Решение № 2364 от 13.12.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 1488/2017 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, евентуално чл. 59, ал. 3 от ЗБН, евентуално чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН, евентуално чл. 3, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗБН. В исковата молба по делото се твърди, че с решение № 664 от 22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав е била обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е било производство по несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката. С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било отменено само в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г. Тази дата на неплатежоспособността е била окончателно стабилизирана след постановяването на определение № 172 от 06.07.2016г. по т.д. № 3343/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., потвърдено с определение № 583 от 09.11.2016г. по ч.т.д. № 1875/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. От ответника „П.“ АД, на когото „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност е кредитор за изискуеми парични вземания, породени от търговски сделки, които не са погасени по предвидения ред (договор за банков кредит от 29.09.2011г. с дължими към 29.10.2014г. 502 097. 04 лева и договор да предоставяне на кредитен лимит от 08.07.2013г. с дължими към 29.10.2014г. 1 668 364. 36 лева) са били извършени прихващания след сключени договори за цесия с лица с вземания към банката, за които прехвърляния банката е била уведомена. Прихващанията са били съгласно уведомление с вх. № 10156/30.10.2014г. и уведомление за прихващане вх. № 11526/10.11.2014г. за прихващане на вземане в размер на 499 000 лева с насрещно задължение по договор за банков кредит от 29.09.2011г. и Анекс № 1, Анекс № 2, Анекс № 3, Анекс № 4 и Анекс № 5 към договора, до размера на по-малкото; уведомление с вх. № 10131/30.10.2014г. и уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014г. за прихващане на вземане в размер на 14 690 лева с насрещно задължение по договор за банков кредит от 08.07.2013г. и Анекс № 1 и Анекс № 2 към договора, до размера на по-малкото; уведомление с вх. № 10134/30.10.2014г. и уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014г. за прихващане на вземане в размер на 8 400 лева с насрещно задължение по договор за банков кредит от 08.07.2013г. и Анекс № 1 и Анекс № 2 към договора, до размера на по-малкото; уведомление с вх. № 10137/30.10.2014г. и уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014г. за прихващане на вземане в размер на 34 500 лева с насрещно задължение по договор за банков кредит от 08.07.2013г. и Анекс № 1 и Анекс № 2 към договора, до размера на по-малкото; уведомление с вх. № 10140/30.10.2014г. и уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014г. за прихващане на вземане в размер на 1 200 лева с насрещно задължение по договор за банков кредит от 08.07.2013г. и Анекс № 1 и Анекс № 2 към договора, до размера на по-малкото; уведомление с вх. № 10145/30.10.2014г. и уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014г. за прихващане на вземане в размер на 9 600 лева с насрещно задължение по договор за банков кредит от 08.07.2013г. и Анекс № 1 и Анекс № 2 към договора, до размера на по-малкото; уведомление с вх. № 10153/30.10.2014г. и уведомление за прихващане вх. № 11527/10.11.2014г. за прихващане на вземане в размер на 1 592 000 лева с насрещно задължение по договор за банков кредит от 08.07.2013г. и Анекс № 1 и Анекс № 2 към договора, до размера на по-малкото и уведомление с вх. № 10149/30.10.2014г. и уведомление за прихващане вх. № 11525/10.11.2014г. за прихващане на вземане в размер на 1 800 лева с насрещно задължение по договор за банков кредит от 08.07.2013г. и Анекс № 1 и Анекс № 2 към договора, до размера на по-малкото. Според изложеното в исковата молба, прихващанията са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като са извършени от кредитор на банката след началната дата на неплатежоспособността, както и след датата на поставяне на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ от ЗКИ, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон. Приложима е разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН при действащата редакция, тъй като искът по чл. 59, ал. 5 от ЗБН е конститутивен. Дори да се приеме, че настоящата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН няма обратно действие, то и при старата редакция на нормата недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Налице са предпоставките за обявяване на прихващанията за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и на основание чл. 59, ал. 3, пр. 1 от ЗБН. Знанието за неплатежоспособността на банката датира от 20.06.2014г. предвид поставянето й под специален надзор на тази дата поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл. 115, ал. 1, т. 1 от ЗКИ), направено с Решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ. В този смисъл поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014г., поради спирането на плащания към клиенти, е ноторно известен факт. Към момента на придобиване на вземанията от ответника, неплатежоспособността на банката е била общоизвестен факт и поради оповестяването от БНБ на 22.10.2014г. на т.нар. Доклад за анализ и оценка на активите на КТБ АД („Информация за основните балансови позиции на „КТБ“ АД към 30.09.2014г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.О.“ ООД, „Д.Б.“ООД и „А.“ ООД). Докладът е бил публикуван на 22.10.2014г. на уебстраницата на БНБ, като намира широко отразяване както в телевизионните, така и в интернет медиите. В този смисъл е било и поведението на БНБ и тогавашния й управител, което сочи на следващите от закона последици – отнемане на лиценза. Самите цеденти са предпочели да прехвърлят вземанията си вместо да ги съберат от банката, което говори за нейна неплатежоспособност. В исковата молба се твърди още, че достигналите до банката изявления за прихващане не отговарят на изискването за форма съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН, поради което са нищожни. Няма нотариална заверка на подписа на лицето, от което произлиза изявлението. Погасяването чрез прихващане обективно съставлява изпълнение на парично задължение на банката в момент, следващ отнемане на лиценза й и затова е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността по изричната разпоредба на чл. 3, ал. 3 от ЗБН. При изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността посочените прихващания, извършени от ответника в период след 20.06.2014г., т.е. след началната дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето й под специален надзор, а при условията на евентуалност – при знание за настъпилата неплатежоспособност, евентуално прихващанията да бъдат обявени за нищожни като направени при липса на изискуемата от закона форма, евентуално да бъдат обявени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността като част от действия и сделки, описани в чл. 3, ал. 2 от ЗБН. Съгласно направеното уточнение в проведеното открито съдебно заседание по делото, исковете за нищожност на прихващанията поради липса на форма се водят от „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, чрез синдиците, а останалите искове - от синдиците на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност. Ответникът „П.“ АД оспорва исковете като недопустими, поради липсата на доказателства, че прихващанията са оспорени. Задълженията на дружеството към банката са били намалени с извършените и осчетоводени от банката прихващания. Същевременно от обхвата на нормата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 от ЗБН следва да бъде изключено прихващането като способ за изпълнение, тъй като по отношение на него е налице специална разпоредба – чл. 59 от ЗБН, както и прихващанията не са извършени от банката. По същество исковете се оспорват като неоснователни. Приложима е разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията, която е била в сила към момента на извършване на прихващанията, т.е. редакцията към ДВ, бр. 92 от 27.09.2002г. Разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН е материалноправна (предвиденото с нея правило е идентично на това по чл. 645, ал. 4 от ТЗ, чийто материалноправен характер е изрично признат в мотивите на решение № 4 от 11.03.2014г. по к.д. № 12/2013г. на КС), поради което и съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА не може да има обратна сила без изрична разпоредба, а такава липсва. Процесните прихващания, за чиято недействителност е предявен конститутивният иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, са извършени на 30.10.2014г. В исковата молба не се обосновава каква част от вземанията се претендират да бъдат обявени за недействителни извън частта, която кредиторът би получил при разпределение на имуществото. Ответникът не е включен в списъка с приетите вземания със сума равна на сумата на прихващанията. Част от сумите, с които са извършени прихващанията, попадат в обхвата на гарантираните по ЗГВБ. Никой от цедентите не е бил включен в списъка с приетите вземания по чл. 66, ал. 7, т. 1 от ЗБН. Ответникът оспорва да е знаел да настъпилата неплатежоспособност. Вземанията, предмет на изявленията за прихващане, са придобити от ответника чрез цесия от 29.10.2014г., т.е. преди 07.11.20014г., на която е било вписано в ТР по партидата на „КТБ“ АД решението на БНБ за отнемането на лицензията за извършване на банкова дейност. В този случай по силата на изричната норма на чл. 59, ал. 4 от ЗБН се приема, че ответникът не е знаел за настъпилата неплатежоспособност, защото вземането му е придобито преди датата на вписване на решението на БНБ за отнемане на лицензията. Неоснователно е изложеното от ищеца, че знанието за неплатежоспособността датира от 20.06.2014г. предвид поставянето на банката по специален надзор. Това е било да срок от три месеца, при възможност банката да бъде и оздравена. Докладът за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД също не сочи на това. Неплатежоспособността на банката е била обявена на 22.04.2015г. с решението на съда и до този момент е съществувало само предположение за неплатежоспособността. Ответникът възразява още, че в случая разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неприложима, тъй като тя касае прихващане, направено в производството по несъстоятелност след постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като изискването на закона е изявлението за прихващане да бъде отправено до синдика и да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В ЗЗД не е предвидена форма за действителност на изявленията за прихващане и извън случаите на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е необходима само писмена форма за доказване. По делото безспорно е доказано, че процесните изявления за прихващане са в писмена форма и че са входирани в деловодството на банката. Ответникът оспорва по същество и последния при условията на евентуалност иск – налице е законова забрана да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката след датата на отнемането на лицензията, т.е. след 06.11.2014г., а процесните прихващания са извършени преди 06.11.2014г. Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното: На 20.06.2014г., в часовете преди обяд, от „К.т.б.“ АД е било направено уведомление до Българската народна банка, че е изчерпана ликвидността и се преустановяват разплащанията, както и всички видове банкови операции. Обстоятелството е станало известно на обществеността чрез медиите. С решение от същия ден на Управителния съвет на БНБ (решение № 73 от 20.06.2014г.) търговската банка е била поставена под особен надзор за срок от три месеца, били са назначени квестори, спряно е било изпълнението на всички задължения, забранено е било извършването на дейностите, съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, отстранени са били от длъжност членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет, както и са били лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите й. Решението е било изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014г. И двете решения са станали известни на обществеността чрез медиите, както и са били обявени в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на банката на 23.06.2014г. Вписани в търговския регистър са били и Решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и Решение № 104 от 15.08.2014г. за разрешаване извършването на някой банкови дейности за целите на погасяване на кредитите. Същевременно от квесторите на банката са започнали действия за установяване текущото състояние на банката и с Решение № 94 от 31.07.2014г. на Управителния съвет на БНБ е бил приет докладът за текущото състояние на „КТБ“ АД към 30.06.2014г. в изпълнение на изискването по чл. 121 от ЗКИ. Допълнително са били изпълнени и предписания, съгласно писмо вх. № БНБ-105551/05.09.2014г. - на дружествата „Ъ.И Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „А.“ ООД са били възложени първоначално частична (на 25.06.2014г.), а в последствие цялостна оценка на активите на „КТБ“ АД. За тези действия обществеността също е била уведомена чрез медиите. С Решение № 114 от 16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ, вписано в търговския регистър, действията на квесторите са били обобщени. За приключване на цялостната оценка на активите е бил определен срок до 20.10.2014г., а след представяне на оценката и извършване на съответните счетоводни операции за отразяването й в баланса на банката, в срок най-късно до 31.10.2014г. квесторите е трябвало да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД. Със същото решение е бил продължен срокът на специалния надзор на банката поради констатиран остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и за изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори. Докладът на „Ъ.И Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „А.“ ООД е бил внесен в БНБ на 20.10.2014г. от квесторите (Информация за основните балансови позиции на „КТБ“ АД към 30.09.2014г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми). Докладът е бил публично оповестен и е станал достояние на обществеността чрез медиите. Касаело се е за анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014г., с основен извод за необходимост от обезценка на активи в общ размер на 4 222 млн. лева. Сходни са били изводите и на длъжности лица от БНБ, които също са правили проверка. С Решение № 133 от 21.10.2014г. на Управителния съвет на БНБ, след приемане на доклада, отново е било указано на квесторите в срок до 31.10.2014г. да предприемат необходимите действия за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на активите към 30.09.2014г. На 27.10.2014г. в Народното събрание е бил внесен доклад “Събитията и предприетите действия, свързани с „КТБ“ АД и ТБ“Виктория ЕАД“ от името на Управителния съвет на Българската народна банка“. В доклада е било посочено, че на основа на данните от анализа, оценката и заключението на одиторските фирми за размера на необходимите обезценки, се очаква КТБ да отчете пред Управление „Банков надзор“ на БНБ отрицателен собствен капитал. След получаване на финансовите и надзорните отчети следва законовото задължение за отнемане на лиценза на банката, която има отрицателен собствен капитал, като решението за отнемане на лиценза се вземе в срок от 5 работни дни от установяване на неплатежоспособността. В доклада е било изложено още, че други решения и действия ще бъдат възможни единствено ако Народното събрание намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване. След множество дискусии и обсъждания, на 31.10.2014г. от народните представители е била отхвърлена възможността за законодателно изменение за оздравяване на банка с отрицателен капитал. Междувременно през време на цялото действие на особения надзор е имало изразени инвеститорски намерения по отношение на банката, които са ставали известни на обществеността чрез медиите. На 04.11.2014г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014г. – Капиталови изисквания ( COREP ) – Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/ FINREP ) – Индивидуален. Установявала се е отрицателна стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313 хил. лева, определени според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013. По делото липсват доказателства за това кога точно е бил изготвен докладът (направено заключение за стойността на собствения капитал на банката), както и че той е бил оповестен на обществеността чрез медиите при изготвянето и внасянето му в БНБ. Включително е липсвало прессъобщение на БНБ за изготвянето и внасянето на този доклад. В исковата молба няма и твърдения за такива оповестявания. Констатациите по доклада обаче са били приети и обсъдени от Управителния съвет на БНБ. Докладът и всички извършени до тогава действия от БНБ са били обобщени в мотивите към Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. С решението, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „К.т.б.“ АД е била отнета. За решението е имало прессъобщение още на 06.11.2014г., след вземането му, а на следващия ден – 07.11.2014г., решението е било обявено в търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД. Решението за отнемане на лицензията не е било отменявано от Върховния административен съд. Постъпилите жалби са били приети недопустими и след сезиране от БНБ на Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност срещу „К.т.б.“ АД, с решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. № 7549/2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав е била обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е било производство по несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката. С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било отменено единствено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г. От въззивния съд е било прието, че това е най-ранната дата, на която се установява неплатежоспособност на банката, тъй като констатациите за финансово-икономическото състояние на банката макар да са към 30.09.2014г., се потвърждават като такива и към 30.06.2014г., а след 20.06.2014г., когато банката е била поставена под особен надзор от БНБ, банката не е извършвала дейност. Тази дата на неплатежоспособността е била окончателната. Подадените жалби от акционери срещу постановеното въззивно решение в производството по несъстоятелност са били оставени без разглеждане (така определение № 172 от 06.07.2016г. по т.д. № 3343/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., потвърдено с определение № 583 от 09.11.2016г. по ч.т.д. № 1875/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Междувременно във връзка с конституционността на разпоредби на ЗБН е било постановено и Решение № 6 от 14.06.2016г. по к.д. № 1/2016г. на Конституционния съд. Постановените в производството по несъстоятелността съдебни актове не са спорни по делото. Не е спорно и че дружеството – ответник „П.“ АД е било длъжник на „К.т.б.“ АД с изпълняеми парични задължения по договор за банков кредит от 29.09.2011г. и договор за предоставяне на кредитен лимит от 08.07.2013г. с анекси. Вземанията на банката по договорите са били и изискуеми. Към 29.10.2014г. по първия от договорите са били дължими 502 097. 04 лева, а по втория - 1 668 364. 36 лева. Не е спорно също, че дружеството „С.“ ЕООД е имало наличност по банкова сметка •••. Вземането е било прехвърлено на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10157/30.10.2014г., на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, от цедента. На същата дата с уведомление вх. № 10156/30.10.2014г. ответникът също е уведомил за цесията и е поискал с вземанията да бъдат погасени задължения на дружеството по Договор за банков кредит от 29.09.2011г. Изрично изявление за прихващане е било направено и с изявление вх. № 11526 от 10.11.2014г. на ответника. Александър Н. Н. е имал наличности по банкови сметки при банката от 14 690 лева. Вземанията са били прехвърлени на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10132/30.10.2014г., на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, от цедента. На същата дата с уведомление вх. № 10131/30.10.2014г. ответникът също е уведомил за цесията и е поискал с вземанията да бъдат погасени задължения на дружеството по Договор за кредитен лимит от 08.07.2013г. и анекси към него. Изрично изявление за прихващане е било направено и с изявление вх. № 11525 от 10.11.2014г. на ответника. М. С.Н. е имала наличности по банкови сметки при банката от 8 400 лева. Вземанията са били прехвърлени на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10136/30.10.2014г., на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, от цедента. На същата дата с уведомление вх. № 10134/30.10.2014г. ответникът също е уведомил за цесията и е поискал с вземанията да бъдат погасени задължения на дружеството по Договор за кредитен лимит от 08.07.2013г. и анекси към него. Изрично изявление за прихващане е било направено и с изявление вх. № 11525 от 10.11.2014г. С. С.Р.е имал наличност по банкова сметка •••. Вземанията са били прехвърлени на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10139/30.10.2014г., на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, от цедента. На същата дата с уведомление вх. № 10137/30.10.2014г. ответникът също е уведомил за цесията и е поискал с вземанията да бъдат погасени задължения на дружеството по Договор за кредитен лимит от 08.07.2013г. и анекси към него. Изрично изявление за прихващане е било направено и с изявление вх. № 11525 от 10.11.2014г. Адвокатско дружество „М.-Н.“ е имало наличност по банкова сметка •••. Вземанията са били прехвърлени на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10142/30.10.2014г., на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, от цедента. Изявление за прихващане е било направено от ответника с изявление вх. № 11525 от 10.11.2014г., но и преди това с изявление вх. № 10140/30.10.2014г. Участниците в дружество по ЗЗД „К.“ са имали наличност по банкова сметка •••. Вземанията са били прехвърлени на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10147/30.10.2014г., на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, от цедентите. На същата дата с уведомление вх. № 10145/30.10.2014г. ответникът също е уведомил за цесията и е поискал с вземанията да бъдат погасени задължения на дружеството по Договор за кредитен лимит от 08.07.2013г. и анекси към него. Изрично изявление за прихващане е било направено и с изявление вх. № 11525 от 10.11.2014г. на ответника. Дружеството „С.“ ЕООД е имало наличност и по банкова сметка •••. Вземането е било прехвърлено на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10157/30.10.2014г., на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, от цедента. На същата дата с уведомление вх. № 10153/30.10.2014г. ответникът също е уведомил за цесията и е поискал с вземанията да бъдат погасени задължения на дружеството по Договор за кредитен лимит от 08.07.2013г. с анекси. Изрично изявление за прихващане е било направено и с изявление вх. № 11527 от 10.11.2014г. на ответника. Дружеството „М.И.Г.“ ЕООД е имало наличност по банкова сметка •••. Вземанията са били прехвърлени на ответника с договор за цесия и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмено уведомление вх. № 10296/31.10.2014г., на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, от цедента. На същата дата с уведомление вх. № 10149/30.10.2014г. ответникът също е уведомил за цесията и е поискал с вземанията да бъдат погасени задължения на дружеството по Договор за кредитен лимит от 08.07.2013г. и анекси към него. Изрично изявление за прихващане е било направено и с изявление вх. № 11525 от 10.11.2014г. на ответника. По делото не се установява към 30.10.2014г., когото банката е била уведомена за цедиране на вземанията по наличните банкови сметки от титулярите – цеденти, ответното дружество, чрез представляващото го лице, да е имало знание за финансово-икономическото състояние на банката (размера на собствения й капитал) повече от това, което е било известно на обществеността чрез медиите, съответно да е знаело такива обстоятелства и до 06.11.2014г., когато е било взето и оповестено Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. По делото няма изложени и твърдения за такива обстоятелства. Прехвърлените вземания са били осчетоводени при „КТБ“ АД. По делото обстоятелствата не са спорни, както са представени и бордера. Това е било съгласно одобрени решения на квесторите и в изпълнение на заповед № З-2732/27.10.2014г. Не е спорно, че са били осчетоводени и прихващанията. За получени множество уведомления за цесии и осчетоводяването им, съответно за приетите изявления за прихващане, квесторите на „КТБ“ АД са уведомили и БНБ и това също е видно от съдържанието на Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. При тези установени от фактическа страна обстоятелства, от правна страна съдът намира следното: По исковете с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН Исковете на синдиците на „КТБ“ АД - в несъстоятелност за обявяване недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на процесните прихващания при приложение на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г., включваща в приложното поле на разпоредбата и извършени от кредитори прихващания, са неоснователни. Прихващанията по делото са били осъществени с компенсаторни изявления на ответника от 30.10.2014г. и потвърдени, съгласно изявленията на ответника от 10.11.2014г., преди откриване на производството по несъстоятелност срещу „КТБ“ АД. В уведомленията от 30.10.2014г. не е изрично посочена думата „прихващане“, но в този смисъл са били направените изявления – за приспадане на цедираните вземания, за които банката, чрез квесторите, е била уведомена от цедентите, от задълженията на ответното дружество към банката по два договора за кредит. Цедираните вземания са били изискуеми, задълженията на ответника по договорите за кредит с анексите са били изпълняеми и при съществуването на вземанията и задълженията, които са били парични, насрещни и безспорни, с достигане на компенсаторните изявления до квесторите, представляващи банката по реда на чл. 107, ал. 1 от ЗКИ, прихващанията са породили действие от момента, в който са били налице предпоставките за това. Самите цесии и прихващания са били и осчетоводени при банката. И към 30.10.2014г., и към 10.11.2014г., разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, на която се позовава ищцовата страна обаче, е била в друга редакция, а на разпоредбата в редакцията след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г., не е било дадено обратно действие. Разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗБН касае влизането в сила на самия закон, а не на изменението. Компенсацията е материалноправен институт, предпоставките за възникване и надлежното упражняване на това право се регламентират от материалния закон, което е и относно нормите, които уреждат недействителността на компенсаторните изявления. Приложим е законът, действащ към момента на извършване на прихващането. Забраната за обратно действие на законите е общ принцип, който се извлича от понятието за правова държава (преамбюла и чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Принципът може да се извлече с аргумент от противното и от чл. 14, ал. 1 от ЗНА – обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба. Нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗНА има характер на обществен ред и следва да се прилага служебно от правоприлагащите органи. В този смисъл е становище към Решение № 11 от 09.07.1996г. по к.д. № 10/1996г. на Конституционния съд, както и най-общо решенията по множество други дела на същия съд (к.д. № 4/1992г., к.д. № 9/1994г., к.д. № 9/1996г., к.д. № 12/1997г., к.д. № 1/2001г., к.д. № 8/2013г., к.д. № 12/2013г., к.д. № 1/2017г. и др.). Поради действието на правните норми относно недействителността на компенсаторните изявления по чл. 59 от ЗБН по време и връзката на тези норми с правото на синдиците, при условията на процесуална субституция, да предявят иск за прогласяването на недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността, е без значение, че производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД е било открито след влизане в сила на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в новата й редакция. Правото на синдиците се предпоставя от недействителността на компенсаторните изявления, така както тази недействителност е уредена в приложимата по делото редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН – преди изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г. Аргумент за действието на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН е и изменението на чл. 645, ал. 4 от ТЗ (§ 14, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към ЗИДТЗ, вр. § 7, обн. ДВ, бр. 20 от 2013г.). Предпоставките за обявяване за недействителни на прихващанията в общата търговска несъстоятелност са били променени, но на промяната е било дадено обратно действие и по висящите производства по несъстоятелност. Характерът на разпоредбата на чл. 645, ал. 4 от ТЗ ( материалноправна ) и действието й по време са потвърдени и с Решение № 4 от 11.03.2014г. по конституционно дело № 12 от 2013г., на което се позовава и ответникът. Възраженията му в този смисъл настоящият съдебен състав намира основателни. При действалата към 30.10.2014г., съответно 10.11.2014г., редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН за относително недействителни са могли да бъдат обявени само прихващания, извършени от несъстоятелния длъжник, каквито процесните прихващания не са и няма основание за уважаване на предявените искове и при прилагане на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията преди изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г. Съгласно тази редакция, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, в която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. По исковете по чл. 59, ал. 3 от ЗБН С предявените при условията на евентуалност искове по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, синдиците на „КТБ“ АД – в несъстоятелност искат процесните прихващания да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като ответникът е придобил вземанията и задълженията преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземанията или задълженията е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на банката. Настоящият съдебен състав намира исковете неоснователни като недоказани по следните съображения: С разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН се дава възможност на синдиците да поискат обявяването за недействителни на прихващания поради това, че придобиването на вземането и задължението, с които кредитор е извършил прихващане, е било, освен другото, при знание на настъпилата неплатежоспособност. При приложимата към процесните прихващания правна уредба в ЗБН (преди изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г.), хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН е единствената относно недействителността на прихващания, извършени от кредитор. Последиците на прихващане в този случай могат да бъдат отменени поради недобросъвестността на кредитора и поради това, че с прихващането, което има за последица погасяване на вземане срещу банката, без реално изпълнение на насрещно задължение, се нарушава установения ред на удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността. Разпоредбата е идентична на тази по чл. 645, ал. 3 от ТЗ от общата търговска несъстоятелност и е израз на идеята, че регламентацията на процедурите за несъстоятелност на отделните видове търговци следва да почива на единен подход и общи принципи, макар модифицирани с оглед особеностите на производството по несъстоятелност на банките (така Мотиви към проекта на Закона за банковата несъстоятелност). Знанието на кредитора за неплатежоспособността (неговата недобросъвестност), и съгласно ТЗ и съгласно ЗБН, трябва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване и е в доказателствена тежест на ищеца. Необорима презумпция за знание, съгласно ЗБН, има единствено в случая, когато вземането или задължението е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ (чл. 59, ал. 4 от ЗБН). Решението, съгласно действалата към датата на отнемане на лиценза на „КТБ“АД редакция на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗКИ, е за задължително отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност поради неплатежоспособност на две основания – банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време (чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗКИ) или собственият капитал на банката е отрицателна величина (чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ). Банковата несъстоятелност се основава на обстоятелства, различни от общата търговска несъстоятелност. Необоримата презумпция за знание на кредиторите е поради значението на вписванията в търговския регистър (чл. 7, ал. 1 от ЗТР), както и възприетата с решението на Централната банка неплатежоспособност с посочване на конкретните обстоятелства, които я обосновават, при задължителното отнемане на лицензията и предприемането на действия за откриване на производство по несъстоятелност. От предвидената в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от ЗБН необорима презумпция следва, че знанието по чл. 59, ал. 3 от ЗБН е за конкретните факти, обосновали отнемането на лиценза при неплатежоспособност на банка. В случая на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) – отрицателния собствен капитал на банката, при правилото, че за осигуряване изпълнението на задълженията към кредиторите банките трябва да притежават адекватен на поетите рискове от дейността им собствен капитал (чл. 39, ал. 1 от ЗКИ). Релевантна по чл. 59, ал. 3 от ЗБН е не правната преценка на кредитора относно платежоспособността на банката (неплатежоспособността е правната квалификация на фактите по чл. 36, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗБН, давана от Управителния съвет на БНБ и преценявана в евентуално съдебно производство по обжалване отнемането на лиценза (чл. 151 от ЗКИ), съответно в съдебното производство по несъстоятелността), а знанието на кредитора за обуславящия неплатежоспособността факт – в случая декапитализирането на банката. Същевременно неплатежоспособността по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН не е в значението на общоупотребимия български език – качество на неплатежоспособен - който не е в състояние да плаща задълженията си (Български тълковен речник, изд. „Наука и изкуство“, София, 2002), а дума с утвърдено правно значение, правна квалификация (чл. 9, ал. 1 от ЗНА, , вр. чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974г за прилагане на Закона за нормативните актове). При придобиването от ответника на задълженията и вземанията по процесните прихващания, по-късно е това на придобиване на вземанията – със съобщаването на цесиите от цедентите на банката, чрез квесторите, изпълняващи правомощията си по чл. 107 от ЗКИ – на 30.10.2014г., когато ответникът е можел да поиска изпълнение от банката (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). С оглед възприетото от фактическа страна, не се установява, че към този момент ответникът е знаел за неплатежоспособността на банката – релевантното обстоятелство, че тя е имала отрицателен капитал. Обстоятелството е било установено като сигурно (обективно съществуващо състояние) в резултат на дейността на квесторите на банката (при установяване текущото състояние на банката по чл. 121 от ЗКИ и при неограничения достъп и контрол на квесторите върху помещенията на банката, счетоводната и друга документация по чл. 108 от ЗКИ), под надзора на Централната банка, едва след 20.10.2014г., когато е бил изготвен окончателно отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД, за който отчет, също съгласно възприетото от фактическа страна, обществеността е била уведомена с оповестяването на 06.11.2014г. на Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. Не се установява, нито се твърди ответникът да е имал данни за финансово-икономическото състояние на банката повече от това, което е било известно на обществеността чрез медиите. При даденото от съда тълкуване на обстоятелствата, които кредиторът по чл. 59, ал. 3 от ЗБН е трябвало да знае, е ирелевантно общоизвестното обстоятелство, че на 20.06.2014г. ръководството на „КТБ“ АД е уведомило Българската народна банка, че е изчерпана ликвидността и се преустановяват разплащанията, както и всички видове банкови операции от банката, съответно извършените след тази дата и до 06.11.2014г. действия на БНБ по поставянето й под особен надзор. Докладът на „Ъ.И Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „А.“ ООД е имал за предмет анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014г., но въз основа на него квесторите са предприели действия за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на активите към 30.09.2014г., т.е. състоянието на капитала на банката към 20.10.2014г. още не е било установено. Докладът на БНБ от 27.10.2014г. също се е основавал на очаквания, макар с голяма степен на сигурност, при изчакване получаването на финансовите и надзорните отчети на банката, което е било и изрично вписано в доклада, а предприетите от Народното събрание действия до 31.10.2014г., с оглед евентуални законодателни промени, са били за избягване на последиците (социалния и икономически ефект) от евентуално отнемане на лиценза на „КТБ“ АД и откриването на производство по несъстоятелност срещу банката с обявяването й в несъстоятелност. Съгласно ЗБН тогава, оздравителното производство е било само преди несъстоятелността и е действал принципът, че банка, която е неплатежоспособна, не може да бъде оздравена, тъй като е загубила общественото доверие, необходимо за нормалното й функциониране. Този принцип не е бил променен, съгласно окончателно взетото от мнозинството в парламента решение на 31.10.2014г. Или към 30.10.2014г., и при липсата на оповестени окончателни финансови и надзорни отчети на квесторите, за обществеността, включително за ответника, не е имало сигурно знание за конкретното финансово-икономическо състояние на „КТБ“ АД – че тя е била с отрицателен капитал, неадекватен на поетите рискове от дейността й. При липсата на установена недобросъвестност на ответника по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, тези искове по делото следва да бъдат отхвърлени. Без значение е какво е предполагал ответникът относно финансово-икономическото състояние на банката, съответно възможното отнемане на лиценза й и обявяването й в несъстоятелност и как е преценил, е следва да защити интересите си като кредитор по цедираните вземания. В този смисъл са без значение и уговорките между страните по договорите за цесия. Релевантно е неговото знание за конкретното финансово-икономическо състояние на банката, съответно дали е бил недобросъвестен при придобиване на вземанията и задълженията, предмет на извършените прихващания. По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН Исковете на „КТБ“ АД – в несъстоятелност чрез синдиците за обявяване за нищожни на изявленията за прихващане поради липсата на нотариална заверка на подписа също са неоснователни. По правило при общата уредба на прихващането по чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД изявлението за прихващане, като едностранна правна сделка, е уредено като неформално. Не се изисква форма за действителност или за доказване на изявлението. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН относно прихващанията е специална. Предвидената в нея форма на изявленията е за действителност, но касае изявленията за прихващане, направени до синдика/синдиците на банка. Изявление за прихващане може да бъде правено преди и след откриване на производство по несъстоятелност на банка, но от изричното посочване в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН, че изявлението се отправя от към синдика следва, че изискването за форма е в хипотезата на вече открито производство и назначени синдици, а не преди това. Дори това тълкуване да не бъде споделено, по делото е безспорно, че изявленията за прихващане в случая, макар направени в писмена форма, са били приети от квесторите, прихващанията са били осчетоводени, а във внесените на 04.11.2014г. от квесторите на „КТБ“ АД в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014г. са били съобразявани и извършените прихващания. Или действието на изявленията за прихващане в конкретната направена форма не е било оспорвано.Така е налице хипотезата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ – ищецът не може да се позове на нищожността на прихващанията, ако от поведението му може да се заключи, че действителността на изявленията за прихващане не е била оспорвана. Липсата на оспорване на прихващанията няма връзка с допустимостта на настоящото производство по останалите исковете и възражението на ответника за недопустимост на производството на това основание е неоснователно. По процесуалната легитимация за водене на исковете следва да се приеме, че е на банката чрез синдиците, съответно и на направеното в открито съдебно заседание уточнение. Разпоредбите на чл. 59 от ЗБН са специални по отношение на тези на чл. 645 от ТЗ (действия във връзка с попълване на масата на несъстоятелността), но е идентична фигурата на синдика (синдиците), съответно установената специална процесуална легитимация при водене на искове от синдика (синдиците) като орган на несъстоятелността, а не като представител на несъстоятелния длъжник, във връзка с приложението на общата разпоредба на чл. 26, ал. 2 от ГПК (така Решение № 692 от 04.12.2006г. по т.д. № 300/2006г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 62 от 17.07.2009г. по т.д. № 39/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 93 от 03.06.2010г. по т.д. № 831/2009г. на ВКС, ТО, ІІ т.о., Определение № 302 от 22.03.2011г. по ч.т.д. № 10/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 154 от 22.03.2017г. по ч.т.д. № 2039/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). Синдиците са легитимирани да предявяват исковете по чл. 59, ал. 3 и 5 от ЗБН. Исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН подлежат на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК („Производство по търговски спорове“) и няма пречка за съвместното им разглеждане и решаване с останалите искове по делото. Никоя от страните не е и възразила по подсъдността на исковете. Следва да се приеме и правен интерес от воденето на тези искове – във връзка с искове срещу ответника за дължими суми по договорите за кредит. Ако се установи, че изявлението за прихващане не е породило правни последици, за ищеца съществува възможност да иска реално изпълнение по договорите. Исковете следва да се определят като действие за попълване на масата на несъстоятелността в широк смисъл по Глава Четвърта от ЗБН, имащи за цел възстановяване и съхраняване на тази маса (събиране на вземанията на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност) по чл. 57 от ЗБН. Поради това държавна такса по исковата молба в тази част не е дължима предварително, както и ищцовата банка следва да бъде представлявана от назначените постоянни синдици във връзка с правомощията им по чл. 31, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от ЗБН. По исковете по чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗБН Тези искове на синдиците, последните предявени при условията на евентуалност, също са неоснователни. Прихващанията не попадат в кръга на действията, посочени в разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗБН, а по отношение на тях е приложима специалната разпоредба на чл. 59 от ЗБН. Прихващанията не са пряко свързани с намаляване масата на несъстоятелността. Чрез тях се погасяват задължения на банката и единствено се засяга реда на удовлетворяване на кредиторите. Прихващанията имат преферентен ефект спрямо положението на определен кредитор в отношенията с останалите, при което подлежат на отмяна, в изрично установените случаи. Възраженията на ответника в този смисъл са основателни, макар да не са налице основания за прекратяване на производството в тази част като недопустимо. По разноските Поради отхвърляне на исковете, разноски на „КТБ“ АД - в несъстоятелност не са дължими. От масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД - в несъстоятелност е дължима държавна такса по исковете в размер на 86 447. 60 лева, съответно на цената на исковете (чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 от ЗБН). Разпоредбите на чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 от ЗБН, нови ДВ, бр. 41 от 2015г., в сила от 05.06.2015г. са процесуалноправни и с действие по отношение на всички образувани и висящи производства. Също от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД - в несъстоятелност са дължими разноски и на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК – за платено адвокатско възнаграждение с ДДС от 42 000 лева по Договор за правна защита и съдействие от 10.05.2017г., за които е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за размера на адвокатското възнаграждение, но то е неоснователно. Приложим е минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, в действащата й редакция, без да се включва във възнаграждението начисленият ДДС (така Определение № 782 от 12. 12.2014г. по ч.т.д. № 3545/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредбата, минималното възнаграждение, при цената на предявените искове, е 33 141. 90 лева без ДДС. Фактически платените 35 000 лева адвокатско възнаграждение не са прекомерни – предявени са четири евентуални иска по осем прихващания, а начисленият и платен ДДС от 7000 лева не се съобразява при определяне дали платеното възнаграждение е прекомерно. За плащането на възнаграждението, по банков път, е представена вносна бележка и възражението на ищеца, че липсва плащане също е неоснователно. Воден от горното съдът