Решение № 3047 от 29.6.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 400/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалба на Г. М. Ц. [ЕГН], с адрес гр. Гурково, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. И. Ю. от САК, против Решение УРИ: 284з-408/30.03.2026г. за отнемане на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от решаващия орган извод, че е изпълнено възприетото материалноправно основание по чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за постановеното отнемане на издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Поддържа се, че независимо от обстоятелството, че по гр. дело №2531/2025г. по описа на РС-Стара Загора срещу Г. Ц. е била издадена Заповед за незабавна защита, същата поради абсолютна недоказаност на изложените в декларацията по чл.9 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) твърдения, е била отменена от съда с нарочно Определение № 2805/ 02.10.2025г., като с последващо Определение № 3094/ 27.10.2025г. производството по гр. дело №2531/2025г. по описа на РС-Стара Загора е било прекратено. Жалбоподателят твърди, че при отказ на съда да наложи мярка за защита по ЗЗДН, съответно при оставяне на искането без разглеждане, какъвто е резултатът при прекратяване на делото или при отмяна на заповедта за незабавна защита, същата губи правно действие, считано от датата на издаването й. С оглед на което поддържа, че наложената в случая мярка за защита по ЗЗДН със заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН, която заповед впоследствие е отменена от съда, не релевира наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за отнемане на издадения разрешителен акт. Направено е искане обжалваното Решение УРИ: 284з-408/ 30.03.2026г. на Началника на РУ – Казанлък да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя излага допълнителни доводи за обосноваване незаконосъобразността на оспорения акт, вкл. за постановяването му при неспазване на принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК и по чл.49, § 3 от ХОПЕС. Поддържа, че доколкото в случая заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН е била постановена въз основа на декларирани неистински обстоятелства, отнемането на издаденото на Г. Ц. разрешение за дейности по ЗОБВВПИ, се явява необоснована, незаконосъобразна и непропорционална санкция с репресивен характер за деяние, за което е установено по съдебен ред, че не е извършено. Ответникът по жалбата - Началник на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. С подробно изложени съображения обосновава, че за наличието на хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, законът не прави разграничение между мерките за защита, наложени със заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН и тези, наложени със заповедта за защита по чл.15 от ЗЗДН. Поддържа че в случая, с оглед наложените спрямо Г. Ц. мерки за защита от домашно насилие с издадената заповед за незабавна защита, в съответствие и при правилно приложение на закона е постановено отнемането на издаденото на жалбоподателя разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, при упражнено в условията на обвързана компетентност правомощие по чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: На жалбоподателя в настоящото производство – Г. М. Ц., е било издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях № 20150118423/ 29.04.2025г., със срок на валидност до 28.04.2030г. (л.31). По делото не е спорно, а и се установява от приложението към Разрешение № 201501118423/ 29.04.2025г., че лицето притежава огнестрелни оръжия за ловни цели – 3бр. и 1 брой огнестрелно оръжие (пистолет) и боеприпаси към тях (л.38). Със Заповед за незабавна защита рег. № 35 от 01.07.2025г. (л.28 по делото), издадена въз основа на съдебно определение по гр. дело № 2531/ 2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора, на основание чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие, са постановени мерки закрила, като извършителят Г. М. Ц. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. И. Ц., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.6, ап.17, като се забранява на извършителя Г. Ц. да приближава молителката С. Ц., жилището й, местоработата й, до постановяване на решение по делото, с което се издава или отказва издаването на заповед за защита. Посочено е, че заповедта подлежи на незабавно изпълнение и има действие до издаването на заповед за защита или отказ на съда. Изпълнението на заповедта за незабавна защита е възложено на органите на МВР съгласно чл.21, ал.1 от ЗЗДН, като е разпоредено препис от заповедта служебно да се изпрати на РУП по местоживеене на извършителя и на пострадалото лице. В изпълнение на горното препис от заповедта е изпратена и на РУ – Казанлък. С Определение № 2805/ 02.10.2025г. по гр. дело № 2531/ 2025г. по описа на РС – Стара Загора (л.10), е отменена издадената Заповед за незабавна защита № 35 от 01.07.2025г., по съображения, че събраните към момента в съдебното производство доказателства разколебават извода за наличието на данни за пряка и непосредствена опасност за здравето на пострадалата молителка. Тази констатация е обусловила съдът служебно да приложи разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗЗДН и да отмени издадената заповед за незабавна защита. С последващо Определение № 3094/ 27.10.2025г. производството по гр. дело № 2531/ 2025г. по описа на РС – Стара Загора е прекратено, поради отказ от молбата за защита (л.11). С оспореното в настоящото съдебно производство Решение УРИ: 284з-408/ 30.03.2026г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.153, т.6 във вр. с чл.155 и чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, е отнето издаденото на жалбоподателя Г. М. Ц. Р. за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси № 20150118423/ 29.04.2025г. От фактическа страна обжалваният акт се основава на наложена спрямо Г. Ц. мярка за защита по ЗЗДН с издадена Заповед за незабавна защита № 35/ 01.07.2025г., постановена от Районен съд – Стара Загора по гр. дело № 2531/2025г. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Решение УРИ: 284з-408/ 30.03.2026г. е издадено от материално и териториално компетентния по см. чл.153, т.6 във вр. с чл.155, ал.1 във вр. с чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ административен орган – Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора. Постановено е в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми, съгласно чл.59, ал.2 от АПК, реквизити. Посочването на правнорелевантния за хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ факт – наложена спрямо Г. Ц. мярка за защита по ЗЗДН с издадена Заповед за незабавна защита № 35/ 01.07.2025г., са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава от фактическа страна упражненото административно правомощие по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ по възприетото основание за постановяване на решение за отнемане на издаденото на Г. Ц. разрешение за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие като физическо лице по ЗОБВВПИ. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие. Съответно в нормата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ е регламентирано, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2 – т.8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. От анализа на посочената нормативна регламентация следва извода, че материалноправна предпоставка по чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за отнемане на издадено разрешение, е наличието на наложени мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие спрямо лицето - титуляр на разрешителното. Мерките за защита от домашно насилие са регламентирани в чл.5, ал.1, т.1 – т.8 от ЗЗДН, като същите се налагат със заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН и със заповед за защита по чл.15, ал.8 във вр. с чл.16 от ЗЗДН. Противно на твърдяното от жалбоподателя, непротиворечива е съдебната практика, че за наличието на материалноправната предпоставка по чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за постановяване на решение за отнемане на издаден разрешителен административен акт за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ, е без значение дали наложените мерки за защита по ЗЗДН са със заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН или със заповед по чл.15, ал.8 от ЗЗДН, нито за какъв период от време действа мярката - дали е временна - до постановяване на решение, с което се издава или отказва издаването на заповед за защита, респ. за определения срок по чл.5, ал.2 от ЗЗДН или е с постоянен характер. След като законодателят е приел, че юридическият факт, при настъпването на който разрешителното следва да бъде отнето, е налагането на мерки за защита по ЗЗДН, при наличието на наложена мярка за защита с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЗДН, независимо дали е по реда на чл.15 или на чл.18 от ЗЗДН, е налице и основанието по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ за постановяване на решение за отнемане на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, поради настъпване на обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. В случая от представената и приета като доказателство по делото Заповед за незабавна защита № 35 от 01.07.2025г. (л.28 по делото), издадена въз основа на съдебно определение по гр. дело № 2531/ 2025г. по описа на РС – Стара Загора, е видно, че на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН, са постановени мерки закрила, като извършителят Г. М. Ц. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. И. Ц., [ЕГН], като на Ц. е забранено и да приближава молителката С. Ц., жилището й, местоработата й, до постановяване на решение по делото, с което се издава или отказва издаването на заповед за защита. С издаването на заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН и налагането на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН по отношение на Г. Ц., обстоятелството по чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ се явява настъпило. Следователно налице е и материалноправната предпоставка по чл. 155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, за постановяване на решение за отнемане на издаденото на Г. Ц. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че доколкото налаганите със заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН мерки за защита имат привременен характер, при отказ на съда да наложи мярка за защита по ЗЗДН, съответно при оставяне на искането без разглеждане, какъвто е резултатът при прекратяване на делото или при отмяна на заповедта за незабавна защита, липсва основание в хипотезата на чл. 155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за отнемане на издаденото разрешително. На първо място по съдържанието на правните си последици (вкл. за наличието на хипотезата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ), заповедта по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН не се различава от акта, постановен по реда на чл. 15 от ЗЗДН – и в двата случая се налагат мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН. В този смисъл доколкото единственият правнорелевантен факт за възникване на основанието по чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, е наложена мярка за защита по реда и на основание ЗЗДН, при наличието на издадена заповед за защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН, правоприлагащият орган не може да извършва преценка дали да издаде акт по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, а е длъжен, в условията на обвързана компетентност, да постанови решение за отнемане на издаденото на физическото лице разрешение за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ. На следващо място не намира каквото и да е било нормативно основание поддържаното от жалбоподателя, че съгласно чл.19 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие, ако бъде уважено искане за издаване на заповед за защита със съдебно решение. Действително действието на заповедта за незабавна защита е регламентирано в чл.19 от ЗЗДН, но противно на твърдяното от оспорващия, това действие не е обусловено (поставено в зависимост) от уважаването на искането за издаване на заповед за защита по чл. 15, ал.8 от ЗЗДН. Съгласно чл.18, ал.1, изр. второ от ЗЗДН, заповедта за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение, а в чл. 19, ал.2 от ЗЗДН е предвидено, че заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Следователно заповедта за незабавна защита влиза в сила и поражда безусловно действие от датата на нейното издаване, като действието й е нормативно определено като такова до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Не намира нормативно основание и поддържаното от жалбоподателя, че при отказ на съда да наложи мярка за защита по ЗЗДН, съответно при оставяне на искането без разглеждане, какъвто е резултатът при прекратяване на делото или при отмяна на заповедта за незабавна защита, същата губи правно действие, считано от датата на издаването й. Константна и непротиворечива е съдебната практика, че с постановяването на решението, с което се отказва налагането на мярка за защита по ЗЗДН, съотв. с прекратяването на производството по делото, обезсилването или отмяната на заповедта за незабавна защита, се прекратява нейното действие, без обаче да се заличава факта на наложените мерки по чл.5, ал.1 от ЗЗДН с издадената на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН заповед за незабавна защита. Следователно доколкото самият факт на налагане на мярка за защита от домашно насилие законът определя като необходимото и достатъчно основание да бъде отнето разрешителното за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, дали впоследствие молбата по ЗЗДН е оттеглена или е отхвърлена като неоснователна, респ. дали заповедта за незабавна защита е била отменена/обезсилена от съда, е ирелевантно за прилагането на чл.155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ. В този смисъл нито Определение № 2805/ 02.10.2025г., с което е отменена издадената Заповед за незабавна защита № 35 от 01.07.2025г., нито последващото Определение № 3094/ 27.10.2025г., с което производството по гр. дело № 2531/ 2025г. по описа на РС – Стара Загора е прекратено, поради отказ от молбата за защита, не заличават с обратна сила действието на заповедта за незабавна защита и породените от заповедта правни последици, съотв. не заличават факта на наличието на наложени на Г. Ц. мерки за защита по ЗЗДН. Фактическата, правна и доказателствена обоснованост на Решение УРИ: 284з-408/ 30.03.2026г. на Началника на РУ – Казанлък и на разпореденото с решението отнемане на издаденото на Г. Ц. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, от гл.т наличието на материалноправната предпоставка за упражненото правомощие по чл. 155, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, обуславя извод за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. Доколкото оспореният акт за отнемане на разрешението не се основава на отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, доводите на пълномощника на жалбоподателя за необходимост от оръжие за защита и самоотбрана, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за постановяване на оспорения акт при неспазване на принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК и по чл.49, § 3 от ХОПЕС. На първо място отнемането на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси на основание чл. 155, ал. 1 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 2-8 и т. 10 ЗОБВВПИ, не може да се квалифицира нито като наказание, нито като санкция с наказателноправен характер, нито като принудителна административна мярка, прилагана за административно нарушение. Константна е съдебната практика, че при проявлението на който и да е от фактите по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 и т. 10 ЗОБВВПИ, престават да бъдат налице предпоставките за издаване на съответното разрешение за дейности с огнестрелни оръжия, поради което и органът го отнема. В този смисъл разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ третира настъпването на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8, респ. отпадането на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, като юридически факти, който водят до липса/отпадане на основанията за издаване на разрешителното, респ. обуславящи неговото отнемане по причина, че лицето е престанало да отговаря на изискванията, с които законът свързва издаването на разрешителното. С оглед на което, в контекста на установената практика на СЕС във връзка с правото по чл.50 от ХОПЕС и с принципа на пропорционалност на ограниченията по чл. 52, §1 от ХОПЕС, отнемането на разрешение за извършване на дейности по ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8, които обстоятелства нормативно са установени като материалноправни пречки за издаване на разрешителен административен акт, по своята правна същност нито представлява, нито може да бъде определено като налагана в производство с наказателноправен характер санкция с наказателноправен характер по см. на ХОПЕС, съотв. като форма на държавна принуда с репресивна цел, обуславяща приложимостта на чл.49, § 3 от ХОПЕС. А както беше посочено, при наличието на някоя от визираните в чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ материални предпоставки, органът действа в условията на обвързана компетентност, поради което с акта по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ не се засягат в по-голяма степен от предвиденото от законодателя правата на адресата на акта и съотв. доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 6 АПК, също се явяват неоснователни. С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.3 от АПК, в тежест на жалбоподателя Г. Ц. следва да бъде възложено заплащането в полза на ОД на МВР – Стара Загора на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 102.26 евро, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд