Решение № 5832 от 19.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2778/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

“ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [ЕИК], представлявано от адвокат А. А.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001624006964-091-001 от 20.08.2025г., издаден от С. М. И.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), [населено място], на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и М. К. И.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №380 от 10.11.2025г., на директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, [населено място], при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 39 820,63 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер на 16 347,32 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2020г. в размер на 1 013,29 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 504,96 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2021г. в размер на 3,13 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 1,24 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2022г. в размер на 12 793,67 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 3 689,86 лв.

Претендира се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 2149). На 23.04.2026г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№8718 (листи 2162-2164) от адвокат А., в която се излагат допълнителни съображения, подкрепящи възраженията в жалбата.

Ответникът- Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП) - Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Ц. Д.- пълномощник (лист 2122), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 22.04.2026г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№8583 (листи 2157-2161) от юрисконсулт И. П.- пълномощник (лист 2122), подкрепяща изразеното становище и поддържаща заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не дава заключение по жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, както и в предвидения законен срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001624006964-020-001 от 23.12.2024г. (листи 2101-2102) на С. М. И.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 12.02.2020г. – 31.12.2022г., както и за задължения за данък по ЗДДС за периода 01.01.2019г. – 31.03.2022г.; както и задължения за данък по ЗДДС за периода 01.01.2019г. – 31.12.2022г. За ревизиращи органи са определени М. К. И.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и А. И. Н.- старши инспектор по приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 06.01.2025г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (листи 2103-2104). Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001624006964-020-002 от 07.04.2025г. (листи 312-313) на С. М. И. - началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 06.06.2025г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 07.04.2025г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (листи 314-315).

Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001624006964-092-001 (листи 43-93) е съставен на 20.06.2025г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 24.06.2025г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (листи 94-103), като по делото не са ангажирани доказателства за направено писмено възражение против РД.

Ревизионният акт (листи 29-33), предмет на настоящето производство, е издаден на 20.08.2025г. и е получен на 26.08.2025г. от Х. Г. К., [ЕГН], представляващ (управител и едноличен собственик на капитала на) “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД, според приетото по делото заверено копие на нарочна разписка (лист 37).

Посочените ЗВР с №Р-16001624006964-020-001 от 23.12.2024г.; ЗИЗВР с №Р-16001624006964-020-002 от 07.04.2025г.; РД с №Р-16001624006964-092-001 от 20.06.2025г.; както и РА с №Р-16001624006964-091-001 от 20.08.2025г. са приети по делото и като електронни файлове, записани върху оптичен диск (CD, лист 2123), видно от които файлове провелите ревизионното производство органи по приходите притежават валидни електронни подписи. Посоченото се потвърждава и от приетите по делото нарочни разпечатки (листи 8, 9, 10, 11).

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира ревизионното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията.

По делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-518 от 22.03.2024г. (листи 6-7) на директор на ТД- Пловдив на НАП, с която заповед на С. М. И. и на заместващата я при отсъствие С. А. Г. (и обратно) е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии.

Прието е заверено копие на Заповед №РД-09-3377 от 22.11.2024г. (листи 4-5) на директор на ТД- Пловдив на НАП, с която заповед М. К. И. е определена за длъжностно лице, което да изпълнява функциите на ръководител на екип в Дирекция “Контрол“, Отдел “Ревизии“ при ТД- Пловдив на НАП за срок от 01.12.2024г. до провеждане на подбор.

Посочените делегиране на правомощия, определяне на заместващ орган, както и определяне на ръководител на ревизионен екип, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи, което обстоятелство не е спорно между страните.

В рамките на ревизионното производство са направени следните констатации, довели до допълнително определяне на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО:

В констативната част на съставения РД е отразено, че декларираната дейност от

“ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД е търговия с разнообразни нехранителни стоки, продажба и

отдаване под наем на собствени недвижими имоти и обекти и финансови услуги по продажба на виртуална валута. Дружеството е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 27.01.2011г. с капитал в размер на 5 000,00 лв. (внесен).

Дейността се осъществява в следните обекти: собствен склад, находящ се в [населено място], [улица], собствено кафе-аперитив, находящо се в [населено място], [улица], отдадено под наем, собствен обект – жилищна сграда с магазини в процес на строителство, находяща се в [населено място], [улица] нает обект – склад с площ 220 кв.м, на адрес [населено място], [улица].

В РД е посочено още, че към момента няма регистрирани ЕКАФП (електронен касов апарат с фискална памет) с дистанционна връзка с НАП от общо три регистрирани устройства.

В рамките на ревизионното производство са предприети процесуални действия по събиране и обезпечаване на доказателства. На жалбоподателя е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №Р-16001624006964-040-001 от 23.12.2024г. (листи 1686-1689), връчено на 06.01.2025г. по електронен път (листи 1694-1695). По молба с Вх.№1051 от 20.01.2025г. (лист 987) срокът за представяне на документи е продължен с Решение №Р-16001624006964-106-001 от 21.01.2025г. (листи 982-983) до 03.02.2025г. (лист 982). В отговор са представени множество документи по опис с Вх.№55-16-85 от 03.02.2025г. (листи 1696-2100). Впоследствие са издадени и допълнителни искания до жалбоподателя: ИПДПОЗЛ №Р-16001624006964-040-002 от 27.02.2025г. (листи 347-349), по което са представени документи по опис с Вх.№55-16-3625 от 20.03.2025 г. (листи 350-352) и с Вх.№55-16-3625#1 от 03.04.2025г.(лист 353); ИПДПОЗЛ №Р-16001624006964-040-003 от 30.04.2025г. (листи 233-234), връчено на 06.05.2025г. (лист 283), по което след молба с Вх.№55-16-7334 от 13.05.2025г. (лист 231) е издадено Решение №Р-16001624006964-106-002 от 14.05.2025г. за продължаване на срока до 20.05.2025г. (листи 225-226), като документите са представени с Вх.№55-16-7868 от 20.05.2025г.; както и ИПДПОЗЛ №Р-16001624006964-040-004 от 29.05.2025г. (листи 215-216), по което са представени документи с Вх.№55-16-9238 от 06.06.2025г. (листи 217-222). От трети лица са изискани документи с Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) №Р-16001624006964-041-001 от 25.02.2025г. до И. Р. И. (листи 976-977), №Р-16001624006964-041-002 от 25.02.2025г. до “ИТАЛИ“ ЕООД, [ЕИК] (листи 972-973), №Р-16001624006964-041-003 от 25.02.2025г. до “АСТРА БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, [ЕИК] (листи 969-970), №Р-16001624006964-041-004 от 25.02.2025г. до “АНИКО-74“ ЕООД, [ЕИК] (листи 964-965), №Р-16001624006964-041-005 от 26.02.2025г. до “ВН ДИСТРИБУШЪН“ ЕООД, [ЕИК] (листи 948-949), №Р-16001624006964-041-006 от 26.02.2025г. до “ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД, [ЕИК] (листи 943-944), №Р-16001624006964-041-007 от 26.02.2025г. до “МЕГАДОМ“ ООД, [ЕИК] (листи 934-935), №Р-16001624006964-041-008 от 26.02.2025г. до “ЕКО СТРИЙМ 2017“ ЕООД, [ЕИК] (листи 928-929), №Р-16001624006964-041-009 от 26.02.2025г. до Х. Г. К.- управител и едноличен собственик на капитала на “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД (листи 901-902), №Р-16001624006964-041-010 от 30.04.2025г. до “АРТ - АЛУМИН“ ЕООД, [ЕИК] (листи 304-305) и №Р-16001624006964-041-011 от 30.04.2025г. до “ПИК КОМПЮТЪР“ ООД, [ЕИК] (листи 285-286).

Към ревизионната преписка с Протокол №Р-16001624006964-ППД-001 от 06.01.2025г. (листи 988-991) са присъединени доказателства от предходно контролно производство с УИН №П-16001624060771. В рамките на това контролно производство са извършени редица насрещни проверки, резултатите от които са обективирани в следните протоколи: Протокол №П-16002624142701-141-001 от 19.08.2024г. за извършена насрещна проверка на “ТИЯ ЛОГИСТИК“ ЕООД; Протокол №П-16001624142523-141-001 от 23.08.2024 г. за извършена насрещна проверка на “АРТ - АЛУМИН“ ЕООД; Протокол №П-16001624142521-141-001 от 11.09.2024г. за извършена насрещна проверка на “БАЛКАНИКА“ ЕООД; Протокол №П-32003224142520-141-001 от 21.08.2024г. за извършена насрещна проверка на “ГАЛАКСИ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ООД; Протокол №П-16001624142518-141-001 от 21.08.2024г. за извършена насрещна проверка на “ЙОТА“ ООД; Протокол №П-29002924142517-141-001 от 21.08.2024г. за извършена насрещна проверка на “МУЛТИКОМ“ ООД; Протокол №П-16002624142699-141-001 от 19.08.2024г. за извършена насрещна проверка на “М-ХАУС 2011“ ЕООД; Протокол №П-32003224142515-141-001 от 21.08.2024г. за извършена насрещна проверка на “ПИК КОМПЮТЪР“ ООД; както и Протокол №П-16001324143566-141-001 от 04.09.2024г. за извършена насрещна проверка на “ФОТЕКС“ ООД.

I. Констатации по ЗКПО.

1. Увеличение на финансовия резултат за 2020г. на основание чл.28, ал.2 от ЗКПО със сумата 12 251,21 лв.

Според отразеното в РД, от ревизорите е прието за установено, че през ревизираните периоди дружеството извършва бракуване на част от наличните стоки, като в доклада са посочени съставени протоколи за брак. Сред тях е посочен Протокол №2/01.02.2020г. (неприложен по делото) за бракуване на стоки на стойност 12 251,21 лв., както и Протокол №1/31.12.2021г. (лист 404) за бракуване на стоки на обща стойност 121 740,97 лв.

По отношение на 2020г. ревизорите приемат за установено, че през месец февруари 2020г. е извършена инвентаризация на наличните стоки на “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД, при която са констатирани липси на стоки на обща стойност 12 251,21 лв. За тези липси е съставен Протокол №0000000002/01.02.2020г. В РД се посочва, че липсващите стоки са изписани от счетоводна сметка 304 “Стоки“ с основание “бракуване“ и са отнесени като разход по дебита на счетоводна сметка 609 “Други разходи“.

Ревизорите приемат, че отчетените по дебита на сметка 609 “Други разходи“ срещу кредитиране на сметка 304 “Стоки“ разходи представляват разходи от липси и брак на материални запаси. Тези разходи не са признати за данъчни цели, като счетоводният финансов резултат за 2020г. е увеличен със сумата 12 251,21 лв., на основание чл.28, ал.2 от ЗКПО. В РД се посочва, че основанието за това увеличение е обстоятелството, че отчетените разходи са свързани с липси и брак на материални запаси, установени при инвентаризацията през месец февруари 2020г.

2. Увеличение на финансовия резултат за 2020г. на основание чл.28, ал.4 от ЗКПО със сумата 2 450,24 лв.

Отделно от горното, в РД се посочва, че за установените липси на стоки, обективирани с Протокол №0000000002/01.02.2020г. (неприложен по делото), върху стойността на липсващите стоки е начислен ДДС в размер на 2 450,24 лв. Данъкът е начислен за данъчния период месец февруари 2020г. във връзка с липсващите стоки на стойност 12 251,21 лв.

Ревизорите приемат за установено, че начисленият ДДС е отчетен като разход по счетоводна сметка 609 “Други разходи“. Прието е за установено, че този разход за ДДС е свързан с липсващи активи, чиито разходи не са признати за данъчни цели по реда на чл.28, ал.2 от ЗКПО. Поради това ревизорите увеличават счетоводния финансов резултат (СФР) на дружеството за 2020г. и със сумата 2 450,24 лв. на основание чл.28, ал.4 от ЗКПО.

Съответно за 2020г. в РД са обособени две отделни увеличения на финансовия резултат: първо, със сумата 12 251,21 лв. като разход от липси и брак на материални запаси на основание чл.28, ал.2 от ЗКПО; и второ, със сумата 2 450,24 лв. като разход за начислен ДДС върху липсващите стоки на основание чл.28, ал.4 от ЗКПО. Общото увеличение на финансовия резултат за 2020г. по тези две основания е 14 701,45 лв.

3. Увеличение на финансовия резултат за 2021г. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО със сумата 31,30 лв.

С Протокол №Р-16001624006964-ППД-001 от 06.01.2025г. към ревизионната преписка са присъединени документи и доказателства от друго контролно производство с УИН №П-16001624060771. Сред присъединените доказателства са документи от извършена насрещна проверка на “МУЛТИКОМ“ ООД, [ЕИК], в частност Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) №П-29002924142517-141-001 от 21.08.2024г. (листи 1639-1640), и представени от доставчика документи по опис (лист 1649), включващи писмени обяснения, издадени фактури и кредитни известия, банково бордеро, свидетелство за регистрация на фискално устройство и хронологичен регистър на сметка 411 “Клиенти“.

От представените от “МУЛТИКОМ“ ООД документи ревизорите приемат за установено, че “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД не е отразило счетоводно две кредитни известия, издадени във връзка с фактури, които са отчетени от дружеството като разходи за материали. Първото кредитно известие е №1000162704 от 07.12.2021г. (лист 1568), издадено от “МУЛТИКОМ“ ООД към фактура №1000162391, с данъчна основа (ДО) минус 15,12 лв. и ДДС минус 3,02 лв. Второто кредитно известие е №1000163059 от 16.12.2021г. (лист 1569), издадено от същия доставчик, към фактура №1000157028, с ДО минус 16,18 лв. и ДДС минус 3,24 лв. Общата данъчна основа по двете кредитни известия е минус 31,30 лв., а общият ДДС е минус 6,26 лв.

В РД се посочва, че “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД е отразило разходи за материали през 2021г. по получените фактури от “МУЛТИКОМ“ ООД, а именно фактура №1000162391 от 30.11.2021г. и фактура №1000157028 от 27.07.2021г. Поради това ревизорите приемат за установено, че дружеството е следвало да отрази и издадените към тези фактури кредитни известия, с които се намалява стойността на доставките. Тъй като кредитните известия не са отчетени от жалбоподателя, ревизорите приемат за установено, че през 2021г. СФР следва да бъде увеличен със стойността на неотчетените кредитни известия – 31,30 лв., на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, като разходи, които не са документално обосновани.

4. Увеличение на финансовия резултат за 2022г. на основание чл.15 от ЗКПО със сумата 127 936,67 лв.

За 2022г. в РД е разгледана продажбата на поземлен имот (ПИ) с [идентификатор], находящ се в [населено място], [улица]. В РД се посочва, че с фактура №1000000284 от 09.06.2022г. (лист 1445) и [нотариален акт], том III, рег.№4625, нотариално дело №442 от 09.06.2022г. (лист 981 и др.) “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД продава на представляващия дружеството Х. Г. К. ПИ с [идентификатор], с площ 1164 кв.м, на адрес [населено място], [улица], за сумата 37 000,00 лв. с ДДС.

В РД се посочва, че за същия имот са представени документи, от които се установява, че имотът е бил закупен от Община Пловдив с Договор №15ДГ615(1) от 15.07.2015г. за покупко-продажба на имот – частна общинска собственост (листи 1449а-1450), за сумата 86 400,00 лв. без ДДС и без допълнително определени такси и разноски.

От счетоводна гледна точка ревизорите приемат за установено, че “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД отчита по счетоводна сметка 705 “Приходи от продажба на дълготрайни активи“ приход от продажбата на този ПИ в размер на 30 833,33 лв. без ДДС, съгласно фактура №1000000284 от 09.06.2022г. (лист 1445), издадена на Х. Г. К.. Според РД, сделката е извършена между свързани лица, тъй като купувачът Х. Г. К. е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството продавач.

Ревизорите съпоставят продажната цена на имота – 37 000,00 лв. с ДДС, респективно 30 833,33 лв. без ДДС, с цената на придобиване на имота, която е посочена като 109 399,68 лв. с ДДС. Прието е за установено, че продажната цена е значително по-ниска от цената на придобиване, поради което е възложено извършването на експертиза за определяне на пазарната цена на поземления имот.

Изготвено е Искане за възлагане на експертиза №Р-16001624006964-027-001 от 09.05.2025г. (лист 232), с което е поискано определяне на пазарната стойност на процесния недвижим имот към датата на извършената продажба. Впоследствие с Акт за възлагане на експертиза №Р-16001624006964-01-001 от 14.05.2025 г., издаден по реда на чл.60 и следващите от ДОПК, на независим оценител М. Е. Е. е възложено извършването на експертиза за определяне на пазарната цена на ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], [улица], с площ 1164 кв.м, предмет на продажбата по фактура №1000000284 от 09.06.2022 г. и [нотариален акт]/09.06.2022 г.

Изготвено е Заключение от 29.05.2025г. от независим оценител М. Е. Е., заведено в деловодството на ТД – Пловдив на НАП, офис Пазарджик, с Вх.№54-16-4793#3 от 30.05.2025г. (листи 206-213). Според посоченото заключение, окончателната оценка за пазарната цена на ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], район Северен, [улица], с площ 1164 кв.м, при установена среднопретеглена пазарна цена 136,40 лв./кв.м, е в размер на 158 770,00 лв. без ДДС. Резултатите от експертизата са приети с Протокол № Р-16001624006964-145-001 от 30.05.2025г. (лист 204, 205).

Въз основа на така определената пазарна стойност ревизорите определят разлика между пазарната цена на имота – 158 770,00 лв. без ДДС, и отчетената от жалбоподателя продажна цена – 30 833,33 лв. без ДДС. Разликата е в размер на 127 936,67 лв. Ревизорите възприемат изцяло определената от вещото лице Е. пазарна стойност. Въз основа на това е прието, че разликата между определената пазарна цена от 158 770,00 лв. без ДДС и отчетената от дружеството продажна цена от 30 833,33 лв. без ДДС представлява неотчетен приход в размер на 127 936,67 лв., с който приход, на основание чл.15 и чл.16, ал.1 от ЗКПО се увеличава СФР на жалбоподателя за 2022г.

ІІ. Констатации по ЗДДС.

Ревизията обхваща задълженията по ЗДДС за периода от 01.12.2019г. до 31.12.2022г., като с оспорения РА за този период са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 39 820,61 лв. главница и прилежащи лихви в размер на 16 347,32 лв. Установената главница е формирана от три отделни групи констатации, а именно: непризнат данъчен кредит в размер на 14 227,02 лв.; допълнително начислен ДДС в размер на 25 587,33 лв. и корекция във връзка с неотразени кредитни известия в размер на 6,26 лв.

1. Корекция във връзка с неотразени кредитни известия – 6,26 лв.

В рамките на ревизията е прието за установено, че “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД е получател по доставки от “МУЛТИКОМ“ ООД, [ЕИК], като по част от тези доставки са издадени кредитни известия, които не са намерили отражение в отчетните регистри на дружеството по ЗДДС.

Данните са установени въз основа на доказателства, присъединени към ревизионното производство с Протокол №Р-16001624006964-ППД-001 от 06.01.2025г. Сред тях са Искане за извършване на насрещна проверка от други органи по приходите №П-16001624060771-141-007 от 12.08.2024г. на “МУЛТИКОМ“ ООД (лист 1615), ПИНП №П-29002924142517-141-001 от 21.08.2024г. (листи 1639-1640), ИПДПОЗЛ №П-29002924142517-040-001 от 13.08.2024г. (листи 1637-1638), както и представените от “МУЛТИКОМ“ ООД документи с Вх.№РД-20-4606 от 15.08.2024г.(лист 1649), включващи писмени обяснения, издадени фактури и кредитни известия, банково бордеро, свидетелство за регистрация на фискално устройство и хронологичен регистър на сметка 411 “Клиенти“ (листи 1673-1685).

От представените от доставчика документи ревизорите приемат за установен, че на жалбоподателя са издадени две кредитни известия, както следва: Кредитно известие №1000162704 от 07.12.2021г. (лист 1568) към фактура №1000162391, с ДО минус 15,12 лв. и ДДС минус 3,02 лв.; Кредитно известие №1000163059 от 16.12.2021г. (лист 1569) към фактура №1000157028, с ДО минус 16,18 лв. и ДДС минус 3,24 лв. Общата стойност на данъчната основа по двете кредитни известия е минус 31,30 лв., а общият размер ДДС е минус 6,26 лв.

В РД се посочва, че “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД отразява покупка на стоки – материали през 2021г. по получените от “МУЛТИКОМ“ ООД фактура №1000162391 от 30.11.2021г. с ДО от 234,52 лв. и ползван данъчен кредит 46,90 лв., както и фактура №1000157028 от 27.07.2021г. с ДО от 3 118,60 лв. и ползван данъчен кредит 623,72 лв.

Прието е за установено, че жалбоподателят е следвало да отрази и издадените към тези фактури кредитни известия, с които се намалява стойността на доставките.

Тъй като кредитните известия №1000162704 от 07.12.2021г. и №1000163059 от 16.12.2021г. не са отразени в дневника за покупки и справката-декларация (СД) по ЗДДС за данъчния период - месец декември 2021г., ревизорите извършват корекция в намаление на ползвания данъчен кредит със сумата 6,26 лв., на основание чл.78, ал.3 от ЗДДС.

2. Непризнат данъчен кредит в размер на 14 227,02 лв.

В РД се посочва, че през ревизираните периоди “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД упражнява право на приспадане на данъчен кредит по фактури за закупени сървърни конфигурации, компютърни устройства, части и компоненти, издадени от доставчиците “ВН ДИСТРИБУШЪН“ ЕООД, [ЕИК], и “ПИК КОМПЮТЪР“ ООД, [ЕИК]. В РД се посочва, че процесните доставки са с предмет- сървърни конфигурации, компютърни вентилатори, дънни платки, процесори, SSD памет, флаш памет, модулатори, комутатори и други компютърни компоненти.

Съгласно констатациите в РД, жалбоподателят през ревизираните периоди извършва не само облагаеми доставки, свързани с търговия с нехранителни стоки, продажба и отдаване под наем на недвижими имоти и продажба на електрическа енергия, но и финансови услуги по продажба на виртуална валута, съответно електронни пари. В РД е отразено, че през 2021г. “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД извършва търговия с разнообразни нехранителни стоки, продажба и отдаване под наем на собствени недвижими имоти и обекти, както и финансови услуги по продажба на виртуална валута, а през 2022г. извършва финансови услуги по продажба на виртуална валута, търговия с разнообразни нехранителни стоки, продажба и отдаване под наем на собствени недвижими имоти и обекти, както и продажба на електрическа енергия.

Във връзка с тази дейност в РД се посочва, че от жалбоподателя са представени Условия за ползване на платформата Kraken.com (листи 843-879), разпечатка за извършени продажби на виртуална валута, съответно електронни пари, чрез платформата Kraken.com за периода от 12.09.2021г. до 31.12.2021г. (листи 247-250), разпечатка за извършени продажби на виртуална валута, съответно електронни пари, чрез платформата Kraken.com за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. (листи 254-267), както и справка за регистрацията на клиента “ПЕЙУАРД“ ООД да извършва дейност по финансово посредничество (лист 398). Тези документи са сред представените от ревизираното лице в хода на ревизионното производство, включително с опис с Вх.№55-16-3625#1 от 03.04.2025г., с опис с Вх.№55-16-7868 от 20.05.2025г. и с опис с Вх.№55-16-9238 от 06.06.2025г.

Според РД, покупките на сървърни конфигурации от “ВН ДИСТРИБУШЪН“ ЕООД са предмет на отделна проверка. На основание чл.37, ал. 5 от ДОПК до доставчика е изпратено ИПДСПОТЛ №Р-16001624006964-041-005 от 26.02.2025г. (листи 948-949). На 05.06.2025 г. по електронен път са получени документи, заведени в деловодството на ТД – Пловдив на НАП, офис Пазарджик, с Вх.№55-16-9208 от 05.06.2025г. От страна на прекия доставчик са представени опис, писмено обяснение, 12 броя фактури, издадени към “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД за продажба на сървърни конфигурации, данни за получените плащания по издадените фактури и хронологични регистри за клиента “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД.

В РД се посочват следните фактури, издадени от “ВН ДИСТРИБУШЪН“ ЕООД към жалбоподателя, с предмет “сървърна конфигурация“: фактура №0000002666 от 07.05.2021г. (лист 956) с ДО от 11 458,33 лв. и ДДС 2 291,67 лв.; фактура №0000002670 от 12.05.2021г. (лист 957) с ДО от 11 458,33 лв. и ДДС 2 291,67 лв.; фактура №0000002688 от 02.07.2021г. (лист 958) с ДО от 6 025,00 лв. и ДДС 1 205,00 лв.; фактура №0000002690 от 06.07.2021г. (лист 958а) с ДО от 5 833,33 лв. и ДДС 1 166,67 лв.; фактура №0000002692 от 07.07.2021г. (лист 959) с ДО от 5 833,34 лв. и ДДС 1 166,67 лв.; фактура №0000002696 от 14.07.2021г. (лист 959а) с ДО от 5 000,00 лв. и ДДС 1 000,00 лв.; фактура №0000002701 от 27.07.2021г. (лист 960) с ДО от 7 666,67 лв. и ДДС 1 533,33 лв.; фактура №2000000016 от 04.08.2021г. (лист 960а) с ДО от 4 500,00 лв. и ДДС 900,00 лв.; фактура №0000002708 от 07.09.2021г. (лист 961) с ДО от 3 000,00 лв. и ДДС 600,00 лв.; фактура №0000002709 от 08.09.2021г. (лист 961а) с ДО от 3 000,00 лв. и ДДС 600,00 лв.; фактура №0000002712 от 09.09.2021г. (лист 962) с ДО от 3 000,00 лв. и ДДС 600,00 лв., както и фактура №0000002713 от 10.09.2021г. (лист 962а) с ДО от 1816,67 лв. и ДДС 363,33 лв.

В РД е направено разграничение между фактурите от “ВН ДИСТРИБУШЪН“ ЕООД, по които жалбоподателят упражнява право на приспадане на данъчен кредит, както и фактурите, по които такова право не е упражнено. За фактури №0000002709 от 08.09.2021г., №0000002712 от 09.09.2021г. и №0000002713 от 10.09.2021г. “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД не ползва право на приспадане на данъчен кредит, тъй като същите са използвани за освободени доставки на финансови услуги по чл.46 от ЗДДС.

Отделно от доставките от “ВН ДИСТРИБУШЪН“ ЕООД, в РД са обсъдени покупки от “ПИК КОМПЮТЪР“ ООД. До този доставчик е изпратено ИПДСПОТЛ №Р-16001624006964-041-011 от 30.04.2025г.(листи 285-286). От страна на доставчика са представени фактури за доставка на компютърни устройства към “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД, заведени с Вх.№55-16-6756 от 05.05.2025г.

В ревизионния доклад са описани следните фактури, издадени от “ПИК КОМПЮТЪР“ ООД към жалбоподателя: фактура №1000121217 от 01.09.2021г. (лист 289), с предмет 2 броя компютърни вентилатори, дънна платка и процесор, с ДО 646,67 лв. и ДДС 129,33 лв.; фактура №1000121502 от 10.09.2021г. (лист 290), с предмет 4 броя компютърни вентилатори, 2 броя дънни платки, 2 броя процесори и 1 брой флаш памет, с ДО 1 430,00 лв. и ДДС 286,00 лв.; фактура №1000121861 от 21.09.2021г. (лист 291), с предмет 2 броя SSD памет, с ДО 94,17 лв. и ДДС 18,83 лв.; фактура №1000122663 от 14.10.2021г. (лист 292), с предмет 4 броя компютърни вентилатори, 2 броя SSD памет и 1 брой флаш памет, с ДО 866,67 лв. и ДДС 173,33 лв.; фактура №1000122664 от 14.10.2021г. (лист 293), с предмет 8-портов комутатор, с ДО 18,33 лв. и ДДС 3,67 лв.; фактура №1000123364 от 03.11.2021г. (лист 294), с предмет 4 броя компютърни вентилатори, 3 броя SSD памет, 1 брой процесор, 1 брой дънна платка, 3 броя флаш памет, 2 броя модулатор и 1 брой 8-портов комутатор, с ДО 1 832,50 лв. и ДДС 366,50 лв.; фактура №1000123536 от 08.11.2021г. (лист 295), с предмет 2 броя SSD памет и 1 брой процесор, с ДО 255,83 лв. и ДДС 51,17 лв.; фактура №1000123697 от 11.11.2021г. (лист 296), с предмет 2 броя процесори и 1 брой флаш памет, с ДО 380,83 лв. и ДДС 76,17 лв.; фактура №1000123839 от 16.11.2021г. (лист 297), с предмет 3 броя компютърни вентилатори и 1 брой процесор, с ДО 740,00 лв. и ДДС 148,00 лв.; фактура №1000124619 от 29.11.2021г. (лист 298), с предмет 2 броя SSD памет, 1 брой флаш памет, 1 брой модулатор и 1 брой компютърен вентилатор, с ДО 555,83 лв. и ДДС 111,17 лв.; фактура №1000125948 от 23.12.2021г. (лист 299), с предмет 2 броя SSD памет, 1 брой флаш памет, 3 броя процесори, 1 брой дънна платка и 4 броя захранващи блока, с ДО 1 428,33 лв. и ДДС 285,67 лв.; фактура №1000128365 от 22.02.2022г. с ДО 193,33 лв. и ДДС 38,67 лв.; фактура №1000131959 от 27.05.2022г. с ДО 956,67 лв. и ДДС 191,33 лв.; както и фактура №1000131782 от 23.05.2022г. с ДО 960,83 лв. и ДДС 192,17 лв.

В РД се посочва, че с ИПДПОЗЛ №Р-16001624006964-040-004 от 29.05.2025г. от (лист 215) от “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД е изискано да представи писмени обяснения относно целта на извършените покупки от “ВН ДИСТРИБУШЪН“ ЕООД и от “ПИК КОМПЮТЪР“ ООД. На 06.06.2025г. са представени документи и писмени обяснения с Вх.№55-16-9238 (лист 218). Съгласно представените писмени обяснения от 06.06.2025г., покупките, доставени от “ПИК КОМПЮТЪР“ ООД, са камери и части за видеонаблюдение, които към момента на обяснението са на склад. Що се отнася до покупките, направени от “ВН ДИСТРИБУШЪН“ ЕООД, това са компютърни конфигурации, закупени за добиване на биткойни, за извършване дейността на фирмата и за видеонаблюдение.

Същевременно в материалите по ревизията са налице и предходни обяснения на дружеството. В обяснителни записки от 20.05.2025г. (лист 253), представени с опис с Вх.№ 55-16-7868 от 20.05.2025г., са представени обяснения във връзка с извършваните финансови услуги към Payward Ltd Kraken, като в РД е посочено, че са представени и разпечатки за извършени продажби на виртуална валута, съответно електронни пари, чрез платформата Kraken.com за периода от 12.09.2021г. до 31.12.2021г. и за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г.

За изясняване на местонахождението и предназначението на закупените сървърни и компютърни конфигурации ревизорите предприемат допълнителни процесуални действия. На 06.06.2025г. е изпратен Доклад №Р-16001624006964-999-001 от 06.06.2025г. (лист 119) до С. И. за извършване на проверка в обектите на “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД относно установяване местонахождението и предназначението на закупените от дружеството сървърни, съответно компютърни конфигурации.

Във връзка с това е възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) №П-16001625103493-0РП-001/06.06.2025 г.

С Протокол №Р-16001624006964-ППД-002 от 12.06.2025г. (листи 106-107) към ревизионното производство са присъединени документите и доказателствата от контролното производство с уникален идентификационен номер №П-16001625103493. Присъединени са Протокол КД-73 серия АА №2048284 от 09.06.2025г. (лист 111) за извършено посещение на обект на дружеството – склад в [населено място], [улица]; Протокол КД-73 серия АА №2048285 от 09.06.2025г. (лист 112) за извършено посещение на обект на дружеството – сграда в етап на строителство в [населено място], [улица]; Протокол КД-73 серия АА №2048286 от 09.06.2025г. (лист 113) за извършено посещение на обект на дружеството – заведение, находящо се на адрес [населено място], [улица], отдадено под наем на “НИКИ 2003“ ООД, [ЕИК]; Протокол КД-73 серия АА №2048287 от 09.06.2025г. (лист 114) за извършено посещение на обект на дружеството – офис в [населено място], [улица]; както и Протокол КД-73 за приключване на проверката №П-16001625103493-073-001 от 12.06.2025г. (листи 108-110).

След съпоставка на представените фактури, писмените обяснения на дружеството, данните от доставчиците, разпечатките от платформата Kraken.com и документите от проверките в обектите, органите по приходите приемат за установено, че покупките по процесните фактури не са свързани с извършване на облагаеми доставки от страна на “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД.

Прието е за установено, че жалбоподателят извършва освободени доставки на финансови активи – продажби на електронни пари с получател Payward Ltd, Kraken, като тези електронни пари са добивани чрез процесните компютърни конфигурации. В тази връзка е прието, че закупените сървърни конфигурации и компютърни компоненти са използвани за извършване на освободени доставки, а не за облагаеми доставки. Поради това на основание чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 14 227,02 лв., разпределен по данъчни периоди, както следва: за месец декември 2021 г. – 13 804,85 лв.; за месец февруари 2022 г. – 38,67 лв.; и за месец юни 2022 г. – 383,50 лв.

3. Допълнително начислен ДДС в размер на 25 587,33 лв.

Що се касае до допълнително начисления ДДС в размер на 25 587,33 лв., ревизорите се позовават на същата фактическа обстановка, която е обсъдена и при увеличението на СФР за 2022г., на основание чл.15 от ЗКПО, със сумата 127 936,67 лв.

В РД е обособена отделна констатация, свързана с извършената през месец юни 2022г. продажба на недвижим имот от “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД на физическото лице Х. Г. К.. В РД се посочва, че сделката е документирана с фактура №1000000284 от 09.06.2022г. (лист 1445) и [нотариален акт], том III, рег.№4625, нотариално дело №442 от 09.06.2022г. (лист 981 и др.). Предмет на продажбата е ПИ с [идентификатор], с площ 1164 кв.м. Купувач по сделката е Х. Г. К., който е представляващ, управител и едноличен собственик на капитала на дружеството жалбоподател.

В РД се посочва, че по фактура №1000000284 от 09.06.2022г. жалбоподателят определя продажна цена на имота в размер на 37 000,00 лв. с включен ДДС. Данъчната основа по фактурата е 30 833,33 лв., а начисленият от жалбоподателя ДДС е 6 166,67 лв. За извършената продажба през 2022г. е отчетен приход по счетоводна сметка 705 “Приходи от продажба на дълготрайни активи“ в размер на 30 833,33 лв.

Имотът е придобит от Община Пловдив по Договор №15ДГ615(1) от 15.07.2015г. (листи 1449а-1450) за сумата от 86 400,00 лв. без ДДС и без допълнително определените такси и разноски.

В хода на ревизията е извършена справка в Агенцията по вписванията №260210 от 20.02.2025г. за всички вписвания и заличавания на недвижими имоти за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2023г. за “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД (лист 980).

Прието е за установено, че продажбата е извършена между свързани лица, тъй като получателят по доставката Х. Г. К. е управител и едноличен собственик на капитала на “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД. С оглед на това, е извършена проверка дали определената от дружеството данъчна основа по фактурата съответства на пазарната цена на имота към датата на сделката.

Според оценката (заключението) на независимия оценител М. Е. Е. (листи 207-211) пазарната цена на ПИ с [идентификатор] е 158 770,00 лв. без ДДС, при установена “среднопретеглена пазарна стойност“ в размер на 136,40 лв. за квадратен метър.

След приемане на експертизата ревизорите съпоставят определената от независимия оценител пазарна стойност на имота – 158 770,00 лв. без ДДС, с данъчната основа по фактура №1000000284 от 09.06.2022г. – 30 833,33 лв. без ДДС. Разликата между двете стойности е 127 936,67 лв.

В РД се посочва, че съгласно чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС данъчната основа е пазарната цена при доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл.26 от същия закон, е по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл.81. Ревизорите приемат за установено, че в случая определената от дружеството данъчна основа от 30 833,33 лв. е по-ниска от определената от лицензирания оценител пазарна стойност от 158 770,00 лв., поради което за данъчна основа на доставката следва да се вземе определената пазарна оценка на имота.

В тази връзка в РД е изведена следната съпоставка за данъчен период месец юни 2022г.: по експертната оценка данъчната основа е 158 770,00 лв., а ДДС върху тази основа е 31 754,00 лв.; по отчетената продажна цена данъчната основа е 30 833,33 лв., а начисленият от дружеството ДДС е 6 166,67 лв.; разликата между пазарната данъчна основа и отчетената данъчна основа е 127 936,67 лв.; разликата между ДДС, изчислен върху пазарната цена, и начисления от дружеството данък е 25 587,33 лв.

Съответно, ревизорите приемат за установено, че за извършената доставка на ПИ с [идентификатор] “ЙОАНА КОМЕРС“ ЕООД дължи ДДС върху пазарната цена на имота към датата на сделката. Тъй като дружеството вече е начислило ДДС в размер на 6 166,67 лв. върху отчетената продажна цена от 30 833,33 лв., то в ревизията се начислява само разликата до данъка, изчислен върху пазарната цена, а именно 25 587,33 лв. за данъчен период месец юни 2022г.

В оспорения РА за данъчния период месец юни 2022г. е отразено, че установеният размер на задължението за ДДС е 27 207,20 лв., декларираната или начислена от ревизираното лице сума е 1 236,37 лв., а дължимата сума за довнасяне е 25 970,83 лв. Тази сума включва допълнително начисления ДДС във връзка с продажбата на имота – 25 587,33 лв., както и непризнат данъчен кредит за същия данъчен период в размер на 383,50 лв.

Така, според констатациите в РД допълнително начисленият ДДС в размер на 25 587,33 лв. произтича единствено от приетата от органите по приходите разлика между отчетената от дружеството данъчна основа по фактура №1000000284 от 09.06.2022г. – 30 833,33 лв., и определената с експертизата пазарна цена на имота – 158 770,00 лв., при сделка между свързани лица.

За да потвърди изцяло оспорения РА, ответникът по делото възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на ревизиращия екип, като приема, че РА издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Ответникът по делото приема за правилно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2020г. със сумите 12 251,21 лв., на основание чл.28, ал.2 от ЗКПО и 2 450,24 лв., на основание чл.28, ал.4 от същия закон във връзка с установени липси на стоки по Протокол №0000000002 от 01.02.2020г., както и увеличението за 2021г. със сумата 31,30 лв., на основание чл.26, т.2 от ЗКПО поради неотразени кредитни известия №1000162704 от 07.12.2021г. и №1000163059 от 16.12.2021г., издадени от “МУЛТИКОМ“ ООД.

За 2022г. ответникът по делото приема, че правилно финансовият резултат е увеличен на основание чл.15 от ЗКПО със сумата 127 936,67 лв., представляваща разликата между отчетената продажна цена и определената пазарна цена на ПИ с [идентификатор], продаден на свързаното лице Х. Г. К., за което е издадена фактура №1000000284 от 09.06.2022г.

Ответникът по делото потвърждава и констатациите по ЗДДС, като приема, че правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 227,02 лв. по фактури за сървърни конфигурации и компютърни компоненти, използвани според органите по приходите за извършване на освободени финансови услуги по чл.46 от ЗДДС, свързани с добиване и продажба на виртуална валута чрез платформата Kraken.com.

Прието е също така, че законосъобразно е начислен допълнително ДДС в размер на 25 587,33 лв. по реда на чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС върху разликата между продажната и пазарната цена на процесния имот, както и че правилно е извършена корекция на ползвания данъчен кредит в размер на 6,26 лв. във връзка с неотразените кредитни известия от “МУЛТИКОМ“ ООД.

По тези съображения ответникът по делото приема, че оспореният РА е обоснован и законосъобразен, поради което с Решение №380 от 10.11.2025г. (листи 17-24) го потвърждава изцяло.

В съдебно заседание на 18.03.2026г. е прието заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза (СОцЕ), изготвено от вещото лице Б. К. Г. (листи 2141-2144), без направени възражения от страните по делото.

За изготвяне на заключението е извършен оглед на място на 07.03.2026г. на процесния ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], [улица].

Имотът се намира в Индустриална зона – Север на [населено място], източно от северния изход на града към автомагистрала “Тракия“ и [населено място], северно от ТЕЦ “Север“ и източно от Карловско шосе. Районът е застроен с производствени и складови сгради, както и с търговски обекти, като вещото лице отчита, че районът е с развита инфраструктура, но конкретният процесен имот е без изградена инфраструктура.

По отношение на достъпа вещото лице констатира, че транспортната достъпност до имота е предимно с личен транспорт и е силно затруднена поради липсата на път с трайна настилка до самия имот. До него се достига по черен път с дължина около 500 метра, като при лоши климатични условия достъпът е ограничен. От южната страна имотът е недостъпен, тъй като граничи с напоителен канал.

Вещото лице описва имота като равнинен, незастроен и предназначен за производствен, складов обект. Посочва, че в имота няма инфраструктура, като са налични частична ограда и басейни, но те не са вписани в документа за собственост, липсват данни за тяхното построяване и не са предмет на експертизата. Обект на оценката е единствено ПИ, описан в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер]/09.06.2022г., том III, рег. № •••, нотариално дело № 442/2022 г.

При определяне на пазарната цена вещото лице прилага метода на сравнимите неконтролирани цени, като посочва, че този метод е приложим при сходство в характеристиките на оценявания имот и съпоставимите неконтролирани сделки. В заключението е отчетено, че липсва достатъчно достоверна публична информация за реално извършени сделки със сходни имоти, поради което е използвана информация от пазарно предлагане за имоти в Индустриална зона – Север, [населено място], към датата 09.06.2022г.

Съобразени са офертни данни за парцели в [населено място], Индустриална зона – Север, за промишлено строителство, като се посочва средна цена на имотите в извадката 199 715 евро и средна цена 20,47 евро/кв.м. След това е извършена корекции за привеждане на офертните цени към нормална ликвидна пазарна цена, включително дисконтиране с оглед очакван срок за реализация на сделка от 12 месеца, мораторна лихва за пропуснати ползи 10 процента и разходи по осъществяване на сделката 5 процента.

След извършените корекции вещото лице достига до осъвременена средна пазарна цена от 34,43 лв./кв.м. Впоследствие са приложени корекционни коефициенти за местоположение, наситеност на търговската среда, транспортна достъпност, големина спрямо аналозите, демографска среда и застрояване, като е определен краен коефициент 1,12 и единична стойност на земята 38,61 лв./кв.м. При площ на имота 1 164 кв.м. е изчислена сравнителна стойност 44 944,00 лв.

В заключение вещото лице Г. приема, че индикативната пазарна цена на процесния имот по метода на сравнимите неконтролирани цени е 44 944,00 лв. без ДДС, а с оглед неподвеждащо закръгляне окончателната пазарна цена е определена на 45 000,00 лв. без ДДС.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда намира от правна страна следното:

Относно констатациите по ЗКПО.

1. На основание чл.28, ал.2 от ЗКПО е увеличен СФР на жалбоподателя за 2020г. със сумата 12 251,21 лв., представляваща разход за липси на стоки, установени с Протокол №0000000002 от 01.02.2020г., а на основание чл.28, ал.4 от ЗКПО СФР е увеличен и със сумата 2 450,24 лв., представляваща разход за начислен ДДС върху същите липси.

Настоящият съдебен състав намира посочените констатации за законосъобразни.

Данъчното законодателство установява като основен принцип, че счетоводните разходи се признават за данъчни цели само ако са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Разпоредбата на чл.28 от ЗКПО се явява специална спрямо този общ принцип и е систематично разположена в Глава четвърта, Раздел II “Постоянни данъчни разлики“. Именно систематичното място на нормата сочи на волята на законодателя разходите от липси и брак, извън изрично предвидените изключения, да не участват при формирането на данъчния финансов резултат (ДФР), с оглед предотвратяване на необоснованото му намаляване.

В правната теория и трайната съдебна практика се прави разграничение между понятията “липса“ и “„брак“. Липсата представлява обективно установено несъответствие между счетоводната наличност и фактическата наличност на активите, констатирано при инвентаризация, докато бракът касае активи, които физически съществуват, но са станали негодни за употреба и не могат да носят икономическа изгода. В случая от доказателствата по делото се установява именно наличие на липси, а не брак на материални запаси. Разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗКПО въвежда императивна забрана за данъчно признаване на счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Изключенията от тази забрана са изчерпателно регламентирани в чл.28, ал.3 от закона и обхващат хипотези като непреодолима сила, технологичен брак, изтичане на срок на годност в обичайни размери и липси в търговски обекти със свободен достъп на клиенти в нормативно допустими граници. Съгласно трайната практика на Върховния административен съд (ВАС) тежестта на доказване на тези благоприятни за данъчния субект обстоятелства лежи изцяло върху него, като доказването следва да бъде пълно и главно. В настоящия случай жалбоподателят не ангажира доказателства, от които да се установи, че констатираните липси попадат в някоя от хипотезите по чл.28, ал.3 от ЗКПО. Жалбоподателят се позовава единствено на Протокол №2 от 01.02.2020г., който по своя характер представлява частен свидетелстващ документ. Същият се ползва единствено с формална доказателствена сила относно авторството на съдържащите се в него изявления, но не и относно истинността на удостоверените факти. За да може подобен документ да обоснове наличие на предпоставките по чл.28, ал.3 от ЗКПО, той следва да бъде подкрепен с други обективни доказателства – официални удостоверителни документи, документи за придобиване, сертификати, протоколи от компетентни органи или други доказателства, установяващи причините за липсите и връзката им с изключенията по закона. Такива доказателства в случая не са представени нито в ревизионното, нито в съдебното производство.

Не са представени доказателства за настъпила непреодолима сила, за технологичен брак, за изтичане срок на годност или за физическо унищожаване на процесните стоки. Липсва и аналитична информация, обвързваща липсващите активи с конкретни документи за придобиване, партиди или обективни причини за тяхното погиване. При това положение жалбоподателят не е изпълнил доказателствената си тежест да обори констатациите на органите по приходите относно приложението на чл.28, ал.2 от ЗКПО.

Законосъобразността на увеличението на СФР със сумата от 2 450,24 лв. е пряка и обусловена последица от непризнаването на основния разход за липси. Разпоредбата на чл.28, ал.4 от ЗКПО установява нормативна зависимост, съгласно която разходът за начислен ДДС по чл.79, ал.1 от ЗДДС следва данъчната съдба на разхода за актива, за който е начислен. Тъй като разходът за липсващите стоки е законосъобразно непризнат за данъчни цели, то и свързаният с него разход за начислен ДДС също не се признава. Този механизъм цели да се избегне заобикаляне на закона, като се предотврати намаляването на облагаемия финансов резултат чрез разходи за данъци, възникнали в резултат на неправомерно (от данъчна гледна точка) извеждане на активи от стопанския оборот.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че РА в тази му част е постановен при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде потвърден.

2. По отношение на извършеното увеличение на СФР за 2021г. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО със сумата от 31,30 лв.

Увеличението произтича от неотразяването на две кредитни известия, издадени от доставчика “МУЛТИКОМ ООД, които намаляват стойността на първоначално отчетени разходи за материали. Констатацията е законосъобразна по следните съображения:

Принципът за документална обоснованост, залегнал в чл.10, ал.1 от ЗКПО, е фундаментален за данъчното облагане. Той е израз на изискването за обективност и достоверност на счетоводната отчетност, която служи за основа при определяне на данъчния финансов резултат. Този принцип изисква всеки счетоводен разход, за да бъде признат за данъчни цели, да е подкрепен с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), който да отразява вярно и пълно стопанската операция. Или вярно отражение означава, че документът трябва да съответства на действителната икономическа същност на операцията, включително на нейния точен стойностен размер към момента на приключването ѝ.

Кредитното известие по своята правна същност е първичен счетоводен документ, който коригира (намалява) стойността на предходна доставка, документирана с фактура. То е неразривно свързано с първоначалната фактура и заедно с нея формира пълната документална картина на стопанската операция. Игнорирането на кредитното известие води до невярно представяне на крайния стойностен резултат от сделката, което е в пряко противоречие с принципа за вярно и честно представяне, заложен в ЗСч.

В настоящия случай, чрез извършена насрещна проверка на доставчика “МУЛТИКОМ ООД, безспорно е установено, че към жалбоподателя са издадени две кредитни известия (№1000162704 от 07.12.2021г. и №1000163059 от 16.12.2021г.), които намаляват с общо 31,30 лв. данъчната основа на доставки, за които жалбоподателят вече е отчел разход по първоначалните фактури. Жалбоподателят не е оспорил получаването на тези кредитни известия, нито е представил доказателства за тяхното счетоводно отразяване.

Като не отразява последващото намаление на стойността на доставките, жалбоподателят отчита счетоводен разход, който е по-голям от реално направения. Тази разлика от 31,30 лв. се явява документално необоснована, тъй като за нея липсва валидно правно и счетоводно основание. Разходът в тази му част не отразява вярно стопанската операция, тъй като нейната крайна стойност е била променена с издаването на кредитните известия.

В практиката на ВАС (адм. дело №8489/2020) се приема, че неотразяването на кредитно известие води до липса на документална обоснованост на прекомерно отчетения разход. В подобни случаи, разходът в частта, съответстваща на намалението по кредитното известие, не е подкрепен с документ, удостоверяващ реалното му извършване, поради което законосъобразно се изключва от данъчно признатите разходи на основание чл.26, т.2 от ЗКПО.

По изложените съображения, извършеното от органите по приходите увеличение на финансовия резултат за 2021г. със сумата от 31,30 лв. е в пълно съответствие с материалния закон. Ревизионният акт в тази част е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

3. По отношение на извършеното увеличение на счетоводния резултат за 2022г., на основание чл.15 от ЗКПО, с размера на неотчетени приходи за продажба на поземлен имот в размер на 127 936,67 лв.:

Безспорно по делото е установено, че продажбата на ПИ с [идентификатор] е осъществена между свързани лица по смисъла на §1, т.3, б.“г“ и б.“е“ от ДР на ДОПК., тъй като купувачът Х. Г. К. е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството продавач.

Съгласно чл.15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа и се отличават от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя при условията, които биха възникнали между независими субекти. Разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗКПО представлява норма, насочена срещу отклонението от данъчно облагане, която допуска корекция на данъчната основа, когато са налице сделки или условия, водещи до отклонение от данъчно облагане.

Понятието “пазарна цена“ по смисъла на §1, т.14 от ДР на ЗКПО, във връзка с §1, т.8 от ДР на ДОПК, представлява сумата, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока по сделка между независими лица. Методи за определяне на пазарните цени са регламентирани в §1, т.10 от ДР на ДОПК, а редът и начинът за тяхното приложение са уредени в Наредба №Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (Наредба №Н-9/14.08.2006г., отм.).

Следователно, за да бъде законосъобразно приложен чл.15 от ЗКПО, е необходимо в ревизионното производство да бъде извършено надлежно сравнение между контролираната сделка и съпоставими сделки между независими лица, като само при установена съпоставимост може да се преценява дали договорената цена се отклонява от пазарната и дали това оказва влияние върху данъчния финансов резултат.

Настоящият съдебен състав приема, че органите по приходите правилно са пристъпили към проверка за наличие на отклонение от данъчно облагане, но не са доказали по надлежния ред размера на възприетата от тях пазарна цена от 158 770,00 лв.

В ревизионното производство е възложена експертиза на независим оценител, въз основа на която е приета пазарна цена на имота в размер на 158 770,00 лв. без ДДС. От съдържанието на РД и Решение №380 от 10.11.2025г. на ответника по делото обаче не се установява по какъв начин е формирана тази стойност. Липсват данни за конкретните сделки-аналози, не е извършен анализ на съпоставимостта съгласно чл.6 от Наредба №Н-9/14.08.2006г., отм., не са описани приложените корекционни коефициенти и липсва обосновка дали използваните аналози са идентични или сходни с процесния имот.

Основателно е възражението на жалбоподателя, че административната оценка не е изготвена съобразно изискванията на Наредба №Н-9/14.08.2006г., отм. Съгласно чл.15 от Наредба №Н-9/14.08.2006г., отм., когато се използват няколко неконтролирани сделки, полученият резултат следва да формира редица от пазарни стойности, състояща се от резултатите от всички сделки, за които е налице достатъчна степен на съпоставимост. В случая такава редица не е формирана, а административната оценка определя една абсолютна стойност, без да е установено дали същата попада в допустимите пазарни граници.

Липсва и извършен непосредствен оглед на място, поради което ревизионната оценка не отчита конкретните характеристики на имота, влияещи пряко върху пазарната му стойност.

За разлика от ревизионната оценка, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Г. по назначената СОцЕ, като обективно, компетентно и методически издържано.

Вещото лице извършва оглед на място и е прилага метода на сравнимите неконтролирани цени съгласно чл.18 от Наредба №Н-9/14.08.2006г., отм. В заключението подробно са анализирани всички релевантни характеристики на имота, включително силно затруднената транспортна достъпност, осъществявана по черен път с дължина около 500 метра, липсата на изградена инфраструктура, липсата на данни за действащ подробен устройствен план (ПУП), както и ограничената достъпност от южната страна поради наличието на напоителен канал. Вещото лице прилага и необходимите корекционни коефициенти по чл.11 от Наредба №Н-9/14.08.2006г., отм., включително относно местоположение и транспортна достъпност, което осигурява необходимата степен на съпоставимост между използваните аналози и процесния имот.

При това положение, настоящият състав на съда приема за доказана пазарна цена на процесния ПИ с [идентификатор] в размер на 45 000,00 лв. без ДДС, поради което е налице отклонение от пазарните условия по смисъла на чл.15 от ЗКПО, но не в размер, възприет от ревизорите.

Продажната цена по процесната сделка е 30 833,33 лв. без ДДС, а установената в съдебното производство пазарна цена е 45 000,00 лв. без ДДС, като разликата между двете възлиза на 14 166,67 лв.

Следователно финансовият резултат на жалбоподателя за 2022г. следва да бъде увеличен не със сумата 127 936,67 лв., а със сумата 14 166,67 лв., представляваща разликата между договорената и доказаната по делото пазарна цена.

Съответно увеличението на счетоводния финансов резултат за 2022г. следва да бъде намалено от 127 936,67 лв. на 14 166,67 лв.

При данъчна ставка от 10% дължимият корпоративен данък върху тази разлика възлиза на 1 416,67 лв.

Предвид изложеното до тук, оспореният РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен в частта относно установеното задължение за корпоративен данък за 2022г., за сумата над 1 416,67 лв. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата от 1 416,67 лв. са в размер на 408,59 лв.

2. Относно констатациите по ЗДДС.

1. Непризнат данъчен кредит в размер на 14 227,02 лв. по общо 26 фактури за закупени сървърни конфигурации и компютърни компоненти, издадени към жалбоподателя от “ВН ДИСТРИБУШЪН“ ЕООД и “ПИК КОМПЮТЪР“ ООД, с предмет на доставките- сървърни конфигурации, дънни платки, процесори, захранващи блокове и други компютърни компоненти, за които ревизорите приемат, че същите са предназначени за извършване на освободени доставки по смисъла на чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло този извод, поради което оспореният РА е законосъобразен в тази си част.

За да е налице правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставките, както бе посочено и по-горе, следва да са изпълнени условията на чл.68 и чл.69 от ЗДДС, както и да не са намерили проявление ограниченията на това право, визирани в чл.70 от същия закон. Правото на приспадане на данъчен кредит е в зависимост от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл.71, т.1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от Съда на Европейския съюз (СЕС) в Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013г. по дело С-643/11, съобразно което “Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка“.

Съгласно чл.6 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. За възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки е необходимо претендиращият данъчното предимство да е придобил правото да се разпорежда с получените стоки като собственик (по терминологията на чл.14, §1 от Директива 2006/112/ЕО). Това е съдържанието на доставката на стоки и според съюзното право (чл.14, §1 от Директива 2006/112/ЕО), като според Решението на СЕС по дело С-78/12 „...дадена сделка може да бъде окачествена като “доставка на стоки“ по смисъла на чл.14, §1 от Директива 2006/112/ЕО, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ.“ (т.35 от решението). В този смисъл за доставките на стоки релевантният за възникване на данъчното предимство юридически факт е придобиването от получателя на правото да се разпорежда с вещта, предмет на доставката, като собственик. Т.е., релевантно за спора е установяване на предаването на стоките и овластяването на получателя да се разпорежда с получените стоки. Тежестта за доказване наличието на реална доставка е на жалбоподателя, за когото възникват благоприятните последици, свързани с упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно точка 37 от Решението по дело С-78/12 на СЕС лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като в тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. В Решението СЕС уточнява, че “Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието “доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Понятието “доставка на стоки“ по чл.14, §1 от Директива 2006/112/ЕО включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, като националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращият право на приспадане може да го упражни.“ (така и Решение от 6 септември 2012г. по дело M. -G., C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012г. по дело Боник, C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). Трайна е практиката на ВАС, че само по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени. Действително, в своите тълкувателно приложими решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на поведението на доставчика, но същевременно е и акцентирал върху необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните доказателства и въз основа на нея да формира извода си извършени ли са действително фактурираните стопански операции.

Спорът между страните е концентриран върху предназначението на процесното оборудване и върху правната квалификация на извършваната от дружеството дейност по добив и последваща продажба на криптовалути.

В хода на ревизията е прието за установено, че жалбоподателят извършва дейност по “добив“ (mining) на криптовалути, които впоследствие са реализирани чрез платформата Kraken. Следва да се посочи, че добиването на виртуална валута е процесът по създаването ѝ, който се осъществява чрез специализирани компютърни системи, посредством изчисляване на дадени алгоритми. По принцип добиването на виртуална валута би могло да се определи като доставка на услуга, когато извършената изчислителна работа срещу насрещна престация е предмет на правоотношение между доставчик и получател (в този смисъл Разяснение №96-00-192/22.08.2018г. на НАП относно третиране по ЗДДС на добиването и продажбата на “биткойни“). В конкретния случай такива обстоятелства не са установени. Сделката, включително договарянето с виртуална валута, е освободена доставка по смисъла на глава четвърта от ЗДДС - чл.46 ЗДДС. Нормата от националния закон въвежда освобождаването на доставките на финансови услуги, предвидено в чл.135, параграф 1, букви б-ж от Директива 2006/112/ЕО. Според становището на Консултативния комитет по ДДС, създаден на основание чл.398 от Директива 2006/112/ЕО от 20.10.2014г., относно данъчното третиране на доставките свързани с биткойн и определянето им като доставки на “други прехвърляеми инструменти“ по смисъла на чл.135, пар.1, б.“г“ от Директива 2006/112/ЕО е прието, че обменът на биткойни е освободена доставка по чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС. В решение от 22 октомври 2015 година на СЕС по дело С-264/14 е прието, че сделките с нетрадиционни валути т.е. валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства в една или повече държави, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните платежни средства и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство - представляват финансови услуги. Според СЕС сделките, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута “биткойн“ и обратно представляват възмездни доставки на услуги и са освободени от ДДС по смисъла на чл.135, параграф 1, буква “д“ от Директива 2006/112/ЕО.

От събраните по делото доказателства настоящият състав на съда приема за установено, че придобитите сървърни конфигурации и компютърни компоненти са използвани именно за дейност по добив на криптовалути.

В жалбата на дружеството се поддържа, че закупеното оборудване е използвано за изграждане на системи за видеонаблюдение в обектите му, а не за добив на криптовалути. Тези твърдения са недоказани и се опровергават от събраните в хода на ревизията доказателства.

В първоначално дадените от управителя на дружеството писмени обяснения от 20.05.2025г., в които изрично е посочено, че процесните компютърни конфигурации се използват за “копаене“. Едва по-късно, с писмени обяснения от 06.06.2025г. се твърди, че оборудването е предназначено за видеонаблюдение.

Правилно ревизорите приемат последните обяснения за защитна теза, неподкрепена с обективни доказателства. От извършените в хода на ревизията проверки на място не се установява наличието на подобни високопроизводителни конфигурации, използвани за системи за видеонаблюдение, нито е установено те да са били монтирани в обектите на дружеството жалбоподател. Напротив, при проверките е констатирано, че видеонаблюдението в част от обектите се осъществява от външни специализирани дружества. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да подкрепят твърденията му за използване на активите за облагаеми доставки. Не са представени договори за наем на изчислителна мощ или други документи, които да оборят установената от ревизорите пряка и непосредствена връзка между закупеното оборудване и извършваните освободени финансови услуги.

Правилно е отчетено и обстоятелството, че самият вид и технически параметри на закупеното оборудване – сървърни конфигурации, мощни процесори, специализирани дънни платки и захранващи блокове – са типични за дейност по добив на криптовалути и значително надхвърлят техническите характеристики на стандартни системи за видеонаблюдение.

Тъй като по безспорен начин е установено, че закупените стоки са предназначени и използвани за извършване на освободени доставки по чл.46, ал.1, т. 3 от ЗДДС, то ревизорите правилно и законосъобразно прилагат ограничението на чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС и отказват правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 227,02 лв. По изложените съображения жалбата в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

2. По отношение на извършената корекция на ползвания данъчен кредит по ЗДДС в размер на 6,26 лв., настоящият съдебен състав намира ревизионния акт за правилен и законосъобразен.

Както се посочи по-горе, на жалбоподателя са издадени два броя кредитни известия от “МУЛТИКОМ“ ООД, както следва: №1000162704 от 07.12.2021г. с ДО – 15,12 лв. и ДДС – 3,02 лв. към фактура с №1000162391 и №1000163059 от 16.12.2021г. с ДО – 16,18 лв. и ДДС – 3,24 лв. към фактура №1000157028. От ревизорите е установено, че същите не са отразени в дневника за покупки и СД по ЗДДС в данъчен период м.12.2021г. В резултат от ревизорите е направена корекция в намаление на ползвания данъчен кредит в размер на 6,26 лв. в данъчен период м.12.2021г. на основание чл.78, ал.3 от ЗДДС.

Съгласно чл.78, ал.3 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да коригира ползвания данъчен кредит в данъчния период, през който е издадено кредитното известие. Разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС изрично задължава получателя да отрази полученото кредитно известие в дневника за покупки за съответния данъчен период.

В случая жалбоподателят не е изпълнил тези свои нормативно установени задължения, като не е отразил процесните кредитни известия в дневника за покупки за месец декември 2021г. По този начин неправомерно е завишен размерът на ползвания данъчен кредит за периода.

След като размерът на данъка по първоначалните фактури е бил намален с издаването на кредитните известия, жалбоподателят е длъжен да извърши съответната корекция и на вече ползвания данъчен кредит. Неизвършването на такава корекция противоречи на основния механизъм на функциониране на данъка върху добавената стойност, който не допуска приспадане на данък, който не е реално дължим по веригата на доставките.

При това положение правилно ревизорите намаляват ползвания данъчен кредит със сумата 6,26 лв.

При това положение, оспореният РА в тази си част е законосъобразен.

3. По отношение на допълнително начисления ДДС в размер на 25 587,33 лв. за данъчен период месец юни 2022г., настоящият съдебен състав намира следното:

Посоченият ДДС е начислен допълнително във връзка с продажбата на ПИ с [идентификатор], за което е издадена фактура №1000000284 от 09.06.2022г.

Ревизорите приемат, че са налице предпоставките на чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС, тъй като сделката е сключена между свързани лица, уговорената цена е по-ниска от пазарната, а получателят – физическо лице, не разполага с право на приспадане на данъчен кредит.

Настоящият съдебен състав приема, че предпоставките за приложението на чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС са налице.

Написа се по-горе, че купувачът Х. Г. К. е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството жалбоподател, поради което страните по сделката са свързани лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК. Безспорно е и обстоятелството, че купувачът е физическо лице, което не е регистрирано по ЗДДС и не разполага с право на приспадане на данъчен кредит.

Следователно приложението на чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС е обусловено единствено от правилното определяне на пазарната цена на процесния имот. Настоящият състав на съда намира, че в тази част констатацията по ЗДДС следва констатацията по чл.15 от ЗКПО, тъй като и в двата случая допълнителните задължения са формирани въз основа на една и съща административно определена пазарната цена.

Както вече беше изложено по-горе същата се определи в размер на 45 000,00 лв. без ДДС. При така установената по делото пазарна цена и отчетена продажна цена от 30 833,33 лв. без ДДС, разликата между двете възлиза на 14 166,67 лв.

Следователно данъчната основа по чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС следва да бъде определена въз основа на тази разлика, а не въз основа на определената от органите по приходите стойност от 127 936,67 лв.

При данъчна ставка от 20% на сто дължимият данък върху добавената стойност върху разликата между договорената и действителната пазарна цена възлиза на 2 833,33 лв.

С оспорения РА е начислен допълнително ДДС в размер на 25 587,33 лв., поради което РА следва да бъде отменен за сумата над 17 066,61 лв. (14 227,02 лв. + 6,26 лв. + 2 833,33 лв.).

Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата от 17 066,61 лв. са в размер на 7 006,25 лв.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата (46 753,34 лв.). В полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.24, изречение 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), според чл.161, ал.1 от ДОПК.

Така мотивиран, съдът