Решение № 226 от 18.7.2023 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 244/2023 г.

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените от С. П. В., ЕГН ••••••••••, от гр. Б. жалби рег. №№685/13.02.2023 год. и 701/14.02.2023 год. срещу решение № 4/16.01.2023 год. по гр.д.№20223210100134 /2022 год. на Районен съд Б., с което е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез пълномощника си Областен управител на област с административен център Добрич, че не е собственик на недвижим имот - земя с площ от 452 кв.м. представляваща ПИ №02508.4.36 по КККР на гр. Б., одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК. С доводи за недопустимост на съдебния акт се претендира да бъде обезсилен и производството по делото прекратено, а с доводи за постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон да бъде отменен и спора решен по същество от въззивния съд, който постанови отхвърляне на предявения срещу въззивника отрицателно установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК. При данни, че съдебният акт е бил връчен на въззивника на дата 31.01.2023 год., жалби рег.№№685/13.02.2023 год. и 701/14.02.2023 год. са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против него, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на исковата претенция и са процесуално допустими. Държавата, като въззиваема страна счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана. Спорни между страните са въпросите, заявен ли е иска при надлежно изложени твърдения, обосноваващи легитимен интерес съобразно постановките на тълкувателно решение № 8/27.01.2013 год. по тълкувателно дело № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС; съответни ли са на събраните по делото доказателства, констатациите на първоинстанционния съд за продължителността на периода на осъществява фактическа власт за времето от 1991/1992 год. и понастоящем, както и направени ли са правните изводи на съда за зачитане на последиците й по отношение на придобивната давност при точното приложение на разпоредбите на чл. 79 от ЗС, чл. 82 от ЗС, чл.86 от ЗС, чл.69 от ЗС, чл.116 от ЗЗД, във връзка с чл. 84 от ЗС, респ. последиците на мораториума за придобИ.е на собствеността върху имоти частна държавна собственост по § 1 ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, обн. ДВ, бр.46/2006 год. и § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на собствеността, обн.ДВ, бр.7/2018 год., с оглед действието по чл. 151 ал.2 изр.3-то от Конституцията на решение № 3 /24.02.2022 год. по конституционно дело № 16/2021 год. на Конституционния съд, с което последните две разпоредби са обявени за противоконституционни. Обжалваното решение е постановено по заявена с искова молба рег. №975/17.03.2022 год., изпратена по пощата на дата 15.03.2022 год., уточнена с молба рег.№ 1236/07.04.2022 год., вписана в Службата по вписванията гр. Б. с вх. рег.№ 1065/28.04.2022 год., Акт № 137 т. І, нередовностите на която са били отстранени с молба рег.№ 1236/07.04.2022 год. от Държавата срещу С. П. В., ЕГН ••••••••••, от гр. Б. претенция, основана на твърдения, че е придобила на основанието по чл.6 от ЗС в първоначалната му редакция (Изв., бр.92/1951 год.) имот без друг собственик, който до създаването по реда на § 4 ал.2 от ППЗСПЗЗ на Селищно образование “••••-юг“ е бил земеделска земя, върху която не е било учредявано право на ползване на граждани, вкл. ответника по делото и неговия праводател А.Й.А..С договор № 433/ 01.08.2008 год., Областният управител на област Добрич е продал на А.Й.А., от гр. Добрич недвижим имот-частна държавна собственост: земя с площ от 452 кв. м., представляваща ПИ № 02508.4.36 по КККР на гр. Б..Извършена била и последваща продажба на имота от А.Й.А. на С. П. В. с договор от дата 17.10.2008 год. Договор № 433/01.08.2008 год. бил прогласен за недействителен с влязло в сила съдебно решение, чиято последица била връщане на имота в патримониума на Държавата, съставила за него нов акт за държавна собственост № 5787/17.02.2022 год. Нищожният договор не пораждал правни последици, т.е. А.А. не бил придобил собствеността върху имота, поради което не е могъл да прехвърли на С. В. права, които не притежава. Отправено е искане за установяване спрямо Държавата, че С. П. В., ЕГН ••••••••••, от гр. Б. не е собственик на недвижим имот: земя с площ от 452 кв. м., представляваща ПИ № 02508.4.36 по КККР на гр. Б.. В срока и по реда на чл.131 ал.1 от ГПК ответникът С. П. В. е оспорил допустимостта и основателността на предявения иск. С влязло в сила съдебно решение на Окръжен съд Добрич било обезсилено решение на Районен съд Б. за уважаване на предявените от Държавата срещу него иск по чл. 108 от ЗС за признаване на правата й на собственост върху процесния имот и иск по чл. 109 от ЗС за премахване на незаконно построените в него две сгради и производството по тях прекратено с мотиви, че Държавата не е доказала собственическите си права, като не е описала основанията, на които е придобила правата си.С оглед формираната сила на пресъдено нещо, завеждането на нов иск на същото основание било недопустимо. Разгледаният иск бил неоснователен, тъй като ищецът не сочел основание за правото си на собственост-фактите, от които то произтичало: правна сделка, административен акт, давност или непосредствено действие на закона, а представеният АДС нямал правопораждащо действие съобразно разпоредбата на чл. 5 ал.3 от ЗДС. Процесния имот бил обект на притежание на ответника по силата на договор за продажба от дата 17.10.2008 год., сключен с нотариален акт № 142 т. ІХ рег.№ 6791 дело № 1275 от 2008 год. на О.О.-нотариус, вписан в регистъра на НК под № 109, а с последваща сделка с нотариален акт № 77 т.ІІІ рег.№ 1565 дело №177/30.04.2009 год. на нотариус, вписан в НК под № 314 му била прехвърлена и намиращата се в имота сграда.Впоследствие изградил в имота две сгради, за които не бил съставен АДС и въз основа на издадено му удостоверение от Областната управа в този смисъл се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, обективиран в нотариален акт № 55 т.VІ рег.№ 4641 дело № 670/2018 год. на вписания в НК под № 109 нотариус, както и нанесъл сградите в КККР на гр.Б. на негово име.Считано от датата прехвърляне на имот с договора от 17.10.2008 год. и понастоящем бил владял дворното място повече от 10 години, поради което и го придобил по давност. Отправено е искане за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск, а в условията на евентуалност, искане за отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът е отправил искане за изменение на представения отговор, а именно в частта за придобИ.е на процесния имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност и чрез увеличение на периода на давностене, считано от 1996 год., черз присъединяване владението на праводателя му А.Й.А., респ. праводателя на А.-Р.С. Г.ев –така приложена на л.87 от делото молба.С това съдържание е отправеното искане в съдебното заседание от дата 04.10.2022 год. и включено от съда допълнително в доклада му по чл. 146 от ГПК. В съдебното заседание от дата 15.12.1922 год., ответникът е отправил искане за поправка на протокола от предходното заседание, че давностния период на своене на имота е считано от 1991/1992 год. и понастоящем.Съдът с определение е допуснал поправка на допусната фактическа грешка така, както е била поискана. Жалбата е неоснователна по съображения, основани на фактически констатации и правни изводи, както следва: В издадена от Службата по кадастър скица № 3995/19.07.2006 год. на поземлен имот №02508.4.36 по КК на гр. Б., одобрена със заповед № 300-5- 5/04.02.2004 год. с адрес ••••-юг, ул.“•••“ № 7 с площ от 452 кв.м., трайно предназначение-урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), не са вписани собственици, а е посочено, че съставлява неидентифицирана собственост.В имота имало 1 сграда-паянтова, жилищна, 14 кв.м., на един етаж ( л.122 от настоящото дело и л. 35 от приложеното гр. д.№ 192/2011 год. на Районен съд Б. ). Областния управител на област с административен център гр. Добрич е съставил на основание чл. 68 от ЗДС и чл. 147 т.5 от ППЗДС АКТ № 3833/24.07.2006 год. за частна държавна собственост, вписан в Службата по вписванията гр. Б. с вх. рег.№ 3009/01.08.2006 год., Акт № 196 т. ІІІ за земя- 452 кв. м., представляваща поземлен имот с № 02508.4.36 по КК на гр. Б., одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год.В графите т.7 –т.9, като бивш собственик на имота е посочена Държавата, както и е отразена липсата на предходно съставен акт или наличие на съсобственици. Със съставен на дата 17.06.2008 год. от О.О.-нотариус, вписан в регистъра на НК под № 109 нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 69 т.VІ рег.№ 3630 д.№ 705/2008 год., вписан в Службата по вписванията гр.Б. с вх.рег.№2326/19.06.2008., Акт № 107 т.ІІ дело 1253, на основание постановление от същата дата и на основание чл. 587 от ГПК, Р.С. Г.ев, ЕГН •••••••••• е бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот: едноетажна сграда със застроена площ от 14 кв.м., представляваща обект с идентификатор №02508.4.36.1 по КК на гр.Б., одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год.В протокола са извършената обстоятелствена проверка са вписани показанията на св.Й.К.Ж., Д. А. Н. и Д.М.К., направили изявления, че Р.С. Г.ев притежава построена едноетажна сграда от около 15 кв.м.-20 кв.м., която владее повече от 10 години, необезпокояван от никого. С договор от дата 09.07.2008 год., сключен с нотариален акт № 184 т. VІ рег.№ 4229 дело № 808/2008 на О.О.-нотариус, вписан в регистъра на НК под № 109, вписан в Службата по вписванията гр.Б. с вх.рег.№ •••/10.07.2008 год., Акт № 99 т.V д.№ 1426/2008 год., Р.С. Г.ев, ЕГН •••••••••• и В.И.П.-Г., ЕГН •••••••••• са продали на А.Й.А., ЕГН •••••••••• едноетажна сграда със застроена площ от 14 кв.м., представляваща обект с идентификатор №02508.4.36.1, построена в поземлен имот –дворно място, представляващо имот с идентификатор №02508.4.36 по КК на гр.Б., одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. за сумата от 550 лв. В т.14 “Забележки“ на АКТ № 3833/24.07.2006 год. за частна държавна собственост от дата 28.07.2008 год., подписана от П.Л.Г., като директор в Областната управа на Дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост (“ АКРРДС“) и областния управител е отразено, че в графа № 8 “Съсобственици“ следва да се чете “Собственик на построената в имота сграда с идентификатор 02508.4.36.1 по КК на гр. Б. е А.Й.А., ЕГН ••••••••••, от гр. Добрич с нотариален акт № 99 т.І дело 1426, вх. рег.№ 2578/10.07.2008 год. на Службата по вписванията гр. Б.. А.Й.А. е подал до Областния управител на Област с административен център заявление вх.№ ДС-10-03-2326/23.07.2008 год., в което е посочил, че собственик на сграда с идентификатор №02508.4.36.1, построена в държавен поземлен имот –земя с площ от 452 кв.м., с идентификатор №02508.4.36 по КК на гр.Б. и желае да закупи терена по цени, определени по реда на глава VІІ от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост (л.12 от приложеното гр.д.№ 192/2011 год. на БРС). С договор № 433 от дата 01.08.2008 год., вписан в Службата по вписванията гр. Б. с вх. рег.№ 2922/07.08.2008 год., Акт № 69 т. ІV, на основание чл. 48 ал.1 от Закона за държавната собственост и в изпълнение на заповед № РД-11-04-28/29.07.2008 год., Е.И.Х. –областен управител на гр. Добрич и Й.Й.- директор на Дирекция “АПОФУС“ при Областна администрация гр. Добрич, наричани “продавач“ са продали за сумата от 3 091.68 лв., без включен ДДС на А.Й.А., ЕГН ••••••••••, от гр. Добрич, собственик на сграда с идентификационен № 02508.4.36.1, наричан “купувач“ - право на собственост върху земя, описана в АДС № 3833/24.07.2006 год., цялата с площ от 452 кв. м., а именно ПИ 02508.4.36 по КК на гр. Б., одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год., находящ се на ул. “•••“№7, в.з.“••••“. Областния управител на Област Добрич е издал заповед № РД-11-02- 357/11.12.2008 год., имотът описан в АДС № 3833/24.07.2006 год. да бъде отписан от актовите книги за недвижими имоти-частна държавна собственост и се предаде на новия собственик А.Й.А., като изпълнението на заповедта е било възложено на Директор“АКРРДС“ при Областната администрация Добрич (л.37 от приложеното гр. д.№ 192/2011 год. на Районен съд Б. ).Видно от направена отметка в АДС № 3833/24.07.2006 год., имотът е бил отписан и предаден на А.Й.А. на дата 11.12.2008 год. С договор от дата 17.10.2008 год., сключен с нотариален акт № 142 т. ІХ рег.№ 6791 дело № 1275 от 2008 год. на О.О.-нотариус, вписан в регистъра на НК под № 109, вписан в Службата по вписванията гр. Б. с вх. рег.№ 3831/20.10.2008 год., Акт № 123 т. VІІІ дело № 2237/2008 год. А.Й.А., ЕГН ••••••••••, от гр. Добрич е продал на С. П. В., ЕГН ••••••••••, от гр. Б. поземлен имот-вилно място с площ от 452 кв., находящ се на ул.“•••“№7, в.з.“••••“, гр. Б., представляващо имот с идентификатор 02508.4.36 по КККР на гр. Б., одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. за сумата от 3 500 лв. Владението на имота е предадено от продавача на купувача в момента на сключване на договора. С договор от дата 30.04.2009 год., сключен с нотариален акт № 77 т.ІІІ вх.рег.№ 1565 дело № 177/2009 год. на С.И., нотариус с рег.№ 314 на НК, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№ 1692/07.05.2009 год., АКТ № 90 т.V дело № 547/2009 год., А.Й.А., ЕГН ••••••••••, от гр. Добрич е продал на С. П. В., ЕГН ••••••••••, от гр. Б. едноетажна жилищна сграда с кадастрален №02508.4.36.1, построена в поземлен имот: -вилно място с кадастрален № 02508.4.36 по кадастралната карта на вилна зона “••••“(л.20 от приложеното гр.д.№ 192/2011 год. на БРС). По силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 55 т.VІ рег.№4641 дело № 670/2018 год. на О.О.-нотариус, вписан в регистъра на НК под № 109, вписан в Службата по вписванията гр. Б. с вх. рег.№2735/16.11.2018 год., Акт № 8 т.VІІ дело № 1146/2018 год., С. П. В. е бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 99 кв.м., находяща се на ул.“•••“№7, в.з.“••••“, гр. Б., представляваща сграда с идентификатор 02508.4.36.2 и гараж със застроена площ от 40 кв.м. с идентификатор 02508.4.36. 3, построени в поземлен имот-дворно място с площ от 452 кв.м. с идентификатор 02508.4.36. Договор № 433 от дата 01.08.2008 год., е бил прогласен за нищожен с решение № 166/18.12.2013 год. по гр. д.№ 192/2011 год. на Районен съд Б., потвърдено с влязло в сила на дата 21.05.2014 год. решение № 183/21.05.2014 год. по в. гр. д.№ 170/2014 год. на Окръжен съд Добрич, вписано в Службата по вписванията гр. Б. с вх. рег.№ 1123/29.05.2014 год., Акт № 127 т. І. С решение № 166/18.12.2013 год. по гр. д.№ 192/2011 год. на Районен съд Б. е признато за установено по отношение на С. П. В., че недвижим имот- поземлен имот с площ от 452 кв., находящ се на ул.“•••“№7, в.з.“••••“, гр. Б., представляващо имот с идентификатор 02508.4.36 по КК на гр. Б., одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. е собственост на Държавата и е осъден да й предаде владението му. С. П. В. е бил осъден да премахне за своя сметка чрез събаряне незаконно построените в имота две сгради с идентификатори 02508.4.36.2 (двуетажна еднофамилна жилищна сграда) и 02508.4.36.3 (гараж). С влязло в сила на дата 21.05.2014 год. решение № 183/21.05.2014 год. по в. гр. д.№ 170/2014 год. на Окръжен съд Добрич, решението на Районен съд Б. е било обезсилено в частта на уважаване на предявените от Държавата срещу С. П. В. искове по чл.108 от ЗС и чл. 109 от ЗС и производството по делото прекратено по съображения, че е процесуално недопустимо, като постановено по недопустим/нередовен/ иск, тъй като от Държавата не са били изпълнени указанията на съда да конкретизира основанията, на които твърди да притежава право на собственост. Областният управител на гр. Добрич е съставил на основание чл.2 ал.3 от ЗДС, чл. 68 ал.1 от ЗДС, чл. 104 ал.1 т.9 от ППЗДС, решение № 183/21.05.2014 год. по в. гр. д.№ 170/2014 год. на Окръжен съд Добрич и решение № 166/18.12.2013 год. на Районен съд Б. Акт № 5787/17.02.2022 год. за частна държавна собственост, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 399/21.02.2022 год., Акт № 180 т. І за земя -452 кв. м., представляваща ПИ №02508.4.36 по КК на гр. Б., одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.). Св.Н. К. П. е дала показания, че притежава вила на “••••“ в гр.Б., останала й по наследство от нейния дядо.Вилните места били раздавани след 1968 год., като зад вилното място на дядото на Р.С. Г.ев имало друго празно място, което било “ змиярник“ и в което свидетелката се катерела на дивата череша в него.Дядото на Г.ев се грижел по начин, по който той предполагал.След време младите поели грижите за имотите, като за първи път дворното място било оградено с телена мрежа от Р..В имота имало дървена барака, насаждения, вида и времето на появата на които не може да уточни.Свидетелката сочи, че владението на Р. е отпочнало по време на отсъствието й от града за периода 1989-1993 год.Стопанисването продължило и след това.Не познава лица с имената С. и А. –просто разбрала в един момент, че бараката е продадена, видяла, че идват нови хора, но мястото продължило да се свои-тя просто не ги познавала. Д. А. Н. е свидетелствал, че познава Р.С. от ученическите си години и знае, че е стопанисвал място на “••••“ още от началото на 90-те години, когато като ученици били ходили там.Мястото било около 300-300 кв.м., оградено с мрежа, с дървена барака, насаждения и дървета, като не помни какви са били дърветата. С. бил владял не само сградата, но и дворното място.Мястото било прехвърлено впоследствие на Н., а Н. го продал на С.. Не му било известно, че Н. е придобил мястото от Държавата, нито пък Р. му бил заявил, че е продал мястото, узнал това в компанията. Показания като свидетел е дал и П.Л.Г., подписал АКТ № 3833/24.07.2006 год. за частна държавна собственост, като директор в Областната управа на Дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост (“ АКРРДС“) и комуто със заповед на областния управител е било възложено отписването на имота от актовите книги за държавна собственост и предаването му на купувача по договора с Държавата.Заявил е, че познава Р.С. от ученическите си години, може би от началото на 90-те, дори края на 80-те години.Дядото на Р., на когото не помни името, имал вила на “••••“, от долната страна Юг, а под вилата на дядото била вилата на св.П.. Зад мястото на дядото на Р. имало друго буренясало място, което не било стопанисвано с дървена постройка с бетонова основа и няколко дървета.Оградено било с колове и мрежа.Р. започнал да почиства и поддържа дворното място от 1992-1993 год., когато ходили на вилата на Р., влизали и в тази барака.Това поддържане на вилата продължило до продажбата на вилата.Заявява, че след като си узаконил сградичката, Р. я продал на А., а той от своя страна е продал на ответника. Понастоящем имота бил ограден и в него изградени гараж и друга масивна сграда на същото място.Заявява, че не знае, как А.А. е придобил земята. Предявеният от Държавата срещу С. П. В. иск е отрицателно установителен, черпещ правното си основание в разпоредбата на чл. 124 ал.1 от ГПК. Неоснователно е възражението на ответника по чл. 299 от ГПК и отправеното искане за прекратяване на производството, поради наличието на обективен и субективен идентитет на спора по настоящото дело и прекратеното гр.д.№ 191/2011 год. на районен съд Б.. По силата на чл.298 ал.1 и от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници, като по правилото на 299 ал.1 и 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван, а заведеното повторно дело се прекратява от съда служебно. Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, респ. определението за прекратяване на производството по делото, поради отказ на ищеца изцяло или отчасти от спорното право -така чл.233 изр.2-ро от ГПК. По гр.д.№ 192/2011 год. на Районен съд Б. не е разрешен материалноправен спор между страните по делото, а е постановено прекратяване на производството по заявени с нередовна искова молба иск по чл.108 от ЗС на Държавата срещу С. П. В. за ревандикиране на поземлен имот с площ от 452 кв., находящ се на ул.“•••“№7, в.з.“••••“, гр. Б., представляващо имот с идентификатор 02508.4.36 по чл. 109 от ЗС и иск по чл.109 от за премахване чрез събаряне незаконно построени в имота две сгради с идентификатори 02508.4.36.2 (двуетажна еднофамилна жилищна сграда) и 02508.4.36.3 (гараж). Всяка от страните заявява собственически права върху недвижимия имот, поради което при конкуренция на твърдяните от двете страни вещни права върху един и същи обект и съобразно постановките на тълкувателно решение № 8/27.11.2013 год. по тълкувателно дело № 8/2012 год. на ОСГК, искът е допустим. Държавата се позовава на разпоредбата на чл.6 от ЗС в първоначалната му редакция от 1951 год., действала до 1990 год., съгласно който става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. Особеното в случая е, че се касае до правно основание, което не доказва пряко собствеността й, а е обусловено от това дали имотът има друг собственик или е безстопанствен.Правото на ответника С. П. В. да оспори правата на ищеца Държавата е следствие от правния интерес, защитаван по делото и в рамките на противопоставимо право, извеждано обаче в случая от това на държавата, като придобито първоначално от негов праводател по деривативен способ по чл. 77 пр.1-во от ЗС, във връзка с чл.44 ал.3 от ЗДС по сключен с нея договор, а впоследствие и от него, респ. по оригинерен способ по чл.77 пр.2 от ЗС, във връзка с чл.79 от ЗС-владение на имот без да сочи негов собственик, т.е. безстопанствен такъв. Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК всяка страна установява фактите, които я ползват.С оглед на горното ответникът следва да установи, че праводателят му е придобил недвижимия имот въз основа на валиден договор, сключен с Държавата, което да обуслови вещноправния ефект и на договора, сключен между него и праводателя му. Тъй като Държавата не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик, ответникът следва да докаже пълно и пряко, че е владял спрямо правен субект, по отношение на който забраната на чл. 86 от ЗС е неприложима, т.е. че имотът е имал друг, различен от Държавата собственик. Дали се касае за безстопанствен имот е извод, който ще следва, ако ответникът не успее да докаже положителния факт, че имотите са имали друг, различен от държавата собственик, а ако докаже този факт, имотът не се придобива от държавата, не действа забраната за придобИ.е по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС. По делото е представена издадена от Службата по кадастър скица № 3995/19.07.2006 год. на поземлен имот №02508.4.36 по КК на гр. Б., одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. с адрес ••••-юг, ул.“•••“ № 7 с площ от 452 кв.м., трайно предназначение-урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), не са вписани собственици, а е посочено, че съставлява неидентифицирана собственост.Ответникът не е твърдял, имотът да е имал собственик, респ. посочването на такъв не се съдържа и в показанията на ангажираните от него свидетели, един от които е служител на Областната управа и запознат с изкупуването от физическо лице на държавен терен, не са представени каквито и да доказателства-документ за собственост или ограничено вещно право, предоставяне на права по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, отреждане по план, отразяване в разписен лист, или, че преди 1990 год. имотът е бил собственост на обществени организации, кооперации или частни лица.Нещо повече, по делото са налице доказателства за признаване на собствеността на държавата върху имота от праводателя на ищеца- А.Й.А. е подал до Областния управител на Област с административен център заявление вх.№ ДС-10-03-2326/23.07.2008 год., в което е посочил, че собственик на сграда с идентификатор №02508.4.36.1, построена в държавен поземлен имот –земя с площ от 452 кв.м., с идентификатор №02508.4.36 по КК на гр.Б. и желае да закупи терена по цени, определени по реда на глава VІІ от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост. Предявеният отрицателен установителен иск е с предмет недвижим имот-вилно място.Еднозначно по всички представени по делото доказателства, вкл. договор за продажба № 433/2008 год., нотариални актове – местонахождението на имота е посочвано във Вилна зона “ ••••“, с договора от 17.10.2008 год. А.Й.А. е продал на С. П. В. –вилно място. Свидетелите по делото дават показания, че от 1968 год. в местността“••••“ са били раздавани вилни места, описват имотите като вилни, а постройките като вили. По нито една от разпоредбите на законите, уреждащи отделянето на общинската от държавната собственост, , респективно обектите и обхвата на общинската собственост: ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г.), § 7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 год.). ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 год.), ЗОС(обн., ДВ, бр.44/1996 год.) –чл.2 и § 10 от преходните и заключителните разпоредби, § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС (обн., ДВ, бр.96/1999 год.), държавните имоти с вилно предназначение не преминават в собственост на общините, нито пък са обявени за такива.Последната разпоредба постановява, че застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.Предназначението на имотите и вида застрояване е обект на уреждане не на ЗДС и ЗОС, а на благоустройствени закони, съобразно които: ЗТСУ – чл.27, ал.1; чл.35, ал.3 и 6; чл.58, ал.1; § 2, ал.1, т.1 и 4 от ПР; ППЗТСУ – чл.52 “а”, ”б”; чл.106, ал.2, т.1; Наредба № 5/1999 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство – чл.1, ал.2, глава трета “Устройство на жилищни зони”, глава седма “Устройство на вилни зони”- чл.44, ал.2, т.1 и 5, глава петнадесета “Жилища и жилищни сгради”; ЗУТ – чл.8, т.1 чл.37 ал.2; чл.39; чл.43 ал.3, е налице ясно разграничение между жилищни и вилни имоти- в тази насока е и решение № 7199/10.07.2003 год. по адм.д.№ 2295/2003 год. на ВАС- 5-членен състав, постановено по спор за актуването на недвижимите имоти с вилно предназначение между областния управител на област с административен център гр.Добрич и Община гр.Б.. Горното води до извод, че собственик на процесното вилно място е Държавата. Ответникът не е придобил спорния недвижим имот по силата на сключен с А.Й.А. договор от дата 17.10.2008 год. във формата на нотариален акт № 142 т. ІХ рег.№ 6791 дело № 1275 от 2008 год. на О.О.-нотариус, вписан в регистъра на НК под № 109, вписан в Службата по вписванията гр. Б. с вх. рег.№ 3831/20.10.2008 год., Акт № 123 т. VІІІ дело № 2237/2008 год., тъй като праводателят му е извършил разпореждане с чужд имот. Придобивния акт на продавача -договор № 433 от дата 01.08.2008 год., е бил прогласен за нищожен с решение № 166/18.12.2013 год. по гр. д.№ 192/2011 год. на Районен съд Б., потвърдено с влязло в сила на дата 21.05.2014 год. решение № 183/21.05.2014 год. по в. гр. д.№ 170/2014 год. на Окръжен съд Добрич, вписано в Службата по вписванията гр. Б. с вх. рег.№ 1123/29.05.2014 год., Акт № 127 т. І. Последицата на уважаване на иск по чл. 26 ал.1 пр.1-во от ЗЗД, във връзка с чл.44 ал.2 от ЗДС е отпадането с обратна сила не само правата на приобретателя по атакувания договор -А.Й.А., но и тези на последващите приобретатели - С. П. В.. Извършеното разпореждане с чужд недвижим имот няма вещноправен ефект по правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris ad alium transfere potest, quam ipse habet/. Приобретателят на имот от несобственик не придобива право на собственост. Договорът за покупко- продажба е действителен договор, който обаче не поражда вещен ефект по отношение на неговия приобретател, тъй като действителният собственик на имота не е загубил своите права. Предвиденото в материалния закон вещно – транслативно действие на отчуждителните договори -чл. 24 ал. 1 ЗЗД, настъпва само ако лицето изявило воля като прехвърлител е притежавало правата, с които се разпорежда. В противен случай приобретателя не придобива тези права. Титулярът на вещно право или идеална част от него, който не е участвал при договарянето за отчуждаването му, не губи собствеността си и сделката не може да му бъде противопоставена Нищожността има действие по отношение на всички, т.е всеки може да се позовава и да установява пред съд нищожност, както и всеки може и да се ползва от вече установената нищожност. Установи ли се, че праводателят е придобил собствеността на нищожно или унищожаемо основание, отпадат правата и на третите лица без оглед на това дали е било добросъвестно -така решение № 87 от 5.07.2018 год. на ВКС по гр. д. № 4028/2017 год., II г. о.; решение № 93 от 8.12.2020 год. на ВКС по гр. д. № 3414/2019 год., II г. о. , решение № 491/07.07.2010 год. по гр.д.№ 1348/2009 год. на ВКС I го.. Ответникът не е придобил спорния недвижим имот и по давност с непрекъснато владение за времето 1991 год. и до 15.03.2022 год., когато е било заведено настоящото гр.д.№134/2022 год. на Районен съд Б.. Разпоредбата на чл.86 от ЗС, в редакцията му от ДВ бр. 31 от 17.04.1990 год., изключва придобИ.ето по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 от ДВ бр. 33 от 1996 год., в сила от 01.06.1996 год., давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост, т.е. по аргумент на противното се налага извод, че по отношение на частната държавна или общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение отпада забраната за придобИ.е на основание давност /чл.79 от ЗС/. Следователно за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 от ДВ бр.33 от 1996 год., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 год. Съгласно разпоредбата на § 1 ал.1 от ЗД ЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 год., в сила от 01.06.2006 год. давността за придобИ.е на имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да тече първоначално временно за 7 месеца, като впоследствие мораториумът върху придобИ.ето по давност на недвижими имоти-частна държавна или общинска собственост последователно е бил удължаван, съответно за шести път със ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 107 от 2014 год., в сила от 31.12.2014 год.) до 31 декември 2017 год., а въведеното с §, ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 год., в сила от 31.12.2017 год.) седмо по ред удължаване на забраната е до 31.12.2022 год. като в §2 от ЗР на ЗИЗС е предвидено ретроактивно действие на спирането на давността считано от 31 декември 2017 год. С решение № 3 от 24.02.2022 год. на Конституционния съд по конституционно дело № 16/2021 год. са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1 ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 год., посл. доп., бр. 18 от 2020 год.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 19.01. 2018 год.).В мотивите на решението е посочено, че с обявяването на разпоредбата на § 1 ал.1 от ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, тъй като съгласно чл.151 ал.2 изр.3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението в сила. Ответникът С. П. В. е заявил възражение за придобИ.е на недвижимия имот въз основа на осъществявано владение в периода 1991 год. и до подаване на исковата молба на дата 15.03.2022 год., съответно за времето от 1991 год. до 09.07.2008 год. от Р.С. Г.ев; за времето от 09.07.2008 год. до 17.10.2008 год. от А.Й.А., а считано от 17.10.2008 год. и понастоящем от него. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, не може да бъде направен извод, че Р.С. Г.ев е упражнявал фактическа власт върху процесното вилно място и с намерение за своене по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС.Снабдил се е на дата 17.06.2008 год.с нотариален акт за собственост по давностно владение на едноетажна сграда със застроена площ от 14 кв.м., но не и за терена, в който е ситуирана, като в протокола за извършената обстоятелствена проверка не са вписани изявления на свидетелите, един от които разпитан и по настоящото дело (Д. А. Н. ), тя да е построена в собствения му имот. Извод, че вилното място е било владяно от Р. Г.ев не следва и от разпита на Н. К. П., Д. А. Н. и П.Л.Г.. Последният е лице, което в качеството си на служител на Областната управа на гр.Добрич е участвало в актуването, продажбата, деактуването и предаване на владението на имота на А.А., но в показанията си заявява, че не знае, как последният е придобил земята, което е основание те да не бъдат кредитирани.Показанията на свидетелите са със съдържание, че притежател на застроен вилен имот - първоначално дядото на Г.ев, а след това Г.ев осъществяват действия по отношения на съседен незастроен имот: “буренясал “, “змиярник“, собственика на който не посочват и който не бил стопанисван, в който децата на съседите влизат/играят/катерят се по дивата череша. Свидетелите сочат, че процесния имот е бил поддържан и стопанисван от съсед, но декларативно и без конкретика -“по начин, както предполагат за нужно“.В имота имало барака (без уточнение, от кого и кога е направена), няколко дървета и насаждения ( без уточняване по вид и време на засаждане). Конкретно е посочено, че имотът е бил почистван и ограден с телена мрежа от Р.Г.ев, които негови действия, респ. такива на неговия дядо не са владелчески по отношение на съседен имот, а в полза на собствен имот, доколкото разграден и безстопанствен имот с избуяла растителност, свърталище на влечуги, със свободен достъп до него от деца и непознати по същество застрашава сигурността на техния вилен имот, до който достъпа на хора и животни се улеснява и нарушава естетиката на изгледа им. Показанията на свидетелите изобилстват от правни термини- във времето идвали нови непознати хора, но своенето продължавало, Р. владял не само сградичката, но и дворното място. Установеното от купувачите на имота А.Й.А. и С. П. В. владение на имота въз основа на нищожен договор и договор без вещноправен ефект, считано от 09.07.2008 год. е по време на действие на мораториума за придобИ.е по давност на недвижими имоти-частна държавна собственост, т.е. не е релевантно за настъпване на последиците по чл. 79 ал. 1 от ЗС за целия срок на времетраенето му, който с оглед решение № 3 от 24.02.2022 год. на Конституционния съд по конституционно дело № 16/2021 год. изтича на 31 декември 2017 год. Считано от 01.01.2018 год. и до подаване на исковата молба на дата 15.03.2022 год. срокът по чл.79 ал.1 от ЗС обективно не е изтекъл, т.е. ответникът не го е придобил по давност. Горното води до извод, че недвижим имот - земя с площ от 452 кв.м. представляваща ПИ №02508.4.36 по КККР на гр. Б., одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК е частна държавна собственост.Държавата не е загубила правото на собственост върху него по реда на чл. 99 от ЗС поради придобИ.ето му от С. П. В. по реда на чл. 77 пр.1-во и 2-ро от ЗС въз основа на договора от дата 17.10.2008 год., сключен с нотариален акт № 142 т. ІХ рег.№ 6791 дело № 1275 от 2008 год. на О.О.- нотариус, вписан в регистъра на НК под № 109, вписан в Службата по вписванията гр. Б. с вх. рег.№ 3831/20.10.2008 год., Акт № 123 т. VІІІ дело № 2237/2008 год. с несъобственика А.Й.А. и по давност с непрекъснато владение за времето 1991 год. и до 15.03.2022 год., когато е било заведено настоящото гр.д.№134/2022 год. на Районен съд Б.. След като С. П. В. не е собственик на недвижимия имот, предявеният отрицателно установителен иск на Държавата е основателен и следва да бъде уважен.Този извод обжалваното решение на Районен съд Б. съдържа, поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено от въззивния съд. С оглед изхода по делото и на основание чл. 78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер от 360 лв. По изложените съображения, съдът