Решение № 13 от 7.1.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 2629/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове от Г. В. Р. от гр. Русе против ОДМВР - Русе с правно основание чл.180, ал.1 ЗМВР, във вр. с чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1 от Закона за държавния бюджет на Р България за 2022 г. и чл.86, ал.1 ЗЗД, с които ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 7313,28 лв. – главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 18.11.2022 г. – 21.11.2024 г.; лихва за забава за периода 01.12.2022 г. – 30.04.2025 г. в размер на 2324,89 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Ищцата твърди, че е назначена по трудов договор от 01.02.2017 г. на длъжност „младши специалист“ (домакин) в сектор ФОУССД към отдел „Административен“ при ОДМВР – Русе, с определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1047 лв. и добавка за работа в МВР в размер на 5% от заплатата за длъжността. Твърди, че не е получила полагащото й се месечно възнаграждение в пълен размер за периода 18.11.2022 г. – 21.11.2024 г., представляващо увеличение с 20% съгласно ЗДБРБ за 2022 г., поради което претендира заплащането му в настоящото производство. С протоколно определение от 09.12.2025 г. е допуснато изменение на исковете чрез намаляване на размера им, като искът по чл. 180, ал. 1 от ЗМВР е намален от 7313,28 лв. на 2734,24 лв., като същият се счита предявен за сумата от 2734,24 лв., а акцесорният иск за лихва за забава е намален от 2892,51 лв. на 589,11 лв., като същият се счита предявен за сумата от 589,11 лв. В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е представил такъв, с който изразява становище неоснователност на исковете. Посочва, че във връзка с обнародване в ДВ бр.25/25.03.2025 г. на Наредба № 8121 з-260/01.03.2025 г., МВР е предприело мерки и е създадена организация за коригиране на трудовите възнаграждения на лицата, заемащи длъжност „младши специалист“, за което представя писмени доказателства. В отговора на исковата молба заявява, че предстои изплащане на възнагражденията за прослужено време между 20-то и 30-то число на м. юни 2025 г., с оглед на което претенциите за главница и лихви се явяват неоснователни. След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното: По делото не се оспорва и е видно от представените писмени доказателства – трудов договор от 01.02.2017 г. и допълнителни споразумения към него, че ищцата Г. Р. е полагала труд по трудово правоотношение с ответника на длъжност „младши специалист (домакин)“, по безсрочен трудов договор, при пълен 8-часов работен ден, с основно месечно възнаграждение в размер на 1047 лева и добавка за работа в МВР в размер на 5% от заплатата за длъжност съгласно представения трудов договор. В трудовия договор е предвидено заплащане и на други възнаграждения – за прослужено време, храна, облекло и възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност. Не се оспорва и фактът, че въз основа на изменения в Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи и анекси към трудовия договор основното месечно възнаграждение на ищцата е било увеличено на 1172 лева. Със ЗИДЗДБРБ за 2022 г. – чл.1, ал.5, т.6.2.1. е предвидено увеличение на възнагражденията на персонала на МВР с 20 на сто. С решение № 4415/26.04.2023 г. на ВАС по адм. дело № 9516/2022 г. е отменена като незаконосъобразна разпоредбата на §7 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8121з- 919/13.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от закона за министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, поради противоречието й с разпоредбата на чл.1, ал.5, т.6.2.1. от ЗИДЗДБРБ за 2022 г. С отменената разпоредба на практика е редуцирано предвиденото в закона за държавния бюджет увеличение на възнаграждението за фактически заети служители, чието правоотношение е било преобразувано съгласно § 70, ал.1, т.3 и 4 от ЗИДЗМВР на длъжности „младши специалист“, каквато възможност законът не предоставя. По този начин ищцата не е получила своевременно полагащото й се месечно възнаграждение за периода от 18.11.2022 г. до 21.11.2024 г. в увеличен размер от 20%, определено за длъжността й съгласно ЗИДЗДБРБ за 2022 г. Със заповед № 336з-1913/08.05.2025 г. на ВПД директора на ОДМВР Русе /л.27 от делото/ на ищцата, считано от 18.11.2022 г. до 31.07.2023 г. е определена заплата за длъжността и 5% за работа в МВР в размер на 1406 лв., а считано от 01.08.2023 г. до 21.11.2024 г. е определена заплата за длъжността и 5% за работа в МВР в размер на 1547 лева. По делото са представени платежни бележки от 2025 г. за изплатени на ищцата от ответника допълнителни суми в общ размер на 7691,70 лв. на 25.06.2025 г., след образуване на настоящото производство, за основна работна заплата, допълнително възнаграждение за прослужено време, допълнително възнаграждение за извънреден труд, обезщетение за платен годишен отпуск и обезщетение за временна неработоспособност за процесния период. От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото увеличение на възнаграждението на ищцата за процесния период е начислено през м. юни 2025 г. и на 25.06.2025 г. по разплащателната сметка на Г. Р. е преведена чистата сума по платежната бележка за м. юни 2025 г. в размер на 8741,56 лв., включваща чиста сума на възнаграждение за м. юни 2025 г. в размер на 1725,88 лв. и чиста сума на допълнителните суми за увеличение на трудовото възнаграждение за процесния период от 18.11.2022 г. до 21.11.2024 г. – 7015,68 лева. В последната сума съгласно експертното заключение се включва основна заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за работа в МВР, за прослужено време, за платен годишен отпуск и за отпуск за временна неработоспособност. Според вещото лице на 25.06.2025 г. ответникът е изплатил на ищцата полагащото й се увеличение от 20% на основното трудово възнаграждение за процесния период в пълен размер. Видно от експертното заключение, лихвата за забава върху нетните увеличени размери на месечно възнаграждение за длъжност на ищцата и добавка прослужено време за периода от 18.11.2022 г. до 21.11.2024 г. вкл., изчислена от първо число на всеки месец, следващ месеца на падежиралото възнаграждение, до датата на предявяване на исковата молба възлиза в общ размер на 589,11 лева. Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за пълно, обосновано, компетентно и отговарящо изцяло на поставените въпроси. Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи: Съгласно чл.180, ал.1 ЗМВР лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работа в МВР. Със ЗИДЗДБРБ за 2022 г. – чл.1, ал.5, т.6.2.1. е предвидено увеличение на възнагражденията на персонала на МВР с 20 на сто. От представените по делото писмени доказателства и от заключението по приетата ССчЕ се установява наличието на трудово правоотношение между страните и неизплащане на пълния дължим размер на трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 18.11.2022 г. до 21.11.2024 г. към датата на подаване на исковата молба, в увеличен размер от 20 на сто. От експертното заключение се установява, че на 25.06.2025 г. ответникът е изплатил на ищцата по банков път полагащото й се увеличение от 20% на основното трудово възнаграждение за процесния период в пълен размер. На осн. чл.235, ал. 3 ГПК при постановяване на съдебното решение съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Предвид изложеното предявеният главен иск се явява неоснователен, доколкото дължимото на ищцата основно трудово възнаграждение за периода от 18.11.2022 г. до 21.11.2024 г. е изплатено изцяло към датата на приключване на устните състезания, поради което следва да се отхвърли. Ищцата претендира лихва за забава от изпадането в забава до депозиране на исковата молба, каквато се дължи с оглед забавеното изпълнение на главното задължение, след завеждане на исковата молба. Акцесорната претенция на ищцата за лихва за забава е основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер от 589,11 лв. /301,21 евро при превалутиране съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България/, определен съгласно ССчЕ върху нетните увеличени размери на месечно възнаграждение за длъжност на ищцата и добавка за прослужено време за периода 18.11.2022 г. - 21.11.2024 г., изчислена от първо число на месеца, следващ месеца на падежиралото възнаграждение, до датата на предявяване на иска. Основателна се явява и претенцията за лихва за забава върху главницата от 2734,24 лева от датата на предявяване на иска – 02.05.2025 г. до 24.06.2025 г. На осн. чл.78 ГПК, съобразно уважената част на иска и направеното искане от ищеца, в негова полза следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. /92,03 евро при превалутиране съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България/ съобразно представения списък на разноски и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид отхвърлянето на главния иск и уважаването на акцесорната претенция, ответникът следва да заплати по сметка на Русенския районен съд държавна такса в размер на 50 лева /25,56 евро при превалутиране съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България/ и 377 лв. /192,7 евро при превалутиране съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България/ за възнаграждение за вещо лице. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 288 лева /147,25 евро при превалутиране съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България/, изчислено върху възнаграждение от 350 лв. за процесуално представителство от юрисконсулт. Мотивиран така, съдът