Решение № 895 от 7.4.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 5614/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на У. П. М., гражданин на Ш., роден на ••••••••••г. в Б., Ш., с адрес: гр. С.••••••, представляван от пълномощника адв. Ш., против Етажните собственици на сграда „В“ в комплекс „П. Б.“ в област Б., гр. С., общ. С., м. Б., ул. „В. П.“ № •••, с кадастрален номер ••••••, представлявани от управителя Д. Д. С., за отмяна на всички решения на Общото събрание на Етажната собственост, приети на ••.••.2025 г. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с кадастрален номер ••••••, представляващ апартамент •••• с кадастрален номер ••••••, площ от 56.55 кв.м., намиращ се в комплекс „П. Б.“ в област Б., гр. С., общ. С., м. Б., ул. „В. П.“ № •••. Твърди се, че на ••.••.2025 г. се е провело общо събрание на етажната собственост на собствениците на сградата, където се намира апартаментът на ищеца. Били взети решения при следния дневен ред: Избор на председател на общото събрание; Избор на протоколчик на общото събрание; Избор на език на събранието; Избор на управител на етажната собственост; Избор на контрольор на етажната собственост; Избор на касиер на етажната собственост; Приемане на правилник за вътрешния ред; Определяне размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и Обновяване“; Избиране на представители при провеждане на съвместно общо събрание по смисъла на чл. 18 от ЗУЕС. Ищецът отсъствал от страната и изготвеният протокол от проведеното общо събрание на ••.••.2025 г. получил на ел. поща на ••.••.2025 г. На основание чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС ищецът направил оспорване на протокола, включително достоверността на отразените в него решения. Поддържа се, че ОС е свикано и проведено незаконосъобразно. Сочи се, че Б. Ю. Д. ЕООД, ЕИК ••••••, не е имало право да свика общо събрание на собствениците на ••.••.2025 г. Твърди се, че са налице множество нарушения на нормите на ЗУЕС и проведеното събрание и взетите на него решения са незаконосъобразни. В тази връзка ищецът излага подробни съображения. Предвид изложеното ищецът предявява исковата си претенция, като моли същата да бъде уважена и в негова полза да бъдат присъдени сторените в процеса разноски. В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата претенция, в който излага, че същата е неоснователна и недоказана. Сочи, че преди да бъде проведено горецитираното общо събрание, на ••.••.2025 година е изпратено искане до управителя на ЕС в сграда „В“ в комплекс „П. Б.“ гр. С., ул. „В. П.“ № ••• - г-н У. П. М. от „Б. Ю. Д.“ ЕООД с ЕИК ••••••представлявано от управителя си Д. Д. С. - притежаващ 32,872% идеални части от общите части на сграда „В“ собственик на апартамент •••••, с искане за свикване на общо събрание. Искането съдържало посочен дневен ред, такъв, какъвто е бил разгледан и на процесното общо събрание. Въпреки това искане, У. П. М. не е предприел действия по свикване на общо събрание, което дало повод на Д. С. да предприеме действия по провеждане на общо събрание на ЕС. Твърди се, че събранието е свикано по инициатива на собственик, на основание чл. 12, ал. 4 във връзка с ал. 2 и 3 от Закона за управление на етажната собственост. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС, Общото събрание може да се свика и по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата. В случай че управителният съвет (управителят) не свика общото събрание в 10- дневен срок от получаване на искането -чл. 12, ал. 3 ЗУЕС, то се свиква от собствениците по ал. 2 по реда, предвиден в закона чл. 12, ал. 4 ЗУЕС. Поради това ответникът намира, че не е вярно твърдението на ищеца, че събранието е незаконосъобразно свикано, тъй като инициатива за свикване имат само управителят и контрольорът по чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС, и че Д. С. няма правомощия да свиква събрание. Ответникът оспорва и твърденията, че поканата за проведеното общо събрание е била нередовна. Оспорва и всички останали твърдения на ищеца, че процесното общо събрание не е проведено в съответствие с императивните изисквания на ЗУЕС, като излага подробни съображения в тази насока. Предвид изложеното молите предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на сторените разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна: Настоящото производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички решения, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на ••.••.2025 г. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост, както и че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е докаже, че решенията са взети валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство, че общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изготвен съобразно изискванията на закона и взетите решения са в съответствие със законовите разпоредби. При така разпределената доказателствена тежест, от нотариален акт за продажба на недвижим имот от ••.••.2019г. на нотариус С. И. (на л. 10 - л. 14) се установява, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда с кадастрален номер ••••••, представляващ апартамент •••• с кадастрален номер ••••••, площ от 56.55 кв.м., намиращ се в комплекс „П. Б.“ в област Б., гр. С., общ. С., м. Б., ул. „В. П.“ № •••. Между страните не е спорно, че на ••.••.2025 г. е било проведено общо събрание на Етажна собственост на жилищна сграда с кадастрален номер ••••••, както и че са взети процесните решения. Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. Предвид горното съдът намира, че възраженията на ищеца, които следва да бъдат разгледани, могат да бъдат разделени на следните групи: 1. че събранието е проведено без да са спазени изискванията за свикването му; 2. че при провеждане на събранието са допуснати нарушения свързани с кворума му. По възражението, че заседанието е проведено без да са спазени изискванията за свикване на събранието: Ищецът изрично е посочил, че не става ясно на какво правно основание е било свикано и проведено общото събрание, като намира, че в случая приложение следва да намери нормата на чл. 12 от ЗУЕС, но въпреки това събранието не е свикано нито от управителя на етажната собственост нито от контрольор. В чл. 12 от ЗУЕС са разписани различни хипотези, при които може да бъде свиквано (от определен кръг лица) общо събрание на етажната собственост. В чл. 13 от ЗУЕС е уредена и процедурата за това - чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето (чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС). В поканата следва да фигурират дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му (чл. 13, ал. 7 от ЗУЕС). Т.е. за доказване, че събранието е свикано по надлежен начин, е необходимо да бъдат представени писмени доказателства, които се изискват от закона - покана, която да отговаря на съдържанието на чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от ЗУЕС и която да е съставена от легитимирани лица по смисъла на чл. 12 от ЗУЕС и протокол за поставяне на поканата по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. В изпълнение на задължението си да установи законосъобразното провеждане на събранието, с отговора на исковата молба ответникът на първо място е представил искане за свикване на общо събрание на етажната собственост. Същото е отправено на ••.••.2025 г. писмено по електронната поща, като адресат е У.-П. М.. В така изпратеното електронно съобщение Б. Ю. Д. ЕООД, представлявано от управителя си Д. Д. С., в качеството си на собственик на 32,87 % идеални части от общите части на сградата, е посочил, че на основание чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС желае да бъде свикано общо събрание, като изрично е посочил дневен ред. Видно от представените доказателства, на 10.06.2026 г. ищецът У.-П. М. е отговорил на това искане отново по електронна поща, като е заявил, че организирането на такова общо събрание би изисквало несъразмерно много усилия и пътуване от негова страна. Поради това той е взел решение да не предприема действия по организиране на събрание на собствениците на сграда В преди края на месеца (месец юни 2025). Ответникът е представил и покана за свикване на общо събрание (лист 57). Видно от същата, изрично е била посочена датата на събранието, часът на неговото провеждане, както и дневният ред на събранието. В поканата е посочено и основанието, на което се свиква общото събрание, а именно чл.12, ал. 4 вр. с ал. 2 и 3 от ЗУЕС. Същата изхожда от Б. Ю. Д. ЕООД, представлявано от управителя си Д. Д. С., който притежава 32,87 % идеални части от общите части на сградата. Нормата на чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС предвижда, че Общото събрание може да се свика и по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата. В настоящия случай това условие е изпълнено, като искането е заявено от Б. Ю. Д. ЕООД, което притежава 32,87 % идеални части от общите части на сградата. Алинея 3 на същият член сочи, че искането по ал. 2 се отправя до управителния съвет (управителя), който свиква общото събрание в 10-дневен срок от получаването му. От представените и посочени по-горе доказателства се установи, че искането за свикване на общо събрание е било изпратено на ищеца на ••.••.2025 г., като М. е отговори на същото на дата 10.06.2025 г. и изрично е заявил, че няма да свика събрание до края на месец юни 2025 г. Предвид това следва да се приеме, че предвидения в чл. 12, ал. 3 от ЗУЕС десетдневен срок е изтекъл. По делото е представен протокол за извършено залепване на покана за общо събрание (л. 38), в който е посочена и поканата с конкретни ден и час, както и дневен ред на общото събрание. Освен чрез залепване на поканата на общодостъпно място, същата е била изпратена и на всеки от собствениците на обекти в сградата и по електронните им пощи. Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че процесното общо събрание е било свикано съобразно всички императивни изисквания на ЗУЕС, като инициатива за същото е имало Б. Ю. Д. ЕООД, което притежава 32,87 % идеални части от общите части на сградата, а правното основание за свикване на събранието е чл. 12, ал. 4 от ЗУЕС – поради несвикване на събранието от управителя след надлежно отправено искане от собственик, притежаващ повече от 20% идеални части от общите части. По отношение на самото провеждане на общото събрание: Видно от изготвения протокол от общото събрание, същото е проведено на ••.••.2025 г. (спазен е срокът по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС) в апартамент ВА2-2. Предвид това следва да се приеме, че е спазена и нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС, а именно събранието да е проведено на подходящо място в етажната собственост. Законът не дава легална дефиниция на „подходящо място“, но доколкото сградата е съставена от три самостоятелни обекта, то един от тях би следвало да се приеме като удобно място, в което всеки съсобственик да може да вземе участие при разглеждане на дневния ред. От представения протокол от общото събрание се установява още, че на същото е участвал лично Д. Д. С., в качеството си на управител на Б. Ю. Д. ЕООД. От представеното пълномощно пък (л. 67) е видно, че управителят на „К. Ф.“ ООД, притежаващо апартамент ••••, е упълномощило Б. Ю. Д. ЕООД, чрез управителя му, да го представлява на общото събрание на ••.••.2025 г. При така представените писмени доказателства следва да се приеме, че е било спазено и изискването на закона относно изискуемия кворум за провеждане на събранието. Ответникът е представил и Съобщение за изготвен протокол от заседание на общото събрание на етажната собственост, което е подписано от Д. С. (новоизбрания управител на етажната собственост), както и от един свидетел – Т. К. Представен е и протокол за поставяне на съобщение за изготвен протокол от общото събрание, отново подписан от управителя и същия свидетел. Освен това съобщение, че протоколът от общо събрание от ••.••.2025 г. е изпратено на собствениците и по електронните им пощи, за което също са представени писмени доказателства (л. 70). Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че процесното общо събрание е било проведено при спазване на всяко от изискванията на чл. 14 и 15 от ЗУЕС, които предвиждат реда за представителство и за изискуем кворум при провеждане на общите събрания. Това е така, тъй като на ••.••.2025 г. са участвали собственици на 65,74% идеални части от общите части на сградата, като единия от собствениците е бил надлежно упълномощен да представлява другия. На събранието не е взел участие лично и не е бил представляван единствено ищецът. При така установените факти и обстоятелства и при така изложените правни изводи следва да се приеме, че така предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен в цялост. По разноските: При този изход на спора в полза ответника следва да се присъдят сторените от него разноски в процеса. Същият е представил списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 613,55 евро. По делото е представено пълномощно в полза на адвокат Д., в което страните са приели, че така определеното възнаграждение е заплатено от упълномощителя в полза на упълномощения. Така мотивиран, съдът