Решение № 289 от 24.7.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 1375/2025 г.

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. А. Ч., ЕГН ••••••••••, против Наказателно постановление (НП) от 09.09.2025 г., с изх. № •••/09.09.2025 г., издадено от Заместник-министъра на културата, с което:

1. За нарушение на чл. 200, ал. 1, предл. първо от ЗКН, във вр. с чл.

83, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗКН й е наложено административно

наказание „глоба“ в размер на 6 000 лева;

2. За нарушение на чл. 228в от ЗКН, във вр. с чл. 193, т. 3 от ЗКН й е

наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000

лева;

3. За нарушение на чл. 228б от ЗКН, във вр. с чл. 192, ал. 1, т. 2, букви

„а“ и „б“ от ЗКН й е наложено административно наказание „глоба“

в размер на 3 000 лева.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Чрез процесуалния си представител адв. Д. П. поддържа жалбата, като в съдебно заседание и в представени писмени бележки пледира за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения (липса на номер на НП, предубеденост на актосъставителя) и неизяснена фактическа обстановка. Навеждат се доводи, че не е налице нарушение на ЗКН, тъй като дейностите представляват текущ ремонт, за който жалбоподателката е имала

предварително уведомително писмо от НИНКН от 2023 г., а по отношение на неизпълнението на ПАМ и непредставянето на документи се твърди липса на вина и недоказаност. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна се представлява от гл. юк. Д. А., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В подробна писмена защита излага аргументи, че нарушенията са безспорно установени. Подчертава, че поставянето на външна топлоизолация в защитена територия представлява намеса, променяща архитектурните характеристики, която подлежи на задължително съгласуване съгласно ЗКН, като ЗКН дерогира общия ред на ЗУТ. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна единствено по отношение на размера на наложените наказания.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ••• от 12.03.2025 г. от Г. А. Ш. – ръководител на РИОКН, ЦРП - Велико Търново към ГД ИОКН при МК, в присъствието на свидетелите А. Д. и К. Ч.. При съставянето на акта жалбоподателката е вписала, че ще представи писмени възражения, каквито са депозирани в срок, но са приети за неоснователни от АНО.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, в което е приета следната фактическа обстановка:

Съгласно Справка № •••/20.02.2024 г. от Службата по вписванията - Велико Търново. В. А. Ч. е собственик на 1/2 от 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор •••. както и на целия самостоятелен обект с идентификатор •••, находят се в сграда на адрес: гр. •••, ул. „•••“ № •••. ет. •••. aп. •••. въз основа на вписаните в същата служба нотариален акт за покупко-продажба № •••, том •••. рег. № •••, дело № ••• от 15.02.2019 г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот № •••, том •••. рег. № •••, дело № ••• от 15.02.2019 г.

В резултат на извършени проверки на място на 13.12.2024 г.. 18.12.2024 г.. 23.12.2024 г. и 02.01.2025 г. от служител на МК. е установено, че по фасадата на втория етаж на сграда с идентификатор •••.1. разположена в ПИ с идентификатор ••• по КК и КР на гр. •••, с адрес: ул. „•••“ № •••. са извършвани строително-ремонтни дейности, без предварително съгласуване по реда на Закона за културното наследство (ЗКН).

Въз основа на справка в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности, поддържан от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). се установява, че поземленият имот с идентификатор ••• попада в границите на групова недвижима културна ценност - архитектурно-строителна зона „Главна улица - „•••" - „•••“, част от „Историческо селище Велико Търново“, с категория „национално значение“, обявена с Протокол № ••• от 07.06.1999 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОНПК), утвърден от министъра на културата.

Допълнително, в Националния документален архив (НДА) на НИНКН се съхранява досие на сградата - къщата на Ал. Ч. и Ф. С., която е притежавала статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с индекс Bm-1141-666-VIII. Статутът на сградата е снет през 2008 г. във връзка с „Актуализация на предложението за групов паметник на културата „Архитектурно-строителна зона „Главна улица - „•••" - „•••“, съгласно Протокол № •••/14.07,2008 г. на Експертния съвет на НИПК и писмо № •••/17.07.2008 г. на НИПК.

С вх. № •••/24.08.2023 г. в НИНКН е постъпило запитване по електронна поща относно ремонт на фасадата на къщата на ул. „•••“ № •••, гр. •••, с описание: „за ремонт и реставрация, като се запазят декоративните елементи“ на втория жилищен етаж. В отговор, с писмо изх. № ••• г. НИНКН уведомява Заинтересованите лица, че описаните ремонтни дейности по фасадата на втория жилищен етаж не подлежат на съгласуване по реда и при условията на ЗКН. В същото писмо се подчертава, че при наличие на инвестиционни намерения, които променят външния вид на строежите, същите подлежат на съгласуване по реда на ЗКН.

На по-късен етап, с писмо изх. № •••г. (вх. № •••/02,01.2025 г. в МК). НИНКН изразява становище, че поставянето на топлоизолация по фасадата на сградата представлява промяна на външния й вид и съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН, проектната документация подлежи на съгласуване по реда на закона.

Въз основа на извършени на място проверки от служител на МК, осъществени в рамките на контролните правомощия по ЗКН. е установено следното:

В периода от 13.12.2024 г. до 02.01.2025 г. са извършени проверки на сграда с идентификатор •••.1, разположена в поземлен имот с идентификатор ••• по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КК КР) на град •••. Сградата попада в границите на групова недвижима културна ценност - архитектурно-строителна Зона „Главна улица - ••• - •••", част от ансамбъла „Историческо селище Велико Търново“, с категория „национално значение“.

Констатациите от проверките са подробно описани в Констативен протокол № •••/10.02.2025 г. по описа на МК. Протоколът е връчен с придружително писмо № •••/26.02.2025 г. по описа на МК лично, на г-жа В. Ч. - собственик на сградата.

При първата проверка, извършена на 13.12.2024 г. в присъствието на собственика, по северната фасада на сградата (откъм ул. „•••“) е било монтирано тръбно метално скеле. На фасадата са се извършвали външни строително-ремонтни дейности, включително поставяне на топлоизолация от стиропор на втория етаж. На прозореца на таванското помещение е монтирана допълнителна рамка, която изменя оригиналните архитектурни параметри. Над западния прозорец на втория етаж е бил поставен декоративен корниз от полистирол, монтиран върху топлоизолацията. Вследствие на горепосочените намеси са заличени оригинални декоративни елементи, видимо е променен външният вид на фасадата, а художествените й характеристики са нарушени. Поставената изолация е изменила равнината на фасадата и е нарушила нейния цялостен архитектурен облик.

Съгласно писмо-уведомление с изх. № •••/27.09.2023 г. от директора на НИНКН изпратено до г-жа Ч., на основание чл. 83. ал. 1, т. 2 от ЗКН, всички инвестиционни намерения, които водят до промяна във външния вид на сгради - обекти на културното наследство, подлежат на задължително съгласуване. Установените дейности не са били съгласувани по надлежния ред и представляват недопустими намеси в обхвата на недвижимата културна ценност, извършени в нарушение на закона и въпреки указанията на компетентния орган.

На място са установени работници на фирма „•••" ЕООД, гр. •••, ЕИК •••.

При последваща проверка на 18.12.2024 г., отново в присъствието на г-жа Ч.. е констатирано, че строително-ремонтните дейности продължават, въпреки направените устни предупреждения от страна на контролните органи. На обекта работят служители на същата фирма-изпълнител. Изискана е документация, както от собственика на обекта, така и от изпълнителя, удостоверяваща законосъобразността на извършваните дейности, но такава не е предоставена. Собственикът отказва съдействие и отрича получаването на писмо с изх. № •••/17.12.2024 г. На място й е съобщено, че предстои издаване на Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки (РППАМ).

На 23.12.2024 г., непосредствено преди връчването на РППАМ, е извършена нова проверка, която потвърждава, че строително-ремонтните дейности продължават. Разпореждането е връчено лично на г-жа Ч. срещу подпис.

Съгласно РП ПАМ вх. № 33-00-1116/02.01.2025 г. по описа на МК. на собственика са дадени следните писмени предписания:

1. Незабавно след връчването на РППАМ, да се спрат всички строително-ремонтни дейности по фасадата на сграда с идентификатор •••.1 по КК и КР на гр. Велико Търново, с административен адрес: ул. „•••“ № •••. гр. •••.

2. В срок от 1 (един) месец от връчване на РППАМ да се премахнат всички несъгласувани намеси по фасадата на сграда с идентификатор •••.1 по КК и КР на гр. •••, с административен адрес: ул. „•••" № •••, гр. •••.

РППАМ е обжалвано пред Административен съд - Велико Търново, като е образувано адм. д. № •••/2024 г. С Определение № 4008/30.12.2024 г. съдът спира предварителното изпълнение на разпореждането, но с Определение № 1019/07.02.2025 г. Върховният административен съд отменя това определение и постановява, че РППАМ подлежи на предварително изпълнение по силата на закона.

При последваща проверка на 02.01.2025 г. е установено, че разпоредените действия не са изпълнени. Строително-ремонтните дейности продължават. Скелето и оборудването остават на място, като на обекта присъстват работници на изпълнителя. Фасадата на втория етаж е боядисана в бежов цвят, различен от първоначалния „антично розово", документиран в приложен снимков материал. Равнината на фасадата на втория етаж е издадена напред спрямо първия, нарушена е нейната гладкост, а дълбочината на прозорците по етажите се различава. Изграден е нов хоризонтален корниз между етажите, който не е съществувал първоначално. Освен това с бял цвят са подчертани архитектурни елементи - главен корниз, пиластри между прозорците и по ъглите на сградата, което води до допълнително изменение на нейния архитектурен облик и художествени характеристики.

Описаната в НП фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Г. Ш.. Нейните показания са логични, последователни, детайлни и изцяло кореспондират с приобщения снимков материал и писмените доказателства (констативни протоколи, писма от НИНКН). Тя ясно описва механизма на нарушенията, промените по фасадата чрез поставяне на стиропор и процеса по връчване на книжата.

Показанията на свидетеля К. Ч. установяват единствено редовността на процедурата по съставяне и връчване на АУАН, която не е спорна между страните.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Ел. К. (доведена от жалбоподателката) единствено в частта относно общите й впечатления като съсед, но не ги приема за меродавни относно факта налице ли е промяна в архитектурните характеристики на сградата. Свидетелката изрично заявява, че не е специалист и не е сигурна дали е поставяна топлоизолация, като възприятията й за "липса на съществена промяна" са субективни и житейски, и не могат да оборят обективните технически констатации на контролните органи за промяна на фасадната равнина вследствие на монтирания стиропор.

От правна страна:

По възраженията за допуснати процесуални нарушения:

Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че липсата на самостоятелен "номер" на НП, а изписването само на изходящ деловоден номер (изх. № 94-00-2216), съставлява съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН. Изходящият индекс, ведно с датата на издаване, индивидуализират акта по несъмнен начин и не създават пречка жалбоподателката да разбере кой акт обжалва и да организира защитата си, което е сторено в пълен обем.

Неоснователно е и възражението по чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗАНН за предубеденост на актосъставителката Ш.. Извършването на служебни проверки, съставянето на констативни протоколи и инициирането на ПАМ са част от преките й служебни задължения като ръководител на РИОКН. Изпълнението на тези задължения не формира "заинтересованост" от изхода на делото в личен план и не опорочава процедурата.

По същество на нарушенията:

Относно първото нарушение (чл. 200, ал. 1 от ЗКН): Безспорно е установено, че сградата попада в границите на групова недвижима културна ценност с национално значение. Всяка намеса, която променя външния вид или архитектурните характеристики (вкл. поставяне на топлоизолация, която изнася фасадната равнина и променя профилите на прозорците), изисква предварително съгласуване по чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗКН. Защитната теза, че дейностите са "външен текущ ремонт" по смисъла на ЗУТ, не дерогира задълженията по специалния ЗКН (в този смисъл е трайната практика на ВАС, напр. Решение № 668/15.01.2020 г.). Писмото на НИНКН от 2023 г. е имало обусловен характер – съгласуване не е нужно само ако не се променя външният вид. Полагането на EPS изолация обективно го променя, поради което Д.ието е съставомерно.

Относно второто нарушение (чл. 228в от ЗКН): Доказано е връчването на писмото с исканите документи на 23.12.2024 г. Жалбоподателката не е изпълнила задължението си за съдействие на контролните органи в дадения срок, с което е осъществила състава на нарушението.

Относно третото нарушение (чл. 228б от ЗКН): РППАМ е връчено на 23.12.2024 г. с разпореждане за незабавно спиране на дейностите. Това разпореждане подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Установеното при проверката на 02.01.2025 г. продължаване на дейностите категорично доказва умишленото неизпълнение на властническия акт. Последващият съдебен контрол върху ПАМ не отменя задължението за нейното спазване към момента на Д.ието.

Съдът споделя изводите на АНО, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН (маловажен случай). Нарушенията засягат изключително значими обществени отношения, свързани с опазването на културното наследство на гр. •••.

По отношение на наложените наказания обаче, съдът намира, че АНО не е изложил конкретни и достатъчно убедителни мотиви за индивидуализацията им над законоустановения минимум. За първото нарушение (по чл. 200, ал. 1 от ЗКН) е наложена глоба от 6 000 лв. при предвидени граници от 5 000 до 10 000 лв. За второто нарушение (по чл. 228в от ЗКН) е наложена глоба от 1 000 лв. при граници от 200 до 2 000 лв. За третото нарушение (по чл. 228б от ЗКН) е наложена глоба от 3 000 лв. при граници от 2 000 до 5 000 лв. В наказателното постановление декларативно се сочат отегчаващи обстоятелства, но липсва задълбочена обосновка, която да мотивира определянето на санкциите над техния минимум, при положение, че нарушителката не е санкционирана за други подобни нарушения (смекчаващо обстоятелство). При липса на надлежни мотиви за индивидуализация, съдът намира, че глобите и за трите нарушения следва да бъдат намалени до законовия им минимум, а именно – 5 000 лв. за нарушението по чл. 200, ал. 1 от ЗКН, 200 лв. за нарушението по чл. 228в от ЗКН и 2 000 лв. за нарушението по чл. 228б от ЗКН.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на Министерство на културата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Съдът го определя в размер на 50.00 евро. Претенцията на жалбоподателката за разноски се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът