Мотиви към Решение № 5117 от 10.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 12425/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Производството пред СРС е образувано по жалба на ЗД „Бул Инс“АД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр. София1407, район Лозенец, бул. „Д Б“ № представлявано заедно от С С П и К Д К, чрез упълномощен защитник срещу Наказателно постановление № Р-10-161/28.08.2023г., издадено от заместник-председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 108, ал.1 от Кодекса за застраховането. В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се нарушението да е извършено в условията на повторност. Твърди се, че правната квалификация на нарушението е неправилна. Посочва се датата на извършване на нарушението като неправилно определена. В жалбата се счита, че наложената санкция не съответства на тежестта и характера на извършеното нарушение. Твърди се, че нарушението представлява маловажен случай в смисъла на чл. 28 ЗАНН. В заключение се иска от съда да отмени наказателното постановление или алтернативно да преквалифицира наложената санкция от такава по чл. 644 ал. 2 на такава по чл. 644 ал.1 КЗ. В съдебно заседание жалбоподателят ЗД „Бул Инс“ АД, редовно призован, не се представлява. Административно наказващ орган: Заместник председател на КФН, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. Г, която моли съда да потвърди процесното наказателно постановление и да се остави жалбата без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Жалба на ЗД „Бул Инс“АД, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът след като взе предвид доводите в жалбата и тези, изложени от страните в съдебно заседание, в контекста на събраните доказателства и след като провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не е налице основание за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда са следните: В КФН, управление „Застрахователен надзор“ е постъпила жалба с вх. №91-02-301 от 03.04.2023г. от М Л М, в която се твърди, че по повод настъпило застрахователно събитие е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД „Бул Инс“ АД. Претенцията е с вх. №230007227 на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №BG/02/122002303546. Във връзка със случая с писмо на КФН, изх.№ 91-02-301 04.04.2023г. е изискано писмено становище по случая от ЗД „Бул Инс“АД. Отговор на поставените въпроси заедно с доказателства е получен с писмо с вх.№91-02- 301 от 11.04.2023г. След проверща и анализ на предоставените от застрахователя документи по преписката било установено следното: На 07.03.2023г. пред ЗД „Бул Инс“АД е предявена претенция по повод настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, в следствие на което са нанесени увреждания върху лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№. Завеждането на претенцията било основано на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ обективиран в застрахователна полица № BG/02/122002303546. На същата дата пред застрахователя са представени писмени доказателства, необходими за установяване на основание и размер на претенцията, както и е извършен на увредения автомобил, въз основа на който е изготвен опис на констатираните увреждания. На 07.03.2023г. от ползвателя на застрахователни услуги не са изискани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, съгласно чл. 106, ал.3 от КЗ. На 05.04.2023г. г-н. М М се обърнал със заявление към застрахователя във връзка със забавено произнасяне по претенцията. В отговор получил писмо, че обезщетението му е било заплатено на същата дата. С писмо от 06.04.2023г. ЗД, , Бул Инс“ АД уведомило застрахованото лице за извършеното плащане. При извършения преглед на документите във връзка с подадения сигнал било установено, че жалбоподателят се е бил произнесъл по предявената претенция извън законоустановения срок. След като на застрахователя са били предоставени всички доказателства по чл.106 от КЗ, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията считано от 07.03. 2023г.за него е възникнало задължение да се произнесе по същата по едни от алтернативно посочените в т.1 и т.2 от чл.108, ал.1 от КЗ начина в срок до 28.03.2023г. (присъствен ден). На 31.05.2023г. е бил съставен АУАН № Р-06-141 от М В С на длъжност „главен експерт“ в отдел „Правоприлагане“ дирекция „Застрахователен надзор“, управление „Застрахователен надзор“на КФН, актосъставител съгласно Заповед № З-353 от 09.12.2022г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ в присъствието на свидетелите С С Ч и М Р С срещу ЗД „Бул Инс“АД, който бил връчен на упълномощено от дружеството лице. Срещу акта не е постъпвало възражение и въз основа на същия било издадено обжалваното наказателно постановление. Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните и намира опора в приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, Съгласно приложената Заповед № 3-353 от 09.12.2023г. на заместник- председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ се установява, че актосъставителят М В С е била оправомощена да съставя АУАН. Същевременно от приложения сигнал до КФН от М М се установява, че лицето е сезирало комисията, като е приложело опис на щета № 1, двустранен констативен протокол за ПТП от 06.03.2023г., уведомление за щета по застраховка, , Гражданска отговорност“ на МПС, уведомление за необходими документи от ЗД, , Бул Инс“ АД от 07.03.2023г., служебна бележка и калкулация на щета, както и застрахователна полица. Съдът кредитира писмените доказателства като истински и с вярно съдържание. Същите не са оспорени и посочените в тях дати кореспондират на отправена претенция и нейното несвоевременно заплащане. Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване на законоустановените срокове, подписани са от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. С разпоредбите на чл. 106 - чл. 108 от КЗ законодателят е предоставил възможност на застрахователя да изиска и да се снабди с допълнителни доказателства от лицето, предявило застрахователната претенция, включително и от държавни органи и трети лица. След представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ започва да тече 15-дневният срок, изчислен в работни дни, за произнасяне: да бъде определено и изплатено обезщетението или застрахователната сума, или да бъде обективиран мотивиран отказ за плащането. Не се оспорва, че към 07.03.2023г. са представени всички относими документи и застрахователят не е изисквал допълнителни доказателства за установяване основанието и размера на претенцията. От този момент започва да тече и 15-дневният срок по чл. 108, ал. 1 КЗ. Правилно в процесното НП е посочено, че считано от 29.03.2023 г. дружеството е в неизпълнение, доколкото се касае за административно нарушение извършено чрез бездействие в рамките на задължението за определено действие в законоустановен срок, след чието изтичане се осъществява състава на конкретното административно нарушение. Чл. 108, ал. 1 КЗ въвежда кумулативно изпълнението на двете задължения от застрахователя в 15-дневен срок /изчислен в работни дни/ – както да определи размера на обезщетението, така и да го изплати. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи си в неправилно подвеждане на осъществилите се факти под нормата на чл. 108, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. За пълнота на изложението и в съответствие с твърденията, изложени в оспорения съдебен акт, настоящата съдебна инстанция приема за правилна квалификацията на деянието по чл. 108, ал. 1 от КЗ, извършена от административнонаказващия орган. Нормите на част Втора, дял Втори, глава седма, раздел VІІ /чл. 104 – чл. 109/ не дерогират изцяло приложението на част Пета, дял Втори, глава четиридесет и седма, „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ /чл. 477 – чл. 505/, нито приложението на част Четвърта, дял Втори, глава Тридесет и девета „Имуществено застраховане“ /чл. 399-418/, но същите регламентират правила за дейността на застрахователите по уреждане на всеки вид застрахователни претенции, с които съответните дружества следва да се съобразят при сключването и при изпълнението на застрахователни договори от даден вид, като не въвеждат ограничителни, по-тежки правила, за одобряване и изплащане на обезщетенията от тези, които законодателят изначално е посочил в разпоредбите на чл. 104 и следващите от КЗ. Съгласно чл. 106 от КЗ, към която разпоредба препраща чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователните претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор пред застрахователя, като се предвижда представянето на допълнителни доказателства от потребителя на застрахователната услуга. От този момент започва да тече 15-дневният срок /изчислен в работни дни/ за обективиране заключението на застрахователя да определи размера на обезщетението или мотивирано да откаже плащане, като в първият случай при положително становище да извърши и плащането, постановено от законодателя като кумулативно изискване. С нормата на чл. 108, ал. 1 КЗ се регламентира срокът за произнасяне по всяка една застрахователна претенция, предявена към застраховател, за изплащане на застрахователно обезщетение, без значение вида на застрахователното събитие, което подлежи на обезщетяване. Макар нормата чл. 108, ал.1 КЗ да е обща, поради което и относима към всички застраховки, а чл. 496 от КЗ - само за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, между тези разпоредби няма противоречие, което да трябва да се разреши въз основа на правилото за предимство на специалната пред общата норма. Предписанията на тези норми не си противоречат, а се допълват и обвързват застрахователя да се произнесе в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства или от допълнителните такива, когато представянето им е необходимо, за да се изпълни изискването за пълнота на доказателствата - „всички доказателства“. Застрахователят трябва на първо място да се ръководи от разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, която е обща и предвижда задължение за застрахователя да се произнесе в 15-дневен срок от представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ. Законодателят е отчел, че представянето на допълнителни доказателства може да бъде забавено във времето. Процесното нарушение на чл.108 ал.1 от КЗ е формално, като за съставомерността на същото не се изисква да са настъпили вреди. Изпълнителното деяние може да бъде извършено само чрез бездействие - непредприемане от страна на застрахователя на предписаното поведение в законоустановения срок. Макар е впоследствие заплатена, претенцията е била получена от заявителя едва след неговото писмо до жалбоподателя, което е обективирало и изпълнението на вмененото му договорно задължение. Съдът намира, че датата на осъществяване на нарушението е относима и с оглед на това налице ли е, , повторност“ по смисъла на § 1, т. 51 ДР КЗ, така че да бъде ангажирана отговорността на дружеството съгласно чл. 644, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от КЗ. В конкретният случай цитирано в оспореното наказателно постановление е това под № Р-10-915/14.12.2021г., влязло в сила на 12.12.2022г., с което на ЗД „Бул Инс“АД било наложено административно наказание „имуществена санкция“ за същото нарушение. Административно наказващият орган е законосъобразно е преценил, че в случая е налице „повторно“ нарушение по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ, доколкото на 12.12.2022г. спрямо същото дружество и за същото по вид административно нарушение е влязло в сила друго НП. Съдът не приема като основателни доводите на жалбоподателя, че повторността е елемент от състава на правонарушението. Напротив – дали едно деяние е повторно или не е релевантно обстоятелство единствено при определяне размера на административното наказание. Повторността не определя осъществен ли е състава на нарушението, което в случая е безспорно установено. Жалбоподателят неправилно сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение поради описание на процесното деяние като повторно едва с оспорваното НП. С разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН не се поставя изискване да бъде посочена санкционната разпоредба, която следва да бъде приложена, както и вида и размера на наказанието. Задължителни реквизити са единствено елементите от обективна страна – дата и място на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е извършено, и елементите от субективна страна – субект и вина при деяния, извършени от физически лица. Касае се за дейност на административно - наказващия орган по определяне вида и размера на наказанието в НП, за което няма изискване в чл. 42 от ЗАНН да бъде посочено още със съставяне на АУАН, съобразявайки се и с разпоредбата на чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗАНН за определяне на по-тежко наказание при отегчаващи обстоятелства, вкл. и при повторност на деянието. Обстоятелството, че едва в НП е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност, не и в издадения преди това АУАН не сочи на съществено процесуално нарушение при издаването на НП, тъй като повторността има само отношение към размера на наложената санкция, а не и при установяване на фактическия състав, при който се ангажира отговорността на дружеството ( в този смисъл е и Решение № 2674 от 20.04. 2018г. по а.д.№ 890/2018г. по описа на АССГ). Като неоснователно съдът приема и възражението за наличието на „маловажен случай“ на административно нарушение. Нарушението на императивната разпоредба на чл. 108, ал.1 от КЗ сериозно засяга правата на потребителите на застрахователни услуги и създава предпоставки за възникване на недоверие в стабилността и ефективността на застрахователната система в Република България. В допълнение, че липсват основания за квалифициране на нарушението като маловажно е и обстоятелството, че същото е извършено повторно. Не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят е предвидил по-завишени критерии и изисквания към осъществяваната от застрахователите дейност. Извършването на застрахователни услуги е поставено под специален държавен надзор, поради което съблюдаването на законовите изисквания в тази област е изключително важно за неговата стабилност. По отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът констатира, че административно наказващият орган правилно е индивидуализирал същото като е съобразил адекватната норма. Жалбоподателят е бил санкциониран с минимално предвидената в чл.644, ал.2 от КЗ санкция, поради което и същата не подлежи на последваща редукция. Съдът намира, че с процесното НП на ЗД „Бул Инс“АД е наложено законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, претенцията на Комисията за финансов надзор за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна, като последното следва да бъде определено в размер на 100.00 лева, на основание чл.63д ал.5 ЗАНН, вр. с чл.37 от Закон за правна помощ, във вр. с чл.27е Наредба за изплащане на правна помощ.