Решение № 205 от 15.6.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 73/2023 г.

Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК. Производството е образувано по въззивна жалба вх. №28292/29.11.2022г., подадена от Г. Д. И., ЕГН ••••••••••, чрез адв.П. Б., срещу решение №491/04.11.2022г., постановено по т.дело №205/2022г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявения от ищеца иск срещу ЗК АРМЕЕЦ АД, ЕИК 121076907, София, за осъждане на застрахователното дружество да заплати на ищеца обезщетение в общ размер на 66 172 лева, по застрахователна полица Каско, сключена на 18.03.21г. между ответното дружество и ЛЕОН КАРС ЕООД, изменена с анекс №2/04.10.2021г. за покрит риск „Тотална щета“ при ПТП на 01.10.2021г., на път I - 5 км 123 +270 м., гр.Дряново, в посока гр.В.Търново с участие на л.а. Мерцедес S 350, рег.№Н 3150 КА, управляван от Д. Г. Д., което обезщетение включва сумата от 65 500 лева, представляващ застрахователна стойност на автомобила както и сумата 672 лева, разноски за пътна помощ. В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства, а е коментирал същите едностранно, въз основа на доводите единствено на ответника. Твърдят се допуснати при постановяване на решението процесуални пропуски на съда. На първо място се сочи, че съдът е отказал допускане като свидетел на съставителя на протокола за ПТП, който е възприел фактическата обстановка непосредствено след инцидента и е могъл да установи наличието и местоположението на пропадане на пътното платно. Горното се твърди, че е от значение с оглед разпределената на страната доказателствена тежест. На второ място съдът отказал снабдяване на страната със съдебно удостоверение за пред Агенция „Пътна инфраструктура“ за установяване наличието на пропадане на пътното платно към датата на ПТП както и искане за допълнителна техническа експертиза за установяване отражението на такава неравност на пътното платно върху механизма на ПТП. Твърди се, че съдът не обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, в частност заключението на техническата експертиза. Твърди се, че намиращата се на платното неравност е единствената причина за настъпилото ПТП. Поддържа се неоснователност на възраженията на ответника за неправоспособност на водача на автомобила Д. Г., тъй като последният е представил СУМПС, издадено в Англия, задграничен паспорт и справка от Сектор Миграция, от която е видно, че водачът е влязъл в РБ по-малко от три месеца преди инцидента съгласно чл.162 ЗДвП. Оспорва се възражението на застрахователя, че от обезщетението следва да бъдат приспаднати сумите по изплатените две щети като се твърди, че последните нямат общо с процесното ПТП. Съобразно тези доводи въззивникът претендира отмяна на решението и уважаване на иска изцяло ведно с присъждане на сторените разноски ведно с адв.възнаграждение. В жалбата се правят и доказателствени искания. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от насрещната страна ЗАД АРМЕЕЦ АД, чрез ю.к.Р. Л., за неоснователност на жалбата. В отговора страната сочи неоснователност на направените с жалбата оплаквания. Твърди, че съдът е постановил решението си при обсъждане на всички доказателства като е достигнал до извод, че причина за ПТП не е била неравност на пътя, а високата, несъобразена скорост, с която се е движил автомобила. /около 145 км/час/ Твърди, че направените доказателствени искания са неоснователни и не е необходимо събирането им, тъй като за същите факти са налице други доказателства по делото. Прави се довод, че изслушаният свидетел на ищеца е недопустим, независимо че съдът е допуснал и обсъдил показанията му. Съдът правилно е ценил и изслушаната Съдебно -техническа експертиза като не са налице основания за поставяне на допълнителна задача. Претендира се отхвърляне на жалбата като неоснователна ведно с присъждане на сторените в производството разноски. Направените доказателствени искания страната счита, че следва да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата чрез пълномощника си адв.Б.. Въззиваемата страна с писмена молба поддържа отговора и неоснователността на въззивната жалба. За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на Г. Д. И. срещу ЗАД Армеец АД, за осъждане на дружеството да заплати на ищеца сумата от 66 172 лева, от които 65 500 стойността на процесния увреден при ПТП автомобил л.а.Мерцедес, модел S 350 с рег.№Н 3150 КА и сумата от 672 лева, разноски за пътна помощ, въз основа на валидна към момента на увреждането застраховка Автокаско при ответното дружество по полица №0306Х0630212. Ищецът твърди заведена претенция и образувана по нея щета №13021030105080. Твърдят се увредени при ПТП на 01.10.2021г. множество детайли по автомобила на ищеца, които в съвкупност сочат на тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, тъй като стойността на автомобила е 65 500 лева, а разходите за ремонта възлизат на сумата от 49 680.07 лева. Твърди се, че с писмо от 25.11.2021г. застрахователят отказал изплащане на обезщетение за имуществените вреди по автомобила като се позовал на клаузата на т.14.5 от Общите условия към договорите за застраховане „Каско на МПС“, а именно, че застрахователят не обезщетява тези увреждания, които са вследствие от умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, служител, трето ползващо се от МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие. Като конкретна причина за отказа застрахователят посочва, че водачът на автомобила Д. Г. Д. е управлявал същия с несъобразена съобразно пътните условия скорост. В исковата молба ищецът твърди, че на 01.10.2021г. собственият му автомобил Мерцедес S 350 бил управляван от Д. Г. Д. като на път I -5, км.123+270м, посока гр.Дряново -гр.В.Търново, навлязъл в дясна крива поради неравност на пътното платно и водачът загубил управление над автомобила, излязъл вляво от платното /през насрещното в левия банкет/ и настъпило ПТП. Твърди се, че автомобилът се е движил със съобразена за мястото скорост, а произшествието е настъпило поради неравност на пътното платно. Твърди се съставен за ПТП протокол на 01.10.2021г. на мл.контрольор при РУ на МВР –Габрово, в който като виновен за произшествието бил посочен водачът Д. Г.. На последния бил съставен акт за допуснато нарушение на ЗДвП. Ответникът ЗАД АРМЕЕЦ АД е оспорил основателността на иска. Счита че не са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователя по Каско на МПС. Твърди, че събитието не представлява покрит риск по договора и ОУ към същия както, че това събитие попада в обхвата на предоставяното по този договор покритие. Позовава се на изключен риск по т.14.5 от ОУ, която уговорка с оглед доброволния характер на застраховката, е съобразена от застрахования и той се е съгласил с нея. Твърди се, че водачът на автомобила е управлявал същия с груба небрежност, поради което е реализирано събитие, изключено от покритието на застраховката и ответното дружество не дължи такава. Твърди се, че автомобилът е управляван с несъобразена за терена скорост или въобще с неразрешена такава, което е единствената причина за настъпване на ПТП. Като довод в тази насока е посочено, че съставеният на водача акт е подписан от него без възражения. Излагат се допълнително доводи във връзка с липсата на отговорност на застрахователя. Водачът е следвало да предвиди възможността от настъпване на вреди, каквато всяко друго лице би предвидило, поради което е действал с груба небрежност и е нарушил правилата на чл.20 от ЗДвП. На първо място се поддържа, че е налице изключен риск по чл.14.15 от ОУ, а на следващо място, че е налице неизпълнение от застрахования водач на задълженията му по чл.50.2, 50.3 и т.50.5 от ОУ, което е значително с оглед чл.408, ал.1, т.3 КЗ и е основание за пълен отказ във вр. с чл.395, ал.4 КЗ и чл.395, ал.1 и чл.408 КЗ. Евентуално, основавайки се на същите разпореди, застрахователят твърди, че дължи обезщетение в намален размер, поради неизпълнение от ищеца на задълженията му по ОУ на застрахователя в т.50.2, т.50.3 и т.50.5 вр.т.50.9. Твърди се, че е налице основание определеното обезщетение да бъде намалено с около 80% поради изключителния принос на пострадалия за настъпилите вреди. На самостоятелно основание застрахователят оспорва размера на претендираното обезщетение като твърди, че същото е прекомерно. Ако се приеме твърдението на застрахователя за настъпила тотална щета, то тогава от действителната стойност на автомобила следва да се приспаднат запазените части, чиято стойност би обогатила собственика на ППС. В условие на евентуалност ответникът поддържа при уважаване на иска съдът да извърши прихващане с изплатените на собственика на автомобила обезщетения по полицата в размер на 2 188.10 лева, представляваща сбор от изплатеното по две преписки за щети, на основание чл.104 от ЗЗД и т.22 от ОУ. Твърди се, че двете полици са заведени от застрахования по полицата Леон Карс ЕООД и в срока на действие на същата. Ответникът е извършил общо плащане по двете щети на 20.12.21г. в размер на общо 2 188.10 лева. Твърди се, че застрахованият не е правил доплащане /дозастраховане/ след изплащане на процесните щети, поради което застрахователната сума е намалена и следва да бъде отчетена при определяне на претендираното сега обезщетение. Отделно, застрахователят оспорва акцесорния иск за лихвите както и сторените разноски за заплащане цената за пътна помощ, на основание т.70 от ОУ. Съдът, въз основана събраните доказателства, твърденията и възраженията на страните, съобразно пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна: При преценка редовността на жалбата съдът намира, че същата е подадена от легитимирана страна в производството, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалване. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. В жалбата са въведени твърдения за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на допустими и относими доказателствени средства на ищеца/въззивник. Въззивният съд не констатира пропуски в изготвения от съда проектодоклад. На страните са указани неподлежащите и подлежащи на доказване съгласно чл.154 ГПК факти по делото. Съгласно чл.266, ал.1 ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства както да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок, освен при хипотезите на ал.2 и ал.3 на разпоредбата. Действително, в единственото проведено съдебно заседание след изслушване на експертизата и съобщаване доклада по спора съдът е отказал до уважи направените от ищеца доказателствени искания за: разпит на актосъставителя на протокола за ПТП, за снабдяване със съдебно удостоверение за пред АПИ за установяване съществуваща неравност на пътя както и за допускане на допълнителна техническа експертиза въз основа на получени по първите две доказателствени искания, данни. Направеното доказателствено искане от страната не е преклудирано доколкото процесуална преклузия настъпва именно в първото заседание с приемане на доклада. Нещо повече, доказателственото искане е било обусловено от изготвената експертиза. От същата се установява, че вещото лице е отговорило на поставените въпроси без да посети на място местопроизшествието. Заключението е дадено въз основа на снимка от Google карта, поради което и въззивният състав е преразгледал доказателственото искане на въззивника като относимо към предмета на спора. Твърдения за съществуваща неравност на пътното платно, причина за ПТП, е направено още с исковата молба, поради което възражението на застрахователя, че за първи път се твърди във въззивната жалба, е неоснователно. Тъй като, независимо от въведените ограничения на въззивното производство, съдът следва да формира свои самостоятелни изводи по спора, въз основа на непосредствено възприети от него доказателствени факти, исканията на въззивника, поддържани и с жалбата му, са допустими в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. Именно поради това въззивният съд е събрал допълнително доказателствени средства във връзка със спорния въпрос. Не се спори относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка Каско на МПС и Злополука, сключена между застрахования Леон Карс ЕООД, собственик на л.а.Мерцедес S350 и ответното дружество Армеец АД, с посочена в полицата застрахователна стойност на автомобила от 65 000 лева. Видно от същата полица, покритието на застраховката е за периода март 2021г. до 18.03.2022г. като произшествието е настъпило в промеждутъка, на 01.10.2021г. на главен път в посока гр.Дрянова - В.Търново. С анекс №2/04.10.2021г. е извършена промяна в полицата поради прехвърляне собствеността на МПС, удостоверено с договор за продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на страните рег.№13627/30.09.2021г. на нотариус при РС-Шумен, рег.№709. Видно от същия, автомобилът е прехвърлен на Г. Д. И. от гр.П.. Приложено по делото е и Свидетелство за регистрация част I, издадено на името на новия собственик Г. Д.. Ответникът не оспорва, че пред него е била предявена претенция от застрахованото лице и образувана щета №13021030105080. Изготвен е опис на констатираните при ПТП щети. С изпратеното на ищеца писмо във връзка с претенцията, застрахователят е отказал да изплати обезщетение поради допусната от водача груба небрежност, която именно е довела до настъпване на вредите. Според писмото, скоростта на автомобила преди десен завой е била критичната от 140 км/ч, поради което водачът сам се е поставил в невъзможност да контролира ПС. Поради наличието на изрично изключен риск по т.14.5 от ОУ към договора за застраховка Каско на МПС, ответникът е отказал удовлетворяване на претенцията, която процесуална позиция поддържа и исковото производство. По делото е представена фактура, издадена от Венец карс ЕООД, Габрово, с длъжник Г. Д.И., за оказана на същия пътна помощ на процесния автомобил, изваждане от канавка, в размер на общо 672 лева, заплатени от собственика съгласно приложен касов бон към фактурата. Видно от АУАН №332464/01.10.2021г., на водача на автомобила Д. Г. Д. е съставен акт, подписан от последния без възражения, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП – на 01.10.21г. при управление на л.а. Мерцедес С 350, на път в посока гр.В.Търново, не е съобразил скоростта си си на движение и преди навлизане в дясна крива не успява да намали и излиза в лявото платно като се блъска в еластична предпазна мантинела и пътен знак А35, след което продължава в права посока и се блъска в дървесна растителност. Настъпилите щети са описани в съставения протокол за ПТП №1089727. Въз основа на Акта е издадено наказателно постановление №21-0258-000335 на ОД на МВР –Габрово, РУ –Дряново от 29.10.21г., с което на водача на автомобила Д. Г. е наложено административно наказание поради нарушение на правилата на ЗДвП, а именно на чл.20, ал.2 от закона за подбор на скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства, за да може да спре пред препятствие или създадена опасност за движението. Въпреки подадената срещу постановлението жалба от Д. Г., в същата отново не се излагат конкретните обстоятелства, станали причина за настъпване на ПТП. /л.108/ Такива твърдения не се съдържат и в приложената към административната преписка касационна жалба срещу решение по НАХД №28/2022г. на РС- Дряново, с което решение е било потвърдено издаденото наказателно постановление. Съобразно Акта за установяване на административно нарушение и приложения Протокол за ПТП /на л.48 по делото/, процесният автомобил, управляван от Д. Г. е самокатастрофирал поради извършената от водача преценка за подбора на скоростта. В резултат от това същият не могъл да контролира автомобила в лентата му на движение, да навлезе безопасно в дясна крива на пътя, а вместо това навлязъл в насрещното ляво платно, а след това и извън пътя като реализирал ПТП с материални щети по автомобила и по пътна инфраструктура. В протокола за ПТП /на л.105/ и обективираната на него окомерна скица от произшествието не е отразена неравност на пътното платно. Протоколът е подписан от водача без забележки. По делото са представени два доклада по други заведени щети относно същата застрахователна полица – съответно по щета от 25.04.2021г. и от 10.09.2021г., въз основа на които на застрахованото лице по полица Пълно Каско са изплатени общо сумите 290.08 лева и 1898.02 лева, по втората. Приложено е платежно нареждане за сумата от общо 2 188.10 лева, в полза на застрахования Леон Карс ЕООД. По делото е представено удостоверение на Агенция „Пътна инфраструктура“, Габрово /л.97/, от което се установява намерената на място хоризонтална и вертикална пътна маркировка. Не са установени предупредителни знаци за ремонтни дейности и/или лошо състояние на пътя. Установява се ограничение на скоростта поради поредица опасни завои и предстоящо кръстовище както и непрекъсната линия между двете платна за движение. Съобразно изслушаната Автотехническа експертиза /на л.124 и сл./, посоченото в удостоверението на АПИ не съответства на пътната ситуация в участъка, където е настъпило ПТП, не отразява вярно пътната обстановка. /становище на вещото лице при първоначалната му експертиза/ От заключението се установява, че на 01.10.21г. застрахованият автомобил е управляван от Д. Г. в посока от Дряново към В.Търново като точката на ПТП е непосредствено преди навлизане в населено място – с.Зая. Не е имало външни обстоятелства, които да усложняват пътната обстановка – суха, асфалтова пътна настилка, ясно време, с добра видимост. Преди с.Зая са непосредствено десен и ляв завой, които са били обозначени с пътни знаци в правия участък. /предупредителни знаци А3/ Няма пътни знаци, които да ограничават скоростта на движение под предвидените за извънселищните територии общо 90 км./ч. В зоните на завоите имало поставени от двете страни мантинели, след които следвали затревени части. Вещото лице в т.2 описва точно механизма на настъпване на произшествието –след навлизане на автомобила в кривата на десен завой, пресякъл е разделителната линия, навлязъл е в ширината на лява пътна лента, след което се ударил в кР. на метална предпазна мантинела на левия банкет на пътя. Преустановява движението си около 17 м. след ляв банкет. Според заключението, загубата на устойчивост на автомобила е настъпила поради несъобразена скорост, непозволяваща движение по дясната крива на завоя. Тъй като водачът на автомобила е предприел аварийно спиране, в резултат ПС се е насочило по вектора на предходно движение до точката на удара. Според вещото лице, основна причина за ПТП е несъобразената скорост – автомобилът е имал минимална скорост на движение преди опасната ситуация от 145.54 км/ч, а към момента на удара около 50 км/ч. Скорост от 90 км./ч. би позволила на автомобила да навлезе нормално в десния завой, тъй като е по-ниска от критичната за завоя. ПС е имало опасна зона за реакция от около 165 метра, а е реагирал на около 77 метра преди напускане на лентата си на движение. В заключението е посочена стойността за ремонт на увредените детайли на автомобила в размер на общо 49 570.72 лева с ДДС и средна пазарна стойност на автомобила от 67 246 лева. Вещото лице не може да посочи запазените части, тъй като не е ясно дали автомобилът е възстановен. Посочва ориентировъчна стойност на изкупуване на този клас автомобили от около 8 000 – 12 000 лева. За скрап автомобилът би бил изкупен за около 681 лева. В съдебно заседание вещото лице категорично посочва, че дори при наличие на неравност на пътното платно, посочена от св.Д. Г. /водач на автомобила/ като причина за ПТП, с оглед следите и механизма на произшествието, тази неравност не е могла да повлия на движението на автомобила. Свидетелят я сочи като намираща се в средата на десния завой, а вещото лице посочва, че ПС напуска дясната лента на движение много преди самия десен завой. Автомобилът е преустановил движението си в насрещната лява лента в средата на завоя. Вещото лице изказва съмнение относно причиняване на катастрофата именно от съществуваща неравност на пътното платно. Посочва, че скоростта на движение на автомобила е била много по- висока от допустимата от 90 км/ч. и дори от критичната за завоя от 120 км./ч., с които същият е могъл да бъде изпълнен. Вещото лице посочва, че с оглед оставените следи на пътното платно /които са прави и успоредни/, може да се мисли или за повреда на АБС системата на автомобила или за блокиране на волана от самия водач. /при липса на данни за неравност на пътното платно/ Същевременно, с оглед констатирания процесуален пропуск на съда да допусне относимите спрямо тезите на страните доказателствени средства, такива са били събрани пред въззивния съд – удостоверение от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Габрово, свидетелски показания на мл.автоконтрольора, изготвил протокола за ПТП както и нова автотехническа експертиза. От удостоверението се установява, че пътят, на който е настъпило ПТП е бил в добро технико-експлоатационно състояние, без видими деформации, неравности и нарушения на покритието. Не са налице данни за конкретни саниращи мероприятия на пътя в участъка на ПТП. Съдът е изслушал показанията на св.В.М. /на л.62/, от които се установява, че същият е изготвил и подписал протокола за ПТП от 01.10.2021г., причинено от л.а.Мерцедес, който бил самокатастрофирал. Свидетелят сочи, че на цялото платно имало слягане /пропадане/ поради извършени ремонтни работи, имало нова асфалтова кръпка в тази част. На този участък редовно ставали катастрофи, тъй като имало поредица от завои. Според свидетеля, това пропадане било на около 5 -15 метра преди завоя с дължина на самия дефект от около 10 м. След инцидента били поставени допълнителни знаци на пътя, вкл. за място с чести ПТП. От допълнително изготвената пред въззивния съд Автотехническа експертиза от същото вещо лице се установява, че ПТП е настъпило след пропадане на автомобила в неравност на пътната настилка непосредствено преди десен завой и при изпълнение от водача на аварийно спиране. Поради това настъпила дестабилизация на превозното средство, то се отклонило от посоката си на движение, излязло от пътното платно и предизвикало удар в лява мантинела, вертикален знак, продължило да се движи и се установило в залесен скат. Като извод вещото лице посочва, че автомобилът поради установената неравност технически е нямал възможност да изпълни дъгата на десния завой, независимо дали е ограничил в предходен момент скоростта си на движение до критичната за завоя или по-ниска. Установената неравност сочи на промяна механизма на произшествието. В съдебно заседание вещото лице М. потвърждава писменото си становище, че при липса на тази неравност на пътя, автомобилът е могъл да изпълни десния завой без да излиза от пътната си лента. Това пропадане на пътя обяснява, според него, и оставените на платното прави успоредни линии от спирачни следи. Според него, поведението на автомобила след пропадането не е зависело от предприетите от водача конкретни предпазни мерки като намаляване на скоростта, отпускане или не на спирачката и др. Автомобилът е реагирал аварийно, което обяснява тези следи. За разлика от основното заключение, въз основа показанията на св.М., съставител на протокола за ПТП, вещото лице подчертава, че наличието на такова пропадане на пътното платно обяснява механизма на произшествието. Сочи, че според него това заключение е по-адекватно и по –коректно спрямо първоначалното, изготвено при липса на събраните допълнително доказателства. Наличието на неравност на пътната настилка, според заключението, обяснява поведението на автомобила – това аварийно спиране се включва при настъпване на алгоритъм от несъответствия и именно така е реагирал процесният автомобил. Според обясненията на в.л.М., при липса на такава неравност, автомобилът би могъл технически дори с избраната по-висока от допустимата скорост, да изпълни завоя и да не напуска дясното пътно платно. /л.73-74 по делото/ Въз основа на събраните от първата инстанция и допълнително доказателства, настоящият състав достига до следните правни изводи: За реализиране отговорността по чл.405 КЗ следва да бъдат установени в съвкупност елементите от фактическия състав, а именно: валидно застрахователно правоотношение /по което не е налице спор между страните/, настъпило в период на застрахователно покритие, което да представлява покрит застрахователен риск по полица „Пълно Каско на МПС“, наличие на вреди в причинна връзка с процесното ПТП, изправност на застрахования водач, своевременно уведомяване на застрахователя. Част от тези обстоятелства не са спорни между страните. Съобразно очертаните тези на страните, спорно и пред настоящата инстанция е дали е налице покрит застрахователен риск за процесното събитие или са налице основания за изключване и/или намаляване на отговорността на застрахователя. В тази връзка съдът се базира както на застрахователната полица, така и на разпоредбите на КЗ и Общите условия към договора между страните съгласно чл.348 КЗ. Принципно, с оглед доброволния характер на имущественото застраховане Каско на МПС както и законовата норма на чл.408 от КЗ, съдът намира, че предвиждането в Общите условия на застрахователя на изключени от покритие събития, не е нищожна клауза и попада в обхвата на договорната автономия. Така, клаузата на т.14.5 и т.14.15 от ОУ съответства на договорната свобода и цитираната обща разпоредба на чл.408 вр.чл.348 КЗ. В случая, въведеното от застрахователя основно възражение е за неизпълнение на задълженията на застрахования за предпазване на застрахованото имущество от вреди и несъобразяване с изискванията на ЗДвП, предвидени като основание за отказ/намаляване на обезщетението, в чл.395 и чл.408 КЗ както и в т.14.5 и т.14.15 от ОУ. Основният правен въпрос преди разглеждане размера на дължимото обезщетение е дали произшествието представлява покрит от застрахователя риск по полицата Пълно Каско както и налице ли са основания за освобождаване на застрахователя от отговорност или за намаляването й. При едновременно противопоставени възражения, основани на "изключен риск" и на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл.408, ал.1, т.3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност, възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен по силата на застрахователния договор риск и само доколкото не се обоснове наличието на такъв – налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение – напълно или частично, съгласно чл.408, ал.1, т.3 КЗ /разпоредба аналогична с тази на чл.411, т. 2 КЗ отм., посочена от съда/ или чл.395 КЗ. В случая, застрахователят е заявил тези възражения като евентуални. Съгласно основното възражение, клаузата на т.14.5 от Общите условия към договора за застраховка на МПС /на л.27 и сл./ предвижда, че застрахователят не покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозвани с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие. Ответното дружество твърди, че поведението на водача, който предпочел несъобразена с пътната обстановка скорост на движение, обуславя основание за изключване отговорността по процесния застрахователен договор. Действително, от приетите две технически експертизи /пред първа и въззивна инстанция/ се установява, че автомобилът се е движил с превишена за участъка скорост от 140-145 км/ч. при допустими 90 км/ч. /поради липса на установени други ограничения/ Това правоизключващо възражение на ответника налага да бъде обсъдена основателността му. Съдът съобразява, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП, описан в него, защото произшествието не се е осъществило в присъствието на съставителя на акта. Механизмът на настъпване на ПТП се установява от останалите събрани по делото доказателства като нещо повече, констатациите на първоначалната експертиза търпят промени в допълнителната, изслушана пред въззивния съд. В протокола не е отразена неравност на пътното платно и попадане на автомобила в него, но съобразно показанията на актосъставителя св.М., към датата на ПТП е била налице значителна неравност на дясното пътно платно. При липса на легално определение, в съдебната практика /решение № 184/2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на II т. о., решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., решение № 18/2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III г. о. и цитираната в него практика, решение № 33/2018 г. по гр. д. № 2292/2017 г. на III ГО, определение № 244/21.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на II т. о. / се приема, че груба небрежност е налице, когато не е положена грижата, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация. Шофирането със скорост, надвишаваща с повече от 40-50 км/ч разрешената за съответния пътен участък, обикновено се приравнява в множество съдебни решения на такава проява на груба небрежност. Тежките нарушения на правилата на ЗДвП съставляват именно проява на небрежност. Дали същата може да бъде квалифицирана като груба небрежност или обикновена такава, съдът следва да изходи от конкретните обстоятелства, при които са настъпили вредите. Като стъпва на изслушаното пред въззивния съд експертно становище, изготвено въз основа на събраните допълнително доказателства /свидетелски показания и удостоверение на АПИ/, съдът достига до извод, че конкретното събитие не е настъпило изцяло и само в резултат волевия акт на водача, изразяващ се в избор на несъобразена с пътните условия скорост на движение на МПС, а на обективни условия – пропадане на пътния участък по движението на автомобила в дясна пътна лента. Такова твърдение е било направено още с исковата молба, поддържано и пред първа инстанция като с допустимите доказателствени средства е установено наличие на неравност на пътното платно, която има пряка връзка с настъпилото ПТП /така ДСАТЕ/. От показанията на актосъставителя на протокола за ПТП св.В.М. се установява, че по протежение на пътя, преди десния завой, е имало стъпаловидно пропадане. Според допълнителното заключение на АТЕ, неоспорено от страните, се установява, че именно то, както и скоростта на движение на процесния автомобил, са обусловили настъпване на ПТП. Именно наличието на свличане на пътя е причина за нелогичното поведение на автомобила при задействане на спирачната система за аварийно спиране с оставени прави успоредни следи по пътя. Наличието на комбинирано действие на няколко причини за настъпване на вредите съдът приема, че води до опровергаване изводите за проявена от водача груба небрежност. Съдът не може да достигне до категоричен извод, че катастрофата е настъпила в резултат единствено поведението на водача. Напротив, от допълнително събраните доказателства се установява, че произшествието е произтекло от съвкупността както на субективни, така и на обективни фактори. Горното е основание съдът да приеме, че застрахователят не е установил проявената от водача груба небрежност, а оттам, че е налице основание за изключване отговорността му по т.14.5 от ОУ. Освен несъобразената скорост, визирана и в издадения на водача АУАН, не са налице други действия на водача, които могат да бъдат определени като проява на груба небрежност. На същия е извършена проверка за алкохол, която е била отрицателна. Водачът е управлявал автомобила с валидно свидетелство за управление, издадено във Великобритания. На пътното трасе не е имало обозначение /за намаляване на скоростта на движение/. Св.М. посочва, че едва след този инцидент и във връзка с многото произшествия в участъка, са били поставени такива предупредителни знаци. Съгласно относимите разпоредби от Наредба №18/2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, при възприемане от водача на намерен на място пътен знак А3 /за поредица от завои/, водачът следва да отнеме скоростта с поне 20 км/ч. Аварийният режим на автомобила е задействан при именно изпълнение на това указание на пътната сигнализация от водача. /чл.18 и чл.21 от цит.Наредба/ Същевременно, вещото лице е заявило, че завоят е могъл да бъде изпълнен както при критичните 120 км/ч., така и при по-висока скорост, ако автомобилът не е попаднал в съществуващата неравност на пътя, непосредствени преди завоя надясно, по протежение на цялото платно. За да достигне до този извод съдът дава превес на показанията на св.М., който има непосредствени впечатления от пътния участък и състоянието му към датата на ПТП както и на финалното заключение на АТЕ. Кой от тези фактори – скоростта или съществуващата неравност на пътя – са довели до конкретния резултат, не може да бъде конкретизирано, а и не е предмет на спора. Достатъчно е, че според заключението ПТП е настъпило в резултат именно от попадане на автомобила в тази неравност непосредствено преди десния завой преди с.Зая, посока В.Търново. В устните си обяснения вещото лице М. заявява, че дори с избраната скорост на движение /която е превишена/, с оглед качествата на автомобила, водачът би могъл да премине завоя без отклоняване от оста на движение. Не на последно място съдът отчита, че отклоняването на МПС е в участъка преди завоя, във все още правата отсечка от пътя. С оглед на изложеното, съдът намира направеното от застрахователя възражение за изключен риск по ОУ към договора, за недоказано и неоснователно. От друга страна, съдът намира за неоснователни възраженията по чл.408, т.3 от КЗ, за неизпълнение на задълженията по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. По същество, това възражение е свързано с нарушаване отново на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Такова нарушение безспорно е налице предвид издадения на водача на МПС АУАН, подписан без възражения от него. В случая, наказателното постановление и АУАН са издадени не на застрахованото лице, а на водача на автомобила, поради което не е налице хипотезата на чл.408, т.3 КЗ. Съгласно т.50 от ОУ са вменени задължения на застрахования, които в случая не са били нарушени от това лице, а от трето лице. Аргумент за това е и цитираната клауза на т.14.5 от ОУ, която изрично предвижда изключване на риска при небрежно поведение вкл. от трето лице при управление на застрахования автомобил. Съгласно т.14.5 от Общите условия към застраховка "Каско на МПС", застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на проявена груба небрежност на застрахования, респективно лица, на които застрахования е предоставил МПС. Тежестта на доказване, че е налице изключен риск по смисъла на ОУ е на застрахователя. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на застрахования, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като съдът въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по делото следва да прецени дали поведението на водача- причинителя на застрахователното събитие, съставлява действие, което може да се квалифицира като груба небрежност. Съгласно Определение № 244 от 12.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на ВКС, II т.о., груба небрежност ще е налице, когато е налице съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнание на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. В практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай, а грубата небрежност се различава от обикновената по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по- елементарна степен на загриженост. В случая, дори да се установява известна самонадеяност /небрежност/ от водача на автомобила, същата съдът намира, че не може да бъде квалифицирана като груба небрежност. Установява се, че местопроизшествието е извън населено място, по пътя между Дряново и В.Търново, преди с.Зая, където според правилото на чл.21 ЗДвП, ограничението на скоростта е 90 км/ч. Според заключението на вещото лице, скоростта с която застрахованият автомобил се е движил при напускане на пътното платно и около 145 км/ч. като до този момент се е движил по прав участък, извън разрешената скорост. Това се потвърждава и от показанията на самия водач, който сочи скорост около 120 км/ч. Установява се още, че по пътя и преди завоя, не е била налична хоризонтална и вертикална маркировка, пътни знаци, указващи приближаването на опасен завой, респективно пътен знак ограничаващ позволената скорост на движение. Действително, от изслушаните експертизи е очевидно, че ако се е движел с много по-ниска скорост /критичната за завоя е 120 км/ч/, водачът вероятно е щял да преодолее завоя. Дори да се приеме, че е налице лоша преценка за необходимата скорост, това действие на водача, не може да се квалифицира като груба небрежност, тъй като липсват данни за непроявена минимална грижа. Такава грижа би липсвала, ако например шофьорът бе управлявал МПС със значително превишаване на скоростта, ако бяха налице пътни знаци, предупреждаващи водача за поредицата от завои и намаляване на скоростта, знак за предстоящо кръстовище с път без предимство, ако не беше установена аварийно спиране в резултат с установена неравност на пътната настилка в този участък. Напротив, свидетелят М. сочи, че непосредствено след ПТП, на място били поставени предупредителни знаци, ограничаващи скоростта, тъй като ставали много катастрофи. В случая, предвид липсата на установени други предупредителни знаци –вертикални и хоризонтални – не може да се приеме, че водачът на автомобила съзнателно е предприел нарушаване правилото на чл.20, ал.2 ЗДвП. Съобразно последната техническа експертиза се установява, че събитието е настъпило поради наличието на неравност на пътното платно непосредствено преди десния завой на пътя. Това обстоятелство, макар да не игнорира допуснатото нарушение на ЗДвП, не може да обуслови извод за груба небрежност на водача на МПС, съответно цитираното в отказа на застрахователя основание съгласно чл.108, т.2 КЗ - по т.14.5 от ОУ. При така установените обстоятелства настоящата инстанция приема, че не се доказва водачът на застрахования автомобил да е проявил груба небрежност, даваща основание на застрахователя да откаже заплащане на застрахователното обезщетение и/или да изключи изобщо събитието от покритие по застраховката както и не се установява друго неизпълнение на задължения на застрахования съгласно чл.395 КЗ, произтичащи от договора и ЗДвП. Правата на застрахователя при неизпълнение на задълженията на застрахования са уредени в нормите по чл.395, ал. 3 КЗ като право да прекрати застрахователния договор, само ако не е настъпило застрахователното събитие, а при настъпването му – по ал.4 и ал.5, т.е. да откаже застрахователно обезщетение или да намали размера му. Отказът на застрахователя да изплати обезщетение при имуществено застраховане може да се основе на нормата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ. В случая не се твърди умишлено действие на застрахования или трето лице, а от друга страна, не се и твърди неизпълнение на конкретно задължение на застрахования Г. Д.. Твърдяното неизпълнение се отнася към действията на водача на автомобила – трето лице, поради което не съставлява основание по цитираната разпоредба на чл.408, т.3 КЗ. При действащия КЗ отказът за изплащане на застрахователно обезщетение е свързан с доказване, че събитието е следствие от неизпълнение задължение на застрахования (неизпълнението е довело до настъпване на събитието) и следователно наличие на причинно – следствена връзка е включена от законодателя като елемент от фактически състав на правото на застрахователя. В нормата на чл.395, ал. 5 КЗ законодателят изрично е предвидил, че при липса на причинно – следствена връзка между неизпълнението на застрахования и настъпването на събитието, неизпълнението не може да обоснове отказ на застрахователя да заплати обезщетение. Тъй като застрахователят с отговора на въззивната си жалба поддържа всички възражения по делото, съдът препраща на основание чл.172 ГПК към мотивите на първата инстанция относно неизпълнението на т.14.15 от ОУ вр.чл.408 КЗ. Съгласно цитираната клауза от ОУ, застрахователят не покрива вреди и пълна загуба на МПС, причинени от лице, което към момента на застрахователното събитие не притежава свидетелство за управление. От събраните доказателства по делото не се установява водачът на автомобила Д. Г. да е бил неправоспособен или с невалидно свидетелство за управление. Същият е представил издадено му във Великобритания СУМПС и на основание чл.162 ЗДвП същият може да управлява МПС в РБ в срок до три месеца от датата на влизането му в страната. От справката на МВР-Варна /на л.119/ се установява, че Д. Г. е влязъл в РБ на 27.07.21г., т.е. ПТП от 01.10.21г. е реализирано преди изтичането на тези три месеца. Не на последно място Великобритания е страна –членка по Конвенцията за движение по пътищата, поради което титулярът му би могъл дори при изтичане на тримесечния срок, да смени чуждестранното свидетелство с българско такова без полагане на изпит. С оглед неоснователност на правоизключващите възражения на застрахователя, неоснователно се явява и възражението за намаляване на размера на застрахователното обезщетение по реда на чл.395, ал.4 от КЗ. Страните не спорят и относно характера на увреждането на автомобила съгласно чл.390, ал.2 от КЗ – при „тотална щета“, т.е., че стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му пазарна стойност, установени в приетата без оспорване в тази част САТЕ. Според заключението, пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП възлиза на 67 246 лева, а разходите за възстановяването му на 49 570.72 лева с ДДС. /над 73%/ Поради това, настоящият състав кредитира заключението и приема това съотношение на стойности за валидно спрямо конкретните вреди, съответно наличието на тотална щета. Съобразно полицата, уговореният лимит на отговорност е до размера на застрахователната сума от 65 500 лева, в какъвто размер е предявеният иск. Съгласно чл.386 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на ПТП. Това обезщетение не може да надхвърля посочената в полицата застрахователна сума, която е горна граница за отговорността на застрахователя – арг. и от чл.400, ал.3 КЗ. В процесната полица посочените застрахователна сума и действителна стойност на МПС са еднакви – 65 000 лева, т.е. не е налице подзастраховане/надзастраховане както и глобално определена от страните по договора застрахователна стойност по смисъла на чл.387 КЗ. Поради изложеното, на страната се следва обезщетение в размер на действителните вреди, но не повече от предвидения в чл.346 КЗ лимит – застрахователната стойност, т.е. до размера от 65 500 лева. Съобразно полицата, застрахователната сума съвпада с посочената действителна стойност на автомобила. Застрахователят не е правил възражение за приспадане на неплатени премии съгласно чл.369 КЗ. Въвел е единствено възражение за прихващане на изплатените от него на застрахованото лице обезщетения по други две щети, по същата полица както и на запазените части и детайли от автомобила с оглед недопускане на неоснователно обогатяване. За определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът съобрази нормата на чл.386, ал.2 от КЗ. Същата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителна (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, съгласно чл.400, ал.1 от КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.400, ал. 2 от КЗ/. По смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. Съдът приема, че действителната стойност по смисъла на чл.400 КЗ на застрахования автомобил към датата на събитието е тази посочена в т.8 от заключението, а именно 67 246 лева, доколкото при определянето й, вещото лице е съобразило както техническите параметри и конкретното състояние на превозното средство, така и средните пазарни цени за автомобили от този вид. Тъй като тя надхвърля лимита по чл.346 КЗ /застрахователната сума/, ответникът дължи именно застрахователната сума от 65 500 лева. Съдът намира, че спрямо този размер на обезщетението не са налице основанията на чл.369 КЗ за удържане сумата на изплатените на предходен правоимащ по полицата, две щети в размер на общо 2 188.10 лева. Застрахователят не е посочил основание за това и същото не следва от нормата на КЗ. В тежест на застрахования е да въведе твърдения и посочи дали автомобилът е отремонтиран и/или бракуван. Доказателства не са искани и не са събрани както за едното, така и за другото обстоятелство. Същевременно, от изслушаните заключения се установява, че уврежданията на автомобила са концентрирани основно в предна лява част и дясна странична част /т.7 от СТЕ/. Не са представени доказателства за прекратяване на регистрацията му /вж.свидетелство за регистрация, част първа на л.13/ Не са направени твърдения от ищеца, че автомобилът е бракуван и неизползваем. Обстоятелството, че не е икономически рентабилно възстановяването му не означава, че същият не би могъл технически да бъде ремонтиран и ползван от сочбственика. Поради изложеното, съдът намира, че от дължимото обезщетение следва да бъде приспадната стойността за изкупуване на автомобила изцяло от рециклираща компания в размер на 8 000 лева. Поради това, остатъчната сума, дължима на застрахования е в размер на 57 500 лева. Доколкото ищецът не претендира лихви за забава, обстоятелството дали процесното МПС е с прекратена регистрация, е без правно значение. Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ, при изплащане на тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, застрахователят изисква представяне на удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което да е отбелязано, че горното е поради тотална щета. Изпълнението респ. неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателство, че това е сторено има значение единствено и само за определяне началния срок на забавата, на момента от който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетението, но не и за основателността на претенцията за застрахователното обезщетение. Непредставянето на такова удостоверение води до неоснователност на претенцията за изплащане на лихва, обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но не води до неоснователност на претенцията за застрахователно обезщетение, в какъвто смисъл се е произнесъл първоинстанционния съд. Спазването на изискването по чл. 390, ал. 1 КЗ не е условие за установяването на задължението на застрахователя по съдебен ред, а само предпоставка за определяне момента на изпадане на забава от страна на застрахователя за изплащане на това обезщетение. В този смисъл е и константната практика на ВКС изразена в редица съдебни актове по чл. 193, ал. 3 КЗ /отм./, но приложима и към настоящата уредба, тъй-като същата е идентична и съответстваща на разпоредбата по чл.390 КЗ – решение № 44 от 02.06.2015 г. на ВКС по търг. дело № 775/2014 г. 1-во т. о. на ТК, Решение № 59 от 12.06.2015 г. на ВКС по търг. дело № 1256/2014 г., 11-ро т. о. на ТК и др. Съдът намира за основателен и иска за заплащане разходите за пътна помощ за автомобила, за които по делото е представена заверена от страната фактура №1302/01.10.2021г. /на л.17/ за извършени услуги след ПТП – изваждане от канавка и транспортиране в рамките на ограничението от 250 км., съгласно т.70 от Общите условия на застрахователя. Доколкото е установен разход за репатрирането на автомобила в размер на 672 лева, същият подлежи на възстановяване от застрахователя съгласно т.70 от ОУ към договора и чл.396 от КЗ. Поради изложеното, искът се явява основателен до размера от общо 58 172 лева, в която сума влизат както обезщетението в размер на 57 500 лева, така и разходите за репатриране от 672 лева. За разликата до претендираните 65 500 лева обезщетение искът е неоснователен. /т.е. за 8 000 лева/ За пълнота съдът се придържа към практиката на ВКС, намерила израз в решение №155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015г. на ВКС, 2-ро т. о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължима застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск съобразно вредите на застрахованото имущество. Поради това съдът намира, че договорът поражда за застрахователя задължение при настъпило застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди, чиято стойност се определя от разпоредбата на чл.386 КЗ. Поради достигане до различни на сторените от първата инстанция правни изводи, решението следва да бъде отменено до посочената за основателна част от иска. Лихви не се претендират, поради което и съдът не дължи присъждането им върху уважената главница от 57 500 лева. По разноските: Съобразно изложеното, в полза на въззивника следва да се присъдят сторените в двете инстанции разноски съобразно уважената част от иска, а именно –за първа инстанция сумата от 5 258 лева /съгл.чл.7, ал.2 от Наредбата за МРАВ, ДВ, бр.68 от 2020г., при неоснователност на възражението за прекомерност на адв.възнаграждение от 3000 лева/ и за въззивна инстанция – 4 200.60 лева. На застрахователя за въззивна инстанция се следва сумата от 41.75 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК и за първа инстанция – 86.96 лева. Направените искания са съобразени с чл.80 ГПК и т.1 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното, съдът на основание чл.271 ГПК