Решение № 5334 от 6.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 13791/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК.

Образувано е по:

1. жалба с вх. № 101103/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжниците по изпълнението Г. Р. А., ЕГН

••••••••••, С. З. Г., ЕГН ••••••••••, Г. З. Г., ЕГН ••••••••••, Н. З. Г.,

ЕГН ••••••••••, С. М. И., ЕГН ••••••••••, А. С. И., ЕГН ••••••••••,

А. С. И., ЕГН ••••••••••, и З. А. С., ЕГН ••••, срещу отказ на ЧСИ да

намали определените разноски, обективиран в Съобщение изх. № 57834/13.10.2025 г., постановено по и.д. № 20258510402564 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ;

2. жалба с вх. № 101103/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението Г. Р. А., ЕГН

••••••••••, срещу отказ на ЧСИ да намали определените разноски,

обективиран в Съобщение изх. № 57834/13.10.2025 г., постановено по и.д. № 20258510402572 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 3. жалба с вх. № 101103/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението С. З. Г., ЕГН

••••••••••, срещу отказ на ЧСИ да намали определените разноски,

обективиран в Съобщение изх. № 57834/13.10.2025 г., постановено по и.д. № 20258510402567 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 4. жалба с вх. № 101103/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението Г. З. Г., ЕГН

••••••••••, срещу отказ на ЧСИ да намали определените разноски,

обективиран в Съобщение изх. № 57834/13.10.2025 г., постановено по и.д. № 20258510402571 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 5. жалба с вх. № 101103/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението Н. З. Г., ЕГН

••••••••••, срещу отказ на ЧСИ да намали определените разноски,

обективиран в Съобщение изх. № 57834/13.10.2025 г., постановено по и.д. № 20258510402549 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 6. жалба с вх. № 101103/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението С. М. И., ЕГН

••••••••••, срещу отказ на ЧСИ да намали определените разноски,

обективиран в Съобщение изх. № 57834/13.10.2025 г., постановено по и.д. № 20258510402570 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 7. жалба с вх. № 101103/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението А. С. И., ЕГН

••••••••••, срещу отказ на ЧСИ да намали определените разноски,

обективиран в Съобщение изх. № 57834/13.10.2025 г., постановено по и.д. № 20258510402548 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 8. жалба с вх. № 101103/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението А. С. И., ЕГН

••••••••••, срещу отказ на ЧСИ да намали определените разноски,

обективиран в Съобщение изх. № 57834/13.10.2025 г., постановено по и.д. № 20258510402569 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 9. жалба с вх. № 101103/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението З. А. С., ЕГН ••••,

срещу отказ на ЧСИ да намали определените разноски, обективиран в Съобщение изх. № 57834/13.10.2025 г., постановено по и.д. № 20258510402568 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 10. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжниците по изпълнението Г. Р. А., ЕГН

••••••••••, С. З. Г., ЕГН ••••••••••, Г. З. Г., ЕГН ••••••••••, Н. З. Г.,

ЕГН ••••••••••, С. М. И., ЕГН ••••••••••, А. С. И., ЕГН ••••••••••,

А. С. И., ЕГН ••••••••••, и З. А. С., ЕГН ••••, срещу насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, което действие е извършено по и.д. № 2025851040 2564

по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ;

11. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението Г. Р. А., ЕГН

••••••••••, срещу насочването на изпълнението върху имущество,

което длъжникът смята за несеквестируемо, което действие е извършено

по и.д. № 20258510402572 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 12. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението С. З. Г., ЕГН

••••••••••, срещу насочването на изпълнението върху имущество,

което длъжникът смята за несеквестируемо, което действие е извършено

по и.д. № 20258510402567 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 13. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението Г. З. Г., ЕГН

••••••••••, срещу насочването на изпълнението върху имущество,

което длъжникът смята за несеквестируемо, което действие е извършено

по и.д. № 20258510402571 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 14. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението Н. З. Г., ЕГН

••••••••••, срещу насочването на изпълнението върху имущество,

което длъжникът смята за несеквестируемо, което действие е извършено

по и.д. № 20258510402549 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 15. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението С. М. И., ЕГН

••••••••••, срещу насочването на изпълнението върху имущество,

което длъжникът смята за несеквестируемо, което действие е извършено

по и.д. № 20258510402570 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 16. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението А. С. И., ЕГН

••••••••••, срещу насочването на изпълнението върху имущество,

което длъжникът смята за несеквестируемо, което действие е извършено

по и.д. № 20258510402548 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 17. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението А. С. И., ЕГН

••••••••••, срещу насочването на изпълнението върху имущество,

което длъжникът смята за несеквестируемо, което действие е извършено

по и.д. № 20258510402569 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 18. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението З. А. С., ЕГН ••••,

с р е щ у насочването на изпълнението върху имущество, което

длъжникът смята за несеквестируемо, което действие е извършено по и.д.

№ 20258510402568 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 19. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжниците по изпълнението Г. Р. А., ЕГН

••••••••••, С. З. Г., ЕГН ••••••••••, Г. З. Г., ЕГН ••••••••••, Н. З. Г.,

ЕГН ••••••••••, С. М. И., ЕГН ••••••••••, А. С. И., ЕГН ••••••••••,

А. С. И., ЕГН ••••••••••, и З. А. С., ЕГН ••••, срещу отказа на ЧСИ да

прекрати производството по и.д. № 20258510402564 по описа на ЧСИ

М.П., рег. № 851 на КЧСИ;

20. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението Г. Р. А., ЕГН

••••••••••, срещу отказа на ЧСИ да прекрати производството по и.д. № 20258510402572 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 21. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението С. З. Г., ЕГН

••••••••••, срещу отказа на ЧСИ да прекрати производството по и.д. № 20258510402567 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 22. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението Г. З. Г., ЕГН

••••••••••, срещу отказа на ЧСИ да прекрати производството по и.д. № 20258510402571 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 23. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението Н. З. Г., ЕГН

••••••••••, срещу отказа на ЧСИ да прекрати производството по и.д. № 20258510402549 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 24. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението С. М. И., ЕГН

••••••••••, срещу отказа на ЧСИ да прекрати производството по и.д. № 20258510402570 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 25. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението А. С. И., ЕГН

••••••••••, срещу отказа на ЧСИ да прекрати производството по и.д. № 20258510402548 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 26. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението А. С. И., ЕГН

••••••••••, срещу отказа на ЧСИ да прекрати производството по и.д. № 20258510402569 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ; 27. жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851

на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението З. А. С., ЕГН ••••,

с р е щ у о т к а з а на ЧСИ да прекрати производството по и.д. № 20258510402568 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ.

С всяка от жалбите се търси обезщетение от взискателя за претърпени имуществени вреди вследствие на образуваните изпълнителни дела в размер на по 400 лв. за всеки от длъжниците.

С жалба с вх. № 104246/16.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, жалба с вх. № 107457/28.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, жалба с вх. № 107460/28.10.2025 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ и молба с вх. № 21014/06.03.2026 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, депозирани по всяко от деветте изпълнителни дела, са направени волеизлявления, че жалба с вх. № 101103/03.10.2025 г. и жалба с вх. № 101107/03.10.2025 г. се поддържат, както и са развити съображения, идентични с изложените в двете основни жалби.

Жалбоподателите считат, че изпълнението е насочено срещу имущество, което е несеквестируемо, като се търси вдигане на запорите и възбраните. Изложени са съображения, че наложените мерки са прекомерни предвид размера на вземанията; че сумите, които се претендират, надвишават присъдените по делата пред ОС-Добрич, АС-Варна и ВКС суми.

Аргументират, че извършените от взискателя действия обуславят присъждане на адвокатско възнаграждение не повече от 200 лв., поради което искат намаляване на определените разноски за адвокатски възнаграждения по изпълнителните дела, като обжалват отказа на ЧСИ да ги намали. Намират производството за недопустимо, като обосновават твърдението си с аргумента, че изпълнителното дело следва да се гледа от ЧСИ с район на действие ОС-Добрич, а не СГС, като намират, че разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК е неприложима в случая. Считат, че задълженията са неправилно разпределени между длъжниците. Претендират причинени на всеки от длъжниците от взискателя по делата имуществени вреди в размер на по 400 лв. Търси се отмяна на всички посочени действия на ЧСИ по деветте изпълнителни дела.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, в предоставения срок за отговор е депозирал становище, с което оспорва подадените жалби. Излага съображения само по отношение на искането за намаляване на разноските.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител поддържа, че жалбите са неоснователни. Изложени са подробно и хронологично извършените действия по всяко от изпълнителните дела. Посочва, че не са налагани възбрани върху недвижими имоти; не са налагани запори върху несеквестируемо имущество на длъжниците; не са постъпвали суми, надхвърлящи размера на дълга на всеки от длъжниците; разноските са определени правилно; делата правилно са образувани в гр. София, като посочва практика по чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК; не е било налице основание да прекратява кое да е от изпълнителните дела, а по останалите съображения на жалбоподателите посочва, че не е компетентен да се произнесе и че не подлежат на съдебен контрол, поради което в тези части счита жалбите за недопустими.

Съдът като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнителни дела № 20258510402564 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, № 20258510402572 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, № 20258510402567 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, № 20258510402571 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, № 20258510402549 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, № 20258510402570 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, № 20258510402548 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, № 20258510402569 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ и № 20258510402568 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ. Съгласно същите изпълнителните дела са образувани по молби на ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу Г. Р. А., С. З. Г., Г. З. Г., Н. З. Г., С. М. И., А. С. И., А. С. И., и З. А. С. – срещу всички по и.д. № 20258510402564 и срещу всеки от тях поотделно по останалите изпълнителни дела, за събиране на следните суми по следните изпълнителни листове:

по и.д. № 20258510402564 – ИЛ № 13/28.01.2025 г. по гр.д. № 49/2021 г.

по описа на ОС-Добрич за събиране на сумите от 602,70 лв., 1260 лв.,

6387,42 лв. и 6000 лв. от осмината длъжници;

по и.д. № 20258510402572 – ИЛ № 14/28.01.2025 г. по гр.д. № 49/2021 г.

по описа на ОС-Добрич за събиране на сумата от 4368 лв. от Г. Р. А.;

по и.д. № 20258510402567 – ИЛ № 15/28.01.2025 г. по гр.д. № 49/2021 г.

по описа на ОС-Добрич за събиране на сумата от 4593,60 лв. от С. З. Г.;

по и.д. № 20258510402571 – ИЛ № 16/28.01.2025 г. по гр.д. № 49/2021 г.

по описа на ОС-Добрич за събиране на сумата от 4593,60 лв. от Г. З. Г.;

по и.д. № 20258510402549 – ИЛ № 17/28.01.2025 г. по гр.д. № 49/2021 г.

по описа на ОС-Добрич за събиране на сумата от 4593,60 лв. от Н. З. Г.;

по и.д. № 20258510402570 – ИЛ № 18/28.01.2025 г. по гр.д. № 49/2021 г.

по описа на ОС-Добрич за събиране на сумата от 4368 лв. от С. М. И.;

по и.д. № 20258510402548 – ИЛ № 20/28.01.2025 г. по гр.д. № 49/2021 г.

по описа на ОС-Добрич за събиране на сумата от 4593,60 лв. от А. С. И.;

по и.д. № 20258510402569 – ИЛ № 19/28.01.2025 г. по гр.д. № 49/2021 г.

по описа на ОС-Добрич за събиране на сумата от 4593,60 лв. от А. С. И.;

по и.д. № 20258510402568 – ИЛ № 21/28.01.2025 г. по гр.д. № 49/2021 г.

по описа на ОС-Добрич за събиране на сумата от 4368 лв. от З. А. С..

На 16.09.2025 г. са изпратени осем покани за доброволно изпълнение до всеки от длъжниците по и.д. № 20258510402564. На същата дата са изпратени запорни съобщения до:

„Юробанк България“ АД за налагане на запор върху всички сметки на А.

С. И., А. С. И., С. М. И., Г. З. Г., С. З. Г., Г. Р. А.;

„Банка ДСК“ АД за налагане на запор върху всички сметки на З. А. С.;

„Обединена българска банка“ АД за налагане на запор върху всички

сметки на С. М. И.;

„УниКредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху всички сметки на С.

М. И.;

„Инвестбанк“ АД за налагане на запор върху всички сметки на Г. Р. А.;

„Хая-С“ ООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на С.

З. Г.;

„Албена“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Г.

Р. А..

На 08.10.2025 г. са изпратени съобщения за вдигане на запорите до „Юробанк България“ АД на всички банкови сметки на А. С. И. и А. С. И..

На 08.10.2025 г. е изпратено съобщение за частично вдигане на запорите до „Инвестбанк“ АД на всички банкови сметки на Г. Р. А..

На 22.08.2025 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Г. Р. А. по и.д. № 20258510402572. На същата дата са изпратени запорни съобщения до „Инвестбанк“ АД и „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху всички сметки на Г. Р. А., както и до „Албена“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Г. Р. А..

На 08.10.2025 г. е изпратено съобщение за частично вдигане на запорите до „Инвестбанк“ АД на всички банкови сметки на Г. Р. А..

На 14.08.2025 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до С. З. Г. по и.д. № 20258510402567. На същата дата са изпратени запорни съобщения до „Юробанк България“ за налагане на запор върху всички сметки на С. З. Г., както и „Хая-С“ ООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на С. З. Г..

На 14.08.2025 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Г. З. Г. по и.д. № 20258510402571. На същата дата е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху всички сметки на Г. З. Г..

На 23.09.2025 г. ЧСИ М.П. е издал разпореждане за приключване на изпълнителното дело, като е наредил служебно да бъдат вдигнати всички наложени възбрани, запори и други обезпечителни мерки.

На 27.08.2025 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Н. З. Г. по и.д. № 20258510402549. По делото не са налагани запори на сметки.

На 22.08.2025 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до С. М. И. по и.д. № 20258510402570. На същата дата са изпратени запорни съобщения до „Юробанк България“, „Обединена българска банка“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху всички сметки на С. М. И..

На 14.08.2025 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до А. С. И. по и.д. № 20258510402548. На същата дата е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху всички сметки на А. С. И..

На 14.08.2025 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до А. С. И. по и.д. № 20258510402569. На същата дата е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху всички сметки на А. С. И..

На 22.08.2025 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до З. А. С. по и.д. № 20258510402568. На същата дата е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД за налагане на запор върху всички сметки на З. А. С..

Във всяко от запорните съобщения е посочено, че запорът следва да се изпълнява при спазване на разпоредбите на чл. 446 и 446а ГПК.

По никое от изпълнителните дела не е налагана възбрана.

Всяко от делата е образувано по молба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД с идентично съдържание. Взискателят е помолил частния съдебен изпълнител да изпрати покана за доброволно изпълнение, да извърши пълно проучване на имущественото съС.ие на длъжниците, да извърши справка в БНБ за регистрирани банкови сметки на длъжниците, да наложи запори върху откритите банкови сметки, както и да събере разноските по изпълнението. Взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определи способите за изпълнение на събиране на вземането.

Всяка от молбите е подадена от представител на взискателя – адв. М.И.Г., като са представени и договори за правна защита и съдействие с предмет образуване и водене на изпълнителните дела във връзка с посочените по-горе изпълнителни листове. Договореното възнаграждение по договорите е, както следва:

по и.д. № 20258510402564 – 274 лв.;

по и.д. № 20258510402572 – 442 лв.;

по и.д. № 20258510402567 – 455 лв.;

по и.д. № 20258510402571 – 455 лв.;

по и.д. № 20258510402549 – 455 лв.;

по и.д. № 20258510402570 – 422 лв.;

по и.д. № 20258510402548 – 455 лв.;

по и.д. № 20258510402569 – 455 лв.;

по и.д. № 20258510402568 – 442 лв.

Договорите имат значението на разписка за платените суми.

Със Съобщение изх. № 57834/13.10.2025 г., постановено по всички девет изпълнителни дела, ЧСИ М.Н. е отказал да вдигне останалите обезпечителни мерки по делата, да намали приетите за събиране по делата такси и разноски и да прекрати делата.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбите са подадени в срок от процесуално легитимирани лица срещу актове, подлежащи на обжалване, внесени са дължими такси.

В частта, с която жалбоподателите обжалват наложените обезпечителни мерки като прекомерни с оглед размера на вземането на взискателя, че претендираните суми надвишават присъдените по съдебните дела, като има несъответствие между изпълнителните основания и изпълнителните листове, и с която се обжалва налагането на възбрани върху несеквестируемо имущество, жалбите са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. Това е така, поради следните съображения:

При действието на отменения ГПК е била установена т.нар. „обща клауза“ за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител пред съда. С действащия към днешна дата ГПК обаче този подход е изоставен и е предвидено, че подлежат на обжалване не всички действия на съдебния изпълнител, а само тези, които са изчерпателно изброени от законодателя в чл. 435 ГПК.

Нормата на чл. 435 ГПК е процесуална и следва да се тълкува стриктно, а не разширително. В този смисъл, ако жалбата е насочена срещу действие, различно от изрично и лимитативно изброените в чл. 435 ГПК, то същата ще бъде недопустима и не следва да се разглежда по същество от съда.

Обжалваните действия на съдебния изпълнител в горепосочената част са извън изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 2 ГПК действия, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника по изпълнителното производство. С разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност – арг. от чл. 441, ал. 2 ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното

принудително изпълнение при несъразмерност. На същия е предоставена възможността по чл. 442а, ал. 2 ГПК да релевира възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на несъразмерност вдига съответните обезпечителни мерки. Подобно на несеквестируемостта, за която съдебният изпълнител следи служебно, и по въпроса за прекомерността също следва да се следи служебно от органа по принудително изпълнение, тъй като той е натоварен от държавата с функцията да води законосъобразен изпълнителен процес, съответно следва да съблюдава всички законови разпоредби, които имат значение за законосъобразното му протичане, вкл. по чл. 442а ГПК. Именно поради тази причина съдебният изпълнител вече отговаря за вреди при нарушение на посочената разпоредба. Това е и единственият възможен ред за защитата му при наличие на тази хипотеза, тъй като в чл. 435 ГПК не е предвидена възможност за обжалване на действия на съдебния изпълнител, които са в нарушение на чл. 442а ГПК. За да се прецени дали наложените възбрани и запори са прекомерни, следва да се изследват определени обстоятелства, визирани в законовата разпоредба на чл. 442а ГПК, а именно – съразмерност на стойността на възбраненото или запорираното имущество спрямо размера на дълга; процесуалното поведение на длъжника; рисковете вземането на взискателя да остане неудовлетворено.

Съответствието на претендираните суми с присъдените суми, т.е. между изпълнителното основание и изпълнителния лист, също не може да бъде изследвано в производство по чл. 435 ГПК. Отново следва да се подчертае, че в последното се разглеждат само изчерпателно изброени в закона действия на съдебния изпълнител.

Без разглеждане следва да бъдат оставени жалбите и в частите, с които се обжалва налагането на възбрани върху недвижимо имущество на длъжниците. По делото не се установява да са налагани възбрани. Това означава, че липсват постановени актове, които длъжникът твърди, че обжалва в настоящото производство, което прави подадените жалби в тези части недопустими.

В останалата част – с която се обжалват отказите на ЧСИ да намали разноските по изпълнителните дела, насочването на изпълнението върху имущество на длъжниците, което считат за несеквестируемо, и отказите на ЧСИ да прекрати делата, жалбите са допустими.

Разгледани по същество същите са основателни – срещу отказите на ЧСИ да намали разноските по изпълнителните дела, и неоснователни – в останалите допустими части.

По жалбите срещу отказите на ЧСИ да намали разноските по изпълнителните дела:

Компетентен да се произнесе по искане за изменение на начислени разноски по изпълнителното производство е съдебният изпълнител, чийто акт, постановен по възражение на длъжника срещу размера на разноските, подлежи на съдебен контрол.

Предмет на проверката при жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени на длъжника, включително тези за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, направени от взискателя.

Безспорни по делата и установено от представените доказателства са обстоятелствата, че взискателят е възложил на адвокат изготвянето на молби за образуване и водене на процесните изпълнителни дела, за които са платени следните суми:

по и.д. № 20258510402564 – 274 лв.;

по и.д. № 20258510402572 – 442 лв.;

по и.д. № 20258510402567 – 455 лв.;

по и.д. № 20258510402571 – 455 лв.;

по и.д. № 20258510402549 – 455 лв.;

по и.д. № 20258510402570 – 422 лв.;

по и.д. № 20258510402548 – 455 лв.;

по и.д. № 20258510402569 – 455 лв.;

по и.д. № 20258510402568 – 442 лв.

Установи се от представените документи, че частният съдебен изпълнител е отказал да намали възнаграждението по всяко от делата на 200 лв.

Съдът счита, вземайки предвид характера на действията, извършени от представителя на взискателя по изпълнителните дела, че правната и фактическата сложност на делата не предполага възлагане в тежест на длъжниците на разноски на взискателя за адвокат за образуване на делото в размери, по-големи от минималните, определени в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в редакцията на същата към 22.07.2025 г. (датите на договорите за правна защита и съдействие), а именно 200 лв.

Действията по изпълнителното дело се изчерпват с подаването на заявлението за образуване на същото, в което е посочено частният съдебен изпълнител да изпрати покана за доброволно изпълнение, да извърши пълно проучване на имущественото съС.ие на длъжниците, да извърши справка в БНБ за регистрирани банкови сметки на длъжниците, да наложи запори върху откритите банкови сметки, както и да събере разноските по изпълнението. С молбите взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определи способите за изпълнение на събиране на вземането. Посочването на способ за изпълнение, в случая налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците, е част от задължителното съдържание на молбата/заявлението за образуване на изпълнително дело, поради което следва извод, че към този момент не следва да се начисляват разноски в тежест на длъжниците за водене на делото.

Договорът за правна защита и съдействие е разновидност на договора за поръчка и предпоставя възникване на вземане за заплащане на възнаграждение за водене на производството вследствие на осъществено представителство. След като не са представени доказателства за осъществено такова представителство, разноски в тежест на длъжниците за водене на изпълнителното дело не се дължат.

Водим от горното, съдът приема, че отговорността на длъжниците пред взискателя за разноски следва да се намали до 200 лв. по всяко от деветте изпълнителни дела, които представляват разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото. В тези части жалбите са основателни.

По жалбите срещу насочването на изпълнението към имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо:

В чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК уреждат подлежащите на обжалване от длъжника действия, като в т. 2 на ал. 2 е посочено, че може да бъде обжалвано насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

Жалбоподателите посочват, че средствата по запорираните банкови сметки представляват застрахователни обезщетения, поради което не подлежат на принудително изпълнение по арг. от чл. 381 КЗ, а трудовите възнаграждения са несеквестируеми.

Съгласно чл. 381, ал. 1 КЗ не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховки „Живот" и „Злополука", както и върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" и по застраховка „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз.

Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

Въпросите с кое действие се насочва изпълнението върху имущество на длъжника и дали е допустимо налагането на запор или възбрана върху несеквестируеми вещи на длъжника са разрешени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.

Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект.

Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.

Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе по въпроса дали е секвестируем имущественият обект за събирането на предявеното вземане или не. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това, отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

В настоящия случай, доколкото става въпрос за парични вземания, принудителното изпълнение се насочва с налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, респ. върху трудовите им възнаграждения.

Присъдените в полза на всеки от длъжниците суми по решенията на ОС- Добрич, АС-Варна и ВКС са за обезщетение за неимуществени вреди, а не застрахователни обезщетения. По делото не се твърди, нито са представени доказателства от жалбоподателите, че средствата по запорираните банкови сметки представляват застрахователни обезщетения, поради което съдът не може да сподели техните доводи. Следователно, налагайки запор върху банковите сметки на длъжниците, ЧСИ не е насочил изпълнението върху несеквестируемо имущество. В тези части жалбите следва да бъдат оставени без уважение.

По делото се установява, че наложените запори върху трудови възнаграждения на длъжниците С. З. Г. и Г. Р. А. са извършени изцяло при спазване на правилата на чл. 466 ГПК – наложени са само върху несеквестируемата част от възнагражденията. В тези части жалбите също следва да бъдат оставени без уважение.

По жалбите срещу отказите на ЧСИ да прекрати изпълнителните дела:

Липсва основание за прекратяване на изпълнителните дела на основание липса на местна компетентност по следните съображения:

Съгласно чл. 427, ал. 1 ГПК молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират поС.ният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане (т. 3); или поС.ният или настоящият адрес или седалището на длъжника (т. 5).

В случая вземането на застрахователя представлява заплатени разноски пред три инстанции по водени срещу взискателя граждански дела за вземания, произтичащи от непозволено увреждане по см. на чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК. Депозирайки молбата си за образуване на изпълнителните дела пред ЧСИ с район на действие в района на СГС, взискателят е упражнил правото си на избор, а ЧСИ правилно е отказал прекратяване на изпълнителното производство.

Съгласно изпълнителните листове претенциите на взискателя произтичат от отхвърляне на искове за непозволено увреждане, поради което местната компетентност е определена правилно с оглед нормата на чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК, респ. изпълнителното дело не е образувано в нарушение на чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. В този смисъл е Решение № 2633/04.10.2022 г., постановено по гр.д. № 8648/2022 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-A.

Заявените претенции за обезщетения за имуществени вреди, насочени срещу взискателя, поради образуване на изпълнителните дела, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Същите представляват претенции на деликтно основание, които следва да бъдат предявени по надлежния ред и да бъдат разгледани в исково производство по реда на гл. 13 ГПК.

По делото са събрани 10 държавни такси по 12,78 евро. Депозирани са 27 жалби, поради което следва да бъдат събрани още 17 държавни такси от по 12,78 евро или общо 217,26 евро. Всеки от жалбоподателите следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС в полза на бюджета на съдебната власт по 27,16 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд