Решение № 30 от 4.2.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 256/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 88/15.03.2023 год., постановено по гр. д. № 395/2022 г. по описа на Русенски окръжен съд е отхвърлен искът на Гаранционен фонд, гр. София, ЕИК 121446665, ••••••••••, представляван заедно от изп. директори - М. К. и С. С. против Д. О. Д. от с. Стамболово, общ. Сливо поле, ••••••••, да бъде осъден да заплати сумата от 33 546.23 лв., възстановена от ГФ на НББАЗ, изплатило на Национално бюро на Германия, по щета № 120378/28.06.2017 г. и щета № 220102/16.10.2018 г., обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди, от които за имуществени вреди при ПТП, настъпило на 13.01.2017 г. в Германия – за л. т. а. „Фолксваген Транспортер“, с рег. № HHBD575, собственост на М. К., за л. а. „Хюндай И 30“, с рег. № LGFL81, собственост на Ф. А. и за М., и л. а. „Фолксваген Кадди“, с рег. № LGB••••, собственост на А. Б. - З. – общо 33 084.66 лв., а за неимуществени вреди, от настъпили при същото ПТП, за пострадалата А. Б. - З. – 461.57 лв., ведно със законната лихва, и разноски за определяне и изплащане на обезщетението. С решението е осъден Гаранционен фонд, гр. София, ЕИК 121446665, ••••••••••, представляван заедно от изп. директори - М. К. и С. С. да заплати на Д. О. Д. от с. Стамболово, общ. Сливо поле, •••••••• деловодни разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Постъпила е въззивна жалба от Гаранционен фонд, гр. София, ЕИК 121446665, ••••••••••, представляван заедно от изп. директори - М. К. и С. С., чрез Й. Ш. – гл. юрисконсулт против Решение № 88/15.03.2023 год., постановено по гр. д. № 395/2022 г. по описа на Русенски окръжен съд. В същата се излага, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че предявеният иск е недоказан и неоснователен. Счита се, че в процесния случай било доказано, че са налице предпоставките на уважаване на предявения иск, тъй като било налице ПТП, настъпило на територията на Ф. Р. Германия, виновният водач е нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и поради това компетентния орган на държавата, където е настъпило събитието е обезщетил увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ищеца (ГФ) да възстанови заплатената сума, ведно с разходите, на чуждия компенсационен орган, чрез българския такъв (НББАЗ). Твърди се, че след заплащане на обезщетението за Гаранционния фонд по силата на чл. 558, ал. 7 във вр. с чл. 559, ал. 3 от КЗ е възникнало правото на ищеца да встъпи в правата на увредения срещу прекия причинител на вредата до размера на платеното. В случая били налице всички предпоставки на посочения фактически състав, поради което предявеният иск бил основателен. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебния акт и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявеният иск, ведно със законните последици. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Д. О. Д. от с. Стамболово, общ. Сливо поле, ••••••••, съд. адрес: гр. Русе, •••••••••, чрез адв. Ф. М. от АК - Русе. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а решението на първоинстанционния съд - правилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи, че не е осъществен фактическия състав на чл. 558, ал. 7 от КЗ.з Първоинстанционният съд е приел, че за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на предизвикано от виновно противоправно деяние на ответника застрахователно събитие и плащане на обезщетение на увреденото от настъпване на застрахователното събитие лице/лица, което не е могло да бъде удовлетворено от застрахователя на причинителя на вредите, поради липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Приел, че не са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, регламентирани в чл. 45 от ЗЗД, тъй като не било установено противоправно и виновно нарушение на правилата за движение по пътищата (осъществен деликт) от страна на ответника, от което в причинна връзка да са настъпили възстановените от ГФ обезщетени и претендирани вреди. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите. Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт: Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 559, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба. От Уведомление за ПТП от 17.03.2017 г. на Полицейска участък Гестахт, Vg/25361/2017 (заверен препис от оригинала и превод на български език) се установява, че на 13.01.2017 г. в Германия, федерален път 5, участък 050, при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РР 81••••, при заледена пътна настилка при зимни условия, Д. Д. навлязъл в насрещната лента, поради поднасяне на автомобила и ударил в предната лява част, движещия се по нея микробус „Фолксваген“, с рег. № HH B••••, като по този начин е причинил процесното ПТП. След сблъсъка в задната част на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ се блъснал лек автомобил „Фолксваген Кади“, с рег. № LG B••••, а в последния в задната му част се блъснал лек автомобил „Хюндай i30“, с рег. № LG FL 81. От представената по делото Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд, на основа на подадени данни от застрахователни компании на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РР 81•••• към датата и часа на ПТП - 13.01.2017 г. в 05: 45 часа, за посочено МПС не е имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По повод отправено искане от Националното бюро на автомобилистите в Германия - Дойчес Бюро Грюне е. Ф., с писма-отговор от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) от 20.01.2017 г. и от 03.02.2017 г. (л. 41 и 46 от д.) до Националното бюро на автомобилистите в Германия - Дойчес Бюро Грюне Карте е. Ф., е предоставена информация на немското бюро, че към дата 13.01.2017 г. в 05: 45 часа лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РР 81••••, не е застрахован и е с обичайно местодомуване в България. От представените Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на Deutsches Buro по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, с изх. № 08-01-74/28.06.2017 г. се установява, че НББАЗ е отправило искане до ищеца Гаранционен фонд да бъде възстановена заплатената от 9 304.33 евро (18 197.66 лв.); Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на Deutsches Buro по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, с изх. № 08-01- 74/30.08.2017 г. се установява, че НББАЗ е отправило искане до ищеца Гаранционен фонд да бъде възстановена заплатената от 2 674.04 евро (5 229.97 лв.); Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на Deutsches Buro по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, с изх. № 08-01-74/20.03.2018 г. се установява, че НББАЗ е отправило искане до ищеца Гаранционен фонд да бъде възстановена заплатената от 4 937.93 евро (9 657.75 лв.); Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на Deutsches Buro по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, с изх. № 08-01-74/16.10.2018 г. се установява, че НББАЗ е отправило искане до ищеца Гаранционен фонд да бъде възстановена заплатената от 236 евро (461.57 лв.). Или сума в общ размер на 33 546.95 лв. Изготвени са доклад по щета за имуществени/неимуществени вреди от ГФ с посочените суми за предявяване по „регрес“. Сумите са изплатени на Дойчес Бюро Грюне е. Ф. от НББАЗ (14.06.2017 г., 17.08.2017 г., 27.02.2018 г. и 20.09.2018 г.) и възстановени на НББАЗ на 10.07.2017 г., 11.09.2017 г., 30.03.2018 г. и 31.10.2018 г. Във връзка с възстановените суми, е отправена регресна покана изх. № ГФ-РП 789/26.10.2021 г. от Гаранционен фонд до Д. О. Д. на постоянния му адрес за възстановяване на заплатената от Гаранционен фонд на НББАЗ сума, представляваща обезщетение за виновно причинените от Д. О. Д. имуществени и неимуществени вреди на територията на Германия, при управление на МПС, лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РР 81•••• без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за внасянето на която е определен едномесечен срок. Посочената покана е изпратена с обратна разписка, върху която като дата на връщане е посочена 03.11.2021 г. с отбелязване, че същата е връчена на Гюрсел Д. – негов брат. Предвид това съдът приема, че регресната покана е надлежно връчена, като в случая разпоредбите на ГПК относно връчването са неприложими, поради което не възниква задължение върху обратната разписка да бъде записано, че лицето получило поканата се задължава да я предаде на ответника. От представеното писмо № 515.42568.8 на Областна служба на полицията Шлезвиг- Холщайн до Д. Д. се установява, че Д. е обвинен, че на 13.01.2017 г. в 05: 45 ч., в Шнакенбек, Берлинер Щрасе, като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РР 81•••• е извършил следното нарушение: като се има предвид особената ситуация на пътя и движението по него се движел с несъобразена скорост, в следствие на което се е случило ПТП – нарушение на § 3, ал. 1, § 1, чл. 2, § 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO); § 24 от Закона за движение по пътищата (StVG); 8.1 от Каталога за налагане на глоби (BKat); §3, ал. 3 от Наредбата за Каталога за налагане на глоби (BKatV); § 19 от Закона за административните нарушения (OWiG), като му е дадено право да вземе отношение по обвинението (§ 55), както и да даде показания по делото. Няма данни по делото Д. да е взел отношение по обвинението и да е дал показания по същото. По делото от ответника е представено писмо № 515, 425680.8/07.04.2017 г. от Окръг Херцогство Лауенбург, Областна управа, Служба Движение по пътищата, от което е видно че производството за административно нарушение, образувано срещу ответника Д. за деянието на 13.1.2017 в 5: 45 ч. в Шнакенбек, ул. Берлинер, като шофьор на лека кола VW РР81••••, се прекратява на основание § 47 от 3акона за административните нарушения. Съгласно разпоредбата на 559, ал. 1, т. 1 от КЗ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, а съгласно, ал. 3 на същата норма след изплащането на обезщетението по ал. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Фактическият състав на предвидената в чл. 559, ал. 3 от КЗ регресна отговорност на причинителя на щетите включва установяването на следните факти: възникване на застрахователно събитие – ПТП на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционен фонд (ГФ). При наличието на тези предпоставки ГФ, като лице изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение. За основателността на регресната претенция обаче е необходимо да бъдат доказани и елементите на непозволеното увреждане, за бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника да възстанови стойността на причинените вреди, които са следствие на виновното му и противоправно поведение. Следователно, по настоящото дело в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е настъпило пътно-транспортно произшествие на територията на друга държава членка по вина на ответника, който е управлявал МПС, което обичайно се намира на територията на Република България без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, причинени от виновното поведение на ответника вреди и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените вреди, както и фактът, че ищецът е възстановил сумите, изплатени от съответния компенсационен орган. Компенсационният орган на държавата - членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите (чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕО)/864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II")). Съгласно посочената разпоредба по отношение на предпоставките досежно деликтната отговорност на ответника, приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Доколкото в конкретния случай произшествието е настъпило на територията на Германия приложимо е немското право относно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 105 от КМЧП, съгласно която задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили. Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран в Немския граждански кодекс (НГК) от § 823 до § 853. В разпоредбата на § 823, ал. 1 от НГК, която гласи, че който умишлено или по непредпазливост увреди живота, тялото, здравето, свободата, собствеността или други права на друго лице, е длъжен да обезщети това лице за причинените му вреди, липсва презумпция за вина. От ангажираното от ищеца писмено доказателство – Протокол за ПТП, което съставлява официален документ, с неопровергано по делото съдържание, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и ползващо се поради това с материална доказателствена сила се установява по безспорен начин, че причинител на произшествието поради несъобразена скорост (§ 3 от Правилника за движение по пътищата (StVO)), а оттам и на настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с него вреди на имущество, е именно ответникът Д. Д. Д. (Д. О. Д. – Вж. Удостоверение от 19.10.2021 г. на МВР, СДВР, Отдел „БДС“, гр. София (л. 35 от д.)). Освен това, косвено за вината на ответника може съди както и от факта, че ответникът при съставяне на протокола за ПТП не е предявил възражения по отношение на вината му за причиняване на инцидента. Всички тези доказателства, преценени в своята съвкупност, водят до извода, че ответникът Д. е виновен за извършения от него деликт. Директива 2009/103/ЕО в чл. 1, § 4, б. „а“ дава определение за „територия, на която обичайно се намира превозното средство“, а именно територията на държавата, в която превозното средство е получило регистрационен номер, независимо дали номерът е постоянен или временен. Именно български регистрационен номер има лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РР 81••••, управляван от Д. Д.. Установено е, че към датата на процесното ПТП не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РР 81••••, покриваща отговорността на водача Д. Д., каквото задължение произтича от чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (л. 40 от д.). Чл. 19 от Регламент (ЕО)/864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II") определя приложимото право при суброгация, когато трето лице е удовлетворило кредитора вместо длъжника. Нормите, които уреждат регресеното право е правото, което урежда задължението на третото лице към кредитора. Именно то определя дали и до каква степен третото лице може да упражни срещу длъжника права, които кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, уреждащо тяхното отношение. Въпросът за приложимото право произтича и от момента на възникването му, а той е свързан с плащането на пострадалото лице вместо длъжника. В случая регресното право за Гаранционния фонд възниква от момента, когато е възстановил на националния компенсаторен орган платеното обезщетение на пострадалото лице. Суброгирането в правата му определя и приложимото право, а то е българския национален закон, към който препраща и чл. 19 от Регламент Рим II. Съгласно чл. 517, ал. 3 от КЗ, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) възстановява пълния размер на платеното обезщетение на компенсационния орган в държава членка и встъпва в правата на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство. Горното разрешение е в изпълнение на чл. 10 от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, като КЗ предвижда компенсационен орган – НББАЗ (чл. 506, ал. 3 от КЗ), натоварен с изплащане на обезщетение за вреди, причинени от превозно средство, за което не е било изпълнено задължението за застраховане. Съгласно чл. 25 от посочената Директива, ако превозното средство не може да бъде идентифицирано или в двумесечен срок от произшествието не е възможно да бъде установено застрахователното предприятие, увреденото лице може да представи претенция за обезщетение пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка на пребиваване. Обезщетението се изплаща съгласно разпоредбите на чл. 9 и 10. В този случай и при спазване на разпоредбите на чл. 24, § 2, в полза на органа за изплащане на обезщетения възниква вземане към Гаранционния фонд на държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство, когато застрахователното предприятие не може да бъде установено. Според чл. 561, ал. 1 от КЗ Гаранционният фонд, когато е краен платец, възстановява от Фонда за незастраховани МПС на бюрото по чл. 506 от КЗ суми, когато то в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди, а според, ал. 2 на същата разпоредба ГФ възстановява от Фонда за незастраховани МПС на бюрото по чл. 506 от КЗ суми и когато в съответствие с международните договори, по които то е страна, е заплатило присъщите разходи по обработка на претенции, във връзка с пътнотранспортните произшествия по ал. 1, за които не е изплатено обезщетение. Следователно съгласно разпоредбите на чл. 561, ал. 1 и ал. 2 от КЗ ГФ следва да възстанови на НББАЗ обезщетението за вреди и присъщите разходи по обработка на претенцията. Подлежат на обезщетение, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на щетите, така и изплатените суми за външни услуги (хонорари за вещо лица, юристи и други), такси за обработка на претенциите. Установи се по делото, че компенсационният орган в Германия е заплатил на увреденото лице обезщетение за нанесените вреди. След това, на основание чл. 517, ал. 3 от КЗ, НББАЗ е възстановило на чуждестранния компенсационен орган размера на платеното и е встъпило в правата на увреденото лице спрямо ГФ - в случай на незастраховано МПС. Плащанията на задълженията от страна на Гаранционния фонд в полза на НББАЗ и от НББАЗ на Дойчес Бюро Грюне Карте е. Ф. - оторизирано от Националното бюро на автомобилистите в Германия са направени на основание чл. 561 от КЗ, чл. 559, ал. 3 от КЗ и чл. 34, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд. Както посочихме по-горе, съгласно изричната разпоредба на чл. 559, ал. 3 от КЗ, след изплащането на обезщетението Гаранционния фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера именно на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. В случая последните са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане. Представените от ищеца разходооправдателни документи по категоричен начин доказват предявената претенция и по размер. Видно от приложените писмени документи компенсационния орган в Германия, във връзка с процесния инцидент, е изплатил обезщетения в размер общо 16 673.33 евро. Съдът ги цени като доказателство, установяващо заплащането на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от потърпевшите лица. Разходите подробно описани в счетоводната преписка кореспондират напълно с останалия писмен доказателствен материал (разходите за експертни оценки от вещи лица, ремонти, адвокатски хонорари и др.). Видно от съдържащите се в делото писма от Националното бюро на автомобилистите в Германия предявило претенция към НББАЗ за възстановяване на сумата от общо 16 673.33 евро. От приложените по делото платежни нареждания л. (л. 54, л. 92, л. 112 и л. 212) се установи, че НББАЗ е възстановило поисканите суми, представляващи причинени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП. Впоследствие НББАЗ е предявил претенции до Гаранционен фонд за възстановяване на сумите изплатени на Националното бюро на автомобилистите в Германия като видно от претенциите са включени и суми за разходи и банкови такси (л. 53, л. 91, л. 111 и л. 210). Равностойността в български лева на предявените претенции е общо 33 547.98 лв. Видно от приложените преводни нареждания ГФ е изплатил изцяло на НББАЗ претендираните суми. Във връзка с възстановените суми, е отправена регресна покана изх. № ГФ-РП 789/26.10.2021 г. от Гаранционен фонд до Д. О. Д., която му е надлежно връчена. Видно от гореописаното и съобразно ангажираните по делото писмени доказателства, се установи както настъпването на всички вреди и причинно-следствената им връзка с противоправното поведение на ответника, така и репариране на вредите към пострадалите лица от немския компенсационен орган, към него от НББАЗ и към последното от Гаранционен фонд. Плащанията в общ размер от 33 547.98 лева са безспорно установени от приложените по делото платежни нареждания, а регресната покана е надлежно връчена на ответника. По делото няма данни ответникът да е заплатил търсената сума. Неоснователно е наведеното от ответника, че производството за административно нарушение, образувано срещу ответника Д. за деянието на 13.01.2017 в 05: 45 ч. в Шнакенбек, ул. Берлинер, като шофьор на лека кола VW РР81•••• е прекратено на основание § 47 от 3акона за административните нарушения, поради липса на негово виновно поведение. Установява се, че § 47 от 3акона за административните нарушения (OWiG) формулира принципа за възможна преценка за целесъобразност, приложим към производствата по налагане на глоби/имуществени санкции, който се прилага за всички техни етапи и форми. Съгласно § 47 от Закона за административните нарушения, прекратяването на административнонаказателно производство трябва да бъде предшествано от решение за съобразена със задълженията преценка по целесъобразност. За съобразената със задълженията преценка липсва легална дефиниция. От гледна точка на върховенството на закона това решение може да се конкретизира на база критериите за прекратяване на наказателно производство (§ 153 и следващи от Наказателно-процесуалния кодекс: „Ако предметът на производството е престъпление, прокуратурата може със съгласието на съда, който е образувал главното производство, да се откаже от наказателно преследване, ако вината на дееца се счита за малка и няма обществен интерес. в прокуратурата“). Определящи за вземането на решение за прекратяване са наличието или липсата на обществен интерес за търсене на администативнонаказателна отговорност и това, дали нарушението е маловажно. Тук се включват и критерии като маловажни щети, недостатъчен контрол/надзор, ниска отговорност, значителна тежест за самия извършител вследствие на административното нарушение, неоправдано висок разход на административен капацитет за доказване на нарушението, нарушители или нарушения в чужбина, липса на яснота в правната уредба или несъразмерност на нарушението спрямо други свързани със случая санкции, въпреки че последното не се прилага, ако административно нарушение е съчетано с престъпление, тъй като тогава административното производство се прекратява по регламентирания в закона начин и не може да се прекрати самостоятелно. По правило се взема предвид и незначителната значимост на нарушението, като например при нарушения на правилата за движение по пътищата се отчитат липсата на произтичаща от нарушението опасност за останалите участници в движението, установеното или дори само възможно виновно съпричиняване от страна на другите, изложени на опасност участници в движението, отношението на извършителя към нарушението (т.е. дали извършителят признава или разбира нарушението), липсата на предишни регистрирани нарушения на правилата за движение по пътищата, лично претърпените от нарушителя вреди (телесни повреди, имуществени щети), в случаите на виновно причинени пътнотранспортни произшествия - формата и степента на вината („незначителна вина“, моментна грешка), евентуалната заблуда по отношение на забрана, извънредните ситуации, асоциирани с бедствени, дългата продължителност на производството или свързаните с регулирането на движението промени в знаците/маркировката, по отношение на които е нарушението. Никое обаче от тях в същността си не кореспондира с липсата на виновно поведение от ответника. Дори и да е прекратено административното производство, поради липса на вина от ответника това не изключва гражданската му деликтна отговорност. Неоснователно е релевираното от ответника, правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 378, ал. 6 от КЗ регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Тази уредба е приложима и по отношение на регресните искове на Гаранционен фонд, като застрахователят има право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към причинителя на вредата. При действието на КЗ е формирана непротиворечива съдебна практика, според която началният момент, от който започва да тече петгодишният давностен срок за упражняване на регресното право на ГФ, е моментът на изплащане от страна на ГФ на обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - в този смисъл Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 53/16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г. на ВКС; Решение № 15/04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г. на ВКС, II т. о. В случая по безспорен начин се установи, че ищецът ГФ е изплатил с платежни нареждания от 10.07.2017 г., 11.09.2017 г., 30.03.2018 г. и 31.10.2018 г. на НББАЗ исковата сума и до подаването на исковата молба на -1.07.2022 г. (дата на п.к. 30.06.2022 г.) общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД не е изтекла. Следователно ГФ е упражнил предоставеното му от закона суброгационно право в рамките на установения в чл. 110 от ЗЗД давностен срок и вземането му не е погасено по давност. Гореизложеното обуславя извода на настоящия съдебен състав, че предявеният иск е основателен и доказан по основание и размер, поради което искът подлежи на уважаване в цялост и съответно на отправеното искане сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2022 г. до окончателното изплащане. По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Гаранционен фонд, гр. София против Д. О. Д. от с. Стамболово, общ. Сливо поле иск с правно основание чл. 559, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 33 546.23 лв. (в размера предявен от ищеца). С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск, като неправилно следва да се отмени, като се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен за сумата от 33 546.23 лв., възстановена от ГФ на НББАЗ, изплатило на Национално бюро на Германия, по щета № 120378/28.06.2017 г. и щета № 220102/16.10.2018 г., обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди, от които за имуществени вреди при ПТП, настъпило на 13.01.2017 г. в Германия. На Гаранционен фонд следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатена държавна такса и разноски за първоинстанционното и въззивното производство, съразмерно на уважената част на иска – сумата 2 671.58 лв. Гаранционен фонд е претендирал юрисконсултско възнаграждение и съдът констатира, че процесуалното представителство по делото и в двете инстанции е осъществено едновременно от юрисконсулт, който е депозирал исковата молба и и въззивната жалба, така и от адвокат, за който липсва договор за правна защита с договорено в него адвокатско възнаграждение. При това положение следва да се уважи искането за присъждане на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 400 лв. – по 200 лв. за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК, Апелативен съд – Велико Търново