Решение № 6511 от 3.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 801/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО.

Делото е образувано по жалбата вх. № 2103-15-6/19.03.2026 г. на Р. М. Ч., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 2153-15-38/02.03.2026 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-69/09.02.2026 г., подадена по реда на чл. 117 от КСО против Разпореждане № 7304034419/Протокол № 2140-15-31/12.01.2026 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 69Б от КСО, във връзка с чл. 69 от КСО и чл. 18 от НПОС.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат Б., твърди незаконосъобразност на оспорвания административен акт. По фактите не спори. Оспорва начинът на тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Според нея чл. 18, ал. 4 от НПОС е тълкуван неправилно – разпоредбата не може да се прилага в смисъл, че единствено лица, на които не достига стаж, но имат възраст по чл. 69 КСО, могат да се пенсионират по чл. 69Б. Така се стеснява необосновано приложното поле на нормата. Чл. 18, ал. 4 от НПОС противоречи на норми от по-висок ранг – чл. 69, чл. 69Б и чл. 222 от ЗОВСРБ, съгласно който трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория, а съгласно чл. 17, ал. 2 от НПОС осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита за първа категория труд. При конкуренция на норми от еднакъв ранг – чл. 69 и чл. 69Б от КСО уреждат различни хипотези, но при наличие на материалните предпоставки и на двете разпоредби следва да се приложи по-благоприятната за лицето, съгласно принципа на чл. 5, ал. 1 от АПК. Подзаконовата норма не може да ограничава закона – чл. 18, ал. 4 от НПОС като норма от подзаконов акт не може да ограничи действието на нормите на КСО и ЗОВСРБ. Позовава се на трайна практика на ВАС: Решения № 2259/2021 г., № 2291/2021 г., № 9879/2020 г., № 7109/2024 г., № 13432/2024 г. Иска се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, с писмена молба, процесуалният представител на жалбоподателя прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл. 267 ДФЕС. Искането се основава на твърдения, че е била налице постоянна, а впоследствие променена съдебна практика относно приложението на чл. 69 и чл. 69б КСО спрямо военнослужещите, като новата практика необосновано ограничава възможността лицата по чл. 69 КСО да се ползват от режима на чл. 69б КСО единствено по съображения, свързани със защита на публичния ресурс и финансовата устойчивост на осигурителната система. Поддържа се, че по този начин са нарушени принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и равно третиране.

Предложените за отправяне въпроси до СЕС се свеждат до следното:

1.Допуска ли правото на Европейския съюз национална съдебна практика, която изключва определена категория осигурени лица от общ режим на ранно пенсиониране и ги ограничава до специален пенсионен режим единствено по съображения, свързани с финансовата устойчивост на осигурителната система?

2. Съвместима ли е с принципа на правна сигурност внезапна промяна в националната съдебна практика по пенсионноправен въпрос, която лишава засегнатите лица от възможността да се ползват от по-благоприятен пенсионен режим?

Ответникът по жалбата Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт А. моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението на директора като законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По искането за преюдициално запитване дава становище за неговата неоснователност, тъй като спорът е за приложение на национални правни норми.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По направеното искане за отправяне на преюдициално запитване:

Процесуалният представител на жалбоподателя е поискал отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл. 267 ДФЕС с въпроси, свързани с приложението на принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и равно третиране във връзка с формираната съдебна практика относно приложението на чл. 69 и чл. 69б КСО.

Съдът намира искането за неоснователно.

Съгласно чл. 267 ДФЕС предмет на преюдициално запитване могат да бъдат въпроси относно тълкуването на правото на Европейския съюз или относно валидността на актове на институциите на Съюза, когато разрешаването на такива въпроси е необходимо за постановяване на съдебния акт.

В случая спорът е свързан с тълкуването и приложението на разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО, както и на чл. 18, ал. 4 НПОС. Наведените доводи за нарушаване на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания са обосновани с твърдяна промяна в националната съдебна практика по прилагането на националното пенсионно законодателство. Разрешаването на спора не налага тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз, нито преценка относно валидността на акт на институция на Съюза. Поради това не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване по чл. 267 ДФЕС.

По същество:

Не се спори по фактите относно това, че Р. М. Ч., [ЕГН], родена на [дата]., [населено място], [улица]има осигурителен стаж по категории (към 17.09.2025 г.) както следва:

I категория – военнослужещ:

01.02.2002 г. – 01.05.2012 г., Военно формирование 24490, [населено място] – кадрови военнослужещ

02.05.2012 г. – 30.06.2012 г., Военно формирование 36540, [населено място] – кадрови военнослужещ

01.07.2012 г. – 02.04.2019 г., Военно формирование 24490, [населено място] – кадрови военнослужещ

Общо I категория (по чл. 69 КСО): 17 г. 02 м. 02 дни

III категория – останал период:

01.08.1988 г. – 01.02.2002 г. (с прекъсвания) – различни осигурители, включително:

Смесена бригада, [населено място] (трудова книжка № ••• г.)

ТКЗС [населено място], общ. •••(08-09.1989 г.)

Земеделска кооперация „•••", [населено място] (1999 г.)

••••(03.04.2020 – 01.06.2025 г.)

Бюро по труда (03.04.2019 – 02.04.2020 г.) – безработица

НОИ (01.06.2025 – 16.09.2025 г.)

Общо III категория: 13 г. 06 м. 22 дни

Общ стаж превърнат по чл. 104 КСО към III категория: 42 г. 02 м. 05 дни.

Възрастта й към датата на заявлението (17.09.2025 г.) е 52 г. 05 м. 14 дни.

Административното производство е започнало на 17.09.2025 г., когато Р. М. Ч. подава Заявление вх. № 2113-15-4120 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69Б от КСО пред ТП на НОИ – Пловдив, чрез пълномощник Н. Г. В..

Представени са документи: трудова книжка № ••• г., Книжка МО, ••• г., удостоверения от •••, УП-2, справки от НОИ, документ за IBAN от Банка ДСК и др.

След извършена предварителна преценка от ТП на НОИ – Пловдив и установяване на действителен осигурителен стаж, на 12.01.2026 г. Ръководителят „ПО" при ТП на НОИ – Пловдив издава Разпореждане № 7304034419/Протокол № 2140-15-31, с което отказва отпускане на лична пенсия за ОСВ. Мотивите на органа са, че лицето има 17 г. 02 м. 02 дни стаж по чл. 69 КСО, зачетен като I категория на основание чл. 17 НПОС, но не е навършило изискуемата възраст от 54 г. и 04 м. по чл. 69, ал. 1 КСО към датата на заявлението.

Посочва се, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС допуска пенсиониране по чл. 69Б само за лица, на които не достига единствено осигурителният стаж, но имат изискуемата възраст по чл. 69 – условие, което в случая не е изпълнено.

Прието е и, че лицето не е полагало реално и действително труд при условия на I категория в размер на 10 години, а военнослужещите не фигурират сред лицата по НКТП, осъществяващи труд от I категория.

Разпореждането е обжалвано по административен ред на 09.02.2026 г. чрез пълномощник с жалба вх. № 1012-15-69 до Директора на ТП на НОИ – Пловдив.

На 02.03.2026 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив издава Решение № 2153-15-38, с което оставя жалбата без уважение, като изцяло споделя мотивите на разпореждането и добавя, че чл. 69, ал. 1 и чл. 69Б, ал. 1 КСО съдържат различни материалноправни предпоставки. По чл. 69Б право на пенсия имат лица с реално положен труд от I категория (10 години), а не труд, приравнен като такъв. Чл. 18, ал. 4 НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 КСО и благоприятства само лица с недостигащ осигурителен стаж, но с навършена възраст по чл. 69. Актът с който се определя категорията труд по чл. 69Б е НКТП, в която военнослужещите не фигурират.

Решението е връчено на 16.03.2026г.(известие за доставяне на лист 8 от делото) и обжалвано пред съда в изискуемия 14-дневен срок.

Жалбата е допустима, но неоснователна.

По реда на чл. 69"б", ал. 1 от КСО право на пенсия могат да придобият лица, които са работили 10 години при условията на първа категория труд и са навършили необходимата за съответната година възраст, определена съобразно това дали лицето е мъж, или жена.

Възникването на правото на пенсия е обусловено от кумулативното наличие на всички нормативно регламентирани предпоставки по отношение на даденото лице към деня на подаване на заявлението. Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на нормативно определената възраст и при и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, като съгласно ал.9 възрастта ежегодно се увеличава и за 2025г. възлиза на 54 години и 4 месеца. Ал. 2 на чл. 69 КСО също регламентира хипотеза за ранно пенсиониране на включените в разпоредбата категория лица, включително държавни служители по ЗМВР, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по този закон. Нормата на чл. 69, ал. 9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на възраст възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2025 г. е 54 години и 4 месеца и за двата пола.

От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО.

Разпоредбата на Чл. 69б ал. 1 от КСО сочи, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд придобиват право на пенсия – в конкретния случай за 2025 г при възраст 51 г. за жените, но изискването е да са работили "при условията на първа категория труд". Последното следва да се тълкува през призмата на чл. 104, ал. 1 КСО и приетата въз основа на законовата делегация Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП).

От доказателствата по делото се установява, че годините осигурителен стаж на жалбоподателката при работа в системата на МО са придобити по време на действието на НКТП, а положеният от нея труд на конкретно заеманите длъжности не попада в нито една от хипотезите на чл. 1 от Наредбата, поради което следва да се приеме, че същата не е полагала труд при условията на първа категория. В тази категория попадат лица и дейностите, изчерпателно посочени в НКТП.

Действително, съгласно чл. 222 от ЗОВСРБ, трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория, като той се приравнява на такъв по силата на закона.

Съдът отчита, че по разглеждания въпрос в практиката на ВАС са застъпвани и противоположни разрешения, според които законовото приравняване на стажа на военнослужещите към стаж от първа категория труд е достатъчно за приложението на чл. 69б КСО, доколкото в текста на разпоредбата не е въведено изрично разграничение между стаж, придобит при действително полагане на труд при условията на първа категория, и стаж, който по силата на закона се зачита като такъв. В този смисъл не са лишени от основание и доводите на жалбоподателката, че разпоредбата на чл. 222 ЗОВСРБ създава правна възможност стажът на военнослужещите да бъде третиран като стаж от първа категория и за целите на чл. 69б КСО. Същевременно съдът отчита, че в по-новата си практика Върховният административен съд последователно възприема обратното разрешение на спора.

Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав съобразява формираната към настоящия момент практика на Върховния административен съд, съгласно която разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО уреждат различни категории осигурени лица, като за лицата по чл. 69 КСО приложението на чл. 69б КСО е допустимо единствено в хипотезата на чл. 18, ал. 4 НПОС. Съгласно тази практика решаващо значение има не законовото приравняване на стажа към първа категория труд, а обстоятелството дали съответният труд попада сред дейностите, определени като труд при условията на първа категория по реда на чл. 104, ал. 1 КСО и НКТП.

Така, трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на Министерския съвет, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.).

Чл. 1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат военнослужещи по ЗОВСРБ.

Следователно, жалбоподателката попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Затова само формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от лицето длъжност и извършваната дейност, която не попада било в обхвата на ПКТП (отм.), било в тази на НКТП.

Нормата на чл. 69, ал. 1 КСО има различно по обхват съдържание, респективно и персонална насоченост от разпоредбата на чл. 69б ал. 1 КСО. По този начин различни се явяват и правните последици за лицата, които биха желали да ползват облекчен ред за пенсиониране, тогава, когато не са достигнали било минимално изискуемата се от закона възраст или тези, на които не им достига осигурителен стаж.

С нормата на вторична правна уредба (чл. 18, ал. 4 НПОС) се предоставя възможност на лицата, които имат стаж в специални ведомства или на посочени длъжности, който не е достатъчен, за да могат да се пенсионират по реда на чл. 69 от КСО, да се пенсионират по реда на чл. 69б ал. 1 и 2 КСО, стига обаче да са достигнали изискуемата се от закона възраст, която в случая е 54 години и 4 месеца. Лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО закони, могат да се възползват от разпоредбата на чл. 18. ал. 4 от НПОС и да им се отпусне пенсия по чл. 69б ал. 1 или 2 от КСО единствено когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, т. е. трябва да са навършили изискуемата възраст по чл. 69 от КСО.

Като е установил липса на фактическата предпоставка – навършена изискуема възраст от 54 г. и 04 месеца и е приложил точно материалния закон, административният орган е издал законосъобразен акт, жалбата срещу който следва да се отхвърли.

По разноските:

Искането на ответника е основателно, като възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 200 лв. /двеста лева/. На основание чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, дружеството - жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати сума в размер на 102, 26 евро.

Водим от горното, Съдът