопоставимост да е относително /погасяването се счита за ненастъпило само спрямо определени кредитори, но не и между страните по правоотношението/, съдът е приел, че ако се установят предпоставките му, то следва да бъде зачетено и в настоящия процес, независимо че тук субституентът упражнява чуждото право в обема, в който то съществува в патримониума на неговия длъжник. Обратното означава да се обезсмисли целта на косвения иск, която е да се увеличи имуществото на длъжника, за да послужи то за удовлетворение на кредиторите му, сред които е и субституентът. Ако в производството по иска, предявен при условията на чл.401, изр.2 ГПК, съдът не приложи последицата на чл.452, ал. 3 ГПК, това би довело до формиране на сила на пресъдено нещо, отричаща вземането спрямо обезпечения кредитор, макар извън този процес за него вземането да се счита за непогасено, който резултат е несъвместим с правната логика, т.е. трябва да се установи дали прихващането е извършено преди налагане на запора.

Съдът е приел, че процесният запор се счита наложен на 29.09.2022г. - с връчване на запорното съобщение на третото задължено лице съгласно чл.450, ал.3 ГПК.

За неоснователна е приета тезата на ответника, че за длъжника запорът поражда действие от момента, когато на него е връчено уведомление за това, тъй като :

процедурата по налагане на запор върху вземане не предвижда изпращане на нарочно уведомление до длъжника (различно от поканата за доброволно изпълнение) относно наложения запор;

получаването на уведомление от длъжника е посочено от закона като начало на забранителното действие на запора само при запор на вещ (чл.451, ал. 2 ГПК), докато по аргумент от разпоредбата на чл.453, т. 3 ГПК при запор на вземане непротивопоставимостта на извършеното и от самия длъжник разпореждане с вземането започва от получаване на запорното съобщение от третото задължено лице. Ако този момент предхожда уведомяването на длъжника, той поставя началото и на забраната за самия длъжник да се разпорежда с вземането.

Изявлението за прихващане се съдържа в два частни документа - уведомително писмо от 01.09.2022г. и протокол от 09.09.2022г., чиито дати на съставяне/връчване не са официално заверени. С незаверена по официален начин дата са и документите, обективиращи възникването на пасивното вземане - договор от 01.03.2022г. и фактура №55/2022г. Същевременно всички тези документи се противопоставят на субституента, който не е участвал в тяхното създаване, но чиито права биха били накърнени от датирането им. Следователно, според съда субституентът има качеството на трето лице по смисъла на чл.181 ГПК и за него документите ще имат достоверна дата от деня, в който е настъпил някакъв факт, сочещ за несъмненото им съставяне /съдът споделя буквалното, наречено неточно и „по-широко“, тълкуване на понятието „трети лица“ по смисъла на чл. 181 ГПК, което не изисква връзка на правоприемство между издателя на документа и третото лице/.

За доказване на достоверната дата на съставяне на документите, касаещи прихващането, са приети заключения на ССчЕ и СТЕ. Според основното заключение на ССчЕ и допълнението към него фактура № 55/01.09.2022г., обективираща пасивното вземане по прихващането, е издадена във връзка с договор за продажба от 01.03.2022г., сключен между „МАГНУМ-Д“ ЕООД като продавач и „ЕЙ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД

като купувач. Фактурата е на стойност 2 640 370,50 лв. - авансово плащане на 30 % от продажната цена. Според допълнителното заключение на ССчЕ фактурата е генерирана с компютърна програма Exel във файл, създаден на 01.09.2022г., а е осчетоводена в счетоводните регистри на продавача чрез счетоводна компютърна програма на 30.09.2022г. Съгласно разясненията на вещото лице Х., изготвило приетото заключение на СТЕ /дадени в о.с.з. на 23.10.2024г./, датата на създаване на файла с фактурата в програма Exel може да бъде манипулирана, докато датата на въвеждане на документа в базата данни на софтуерния продукт 30.09.2022 г. експертът възприема за достоверна.

Установява се , че фактура № 55/2022г. е отразена от „МАГНУМ - Д“ ЕООД в дневника за продажби за септември 2022г. и в справката-декларация от 14.10.2022г. Съгласно данни от НАП тази фактура не е била включена в дневниците за покупки на „ЕЙ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД за периода септември 2022г. - юли 2023г. Според предоставени от самия купувач дневници обаче фактурата е отразена в дневника за септември 2023г. Наред с горното ССчЕ сочи, че в дневника за покупки на

„ЕЙ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД за ноември 2022г. е отразена

фактура №292/20.09.2022 г., издадена от „МАГНУМ-Д“ ЕООД със същата стойност и с основание „сгрешен номер на фактура“. Фактурата е била създадена на 21.09.2022г., като според представения от „ЕЙ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД на 18.10.2023г. дневник за покупки за септември 2023 г. фактура № 292/2022г. е сторнирана и е декларирана фактура №55/2022 г. „ЕЙ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД е предоставило на вещото лице мемориален ордер №4/01.09.2023г., с който е отразена корекцията на фактура № 292/2022г., и мемориален ордер № 3/01.09.2023г., с който е отразен аванс по фактура № 55/2022г. с дата на осчетоводяване 01.09.2023г., а на 03.04.2024г. дружеството е представило и мемориален ордер № 73/01.09.2023г., с който също е отразен аванс по фактура № 55/2022г. с дата на осчетоводяване 01.11.2022г.

При тези факти съдът е приел, че най - ранната достоверна дата на съставяне на фактура № 55/2022г. е 30.09.2022г., тъй като към тази дата е настъпил факт, от който „несъмнено“ по смисъла на чл.181 ГПК може да се направи извод за съществуване на документа - това е включването на фактурата в счетоводен софтуер, чиито данни относно датата са неманипулируеми според СТЕ. По - ранна дата не се установява нито от данните за включване на фактурата в дневника за продажби на продавача /най- ранната достоверна дата за това е входящият номер на справката-декларация, подадена от продавача - 14.10.2022г./, нито от данните за осчетоводяване на фактурата от купувача - на първо място, неговото счетоводство според допълнителното заключение на ССчЕ е водено нередовно /посочени са три различни номера на фактури с една и съща стойност и са извършени два пъти корекции, но са нарушени законовите изисквания за последователност на счетоводните записи/, а на второ място всички дати, касаещи включване на фактурата в счетоводството на съищеца, отново са последващи 30.09.2022 г.

По - ранна спрямо връчването на запорното съобщение достоверна дата нямат и изявленията за прихващане - изявлението, направено от „ЕЙ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД в уведомителното писмо, е датирано на 01.09.2022г. без достоверност по смисъла на чл.181 ГПК, а за достоверна дата на изявленията на двете страни, обективирани в протокола за прихващане, датиран на 09.09.2022г., съдът приема датата на осчетоводяването му чрез включването му в счетоводния софтуер на „МАГНУМ“ ЕООД - 06.10.2022г., а не датата на съставяне на файла за изготвянето му, в каквато насока е заключението на СТЕ.

Според правилата на доказването съдът е приел, че процесното прихващане е извършено след връчване на запорното съобщение на третото задължено лице. Съищецът признава други факти, но признанието му, ценено при условията на чл. 175 ЗЗД, не кореспондира с останалите доказателства и съдът не го е кредитирал. Недостатъчни да опровергаят извода на съда за недостоверност на датите на документите, касаещи прихващането, са и доказателствата относно обичайната практика на двете дружества във връзка с прихващане на насрещни вземания, защото: доказват факт /обичайна практика/, който не е „несъмнен“ по смисъла на чл.181 ГПК; самите те нямат достоверна дата и поради това не са годни да установят предхождащата процесния момент обичайна търговска практика на страните.

Ето защо прихващането /ако се приеме, че е извършено с валидно възникнало пасивно вземане/ няма погасителен ефект, противопоставим на субституента, и по изложените по - горе мотиви това обстоятелство трябва да бъде зачетено в настоящото производство, като се приеме, че към момента на устните състезания в полза на съищеца срещу ответника съществуват процесните вземания.

По възражението за съдебно прихващане, съдът е приел, че настоящия процес, макар да има за предмет чужди права, следва да отчете и съществуването на специална защита за субституента, каквато дава разпоредбата на чл.452, ал.3 ГПК, обявяваща за непротивопоставимо погасяването на задължението спрямо лицето, наложило запора. Това следва от действителния смисъл на закона, а също и от обстоятелството, че

обезпеченият кредитор има специална процесуална легитимация да предяви иск съгласно чл.401, изр.2 ГПК, която неминуемо е свързана с правото му да противопостави в този процес своите права на третото задължено лице. Поради тази относителна забрана за компенсиране възражението за прихващане, направено в процеса по иска на обезпечения кредитор, следва да бъде отхвърлено, съответно исковете следва да бъдат уважени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство е прието като доказателство, приложеното по делото решение №277 от 22.02.2024г., постановено по т.д.№1963/2022г. по описа на СГС, ТО,

5 състав, влязло в законна сила на 23.04.2025г., с което „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД, с ЕИК: 201219547, е осъдено да заплати на „Глобал Брокеридж Сървисиз” ЕООД, с ЕИК: 206417369, по предявения иск с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 2 734 382,12 лв.-главница за непогасено вземане по Договор за цесия от 16.08.2022г., сключен между ХОСЕЙЛ ЕЛЕКТРОНИКС ЕООД и ГЛОБАЛ БРОКЕРИДЖ СЪРВИСИЗ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на депозиране на исковата молба-27.10.2022г., до окончателното изплащане на сумата; Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД, с ЕИК: 201219547, е осъдено да заплати на „Глобал Брокеридж Сървисиз” ЕООД, с ЕИК: 206417369, сумата от 109 798.28 лв. - съдебни разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При служебно извършената от въззивната инстанция проверка на обжалваното решение и съобразяване възражението във въззивната жалба се констатира, че в частта, в която съдът се е произнесъл в диспозитива на решението по направеното от „МАГНУМ-Д“ ЕООД, ЕИК 831674421, възражение за съдебно прихващане със сумата от 2 640 370,50 лв., представляваща цена по договор за продажба от 01.03.2022г. съгласно фактура №55/01.09.2022г., като е отхвърлил същото, решението е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. В подкрепа на този извод са мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020г., ОСГТК на ВКС, в които, след като е съобразена характеристиката на възражението за прихващане, като защитно средство, е изведен извод, че съдът не се произнася в диспозитива на решението по неоснователно възражение за прихващане.

В останалата част първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Разгледана по същество въззивната жалба, извън частта, в която се поддържа недопустимост на първоинстанционното решение по отношение произнасянето в диспозитива на решението по заявеното съдебно прихващане, е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя изложените мотиви в обжалваното решение

в подкрепа на извода за основателност на предявените искове в уважените размери и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като предвид въведените с жалбата възражения следва да добави следното:

„Хосейл Електроникс“ ЕООД има вземания към „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД по договори за продажба на стоки, доставени франко склад на „Магнум – Д“ ЕООД на стоки, описани в исковата молба, обективирани във фактури №№ 297/23.06.2022г.; 298/24.06.2022г.; 299/08.07.2022г. и 300/11.07.2022г.

Същите стоки в последствие са препродадени от „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД на „Магнум – Д“ ООД, за което са издадени фактури № № 359/23.06.2022г., 360/24.06.2022г., 361/24.06.2022г., 362/27.06.2022г., 363/08.07.2022г. и 364/11.07.2022г. Възникването

на облигационни отношения по повод процесните доставки не се оспорва от страните, доколкото и двете страни /продавачът „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД и купувачът „Магнум – Д“ ООД/ твърдят погасяване на задълженията по издадените фактури с протокол за прихващане от 09.09.2022г. за сумата от 2 130 907,90лв. с насрещни задължения на „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД, а остатъка от вземането от 532 932,50лв. било разсрочено в срок до 18.11.2022г., т.е. в полза на продавача са възникнали вземания за сумите от : 714 672лв. - продажна цена по фактура №359/2022г.;774 528 лв. - продажна цена по фактура №360/2022г.; 329 166 лв. - продажна цена по фактура №361/2022г.; 153 610,80 лв. - продажна цена по фактура № 362/2022 г.; 535 707 лв. - продажна цена по фактура №363/2022г., и 864 224,10 лв. - продажна цена по фактура №364/2022г.

С рамков договор за цесия от 23.06.2022г. /л.54/ и договор за цесия от 16.08.2022г. /л.55/ „Хосейл Електроникс“ ЕООД е прехвърлило на „Глобал Брокеридж Сървисиз” ЕООД, с ЕИК: 206417369, вземанията си към длъжника „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД по фактури – ф-ра 297/ 23.06.2022 г. за сумата от 121 646,60лв. с ДДС; ф-ра 298 / 24.06.2022 г. за думата от 1 235 457,60 лв. с ДДС, ф-ра 299/08.07.2022 г. за 705 340,92 лв. с ДДС и ф-ра 300 / 11.07.2022 г. за 671 937 лв., или общо в размер на 2 734 382,12лв.

Представен е протокол за прихващане на вземания и задължение от 09.09.2022г. / л.101/, с който „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД и „Магнум – Д“ ООД са прихванали задълженията по издадените фактури от „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД към „Магнум – Д“ ООД, с вземане на „Магнум – Д“ ООД към „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД по договор за доставка от 01.03.2022г. и фактура № 3300000055 от 01.09.2022г. /л.106-111/, на обща стойност 2 130 907,90лв., като е уговорено вземането от 532 932,50лв. да бъде заплатено от „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД в срок до 18.11.2022г.

По реда на чл. 390 ГПК по искане на ищеца е допуснато обезпечение на бъдещия иск с определение № 9038 от 20.09.2022г., постановено по гр.д. № 9754/2022г. по описа на СГС, гражданско отделение, II „Б“ състав, като запорирани вземанията на ответника „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД от „Магнум – Д“ ООД, на описаните стоки, които съвпадат със стоките описани в исковата молба и фактурите, издадени от „Хосейл Електроникс“ ЕООД на „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД, съответно фактурите издадени от „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД на „Магнум – Д“ ООД.

Представени са: покана за доброволно плащане от 05.07.2022г. /л.112/ от „Магнум – Д“ ООД до „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД за сумата от 2 644 037,60лв., представляваща авансово плащане по договор за доставка от 01.03.2022г., получена на 05.07.2022г.; уведомително писмо от 01.09.2022г./л.120-121/ от „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД до „Магнум – Д“ ООД, съдържащо покана за извършване на прихващане, със задълженията описани в протокол за прихващане на вземания и задължение от 09.09.2022г., връчено на 01.09.2022г.; протокол за прихващане на суми по издадени фактури от 19.11.2019г./л.127/ между „Магнум – Д“ ООД и „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД; запорно съобщение да трето задължено лице изх. № 80590/26.09.2022г. по изп.д. №20227870400141 на ЧСК М. Д./л. 174/ и обезпечителна заповед №23.09.2022г., издадена по определение № 9038 от 20.09.2022г., постановено по гр.д.№9754/2022г. по описа на СГС, гражданско отделение, II „Б“ състав; възражение от 05.10.2022г. на „Магнум – Д“ ООД до ЧСИ, което на признава вземането, като сочи задължението е прихванато с протокол за прихващане от 09.09.2022г.

В допълнителния отговор на исковата молба/л.161/ ответникът, чрез процесуалните си представители, твърди, че запорното съобщение по изпълнителното дело му е връчено на 29.09.2022г. в офиса му.

По делото е представено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л.211/, което е отговорило на въпросите: издавани ли са първични счетоводни документи (фактури или други документи) между „Магнум-Д“ ЕООД и „Ей Джей Трейдинг Консулт" ЕООД по повод Договора им за доставка от 01.03.2022г.?; отразени ли са документите по т.1 в счетоводните регистри на „Магнум-Д“ ЕООД и с какви счетоводни записи?; отразени ли са документите по т.1 в дневниците и справките декларации по Закона за данък върху добавената стойност, съставени и подадени от „Магнум-Д“ ЕООД? ; отразени ли са документите по т.1 в счетоводните регистри на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД и с какви счетоводни записи?; отразени ли са документите по т.1 в дневниците и справките декларации по Закона за данък върху добавената стойност, съставени и подадени от „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД?; дали, как и кога са осчетоводени от страна на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД и на Холсейл Електроникс“ ЕООД доставките по фактури № 0000000297 от 23.06.2022 г., № 0000000298 от 24.06.2022 г., № 0000000299 от 08.07.2022 г. и № 0000000300 от 11.07.2022г.?; дали, как и кога доставките по фактури № 0000000297 от 23.06.2022г., № 0000000298 от24.06.2022г„ № 0000000299 от 08.072022г. и№0000000300 от 11.07.2022г. са отразени в дневниците и справките-декларации по Закона за данък върху добавената стойностна „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД и на Хосейл Електроникс“ ЕООД?

По делото е представени и приети допълнителни заключения на съдебно-счетоводна експертиза /л.222 и л.278/, които са отговорило на въпросите:

отразени ли са документите по т.1 в счетоводните регистри на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД и с какви счетоводни записи?; отразени ли са документите по т.1 в дневниците и справките декларации по Закона за данък върху добавената стойност, съставени и подадени от „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД?; дали, как и кога са осчетоводени от страна на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД и на Холсейл Електроника“ ЕООД доставките по фактури № 0000000297 от 23.06.2022г., № 0000000298 от24.06.2022г., № 0000000299 от 08.07.2022г. и № 0000000300 от 11.07.2022г.?; да се установи дали, как и кога доставките по фактури № 0000000297 от 23.06.2022г., №0000000298от24.06.2022г., №0000000299 от 08.072022г. и №0000000300от 11.072022г. са отразени в дневниците и справките-декларации по Закона за данък върху добавената стойност на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД и на Холсейл Елекгроникс“ ЕООД?.

вписванията в счетоводните книги и регистри на Ей Джей Трейдинг Консулт ЕООД на счетоводните операции по договора за доставка от 01.03.2022г. между Магнум Д ЕООД и Ей Джей Трейдинг Консулт ЕООД, както и но доставката на артикули и стоки, по които са издадени фактури за периода от 23.06.2022 г. до 11.07.2022 г., коректно ли са отразени, последователно и редовно ли са водени счетоводните книги на дружеството и отговарят ли те на приложимите счетоводни стандарти?; вещото лице да направи справка в счетоводствата на между Магнум Д ЕООД и Ей Джей Трейдинг Консулт ЕООД за счетоводното отразяване на процесните сделки през процесния период и за взаимните вземания, съответно задължения на двете дружества след осчетоводяването им?

По делото е представено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза /л.312/, което е отговорило на поставения въпрос, като е приело, че :

Фактура 3300000055/01.09.2022г. е издадена във формат „xlxs” на 01.09.2022г. Фактурата не е издавана от складов или счетоводен софтуер. При въвеждане на данни в счетоводния софтуер на дружеството ръчно и/или чрез автоматичен трансфер на данни от складовия модул не е налице техническа възможност за манипулиране /ръчно въвеждане и/или променяне/ на дати и часове на въвеждане, редакция и други корекции във записа. Служителите на дружеството нямат права за манипулиране на данни, един път въведени в счетоводния и складовия модул.

Фактурите издадени в екселски файлове се въвеждат ръчно в счетоводния софтуер на дружеството обикновено на месечна база. Поради тази причина фактура

3300000055/01.09.2022г. издадена на 01.09.2022 г. с „xlsx” формат е въведена/осчетоводена в счетоводния софтуер на дружеството ръчно от служителя на счетоводен отдел С. Р. на 30.09.2022г. в 14:34:18ч. и е отразена в счетоводните регистри на дружеството, както и в дневника на продажбите по ЗДДС за месец Септември 2022г.

Протоколът за прихващане на вземания и задължения от 09.09.2022г. също е въведен ръчно в счетоводния софтуер на дружеството от служителя на счетоводен отдел С. Р. на 06.10.2022г. и е отразен в счетоводните регистри на дружеството. Осчетоводеното прихващане съгласно счетоводна справка от 09.09.2022г. е въведено на 06.10.2022г. в 17:05:24ч.

Съгласно използваната лабораторна среда ведно с набор софтуерно обезпечение, подробно разяснено в т. констатации от настоящето заключение се констатира, че в изследваната информация не са налице данни за манипулирана /същата не е видоизменяна, променяна, коригирана и/или частично изтривана/.

В допълнителния отговор на исковата молба/л.161/ ответникът, чрез процесуалните си представители, твърди, че запорното съобщение по изпълнителното дело му е връчено на 29.09.2022г. в офиса му.

С решение № 277 от 22.02.2024г., постановено по т.д. № 1963/2022г. по описа на СГС, ТО, 5 състав, влязло в законна сила на 23.04.2025г., „Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД, с ЕИК: 201219547, е осъдено да заплати на „Глобал Брокеридж Сървисиз” ЕООД, с ЕИК: 206417369, по предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99 ЗЗД, сумата

от 2 734 382,12 лв. - главница за непогасено вземане по Договор за цесия от 16.08.2022г., сключен между ХОСЕЙЛ ЕЛЕКТРОНИКС ЕООД и ГЛОБАЛ БРОКЕРИДЖ СЪРВИСИЗ

ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на депозиране на исковата молба - 27.10.2022г., до окончателното изплащане на сумата; Ей Джей Трейдинг Консулт” ЕООД, с ЕИК: 201219547, е осъдено да заплати на „Глобал Брокеридж Сървисиз” ЕООД, с ЕИК: 206417369, сумата от 109 798.28 лв. - съдебни разноски.

Предвид установени обстоятелства по делото и съвкупният анализ да

доказателствата, съдът приема, че предявените от процесуален субституент искове за реално изпълнение на парични задължения по договори за продажба, обективирани в процесните фактури, с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ, вр. чл.134 ЗЗД, са основателни и доказани в уважените размери.

При съобразяване на влязлото в сила решение №277 от 22.02.2024г., постановено по т.д.№1963/2022г. по описа на СГС, ТО, 5 състав, на основание чл.297 ГПК, следва да се приеме, за установена процесуалната и материалноправната легитимация на

ищеца - „Глобал Брокеридж Сървисиз“ ЕООД, като цесионер на твърдените

вземания на „Холсейл Електроникс“ ЕООД към „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД, съответно съществуването на правото на иск и на правен интерес за ищеца да упражни имуществените права на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД и да иска осъждането на „Магнум - Д“ ЕООД да му заплати задълженията по процесните фактури, по смисъла на чл. 134 ЗЗД. Предвид изложеното, неоснователни са всички възражения направени относно процесуалната и материалноправната легитимация на ищеца, съответно съществуването на правото на иск и на правен интерес за ищеца.

След извършени частични плащания от ответника - купувач по процесните фактури, основният спорен въпрос между страните е дали остатъкът от фактурираните задължения

е погасен чрез прихващане, извършено с насрещно вземане на „Магнум - Д“ ЕООД

за авансова продажна цена по договор от 01.03.2022 г. с протокол за прихващане на вземания и задължение от 09.09.2022г.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че: процесното прихващане

е извършено след връчване на запорното съобщение на третото задължено

лице; прихващането /ако се приеме, че е извършено с валидно възникнало пасивно вземане/ няма погасителен ефект, противопоставим на субституента, което обстоятелство трябва да бъде зачетено в настоящото производство.

Изявлението за прихващане е обективирано в уведомително писмо от 01.09.2022г.

и протокол от 09.09.2022г., чиито дати на съставяне/връчване не са официално заверени, каквито са и датите на документите, обективиращи възникването на пасивното вземане - договор от 01.03.2022г. и фактура №55/2022г., и след като същите се

противопоставят на субституента, който не е участвал в тяхното създаване, следва да се приеме, че той има качеството на трето лице по смисъла на чл.181 ГПК, т.е. за него те

ще имат достоверна дата от деня, в който е настъпил факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документите. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ, като доказването следва да бъда главно и пълно, т.е. след като ответникът се позовава на посочените частни документи той следва да проведе доказването на достоверните дати от които иска да се ползва.

Според основното заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л.211/ и допълнението към него /л.222/, които съдът кредитира като пълни, ясни и обосновани: фактура № 3300000055/01.09.2022г. /л.111/ на стойност 2 640 370,50 лв. - авансово плащане на 30 % от продажната цена, обективираща пасивното вземане по прихващането, е издадена във връзка с договор за продажба от 01.03.2022г., сключен между „Магнум-Д“ ЕООД - продавач и „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД - купувач. Според допълнителното заключение на съдебно-счетоводна експертиза фактурата е генерирана с компютърна програма Exel във файл, създаден на 01.09.2022г., а е осчетоводена в счетоводните регистри на продавача чрез счетоводна компютърна програма на 30.09.2022г./л.289/. Съгласно заключението на съдебно-техническа експертиза и разясненията на вещото лице Х., дадени в о.с.з. на 23.10.2024г. /л.334/ - „Екселският файл няма защитни механизми, за да гарантира датата, на която е създаден. Тези неща могат да бъдат променени и не може да се ползва за достоверна дата, преди да бъде въведен в базата данни, която не може да се манипулира“.

Съгласно основното заключение на съдебно - счетоводна експертиза: фактурата №3300000055/01.09.2022г. е издадена от „Магнум-Д“ ЕООД; отразена е в дневника за продажби на „Магнум-Д“ ЕООД за м.09.2022г., като е начислен ДДС; не е предоставена счетоводна информация от „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД, поради което вещото лице не може да каже, дали фактурата е отразена в счетоводството на дружеството; съгласно извършената проверка в НАП е установено, че фактура № 3300000055 от 01.09.2022г. не е включена в дневника на покупки на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД; друга фактура със същите стойности като данъчна основа и начислен данък ДДС е включена в дневника за покупки на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД с доставчик „Магнум-Д“ ЕООД.

Съгласно допълнението към заключението на основната експертиза /л.222/: от извършена проверка на предоставен от „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД аналитичен регистър за периода от 01.09.2022г. до 31.07.2023г. се констатира, че фактура №3300000055 от 01.09.2022г. е осчетоводена в счетоводството на дружеството, както следва: Дебит 402/4 - Доставчици по аванси - 2 200 308,75 лева; Дебит 4531 - Начислен данък покупки - 440 061,75 лева; Кредит 401/84 - Доставчици / „Магнум-Д“ ЕООД - 2 640 370,50 лева, т.е.

„Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД е осчетоводило аванс, ползвало е данъчен

кредит и е начислило задължение към Магнум-Д ЕООД; по отношение на извършената проверка в НАП по партида на „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД е установено следното: няма данни за включена фактура № 3300000055 от 01.09.2022г. с данъчна основа 2 200 308,75 лева и начислен ДДС 440 061.75 лева в дневниците за покупки към СД по ЗДДС на дружество „Ей Джей Трейлинг Консулт“ ЕООД, издадена от „Магнум-Д“ ЕООД ЕИК 831674421; в дневник за покупки към СД по ЗДДС за м.11/2022 г. на дружеството „Ей Джей Трейцинг Консулт“ ЕООД, има отразена фактура № 3100000292 от 20.09.2022 г. с данъчна основа 2 200 308.75 лева и начислен ЛЛС 440 061,75 лева издадена от „Магнум-Д“ ЕООД ЕИК 831674421; в резултат на извършената проверка на предоставените от „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД дневници за покупки и СД по ЗДДС се констатира, че в м.09.2023г. дружеството е декларирало в дневника за покупки фактура №3300000055 от 01.09.2022г. с основание: „аванс“ с данъчна основа 2 200 308,75 лева и данъчен кредит в размер на 440 061,75 лева. Декларирало е и фактура №3300000292 от 01.09.2022 г. с основание „сгрешен номер на фактура“с данъчна основа минус 2 200 308,75 лева и данъчен кредит в размер на минус 440 061,75 лева, т. е. фактура №3300000055 от 01.09.2022г. е декларирана от „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД в дневника за покупки за м.09.2023 г.

При съобразяване на установеното, настоящият състав на съда приема, че ответникът не е доказал при условията на главно и пълно доказване достоверните дати на документите съставени във връзка с твърдяното извънсъдебно прихващане, така както са посочени в документите, на които е основал правопогасяващото си възражение.

Най - ранната достоверна дата на съставяне на фактура №3300000055 от 01.09.2022г. е датата 30.09.2022г., към която е настъпил факт, от който „несъмнено“ по смисъла на чл.181 ГПК може да се направи извод за съществуване на документа – на тази дата фактурата въведена в счетоводен софтуер /базата данни/, който не може да се манипулира, според заключението на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано. Тъй като тази фактура е описана протокола за прихващане на вземания и задължения с посочена дата на съставяне 09.09.2022г., следва да се приеме,

че най - ранната достоверна дата на съставяне на този протокол също е

30.09.2022г., към който момент фактурата и съществувала.

В подкрепа на този извод са и констатациите на съдебно - счетоводните експертизи, относно осчетоводяване на вземането по фактура № 3300000055 от 01.09.2022г., съответно установеното при проверката по партидата на дружеството в НАП, и извода на вещото лице, че фактура №3300000055 от 01.09.2022г. е декларирана от „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД в дневника за покупки за м.09.2023г.

Предвид изложеното, при съобразяване признанието на ответника в допълнителния отговор на исковата молба /л.161/, че запорното съобщение по изпълнителното дело му е връчено на 29.09.2022г., следва извод, че извършеното прихващане, обективирано в уведомително писмо от 01.09.2022г. и протокол от 09.09.2022г., е непротивоставимо на ищеца в настоящето производство, предвид установената по отношение на ищеца най - ранната достоверна дата на съставяне на фактура №3300000055 от 01.09.2022г. е датата 30.09.2022г., и императивните разпоредби на чл.401 ГПК, чл.451, ал.1 ГПК и чл. 452, ал.3 ГПК, които гарантират правата на кредитора, в случая и на процесуалният субституент, които е упражнил същите.

Тъй като страните не спорят относно съществуването на задълженията по процесните фактури, със задълженията по които „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД и „Магнум-Д“ ЕООД твърдят, че са извършили прихващане с насрещно вземане на „Магнум-Д“ ЕООД към „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД, следва да се приеме, че предявените искове са доказани и основателни в уважените размери.

Разгледани по същество възраженията във въззивната жалба са неоснователни.

По възраженията за съществено нарушение на императивните правила на чл. 146 ГПК относно задължителното съдържание на доклада по делото / няма приет окончателен доклад; проектът за доклад по делото е неправилен и неточен; в проекта за доклад по делото липсва правна квалификация на предявените искови претенции по чл. 401. изр. 2-ро ГПК/, както и нормите относно разпределение на тежестта на доказване /чл.154, ал.1 и чл.146, ал.1, т.5 ГПК/, правилата относно понятието за трети лица в обхвата на чл.181 ГПК и доказателствената сила на подписаните от страните частни документи:

С определението си от 20.06.2023г./л.187/, след проверката по чл.374, ал.1 ГПК, първоинстанционният съд е направил проект за доклад, като е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

В първото по делото открито съдебно заседание на 10.11.2023г. адв. Г., като процесуален представител на „Магнум-Д“ ЕООД, е заявила, че няма възражения по проекта за доклад, след което съдът е докладвал делото съобразно проекта за доклад, обективиран в определението от 20.06.2023г.

При така установеното, твърденията за допуснати нарушения относно задължителното съдържание на доклада по делото и на нормите за разпределение на доказателствената тежест се явява неоснователно.

По делото има проект за доклад, отразен в определението по чл.374 ГПК, като

след като ответникът - въззивник е заявил, че няма възражения по проекта за доклад, съдът е докладвал делото съобразно проекта за доклад, в който е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, поради което следва да се приеме, че не допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 146 ГПК, чл. 375 ГПК и чл.376 ГПК, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, съответно обосноваващи твърдяната неправилност.

Ако страната е имала възражения по съдържанието на проекта за доклад, съответно

по начина на изпълнение на задълженията от страна на съда по чл.375, ал.1 ГПК, вр. с чл.5 и чл.7 ГПК, същите е следвало да бъдат направени своевременно, в съответствие със задължението си по чл.3 ГПК да упражнява предоставените й процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, за да могат да бъдат гарантирани правата на всички страни в процеса, съответно да им бъде осигурена възможност да организират правилно защитата си. Да се приеме противното е неправилно, тъй като това поведение, да се сочат допуснати нарушения от страна на съда само при неблагоприятен резултат за страната, не отговора на изискванията на закона и не следва да се кредитира.

В проекта за доклад липсва правна квалификация на предявена правна претенция по чл.401, ал.2 ГПК, тъй като такава не е предявявана, а и не е разгледана от съда. Посочването на „специалната разпоредба на чл.401, изр.2 ГПК“, на стр.2 от предпоследният абзац на решението е изолирано, и по същество съдът не е разгледал иск на обезпеченият кредитор срещу третото задължено лице за суми или вещи, които то отказва да предаде доброволно, поради което възражението в тази насока за е неоснователно и не може да обоснове твърдяната неправилност, съответно отмяна на обжалваното решение.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че : в нарушение на проекта за доклад по делото /липса/ едва в решението се приемат като неоспорени за възникнали облигационни правоотношения между доверителя ни и съищеца „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД, а без всякакво предприето доказване на изпълнението от съищеца на доставка на уговорените вещи и възникнало задължение за плащане на продажната цена, без отразяване в проекта за доклад по делото, че доверителят ни бил направил „признание за съществуването на договор и за неговото точно изпълнение от продавача “ е прието, че такова е налице“ /с. 4 от мотивите/; ГПК не познава т.нар. „неоспорени“ факти; допуснати съществени процесуални нарушения на императивните норми за задължителните реквизити на доклада по делото /чл. 146, ал.1 ГПК/ и разпределението на тежестта на доказване /чл.154, ал.1 ГПК/, както и на правото на защита; с приемането на определени факти за „признати“ и „неоспорени“ СГС е освободил ищеца от разпределената с проекта за доклад по делото тежест на доказване при съществено нарушение на чл.154, ал.1 ГПК и е постановил решението в противоречие с проекта си за доклад по делото и императивните процесуални правила в отклонение от съобщеното с проекта за доклад по делото; допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на въззивника, с оглед гарантираната от чл.10 ГПК възможност за установяване на значимите за делото факти, нарушил е съществено както принципа на законност, така и принципа на предвидимост в производството. Това е така, тъй като така формулирани възраженията макар и пространни са бланкетни, тъй като не сочат в какво точно се изразява ограничаването правото на защита на ответника – кои точно факти са приети за неоспорени и как това е ограничило правото на защита на ответника, съответно кои правнорелевантни факти той не е успял да докаже, като последица от допуснатите процесуални нарушения от страна на съда, съответно как това се е отразило на правилността на решението. От страна, наистина съдът е приел, че „възникването на облигационни отношения по повод процесните доставки не се оспорва от страните по тях, доколкото и двете /продавачът „ЕЙ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД и купувачът „МАГНУМ-Д“ ЕООД/ твърдят погасяване на задълженията по издадените фактури, а това съставлява признание за съществуването на договор и за неговото точно изпълнение от продавача. Ето защо съдът приема, че в полза на продавача са възникнали следните вземания“, но това отговаря на установеното по делото. В нито един момент в първоинстанционното производство, а и във въззивното производство, ответникът не е твърдял, че между него и „ЕЙ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД не са съществували облигационни отношения, а направеното от страната признание на факт по смисъла на чл.175 ГПК – в случая на съществуването на облигационни отношения между продавачът „ЕЙ ДЖЕЙ ТРЕЙДИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД и купувачът „МАГНУМ-Д“ ЕООД, във връзка с процесните фактури, е последица от изявленията за прихващане, направено и поддържано и от двете страни по процесните фактури, което не би било възможно ако между тях не са налице облигационни отношения. От изложеното следва извод, че не са налице твърдените нарушения, а съдът е постановил решението си в съответствие с чл. 235, ал.2 ГПК.

Настоящият състав на съда споделя мотивите на първоинстанционния съд, в които се приема, че субституентът има качеството на трето лице по смисъла на чл.181 ГПК по отношение на документите, обективиращи прихващането и чиито дати на съставяне/връчване не са официално заверени, на което ответникът е основал правопогасяващото си възражение - уведомително писмо от 01.09.2022 г. и протокол от 09.09.2022г.; договор от 01.03.2022 г. и фактура № 55/2022г., обективиращи възникването на пасивното вземане, чиито дати на съставяне/връчване не са официално заверени. Всички тези документи се противопоставят на субституента, който не е участвал в тяхното създаване, но чиито права биха били накърнени от датирането им, предвид предмета на делото, релевираните защитни възражения и удостоверените правни действия, с оспорените документи.

С решение № 273 от 02.12.2019 г. по гр. д. № 1067/2019г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, е прието, че – „Достоверна дата“ на частен документ по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, не е датата, посочена в документа като такава на съставянето му, и която е спорна по делото, а датата, на която е настъпило обстоятелство, установяващо по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Когато по делото се установи такова несъмнено обстоятелство, съдът е обвързан /задължен/ да приеме, че частният документ е съставен преди или най-късно на датата на настъпването на това обстоятелство, а не че е достоверна датата, посочена в документа, която е оспорена по делото. Настоящият съдебен състав - именно предвид и горепосочената актуална практика на ВКС, намира че следва да се преосмисли, възприетото и в самата нея, по-старо разбиране относно съдържанието на понятието „трети лица“ по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, което обаче не кореспондира с действително вложения от законодателя смисъл на това понятие в тълкуваната разпоредба. Авторът на частния документ - физическото лице, което го е подписало, очевидно не е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК. Той самият, обаче, макар и да е удостоверил датата на документа с подписа си, разполага с процесуалната възможност да я оспори пред съда, който преценява достоверността с оглед останалите обстоятелства по делото - чл. 181, ал. 2, във вр. с чл. 175 от ГПК, като тежестта за доказване в този случай е за автора на частния документ, оспорващ собственото си удостоверително изявление в документа относно неговата дата. По аргумент за по-силното основание, всяко друго лице, което не е автор на частния документ /не го е подписало/, и на което този документ се противопоставя като доказателство в исковото производство от насрещната страна по делото, за да опровергае негови твърдения и/или да отрече негови права (независимо дали те произтичат пряко или не от документа), е лице, чиито интереси биха могли да бъдат увредени при антидатиране на този неподписан от него и неизгоден за него частен документ, т.е - е трето лице по смисъла чл. 181, ал. 1 от ГПК, и ако то оспори датата на документа, в тежест на насрещната страна по делото, която се ползва от документа, е да докаже - с всякакви други доказателствени средства - достоверна дата на документа по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК“.

При съобразяване на цитираната съдебна практика на ВКС, която настоящият състав на съда приема, следва извод, че при преценката си относно качеството на субституентът на трето лице по смисъла на чл.181 ГПК по отношение на документите, обективиращи прихващането, съдът не е допуснал процесуално нарушение, съответно възраженията във въззивната жалба са неоснователни.

В допълнение следва да се отбележи, че още в проекто доклада по делото съдът

е доклада по делото/определение от 20.06.2023г./, при преценка на доказателствените искания, съдът е приел, че „спрямо ищеца достоверната дата на посочените документи може да бъде установявана само чрез някой от посочените в чл.181 ГПК начини“, т.е. съдът и приел, че по отношение на установяване на твърдяно от субституента вземане на субституирания към ответника ищецът има качеството на „трето лице“, съответно това качество следва да има и по отношение на документите, които му се противопоставят в процеса, в какъвто смисъл е и разпределената доказателствена тежест между страните. Въпреки това, както бе отбелязано по-горе, в първото по делото заседание ответникът - въззивник е заявил, че няма възражения по проекта за доклад, което поведение не съответства на задължението по чл.3 ГПК и не следва да бъде кредитирано, по изложени

по-горе съображения.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, за недоказаност при условията на пълно и главно доказване на качеството му на кредитор на ищеца, твърдяно въз основа на представените и оспорени надлежно два броя договори за прехвърляне на вземания, нито наличието на твърдените вземания на цедента на ищеца към субституирания „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД, съответно липсата на бездействие на съищецът „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД, който е само не бездейства, напротив, потвърждава, че няма вземане към ответника. В подкрепа на обратния извод са мотивите изложеното по-горе, а и от първоинстанционния съд, при преценка основателността на предявените искове.

Процесуалната, материалноправна легитимация и правния интерес на ищеца ,,Глобал Брокеридж Сървисиз“ ЕООД, включително качеството му на цесионер по твърдения за сключен рамков договор за цесия с посочена дата 23.06.2022г. и договор за цесия с посочена дата 16.08.2022 г., са установени при съобразяване на решение №277 от 22.02.2024г., постановено по т.д.№1963/2022г. по описа на СГС, ТО, 5 състав, на основание чл.297 ГПК, за което са изложени мотиви по-горе, съответно възраженията в тази насока са неоснователни.

Неоснователни са възраженията срещу изводите на съда в обжалваното решение,

че „най - ранната достоверна дата на съставяне на фактура № 55/2022 г. е 30.09.2022г. “, като в подкрепа на направения извод са мотивите изложеното по-горе, а и от първоинстанционния съд, при преценка основателността на предявените искове, като не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 12 ГПК. В допълнение към изложените мотиви следва да се отбележи, че при преценката си съдът е съобразил разпределената доказателствена тежест между страните по отношение на правнорелевантните факти – ответникът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване датата на съставяне на процесните документи, имащи отношение към твърдяното извънсъдебно прихващане, а ищецът е насрещно непълно доказване, което да разколебае убеждението на съда сигурността на твърденията на ответника, съответно в истинността на отразените дати в процесните документи, свързани с процесното извънсъдебно прихващане и конкретно на фактура № 55/2022 г.

Предвид изложеното, съдът при формиране на изводите си е извършил анализ на съдържанието а документите, изводите на вещите лица и отразяванията в счетоводствата на дружествата, посочен по-горе.

Според допълнителното заключение на съдебно - счетоводна експертиза фактурата е генерирана с компютърна програма Exel във файл, създаден на 01.09.2022г., а е осчетоводена в счетоводните регистри на продавача чрез счетоводна компютърна програма на 30.09.2022г./л.289/. Съгласно заключението на съдебно-техническа експертиза и разясненията на вещото лице Х., дадени в о.с.з. на 23.10.2024г. /л.334/ - „Екселският файл няма защитни механизми, за да гарантира датата, на която е създаден. Тези неща могат да бъдат променени и не може да се ползва за достоверна дата, преди да бъде въведен в базата данни, която не може да се манипулира“.

При така установеното от фактическа страна, съвкупният анализ на доказателствата по делото, дава възможност да бъде изведен извод, че проведеното непълно насрещно доказване от ищеца е успешно, защото не може да се приеме по несъмнен начин, че създаденият файл на 01.09.2022г. с компютърна програма Exel не е манипулиран. Заключенията на вещите лица, изготвили съдебно – счетоводните експертизи, които са съобразили счетоводните записвания, подробно описани в жалбата, не могат да обосноват различен извод от направения, предвид липсата на знания относно възможностите за манипулиране на създадените файлове, въз основа на които са извършени счетоводните отразявания и заключението на съдебно-техническата експертиза.

Във въззивната жалба се поддържа, че съдът не е изложил мотиви по същество по надлежно отправено при условията на евентуалност и прието за разглеждане в производството възражение за съдебно прихващане, поради което е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение на чл.236, ал.2 ГПК. Така формулирано възражението е неоснователно, тъй като съдът се е произнесъл по евентуалното възражение за прихващане, като е приел, че същото следва да бъде отхвърлено – предвид разпоредбата на чл.452, ал.3 ГПК и чл. 401, изр.2 ГПК, което е направил и в диспозитива на решението.

Както бе посочено по-горе, в случая съдът не се е произнесъл по иска по чл.401, ал.2 ГПК, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Според настоящият състав на съда, в случая евентуално направеното възражение за съдебно прихващане от ответника е непротивопоставимо и на субституента, доколкото е направено след налагането на запора, по силата на разпоредбата на чл. 452, ал.1 и ал.3 ГПК, поради което исковете следва да бъдат уважени.

Оспорени, като неправилни и в противоречие с доказателствения материал по делото, са изводите на съда за идентичност между стоките по определението за допускане на обезпечението и тези по процесните фактури в настоящото производство.

Така формулираните възражения са неоснователни. С отговора на исковата молба не са въведени такива възражения, при оспорването основателността на предявените искове, поради което същите са преклудирани, на основание чл. 266, ал.1 ГПК. Ответникът е оспорил твърдението на ищеца за извършена доставка по изброените четири броя приемо - предавателни протоколи, съставени между „Холсейл Електроника“ и „Ей Джей Трейдинг Консулт”, поради липса на доставка, като поддържа, че такива протоколи няма подписани, нито има доказателства за доставка на посочените от ищеца стоки. При съобразяване на влязлото в сила решение №277 от 22.02.2024г., постановено по т.д. №1963/2022г. по описа на СГС, ТО, 5 състав, на основание чл.297 ГПК, следва да се приеме, за установена процесуалната и материалноправната легитимация на ищеца - „Глобал Брокеридж Сървисиз“ ЕООД, като цесионер на твърдените вземания на „Холсейл Електроникс“ ЕООД към „Ей Джей Трейдинг Консулт“ ЕООД, т.е. въпросът за доставката стоките описани в приемо-предавателните протоколи е разрешен с влязло в сила съдебно решение, а по отношението на липса на идентичност между стоките по определението за допускане на обезпечението и тези по процесните фактури в настоящото производство, възражението е преклудирано, на основание чл. 266, ал.1 ГПК. Дори и да се приеме, че следва да бъдат така формулираните възражения, като непреклудирани, то същите са неоснователни, предвид последяващите изявления за прихващане – извънсъдебно и съдебно, направени от ответника и неговия длъжник- съищец в процеса, които съдържат и признание за идентитет между стоките по определението за допускане на обезпечението и тези по процесните фактури в настоящото производство. От друга страна, въпросът за идентичност между стоките по определението за допускане на обезпечението и тези по процесните фактури в настоящото производство е следвало да намери разрешение в обезпечителното производство, а не в исковото, и не става ясно, как това са отразява на изводите за основателността на предявените искове, изложени по-горе.

Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения на императивните правила на чл.450 ГПК, чл.451, ал.1 ГПК,

чл.452, ал.3 ГПК и чл.453 ГПК, което не може да бъде споделено. В случая е налице признанието на ответника в допълнителния отговор на исковата молба /л.161/, че запорното съобщение по изпълнителното дело му е връчено на 29.09.2022г., което достатъчно за да се приеме, че извършеното прихващане, обективирано в уведомително писмо от 01.09.2022г. и протокол от 09.09.2022г., е непротивоставимо на ищеца в настоящето производство, предвид установената по отношение на ищеца най - ранната достоверна дата на съставяне на фактура №3300000055 от 01.09.2022г. е датата 30.09.2022г., съответно последиците от това, и императивните разпоредби на чл.401 ГПК, чл.451, ал.1 ГПК и чл. 452, ал.3 ГПК, които гарантират правата на кредитора, в случая и на процесуалният субституент, които е упражнил същите. Твърдяното от въззивника е неправилно, тъй като не съответства на предвиденото в закона действие на запора, съответно правните последици от налагането му по отношение на длъжника и третото лице, а именно - забрана по отношение на третото задължено лице да извършва ефективно плащане на длъжника, съответно недействителност спрямо взискателя - в случая спрямо процесуалния субституент, на извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора /чл.450, ал.1 ГПК, чл.451, ал.1 ГПК, чл. 452, ал.1 ГПК/. Третото лице може да не знае връчено ли е и кога запорното съобщение на длъжника, съответно породил ли е действие запора или не, ако се следва логиката изложена от въззивника, но това не е необходимо, тъй като по отношение на него запора е породил действие от момента на връчване на запорното съобщение, съгласно чл.450, ал.3 ГПК.

По същите съображения неоснователни са възраженията, че съдът е допуснал неправилно разширително тълкуване на разпоредбата на чл.452, ал.3 ГПК, както и че по аргумент на противното от чл.453, т.3 ГПК, прихващането е противопоставимо на взискателя, в качеството му на неподлежащо на вписване изявление. Да се приеме противното е неправилно, тъй като ако ГПК забранява единствено плащането /чл.452, ал.3 ГПК/ и прехвърлянето на вземане /чл.453, т.3 ГПК/, то длъжникът и неговият длъжник

могат да осуетят плащането в полза на кредитора по други начини, което не отговоря на целта на запора в обезпечителното и изпълнителното производство, а именно запазване на имущественото право, което да послужи за удовлетворяване на кредитора. В подкрепа

на този извод са доктрината и съдебната практика, като краен извод, според които, правните последици на запора спрямо третото лице са: запорното съобщение легитимира съдебния изпълнител да получи валидно плащане; лишава длъжника от легитимацията да получи валидно плащане; недействителност спрямо взискателя и присъединените кредитори на всички сделки, сключени или извършени след запора между длъжника и третото задължено лице, с които се намалява, погасява вземането или пък третото лице се замества от друг длъжника; недействителни са всички извършени след запорното съобщение: опрощаване, новация, спогодба, прехвъряне на дълга, респ. компенсация с изявление на длъжника / в този смисъл С., Ж., М. А, С. О., П. В, И. Р. „Българско гражданско процесуално право, 2004 г. стр.780 и стр.781; определение № 901 от 25.11.2016г. по т.д.№1419/2016г., Т. К., І Т. О. на ВКС; определение № 3426 от 03.12.2025 г. по к.т.д.№1761/2024г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС; определение № 418 от 13.07.2015г. по т.д.№2006/2014г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др./. В този смисъл са и общите разпоредби на чл. 451, ал.1 ГПК – от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането; и чл.452, ал.1 ГПК – Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл.78 от Закона за собствеността.

С въззивната жалба е направено възражение, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с чл.103 и чл.104 ЗЗД и практиката на ВКС по прилагането им, като в подкрепа на същото са изложени подробни съображения. Така формулирано възражението е неоснователно. С отговора на исковата молба при оспорването основателността на предявените искове не е направено възражение, основано на приложението на чл.103 ЗЗД и чл.104 ЗЗД, поради което направеното с въззивната жалба възражение е преклудирано, на основание чл.266, ал.1 ГПК. Дори и да се приеме, че така разгледаното възражение не е преклудирано, разгледано по същество същото е неоснователно. В случая извънсъдебното и съдебно заявеното прихващане биха били действителни и противопоставими на ищеца, което съдът следва да съобрази съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, само ако бяха направени преди налагането на обезпечителния запор, което в случая не е така, за което за исложени мотиви по-горе, поради което исковете са приети за основателни. В допълнение следва да се отбележи, че се касае за относителна недействителност по силата на закона /чл.452, ал.1 ГПК/, важаща само в полза на определени лица /взискателя, в случая субституентът, и присъединените кредитори/, а не абсолютна, т.е. дори и в отношенията между съищеца и длъжника прихващането да е породило действие, по силата на чл.103 и чл.104 ЗЗД, то същото е непротивопоставимо на ищеца, по силата на закона, което съдът следва да съобрази при преценка основателността на исковете.

С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция, на основание

чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски,

съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 112 300лв., за което са представени доказателства че е договорено и заплатено/ договор за правно обслужване от 07.02.2025г. и платежно нареждане от 18.11.2025г./.

Своевременно е направено от ответника възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение за въззивното производство, по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което разгледано по същество е основателно.

При съобразяване на действителната правна и фактическа сложност на делото, която е видна от предмета на делото, извършените от страните и съда процесуални действия и постановеното съдебни актове; извършените от процесуалния представител на ищеца фактически е правни действия по осъществяване на възложената му защита във въззивното производство – изготвяне и представяне на мотивиран отговор на въззивната жалба, участие в едно открито съдебно заседание и представяне на писмени бележки; минималните размери на адвокатското възнаграждение съобразно чл. 7, ал.2, т.5,т.6 и т.7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г./; претендирането и присъдено на ищеца адвокатско възнаграждение за един адвокат в първоинстанционното производство в размер на 56 150лв.; претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за въззивното производство – 67 380лв. с ДДС, настоящият състав на съда приема, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за въззивното производство следва да бъде присъдено в по-нисък размер от претендирания, а именно в размер на 67 380лв. или 34 450,85 евро.

На основание чл.11, ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон, поради което по силата на закона присъдените суми в лева следва да се превалутират в евро.

По тези съображения и не основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК и чл.271, ал.1, предл.1, вр. с чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд