Решение № 64 от 16.5.2025 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 104/2025 г.

Производството е по глава двадесет и първа от НПК. С присъда № 73 от 12.12.2024г., постановена по НОХД № 427 по описа за 2024г., на Разградския районен съд, подсъдимият Н. Н. М., роден на •••. в гр.Исперих, обл. Разград, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, с постоянен адрес - гр.Завет, ул.•••, ЕГН ••••••••••, е признат за виновен за това, че на 08.02.2023г. в гр. Разград, обл. Разград, пред състав на Административен съд гр. Разград, с председател С. Р. и секретар П. М., в публично заседание по административно дело № 308/2022г. на АС гр.Разград, като свидетел, устно и съзнателно е потвърдил неистина относно факти свързани с местоживеенето на заявителя И. Х. Х. в гр.Кубрат, на ул.•••, към момента на подаване на Заявление-декларация с № К-3184/27.10.2022г. по описа на ДСП гр.Кубрат за отпускане на целева помощ за отопление и изпълнение на процедурата по чл.27, ал.5 и ал.6 от ППЗСП, като е посочил: Тъстът ми живееше на адрес в гр.Кубрат, ул. •••...Към момента на подаване на документите в Дирекция „Социално подпомагане“ живееше в гр.Кубрат.“ - престъпление по чл.290, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ. С посочената присъда, РРС е постановил писмените доказателства: Заявление - декларация с вх. № ЗСП/Д-ЗЗ-К-3184/2022г.; уведомление от 02.11.2022г, социален доклад, заповед за отказ от подпомагане, лист за извършен предварителен контрол, опис, протокол за извършен оглед по настоящ адрес от 30.11.22г., след влизане в сила на присъдата, да бъдат върнати на Агенция за социално подпомагане - ДСП гр. Кубрат. Против присъдата е подадена въззивна жалба, ведно с допълнителни съображения от адвокат А. С. – защитник на подс. Н. Н. М., ведно с допълнителни съображения. Оплакването е, че присъдата е неправилна, тъй като е необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан подсъдимия за престъплението, за което е предаден на съд. Няма искане за събиране на доказателства. В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят и подсъдим Н. Н. М. не се явява, като по делото са налице данни, че същият в проведен с него телефонен разговор е уведомил служител в наказателно деловодство на съда, че е уведомен за днешното съдебно заседание, няма да се яви, тъй като е в София, не дължи на лично участие в процеса и, че адвокатът му ще го защитава. В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимия релевира оплаквания, че в постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 02.08.2023г., предявено на обвиняемия Н. Н. М./сега подсъдим/ на 08.08.2023г. е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в корекция в годината 2023 /над забелено с бял коректор е нанесено ръкописно числото 3 в годината, в която се твърди от обвинението, че е извършено инкриминираното деяние/, което е довело до ограничаване правото на обвиняемия да научи/разбере в какво е обвинен, респективно да може да се защитава пълноценно. Искането е да бъде изключено като годен доказателствен източник - постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 02.08.2023г., предявено на обвиняемия Н. Н. М./сега подсъдим/ на 08.08.2023г., като в тази връзка счита, че въззивния съд следва да обсъди това оплакване предвид задължението му да проверява изцяло правилността на атакуваната присъда. Сочат се и други възражения - не е направен от РРС в мотивите на атакувания съдебен акт анализ на доказателствените източници и съдът не е изпълнил и задълженията си да даде отговор на всички направени от защитата възражения, което води до нарушаване на правата на страна в процеса, включително и по отношение на обстоятелството относно постоянния и настоящ адрес на И. Х. Х., който е подал заявление – декларация до ДСП – Кубрат за отпускане на целева помощ за отопление, цитира се и практика, която според защитата е относима към настоящия случай. Преписи от жалбата и от допълнителните съображения са връчени своевременно на Районна прокуратура – Разград и не са подадени възражения по чл. 322 НПК. В съдебно заседание пред въззивния съд, участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура – Разград пледира да бъде потвърдена изцяло обжалваната присъда като законосъобразна и правилна. В този аспект счита, че направените от защитата на подсъдимия възражения, че в постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 02.08.2023г., предявено на обвиняемия Н. Н. М./сега подсъдим/ на 08.08.2023г. е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в корекция в годината 2023 /над забелено с бял коректор е нанесено ръкописно числото 3 в годината, в която се твърди от обвинението, че е извършено инкриминираното деяние/, което е довело до ограничаване правото на обвиняемия да научи/разбере в какво е обвинен, респективно да може да се защитава пълноценно и да бъде изключено това постановление като годен доказателствен източник, следва да бъдат отхвърлени като недопустими. Това е така, според представителя на прокуратурата, тъй като към настоящия момент не може да се направи такова възражение с оглед наличието на изрична забрана в тази насока чл. 248, ал. 3 НПК, в която е посочено, че не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуални правила по ал.1 т.3, ако същите не са били направени в разпоредителното заседание, а защитата на подсъдимия ги прави за първи път едва сега при разглеждане на делото пред въззивния съд. От друга страна в подкрепа на предходното изразява становище, че с обвинителния акт внесен в РС-Разград срещу подс. Н. М. е посочена правилната дата, на която е осъществен състава на престъплението, тоест подсъдимият е имал е възможност своевременно да ангажира защитата си, което е и сторил с наемане на защитник и явяване пред съда, поради което не му е нарушено правото да научи в какво е обвинен, както и да може пълноценно да се защитава срещу това обвинение. Относно другите възражения на защитата, касаещи оплаквания за допуснати нарушения при изготвяне на присъда и мотивите, представителят на прокуратурата счита че първоинстанционният съд правилно е установил предмета на доказване, рамките на който е бил поставен с обвинителния акт, като са събрани необходимите доказателства в тази насока. В този аспект изразява становище, че обстоятелството относно постоянния и настоящ адрес на лицето е от съществено значение при определяне на помощите от Закона за социално подпомагане, тъй като същият е от значение за конкретността на общинската администрация, която се ангажира за провеждане на процедура, за отпускане на такава помощ, определящ е по отношение на това обстоятелство и е от съществено значение, къде е посочено, че живее лицето, на което да бъде отпусната социална помощ. Това е обуславящо за започване на самата процедура. Ето защо, участващият по делото прокурор намира, че първоинстанционния съд правилно е обсъдил доказателствата по делото, като ги е оценил поотделно в тяхната съвкупност и правилно е признал подсъдимия за виновен, в извършване на престъпление, за което е предаден на съд. Относно наложеното от районния съд по отношение на подсъдимия наказание, представителят на обвинението, счита, че то е съобразено със смекчаващи отговорността вината обстоятелства и е справедливо като съдът правилно е отложил изтърпяването по реда на чл. 66 НК. Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното: От фактическа страна: Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 27 НПК, чл. 371, т. 1 НПК, при което подсъдимият и защитникът му са се съгласили да не се провежда разпит на по-голямата част от свидетелите, поради което разпити на съответните свидетели не са извършвани, а съдът е прочел протоколите за тези разпити по реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.283 от НПК. В съдебното заседание са разпитани свидетелите за които такова съгласие не е било налице. Установено е по делото, че подсъдимият Н. Н. М. е живеел в град Завет и е работел като юрисконсулт при Община Завет. През лятото на 2022г. подсъдимият е сключил граждански брак с Н. Х., дъщеря на свидетеля И. Х. и В. Х.. Роден е на ••• г. в гр.Исперих, живее в гр. Завет. Същият е с висше образование, женен, неосъждан. През месец октомври 2022г. година свидетелят И. Х. е имал адресна регистрация и постоянен адрес в гр. Кубрат, на ул. •••. На този адрес той е имал наследствен имот, от който притежавал дял, но не живеел в имота. Имотът представлявал къща с дворно място. Още през 1986г. св. И. Х. е напуснал посочения адрес, както и гр. Кубрат и е отишъл да живее в гр.София, където не е бил адресно регистриран. Години наред той е работел като строителен работник и живял на квартира в гр. София, като в някои периоди работел в Р Гърция и Р Турция. По време на неговото отсъствие за известно време, къщата е била обитавана от възрастна жена - А. И. М.ова, която на 27.11.2021г. е починала. През 2020г. здравословното състояние на св.И. Х. се е влошило и той се е прибрал в България, за да се лекува. Завръщайки се той се е настанил при по - голямата си дъщеря в гр. София, заедно със съпругата си. Къщата в гр. Кубрат, на ул. •••, е била полуразрушена и не е била годна да бъде обитавана. От гр.София до обл. Разград, И. Х. се предвижвал с л.а. “Фолксваген голф“ с ДК№ •••, който бил регистриран от 05.08.2021г. на името на съпругата му - св.В. Х.. Последното се установява и от показанията на св.И. Х. /по досъдебното производство/, и от приложена справка относно движението на л.а.“Фолксваген голф“ с ДК№ •••, който бил ползван от И. Х. и неговата съпруга когато пътували от гр. София. Видно от маршрута на автомобила за периода от 01.06.22г. до 28.10.22г. той само е преминавал през град Кубрат, без да се задържа там, като обичайното движение на лекия автомобил през област Разград е било по маршрута от гр. Русе - гр. Кубрат - гр. Исперих и обратно. С оглед длъжността, която е заемал, подсъдимият Н. М. е бил наясно с изискуемите правни предпоставки за предоставяне на социални помощи за отопление на живущите на територията на община Завет, съгласно Наредба РД - 075 от 16.08.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Той предложил на своя тъст - И. Х. да се възползва от тях и да подаде заявление за такава помощ. Съгласно чл. 4 от Наредба РД-075 от 16.08.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, гражданите е следвало да подават заявление - декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в дирекции "Социално подпомагане". В заявление - декларацията задължително се е заявявало видът на ползваното отопление, както и адреса на лицето. Първоначално св. И. Х. се е опитал да подаде заявление - декларация в ДСП гр. София, където живеел при по - голямата си дъщеря, но от там му отказали, тъй като имал адресна регистрация с постоянен адрес в гр. Кубрат на ул. ••• и това заявление следвало да бъде подадено в социалната служба на гр. Кубрат. И. Х. решил да подаде такова заявление в социалната служба в гр. Кубрат, въпреки, че не живеел там. Той попълнил заявление - декларация и го предал на подсъдимия Н. М., който чрез куриерската служба на „Еконт“ го е изпратил в ДСП гр. Кубрат. На 27.10.22г. заявлението на св.И. Х. постъпило в ДСП гр. Кубрат и е било заведено под № ЗСП/Д-ЗЗ-К-3184/2022г. В това заявление И. Х. декларирал, че е женен, безработен, лице с трайно увреждане. Не е декларирал доходи през последните шест месеца. Декларирал също, че заедно със съпругата си В. И. Х. обитават жилище в гр. Кубрат, на ул. •••, от което той притежавал 1/3 идеална част. След подаване на такова заявление - декларация, социалните работници по места е трябвало в 20 дневен срок от получаването му да извършат социална анкета и посещение на посочения от лицето настоящ адрес, за да изготвят социален доклад и мотивирано предложение за отпускане или отказ от целева помощ за отопление. Въз основа на техния мотивиран доклад Директорът на съответната дирекция за „Социално подпомагане“ е следвало да издаде Заповед за отпускане или отказ за отпускане на целева помощ за отопление. В изпълнение на разпоредбите на чл.12, ал.2 от ЗСП, чл.27 от ППЗСП и чл.4, ал.1 от Наредба РД-075 от 16.08.2008г., посоченият от И. Х. адрес в гр. Кубрат, на ул. ••• е бил посетен двукратно - на 28.10.22г. от социалния работник св. М. П. при ДСП гр.Кубрат и на 02.11.22г. от социалните работници - св. М. П. и св. Г. А.. И при двете посещения са били оставени уведомления по чл.27, ал.5 и ал.6 от ППЗСП, тъй като И. Х. не е бил намерен на посочения от него адрес на ул.•••. В горепосочените уведомления оставени от социалните работници е бил посочен ден и час за посещение и е била отправена молба към И. Х. да се яви в 3-дневен срок за справка в ДСП гр. Кубрат. Тъй като и при двете посещения И. Х. и съпругата му В. Х. не са се явили, за да бъде проведена социална анкета, на 07.11.2022г. от св. М. П. бил изготвен социален доклад, в който отразила, че жилището е негодно за обитаване, покрива е срутен, прозорците изпочупени, двора е обрасъл с бурени, поради което изготвила мотивирано предложение заявената социална помощ да бъде отказана поради невъзможност за извършване на социална анкета. Съгласно легалната дефиниция „социалната анкета“ пред служителите от ДСП представлявала дейност по установяване наличието на условия за упражняване правото за социални помощи. Социалната анкета се извършвала от социалните работници в ДСП, която се изразявала в проверки в дома на лицето, в проучването на документация и събирането на информация. Относно състоянието на къщата е бил извършен оглед на място, съпътстван от изготвен снимков материал. След като съобразил предложението на социалния работник - св. М. П., директорът на ДСП гр. Кубрат издала заповед № ЗСП/Д-РР-К-1249/22г., с която поисканата целева помощ за отопление от И. Х. е била отказана. След постановяването на този отказ от ДСП гр. Кубрат, дирекцията е била посетена от подс. Н. М., който провел разговор със св. М. П.. Той се представил като пълномощник на И. Х. и попитал защо не му е била отпусна целева помощ за отопление. Социалния работник — св. М. П. обяснила на подс. Н. М., че целевата помощ е била отказана, тъй като в хода на техните проверки е било установено, че И. Х. не живее на посочения адрес в гр. Кубрат на ул. ••• и жилището е негодно за обитаване. Подс. Н. М. заявил, че в момента И. Х. се намирал в болница и след като излезе има намерение да отремонтира жилището и да се установи трайно да живее в него. Подсъдимият настоявал, че след като И. Х. имал регистрация на горепосочения адрес и има жилище там, дори и да е необитаемо следва да бъде отпусната целева помощ за отопление. На 28.11.2022г. в ДСП гр. Кубрат е била депозирана жалба от името на И. Х. срещу заповед № ЗСП/Д-РР-К-1249/22 на Директора на ДСП гр. Кубрат. Жалбата е била регистрирана под вх.№ 17-94И-00-0504/22г. Във връзка с постъпилата жалба от името на И. Х. от Директора на ДСП гр. Кубрат е било разпоредено да бъде сформирана комисия в състав - М. П., Г. А. и С. И., която да извърши проверка на адреса в гр. Кубрат на ул. •••. Проверката е била извършена на 30.11.22г., като за това е бил съставен протокол и към него е приложен снимков материал, от който е видно, че действително жилището на ул.••• в гр. Кубрат е полуразрушено и необитаемо. С Решение № 17-РД06-0041/12.12.22г. Директора на РД “Социално подпомагане“ гр. Разград - Т. К. се произнесла по жалбата на И. Х., като я оставила без уважение. На 21.12.22г. в Административен съд гр. Разград била депозирана жалба от името на И. Х. против Решение № 17-РД06-0041/12.12.22г. Директора на РД “Социално подпомагане“ гр. Разград. Въз основа на депозираната жалба е било образувано Административно дело № 308/2022г. по описа на Административен съд - гр. Разград. В това производство, на основание чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл.13, ал.6 от ЗСП и във вр. с чл.4, ал.6 от Наредба № РД-075 от 16.08.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление следвало да бъде извършена проверка налице ли са били правните предпоставки, за да бъде отпусната целева помощ за отопление на И. Х.. В тази връзка, доколкото се оспорвала законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, на проверка подлежало и спазването на процедурата по извършване на социална анкета по чл.27 от ППЗСП. На 08.02.2023г. е било проведено публично заседание по горепосоченото административно дело в състав: Председател - съдия С. Р. и секретар П. М.. След като бил даден ход на делото са били допуснати исканите от страните разпити на свидетелите М. Х. П., Г. А. А. и подс. Н. Н. М. - зет на И. Х.. Преди да бъде престъпено към разпит на свидетелите съда изрично предупредил всички свидетели за наказателната отговорност, която носят за лъжесвидетелстване, по смисъла на чл.290, ал.1 от НК. В хода на разпита, който е бил проведен от съдебния състав на Административен съд - гр. Разград, въпреки, че е бил наясно, че И. Х. не е живеел на адреса в гр. Кубрат, на ул. •••, в своите показания подс. Н. Н. М. е заявил устно пред съда „... Тъстът ми живееше в гр.Кубрат, ул. •••, но тъй като покрива на самото жилище вече е увреден, в момента живее при нас в гр. Завет на ул. •••. Към момента на подаване на документите в Дирекция „Социално подпомагане“, живееше в гр.Кубрат...“. С решение № 26/17.02.2023г. по посоченото административно дело жалбата на И. Х. е била отхвърлена /решението е окончателно/, като съдът в мотивите си е обсъдил показанията на подс. Н. М. и посочил, че не ги кредитира и на тази база е приел, че процедурата по извършване на социална анкета е спазена и обжалваният акт е законосъобразен. Такава фактическа обстановка е приел и Разградския районен съд. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят промяна в описаната по - горе фактическа обстановка. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка районният съд е приел за безспорно установена от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели - св. М. П. и св. Г. А., както и от прочетените протоколи за разпит от досъдебното производство на свидетелите Н. И., Б. А., Х. Х., А. Х., както и от писмените доказателствени материали. В контекста на изложението, следва да бъде посочено, че районният съд е направил анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като е изложил доводи, кои от тях кредитира с доверие, и кои не кредитира, и защо, което напълно се споделя и от въззивния съд, поради което не се налага допълнителен или друг, различен от направения от районния съд анализ и оценка на доказателствените източници по делото. А именно: Свидетелите Н. И. и Б. А. са съседи на имота в гр. Кубрат и сочат, че познават И. Х., но същият от много години не живеел там и те не го виждали в този период. Свидетелите Х. Х. и А. Х. били уговорени да извършат ремонт на къщата и А. Х. контактувал с И. Х. в тази връзка, но и тези двама свидетели сочат, че в къщата никой не живеел и всъщност не ставало за живеене. Свидетелите в крайна сметка не започнали ремонт, а само изнесли вещи и набавяли материали, при което контактували с подсъдимия Н. М., с когото се виждали при имота в гр. Кубрат. Показанията на изброените свидетели се кредитират от съда, като явно правдиви. Всъщност и от прочетените показания на свидетелите И. Х., В. Х. и тяхната дъщеря Н. Х. /съпруга на подсъдимия/ се установява, че първият от тези свидетели не е живеел на адреса в гр. Кубрат в процесния период, макар тези свидетели да дават уклончиви отговори за някои обстоятелства. Конкретно свидетелките М. П. и Г. А., които са ходили на адреса, са установили, че никой не живее там - имотът бил необитаем и фактически негоден за обитаване и съседи им обяснили, че собственика от много години не живее там. Посочените доказателствени материали установяват категорично, че И. Х. в разглеждания период не е живял и не е пребивавал в имота, находящ се в гр.Кубрат, ул. •••, за където е поискал отпускане на помощ за отопление. Несъмнено е и че подс. Н. М. е знаел този факт - посещавал е имота и е бил наясно, че тъстът му /с когото бил в контакт/ не живее в гр. Кубрат, а в друг град. Въпреки това, съзнателно е потвърдил неистина в качеството си на свидетел по Адм. Д. № 308/22г. по описа на Административен Съд - Разград в съдебно заседание, проведено по делото на 08.02.2023г. Депозираните от подсъдимия показания пред Административен Съд - Разград се установяват от приложено по досъдебното производство копие от съдебния протокол от 08.02.2023г. Като взе предвид изложените по - горе съображения, настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия, че не е направен от РРС в мотивите на атакувания съдебен акт, анализ на доказателствените източници и, че съдът не е изпълнил задълженията си да даде отговор на всички направени от защитата възражения, което да води до нарушаване на правата на страна в процеса, включително и по отношение на обстоятелството относно постоянния и настоящ адрес на И. Х. Х., който е подал заявление – декларация до ДСП – Кубрат за отпускане на целева помощ за отопление, цитира се и практика, която според защитата е относима към настоящия случай. От правна страна: С оглед изложеното по - горе, настоящият въззивен съдебен състав намира за правилни и обосновани направените от районния съд правни изводи, а именно, че описаната фактическа обстановка налага следните правни изводи: Подсъдимият Н. Н. М. е осъществил състава на престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, тъй като на 08.02.2023г. в гр. Разград, област Разград, пред състав на Административен съд гр. Разград, с председател С. Р. и секретар П. М., в публично заседание по административно дело № 308/2022г. на АС гр. Разград, като свидетел, устно и съзнателно е потвърдил неистина относно факти свързани с местоживеенето на заявителя И. Х. Х. в гр. Кубрат, на ул.•••, към момента на подаване на Заявление - декларация с № К-3184/27.10.2022г. по описа на ДСП гр. Кубрат за отпускане на целева помощ за отопление и изпълнение на процедурата по чл.27, ал.5 и ал.6 от ППЗСП, като е посочил: Тъстът ми живееше на адрес в гр.Кубрат, ул. •••...Към момента на подаване на документите в Дирекция „Социално подпомагане“ живееше в гр. Кубрат.“. От обективна страна подсъдимият Н. М. е разпитан пред съдебен състав на Административен съд гр.Разград, в качеството на свидетел по АД № 308/23г. по описа на АС гр. Разград и след като е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 от НК, напълно съзнателно устно е потвърдил неистина, а именно че И. Х. живее в гр. Кубрат на ул.•••. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е бил наясно, че неговите показания са от съществено значение за решаване на административното дело по същество и то във връзка с обстоятелството, дали имота в гр.Кубрат, на ул.••• е бил обитаван от И. Х. преди и по време на подаване заявлението - декларация за отпускане на целева помощ за отопление. В случая пред Административен съд Разград е обжалван индивидуален административен акт, като съществен момент при преценката на законосъобразността на същия е бил отговора на въпроса - доколко е спазена административната процедура обуславяща издаването на този акт, конкретно изпълнена ли е процедурата по чл. 27, ал.5 и чл. 6 от ППЗСП. Същата процедура обхваща извършване на социална анкета и посещение на адрес. И именно защото заявителя не е живеел на адреса, такава социална анкета не е извършена и съответно е последвал отказ за отпускане на помощ. И. Х., като жалбоподател, е оспорвал изпълнението на тази процедура, с тезата, че е живеел в гр. Кубрат на ул.••• към този момент /опровергано от доказателствените източници, посочени по -горе в направения от РРС анализ на същите/. Именно за това по делото пред Административен съд - Разград са събирани доказателства за изясняване на този въпрос, при което и подсъдимият е разпитан като свидетел и съдът е взел решението си на базата на преценката си относно достоверността на показанията на подсъдимия. С оглед на това е ясно, че показанията на подсъдимия са били относими досежно релевантните и подлежащи на изясняване обстоятелства в административния процес. Ето защо и в контекста на изложението, настоящият въззивен съдебен състав от една страна намира, че цитираната от защитата на подсъдимия практика се отнася до различни фактически ситуации, а не до настоящия случай, а от друга - за неоснователни твърденията на защитата на жалбоподателя, че е достатъчно да е налице адресна регистрация по настоящ, респективно по постоянен адрес / град Кубрат на ул.•••/, за да има право И. Х. да получи процесната целева помощ, както и твърденията в тази връзка на защитата, че районният съд не е обсъдил обстоятелството относно постоянния и настоящ адрес на И. Х. Х., който е подал заявление – декларация до ДСП – Кубрат за отпускане на целева помощ за отопление. Относно направените за първи път /делото се разглежда за втори път – първият път първоинстанционната присъда на РРС е отменена с Решение с рег. № 62/24.07.2024г., постановено в публично съдебно заседание на 17.07.2024г. по ВНОХД № 202/2024г. на друг състав на Окръжен съд – Разград/ в съдебно заседание пред настоящия въззивен съдебен състав, проведено на 07.04.2025г., възражения, че в постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 02.08.2023г., предявено на обвиняемия Н. Н. М./сега подсъдим/ на 08.08.2023г. е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в корекция в годината 2023 /над забелено с бял коректор е нанесено ръкописно числото 3 в годината, в която се твърди от обвинението, че е извършено инкриминираното деяние/, което е довело до ограничаване правото на обвиняемия да научи/разбере в какво е обвинен, респективно да може да се защитава пълноценно, и поради което това постановление да бъде изключено като годен доказателствен източник, настоящият въззивен съдебен състав намира следното: От една страна, същите се явяват недопустими с оглед императивната разпоредба на чл.248, ал.3, във връзка с ал.1, т.3 от НПК, а именно - ал.3 „ В съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени“ и … ал.1 „ В разпоредителното заседание се обсъждат следните въпроси: „т.3 - допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници“. В този аспект следва да бъде посочено, че в Разпоредително заседание, проведено на 26.03.2024г. по НОХД № 71/2024г. по описа на Районен съд – Разград /по време на първото разглеждане на делото, видно от протокол с рег. № 154/26.03.2024г./ и в Разпоредително заседание, проведено на 14.11.2024г. по НОХД № 427/2024г. по описа на Районен съд – Разград /при повторното разглеждане на делото, видно от протокол с рег. № 565/14.11.2024г. / подсъдимият и/или неговият защитник НЕ СА направили каквито и да било възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3 на разпоредбата на чл.248 НПК/, а именно - допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/. Тоест такива възражения /включително и тези, направени едва сега в съдебно заседание на 07.04.2025г. пред настоящия въззивен съдебен състав, НЕ СА са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително и по почин на съдията- докладчик/. Напротив видно от протоколите от проведените разпоредителни съдебни заседания се съдържа изрично изявление на защитата на подсъдимия, че не са допуснати в ДП съществени отстраними процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Отделно от горното, настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни направените от защитата на подсъдимия, едва сега, в съдебно заседание на 07.04.2025г., проведено пред въззивния съд, възражения, че тъй като в постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 02.08.2023г., предявено на обвиняемия Н. Н. М./сега подсъдим/ на 08.08.2023г. е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в корекция в годината 2023 /над забелено с бял коректор е нанесено ръкописно числото 3 в годината, в която се твърди от обвинението, че е извършено инкриминираното деяние/, което да е довело до ограничаване правото на обвиняемия да научи/разбере в какво е обвинен, респективно да може да се защитава пълноценно, и поради което това постановление да бъде изключено от доказателствената съвкупност като годен доказателствен източник. Съображенията в тази насока са следните: С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 02.08.2023г., предявено на обвиняемия Н. Н. М./сега подсъдим/ на 08.08.2023г., му е предявено обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за това, че на 08.02.2023г. в гр. Разград, обл. Разград, пред състав на Административен съд гр. Разград, с председател С. Р. и секретар П. М., в публично заседание по административно дело № 308/2022г. на АС гр.Разград, като свидетел, устно и съзнателно е потвърдил неистина относно факти свързани с местоживеенето на заявителя И. Х. Х. в гр.Кубрат, на ул.•••, към момента на подаване на Заявление-декларация с № К- 3184/27.10.2022г. по описа на ДСП гр.Кубрат за отпускане на целева помощ за отопление и изпълнение на процедурата по чл.27, ал.5 и ал.6 от ППЗСП, като е посочил: Тъстът ми живееше на адрес в гр.Кубрат, ул. •••...Към момента на подаване на документите в Дирекция „Социално подпомагане“ живееше в гр.Кубрат.“ - престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Съдът констатира, че в процесното постановление, в посочената като година на извършване на деянието 2023 е видно, че е нанесен бял коректор върху последното число и отгоре върху коректора е изписано саморъчно числото 3, обаче не може да се установи безспорно, че белият коректор и изписаното върху коректора саморъчно число 3, са направени в момента, в който е предявено на обвиняемия обвинението, още повече, че съществува въпросът - може ли този бял коректор и саморъчно изписаното върху коректора число 3, да са поставени в един много по - късен момент, последващ този, в който му е предявено на 08.08.2023г. процесното обвинение…? В тази връзка в контекста на предходно изложеното следва да бъде посочено, че нито при предявяване на разследването, на 17.08.2023г., нито на 02.11.2023г., нито на 18.12.2023г., са направени посочените по - горе възражения. Напротив, видно от протоколите за предявяване на разследването на 02.11.2023г. и на 18.12.2023г., се установява, че обвиняемият е заявил, че се е запознал с доказателствените материали и веществените доказателства по разследването и, че НЯМА ВЪЗРАЖЕНИЯ. Направил е само доказателствени искания, които са подробно описани в протоколите. С обвинителен акт от 06.02.2024г. по ДП № 330-ЗМ-60/2023г. по описа на РУМВР - Разград, вх. № 487/2023г. по описа на Районна прокуратура - Разград, внесен в Районен съд – Разград с вх. № 1181/07.02.2024г., е предявено на Н. Н. М., роден на •••. в гр.Исперих, обл. Разград, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, с постоянен адрес - гр.Завет, ул.•••, ЕГН ••••••••••, обвинение в извършване на престъпление, за това, че на 08.02.2023г. в гр. Разград, обл. Разград, пред състав на Административен съд гр. Разград, с председател С. Р. и секретар П. М., в публично заседание по административно дело № 308/2022г. на АС гр.Разград, като свидетел, устно и съзнателно е потвърдил неистина относно факти свързани с местоживеенето на заявителя И. Х. Х. в гр.Кубрат, на ул.•••, към момента на подаване на Заявление-декларация с № К-3184/27.10.2022г. по описа на ДСП гр.Кубрат за отпускане на целева помощ за отопление и изпълнение на процедурата по чл.27, ал.5 и ал.6 от ППЗСП, като е посочил: Тъстът ми живееше на адрес в гр.Кубрат, ул. •••...Към момента на подаване на документите в Дирекция „Социално подпомагане“ живееше в гр.Кубрат.“ - престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Видно от протокол от проведеното на 26.03.2024г. разпоредително заседание по НОХД № 71/2024г. по описа на Районен съд – Разград /по време на първото разглеждане на делото/ и протокол от проведеното на 14.11.2024г. по НОХД № 427/2024г. по описа на Районен съд – Разград /при повторното разглеждане на делото / разпоредително заседание, се установява, че подсъдимият изрично е заявил, че е получил препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни, предхождащ момента на провеждане на посочените разпоредителни заседания, както и, че Е ЗАПОЗНАТ с обвинението. В контекста на изложението възниква въпросът – След като подсъдимият е запознат с предявеното му обвинение и е ангажирал упълномощен защитник /по делото е установено, че по отношение на обвиняемия/подсъдимия е осъществявана в пълен обем съответната процесуална защита/, защо нито той, нито защитникът му не са забелязали, че в постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 02.08.2023г., предявено на обвиняемия Н. Н. М./сега подсъдим/ на 08.08.2023г. е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в корекция в годината 2023 /над забелено с бял коректор е нанесено ръкописно числото 3 в годината, в която се твърди от обвинението, че е извършено инкриминираното деяние/, респективно защо не са направили възражения в тази насока когато е трябвало с оглед разпоредбата на чл.248, ал.3, вр. с ал.1, т.3 НПК…? Още повече, че единствено в проведеното пред Административен съд – Разград, на 08.02.2023г., публично съдебно заседание по административно дело № 308/2022г. на АС гр.Разград, подсъдимият Н. Н. М. като свидетел, устно и съзнателно е потвърдил неистина относно факти свързани с местоживеенето на заявителя И. Х. Х. в гр.Кубрат, на ул.•••, към момента на подаване на Заявление-декларация с № К-3184/27.10.2022г. по описа на ДСП гр.Кубрат за отпускане на целева помощ за отопление и изпълнение на процедурата по чл.27, ал.5 и ал.6 от ППЗСП, като е посочил: Тъстът ми живееше на адрес в гр.Кубрат, ул. •••...Към момента на подаване на документите в Дирекция „Социално подпомагане“ живееше в гр.Кубрат.“ Ето защо и като взе предвид изложените по - горе съображения, настоящият въззивен съдебен състав, счита, не е допуснато твърдяното от защитата, направено едва при повторното разглеждане на делото пред въззивния съд в с.з. на 07.04.2025г., възражение /подробно описано по - горе / за наличие на отстранимо процесуално нарушение, допуснато на ДП, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия /в случая - да научи в какво е обвинен и за да може да се защитава пълноценно по това обвинение/. И поради което, процесното постановление за привличане на обвиняем не следва да бъде изключвано от доказателствената съвкупност по делото. Относно наложеното на подсъдимия от РРС наказание по вид и размер за извършеното от него престъпление, въззивният съд се съгласява и споделя изцяло изложените от районния съд в тази насока, съображения. А, именно, че индивидуализирайки наказанието на подсъдимия Н. М., следва да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства - чистото му съдебно минало, наличие на добри характеристични данни. От друга страна подсъдимият е професионален юрист, което прави особено укоримо извършеното от него неправомерно деяние. В този аспект, правилно РРС е намерил, че на подсъдимия следва да се определи наказание в размер под средния и по-близък до минималния законов размер, а именно лишаване от свобода за срок от десет месеца, който извод изцяло се споделя и от настоящия въззивен състав. И тъй като са налице предпоставките за отлагане изпълнението на същото наказание, то изтърпяването му на основание чл.66, ал.1 НК следва да се отложи за изпитателен срок от три години, както правилно е приел и районния съд. Районният съд е постановил, че след влизане на присъдата в сила - писмените доказателства: Заявление -декларация с вх. № ЗСП/Д- ЗЗ-К-3184/2022г.; уведомление от 02.11.2022г, социален доклад, заповед за отказ от подпомагане, лист за извършен предварителен контрол, опис, протокол за извършен оглед по настоящ адрес от 30.11.22г., следва да бъдат върнати на Агенция за социално подпомагане ДСП гр. Кубрат, с което се съгласява изцяло и настоящият въззивен съдебен състав. При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон / по съображения, изложени подробно по – горе/, поради което намира, че присъдата на РРС следва да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна. Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,