Решение № 872 от 10.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14186/2025 г.

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на КОНПИ, чрез юр. Илиева, срещу разпореждане от 10.10.2025г. по и.д. № 20231110402694 на ДСИ С.С. - СИС при СРС, с което съдебният изпълнител отказал да изпълни искането на КОНПИ, обективирано в молба вх. № 29964/08.10.2025г. Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че с определение № 962/28.03.2024г. по НЧД № 7349/2024г. по описа на СГС, на осн. чл. 24, ал. 5 ЗПИПИАОИ , вр. чл. 29 Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018г. СРС постановил връщане на обезпеченото имущество – парична сума в размер на 20 002.14 евро от конкретно посочената банкова сметка на А.С.П., разкрита в „Юробанк България“ АД, по сметка на Следствен съд № 8, гр. Сарагоса, Кралство Испания, също конкретно посочена в акта на съда. Изпълнението на съдебното определение за връщане на паричната сума на пострадалото от престъплението лице било възложено на КОНПИ – чл. 24, ал. 6 ЗПИПИАОИ. Същевременно функциите по изпълнението на съдебните актове по националното ни право били възложени на съдебните изпълнители, предвид на което и с писмо, към което приложил съдебния акт, жалбоподателят поискал от ДСИ изпълнение на същия. Твърди, че липсвала ясна законова регламентация на връщането на сумата, но при всички положения съдебният изпълнител бил длъжен да съдейства на КОНПИ при изпълнението на актовете по ЗПИПИАОИ – позовава се на съдебна практика на друг състав на СГС, по ЧНД, а именно определение № 1521/12.05.2025г. по ЧНД № 6171/2023г. на СГС. Жалбоподателят депозирал пред ДСИ следваща молба с която поискал ДСИ да уведоми „Юробанк България“ АД по и.д. № 2694/2023г. да върне обезпеченото имущество чрез превеждането й в посочената в определението на СГС от 28.03.2024г. банкова сметка, но със свое разпореждане от 07.07.2024г. ДСИ отказал да изпълни искането. Жалбоподателят подал молба до СГС по НЧД № 7349/2024г. за допълване на определението от 28.03.2024г. относно начина на изпълнението, но СГС се произнесъл с определение, с което приел, че пропуск не бил налице. Съобразявайки се с мотивите на постановеното от СГС определение жалбоподателят подал нова молба по и.д. и поискал от ДСИ, като орган по изпълнението, да разпореди необходимите действия по уведомяване на „Юробанк България“ АД и връщане на обезпеченото имущество. С обжалваното разпореждане от 10.10.2025г. ДСИ отказал да изпълни искането на КОНПИ. В мотивите посочил, че фактическата обстановка по и.д. не била променена, че определение № 962/28.03.2024г. на СГС било изпратено на КОНПИ за сведение и изпълнение, в качеството й на орган. Комисията била компетентнен по см. чл. 24, ал. 5 ЗПИПИАОИ орган, но нямала правомощията да нареди на която и да е банка да осъществи действия от компетентността на ДСИ. Моли обжалваното разпореждане на ДСИ от 10.10.2025г. да бъде отменено, а вместо това молбата му да бъде удовлетворена. По делото са депозирани мотиви от С.С. - ДСИ при СИС към СРС. Намира жалбата за неоснователна. Изпълнителното производство било образувано по искане № 48211/22.12.2023г. на СГС, въз основа на издадена на 21.12.2023г. обезпечителна заповед по НЧД № 7349/2023г. по описа на СГС, 2-и състав, НО, за обезпечаване на имущество и налагане на запор на конкретно посочена банкова сметка с титуляр А.С.П., разкрита в „Юробанк България“ АД, до размера на сумата 35 838 евро. На осн. чл. 400 ГПК ДСИ изпратила запорно съобщение до банката, получено на 09.01.2024г. На 29.05.2024г. по делото постъпило писмо от КОНПИ, с което комисията препратила акт на съда по същото дело, а именно определение № 962/28.03.2024г. по НЧД № 7349/2023г. по описа на СГС, 2-и състав, НО, с което съдът постановил връщане на обезпечено имущество – парична сума от 20 002.14 евро от банковата сметка на П., която да бъде преведена по посочена банкова сметка на Следствен отдел № 8, гр. Сарагоса, Кралство Испания. На основание чл. 24, ал. 5 ЗПИПИАОИ съдебният акт се изпълнявал от КОНПИ, ДСИ нямал правомощия по изпълнение на Регламент 2018/1805 и ЗПИПИАОИ. Комисията депозирала нова молба на 27.06.2025г., по която ДСИ постановил отказ с разпореждане от 07.07.2025г., влязло в законна сила. Последвала нова молба на комисията от 24.09.2025г., по която ДСИ постановил отказ с обжалваното разпореждане от 10.10.2025г. Намира жалбата за допустима, като насочена срещу отказ да се пристъпи към изпълнение чрез превод на сума по запор, наложен в обезпечително производство. Същата била неоснователна, поради липсата на правомощия на съдебния изпълнител по Регламент 2018/1805 и ЗПИПИАОИ. Съгласно чл. 400 и сл. ГПК съдебният изпълнител имал правомощия единствено да налага обезпечителни мерки въз основа на представена обезпечителна заповед и да вдига същите, въз основа на влязло в сила определение на съда за това. Процесният наложен запор бил с обезпечителен характер и съдебният изпълнител нямал правомощия по Регламент 2018/1805 и ЗПИПИАОИ да превежда/връща суми в обезпечителното производство, а и сумата не се намирала по сметка на ДСИ. В случая издадената обезпечителна заповед не била обезсилена, нито било представено определение за отмяната й, не бил представен и изпълнителен титул, въз основа на който ДСИ да разпореди на третото задължено лице да извърши превод. Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна (арг. чл. 25, ал. 3, чл. 15, ал. 1, чл. 15а ЗПИПИАОС) и в посочения в закона срок, намира, че същата е процесуално допустима. По същество на жалбата настоящият съдебен състав намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: Видно от приложеното копие на преписката на и.д. № 20231110402694 по описа на СИС при СРС, производството било образувано по искане на СГС, с приложена към същото обезпечителна заповед от 21.12.2023г., издадена въз основа на определение № 3696/21.12.2023г. по НЧД № 7349/2023г. по описа на СГС, 2-и състав, НО, на осн. чл. 6, ал. 4, вр. ал. 1 ЗПИПИАОИ. С посочения акт бил признат акт за обезпечаване на имущество – решение от 27.10.2023г., издадено от съдия при Следствен съд № 8, гр. Сарагоса, Кралство Испания по ДП № 2174/2020г. за обезпечаване на имущество и за налагане на запор на конкретно посочената в акта банкова сметка, разкрита в „Юробанк България“ АД, с титуляр А.С.П., до размер на сумата 35 838 евро. На осн. чл. 400, ал. 1 ГПК ДСИ при СИС при СРС изпратил на третото задължено лице „Юробанк България“ АД запорно съобщение изх. № 67428/22.12.2023г., получено от банката на 28.12.2023г., от който момент запорът породил действие - чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК. Запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка има действие върху банковата сметка на длъжника до размера, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към датата на налагането му суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления. В отговор на полученото на 28.12.2023г. запорно съобщение и в изпълнение на задълженията си по чл. 508 ГПК, на 02.01.2024г. „Юробанк България“ АД изпратила писмо до ДСИ, от съдържанието на което се установява, че на 28.12.2023г. банката наложила запора по посочената сметка на титуляра П.. По сметката имало авоар, но същият бил недостатъчен за покриване на цялата посочена в запорното съобщение сума, имало предишно наложени запори. На 29.05.2024г. по и.д. постъпило искане от КОНПИ с вх. № 18197/29.05.2024г. за изпълнение, към което приложил определение № 962/28.03.2024г. по НЧД № 7349/2024г., 2-и състав, НО на СГС, влязло в законна сила на 08.05.2024г. Със същия съдебен акт СГС постановил връщане на обезпечено имущество – парична сума в размер на 20 001.14 евро от същата банкова сметка на П., разкрита в „Юробанк България“ АД, в полза на Следствен съд № 8, гр. Сарагоса, Кралство Испания, по конкретно посочена в акта банкова сметка и основание на което преводът да бъде извършен. На основание чл. 24, ал. 3, т. 5 ЗПИПИАОИ, вр. чл. 13, § 3, б. „б“ Регламент (ЕС) 2018/1805, за разликата над 20 001.14 евро до сумата 35 858 евро (до който размер бил наложен запор) СГС постановил спиране на производството. Постановил още, след влизане на определението в сила, същото да се изпрати на КОНПИ за изпълнение на осн. чл. 24, ал. 5 ЗПИПИАОИ. След получаване на горното искане на КОНПИ, ведно с приложеното определение № 962/28.03.2024г. по НЧД № 7349/2024г., 2-и състав, НО на СГС, ДСИ се произнесъл с разпореждане от 30.05.2024г., с което поискал от СГС указания. Посочил, че съгласно чл. 400-402 ГПК съдебният изпълнител имал правомощията да налага обезпечителна мярка въз основа на представена обезпечителна мярка и да отменя обезпечението въз основа на влязло в сила определение на съда, с което се отменят допуснатите обезпечителни мерки. В случая наложеният по и.д. запор имал обезпечителен характер и съдебният изпълнител нямал правомощията да връща/превежда суми в обезпечително производство. На 10.06.2024г. по и.д. постъпил отговор от СГС, че съдът не може да дава становища и указания относно изпълнението на акта по реда на ЗПИПИАОИ – съдебният акт те се изпълнява от съда, а от КОНПИ – чл. 24, ал. 5 ЗПИПИАОИ. На 25.06.2024г. по и.д. постъпило писмо от СГС, с което се изисква информация дали определение № 962/28.03.2024г. по НЧД № 7349/2024г., 2-и състав, НО на СГС, било предявено на банката по посоченото и.д., издадено ли било постановление за изпълнението му, какъв бил резултатът от изпълнението. На 26.06.2024г. ДСИ се произнесъл с разпореждане, с което уведомява съда, че същото не било сторено, че съгласно чл. 400-402 ГПК съдебният изпълнител бил компетентен да налага обезпечителна мярка въз основа на представена обезпечителна заповед и да вдига наложени обезпечителни мерки въз основа на влязло в сила определение на съда за отмяна на допуснатото обезпечение, запорът в случая бил обезпечителен и съдебният изпълнител нямал правомощията да връща/превежда суми в обезпечителното производство. На 03.09.2024г. по и.д. постъпило ново писмо от КОНПИ с приложено писмо от Следствен съд № 8, гр. Сарагоса, Кралство Испания, с искане за информация за развитието на и.д. и разпореждане на конкретни действия за изпълнение на съдебния акт. В отговор ДСИ постановил разпореждане от 04.09.2024г., да се уведоми КОНПИ, че и.д. било образувано въз основа на обезпечителна заповед, запорът имал обезпечителен характер и съдебният изпълнител нямал правомощията да връща/превежда суми в обезпечителното производство. На 27.06.2025г. по и.д. постъпило ново писмо от КОНПИ с приложен съдебен акт на СГС, постановен от друг съдебен състав на НО и по друго НЧД, на който комисията се позовава. Твърди, че нямало пречки съдебният изпълнител да пристъпи към изпълнение на определение № 962/28.03.2024г. по НЧД № 7349/2024г., 2-и състав, НО на СГС и моли да бъде информиран за резултата. С разпореждане от 07.07.2025г. съдебният изпълнител отказал да изпълни искането. Посочил, че приложеният съдебен акт не се отнасял до настоящото и.д. Видно от отбелязването разпореждането влязло в сила на 12.08.2025г. На 08.10.2025г. по и.д. постъпило ново писмо от КОНПИ с приложено определение № 2955/24.09.2025г. по НЧД № 7349/2024г., 2-и състав, НО на СГС, с което съдът приел, че в определение № 962/28.03.2024г. по НЧД № 7349/2024г., 2-и състав, НО на СГС, не е допуснат пропуск относно начина на връщане на паричната сума и отказал да измени акта си от 28.03.2024г. Твърди, че съдебният изпълнител следвало да съобрази мотивната част на определението от 24.09.205г. и като орган по изпълнението съгласно законите на Р България да уведоми „Юробанк България“ АД да извърши превода. С обжалваното разпореждане от 10.10.2025г. съдебният изпълнител оставил молбата на КОНПИ с вх. № 29964/08.10.2025г. без уважение. Изложил мотиви, че приложеното към искането определение на СГС от 24.09.2025г. не променяло фактическата обстановка по делото. Определение № 3696/21.12.2023г. по НЧД № 7349/2023г. по описа на СГС, 2-и състав, НО, въз основа на което е издадена иницииралата изпълнителното производство обезпечителна заповед, е издаден от компетентния по см. чл. 6, ал. 4, вр. ал. 1 ЗПИПИАОИ орган на Р България. Предвид нормата на чл. 25, вр. чл. 11 ЗПИПИАОИ редът, по който се изпълнява акта за обезпечаване на имуществото е предвиденият в ГПК такъв, а наложеният в изпълнителното производство запор върху банковата сметка на А.С.П. в „Юробанк България“ АД е обезпечителен такъв. Както в теорията, така и в съдебната практика се провежда разграничение между запора като обезпечителна мярка, налагана в обезпечителното производство, уредено в част Четвърта от ГПК - „Обезпечително производство“, и запора като изпълнително действие, чрез което принудителното изпълнение в рамките на изпълнителното производство, уредена в част Пета на ГПК – „Изпълнително производство“, се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника. Разграничението почива на принципната разлика между двете самостоятелни производства, преследващи различни цели, които се отразяват и на същността на процесуалните средства, чрез които могат да се постигнат. Именно функцията на обезпечителното производство да предостави привременна защита обуславя и помалката интензивност на обезпечителните мерки, включително и запор, които само обезпечават и подготвят възможността същинските действия по принудително изпълнение, но без да навлизат така дълбоко в правната сфера на ответника преди да има влязло в сила решение по конкретния спор. Когато запорът върху вземанията по банковите сметки на определено физическо лице е наложен като обезпечителна мярка по допуснато обезпечение по предявен или бъдещ иск, неговата цел е да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено, т.е. сумата ще бъде платена и задължението погасено след постановяване на осъдително решение и образуване на изпълнително производство. Тази цел се постига от момента на налагането на запора съобразно правилото на чл. 401, ал. 1, вр. чл. 451, ал. 1 ГПК, поради което същото се явява достатъчна гаранция за правата на молителя, за който е налице обезпечителна нужда. Всяко по-нататъшно действие, изразяващо се в подълбоко засягане на правната сфера на ответника, включително и чрез задължаването на основание чл. 508, ал. 3 ГПК на трето лице да внесе запорираната сума по банкова сметка на съдебния изпълнител, се явява прекомерно спрямо обезпечителната нужда и преминава границата на обезпечителното производство към осъществяване на целите на изпълнителния процес преди да има законово основание за това. На още по-силно основание тази граница би била премината при прилагане на непредвиден в ГПК способ – директно превеждане на запорираната по обезпечителния запор сума по банкова сметка на лице, различно от съдебния изпълнител. Когато запорът върху вземанията по банковите сметки на длъжника е наложен в изпълнителното производство (какъвто настоящият казус не е), неговата цел също е да се обезпечи изпълнението на паричните притезания, което следва да се извърши чрез превеждане на сумите от третото задължено лице /банката/ по сметката на съдебния изпълнител, който е длъжен да изплати дължимите на взискателя и на присъединилите се кредитори суми в сроковете и по реда на чл. 455 ГПК /чл. 508, ал. 3 ГПК/ при спазване на предвидения в чл. 136 ЗЗД ред за удовлетворяване на вземанията. В обобщение изпълнителното производство в случая е образувано въз основа на издадената обезпечителна заповед, а наложеният запор е обезпечителен. Несъмнено приложимият ред за изпълнение на акта за обезпечаване на имуществото е предвиденият в ГПК такъв – чл. 11 ЗПИПИАОС. ГПК не предвижда ред, по който в рамките на това производство съдебният изпълнител да задължи третото лице – в случая банката, да преведе запорираната сума по обезпечителния запор от сметката на титуляра А. П. по банкова сметка на друго лице. Предприемането на исканото действие от страна на съдебния изпълнител би се явило нарушение при налагането на обезпечителната мярка „запор“ в процесното изпълнително дело, образувано въз основа на обезпечителна заповед. Ето защо обжалваният отказ на съдебния изпълнител е законосъобразен. Противното не следва от представения от жалбоподателя съдебен акт - Определение № 1521 от 12.05.2025 г. на СГС по ч.н.д. № 6171/2023г., на който той се позовава. При внимателен прочит на акта е видно, че наказателният съд изложил мотиви, че приетото от българския законодател решение изпълнението на съдебния акт по чл. 24, ал. 5 ЗПИПИАОИ да бъде възложено именно на КОНПИ не е лишено от логика. Обезпеченото по ЗПИПИАОИ имущество има престъпен произход, а процедурните правила за управление и разпореждане с такова имущество са нормативно установени в чл. 160 и сл. от ЗОНПИ и не е необходимо да бъдат повтаряни и в ЗПИПИАОИ. Волята на българския законодател да бъдат прилагани именно тези правила непротиворечиво се установява от разпоредбите на самия ЗПИПИАОИ, който изрично препраща към правилата на ЗОНПИ, всякога когато се касае за управление на такова имущество, а към правилата на ГПК – единствено в процедурата по признаване и изпълнение на акт за обезпечаване на такова имущество. Прави впечатление, че във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация, в ЗПИПИАОС се съдържат текстове и относно отнемане на обезпеченото имущество с цел изпълнение на акта на издаващата държава – чл. 4, вр. чл. 2; чл. 15 и др., а обезпеченото имущество се управлява и пази по реда на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество – чл. 15а, чл. 25, ал. 3 ЗПИПИАОС. ЗОНПИ урежда поотделно двете производства - по налагане на обезпечителни мерки (подобно на обезпечението на бъдещ иск по ГПК) и исково производство за отнемане. Управлението на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки, респ. управлението на отнетото имущество от КОНПИ, е уредено в глава 13 ЗОНПИ. Именно правилата по ЗОНПИ, като приложими, приел и СГС в Определение № 1521 от 12.05.2025 г. на СГС по ч.н.д. № 6171/2023г., на което жалбоподателят се позовава. Разпоредбата на чл. 166 ЗОНПИ изрично вменява задължения на КОНПИ във връзка с управлението на отнетото имущество и посочва изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлото в сила съдебно решение за отнемане като изпълнителен титул, необходим за изпълнението на решението за отнемане. В заключение обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от настоящия съдебен състав. Воден от горното, съдът