Решение № 2679 от 25.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7472/2022 г.
Софийски градски съд25.05.2023 г.докладчик Анелия Маркова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20028876 от 11.04.2022 г. по гр.д.№ 4948 по описа за 2017 г. на СРС, Второ ГО, 178 състав, изцяло. ОСЪЖДА „ДЗИ –ж.“ ЕАД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“••••, съдебан адрес: гр.София, ул.••••- адв. Е.М., да заплати на Г. К. И., ЕГН ••••••••••, гр.София, ж.к.”••••, съдебен адрес: гр.София, ул.”••••- адв.К.Д., сумата в размер на 500 лв., представляващи адв.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Мотиви
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. С решение № 20028876 от 11.04.2022 г. по гр.д.№ 4948 по описа за 2017 г. на СРС, Второ ГО, 178 състав се: ОСЪЖДА „ДЗИ ж.“ ЕАД, да заплати на Г. К. И., на основание чл. 242, ал. 1 от КЗ , сумата от 3240 лева (три хиляди двеста и четиридесет лева) - сбор от платените от ищцата 2160 лева за месечни погасителни вноски по договор за банков кредит от 26.08.2008 г., след настъпване на застрахователно събитие „смърт“ на застрахованото лице Д.Г.И. на 10.05.2016 г., при действие на групова застрахователна полица с № 2012, застрахователно удостоверение с № 296342, сключена между праводателя на ответника „ОББ-Е.А.Д.Л.“ АД и „ОББ“ АД и от платени от името на Т.Д. И. 1080 лева, вземането за които е прехвърлено в полза на ищцата Г. К. И. с договор за цесия от 03.01.2017 г., за която ответникът е уведомен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2017 г. до окончателно изплащане на вземането. Подадена е въззивна жалба от „ДЗИ ж.“ ЕАД, ответник пред СРС. Решението се обжалва изцяло. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното решение. Сочи, че неправилно СРС бил приел, че в застраховката по групова застрахователна полица № 2012 е включен наследодателя на ищцата. В случая се касаело до застраховка в полза на кредитор по смисъла на чл.199 а КЗ, отм. В този смисъл СРС неправилно приравнявал тази застраховка на застраховка „Живот“. Затова и правилото на чл.236, ал.2 КЗ, отм. не намирало приложение. Предмет на индивидуалното застраховане по застрахователното удостоверение № 296342 относно Д.И. били неимуществени блага- живот и телесна цялост. Дружеството било изпълнило задължението си по чл.199 а, ал.2 КЗ и било включило Д.И. в качеството му на кредитополучател по договора за кредит, в застрахователното покритие по застраховката, след получаване на изричното му писмено съгласие, съобразно чл.233, ал.1, изр.2 КЗ, отм.. Това, обаче, не означавало, че процесната застраховка представлява застраховка „Живот“ по смисъла на Глава 21 КЗ, отм. Налице била разлика между застраховката по чл.199 а от КЗ, отм. и тази по чл.233 КЗ, отм. Тази по чл.199 а от КЗ, отм. представлявала „обезпечение“ в полза на кредитора. Счита, че индивидуалното застрахователно покритие на Д.И. било прекратено на основание уговореното между страните- Банката и Дружеството. В тази хипотеза волята на кредитополучателя Д.И. била ирелевантна и не било необходимо същият да бъде уведомяван за просрочени дължими премийни вноски по застраховката и да му се дава срок за изпъление, с предупреждение за отпадане на покритието му при неизпълнение в дадения в поканата срок; позовава се на съдебна практика, за която твърди, че била относима в конкретния случай. Банката била изпълнила задължението си и уведомила Д.И. за просрочените погасителни вноски по договора за кредит чрез кратко текстово съобщение на посочения мобилен телефонен номер. Следователно Д.И. бил уведомен, че неплащането на вноска по застрахователната премия в 30-дневен срок от съответния падеж на вноската, съпадащ с падежа на погасителните вноски по договора за кредит, това води до прекратяване на индивидуалното му застрахователно покритие като се аргументира с чл.196, ал.2 КЗ, отм вр. с чл.14, т.7 от ОУ към застраховката. Счита, че дори хипотетично да се приеме, че разпоредбата на чл.236, ал.1 и ал.2 КЗ, отм. е приложима към застраховката в полза на кредитор по чл.199 а от КЗ, отм., то тази покана следвало да бъде отправена до застрахования, който в случая бил банката. Кредитополучателят Д.И. не бил застрахован. Право да получи обезщетение имала банката, която била застраховано лице по застрахователния договор, арг. и от чл.233 КЗ, отм. Без значение по спора било, че премийните вноски се дължат от кредитополучателя. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго с което ищцовата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски. Въззиваемата страна, ищец пред СРС- Г. К. И., в законоустановения срок е подала писмен отговор на въззивната жалба, в която се излагат доводи за нейната неоснователност и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения – никъде в мотивите си СРС не сочел, че се касае до застраховка „Живот“ по смисъла на Глава 21 от КЗ, отм., както се сочело във въззивната жалба. Изградената във въззивната жалба конструкция била лишена от правен и житейски смисъл. Цитираната съдебна практика касаела съвсем различни хипотези. Липсата на възможност за длъжника да се откаже от договора по никакъв начин не дерогирало приложението на чл.236 КЗ, отм., която разпоредба имала императивен характер. Неоснователни били и съображенията, че обезщетението се дължало на банката. Липсвали доказателства, а и твърдения, че към банката е била изпращана покана в сочения от въззивника, смисъл. При това положение ответника бил в неизпълнение на задължението за уведомяване на длъжника за просрочието и респ. да недаване на срок за доброволно изпълнение. Претендират се разноски. По допустимостта на въззивната жалба: Въззивната жалба е допустима- Решението е връчено на въззивника на 10.05.2022 г и е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК- на 25.05.2022 г. /по пощата/, първи работен ден след 24 май. Налице е правен интерес за обжалване на решението на СРС. По основателността на въззивната жалба: Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата. След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес. По доводите във въззивната жалба: За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 242, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3240 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие „смърт“ на застрахованото лице, за изплатени месечни погасителни вноски по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. За да възникнело правото по чл. 242, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца било да установи сключване на договор за групова застраховка в полза на банката - кредитор, който покривал рискове, свързани със живота, здравето и телесната неприкосновеност на кредитополучателя /наследодател на ищцата/, настъпване на застрахователно събитие при действието на застрахователния договор, както и плащане от ищцата на задължения по обезпечения с процесната застраховка договор за кредит и размер на платените суми и прехвърляне на това вземане в нейна полза, за което длъжникът да е бил уведомен. В тежест на ответника било да докаже правопогасяващото си възражение, че е налице обстоятелство, изключващо отговорността му за заплащане на застрахователната сума - че е уведомил застрахования за прекратяване на договора за застраховка на соченото основание. По делото между страните не било спорно, а и се установявало от приетите писмени доказателства по делото, че на 26.08.2008 г. в гр.София, между наследодателя на ищците Д.Г.И., от една страна, и „ОББ“ АД, от друга, че е сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит за сумата от 60 000 лева (лист 7 от делото), която сума била усвоена от кредитополучателя. Кредиторът обезпечил вземането си по кредита с договорна ипотека върху недвижим имот, учредена в полза на кредитора „ОББ“ АД. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Договора, кредитополучателят се задължил за целия срок на действие на договора за кредит да сключи и поддържа от свое име и за своя сметка застраховката „Живот“ и имуществена застраховка за имота-обезпечение. Двете застраховки били сключени в застрахователни компании и при условия, съгласувани с банката, а банката имала качеството на ползващо се лице по тях (лист 9 от делото). Обстоятелството, че Д.Г.И. е застрахован кредитополучател при застраховател „ОББ-Е.А.Д.Л.“ АД и с бенефициер „ОББ“ АД, с начална дата на застраховката 02.09.2008 г., се установявало от приетото по делото и неоспорено от страните застрахователно удостоверение с № 296342 по групова застрахователна полица с № 2012 (лист 13 и л. 67 от делото). Между страните не се спорело, а и се установявало въз основа на препис-извлечение от акт за смърт с № 0150 от 11.05.2016 г., съставен вгр.София, район „Връбница“, че Д.Г.И. е починал на 10.05.2016 г. От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р В.М., което не било оспорено от страните и на което съдът е дал вяра като обективно и компетентно изготвено, се установявало, че застрахованото лице е страдало от злокачествено заболяване на десния бъбрек, като след клиничен преглед и хоспитализация, през месец ноември 2013 г. претърпял радикално лечение – операция. От заключението се установявало, че причината за смъртта на застрахования е напреднало злокачествено образувание – рак с множество метастази в мозъка, довели до летален изход. Поради това, както и предвид дефиницията на „заболяване“, установена в условията на застрахователното покритие към полица № 2012, а именно „всяко патологично състояние или състояние на анормално функциониране на органите на тялото на застрахованото лице, което не е причинено от злополука и подлежи на обективна диагноза“, СРС е приел, че е налице настъпването на застрахователно събитие „смърт поради заболяване“. Появата и развитието на болестта датирали няколко години след сключване на застраховката „Живот“, с което било изпълнено изискването на буква „А“ от частта с условията на обезщетения към полица № 2012 (лист 16 от делото). По делото не се установявало, че смъртта на застрахованото лице е настъпила вследствие на причина, посочена в т. 3.1 от изключенията, предвидени в приложимите към застраховката ОУ на лист 17 от делото, поради което застрахователното събитие представлявало покрит риск. От прието по делото удостоверение за наследници с № 708 от 26.05.2016 г., се установява, че починалият е оставил наследници по закон – ищцата, като негова преживявал съпруга, както Т.Д. И. и К.Д.И.. Между страните не било спорно и се установявало по делото, че ищцата и Т.Д. И. били изпратили съобщение за настъпване на смъртта на наследодателя им до застрахователя, ведно с молба за реализиране на застрахователните им права по договора (лист 21 и л. 68 от делото), по което искане бил постановен отказ на застрахователя за изплащане на застрахователна сума (лист 24 и лист 71 от делото), в който застрахователят се позовал на факта, че индивидуалното застрахователно покритие по сертификат № 2012296342, било прекратено към датата на настъпване на застрахователното събитие - 10.05.2016 г., считано от 28.12.2014 г., поради неплащане на застрахователните премии. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, тежестта на доказване, че бил налице изключен риск по смисъла на горепосочената клауза от Общите условия падала върху страната, която се позовава на нейното приложение – в случая за застрахователя. Съгласно т. 12
от договора, когато кредитополучателят бил сключил описаните застраховки при посочените от банката застрахователи, дължимите застрахователни премии по тях се издължавали заедно с дължимите месечни вноски по кредита и се прибавяли към посочения размер на погасителните вноски, като кредитополучателят се задължавал да осигури средствата, необходими за заплащане на застрахователните премии. Според т. 20
от договора, с внесените от кредитополучателя суми се погасявали първо вземанията на банката по договора за кредит; ако след погасяване на вземанията на банката внесените средства не били достатъчни за заплащането и на двете застрахователни премии, то се заплащала с предимство застраховка „Живот“; ако внесените средства не били достатъчни за застраховка „Живот“, но били достатъчни за имуществената застраховка, то се заплащала имуществената застраховка. Ако наличните средства не били достатъчни за заплащане на която и да е застраховка, частични плащания на застрахователни премии не се допускали. От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза (лист 138), допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза от 16.09.2020 г. (лист 175 от делото), както от 28.09.2020 г. (лист 185 от делото), които не били оспорени от страните и на които съдът е дал вяра, се установявало, че в периода от 29.09.2008 г. до 27.09.2019 г. за погасяване на ипотечния кредит били направени 123 бр. погасителни вноски в общ размер на 69 102, 50 лева, а за периода от 11.05.2016 г. до 15.05.2020 г., наследниците на починалия били направили погасителни вноски в размер на 25 770 лева по ипотечния кредит, като последната вноска по застрахователната премия била направена на 03.12.2014 г., преди настъпване на застрахователното събитие – 10.05.2016 г. Плащанията, извършени от наследниците на застрахования след неговата смърт били отнесени по реда описан в договора и били погасили задължения за лихва за забава и главница, но не и тези за дължимите застрахователни вноски. Ето защо, липсата на плащане на дължима вноска по договора за застраховка, действително, се установявало по делото. Същевременно, за да възникне правото на отказ на застрахователя да плати по договора, следвало последният да е уведомил застрахования, че счита договора за прекратен. Съгласно чл. 236 от КЗ , за да бъде договорът прекратен, следвало застрахователят да е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 236, ал. 2 от КЗ , да покани писмено застраховащия да заплати дължимата текуща застрахователна премия като му даде за последното срок не по-къс от един месец за изпълнение на задължението му и го предупреди за последиците от неплащане в срок. Едва след изтичане на законоустановения едномесечен срок от поканата и при липса на плащане в същия срок, за застрахователя възниквало субективното право да прекрати договора. Нормата на чл. 199а от КЗ не била приложима в настоящия случай, доколкото законодателят бил въвел система от специални правила за този тип отношения. В конкретния случай, не се установила писмена покана въобще да е изпращана и получавана от наследодателя на ищцата, като от изслушаното и прието по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х., на което съдът е дал вяра като обективно изготвено и безпристрастно, не се установявало до кредитополучателя да е изпращано и кратко текстово съобщение в тази връзка. За изясняване на спорното обстоятелство дали застрахованото лице е надлежно уведомено от страна на банката за дължими просрочени вноски по кредита, от ответника била представена и приета справка (лист 103 от делото), представляваща списък с дата и час на кратки текстови съобщения, в която се сочело, че от „ОББ“ АД са изпратени уведомителни съобщения за просрочени вноски до мобилен телефонен номер, за който ответната страна твърди, че е използван от покойното застраховано лице. Съдът не е дал вяра на справката, тъй като същата представлявала частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, който в конкретния случай не съдържал дата на съставяне, нито имало отбелязване за автор, подпис, печат или друг начин на удостоверяване на нейното авторство и вярност на съдържанието, но съдържала изгодни за ответната страна факти. Същевременно изпращане на кратко текстово съобщение не се установило от заключението на СТЕ, по начин, покриващ стандарта на чл. 154 от ГПК. От приетите по делото справки от мобилни оператори (лист 94, лист 97 и лист 100 от делото), се установявало, че мобилният номер, посочен в справката от ответника, не е регистриран при съответния оператор, както и че информация относно съдържанието на съобщенията не може да бъде предоставена от оператора. Ето защо, СРС е достигнла до извода, че срока по чл. 236 от КЗ , не е започвал да тече и за застрахователя ответник не е налице правото по чл. 236, ал. 3 от КЗ да прекрати действието на договора. Изискването за наличие на отправена покана и даден срок за изпълнение на застраховащия, както и за отрицателната предпоставка - неплащане в дадения срок, било заложено изрично в закона, като необходимо условие за прекратяване на застрахователния договор в хипотезите на чл. 236, ал. 3 и ал. 4 от КЗ , поради което и ответникът не можел да се позове валидно на клауза в ОУ, която противоречи на цитираната правна норма и предвижда автоматично прекратяване действието на договора без уведомяване като СРС се е позовал на решение № 1121 от 17.11.2016 г. по в. гр. д. № 1481/2016 г. на Окръжен съд – Бургас, което било в този смисъл. По изложените мотиви и към датата на настъпване на покрития риск - смърт, процесният договор бил действал между страните и с оглед настъпване на застрахователното събитие по същия, застрахователят-ответник дължал плащане на платените от наследниците на починалия задължения към банката. В случая ищцата излагала твърдения, че е носител на правото по чл. 242, ал. 1, изр. второ от КЗ, тъй като била заплатила дължимия остатък от кредита след настъпването на покрития застрахователен риск - смърт на застрахованото лице, а вземането на дъщеря по договора било цедирано в нейна полза, за което застрахователят бил уведомен. Изпълнението на дълга на кредитополучателя от наследника му по закон – съпруга и дете, било на законно основание по смисъла на чл. 242 от КЗ, тъй като последните били негови универсални правоприемници. Ето защо, същите имали право да претендират от ответника заплатените от тях суми по процесния договор за кредит след настъпване на застрахователния риск. От представените по делото и приети като писмени доказателства по делото 5 броя вноски бележки за плащания към „ОББ“ – АД: с дата 31.05.2016 г. и вносител Г. К. И., 28.07.2016 г. с вносител Г. К. И., 30.08.2016 г. с вносител Т.Д. И., 30.09.2016 г. с вносител Г. К. И., 28.10.2016 г. с вносител Т.Д. И., както и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установявало, че наследниците на кредитополучателя са платили в полза на банката общо сумата от 3 240 лева. От представения по делото договор за цесия от 03.01.2017 г., сключен между Т.Д. И., в качеството на цедент, от една страна, и Г. К. И., в качеството на цесионер, от друга, за прехвърлянето безвъзмездно на цесионера на вземането срещу „ОББ-Метлайф животозастрахователно дружество“ в общ размер на 1080 лева, представляващи регресно вземане във връзка със заплащане на сумата от страна на цедента по договор за банков кредит от 26.08.2008 г. и встъпване в правата на удовлетворения кредитор срещу застрахователя, за което застрахователят бил уведомен с приложеното към исковата молба уведомление, се установявало, че към приключване на съдебното дирене в производството пред СРС, титуляр на цялото вземане била ищцата, поради което предявеният иск за цялата сума бил основателен и като такъв следвало да бъде уважен в пълния претендиран размер ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Относно правната квалификация:
Отношенията между страните се развиват по КЗ, отменен.
Първоинстанционният съд е дал правна квалифакация на иска по чл.242, ал.1 КЗ, отм., съгласно която, когато застраховка "Живот" или "Злополука" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението.
При това положение въззивната инстанция приема, че СРС с оглед изложените факти в исковата молба и петутима на същата, е дал правилна правна квалификация на иска, с който е бил сезиран.
По съществото на спора:
Въззивната инстанция приема, че по делото е установено сключването на договор за групова застраховка в полза на банката - кредитор, който покрива рискове, свързани със живота, здравето и телесната неприкосновеност на кредитополучателя /наследодател на ищцата/.
С подписване на кредитния договор кредитополучателят, наследодател на ищцата, е изявил и воля да бъде страна по групов договор за застраховка "Живот", като във връзка с това е получил сертификат за възникналото застрахователно правоотношение.
Видно от представеното по делото /л.13 пред СРС/ застрахователно удостоверение № 296342 по групова застрахователна полица № 2012 като застраховател е посочен „ОББ-Е.А.Д.Л.“ ЗД АД, като бенефициент –ОББ АД и като застрахован кредитополучател – Д.Г.И.. Застрахователното покритие е „Застрахователната компания ще изплати остатъка по главницата от кредита, съгласно покритите рискове в гореспоменатата групова полица за следните рискове – смърт вследствие на заболяване или злополука и пълна трайна нетрудосопособност в следствие на заболяване или злополука“.
Сключването на застраховка „Живот“ и имуществена застраховка е изискване съгласно чл.20 от договора за предоставяне на ипотечен кредит.
Съгласно чл.12, ал.2 от договора за предоставяне на ипотечен кредит при сключени договори като този в горния параграф, кредитополучателят дължи заплащането на застрахователните премии, които се издължават заедно с дължимите месечни вноски по кредита и се прибавят към посочения размер на погасителните вноски, виж л.8 от делото пред СРС.
Относно прекратяването на договора за застраховка с наследодателя на ищцата:
Съгласно чл.14, т.7 от ОУ /л.57 и следв. по делото пред СРС/ прекратяването на индивидуалната застраховка се автоматично прекратява в случай на неплащане на дължимата за застраховката на застрахования клиент индивидуална застрахователна премия след изтичане на гратисния период.
Основен спорен въпрос по делото е дали към датата на настъпване на риска застрахователят все още е бил обвързан от застрахователния договор.
Срокът на този договор е уговорен до края на предвидения в договор за кредит срок на погасяване.
Застрахователното правоотношение може да бъде прекратено предсрочно от застрахователя при настъпване на определени предпоставки и защитната теза на ответника е съсредоточена именно върху установяването на една от тях - неплащане на месечна застрахователна премия, което е основание за преустановяване на действието на договореното застрахователно покритие.
Спорно по делото е и дали е необходимо уведомяване на кредитополучателя за просрочени дължими вноски и съответно дали е необходимо да му бъде предоставен срок за изпълнение или прекратяването настъпва автоматично по силата на чл.14, т.7 от ОУ.
Съгласно чл. 236, ал.2 КЗ, отм. застрахователят е длъжен да покани писмено застрахования да плати текущата премия в срок, който не може да бъде по-малък от един месец от получаването на поканата.
Ако текущата премия не бъде платена в срока по ал. 2, застрахователят може да намали застрахователната сума до размера на откупната стойност, когато текущите премии по застрахователния договор са платени поне за две години. В противен случай застрахователят може да прекрати договора- ал.3.
Ако застрахователното събитие настъпи преди намаляването на застрахователната сума или прекратяването на договора при условията на ал. 3, смята се, че застрахователната сума е намалена или че договорът е прекратен- ал.4.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС във връзка с приложението на чл. 236, ал.2 КЗ, отм., които по арг. от чл.272 ГПК следва да се считат и за мотиви на настоящето съдебно решение.
Разпоредбата на чл. 199 а КЗ, отм. не съдържа разпоредба, относима към прекратяването на застрахователен договор, сключен в полза на кредитор, а регламентира условията и редът за сключване на такива застрахователни договори, задълженията на застрахователя за предоставяне на информация и др. Същевременно разпоредбата чл. 199 а, ал. 6 КЗ, отм. урежда задължението на кредитора, в чиято полза се сключва застрахователния договор, да уведомява длъжника писмено за всички промени, действия, бездействия и други обстоятелства, които могат да имат за последица прекратяване на договора.
Съгласно чл. 196, ал. 1 КЗ, отм. застрахователният договор се прекратява с изтичане на срока, за който е сключен, както и в случаите, предвидени в кодекса, а чл. 196, ал. 2 КЗ, отм. визира възможност за прекратяване на договора и на основания, предвидени в него, когато обаче те не противоречат на правилата на добрите нрави и не се засяга необосновано интересът на потребителите на застрахователни услуги. Систематическото място на двете разпоредби в КЗ, отм. е в Част Четвърта - Застрахователен договор, Глава Осемнадесета- Обща Част. В същата Част Четвърта следващите Глави уреждат видовете застраховане- ИМУЩЕСТВЕНО ЗАСТРАХОВАНЕ, ЗАСТРАХОВАНЕ НА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ, ЗАСТРАХОВКИ "ЖИВОТ" И "ЗЛОПОЛУКА". В глава "Застраховки "Живот" и "Злополука" именно в нормата на чл. 234 КЗ, отм. е правната регламентация на тези застраховки, сключени в полза на трето лице, както и сключени върху трето лице, какъвто е настоящия случай.
По делото не са ангажирани от застрахователя-ответник/въззивник пред настоящата инстанция/ доказателства да е поканил кредитополучателя Д.Г.И. валидно и по предвидения ред да заплати дължимите от него застрахователни премии. Тезата на ответника, че уведомяването е извършено чрез отправяне на кратко съобщение на мобилен номер, притежаван от кредитополучателя е опровергано както от допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза, така и от представените от мобилните оператори данни.
От страна на застрахователя-ответник не са отправяни искания и до банката - кредитодател да инкасира застрахователни премии.
Налага се извод, че поради липса на надлежно уведомяване и предоставяне на срок за заплащане на просрочена премия не е настъпил ефекта на прекратяване на застрахователния договор на соченото от ответника основание - неплащане на дължимите застрахователни премии.
Макар и неизправна страна, застрахованият е продължил участието си в правоотношението, по силата на което обвързаният от договора застраховател дължи плащане при настъпване на риск, в случя смърт на застрахования кредитополучател.
Съгласно решения на ВКС с рег. № 147/2012 г. и № 83/2010 г. на ВКС, п о чл. 290 ГПК, при частично погасяване на разсрочена вноска, застрахователят разполага с правната възможност да упражни правото си на прекратяване на договора преди настъпване на застрахователното събитие и при настъпил падеж на съответната вноска от премията, само след като застрахованото лице реално получи писмено предупреждение, в който му се предоставя определен срок за изпълнение. Основният аргумент е, че с разпоредбата на чл. 202, ал. 2, изр.2 от Кодекса за застраховане /сега отменен/ законодателят изрично е предвидил фингирано връчване на писмено предупреждение в случаите, когато е налице пълно неизпълнение на задължението от застрахования, но не и при неплащане на част от дължимата разсрочена вноска на застрахователната премия.
Дори и в хипотезата на чл. 236, ал. 4 от КЗ - когато са били налице условията за прекратяване на застрахователния договор и застрахователното събитие е настъпило преди застрахователят да е упражнил правото си да го прекрати, е необходимо изпращането на писмена покана до застрахования да заплати текущата премия в едномесечен срок.
След като застрахователят, който носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване прекратяването на застрахователния договор към датата на настъпването на застрахователното събитие, с оглед твърденията си, не доказва тези обстоятелства, правилен е извода на СРС, че претенцията на ищцата е основателна.
По отношение уговорката за автоматичното прекратяване на действието на договора за застраховка съдът намира, че е в разрез с чл. 196, ал. 1 КЗ, отм., тъй като противоречи на чл. 236 КЗ, отм., предвиждащ отправяне на писмена покана до застрахования да плати текущата премия в срок, не по- малък от един месец, а ако това не бъде сторено, да намали застрахователната сума, ако текущите премии са били плащани поне две години и в противен случай-може да прекрати договора. Тази теза се налага и с оглед опосредствания начин на плащане на застрахователната премия/Трето лице кредитополучател- кредитор Притежател на полицата-Застраховател/ и при вменено задължение по договора за кредит на кредитополучателя да осигурява сумата за застрахователната премия като част от месечната си вноска по кредита, т.е. необходимо е третото лице /застрахован кредитополучател/ да бъде писмено уведомявано, че поради недостиг на средства по сметката му или по други причини, застрахователните премии не се плащат от кредитора на застрахователя, като съответно се предостави възможност на задълженото да плаща премиите трето лице да заплати премията в подходящ срок, съобразен с минималния срок, който чл. 236 КЗ, отм. предвижда за застрахования-страна по договора.
Ищцата е погасила част от остатъка от задължението на наследодателя си по договор за ипотечен кредит, а за останалата изплатена част от другия наследник има качеството на кредитор въз основа на договор за цесия; следователно същата се е суброгирала в правата на застрахования кредитор ОББ АД, и като такава следва да получи застрахователно обезщетение; налице са всички предпоставки на чл. 242 КЗ, отм.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода по спора пред настоящата инстанция обжалваното решение е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива се следват в размер на 500 лв., представляващи такива за платено адв.възнаграждение и такива следва да й бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Цитирани разпоредби
30- чл. 236, ал. 2 КЗ
- чл. 236 КЗ
- чл. 196, ал. 2 КЗ
- чл. 242, ал. 1 КЗ
- чл. 242 КЗ
- чл. 199
- чл. 154 ГПК
- чл. 180 ГПК
- чл. 259, ал. 1 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 272 ГПК
- чл. 273 ГПК
- чл. 280, ал. 3 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 196, ал. 1 КЗ
- чл. 199 КЗ
- чл. 233 КЗ
- чл. 234 КЗ
- чл. 236, ал. 4 КЗ
- чл. 236, ал. 3 КЗ
- чл. 12, ал. 2
- чл. 14, т. 7
- чл. 20
- чл. 202, ал. 2
- чл. 21, ал. 1
- чл. 233, ал. 1
- чл. 236, ал. 1
- чл. 236, ал. 3
- чл. 242, ал. 1
- чл. 258