Решение № 4829 от 18.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 13830/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. С решение № 20137968 от 14.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 32 854/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52 състав /допълнено с решение № 20090875 от 16.05.2023 г. на основание чл.250, ал.3 ГПК/ ЗАД „•••••••“ АД, ЕИК ••••••• е осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК ••••••• сумата 4, 30 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 1 935, 52 лева за периода от датата на исковата молба – 10.06.2019 г. до извършеното плащане – 17.06.2019 г., като предявените от ЗАД „А.Б.” АД срещу ЗАД „•••••••“ АД на основание чл.411, ал.1 КЗ за сумата 1 935, 52 лева, представляваща дължима сума за възстановяване на заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и образувана при ЗАД „А.Б.” АД застрахователна преписка по щета № 0300/18/747/500313 за причинени вреди на автомобил „Дачия Докер“ с рег.№ ••••••• от настъпило на 14.02.2018 г. в гр.Варна ПТП, като погасен чрез извършено плащане и на основание чл.86 ЗЗД за сумата 199, 00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.07.2018 г. до датата на исковата молба – 10.06.2019 г. Със същия съдебен акт ЗАД „•••••••“ АД, ЕИК ••••••• е осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК ••••••• сумата 583, 42 лева разноски по делото. Така постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена заявената пре- тенция за заплащане на мораторна лихва в размер на 199, 99 лева за периода от 06.07.2018 г. до датата на исковата молба на 10.06.2019 г., е депозирана въззивна жалба от ищеца от ЗАД „А.Б.” АД. В жалбата се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, в т.ч. с разпоредбата на чл.412 КЗ. Наведени са съображения и че в хода на процеса ответникът не е ангажирал доказателства, че не е получил всички изискуеми документи по чл.412 КЗ, а тъкмо обратното – предвид писмото-отговор, че иска същите в оригинал, както и снимковия материал, съотв., че ответникът не е ангажирал доказателства в 30-дневен срок мотивирано да е отказал плащане на жалбоподателя-ищец поради непредставяне на оригинални документи, поради което е изпаднал в забава. Сочи се и че първоинстан-ционният съд не е съобразил всички приобщени по делото доказателства и неправилно е приел, че исковата му претенция за мораторна лихва следва да бъде отхвърлена. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи акцесорната му претенция в заявения размер и период. Претендира присъждането на разноски за въззивната инстанции. Ответникът по жалбата – ЗАД „•••••••“ АД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на същата, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Релевирани са съображения, че неправилно в жалбата се сочи, че в отговора са твърдели, че доброволната претенция на ищеца не е била окомплектована с „оригинални документи“, а твърденията им са, че не е била окомплектована с документи, удостоверяващи събитието и размера на вредите; че такива документи не са представяни при предявяване на реграсната претенция – нито копия, нито оригинали, което ясно е отразено със съответните отбелязвания в поканата, който обстоятелства не са оборени от ищеца в хода на производството. Претендира присъждането на разноски за въззивната инстанция. Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото до- казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, като по отношение на същото не намира приложение нито едно от изключенията, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи. Постановеното от първоинстанционния съд решение № 20137968 от 14.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 32 854/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52 състав /допълнено с решение № 20090875 от 16.05.2023 г. на основание чл.250, ал.3 ГПК/ не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, в която предявеният от ЗАД „А.Б.” АД срещу ЗАД „•••••••“ АД иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ за сумата 1 935, 52 лева, представляваща дължима сума за възстановяване на заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по образувана при ЗАД „А.Б.” АД щета № 0300/18/747/500313 за причинени вреди на автомобил „Дачия Докер“ с рег.№ ••••••• от настъпило на 14.02.2018 г. пътно-транспортно произшествие в гр.Варна, като погасен чрез извършено в хода на процеса плащане, както и частта, с която ЗАД „•••••••“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.” АД сумата 4, 30 лева – законна лихва върху главницата от 1 935, 52 лева за периода от датата на исковата молба – 10.06.2019 г. до извършеното плащане на 17.06.2019 г., с оглед на което по делото безспорно е установено вземането на ищеца относно главницата и нейния размер. Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на главното му задължение. Съгласно нормата на чл.412, ал.3 КЗ в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства от страна на застрахователя по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, застрахователят по риск „Гражданска отговорност” трябва: 1. да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция или 2. мотивирано да откаже плащането. В разпоредбата на чл.412, ал.1 КЗ е предвидено, че към претенцията си застрахователят по имуществена застраховка прилага доказателствата, с които разполага, в т.ч. доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а в ал.2 на същата норма е установено и че когато застрахователят по имуществена застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието и размера на вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на претенцията, като за случая се прилага съответно чл.106, ал.5 КЗ. В последната е посочено, че не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. От приетото пред СРС писмо с изх.№ 310-03-4120 от 04.06.2018 г. е видно, че в същото ЗАД „А.Б.“ АД е обективирано изявление за изпращане на ЗАД „ОЗК” АД на преписките по 20 бр. регресни щети за възстановяване на заплатените суми по тях в двуседмичен срок от получаването им, окомплектовани съгласно договореностите между двете дружество, с документи, подробно описани в писмо, приложено в преписките по щетите. Съгласно известие за доставяне писмото от 04.06.2018 г. с приложенията към него е доставено на адресата му на 06.06.2018 г. От приложеното писмо-покана, касаещо процесната щета № 0300/18/747/500313, се установява, че с нея са изпратени копия от следните документи: уведомление за щета, застрахователна полица „Каско”, свидетелство за регистрация на МПС, опис на щети/опис на претенция, документ за платено обезщетение и снимки на увредения автомобил. Протокол за пътно-транспортно произшествие, фактури, сравнителна експертиза, доклад по щета, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол и документи във връзка с плащането – не са представени с поканата съгласно данните от таблицата-опис в писмото- покана. В писмо от 11.06.2018 г., получено от ЗАД „А.Б.“ АД на 11.06.2018 г. под вх.№ 310- 03-2346, ЗАД „•••••••“ АД в качеството му на застраховател по застраховки „Гражданска отговорност“ е посочил, че всички получени от него от началото на м.май 2018 г. до този момент претенции са обработени, като експертите му са установили, че щетите не са напълно окомплектовани, което за дружеството представлява обективна невъзможност да се произнесе по основателността и размера им, като в приложение № 1, неразделна част от писмото, са описали подробно какви документи липсват по всяка една щета, които молят да им бъдат предоставени, за да могат да разгледат щетите и да се произнесат по основанието и размера им в определените от КЗ срокове. Посочено е и че обичайната практика между всички застрахователни компании е при завеждане на регресни претенции всички документи да се представят на застрахователя по „Гражданска отговорност“ в оригинал, вкл. и фактурите за изплатено обезщетение. По отношение на щета № 0300/18/747/500313 в приложение № 1 като липсващи са посочени ДКП, фактура, снимков материал и калкулация. Двустранният констативен протокол за процесното пътно-транспортно произшествие е един от документите, относими за доказването на реализирано застрахователно събитие. Той е необходим документ, релевантен както за основанието, така и за размера на претенцията. Този документ е от основно значение за изясняване на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието /механизма на същото/, причините за настъпването му, причинените от същото видими повреди и участниците в него. От изпратената от жалбоподателя-ищец регресна покана, касаеща процесната щета № 0300/18/747/500313, е видно, че такъв протокол както в копие, така и в оригинал, не е предоставен на ответника. Фактура за изплатено застрахователно обезщетение, имаща значение за размера на претенцията, също не е предоставена на ответното дружество с тази покана. В производството не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя-ищец тези документи да са били представени на ЗАД „•••••••“ АД и след отправеното от последното в 45-дневния срок от получаването на регресната претенция искане по чл.412, ал.2 КЗ. С оглед изложеното до момента на подаване на исковата молба нормативният срок за доброволно изпълнение на задължението на „•••••••“ АД по чл.412, ал.3 КЗ не е изтекъл и това дружество не е изпаднало в забава, поради което и не дължи на жалбоподателя-ищец обезщетение за несвоевременното изпълнение на главното задължение от 1 935, 52 лева за заявения период от 06.07.2018 г. до датата на исковата молба – 10.06.2019 г. в размер на 199, 00 лева. Неоснователни са наведените от ЗАД „А.Б.” АД във въззивната му жалба доводи. Отразеното в писмото на ответника от 11.06.2018 г. по отношение на представянето на оригиналите на документите при завеждане на регресни претенции е във връзка с поддържаната от него обичайна практика между застрахователните компании в тези случаи, като в това изявление не се съдържа признание за получаването на липсващите по процесната преписка документи. Поради съвпадение на изводите на настоящия съдебен състав с тези на решаващия състав на СРС относно изхода от разглеждането на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД, макар и по различни съображения, обжалваното първоинстанционно решение в тази му част като правилно като краен резултат следва да бъде потвърдено. С оглед приетия изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Такива следва да се присъдят на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК в размер на 100, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Воден от горното, Съдът