Решение № 187 от 1.10.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 622/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №11/2026 от 22.06.2026година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на С. Д. А. с ЕГН •••••••••• с адрес гр.•••••••••••••••••• , за нарушение на чл.48,ал.1,предложение второ от Закона за защита на растенията /ЗЗР/ е наложено на основание чл.155,ал.1 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 511,29евро/1000 лв. /, на основание чл.174,ал.2 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/ и постановено отнемане в полза на държавата :95броя пакети препарати за растителна защита по 1кг. с надпис по тях „ DALTON 5 SG “ и на основание чл.174,ал.3 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/ е присъдено да заплати обезщетение в общ размер от 1122,35евро с вкл.ДДС,от които 540евро с ДДС за лицензиран транспорт и 582,35евро с ДДС за обезвреждане на отпадък . Недоволен от така издаденото НП е останал жалбоподателя С. Д. А. ,който в предвидения за това срок обжалва същото ,което намира за незаконосъобразно и неправилно,без да излага конкретни съображения. В съдебната фаза, жалбоподателя редовно призовано, не се явява. За него се явява пълномощника му адвокат С. Ш., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В предоставения от съда срок, предоставя писмени бележки. Претендират се разноски за адвокат ,но не е представен списък на същите. Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призовани изпращат представител, който оспорва жалба и моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.В предоставения от съда срок се представят писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски,за което представя списък. Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: На 10.12.2025г. във връзка с постъпили оперативни данни за извършени множество нарушения по различни закони от три лица, св.И. А. Т. поел наблюдението около 22,00часа над трите автомобила ,които се движели по пътен възел на АМ Марица в посока Република Гърция. Трите лица,в това число и жалбоподателя паркирали МПС-та си на ул ••••••••••• в кв.•••••••••••••••••••• , гр.•••••••••••••••••••••••,като тримата водачи избягали, като оставили личните си документи и други вещи в превозните средства,които оставили отключени,поради което св.Т. останал до МПС-тата,да ги охранява и извикал негови колеги да открият лицата,които същият разпознал като лица от криминалния контингент. След откриване на лицата по техните домове,в конкретния случай жалбоподателя,който управлявал лек автомобил марка ••••••••••••••••••••••••••• с рег.№ ••••••••• на процесната дата, бил съпроводен до сградата на РУ Свиленград,находяща се на у.••••••. При извършената проверка на лекият автомобил в товарното отделение , полицейските служители установили 95броя пакети препарати за растителна защита по 1кг. с надпис по тях „ DALTON 5 SG“, укрити в опаковки на перилни препарати „PERSIL“. С протокол за доброволно предаване, жалбоподателя предал доброволно откритите горепосочени стоки на полицейските служители, като същият дал и писмени обяснения по случая,като изложил своята версия по случая,относно закупуването и собствеността на откритите стоки. Във връзка с издадена Заповед №4255/11.12.2025г. на Директора на ОДБХ Хасково във връзка с постъпило искане за оказване на съдействие от РУ Свиленград на 11.12.2025г. в сградата на РУ Свиленград,находяща се на у.••••••,били изпратени свидетелите С. М. А. и М. Д. Х. да извършат проверка във връзка с откритите стоки в МПС марка ••••••••••••••••• с рег.№ •••••••••. На место С. М. А. и М. Д. Х. констатирали горепосоченото ,поради което съставили Констативен протокол от същата дата /11.12.2025г./ . По така образуваната преписка е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство от РП Хасково, ТО Свиленград от 12.02.2026г., който акт е бил изпратен на АНО за реализиране на адм.наказателната отговорност на жалбоподателя, като същото е входирано в регистратурата на АНО на 16.02.2026г. След получаване на процесното постановление и преценявайки събраните доказателства, Директорът на ОДБХ – Хасково е издал процесното НП на 22.06.2026г. Обжалваното НП е връчено на сестрата на жалбоподателя на 25.06.2026 година. По делото от страна на АНО бяха представени и приети като доказателства по делото Договор №1-2026 за събиране ,транспортиране и третиране на отпадъци,сключен на 09.01.2026г.между АНО и ЕКОСЕЙФ ООД,,ведно с Приложение №1 към него като видно от същите, за операция обезвреждане на ПРЗ се дължи 5,11евро без ДДТ или 6,13евро с ДДС,а за лицензиран транспорт съгласно ЗУО,като е посочена че цената на курс .запитване от ОДБХ Хасково до инсинератора в гр.Девня/цената се определя към момента на запитването и зависи от заявеното количество. Видно от запитване относно цената за транспорт във връзка с Договора /за друг препарат/ е отговорено,че цената за транспорт за курс с вместимост до 2това е 450евро /бед ДДС/ от посочената точка-респективно 540евро с ДДС. Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда, Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП. Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства в лицето на свидетелите С. М. А. , М. Д. Х., И. А. Т. и А. Д. К. са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз основа на показания на свидетелите С. М. А. , М. Д. Х., И. А. Т. и А. Д. К., разпитани по делото. Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви, логични, последователни и кореспондиращи на другите, събрани по делото доказателства. Не се установява свидетелите С. М. А. , М. Д. Х., И. А. Т. и А. Д. К. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздадат обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си . Липсват противоречия – вътрешни и помежду им, в показанията им. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства по делото. Ето защо, според Съда показанията и на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя , с оглед установеният факт, че транспортира неразрешени ПРЗ. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи: Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН /доколкото НП е връчена на 25.06.2026г. на сестрата на жалбоподателя,а жалбата е изпратена по ЕПЕП на 09.07.2026г. и входирана в регистратурата на съда на -10.07.2026г./,като липсва плащане на процент от наложената ГЛОБА,съгласно посоченото в придружителното писмо до съда. Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: Обжалваното НП е законосъобразно от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до този извод след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, като не се констатираха съществени недостатъци на акта. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Спазени са формата и редът при постановяването на НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при издаването на НП са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същото има изискуемите реквизити и минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдът приема, че в обстоятелствената част на НП е налице фактическо описание на нарушението, за което е наказан жалбоподателя; както и че в обстоятелствената част на НП нарушението е описано подробно от АНО, че изчерпателно са посочени и са налице факти, описващи от обективна страна нарушението, че са посочени обстоятелствата, при които е извършено, датата и мястото на извършването му. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Словно материализираното описание на деянието и обстоятелствата при извършването му са достатъчно конкретно, точно и изчерпателно посочени, което позволява индивидуализацията му като нарушение във фактически състав с правна квалификация чл. 48, ал. 1 от ЗЗР, каквато е и дадената в НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия механизъм. Действително в процесното с думи е описано,че жалбоподателя е транспортирал процесните ПРЗ,а цифром е посочил,че се касае за нарушение по чл.48,ал.1,предл.2ро от ЗЗР,което е съотносимо при съхранение,а третата хипотеза на нарушената разпоредба касае форма на изпълнителното деяниетранспортиране. Това обаче нарушение в светлината на ТР №8/16.09.2021г. постановено по т.д. №1/2020г. на ВАС,съдът намира за несъществено,доколкото в т.1 на процесното е прието,че в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, което безспорно е налице в настоящият случай. Правилно е определен и субектът на визираното нарушение и това е жалбоподателя, тъй като в управляваното от него МПС са откритите ПРЗ . При извършена служебна проверка на представеното по делото НП Съдът констатира, че същото е издадено от компетентното длъжностно лице съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 175 , ал. 1 от ЗЗР. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган предвид това, че съгласно чл. 175, ал. 1 от ЗЗР, НП се издават от Директорите на съответните ОДБХ. Лицето, подписало НП – Христо Красимиров Тодоров, е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на ОДБХ - Хасково”, което обстоятелство е служебно известно на Съда и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДБХ - Хасково. Обжалваното НП е издадено в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Както се посочи по-горе, АНО е издал НП без да е имало съставен АУАН, позовавайки се на Постановлението на Прокурора. По аргумент от чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН. Възможност за изключение от посоченото общо правило е регламентирана в разпоредбата на ал. 2, която сочи, че АНП може да се образува и въз основа на прекратено от Съда или Прокурора наказателно производство. Постановлението на Прокурора в този случай е основание за издаване на НП без съставяне на АУАН. След като наказващият орган въз основа на материалите по преписката е преценил, че са налице данни за осъществен състав на административно нарушение, е издал обжалваното НП. При издаването на НП е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срок, считано от получаване на Постановлението на Прокурора, ведно с ДП, в ОДБХ - Хасково. За пълнота следва да се посочи, че пречката по чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, няма да е налице, тъй като разпоредбата изрично изисква спрямо същото лице за същото деяние да е налице Постановление за прекратяване, докато в случая не е налице идентичност на деянията. В контекста на изложеното, не може да се приеме, че извършителят е бил известен на съответните контролни органи от ОДБХ – Хасково до момента на изпращане на преписката на ОДБХ - Хасково, тъй като проверката на 10.12.2025 година е била извършена не от служители на тази Дирекция, а от полицейски служители при РУ - Свиленград. За контролните органи на ОДБХ – Хасково евентуалният нарушител е станал известен при получаването на Постановлението на Прокурора на 16.02.2026 година и от тази дата до издаването на НП на 22.06.2026 година, шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не е изтекъл. В случая не е нарушен принципът, залегнал в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 9 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) . Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния Прокурор. В конкретния случай още със започване на проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ характер - такова по чл. 350, ал. 1 от НК или чл.350а от Н К , за което е проведено и разследване в рамките на горепосоченото ДП. Впоследствие след прекратяването на наказателното производство по ДП поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление от общ характер, но пък са налични данни за извършено административно нарушение, наблюдаващият Прокурор е упражнил правомощията си по закон - а именно по чл. 243, ал. 3 от НПК и е изпратил делото на АНО за реализиране на административната отговорност. АНО е образувал АНП с издаването на НП, предмет на настоящото дело. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение /словесно,както се посочи по горе в мотивите на съда/. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по отношение на посоченото нарушение. От събраните по делото доказателства, се установява, че процесните продукти са ПРЗ и че жалбоподателя е транспортирал в управляваното от него МПС, процесните неразрешени (по аргумент за противното от § 1, т. 45 от Допълнителните разпоредби на ЗЗР) ПРЗ в нарушение на условията на чл. 28, § 2, б. "в" и б. "г" от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на Директиви 79/117/Еио и 91/414/ЕИО на Съвета, тъй като те не са включени в Списъка на разрешените за предлагане на пазара и употреба ПРЗ, поддържан от Българската агенция по безопасност на храните и в Националния електронен регистър на ПРЗ, не са преминали процедура по регистрация, оценка на риска и за тях няма издадено разрешение (няма и наведени в тази насока доводи), поради което и съхраняването им с каквато и да е цел е забранено. За пълнота следва да се посочи,че DALTON 5 SG е инсектицид (препарат за борба с вредни насекоми), съдържащ активно вещество 5% емамектин бензоат (Emamectin benzoate 5%), като активното вещество: Емамектин бензоат 5%. представлява несистемен инсектицид с проникващо и стомашноконтактно действие, насочен главно срещу гъсеници и ларви на пеперуди (Lepidoptera) по зеленчуци и други култури,поради което безспорно същото се явява ПРЗ. Т. е. фактическата обстановка, посочена в НП е ясна, пълна и вярна, достатъчно ясно и конкретно е описана без да се създава възможност за неразбиране или превратно тълкуване. Деянието, извършено от жалбоподателя е съставомерно и по субективен признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук се разкрива и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици – транспортиране на неразрешени ПРЗ, при наличие и на представа за обвързващото задължение за не се транспортират подобни ПРЗ, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят ги е транспортил в управляваното от него МПС. Той очевидно е пренебрегнал и не е съобразил поведението си с това задължение. От друга страна и в случай, че той не е знаел за наличието на ПРЗ в управляваното от него МПС, жалбоподателят е била длъжен и е следвало да положи необходимата (дължимата) грижи и да знае какво точно се транспортира в МПС, поради което незнанието му не изключва виновността и неговият умисъл, а и законът не изисква непременно умисъл в поведението, доколкото вината може да е във формата на непредпазливост, тъй като специалният закон не я изключва, обратно непредпазливите деяния не се санкционират само по изключение, а последното не е налице за конкретния административнонаказателен състав. Изложеното и предвид характерът на изпълнителното деяние транспортиране налага извода (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение), че жалбоподателя е правилният субект на административнонаказателното обвинение, тъй като ПРЗ са открити в управлявания от него автомобил, като същият е разпознат от св.И. Т.,като водач на МПС. Съдът служебно следва да изследва наличието на маловажен случай в процесния казус. Конкретният случай не е такъв, тъй като са засегнати обществените отношения, свързани с растителната защита и опазването на околната среда, както и предвид факта, че се касае за транспортиране на изключително голямо количество ПРЗ от една марка, койт о е неразрешен и тъй като не е доказана безопасността му за хората, животните и околната среда. Т. е. преценката на АНО в тази насока, обективирана в издадения санкционен акт, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение. ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗЗР, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН . За неизпълнение условие или задължение по чл. 48 от ЗЗР, извършено от физическо лице, санкционната разпоредба на чл. 155, ал. 1 от ЗЗР предвижда "Глоба" от 1 000 лв., равняващи се на 511. 29 евро по официалния обменен валутен курс съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) до 3 000 лв., равняващи се на 1 533. 88 евро по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ. Действително в санкционната норма погрешно е посочена хипотезата – изречение четвърто, а такова няма, но Съдът приема, че в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на жалбоподателя за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер, поради което няма възможност за намаляването му. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за справедливо и съответстващо на извършеното нарушение, както и за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите юридически лица и граждани. В този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че наложената санкция не е несправедлива предвид посочената вече завишена обществена опасност на деянието, тъй като се касае за опазването на околната среда, както и на живота и здравето на хората. На основание чл. 174, ал. 2 от ЗЗР , вр. чл. 20, ал. 2 от ЗАНН тези веществени доказателства, притежаването на които е забранено, не подлежат на връщане и подлежат на отнемане в полза на Държавата, след което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗЗР подлежат на унищожаване, което става за сметка на нарушителя (в тежест на нарушителя), т. е. правилно е постановено в обжалваното НП ,процесните препарати за разстителна защита да се отнемат в полза на държавата,като е задължен жалбоподателя да заплати обезщетение за унищожаването на процесните забранени ПРЗ, тъй като той е лицето упражнявало фактическа власт на същите в МПС. Що се отнася до размера на обезщетението за унищожаването на процесните забранени ПРЗ,който се оспорва от страна на процесуалният представител на жалбоподателя,следва да се посочи, по делото се ангажираха доказателства относно начина на определяне на същият,като видно от Договор №1-2026 за събиране ,транспортиране и третиране на отпадъци,сключен на 09.01.2026г.между АНО и ЕКОСЕЙФ ООД,,ведно с Приложение №1 към него, за операция обезвреждане на ПРЗ се дължи 5,11евро без ДДТ или 6,132евро с ДДС,а за лицензиран транспорт съгласно ЗУО,като е посочена че цената на курс запитване от ОДБХ Хасково до инсинератора в гр.Девня/цената се определя към момента на запитването и зависи от заявеното количество. Видно от запитване относно цената за транспорт във връзка с Договора /за друг препарат/ е отговорено,че цената за транспорт за курс с вместимост до 2това е 450евро /бед ДДС/ от посочената точка-респективно 540евро с ДДС.При това положение по прости математически изследвания за процесните 95 броя пакети всеки от 1кг. ПРЗ,цената за транспорт,до колкото не надвишава 2тона е 540евро с ДДС ,а цената за унищожаването им е 582,35евро,поради което възражението в тази насока съдът намира за неоснователно. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и НП следва да бъде потвърдено в обжалваните части, като единствено следва да се преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, от такова по чл.48,ал.1,предложение 2ро в предложение 3то от ЗЗР . По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства през районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН /изм.. ДВ бр. 17/2026 г. / ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В случая с оглед изхода на делото , на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП в полза на АНО следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение /с оглед сложността на делото,съдът намира,че същото следва да е в размер на 66,47евро/130 лв./,които следва да се заплатят от жалбоподателя . Процесуалният представител на жалбоподателя обаче възразява относно поисканото присъждане от страна на проц.представител на АНО,като намира,че изначално такова не се дължи,доколкото същият полагал трудово правоотношение при последния. По така направеното възражение,съдът намира следното : съгласно чл.63Д,ал.4 от ЗАНН- в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като съгласно ал.5 в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,поради което съдът намира възражението за неоснователно. Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на ОДБХ, е отговаряла БАБХ, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва посочените разноски да бъдат присъдени именно в полза на БАБХ. С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл.63,ал.7,т.1 и ал.9 вр. с ал.2,т.5 от ЗАНН, съдът