Решение № 2679 от 25.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7472/2022 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. С решение № 20028876 от 11.04.2022 г. по гр.д.№ 4948 по описа за 2017 г. на СРС, Второ ГО, 178 състав се: ОСЪЖДА „ДЗИ ж.“ ЕАД, да заплати на Г. К. И., на основание чл. 242, ал. 1 от КЗ , сумата от 3240 лева (три хиляди двеста и четиридесет лева) - сбор от платените от ищцата 2160 лева за месечни погасителни вноски по договор за банков кредит от 26.08.2008 г., след настъпване на застрахователно събитие „смърт“ на застрахованото лице Д.Г.И. на 10.05.2016 г., при действие на групова застрахователна полица с № 2012, застрахователно удостоверение с № 296342, сключена между праводателя на ответника „ОББ-Е.А.Д.Л.“ АД и „ОББ“ АД и от платени от името на Т.Д. И. 1080 лева, вземането за които е прехвърлено в полза на ищцата Г. К. И. с договор за цесия от 03.01.2017 г., за която ответникът е уведомен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2017 г. до окончателно изплащане на вземането. Подадена е въззивна жалба от „ДЗИ ж.“ ЕАД, ответник пред СРС. Решението се обжалва изцяло. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното решение. Сочи, че неправилно СРС бил приел, че в застраховката по групова застрахователна полица № 2012 е включен наследодателя на ищцата. В случая се касаело до застраховка в полза на кредитор по смисъла на чл.199 а КЗ, отм. В този смисъл СРС неправилно приравнявал тази застраховка на застраховка „Живот“. Затова и правилото на чл.236, ал.2 КЗ, отм. не намирало приложение. Предмет на индивидуалното застраховане по застрахователното удостоверение № 296342 относно Д.И. били неимуществени блага- живот и телесна цялост. Дружеството било изпълнило задължението си по чл.199 а, ал.2 КЗ и било включило Д.И. в качеството му на кредитополучател по договора за кредит, в застрахователното покритие по застраховката, след получаване на изричното му писмено съгласие, съобразно чл.233, ал.1, изр.2 КЗ, отм.. Това, обаче, не означавало, че процесната застраховка представлява застраховка „Живот“ по смисъла на Глава 21 КЗ, отм. Налице била разлика между застраховката по чл.199 а от КЗ, отм. и тази по чл.233 КЗ, отм. Тази по чл.199 а от КЗ, отм. представлявала „обезпечение“ в полза на кредитора. Счита, че индивидуалното застрахователно покритие на Д.И. било прекратено на основание уговореното между страните- Банката и Дружеството. В тази хипотеза волята на кредитополучателя Д.И. била ирелевантна и не било необходимо същият да бъде уведомяван за просрочени дължими премийни вноски по застраховката и да му се дава срок за изпъление, с предупреждение за отпадане на покритието му при неизпълнение в дадения в поканата срок; позовава се на съдебна практика, за която твърди, че била относима в конкретния случай. Банката била изпълнила задължението си и уведомила Д.И. за просрочените погасителни вноски по договора за кредит чрез кратко текстово съобщение на посочения мобилен телефонен номер. Следователно Д.И. бил уведомен, че неплащането на вноска по застрахователната премия в 30-дневен срок от съответния падеж на вноската, съпадащ с падежа на погасителните вноски по договора за кредит, това води до прекратяване на индивидуалното му застрахователно покритие като се аргументира с чл.196, ал.2 КЗ, отм вр. с чл.14, т.7 от ОУ към застраховката. Счита, че дори хипотетично да се приеме, че разпоредбата на чл.236, ал.1 и ал.2 КЗ, отм. е приложима към застраховката в полза на кредитор по чл.199 а от КЗ, отм., то тази покана следвало да бъде отправена до застрахования, който в случая бил банката. Кредитополучателят Д.И. не бил застрахован. Право да получи обезщетение имала банката, която била застраховано лице по застрахователния договор, арг. и от чл.233 КЗ, отм. Без значение по спора било, че премийните вноски се дължат от кредитополучателя. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго с което ищцовата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски. Въззиваемата страна, ищец пред СРС- Г. К. И., в законоустановения срок е подала писмен отговор на въззивната жалба, в която се излагат доводи за нейната неоснователност и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения – никъде в мотивите си СРС не сочел, че се касае до застраховка „Живот“ по смисъла на Глава 21 от КЗ, отм., както се сочело във въззивната жалба. Изградената във въззивната жалба конструкция била лишена от правен и житейски смисъл. Цитираната съдебна практика касаела съвсем различни хипотези. Липсата на възможност за длъжника да се откаже от договора по никакъв начин не дерогирало приложението на чл.236 КЗ, отм., която разпоредба имала императивен характер. Неоснователни били и съображенията, че обезщетението се дължало на банката. Липсвали доказателства, а и твърдения, че към банката е била изпращана покана в сочения от въззивника, смисъл. При това положение ответника бил в неизпълнение на задължението за уведомяване на длъжника за просрочието и респ. да недаване на срок за доброволно изпълнение. Претендират се разноски. По допустимостта на въззивната жалба: Въззивната жалба е допустима- Решението е връчено на въззивника на 10.05.2022 г и е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК- на 25.05.2022 г. /по пощата/, първи работен ден след 24 май. Налице е правен интерес за обжалване на решението на СРС. По основателността на въззивната жалба: Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата. След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес. По доводите във въззивната жалба: За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 242, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3240 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие „смърт“ на застрахованото лице, за изплатени месечни погасителни вноски по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. За да възникнело правото по чл. 242, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца било да установи сключване на договор за групова застраховка в полза на банката - кредитор, който покривал рискове, свързани със живота, здравето и телесната неприкосновеност на кредитополучателя /наследодател на ищцата/, настъпване на застрахователно събитие при действието на застрахователния договор, както и плащане от ищцата на задължения по обезпечения с процесната застраховка договор за кредит и размер на платените суми и прехвърляне на това вземане в нейна полза, за което длъжникът да е бил уведомен. В тежест на ответника било да докаже правопогасяващото си възражение, че е налице обстоятелство, изключващо отговорността му за заплащане на застрахователната сума - че е уведомил застрахования за прекратяване на договора за застраховка на соченото основание. По делото между страните не било спорно, а и се установявало от приетите писмени доказателства по делото, че на 26.08.2008 г. в гр.София, между наследодателя на ищците Д.Г.И., от една страна, и „ОББ“ АД, от друга, че е сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит за сумата от 60 000 лева (лист 7 от делото), която сума била усвоена от кредитополучателя. Кредиторът обезпечил вземането си по кредита с договорна ипотека върху недвижим имот, учредена в полза на кредитора „ОББ“ АД. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Договора, кредитополучателят се задължил за целия срок на действие на договора за кредит да сключи и поддържа от свое име и за своя сметка застраховката „Живот“ и имуществена застраховка за имота-обезпечение. Двете застраховки били сключени в застрахователни компании и при условия, съгласувани с банката, а банката имала качеството на ползващо се лице по тях (лист 9 от делото). Обстоятелството, че Д.Г.И. е застрахован кредитополучател при застраховател „ОББ-Е.А.Д.Л.“ АД и с бенефициер „ОББ“ АД, с начална дата на застраховката 02.09.2008 г., се установявало от приетото по делото и неоспорено от страните застрахователно удостоверение с № 296342 по групова застрахователна полица с № 2012 (лист 13 и л. 67 от делото). Между страните не се спорело, а и се установявало въз основа на препис-извлечение от акт за смърт с № 0150 от 11.05.2016 г., съставен вгр.София, район „Връбница“, че Д.Г.И. е починал на 10.05.2016 г. От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р В.М., което не било оспорено от страните и на което съдът е дал вяра като обективно и компетентно изготвено, се установявало, че застрахованото лице е страдало от злокачествено заболяване на десния бъбрек, като след клиничен преглед и хоспитализация, през месец ноември 2013 г. претърпял радикално лечение – операция. От заключението се установявало, че причината за смъртта на застрахования е напреднало злокачествено образувание – рак с множество метастази в мозъка, довели до летален изход. Поради това, както и предвид дефиницията на „заболяване“, установена в условията на застрахователното покритие към полица № 2012, а именно „всяко патологично състояние или състояние на анормално функциониране на органите на тялото на застрахованото лице, което не е причинено от злополука и подлежи на обективна диагноза“, СРС е приел, че е налице настъпването на застрахователно събитие „смърт поради заболяване“. Появата и развитието на болестта датирали няколко години след сключване на застраховката „Живот“, с което било изпълнено изискването на буква „А“ от частта с условията на обезщетения към полица № 2012 (лист 16 от делото). По делото не се установявало, че смъртта на застрахованото лице е настъпила вследствие на причина, посочена в т. 3.1 от изключенията, предвидени в приложимите към застраховката ОУ на лист 17 от делото, поради което застрахователното събитие представлявало покрит риск. От прието по делото удостоверение за наследници с № 708 от 26.05.2016 г., се установява, че починалият е оставил наследници по закон – ищцата, като негова преживявал съпруга, както Т.Д. И. и К.Д.И.. Между страните не било спорно и се установявало по делото, че ищцата и Т.Д. И. били изпратили съобщение за настъпване на смъртта на наследодателя им до застрахователя, ведно с молба за реализиране на застрахователните им права по договора (лист 21 и л. 68 от делото), по което искане бил постановен отказ на застрахователя за изплащане на застрахователна сума (лист 24 и лист 71 от делото), в който застрахователят се позовал на факта, че индивидуалното застрахователно покритие по сертификат № 2012296342, било прекратено към датата на настъпване на застрахователното събитие - 10.05.2016 г., считано от 28.12.2014 г., поради неплащане на застрахователните премии. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, тежестта на доказване, че бил налице изключен риск по смисъла на горепосочената клауза от Общите условия падала върху страната, която се позовава на нейното приложение – в случая за застрахователя. Съгласно т. 12