Решение № 3880 от 8.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3788/2026 г.

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК. Същото е образувано по жалба вх. N. 47998/01.04.2026г. на ЧСИ С.А., рег. N. 919 на КЧСИ, депозирана от И. С. А. чрез адвокат И. В. срещу Разпореждане от 17.03.2026г. по изп. дело № 10674/2025г., с коет о ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, т. 8 ГПК.. В жалбата се излагат доводи, че по делото не са искани и предприемани действия на изпълнение в срока по чл. 433, т. 8 ГПК след 24.10.2018г. и до 24.11.2023г. сочи се, че за ЧСИ ГА.н К. (при когото изпълнителното дело е било под номер 9461/2021г. преди прехвърлянето му на ЧСИ А.) нямало възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и наложен от него запор на 16.05.2022г. не произвеждал действие на прекъсване на срока за перемпция. Сочи също, че към 10.03.2026г. когато правила справка по делото в него липсвала молба с дата 21.12.2020г. до ЧСИ Д.В., при който първоначално е образувано изпълнителното производство, впоследствие прехвърлено на ЧСИ ГА.н К. и на ЧСИ А.. Иска се отмяна на отказа и прекратяване на изпълнителното дело. Взсикателя е дал становище за неоснователност на жалбата, като претендира юрисаконсултско възнаграждение и такова по чл. 13, т. 2 от наредбата за правната помощ. ЧСИ дава становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е допустима и редовна, а по същество неоснователна по следните фактически и правни съображения: Безспорно се установява от приложеното копие на изп. производство, че то е образувано първоначално при ЧСИ Д.В. с номер 1854/2016г.. Служебно е известно на настоящият състав, че ЧСИ Д.В. е загубил правоспособност по ЗЧСИ по своя молба (чл.31, ал.1, т. 1 ЗЧСИ) и служебния му архив със заповед на Министъра на правосъдието №СД-04-54/12.10.2021 г. е прехвърлен на ЧСИ ГА.н К.. Това се установява и от електронния регистър на загубилите правоспособност съдебни изпълнители воден от КЧСИ и публично достъпен на електронния сайт на камарата в секция „полезна информация“, подсекция „регистър на ЧСИ“, подсекция „загубили правоспособност на основание чл. 31 ЗЧСИ“. Преди прехвърлянето се установяват следните действия годни да прекъснат срока за перемпция: Образувано е на 03.11.2016 г. при ЧСИ Д.В. от „ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД, като в молбата за образуване са описани искания за запор на банкова сметка и трудово възнаграждение, както и насрочване на дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимо вещи, находящи се в дома на длъжника. • На 08.11.2016 г. са изпратени запорни съобщения до множество банки както и до работодател. На 24.09.2018г. е конституиран по негова молба нов взискател, аименно „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД (с настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), като в молбата за конституиране са поискани запор на банкова сметка и трудово възнаграждение и насрочване на дата за извършване опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. • На 14.10.2018 г. е наложен запор на банкова сметка в „Банка ДСК“ АД. Срокът за перемпция от тази дата би изтекъл на 14.10.2020г. • На 26.02.2020 г. в кантората на ЧСИ Д.В. е входирана молба за справка БНБ и насрочване на дата за извършване опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, като нов срок за перемпция би изтекъл на 26.02.2022г. • На 21.12.2020 г. в кантората на ЧСИ Д.В. е входирана молба за справка БНБ и насрочване на дата за извършване опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Неоснователни са оплакванията в жалбата относно действието на тази молба. Видно от самата нея тя е с вх. номер 23442/21.12.2020г., който е напълно четлив. Тя е подадена с приложен към нея опис на изпълнителните дела (и посочени длъжници) при ЧСИ Вълков, по които се иска да се извършат съответните посочени в молбата действия. В описа фигурира и изпълнителното дело срещу жалбоподателката. Даже да не е била приложена физически по делото това не я лишава от правен ефект-не се дължи на действия или бездействие на взискателя, а на канцеларски деловоден пропуск на ЧСИ, който не може да се вменява в тежест на взискателя, като меродавно за прекъсване срока на перемпция е да има искане от взискателя за определено изпълнително действие, а не дА. исканото действие е било изпълнено от съдебния изпълнител. От тази дата новия срок за перемпция би изтекъл на 21.12.2022г С посочената по –горе молба за конституиране на новия взискател са възложени на ЧСИ Д.В. правата по чл. 18 ЗЧСИ. Както се посочи по-горе служебния му архив със заповед на Министъра на правосъдието №СД-04-54/12.10.2021 г. е прехвърлен на ЧСИ ГА.н К., като настоящото дело е продължило с номер 9461/2021г. ЧСИ ГА.н К. на 16.05.2022г. е наложил запор на банкова сметка в „Токуда банк“АД. Неоснователно се сочи в жалбата, че този запор не произвел правно действие поради липса в полза на ЧСИ Г. К. на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. По изрична норма на чл. 33, ал. 4 от ЗЧСИ при всички случаи на загубена правоспосо0бност на ЧСИ и прехвърляне на архива му при друг ЧСИ правомощията на първия ЧСИ се прехвърлят на приемащият – следователно се запазва правния ефект на извършеното в полза на предходен ЧСИ възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и процесния запор е вА.дно наложен и прекъсва срока за перемпция, който започва отначало и би изтекъл на 16.05.2024г, но на 08.12.2023 г. е входирана молба за справка за банкови сметки и налагане на запори върху откритите такива и за и насрочване на дата за извършване опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Новия срок за перемпция би изтекъл на 08.12.2025г., като е прекъснат на 29.08.2024г. с изпращане на запорно съобщение до НОИ за налаган ена запор върху пенсия на длъжника. Новият срок за перемпция би изтекъл на 29.08.2026г, която дата не е настъпил и към момента на постановяване на настоящото решение. Предвид изложеното жалбата е неоснователна и обжалваното разпореждане следва да се потвърди. По разноските: При този изход на делото само ответника по жалбата – взискател по изпълнението има право на разноски, но само за юрисконсултско възнаграждение за процесуалната защита пред съда. Само за защита пред съда (процесуално представителство) ГПК предвижда присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Не могат в частност да се присъждат суми по други разпоредби на наредбата за заплащане на правната помощ извън хипотезите на чл. 27, ал. 2 относима към случая. Съдът определя възнаграждението за юрисконсулт в размер на 51,13 евро. Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът