Решение № 5935 от 29.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 15230/2025 г.

Производството е по реда на Глава XIII (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 93483/17.03.2025 г. от Р. Г. А., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••••••••• срещу „Й*" ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „М* чрез адв. З* - САК със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ж.к. Г*, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 62, ал.1 ЗЗПотр., с който да се признае, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19,98 (деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки) лева за предоставени електронни съобщителни услуги по фактура № 7375487153 от 01.01.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между страните има сключен договор за мобилни услуги на 31.07.2024 г за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, за абонаментен план Тотал Unlimited, с № 630105222, с дигитална услуга Deezer. Месечната абонаментна такса за първоначалния срок на договора е в размер на 39,99 (тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) лв. за целия срок на ползване на услугата, а следа изтичане на първоначалния срок на договора, месечният абонамент е в размер на 44,99 (четиридесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки) лв. на месец и тарифиране, таблично описано в т. 10 към договора. В т. 10 от договора са посочени таблично и роуминг цените на тарифния план. Съгласно т. 9 от договора, след изчерпване на включените на максимално достижима скорост MB за България или общо за България и роуминг в зона ЕС, при план Тотал Unlimited 44,99 в 5G, скоростите на изтегляне и на качване падат до 200/150 Mbps. Операторът предоставя и информация, че всяко значително отклонение от посочените стойности може да промени или забави ползването на мобилния интернет.

Твърди се, че на 03.12.2024 г., в 15:42 ч. по време на действие на договора за мобилни услуги, ищецът получил кратко текстово съобщение, с което ответникът го уведомява, че „Подобряваме скоростта на вашия план на 300 Mbps, като от 05.01.2025 г. се увеличават месечната такса за мобилна услуга с 3 лв. и цени на услуги по договор". Твърди, че ответникът едностранно променил месечната такса на договора му, като таксуването ще започне от 05.01.2025 г. Сочи, че за сметка на това ответникът автоматично добавил подобрения като двоен обем мобилни данни, повече национални минути и/или по-висока скорост на интернет, които ще бъдат активни и достъпни за използване до изтичане на срока на сключения от абонат договор. Твърди, че подобренията, които налага ответникът са автоматични и се добавят към индивидуалния план на съответния абонат, без да е необходимо абонатите да предприемат каквито и да било действия за получаване на тези подобрения. Счита, че едностранното увеличение на цените в резултат на предоставяне на непоискани услуги е

незаконосъобразно и не може да породи правно действие.

Твърди, че ищецът не е поискал добавяне на тази допълнителна услуга, поради което не се дължи увеличението с 3.00 лева на месечния абонаментен план. Позовава се на непоиската търговска услуга по чл.62, ал.2 ЗЗПотр. Твърди, че предоставеният интернет е с по-ниска скорост, дори от договорената.

Твърди, че едностранното изменение на договора е в нарушение на чл.5 от ОУ. Оспорва твърдението на ответника, че увеличението цената на договора е въз основа на чл.230, ал.2 ЗЕС.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава, че между страните е налице договор. Признава факта, че е увеличил ползваните от ищеца услуги като двойни мегабайти, двойни национални минути и двойно увеличена скорост, като същото е от 03.12.2024 г. Оспорва, че увеличението на цената да е вследствие на тези нови услуги. Позовава се на чл.230, ал.3 ЗЕС и на решение на АССГ. Признава, че е увеличил цената с 3.00 лева. Твърди, че ищецът е могъл да откаже договора, като правото е от 04.12.2024 г. до 04.01.2025 г. Твърди, че е уведомил ищеца за увеличението на цената. Сочи, че допълнителния обем от услуги не е обвързан от увеличението на месечната цена. Позовава се на Решение на КЗК. Оспорва да има нелоялна търговска практика и неравноправни клаузи. Твърди, че няма непоискана търговска услуга. Позовава се на Решение № 1513005.05.2025 г. по гр. д. № 1296/2025 г. по описа на АССГ и ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 2/2016 г. Възразява срещу налачието на правен интерес от иска.

Оспорва иска по основание и размер. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се представлява. Подава писмени молби, с които поддържа иска. Претендира разноски. Не прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адвокати в о.с.з. Поддържа ОИМ. В устните състезания излага становище по същността на спора.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съгласно задължителните указания в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС, ищецът следва да установи правен интерес от воденето на настоящото дело. По делото е приета фактура и кореспонденция между страните по делото, въз основа на които е исковата претенция. При това положение, след като ответникът е издал такава фактура, търсимо действие, то настоящият състав приема, че е налице правен интерес на ищеца (длъжника) да оспори дължимостта на процесната сума.

Ето защо е неоснователно възражението на ответника, че липсва правен интерес от водене на настоящото дело.

Съдът приема, че исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Следователно исковата молба е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По същество на спора и основателността на иска

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 62, ал.1 ЗЗПотр., с който да се признае, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19,98 (деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки) лева за предоставени електронни съобщителни услуги по фактура № 7375487153 от 01.01.2025 г.

Ответникът е направил следните правоизключващи възражения: 1) наличие на договор, въз основа на който са начислени суми ; 2) не противоречи на чл.230 ЗЕС; 3) няма нелоялна търговска практика.

Съгласно указанията в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС, при условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи всички обстоятелства, въз основа на които претендира сумата (ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС):

1. наличието на облигационен договор

2. съгласно който ищецът дължи на ответника

3. процесните суми, единичните ставки

4. договорът не противоречи на закона и добрите нрави

При условията на главно и насрещно доказване, ответникът следва да установи, че задълженията са възникнали (станали изискуеми) преди не повече от три години от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и техния размер.

Между страните не се спори, че е сключен договор за мобилни услуги. Спорен остава размерът на дължимите суми и разноските, т.е. ищецът доставял ли е услуги в посочения размер на ответника. Спори се дали ищецът е поискал предоставяне на допълнително количество услуги. Спори се на какво основание ответникът е начислил процесната сума. Спори се какво е включено в процесната сума. Спори се дали увеличението е причина или повод за начисляване на процесните суми. Спори се какво е съдържанието на уведомяването, дали ищецът го е получил, кога го е получил. Спори се по основанието и размера на начислените суми.

Тъй като спорът е потребителски, съгласно §13, т.1 от ДР към ЗЗПотр., с оглед качеството на ищеца, съдът следи служебно за императивна правна норма, съгласно чл.7, ал.3 ГПК и за наличието на неравноправни клаузи.

Служебно известни факти на съда са, че системата на ответника, която издава и генерира фактури, начислява суми, е автоматизирана, без човешка намеса, освен при създаването й и редактирането й. Налице е различно измерване на време и потребени данни в системата на ответника, сравнение с общите правила по Закона за измерванията, Международното бюро по мерки и теглилки, както и с договореното по договорите.

Първо, съгласно ОУ на ответника и процесния договор, мобилните данни се таксуват с определена цена за 1 KB (килобайт). Ответникът измерва потребеното количество KB. След това за своите нужди за издаване на фактури преобразува KB в MB (мегабайти) като използва пропорцията 1 MB = 1000 KB. След това, тъй като по договор има единична ставка за KB, системата на ответника преобразува MB в KB като използва пропорцията 1 MB = 1024 KB. Така на всеки 1 MB се получава 24 KB, които потребителят не е ползвал, не е потребител, съгласно измерванията, но се начислява на тези 24 KB съответната единична ставка, която води до формиране на фактурата по договора за потребени данни. При начисляване на съответните суми по договора, системата на ответника използва количеството KB, което е изчислено при преобразуването на 1 MB = 1024 KB , но не и това, което е измерено. Това се използва и при измерване на достигнатия лимит за мобилни данни. Издаването на фактури, измерването и изчисляването на данни и сметки се извършва автоматично, въз основа на предварително направен код.

Второ, автоматичното измерване на потребени мобилни данни използва стъпка от 5 KB. Следователно на стъпка от 5 KB, макар и неизползвани реално, автоматичната система на ответника отчита потребено количество мобилни данни до горницата от 5 KB. Например: при използвани 11 KB, системата отчита потребление от 20 KB.

Трето, подобен е алгоритъмът за измерване на количеството време при провеждане на разговори. Стъпката на измерване на време на разговор е 2 минути. Това означава, че на всеки разговор, който не е до четното число 2, 4, 6, 8 и т.н., се измерва използвано време за разговор до съответното число. Така например при разговор от 3 минути, автоматичната система измерва 4 минути. Въз основа на измереното количество време, продължителност на разговора, се начислява и сумата по услугата за разговори, която е базирана като единична ставка на минута. Измерването има значение и при отчитане на достигане до лимита за проведена продължителност на разговори, съгласно тарифния план.

Четвърто, сумите, посочени във всяка една фактура на ответника по пера е без ДДС, а крайната сума по фактурата е с ДДС.

Посочените от съда стъпки са посочени в издаваните фактури, но не са посочени в договора или ОУ. Не е посочено и преобразуването от MB в KB.

Информацията е служебно получена по гр. д. № 45065/2023 г. по описа на СРС, по което е отправено преюдициално запитване по отношение на въпрос за развитие на Правото на ЕС, за което е образувано дело С-806/24 и С- 502/25. Доколкото информационната система на ответника е еднаква за цялата територия и няма доказателства за нейната промяна, то съдът приела тази служебно получена информация. Освен това съдът се солидаризира с въпросите и мотивите по преюдициално запитване, за което е отправено C- 821/24.

Конкретно по делото

Искът е предявен за сумата от 19.98 лева от Фактура

7375487153/01.01.2025 г. (л.35,59 от делото). Не е посочено за точно коя сума от фактурата се отнася. Доколкото фактурата е за 181.92 лева, а искът е 19.98 лева, без да се уточнява за кое от всички пера се отнася, то съдът следва да се произнесе общо за всички пера, описани по фактура, но е ограничен от размера на иска, съгласно чл.6 ГПК. Следователно следва да се установи дали ответникът има право да начислява 19.99 лева от 181.92 лева по фактурата, независимо за кое перо се отнася.

По договор е представен договор за мобилни услуги и лизинг за номер +*. От него се установи съдържанието, кой е абонаментния план, таксата за абонаментния план, че е налице договор за лизинг и каква е вноската по лизинга. Съдът напълно кредитира представеното доказателство и доказателствено средства. Същото не е оспорено от страните. Договорът е от 31.07.2024 г. и изтича на 31.07.2026 г., поради което попада в процесния период (л.81-85,87 от делото).

По делото е представено заявление за смяна на адрес за ползване на услуга по номер +*, като от адрес на бул. Ломско шосе 166 се пренася на бул. Ломско шосе № 182. От него се установи, че ищецът се е съгласил, че за тази услуга ще се дължи такса в размер на 19.99 лева при следващата фактура (л.61 от делото). Съдът напълно кредитира така представеното доказателство.

Съдът напълно кредитира представените ОУ (л.9-24, 89-102 от делото).

Останалите писмени доказателства съдът не кредитира, тъй като се неотносими към делото – фактури за различен период (л.31-34 от делото), скорост за интернет (л.29-30 от делото), писмо от КРС (л.58 от делото), заявление за пренасяне на номер (л.86 от делото),

Съдът напълно кредитира представената и оспорена фактура (35, 59-60, 103-104 от делото). От нея се установи какви суми са начислени, за какъв вид услуги, т.е. по пера, техния размер.

При съпоставка на данните по фактурата, съобразявайки, че не всички суми са с ДДС, а само крайните, както и данните по договорите и заявлението, съдът установи следното:

Табл.1

Общо с по

Цена, ДДС, Телефонен

№ Услуга ДДС, Източник договор,

лева лева номер

лева лева

1 2 3 4 5 6 7

1 Абонаментен 33.32 6.66 39.98 л.81-85,87 39.99

п л а н Total от Unlimited делото

+*

2 Лизинг 109.99 л.81-85,87 109.99

• - от

делото

3 Общо: 33.32 6.66 149.97 - - 4 Абонаментен 8.31 1.66 9.97 няма Не е

п л а н Home представен

Internet 50

5 Такса ползване на 1.66 0.33 1.99 няма Не е

устройство +* представен 6 Еднократна такса 16.65 3.33 19.98 Л.61 от Не е

делото представен

7 Общо: 26.62 5.32 31.94 -

Общо по - - 181.92 - - -

фактура

Общо от колона

• - 181.91 - - -

4 от редове 3 и 6

На първо място следва да се отчете факта, че съгласно представената фактура месечния абонаментен план Total Unlimited без ДДС е 33.32 лева, а съгласно договор е 39.99 лева. Така при начисляване на ДДС върху 32.32 лева се получава обща сума от 39.98 лева. Затова по сметки общата сума от колона 4 от редове 3 и 6 се получава 181.91 лева. Тази сума не съответства със сумата по фактура с 0.01 стотинка, която е по-голяма. Това разминаване идва от грешката при пресмятанията.

Но с оглед договореностите между струните, че страните са се договорили за сума от 39.99 лева, то съдът следва да приеме, че ответникът е имал право да начисли, издаде фактура и да иска сумата от 39.99 лева, на основание договор за мобилни услуги абонаментен план Total Unlimited. При съпоставка на данните се установи, че ответникът е имал право да начисли и сумата от 109.99 лева по фактурата на основание сключен договор за лизинг. И двете суми се отнасят към мобилен номер +*, което е част от основанието за тяхното начисляване. Следователно от сумата 181.92 лева по процесната сума ответникът е имал право, сиреч основание, да начисли сумите от 39.99 лева и 109.99 лева с ДДС.

Съдът следва да отбележи, че двете страните имат изключително лошо процесуално поведение, като не са ангажирани никакви доказателства досежно договор за мобилен номер +* както и Абонаментен план Home Internet 50 и Такса ползване на устройство. Нито една от страните не представя договора, който следва да бъде в писмена форма, съгласно чл.159, ал.1 ЗЕС.

Но по делото е представено заявление за смяна на адрес, носещо подписа на двете страни (л.61 от делото). Това заявление не е оспорено от страните, включително от ищеца. Носи неговия подпис. Видно от него става въпрос за промяна на адрес за мобилен номер +*. В него страните са се договорили да се начисли еднократна такса в размер на 19.99 лева. Следователно, с това заявление ищецът извънсъдебно признава факт, че между страните е налице договор за мобилен номер +*.

Видно от представените касови бележки, които ищецът представя към ИМ (л.28 от делото), същият е заплатил сумата от 155.30 лева и 26.62. Като се събере общо се получава 181.92 лева, което е по процесната фактура.

Следователно от представеното заявление за смяна на адрес се установи, че ответникът е имал право да начисли сумата от 19.99 лева, на основание такса за смяна на адрес.

Следователно от представеното заявление за смяна на адрес се установява, че между страните е налице и друг договор. С оглед факта, че се сменя адрес, то следва, че услугата е фиксирана, свързана с местоположение (конкретен обект – къща, апартамент или търговски обект ), а не с мобилни данни, т.е. може да бъде свързано с предоставяне на телевизия, интернет или домашен телефон или и трите. Следователно индиректно, по веригата от косвени доказателства, ответникът успя да докаже и наличието на друго основание за начисляване на суми, а именно фиксирана услуга за телефон, интернет, телевизия или и трите.

Ответникът успя да докаже по веригата от косвени доказателства и доказателствени средства и наличието на друго основание за начисляване на сумите към процесната фактура, освен тази за абонаментен план Total Unlimited, Лизингови вноски, и такса за смяна на адрес.

По делото не се установи каква е тази услуга. Но ищецът няма изложени твърдения в исковата молба за сумите по този абонаментен план за Home internet 50. Ищецът не е оспорил фактурата в тази част за месечната такса за този план и таксата ползване на устройство. Следователно, нито от поведението на страните в процеса, нито в представените доказателства е налице спор за размера на сумата по посечения абонаментен план Home Internet 50 и месечна такса за ползване на устройство.

Така доколкото не се спори по техния размер на тези суми, а ответникът доказа индиректно, че е налице такава облигация между страните като основание, съдът приема, че ответникът е имал основание да начисли сумата от 8.31 лева или 9.97 лева с ДДС за абонаментен план Home Internet 50 и 1.66 лева или 1.99 лева с ДДС такса за еднократно ползване на устройство.

Доколкото ищецът оспорва само 19.99 лева от посочената фактура и с оглед установения факт, че същата се отнася като еднократна такса за промяна на адрес, то съдът приема, че ищецът именно оспорва само тази такса за смяна на адрес.

Освен това, съгласно указанията по чл.278, ал.4 ГПК, дадени в Определение № 901 от 15.01.2026 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 14004/2025 г., в разглеждания случай предмет на спора е дължимостта на конкретна парична сума в размер на 19, 89 лева, начислена въз основа на договор за мобилни услуги, представляваща еднократна такса за смяна на адрес на потребителя, както и увеличение на месечната такса в размер на 3, 00 лева, за което се твърди, че потребителят е бил предварително уведомен един месец преди влизането му в сила. Спорът е ограничен до това дали тези суми са дължими по силата на договора и приложимите общи условия, като не се засягат въпроси относно прекратяване на договора, начисляване на неустойки, налагане на санкционни последици за потребителя или възникване на неблагоприятни правни последици вследствие на неплащане.

С оглед представеното от ответника заявление, с което изрично е посочено, че се начислява сумата от 19.99 лева, което заявление носи подписа на ищеца и не е оспорено от него, то съдът приема, че ответникът успя да докаже основание на начисляване на 19.99 лева.

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следва да прецени дали тази такса за смяна на адрес е неравноправна. Съдебната практика в България по отношение на таксите в потребителски договори (често наричани „административни такси“ или „такси за обслужване“, включително за смяна на адрес) се основава на принципа за реално извършен разход. Ако търговецът не може да докаже, че таксата съответства на конкретни усилия или разходи, съдът я обявява за неравноправна.

При така направените доказателствени искания съдът приема, че таксата представлява промяна на адреса на доставяната услуга. Доколкото услугата е предоставяне с оглед мястото на обекта (стационарна услуга – интернет), което изисква допълнително включване към мрежата, кабели и други дейности по свързването на новия обект, съдът приема, че е налице реално извършен разход. Ето защо самата промяна на адреса при тези стационарни услуги, които се определят от местонахождението на обекта, такава такса е пропорционална и законова, защото доставчикът на услуга прави допълнителен разход за същия потребител, като променя мястото на изпълнение на договора. Мястото на изпълнение на договора е съществен елемент от самото съдържание на договора и неговата промяна се осъществява само със съгласието на двете страни. С оглед факта, че са налице и допълнително разходи, съдът приема, че тази такса е пропорционална, тъй като доставчикът е принуден да промени мястото на изпълнение на сделката, което налага и допълнителни разходи, които не са били предвидени към момента на сключване на първоначалния договор.

Освен това, тази такса не попада в никоя от дефинициите по чл.143 ЗЗПотр., поради което не е неравоправна.

С оглед изложеното, съдът приема, че искът е неоснователен. Ответникът успя изцяло да докаже наличието на основание и размер на посочената сума.

По твърденията на ищеца в ИМ

Не е основателно твърдението на ищеца, че ответникът незаконно е начисли такса от 3.00 лева и това представлява пепоискана търговска услуга.

На първо място, видно от оспорената от ищеца фактура, която е въведена в обстоятелствената част на ИМ и в петитума на ИМ, същата не включва такса от 3.00 лева. Следователно процесната фактура не включва това увеличение на таксата от 3.00 лева по месечния абонаментен план. Тази фактура не включва такава сума. Така основанието, на което е предявен иска не е включено в оспорената от ищеца фактура.

Второ, видно от неоспорената от страните кореспонденция, ответникът изпратил съобщение до ищеца на 03.12.2024 (л.27 от делото), с което го уведомява, че от 05.01.2025 г. месечната такса за мобилна услуга се увеличава с 3.00 лева. Оспорената от ищеца фактура обхваща периода от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г., а твърденията на ищеца за неравноправна клауза и непоискана търговска услуга обхващат друг период. На това основание твърденията на ищеца за неравноправност, незаконосъобразност не са основателни, тъй като процесната фактура и оспорена от ищеца не обхваща периода на увеличаване на таксата с 3.00 лева.

По делото не се установи сумите, които са включени в процесната фактура да са начислени без съгласието на ищеца. По всички от тях е налице договор с посочения размер суми. Налице е правно основание за тяхното начисляване. Не са налице предпоставките по чл.62 ЗЗПотр.

Следва да се отбележи, че със Заповед № 464 от 10.01.2025 г., издадена от председателя на КЗП на ответника е забранено да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68к, т. 6, пр. първо от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: дружеството да изисква от потребителите незабавно или разсрочено плащане на доставени от него стоки и услуги, които не са поискани от потребителите - „За да посрещнем нарастващите дигитални нужди, подобряваме абонаментния ви план с повече национални минути, повече МВ и по-добра скорост, за да бъдете подобре свързани и информирани за нещата, които са важни за вас…. за да продължаваме да предлагаме висококачествени услуги, от 05.01.2025 г. се променя месечната такса, както и цената на определени услуги, описани подолу...“

Заповедна е отменена съгласно Решение № 16491/ 14.05.2025 г., постановено по адм. д. № 1923/2025 год. по описа на Административен съд София-град, което е оставено в сила, съгласно Решение 1669/16.02.2026 г. по адм. д. № 7362/2025 г. по описа на ВАС.

С оглед изложеното, исковата молба е неоснователна. Ответникът успя да докаже наличието на основание.

По разноските

С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

В ОИМ ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.

Съгласно действащата към момента на приключване на съдебното дирене разпоредба на чл.25 НЗПП, възнаграждението е от 200.00 до 450.00 лева. Ответникът не е посочил конкретна сума. С оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените действия от юрисконсулта, който не прилага в пълен обем всички доказателства към ОИМ и пропуска да представи договора по абонаментния план Home Internet 50 съдът приема, че следва да се определи в минимален размер, а именно 200.00 лева или 102.26 евро.

Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати сума от 102.26 евро на ответника.

Воден от горното, СЪДЪТ