Решение № 41 от 22.5.2026 г. на Районен съд - Троян по дело № 55/2026 г.

и за да се произнесе съобрази: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба, подадена от Я. В. К. от с. •••, обл. Пловдив, срещу Наказателно постановление № ТР ЗОБВВПИ-2/24.04.2024г., издадено от И. Н.С.- Началник РУ - Троян, с което за нарушение по чл.96, ал.4 от Закона да оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ му е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500.00 лева. В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, посочва се, че в наказателното постановление липсва единство между текстовото описание на нарушението и посочената за нарушена норма на ЗОБВВПИ. По изложените съображения моли да бъде отменено НП изцяло, като неоснователно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят Я. В. К. не се явява и не се представлява. В писмено становище, представено по делото поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Навеждат се доводи, че атакуваното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. За въззиваемата страна Началник РУ Троян, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание. В придружителното писмо към жалбата е направено искане същата да бъде оставена без последствие, като бъде потвърдено наложеното административно наказание. За Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение – Троян, представител не се явява в съдебно заседание. След запознаване с цялата административно наказателна преписка и след пълна, всестранна и обективна преценка на правно релевантните факти, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, като разгледана по съществото си е и основателна, поради което ще следва да се постанови съдебно решение, с което се отмени изцяло обжалваното НП по следните съображения: Съдът констатира, че в хода на установяване на административното нарушение и в това по налагане на наказанието, е допуснато съществено процесуално нарушение, което по своето съдържание и последици е ограничило правото на защита на жалбоподателя К. в това производство, което е самостоятелно основание за отмяната на НП, без съдът да се произнася по съществото на спора. С акта за установяване на административното нарушение, с който се образува самото административно наказателно производство, се навеждат и установяват обстоятелства и факти, които от обективна страна очертават първоначалната рамка, в която следва да продължи това производство по отношение на осъществен състав на нарушена административно наказателна норма, включително и това с което се налага впоследствие самото административно наказание, но предвид допуснато процесуално нарушение, съдът няма да анализира наличието на материално правните предпоставки, ангажиращи административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Административно наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН от подписалия се актосъставител – И. М. К. /Мл. ПИ при служба КОС – РУ – Троян/ и в присъствието на свидетелите А. К. К. /очевидец/ и П. Т. М. /очевидец/. На Я. В. К. е съставен АУАН серия АД, бл. №323470, за това, че на дата 07.04.2024г., около 22.20 часа в землището на с.Черни Осъм, местност „Сухата река“, на земен път №12 с GPS координати N42° 44´ 39,8" и Е 24° 39´ 36,3", при извършена полицейска проверка на лек автомобил марка “Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ ••• било намерено дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна карабина „BERGARA“, калибър 308Win с номер 61-06-059489-20, законно притежавано от Я. В. К., за което не представя разрешително за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси с №20140072580, валидно до 02.10.2024година. В съставения АУАН е отразено, че К. е нарушил виновно чл.99, ал.3 от ЗОБВВПИ, който текст кореспондира изцяло с описаното в акта нарушение. В издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление от Началника на РУ – Троян, обаче е отразена съвсем различна от посочената в АУАН разпоредба която е нарушена, а именно чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ. Изискванията за съдържание и реквизити на АУАН и НП са императивни по характера си и са въведени от нормите на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. В настоящия случай, между АУАН и наказателното постановление съществува несъответствие по отношение описаните в двата акта нарушени разпоредби. С АУАН на жалбоподателя се вменява да е нарушил чл.99, ал.3 от ЗОБВВПИ, а именно че като физическо лице, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба, транспортирал собственото си огнестрелно оръжие и боеприпаси по чл.6, ал.5 от ЗОБВВПИ без съответното разрешение. Очевидно е, че описаното в АУАН нарушение не е идентично с посоченото в НП нарушение, а именно на чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ, която разпоредба гласи: „ Лицата получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни или спортни цели, пренасят огнестрелно оръжие, без поставени в него или в зарядното устройство боеприпаси, а барута и капсулите по чл.6, ал.5, т.1 и 2 – разделно. Оръжието се пренася в затворен транспортен куфар. Дългоцевното оръжие може да се пренася и в калъф със заключващо устройство на спусъка“. От една страна описанието на нарушението в АУАН и в НП, води до неопределеност на волята на органа, тъй като не става ясно деяние по чл.99, ал.3 от ЗОБВВПИ или такова по чл.96, ал.4 от същия нормативен акт се претендира да е осъществило наказаното лице. От друга страна, не става ясна и волята на АНО при определяне основанието, въз основа на което е наказал жалбоподателя. Видно от изписаното в НП, веднъж въз основа на чл.190 ал.1 от ЗОБВВПИ е наложена глоба на нарушителя и в последствие е изписано, че на осн.чл.212 от ЗОБВВПИ налага глоба в размер на 500.00 лева на К.. Разминаването между АУАН и НП, както и несъответствието между посочените санкционни норми, според настоящия състав, безспорно води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, защото по този начин се стига до налагане на наказание за непредявено с АУАН обвинение. Ето защо съдът приема, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени в нарушение на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и съответно на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което е основание за отмяна на НП. За пълнота на изложението следва да се посочи, че чл.53, ал.2 от ЗАНН в случая е неприложим, тъй като на практика с НП на наказаното лице се предявяват нови фактически положения, надхвърлящи констатациите по акта. Така допуснатите процесуални нарушения водят до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и на възможността му да разбере за какво конкретно нарушение се ангажира неговата административно-наказателна отговорност, поради което се явяват съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на НП. Посочването на нарушената и санкционната разпоредба, трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Тези реквизити, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката, каквито разсъждения могат да се проведат след изследване на въпроса дали е техническа грешка или не. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл, неоснователни биха били оплакванията от страна на АНО, че словестно нарушението е изписано правилно, но е допусната грешка при изписването на нарушената и санкционната разпоредби. Правоприлагането по принцип и в частност административно наказателното такова, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Видно от изложеното, в администратинонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде санирано в хода на съдебното произвдоство, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН съдът