Решение № 15 от 2.2.2026 г. на Районен съд - Луковит по дело № 786/2021 г.

№ 20214320100786 по описа за 2021 година Производството е образувано по жалба на ЗП „Д. С.”, със седалище и адрес на управление: [заличен адрес по GDPR], представлявано от управителя Д. П. С., ЕГН ••••••••••, против отказ за приемане на договори за аренда в процедурата по разпределение ползването на земеделски земи в землището на с. Дерманци, община Луковит, обективиран в писмо изх. № ••••г. на Общинска служба „Земеделие“ гр. Луковит. По изложени в жалбата съображения е поискана отмяна на отказа - индивидуален административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че със Заявление за приемане на договори за аренда в процедурата по разпределение ползването на земеделски земи в землището на с. Дерманци, жалбоподателят е поискал ОСЗ - Луковит да признае наличието на правно основание за ползване на имоти в землището на с.Дерманци, на основание 17 броя Договори за аренда за земеделска земя, подробно описани в жалбата. Твърди се, че с отказ за приемане на договори за аренда в процедурата по разпределение ползването на земеделски земи в землището на с. Дерманци, община Луковит, обективиран в писмо изх. № ••••г., ОСЗ - Луковит „категорично отказва да продължат тези изтичащи арендни договори, тъй като те са без основание за продължаване”. Твърди се, че тези доводи административния орган не отговарят на действителното правно положение. Сочи се, че в качеството на земеделски производител, жалбоподателят е представил пред ОСЗ - Земеделие декларация по чл. 69 и заявления по чл. 70 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ППЗСПЗЗ/ за стопанската 2021/2022 г. относно формата и начина на стопанисване на обработваните от мен имоти. Всеки един от горепосочените имоти, предмет на описаните Договори, е заличен от Декларацията с мотив, че срокът на договора е изтекъл. Договорите за аренда са сключени за срок от „10 стопански години” - изрично посочено в чл. 2 от Договора, и всеки един от Договорите е сключен след началото на текущата стопанска година. Дава се пример за такъв - Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ гр. Луковит с вх. № •••• е сключен на 14.12.2011г. Очевидно е, че няма как този договор да започне да тече от стопанската 2011/2012, тъй като същата вече е започнала, а използваните имоти са декларирани. В тази връзка се сочи, че дори и да се приеме, че Договорът следва да бъде прекратен точно 10 години след подписването му - в конкретния пример на 14.12.2021 г., то следва да се приложи разпоредбата на чл. 60 от Закона за собствеността, съгласно който „Сключените от ползвателя договори за наем на полски имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на ползване се прекрати преди това.” Твърди се, че приложението на чл. 60 от ЗС следва от факта, че Законът за арендата е специален по отношение на ЗС. Следователно, Закона за собствеността и неговите разпоредби е изцяло приложим и по отношение на арендните договори. Сочи се, че приложението на чл. 60 от ЗС в арендните правоотношения следва и от задължителната практика на ВКС. Сходна е и правната уредба при Договорите за аренда на имоти, включени в плана за уедряване - които се прекратяват с влизане в сила на решението за уедрените имоти след изтичането на съответната стопанска година - от първи октомври на стопанската година, следваща тази, в която е влязло в сила решението на общинската служба по земеделие по чл. 37е, ал. 4 ЗСПЗЗ. Твърди се, че по своето същество отказът за приемане на договори за аренда в процедурата по разпределение ползването на земеделски земи в землището на с. Дерманци, община Луковит, обективиран в писмо изх. № ••••г. на ОСЗ - Луковит, представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 145 АПК. В с.з. жалбоподателят депозира молба, чрез процесуалния си представител, с която се отправя молба да бъде изцяло уважена подадената жалба. Ответната страна Общинска служба „Земеделие“ гр. Луковит представя писмена защита, в която се излагат доводи, че в случая не е налице такъв мълчалив отказ. В тази връзка се сочи, че заявленията подадени по чл. 37б от ЗСПЗЗ /9 бр. заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ/, са приети от административния орган ОСЗ гр. Луковит, обработени и са регистрирани и включени за участие в процедура по споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ 525 броя имота, от заявените в тях имоти с площ 2986 дка са включени за участие в процедура по споразумение имоти с площ 2372 дка. Останалите имоти са заявени и регистрирани от други ползватели с приложени актуални договори за аренда или като собствени имоти. Твърди се, че искането на жалбоподателя за невключените имоти е било де факто да се удължи срока на изтекли негови договори за аренда. Това действие е извън компетентността на ОСЗ, ОДЗ и МЗХ, де юре това е извън административната компетентност на ОСЗ Луковит, тъй като срокът на тези договори за аренда е изтекъл. Д. П. С. е ползвал имотите и през 2010/2011г стопанска година и поради това ги е посочил в анкетен формуляр за регистрация като земеделски производител, подаден за 2010/2011г стопанска година, т.е. срокът на действие от 10 години, посочен в договора, изтича на 1 октомври 2021г. Възразява се, че видно от представената по делото заверено копие на административната преписка, е налице произнасяне и извършено действие от компетентния орган и не е налице мълчалив отказ на ОСЗ Луковит. Възразява се, че жалбата се явява недопустима, тъй като не е налице правен интерес за З. С. от оспорването и образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено съгласно чл. 159 от АПК. Сочи се, че съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В тази връзка в случая намира приложение и §8 от ДР на АПК Уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Твърди се, че в процесния случай обаче липсва годен за оспорване административен акт. Липсата на годен за оспорване административен акт е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата, за което съдът следи служебно и води до недопустимост на съдебното производство, съгласно нормата на чл. 159, т. 1 от АПК. Съдът, след анализ на доказателствата по делото и материалите приложени в административна преписка, направи следните изводи: Жалбоподателят ЗП „Д. С.“ е представил заявление и декларация в ОСЗ - Луковит по реда на чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ /л.140-155 от АД № ••••г. на АС – Ловеч/, по отношение на които са налице изключени арендовани имоти, поради което в жалбата е посочено, че същата е относно отказ за приемане на договори за аренда в процедурата за разпределяне ползването на земеделски земи в землището на с. Дерманци, община Луковит. В случая общинската служба е била сезирана с искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията. Следва да се прецени дали е налице отказ /мълчалив или изричен/, който е годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. В оспореното писмо изх. № ••••г. подписано от Началника на ОСЗ - Луковит, относно изтичащите договори на Д. П. С., е посочено, че Д. П. С. „желае изтичащи арендни договори на 30.09.2021 г. да бъдат продължени до 30.09.2022 година без Анекс за продължаване на договора“. По-нататък в писмото се сочи, че служители от ОСЗ - Луковит „категорично отказват да продължат тези изтичащи арендни договори, тъй като те са без основание за продължаване. “. Оспореното писмо изх. № ••••г. подписан от Началника на ОСЗ гр. Луковит, е изпратено до Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч, и представлява уведомление относно изтичащи договори на Д. П. С.. Същото не съдържа отказ на Началника на Общинска служба по „Земеделие“ гр. Луковит, за приемане на договори за аренда /описани на л.140-155 от АД № ••••г. на АС – Ловеч/ в процедурата по разпределение ползването на земеделски земи в землището на с. Дерманци, община Луковит – а съдържа сведения, че З. П. С. е заявил желание „изтичащи арендни договори на 30.09.2021 г. да бъдат продължени до 30.09.2022 година без Анекс за продължаване на договора“. В писмото е посочено, че служители от ОСЗ - Луковит „категорично отказват да продължат тези изтичащи арендни договори, тъй като те са без основание за продължаване“. Съдът приема, че оспореното писмо не представлява издаден административен акт, създаващ или отричащ право, каквото правният ред изисква. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, подлежащ на оспорване пред съда мълчалив отказ по искане адресирано до административен орган е налице само тогава, когато при настъпване на посочени в конкретна правна норма факти, за администрацията се поражда задължение да издаде акт с определено от нормата правно съдържание в определен срок. Основателно е възражението на ответната страна, че в процесния случай липсва годен за оспорване административен акт. Липсата на годен за оспорване административен акт е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата, за което съдът следи служебно и води до недопустимост на съдебното производство, съгласно нормата на чл. 159, т. 1 от АПК. Относно основателността на жалбата инициирала настоящето производство: С оспореното писмо, Началникът на ОСЗ - Луковит е уведомил Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч, че жалбоподателят не е арендатор на имотите, поради липсва на връзка на арендатора с имотите – основание за продължаването на изтичащите арендни договори на З. П. С.. Съгласно разпоредбата на чл. 37б, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПЗЗ, в общинската служба по земеделие се регистрират договори за наем на земеделска земя, сключени при спазване на изискванията на чл. 4а и 4б, както и договори за аренда, сключени при спазване изискванията на този закон и на Закона за арендата в земеделието. Когато за един и същ имот са представени за регистриране повече от един договор за наем или за аренда на земеделска земя, в общинската служба по земеделие се регистрира договорът, вписан в службата по вписвания с най-ранна дата; вписаният договор – при представяне за регистриране на вписан и невписан договор. Заявленията на жалбоподателя, подадени по чл. 37б от ЗСПЗЗ /заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ/ за 2021/2022 стопанска година, са подадени пред компетентен по закон административен орган - Общинска служба по земеделие – Луковит. Съгласно Указания за прилагане на чл. 37б и чл. 37в от ЗСПЗЗ, приложение към заповед № РД 46-395/ 08.08.2018г. на Министъра на земеделието, храните и горите /л.29-38/, регистрирането на представените договори се извършва съгласно правилата на чл. 37б от ЗСПЗЗ. Ако при регистрирането на представените договори ОСЗ установи наличието на повече от едно правно основание за ползване на един и същ имот, който е посочен в заявленията за ползване, то следва да уведоми съответните лица за разрешаване на спора за ползване на имота. В Указанията е посочено изрично, че следва да се има предвид, че разрешаването на колизията кой от представените два или повече договори за ползване на един и същ имот е действителен за съответната стопанска година, както и кое от представените правни основания за ползване е с приоритет, е извън компетенциите на ОСЗ, ОД "Земеделие" и Министъра на земеделието, храните и горите. Ако страните по сключените договори не разрешат спора помежду си, то следва да се обърнат към компетентния съд. По отношение изложените доводи в жалбата следва да се посочи, че Законът за арендата в земеделието /ЗАЗ/ е специален по отношение на общия Закон за собствеността. Когато специален закон урежда детайлно обществени отношения, то той дерогира общия. Така че прилагат се разпоредбите на специалния закон. Точно поради това и обратно на погрешни твърдения в жалбата, тук разпоредбите на чл. 60 от общия Закон за собствеността са изключени за прилагане, тъй като по общо правно правило и съгласно ЗНА приложение намират разпоредбите на специалния закон. Съгласно чл. 60 от общия ЗС - Сключените от ползвателя договори за наем на полски имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на ползване се прекрати преди това. Разпоредбата на чл. 60 от ЗС се отнася за договори за наем, а не за договори за аренда. Уредба за арендните договори се съдържа в специален нормативен акт - ЗАЗ. Съгласно §2, т. 3 от ДР на ЗАЗ, „стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. В случая от наличните по дело доказателства се установява, че договорите за аренда са сключени и вписани на 14.12.2011г. От посочените договори за аренда с № 2333, № 2321, № 2315 от 14.12.2011г. е видно, че са със уговорен срок на действие 10 стопански години и срокът е бил изтекъл към месец август 2021г. В подкрепа на това твърдение е и фактът на посочване на имотите по тези договори в анкетен формуляр № 70 от 17.03.2011г, подаден от З. С. за регистрация като земеделски производител попълнен и подписан от самия жалбоподател Д. С., в който формуляр имотите са посочени като форма на стопанисване по договор за аренда за 2011 г. Съдът споделя доводите на ответната страна, че в потвърждение на горепосочените изводи, е и автоматично изготвената от програмния продукт Ферма справка за съответствие на договори за имоти за стопанската 2021/2022г на ОСЗ Луковит, в която са посочени номерата на имоти по изтекли договори за ползване. Тази справка е и подписана саморъчно от жалбоподателя за съответствие на договори за имоти за стопанската 2021/2022г, в която са посочени номерата на имоти по договори с изтекъл срок или прекратени такива. С подписа си самият жалбоподател Д. С. е изразил съгласието си с тези данни за регистрация в информационната система и регистри „Ферма Уин" на ОСЗ Луковит. Посочените в жалбата 16 броя договори за аренда са регистрирани в ОСЗ Луковит преди години, в момента на представянето им от страна на Д. С.. Понастоящем 5 /пет/ броя от тези договори за аренда са прекратени и с изтекъл срок и поради това за имотите в тях не са подадени до ОСЗ - Луковит от жалбоподателя заявления за ползване за стопанската 2021/2022г. Следва да се отбележи факта, че относно договор № •••• от 08.07.2013г. с 2 имота /л.15 от АД № ••••г. на АС – Ловеч/, в ОСЗ - Луковит има вписан договор за аренда с поранна дата от 2012г. на „А.“ ООД и поради това имотите по този договор са регистрирани на ползвател „А.“. Съдът споделя становището на ответника, че де факто искането на жалбоподателя за невключените имоти е било да се удължи срока на изтекли негови договори за аренда. Това действие е извън компетентността на ОСЗ, ОДЗ и МЗХ, де юре това е извън административната компетентност на ОСЗ Луковит, тъй като срокът на тези договори за аренда е изтекъл. З. П. С. е ползвал имотите и през 2010/2011г стопанска година и поради това ги е посочил в анкетен формуляр за регистрация като земеделски производител, подаден за 2010/2011г стопанска година, т.е. срокът на действие от 10 години, посочен в договора, изтича на 1 октомври 2021г. Общинската служба по земеделие е колективен орган по земеделската реституция на основание чл. 57, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, а съгласно ал. 2 Органите по поземлената собственост имат правомощия по управление, контрол и регулиране на поземлените отношения. В разглеждания случай ОСЗ гр. Луковит не се е произнесла по заявлението на жалбоподателя по чл. 37б от ЗСПЗЗ /заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ/ за 2021/2022 стопанска година. В тази връзка правилни са доводите на ответната страна, че за стопанската 2021/2022г. са подадени до ОСЗ - Луковит от жалбоподателя 9 /девет/ броя заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ и посочените в тях имоти са регистрирани от ОСЗ - Луковит като правни основания в информационната система и регистри „Ферма Уин" за участие в споразумения. Така например имоти № ••••, ••••, ••••,••••, •••• посочени в жалбата и допълнителната молба, са регистрирани в ОСЗ - Луковит на Д. С. и с тях той участва в споразумение като ползвател за стопанската 2021/2022 г. - то ест не е формиран и мълчалив отказ за произнасяне по заявлението на жалбоподателя. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от страна на представляващия началника на ОСЗ гр. Луковит искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че същото е основателно и в полза на ответника следва да се присъди сума в размер на 100 лева /51.13 евро/ за юрк. възнаграждение, платими от жалбоподателя. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът