Решение № 390 от 23.3.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 5399/2025 г.

Искове с правно основание на осн. чл. 124 ал. 1 от ГПК, и чл. 537 ал. 2 от ГПК.

Постъпила е искова молба от И. К. Х. и И. К. В. срещу Г. В. К., на осн. чл. 124 ал. 1 от ГПК, в която се твърди, че страните са ••• на В.К.В., ЕГН ••••••••••, •••. Ищците твърдят, че по наследство и чрез прехвърляния, са съсобственици с ответницата – ищците при 1/18 ид.ч. за всяка от тях, а ответницата – за остатъка от 16/18 ид. ч. на следните имоти, находящи се в землището на •••:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със •••, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 15.06.2020 година, в •••, площ: 2 003 квадратни метра, трайно предназначение на територията: ЗЕМЕДЕЛСКА, начин на трайно ползване: ЛИВАДА, категория на земята: 4;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със •••, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 15.06.2020 година, в •••, площ: 1 801 квадратни метра, трайно предназначение на територията: ЗЕМЕДЕЛСКА, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 5;

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със •••, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 15.06.2020 година, в •••, площ: 19 802 квадратни метра, трайно предназначение на територията: ЗЕМЕДЕЛСКА, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3;

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със •••, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 15.06.2020 година, в •••, площ: 811 квадратни метра, трайно предназначение на територията: ЗЕМЕДЕЛСКА, начин на трайно ползване: ОВОЩНА ГРАДИНА, категория на земята: 3 ;

5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със •••, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 15.06.2020 година, в •••, площ: 15 602 квадратни метра, трайно предназначение на територията: ЗЕМЕДЕЛСКА, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3.

Ищците сочат, че с •••, ответницата Г. В. К. е призната като индивидуален ••• на основание наследство и покупко-продажба, върху процесните недвижими имоти - земеделски земи, находящи се в •••. Молят съда да признае за установено по отношение на ответницата Г. В. К., че всяка една от ищците - И. К. Х., и И. К. В., е ••• на по 1/18 идеална част от процесните недвижими имоти. Молят съда на осн. чл.537, ал.2 от ГПК, да отмени •••. Претендират разноски.

Ответницата Г. В. К. заявява, че искът е допустим и основателен, признава иска. Моли разноските да останат за страните, така както са направени.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно •••, В.К.В. и Ц.К.А. са признати за ••• от К.В.Н. на процесните 5 земеделски земи. В този акт не са посочени дяловете им, но от представеното на л. 63 от делото, удостоверение на К.В.Н., техен •••, се установява, че те са негови ••• и наследяват равни части от наследството му.

От удостоверение за ••• на В.К.В., •••, се установява, че след смъртта си той е оставил за ••• И.Т.В. – •••, отв. Г. В. К. – ••• и К.В.К. – •••. К.В.К. е ••• като е оставил ••• Н.М.К. – •••, и ищците И. К. Х. и И. К. В. – •••. Видно от удостоверение по ч.гр.д. 3709/2015г. на ПлРС, на 06.08.2015г., Н.М.К. се е отказала от наследството на К.В.К.. На същата дата, по ч. гр.д. 3710/2015г. и по ч.гр.д.3711/2015г., и двете на ПлРС, от наследството на К.В.К. са се отказали и двете му ••• - ищците И. К. Х. и И. К. В.. От удостоверение за ••• на И.Т.В. – •••та на В.К.В., ••• , се установява, че нейни ••• са отв. Г. В. К. и •••те на починалия преди нея ••• К.В. – ищците И. К. Х. и И. К. В.. От удостоверението за ••• на лист 63 от делото /на общия ••• К.В.Н./, се установява, че Ц.К.Н. е ••• и е оставила за единствен свой••• своята ••• Г.А.Д.. С •••••••, Г.А.Д. е продала на Г. В. К. наследените от нея ½ ид.ч. от всички процесни земеделски земи. След тази продажба е съставен •••, с който ответницата Г.В.К. е призната за индивидуален ••• на основание наследство и покупко-продажба на процесните пет земеделски земи.

Към настоящия момент идентификацията на процесните имоти, съгласно Скици на поземлени имоти •••; •••; •••, ••• и •••, е следната:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със •••, адрес на поземления имот •••, в •••, площ: 2 003 квадратни метра, трайно предназначение на територията: ЗЕМЕДЕЛСКА, начин на трайно ползване: ЛИВАДА, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••, при съседи: поземлен имот с идентификатор •••, поземлен имот с идентификатор •••, поземлен имот с идентификатор ••• и поземлен имот с идентификатор •••.

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със •••, адрес на ПИ •••, в •••, площ: 1 801 квадратни метра, трайно предназначение на територията: ЗЕМЕДЕЛСКА, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••, при съседи: поземлен имот с идентификатор № •••, поземлен имот с идентификатор •••, поземлен имот с идентификатор № •••, поземлен имот с идентификатор ••• и поземлен имот с идентификатор •••

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със •••, адрес на ПИ •••, в •••, площ: 19 802 квадратни метра, трайно предназначение на територията: ЗЕМЕДЕЛСКА, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••, при съседи: поземлен имот с идентификатор •••, поземлен имот с идентификатор •••, поземлен имот с идентификатор •••, поземлен имот с идентификатор ••• и поземлен имот с идентификатор •••.

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със •••, адрес на ПИ •••, в •••, площ: 811 квадратни метра, трайно предназначение на територията: ЗЕМЕДЕЛСКА, начин на трайно ползване: ОВОЩНА ГРАДИНА, категория на земята: 3, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••, при съседи: поземлен имот с идентификатор •••, поземлен имот с идентификатор •••, поземлен имот е идентификатор •••, поземлен имот с идентификатор ••• и поземлен имот с идентификатор •••.

5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със •••, адрес на ПИ •••, в •••, площ: 15 602 квадратни метра, трайно предназначение на територията: ЗЕМЕДЕЛСКА, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••, при съседи: поземлен имот с идентификатор •••, поземлен имот е идентификатор •••, поземлен имот с идентификатор •••, поземлен имот с идентификатор ••• и поземлен имот с идентификатор •••.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По претенцията с правно осн. чл. 124 ал. 1 ГПК: Не е спорно по делото, че към 1997г. общият ••• на страните по делото - В.К.В. е притежавал ½ ид.ч. от процесните земеделски земи, а другата ½ от тях е била собственост на неговата сестра Ц.К.А.. След смъртта на В.В. през 2000г., ½ ид.ч. общо от имотите са били наследени поравно от неговата ••• – И.В., ••• Г. В., и ••• – К.В. – за всеки по 1/6 ид.ч. от зем.земи. След смъртта на К.В., неговите ••• – ••• Н.В. и ••• - ищците И. Х. и И. В., са се отказали от наследството на К.В.. Към този момент – 2015г., е била жива ••• на К.В. – И.В., която по силата на чл. 6 от ЗН е станала негов ••• – и е наследила неговата 1/6 ид.ч от имотите. Към този момент тя е станала ••• на общо 2/6 ид.ч. от процесните имоти. След нейната смърт през 2018г., ответницата Г. В. е наследила 1/6 ид.ч. от наследството на И.В. в процесните имоти, била е ••• по наследство от ••• си В.В. на 1/6 ид.ч., закупила е 3/6 ид.ч. от наследницата на Ц.Н.-Г.Д., или общо е притежавала 5/6 ид.ч. /или отнесено към най-малкото общо кратно – 10/12 ид.ч./.

Ищците И. Х. и И. В., като ••• на К.В., и по заместване - чл. 10 ал. 1 и ал. 4 от ЗН, са наследили от И.В. общо 1/6 ид.ч. от имотите, или всяка от тях – по 1/12 ид.ч. В случая, независимо от отказа им от наследството на техния ••• К.В., те наследяват своята ••• И.В. на друго основание - по заместване, като това наследяване е независимо от наследствената маса, която К.В. е оставил, и от която те са се отказали.

При тези изводи на съда, следва да се признае за установено, че ищците притежават идеални части от имотите, предмет на установителните искове. Доколкото обаче съдът е обвързан с размерите на предявените искове – по 1/18 ид.ч. за всяка от ищците, и независимо, че констатира, че действителните размери на идеалните части на ищците са по-големи от тези, за които се претендира - по 1/12 ид.ч. за всяка от ищците, той може да уважи исковете само в размерите, в които те са предявени. Следователно, следва да се признае за установено, че ищците са собственици на по 1/18 ид.ч. от процесните имоти.

По отношение на искането по чл. 537 ал. 2 ГПК - за пълна отмяна на КНА № 103, т. 2, д. 20-8/2020г. на нот. Пламенка Халачева, съдът намира следното: Съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК, когато акт по чл. 537, ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. При уважаване на иска, издаденият акт се отменя или изменя. В мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК е прието, че отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. Съгласно Решение № 138 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 799/2012 г., II ТО, искането за отмяна на констативния нотариален акт не е самостоятелна претенция, а последица от уважаването на иск, като същевременно трайната практика сочи, че отмяната на нотариален акт по реда на чл. 537, ал.2 ГПК е правна последица от уважаване на иск за собственост, която съдът е длъжен да приложи, дори ако страната, чиито права се засягат от този акт, не поискала отмяната му изрично. Поради горното, и с оглед изхода на делото по главния иск, на осн. чл. 537, ал.2 ГПК, издадения констативен нотариален акт за право на собственост върху процесните имоти на отв.Г. В., следва да бъде отменен до размер на 2/18 ид.ч. /общо признатите права на двете ищци по установителния иск/. Независимо, че съдът констатира по-голям размер права на собственост на всяка от ищците /по 1/12 ид.ч., а не по 1/18 ид.ч./, то обвързаността на искането по чл. 537, ал.2 ГПК с размера на уважения установителен иск, не дава възможност на съда да отмени констативния нотариален акт до размер на действително установените им права. При това положение, претенцията по чл. 537 ал. 2 ГПК следва да бъде уважен частично, като за разликата до поисканата отмяна на целия констативен нотариален акт, следва да се отхвърли, като неоснователен.

С оглед изхода на делото, разноски на ищците се дължат от ответницата. В случая е налице признание на исковете, на което ответницата се позовава при възражението си за неприсъждане на разноски, но за да може да се приложи разпоредбата на чл. 78 ал. 2 ГПК, са предвидени кумулативно както признание от страна на ответника, така и липса на повод за завеждане на делото от негова страна. В случая повод за завеждане на делото е снабдяването на ответницата с констативен нотариален акт за собственост върху всички процесни имоти изцяло, и при съществуването на такъв акт, именно неговото съществуване се явява повод на водене на процеса. При това положение, съдът намира, че следва да присъди на ищците всички направени от тях разноски. Независимо, че отхвърля част от искането по чл. 237 ал. 2 ГПК, съдът взема предвид, че това искане не е самостоятелен иск, дори и такова искане да не е било отправено в исковата молба, съдът служебно би приложил чл. 237 ал. 2 ГПК, поради което отчита при определянето на разноски само изхода на делото по предявените искове по чл. 124 ал.1 ГПК. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците разноски в общ размер на 940.00лв. /адв. хонорар, ДТ и деловодни разноски по делото/, или 480.60 евро. Доколкото в случая правата на двете ищци не са при условията на солидарност, а са съобразно наследствените им дялове от наследството на И.В. – поравно, то разноските се дължат на всяка от ищците по ½ ид.ч.

Воден от горното, съдът