Решение № 3468 от 15.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 14516/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „•••••“ ЕООД, ЕИК ••••••••••, представлявано от управителя му П. Л. Н. депозирана чрез адв. П. К. от Адвокатска колегия – Благоевград, редовно упълномощен, срещу Наказателно постановление /НП/ № 5170/13.10.2022 г. издадено от А. Л. А/ - вр.и.д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), с което на дружеството жалбоподател „•••••“ ЕООД на основание чл. 62, ал. 1 от Закон за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 34 447,50 /тридесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв., за нарушение на чл. 17, ал. 1 ЗЗНН. В депозираната жалба от управителя на „•••••“ ЕООД П. Л. Н. чрез адв. П. К. от АК – Благоевград, редовно упълномощен, са изложени пространните доводи на санкционираното юридическо лице относно незаконосъобразността и неправилността на оспореното наказателно постановление. Основно се застъпва тезата, че в случая следвало да се приложи чл. 28 ЗАНН. Посочва се също така, че размерът на наложената санкция противоречи на съюзното право (правото на ЕС). Иска се да бъде отменено изцяло оспореното наказателно постановление. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството жалбоподател „•••••“ ЕООД уведомено, се представлява от адв. П. К. от АК – Благоевград, който поддържа доводите във въззивната жалба и пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. В пледоарията си адв. К. оспорва да е безспорно установено количеството на парафиновите восъци, които дружеството било внесло, поради наличието на два паралелни констативни протокола от проверката по случая с идентични номера, но посочващи различни стойности на внесеният продукт. Твърди за несъответствие на санкционната разпоредба на чл. 62, ал. 1 Закон за запасите от нефт и нефтопро на принципите за съразмерност и пропорционалност заложени в правото на Европейския съюз. Поддържа виждането, че се касае за маловажен случай и следва да бъде отменено наказателното постановление с приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски. В представени писмени бележки от адв. П. К. от АК – Благоевград отново се навеждат пространни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска съдът да отмени същото. Въззиваемата страна – председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, уведомена, се представлява от главен юрисконсулт М. М., която пледира за потвърждаване на оспореното наказателно постановление, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна. Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното: Дружеството жалбоподател „•••••“ ЕООД, ЕИК •••••••••• е задължено лице по смисъла на чл. 23, ал. 2 от закон за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ за периода от 01.07.2022 г. – 30.06.2023 г., тъй като през 2021 г. е осъществило внос на парафинови восъци. Възоснова на Заповед № РЗЛ-11/21.04.2022 г. на председателя на ДА ДРВВЗ, дружеството „•••••“ ЕООД е вписано под № 227 в публичния регистър на задължените лица по ЗЗНН за периода от 01.07.2022 г. – 30.06.2023 г. Със Разпореждане № Р-12-227/28.04.2022 г. на заместник-председателя на ДА ДРВВЗ на „•••••“ ЕООД било разпоредено да създаде в срок до 01.07.2022 г. склад за съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти съгласно визираните в чл. 2 ЗЗНН, с определен срок за съхранение до 30.06.2023 г., в който да внесе и да съхранява котелно гориво /КГ/ в размер на 68,895 тона. Дружеството оспорило разпореждането пред Административен съд – град София, който с определение не спрял предварителното изпълнение на разпореждането, което определение впоследствие е било потвърдено от Върховен административен съд с Определение № 6469/29.06.2022 г. по адм. дело № 5871/2022 г. Със Заповед № РД-10-300/05.09.2022 г. на директора на Териториална дирекция „Държавен резерв“ – София било определено извършването на проверка от служители на същата дирекция, във връзка със спазването на разпоредбите на ЗЗНН от страна на задължено по този закон юридическо лице – жалбоподателят „•••••“ ЕООД. В хода на проверката било констатирано, че дружеството не е изпълнило разпоредените действия в съответния срок, като тези обстоятелства били обективирани в Констативен протокол № 1657/09.09.2022 година. В цитирания констативен протокол било предписано на дружеството да изпълни разпореждането, като бил указан срок до 10.09.2022 година. На база тези констатации на 09.09.2022 г., в присъствието на управителя на юридическото лице и на двама свидетели по чл. 40, ал. 1 ЗАНН, свид. А. Ч. – главен експерт в сектор „Задължителни запаси от нефт и нефтопродукти“, при ТД „Държавен резерв“ – София съставил против „•••••“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1658/09.09.2022 г., в който приел, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 17, ал. 1 Закон за запасите от нефт и нефтопродукти да създаде склад, в който да съхранява определеното му с цитираното по - горе разпореждане количество от котелно гориво. Актът бил подписан от представителя на дружеството, свидетелите и актосъставителя. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили подробни писмени възражения срещу АУАН, които били счетени за неоснователни от АНО. На 13.10.2022 г., на база съставения АУАН от А. Л. А/ - вр. и. д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ издал оспореното Наказателно постановление № 5170/13.10.2022 г., с което на „•••••“ ЕООД на основание чл. 62, ал. 1 от Закон за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 34 447,50 /тридесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв., за нарушение на чл. 17, ал. 1 ЗЗНН. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните – показанията на свид. А. Ч., на свид. Р. Х., на свид. С. Е., на свид. И. Г., на свид. М. Б., както и писмените доказателства приобщени по реда на чл. 283 НПК, съдържащи се в административнонаказателната преписка в кориците на делото. Съдът изгради преценката си относно релевантните за случая факти, найвече въз основа на показанията на актосъставителя А. Ч., като кредитира същите и ги намери за безпротиворечиви и логични, съответни на писмените доказателства по делото. Свидетелят даде добросъвестни показания, които не бяха лишени от спомени относно конкретния случай. Показанията на свид. Ч. са информативни относно възприетото от него в хода на изпълнение на служебните му задължения, от тях съдът направи своят извод относно характера на неизпълнените задължения, в които се коренят нарушенията. Заявеното от свид. А. Ч. се подкрепя и от показанията на свид. Р. Х., която е участвала в проверката, при която били установени пропуските на дружеството. Нейните показания са подкрепени от писмените доказателства по делото, а разгледани съвкупно с тях е налице открояващо се съзвучие. Следва да бъдат преценени внимателно показанията на свид. С. Е., която е служител на санкционираното юридическо лице. Съдът намери същите за информативни единствено относно факта на извършената проверка от страна на компетентната администрация, но ирелевантна относно други обстоятелства около процесния случай. От показанията на този свидетел, съдът изгради своята преценка относно причините дружеството да не изпълни задължението си, коренящи се в обстоятелството, че органите на управление на същото не са били запознати в цялост с нормативната база, която е следвало да изпълняват стриктно като задължено лице по ЗЗНН. Съдът кредитира и приобщените по надлежния процесуален ред (чл. 283 НПК) писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, в това число и сътоветните протоколи, които са еднопосочни, логични и взаимосвързани относно подлежащите на изясняване обстоятелства. В случая наличието на два констативни протокола е неотносимо, т.к. констатациите на ДА ДРВВЗ се базират единствено на приложеният по делото към материалите по административната преписка, като другият по никакъв начин не е послужил за издаването на процесното НП. Доказателствената маса е еднопосочна относно подлежащите на доказване факти. По аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки един от доказателствените източници. Впрочем между страните не съществува спор относно фактите по делото, като от становищата на самото санкционирано дружество се изяснява обстоятелството, че склад никога не е създаван, до момента, в който дружеството не е разбрало, че може да наеме такъв и го е сторило три дни след съставяне на АУАН. Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното юридическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, същата е депозирана в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП. Съдът дължи проверка относно спазването (правилното прилагане) както на процесуалния, така и на материалния закон, независимо от възраженията отправени във въззивната жалба – арг. чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН. Съдът намира, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи, оправомощени със съответните заповеди, които са приложени в административнонаказателната преписка. Двата документа са съставени, респ. издадени при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Съдът служебно констатира обаче, че в АУАН и обжалваното наказателно постановление е допуснато нарушение на изискванията по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Става въпрос за неправилно определяне мястото на нарушението, което винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, понеже ограничава възможността на отговорното лице да разбере къде точно не е изпълнило вмененото му задължение, в случая да създаде склад за съхранение на котелно гориво. Неописание на мястото на нарушението, представлява пропуск да се запълнят правоохранителните документи с релевантни елементи от фактическия състав на нарушението, което е пропуск по чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. По този начин актосъставителят и след него наказващият административен орган са ограничили правото на защита на санкционираното дружество по начин, по който не е могло да организира адекватно защитата си. В случая мястото на нарушението не е адресът и седалището на управление на търговеца, както е посочено в АУАН и в НП, а именно – ••••••••••••••••, а мястото където е следвало да бъдат подадени документите за създаване/наемане на склад за съхранение на котелно гориво. Тези документи се подават до ДА ДРВВЗ. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗНН – „Регистрирането на складове се извършва въз основа на подадено искане за регистрация на склад за съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти, като се заплащат държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.“, докато в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че „искането за регистрация на склад, в който могат да се съхраняват запаси от нефт и нефтопродукти, се подава от лицето, което желае да бъде съхранител, до председателя на агенцията...“. Това означава, че мястото на нарушението не е това, което е посочено в процесната документация. Горното процесуално нарушение има за последствие отмяната на оспореното НП, като процесуално незаконосъобразно. За пълнота следва да се посочи, че настоящият състав не се солидаризира с неоснователните възражения на процесуалният представител на дружеството жалбоподател, като не намира несъответствие на размера на санкцията с правото на ЕС, с аргумента, че липсва неяснота относно начина на определяне на тази санкция. В разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗЗНН ясно е посочен критерият, по който се определя размерът на наложената имуществена санкция. Не би следвало да намира приложение и чл. 28 ЗАНН, понеже дружеството е изпълнило задължението си дни след съставяне на АУАН, а от изложеното от свид. Евтимова се установи, че единствената причина изобщо дружеството „•••••“ ЕООД да изпълни в някакъв момент това свое задължение е била, че управителят е разбрал, че може да заплати по-ниска сума, чрез наемане на вече създаден склад. Във връзка с горното, съдът намери, че не е налице неправилно приложение на материалния закон и дружеството действително от обективна страна (отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна) не е изпълнило вмененото му със закон задължение, което му е било и разпоредено да изпълни. По разноските: С оглед изхода на делото, право на присъждане на разноски има дружеството жалбоподател „•••••“ ЕООД. Представени са доказателства за извършването им (договор за правна защита и съдействие от 31.03.2022 г.), отправена е изрична претенция за присъждането им от адв. П. К. от АК - Благоевград, като не е налице мотивирано възражение за прекомерност на размера им, като разноските са в равностойност в евро от 1 738,39 /хиляда седемстотин тридесет и осем евро и тридесет и девет евроцента/ евро, която сума Държавна агенция „Държане резерв и военновременни запаси“ следва да бъде осъдена да заплати на дружеството жалбоподател. Съдът намира, че размера е съобразен с минималните размери визирани в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд,