Решение № 898 от 25.6.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 2921/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. Със съдебно решение № 2982 от 14.05.2020 г., постановено по гр.д. № 2516/ 2017 г. по описа на СГС, 7-ми състав, съдът е отхвърлил предявените от Д. З. С. срещу „АВБ 2012“ ЕООД кумулативно съединени искове с правно основание чл. 12 ЗЗД за заплащане на обезщетения за вреди от недобросъвестно договаряне както следва: за сумата от 6 854.40 лв., представляваща претъпени загуби от изплатено обезщетение на предишен работодател „Еър Волта“ ЕООД за неспазено едномесечно предизвестие; за сумата от 2 840 лв., представляваща пропусната полза от неполучено трудово възнаграждение за период от 14.06.2016г. до 23.06.2016г.; за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и нервно напрежение, вследствие на недобросъвестното водене на преговори и недобросъвестно сключване на трудов договор и договор за придобиване на квалификация, ведно със законна лихва върху претендираните главници от предявяване на иска - 27.02.2017г. до окончателното им изплащане, Със същото решение е отхвърлен и предявения от Д. З. С. срещу „АВБ 2012“ ЕООД иск по чл. 79, ал. 1, пр.2 ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 208 623, 13 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на Договор за придобиване на квалификация от 24.06.2016г., които вреди са в размер на неполучени брутни трудови възнаграждения от 9 032, 78 лв. за период от 36 месеца - от 25.12.2016 г. до 25.12.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на иска до изплащането. На основание чл.130 ГПК съдът е върнал исковата молба на Д. З. С. срещу „АВБ 2012“ ЕООД в частта, с която е предявен частичен осъдителен иск за сумата 50 000 лв., част от вземане в общ размер от 403 925лв., представляваща пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения от 6 854, 40 лв. месечно за периода от 19.01.2017г. до 30.11.2027г. и е прекратил производството по делото в тази част. С оглед изхода на правния спор е присъдил в полза на „АВБ 2012“ ЕООД, ЕИК 202222934 разноски пред СГС в размер на 8 076лв. с ДДС за адвокатски хонорар. С определение № 261598 от 25.01.2021 г., постановено по същото дело съдът е оставил без уважение молба на „АБВ 2012“ ЕООД за изменение на решение № 2982 от 14.05.2020 г. в частта за присъдените в полза на „АВБ 2012“ ЕООД разноски, като неправилно е записам в диспозитива на определението името на молителя като Д. Г. Г.. Със съдебно решение № 260097 от 17.09.2020 г., постановено по същото дело съдът е оставил без уважение молба на Д. З. С. за поправка на очевидна техническа грешка, допусната в мотивите на решение № 2982 от 14.05.2020 г. Недоволен от решението, в неговата отхвърлителна част, е останал ищецът Д. З. С., който в законоустановения срок е подал въззивна жалба с вх. № 56871/22.06.2020 г. Със същата поддържа, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при изготвянето на доклада, което се е отразило на правото му на защита. Твърди, че съдът неправилно е възложил в негова тежест да установи неистинността на представения от въззиваемото дружество Протокол на Съвета на директорите на едноличния собственик на капитала на дружеството и обективиращ решението за закупуване на процесния самолет, когато всъщност именно въззиваемото дружество е следвало да установи истинността на този документ съобразно правилата на чл. 193, ал.3 ГПК. Сочи наличие и на други процесуални нарушения- неправилно недопускане на свидетели, неправилно оставено без уважение искане по реда на чл. 176 ГПК, неоснователно оставено без уважение негово искане да се задължи въззиваемия да представи писмени доказателства, с които да установи реалното водене на преговори за покупка на самолета. Твърди и че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Оспорва правилността на изводите на съда, че преддоговорните отношения с въззиваемия са се състояли само в една среща. Поддържа, че преговорите са се водили и по телефона и именно в резултат от постигнатите договорености, той е изпратил на служител на въззиваемия документите си за започване на работа, което се установява от приложените по делото копия от електронни писма. Намира и че съдът неправилно е приел, че с поведението си по време на преговорите въззиваемият не е нарушил правилата на добросъвестното договаряне. Твърди, че след като от доказателствата се изключи протоколът СД на собственика на капитала на въззиваемото дружество, тъй като последният не е провел доказване по реда на чл. 193, ал.3, ясно се доказвал факта, че въззиваемият не е имал сериозни намерения да закупи процесния самолет. Намира, че дори и да се приеме, че посоченият протокол следва за бъде кредитиран, то той всъщност установява наличието на значима пречка пред сключването на договора за покупка на самолета, която обаче е укрита от него от бъдещия работодател по време на преговорите, въпреки, че има обуславящо значение за взимането на решение за подписване на трудовия договор от негова страна. Излага подробно становище, включително във връзка с отхвърления иск по чл. 79 ЗЗД като поддържа че противно на приетото от първоинстанционния съд, в случая не е налице обективна невъзможност за изпълнение на договора за квалификация. Намира, че сделката за придобиване на самолета, с оглед, на която е предвидено обучението, реално не е сключена поради причини, които зависят от волята на въззиваемия, а именно готовността му да заплати дължимата продажна цена. Освен това поддържа, че въззиваемият е имал възможност да продължи трудовото отношение с него и да проведе предвиденото обучение или да проведе друго, тъй като е планирал покупката на друг самолет, който е подобен на процесния и който може да се управлява с лиценза за него. Въпреки това той е прекратил трудовия му договор, закупил е другия самолет и е назначил нови пилоти за управлението му. С оглед изложеното моли, въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на „АВБ 2012“ ЕООД, с който се оспорва въззивната жалба и се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено. Жалбоподателят Д. З. С. е подал и въззивна жалба с вх. № 265757/29.09.2020 г., с която се обжалва решение № 260097 от 17.09.2020 г., постановено по гр.д. № 2516/2017 г. по реда на чл. 247 ГПК, с която поддържа, че съдът неправилно е приел, че не е налице основание за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение № 2982 от 14.05.2020 г., постановено по гр.д. № 2516/ 2017 г., досежно посочените в тях размери на исковите претенции. Жалбоподателят Д. З. С. е подал и частна жалба с вх. № 49671/08.06.2020 г. по описа на СГС срещу решение № 2982 от 14.05.2020 г., постановено по гр.д. № 2516/ 2017 г. по описа на СГС в частта, която има характер на определение и касае връщане на исковата молба досежно предявения от него иск с правно основание чл.12 ЗЗД срещу „АВБ 2012“ ЕООД за сумата от 50 000 лв., частично претендирана от общ заявен размер от 403 925лв., представляваща пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения от 6 854, 40 лв. месечно за периода от 19.01.2017г. до 30.11.2027г. и е прекратил производството по делото в тази част. С определение № 1343, постановено в о.з., проведено на 20.05.2022 г. в рамките на в.гр.д. № 2921/2021 г. по описа на САС, производството по тази частна жалба е прекратено поради оттеглянето й. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с жалбите, за наличието на пороци на атакуваните съдебни актове, приема следното: Съдът намира, че първо следва да бъде разгледана подадената от Д. З. С. въззивна жалба против решение № 260097 от 17.09.2020 г., постановено по гр.д. № 2516/2017 г. по реда на чл. 247 ГПК доколкото същата касае техническа грешка при изписване на размерите на исковите претенции като намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Поправка на очевидна техническа грешка се допуска, когато е налице несъответствие в диспозитива на решението с това, което съдът е приел в мотивите си. Този процесуален ред не се прилага при наличието на допуснати неточности и грешки в мотивите на съдебния акт, каквато се твърди в настоящия случай. Съответно правилно първоинстанционният съд е оставил молбата по чл. 247 ГПК без уважение, доколкото дори и да е налице грешно посочване на размерите на някоя от претенциите в мотивите на решението, то поправянето на диспозитива с цел да съответства на мотивите ще доведе до постановяването на акт, който няма да отговаря на заявената претенция, което е недопустимо. В случая основно значение има фактът, че в диспозитива исковите претенции са посочени така, както са били заявени с исковата молба и съобразно направените впоследствие изменения по реда на чл. 214 ГПК, което не се и отрича от страна на жалбоподателя, нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд. Предвид изложеното, следва да бъде разгледана и подадената въззивна жалба с вх. № 56871/22.06.2020 г. по описа на СГС срещу решение № 2982 от 14.05.2020 г., постановено по гр.д. № 2516/ 2017 г. по описа на СГС в неговата отхвърлителна част. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.12 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД. Отговорността по чл. 12 от ЗЗД е специален състав на извъндоговорна отговорност, като нейната отлика от общата забрана да не се вреди другиму по чл. 45 ЗЗД е необходимостта увреденият да докаже недобросъвестността в поведението на насрещната страна. Специалната отговорност за обезщетяване на вреди, предвидена в разпоредбата на чл.12 от ЗЗД, визира в най-общ вид задължението за добросъвестност в отношенията между страните при водене на преговорите и сключването на договори, и последиците от неговото нарушаване. За да бъде уважен иск по чл. 12 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието на преддоговорни отношения между страните по делото, при които ответникът да е проявил недобросъвестно поведение, довело до причиняването на вреди на ищеца. В правната теория и съдебната практика е прието, че добросъвестното водене на преговори и сключването на договори, включва следните неизчерпателно изброени задължения: задължение за уведомяване за значими обстоятелства, които биха обусловили решението на насрещната страна да сключи или да не сключи договора; задължение да не се прекъсват неоснователно преговорите; задължение за извършване на проверка за правни пречки пред сключването на договора; задължение за полагане на грижа за предотвратяване на увреждане на другата страна при описване на предмета на бъдещия договор; задължение за полагане на дължимата грижа, за да не се допусне грешка от насрещната страна; задължение да се действа с надлежна представителна власт - ако се действа чрез представител; задължение да не се опорочава волята на другата страна чрез измама, заплаха, възползване от крайната й нужда или от особеното й състояние и т.н. Безспорно е между страните, че на 24.06.2016г. те са подписали трудов договор № 19/24.06.2016г., по силата на който Д. З. С. следва да изпълнява длъжността „•••“ в „АВБ 2012“ ЕООД, по безсрочен трудов договор, при условията на чл.67, ал.1, т.1 КТ, с основно трудово възнаграждение 8 570.00лв. и допълнително възнаграждение 0, 6% за всяка прослужена година. Няма спор, а се установява и от представените писмени доказателства, че на същата дата страните са сключили и договор за придобиване на квалификация на основание чл.235 КТ. Съгласно т. 1 и т.2 от последния въззиваемото дружество се задължило да обучи въззивника за своя сметка за придобиване на квалификация „•••“ на самолет тип: Bombardier BD-700 series (Global 6000), като заплати всички разходи за срока на обучение, както и разходите за транспорт, дневни и квартирни пари за времето на пребиваване в чужбина. Съгласно т.3 от договора обучаемият се е задължил да участва във всички занимания по време на обучението, да спазва стриктно програмата на обучението и след успешното завършване на същото да работи в „АВБ 2012“ ЕООД за срок от 3 години. В раздел 4 „Отговорности при неизпълнение на договора“ е уговорена неустойка от 100 000 USD, ако обучаемият прекрати по своя инициатива трудовия договор с работодателя преди изтичане на срока по чл.3.4. от договора. Няма спор, че преди да постъпи на работа в „АВБ 2012“ ЕООД въззивникът е работил като летец - пилот в „Еър Волта” ЕООД, до 14.06.2016 г., както и че при прекратяване на трудовото му правоотношение с това дружество по реда на чл.326 КТ, той е заплатил обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 6 860.00 лв. Безспорно е също така, че със заповед №3/25.06.2016г. на управителя на „АВБ 2012“ ЕООД, Д. З. С. и А. Г. Г. (друг служител при въззиваемото дружество) са командировани за срок от 28 дни с право на пътни, дневни и квартирни в периода от 25.06.2016г. до 22.07.2016г. в гр.Дубай, ОАЕ, със задача: провеждане на обучение за летателна експлоатация на самолет Global 6000, във връзка с което за въззивника е закупен самолетен билет с дата на заминаване 25.06.2016г. по маршрут София – Дубай. Безспорно е между страните, че самолет Global 6000 не е закупен от въззивника, както и че командироването на Д. З. С. във връзка с обучението му да го пилотира е отменено от управителя на въззиваемото дружество. Няма спор и за това, че въпреки тези обстоятелства въззивникът е останал на работа при въззивника до 19.01.2017г., от която датата трудовото му правоотношение е било прекратено със заповед № 3/19.01.2017 г. поради съкращаване на щата на основание чл. чл.328, ал.1, т.2 КТ. Страните не спорят и за това, че законността на това уволнение е предмет на трудов спор в рамките на гр.д. №15510/2017г. на CPC. Не се спори и че въззивникът е получавал договореното трудово възнаграждение въпреки, че реално не е полагал труд в размер на 7 827, 64 лв. за м. декември 2016 г. и 13 624, 14 лв. - за месец януари 2017г. Спорни са въпросите за това, дали въззиваемото дружество е проявило недобросъвестно поведение при водене на преговорите за сключване на посочения по-горе трудов договор и договор за професионална квалификация, в частност дали същото е имало сериозно намерение да закупи самолетът, с оглед на който е водило преговорите за назначаване на въззивника на работа и дали е укрило от последния важна информация при воденето на преговорите, касаеща възможността сделката за придобиване на самолетът да не бъде финализирана. Спори се също така и по въпроса виновно ли е неизпълнението на задължението на въззиваемия да осигури обучение за придобиване на лиценз за пилотиране на самолет Global 6000, поето от него с договора за придобиване на квалификация. По така повдигнатия правен спор и във връзка с направените от жалбоподателя възражения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, въззивната инстанция намира следното: Неоснователно е възражението, че първоинстанционният съд неправилно е оставил искането на въззивника да се изискат от въззиваемия писмени доказателства, които да установят неговите отношения със свидетеля С. П. и воденото на преговорите за закупуване на процесния самолет. Тези обстоятелства са част от защитната теза на ответника в производството и с оглед нейната реализация подлежат на доказване именно от него по начин, който същият прецени за подходящ със съответните последици от това. В настоящия случай следва да се съобрази и че сочените обстоятелства могат да бъдат доказани с всички допустими от ГПК средства, включително със свидетелски показания. Основателно се явява възражението на въззивника за нарушаване на процесуалните правила при недопускането на обясненията на въззиваемия по реда на чл. 176 ГПК, като тази нередовност на процеса е поправена в рамките на въззивното производство. Принципно основателно е и възражението срещу разпределението на доказателствената тежест при оспорване по реда на чл. 193 ГПК на протокола от СД на собственика на въззиваемото дружество относно закупуването на процесния самолет и цената, която дружеството е готово да плати за целта, доколкото този документ не носи подписа на въззивника, който го оспорва и предвид това, доказването на неговата истинност следва да бъде сторено от страната, която го представя, а именно въззиваемия. В случая, обаче, следва да се има предвид, че този протокол е частен документ и подлежи на оспорване по реда на чл. 193 ГПК единствено и само по отношение на неговото авторство, а такъв спор не е повдиган от въззивника, който е оспорвал само достоверността на датата, на която е изготвен протоколът. Частният писмен документ има достоверна дата за трети лица само в определените с разп. на чл.181 от ГПК хипотези, а в случая тази разп. не би могла да бъде приложена, доколкото документа изхожда и от двете страни и е съставен за да послужи пред същите., а не пред трети лица. По възраженията за процесуални нарушения във връзка с недопускането на свидетели настоящият съд вече се е произнесъл в рамките на о.з., проведено на 20.05.2022 г., поради което не следва да излага мотиви в настоящия съдебен акт. Наличието на преддоговорни отношения между въззивника и въззиваемото дружество е признато от първоинстанционния съд. Следва да се посочи, че действително представените на лист № 55 и № 56 от делото копия от електронни писма, с които въззивникът е изпратил на служители на въззиваемото дружество документи, необходими за подписване на трудовия договор действително са индикация, че преговорите са започнали неформализирано преди проведената лична среща между въззивника и управителя на дружеството. Доколкото обаче тези документи не съдържат информация за съдържанието на тези разговори, тяхното доказателствено значение с оглед спорните обстоятелства се изчерпва с посоченото. По делото не се спори, че преди сключването на трудовия договор въззивникът и управителя на въззиваемия са се срещнали и са провели лично разговор за бъдещото заемане на процесната длъжност. На тази среща е присъствал и свидетелят Г., който също е служител при въззиваемия и установява с показанията си, че разговорът е именно във връзка с бъдещото подписване на трудов договор по повод закупуването на новия самолет Global 6000. Какви конкретно обаче са били разискваните теми на тази среща извън възможността да се сключи договорът, не се установява от събраните по делото доказателства, вкл. и от изслушаните свидетелски показания, тъй като свидетелят Г. е напуснал срещата след представянето на въззивника. Съответно твърденията на последния, че въззиваемият е поел ангажимент трудовият договор да се подпише така, че да няма прекъсване в трудовия стаж остават напълно недоказани. Такива са и твърденията му, че е бил убеждаван от управителя на въззиваемото дружество, че ще остане без работа при настоящия си работодател, защото самолетът, който управлява там е обявен за продажба, както и тези, че предстоящото закупуване на процесния самолет, който той е трябвало до пилотира, му е представено като абсолютно сигурно бъдещо събитие. Следва да се посочи, че обстоятелствата, свързани с изпълнението трудовоправните задължения от сключения между страните трудов договор като това дали е имало как въззивникът да престира труда си, дали е излизал в неплатен отпуск и защо, дали е бил поканен да вземе такъв и да напусне по своя инициатива работодателя, както и дали законосъобразно е намалено щатното разписание и съответно прекратено трудовото му правоотношение са ирелевантни по отношение на спора за отговорността по чл. 12 ЗЗД. Такива се явяват и тези, касаещи последващото прекратяването на трудовия договор поведение на въззиваемия - разкрити нови длъжности, назначени нови пилоти, взет на лизинг друг подобен на процесния самолет. Тези обстоятелства, за доказването на които страните са положили значителни усилия, са релевантни в рамките на правния спор за законността на уволнението на въззивника и нямат отношение към преддоговорното поведение на въззиваемия. Предвид това и необсъждането им от страна на първоинстанционния съд не е основание да се приеме, че са налице процесуални нарушения, довели съответно и до постановяване на неправилно решение. При преценка на събраните доказателства в хода на първоинстанционното и въззивното производство, въззивната инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд досежно неоснователността на предявените искове по чл. 12 ЗЗД са правилни и законосъобразни. Видно е, че въззивникът и въззиваемият са били в преддоговорни отношения до 24.06.2016 г. / датата на подписване на трудовия договор и договора за професионална квалификация/. Може да се направи обосновано заключение и че въззиваемият е имал сериозно намерение да закупи процесния самолет преди да влезе в преговори с въззивника и по време на тяхното водене. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите А. Г., Л. П., Б. С. и С. П., вкл. изслушаните по реда на чл. 266 ГПК пред въззивната инстанция обяснения на управителя на дружеството. От тях, вкл. представените копия от електронна кореспонденция, е видно, че са подготвени документите за сключването на трудовия договор, че са предприети всички необходими мерки за неговото изпълнение, в това число въззивникът е включен от въззиваемия в обучение, предоставяно от производителя на самолета при покупка на такъв, предоставени са му служебен телефон, СИМ карта, достъп до места с ограничен достъп при въззиваемия, идентификационна карта, билет за пътуване до мястото на обучението, командировъчни документи и парични средства. Същевременно преди и по време на преддоговорния период въззиваемият е водил преговори с производителя на самолета за закупуването му като те са били с такава степен на сериозност, че производителят да се съгласи да включи предложени от него пилоти в обучението за пилотиране. Не на последно място сериозността на намеренията на въззиваемия да закупи самолетът, който въззивникът е следвало да пилотира е видна и от приетото по делото като писмено доказателство решение на СД на „ЗАНЗИ ХОЛДИНГ БГ“ ЕАД, което е едноличен собственик на капитала на въззиваемото дружество, от което се установява, че е взето решение да се извърши покупка на процесния самолет, но само ако се договорят условия за цена до 50 млн. USD. Както е посочено горе, оспорването, направено на този протокол касае само неговото съдържание и достоверна дата, а не неговата истинност, предвид което не е имало основание да се открива производство по реда на чл. 193 ГПК от страна на първоинстанционния съд. Това оспорване подлежи на доказване по общия ред, а в рамките на производството не са събрани доказателства, които да внасят обосновано съмнение в датата на изготвянето и съдържанието на документа. Поради това същият правилно е кредитиран от първоинстанционния съд и съответно се взима предвид и от настоящата съдебна инстанция. От посоченото става ясно, че въззиваемият е имал сериозни намерения да закупи процесния самолет и съответно сериозно е влязъл и в преговори за подготовка на това инвестиционно намерение, а именно за осигуряване на екипаж, който да го управлява след получаването му. В същото време както от твърденията на самия въззивник, така и от свидетелските показания на свидетеля Г. и обясненията на управителя на въззиваемото дружество, взети по реда на чл. 176 ГПК пред въззивната инстанция, които се съобразяват като непротиворечащи на останалите доказателства и най-вече на собствените твърдения на заинтересованата страна, се установява, че въззивникът е уведомен ясно и недвусмислено, че договорът му за пилот на самолет се сключва с оглед неговото бъдещо закупуване, а не на факта, че самолетът вече е на разположение на фирмата- работодател и тя може да оперира с него. Съответно към момента, в който въззивникът е говорил с управителя на въззиваемия, както и със своя приятел св. Г., той е бил наясно, че става въпрос за бъдеща сделка. Този факт сам по себе си означава, че по правилата на логиката и при спазване на принципа за добро водене на собствените дела, той е следвало да е наясно, че в предложението за работа е налице несигурност, която не би могла да бъде елиминирана от бъдещия му работодател, доколкото по своята природа договорът за покупко-продажба не е едностранна правна сделка и изисква съгласието на две страни, а продавачът в случая е трето лице, което самостоятелно и независимо от въззиваемия изразява воля. В тази насока, въпросът дали обективираното в протокола от заседанието на СД на собственика на капитала на въззиваемия решение за ограничение на покупната цена е сведено до знанието на въззивника или на останалите служители на последния не е от съществено значение. От свидетелските показания е видно, че това не е направено, като в тази връзка не са налице и обратни твърдения от страна на въззиваемото дружество, но въпреки това след като въззивникът е уведомен и знае, че сделката за покупката на самолета все още не е завършена, то това означа и че той знае, и че няма гаранция, че тя ще се осъществи. По делото не са събрани доказателства, въззиваемото дружество чрез управителни органи или други лица да е убедило въззивника, че сделката е приключена или че няма никаква причина да не бъде сключена. Следователно неоснователни са твърденията на въззивника, че въззиваемият е укрил от него информация, която би имала съществено значение за решението му дали да прекрати нестоящото си трудово правоотношение и да сключи процесния трудов договор. Бъдещият работодател е предоставил информацията за възможния проблем в развитието на правоотношението, а това дали въззивникът субективно правилно е преценил тази информация е ирелевантно. С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че искът с правно основание чл. 12 ЗЗД е недоказан от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест да установи наличието на недобросъвестно поведение у въззиваемия при провеждане на преговорите за сключване на процесния трудов договор. Съответно правилно съдът е отхвърлил този иск като неоснователен. Въззивният съд намира за неоснователни и направените възражения по правилността на съдебното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение от страна на въззиваемия на задълженията по договора за придобиване на квалификация от 24.06.2016 г., в частност непредоставяне на договореното обучение и прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичането на 3 години от датата на подписването. От твърденията на самия въззивник се установява, че договорът за квалификация е сключен съобразно взаимното разбиране и на двете страни по него, че обучението се предоставя именно във връзка със бъдещото придобиване на новия самолет т.е. страните са предпоставили реализирането на договорните задължения по договора за квалификация от сбъдването на това условие. То обаче съдържа в себе си и елемент, който не зависи от тяхната воля, а именно поведението на третото лице, продавач на самолета, за посоката на което въззиваемият не е поемал ангажимент спрямо въззивника. Съответно правилно първоинстанционният съд е приел, че невъзможността за реализиране на намерението за закупуване на самолета, с оглед което е сключен договора за квалификация, е настъпила след подписването на последния и има характер на обективна невъзможност по смисъла на чл. 89 ЗЗД. Неоснователна се явява и претенцията, че вредите възникват и от неизпълнението на задължението на въззиваемия да осигури продължаване на трудовото правоотношение с въззивника в рамките на предвидените в договора за квалификация 3 години. Предвиждането на срок, в рамките на който, въззивникът следва да престира труда си при въззиваемия е право на въззиваемия, а не негово задължение. То осигурява неговия интерес да инвестира средства и други ресурси в професионалната подготовка на работника, като парира възможността последният да се възползва от неговите финансови възможности, след което да напусне работа и да реализира повишената си квалификация при друг работодател. Доколкото това е право на работодателя, той има и правната възможност да прекрати трудовия договор и преди изтичането на договорения в тежест на работника срок. При всички положения обаче това са въпроси, които следва да се решават в рамките трудовоправен спор досежно законността на уволнението на въззивника и съответно дължимите в тази връзка обезщетения, още повече че самото трудово възнаграждение е елемент от трудовия договор, а не от договора за квалификация, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. При съвпадане на изводите на въззивната и първоинстанционната съдебни инстанции решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно. По разноските: С оглед изхода на правния спор право на разноски за въззивното производство има въззиваемият, който претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 18 010, 37 лв. с ДДС. При съобразяване на направеното от въззивника възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, минималния размер на възнагражденията, установен в НМРАВ (изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31.07.2020г.) и фактическата и правна сложност на спора, съдът намира, че така претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и следва да бъдат намалени до размера от 6 296, 35 лв. без ДДС или 7 555, 62 лв. с ДДС. Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти състав