Решение № 312 от 17.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 866/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №97226/15.08.2025година от „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД, ЕИК-201390740, със седалище и адрес на управление: София, 1000, район Средец, ул.“Дякон Игнатий“, 1 и „НАЦИОНАЛЕН ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, ЕАД, ЕИК-200321435, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район Средец, ул.“Дякон Игнатиой“, 1 срещу решение №5019/01.08.2025 година, постановено по гр.д. №602/2024 година по описа на Софийски градски съд, ГО, I-8ми състав. Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на исковете, а именно: че е налице недобросъвестно упражняване на права от страна на ответниците, чрез подаване на възражение срещу „одобрената частична сметка за разпределение, защото ответниците са кредитори, чиито вземания са включени за удовлетворяване в реда по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН, поради което в случай на уважаване на подадените от тях възражения и изключването на ищеца от разпределението му като кредитор в първи ред по чл.94, ал.1, т.1 ЗБН не би настъпила промяна в правното положение на ответните дружества, респ. същото не би се подобрило, а полза биха извлекли останалите кредитори от първи ред, поради обстоятелството, че освободената сума ще увеличи пропорционално размера на тяхното удовлетворяване и защото ответниците са наясно, че от подаването на възраженията ще настъпят вреди за „Ардастрой“ ЕООД; подаването на възраженията по чл.98 ЗБН е противоправно, защото в резултат от упражняването му за същите не би се променило правното им положение, но биха причинили вреда на друг. Вината на ответниците се предполага, защото не са провели обратно доказване, с което да оборят презумпцията за виновност; „Ардастрой“ ЕООД е претърпяло имуществени вреди, които се съразмеряват със законната лихва върху главницата, която е било възпрепятствано да получи в периода от 15.03.2017 година до 19.12.2019 година; налице е пряка причинно-следствена връзка защото ако ответниците не били предприели действия по оспорване правата на ищеца не би настъпила и вредата, изразяваща се в пропусната полза от разполагане със средствата в процесния период от време, като закономерно тяхно следствие; възражението за давност е отхвърлено защото вземането на „Ардастрой“ се основава на влязло в сила решение от 19.12.2019 година. Неправилен е решаващият извод на съда, че при изключване полза биха имали само останалите кредитори от първи ред и не би могло да настъпи промяна/подобрение в правното положение на ответниците, които били в реда по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН, тъй като същият противоречи с императивната норма на чл.94 ЗБН. При изключването на вземането на „Ардастрой“ ЕООД цялата сума, предвидена за удовлетворяването на това вземане ще се отнесе за удовлетворяване на вземанията, включени в реда по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН. В подадените възражения ответниците не само са се позовали на качеството си на кредитори, но и са обосновали прекия си интерес. Неправилен е и изводът, че вината на ответниците се предполагала защото не били провели обратно доказване. В проекта за доклад, обявен за окончателен на 26.02.2025 година не е указано, че ответниците следва да опровергават презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД, нито са им дадени указания по чл.146, ал.2 ГПК, че не сочат доказателства за факти, за които носят доказателствена тежест. Едва в решението си, съдът без да е разпределил доказателствената тежест, в нарушение на служебните си задължения по чл.146, ал.1, т.5 ГПК и по чл.146, ал.2 ГПК е приложил последиците от недоказването. Неправилен е изводът относно претърпените имуществени вреди. В нарушение на чл.99 ЗБН, съдът е приел, че още на 15.03.2017 година „Ардастрой“ ЕООД би могла да получи сумата от 8341525, 28 лева. Съгласно действащата редакция сметката подлежи на одобрение от УС на ФГВБ, като решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от оповестяването. Едва с новата ал.4, обн. ДВ, бр.33/2019 година, в сила от 19.04.2019 година е създадена възможност синдикът да изпълни одобрената от УС на ФГВБ и неоспорена с жалба част от сметката за разпределение, като тази разпоредба се прилага за висящите производства. Срещу частичната сметка за разпределение са подадени множество жалби от други кредитори, които са препятствали изпълнението на сметката, като изпълнението е започнало на 09.05.2019 година. Недоказана е и настъпилата вреда, тъй като съгласно ТР 3/2021 година, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Неправилен е и изводът, че е налице пряка причинно-следствена връзка между подаването на възраженията и настъпването на претендираната вреда, тъй като съгласно чл.99, ал.1 ЗБН УС на ФГВБ има служебно правомощие да констатира незаконосъобразност на изготвената от синдика сметка. Предвиденото служебно правомощие на УС на ФГВБ да променя сметката при констатирана незаконосъобразност и фактът, че в този случай то е упражнено специално по отношение на вземането на Ардастрой от реда по т.1 на чл.94, ал.1 ЗБН сочат на липса на успешно проведено пълно доказване за наличието на тази причинна връзка. Решението от 19.12.2019 година по ч.гр.д. 5835/2017 година на СГС, ТО, VI-12 състав няма съдържанието и значението, което съдът му приписва с обжалваното решение, тъй като в него не се установява факта на противоправното поведение на ответниците. В нарушение на чл.114 ЗЗД, съдът е приел, че давността започва да тече от датата на влизане в сила на решението от 19.12.2019 година, а се претендират вреди от 15.03.2017 година, т.е. противоправното поведение е започнало на тази дата. Исковата молба е постъпила на 21.08.2024 година, поради което по давност е погасена претенцията до 21.08.2019 година и то ако се приеме петгодишна давност. Съдът неправилно е квалифицирал иска по чл.3 ГПК, както и при изготвяне на доклада не е указал на страните за кои факти не сочат доказателства. Дадените на ответниците указания са да установят всички юридически факти, на които всеки от тях основава правоизключващите и правопогасяващите се възражения, което е нарушило правото на защита на ответниците защото направеният от съда доклад не е бил годен да изпълни функцията си да ги ориентира при упражняване на процесуалните им права. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като се присъдят и направените по делото съдебно-деловодни разноски. Въззиваемата страна „Ардастрой“ ЕООД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и да се присъдят направените по делото разноски. Съдът по предмета на спора съобрази следното: В исковата си молба от 21.08.2024 година ищецът „Ардастрой“ ЕООД излага, че е кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ като на 02.03.2017 година по партидата на „КТБ“ АД/н/ е обявена частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на банката с приети вземания по чл.69, ал.1 от ЗБН. В така обявената частична сметка за разпределение ищецът е включен със сумата от 8341525,28 лева, произтичаща от договор за срочен заем от 04.04.2014 година като удовлетворяването на вземанията на дружеството е предвидено в първи ред – чл.94, ал.1, т.1 ЗБН. Ответниците „ББР Микрофинансиране“ ЕАД /„Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД/ и „Национален гаранционен фонд“ ЕАД са оспорили включването на ищеца „Ардастрой“ ЕООД като кредитор с обезпечено вземане и съответно поредността на удовлетворяването им като са подали възражения до Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. С решение №41 от 21.04.2017 година на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките възраженията на двамата ответници са уважени, като в одобрената частична сметка за разпределение е допусната промяна, изразяваща се в изключване на сумата, предвидена за ищеца и включване на същата за удовлетворяване в реда на кредиторите по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН, като в резултат за ищеца не е предвидена сума. По частна жалба на дружеството, както и по други жалби е образувано ч.гр.д. №5835/2017 година по описа на СГС. С решение от 19.12.2019 година по ч.гр.д. №5835/2017 година по описа на СГС е изменена одобрената частична сметка за разпределение като вземането на „Ардастрой“ ЕООД в размер на 8341525,28 лева по договор за срочен заем от 04.04.2014 година е включено с поредност по чл.94, ал.1, т.1 ЗБН. Твърди се в исковата молба, че двамата ответници са използвали превратно предоставената им процесуална възможност да възразят срещу частичната сметка за разпределение пред УС на Фонда, формално възползвайки се от легитимацията си на кредитори, чиито вземания са включени в списъка на приетите вземания по чл.67, ал.2 ЗБН и в списъците по чл.66, ал.7, т.2 ЗБН. Твърди, че двамата кредитори са с необезпечени вземания и тяхното правно положение не би се променило, защото сумите, определени в оспорената сметка за разпределение биха отишли за удовлетворяване на кредиторите от първи ред, а не за кредитори от ред четвърти, каквито са ответниците. Следователно, още при подаването на възражението на ответниците срещу включването на суми за „Ардастрой“ ООД в частичната сметка за разпределение с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.1 ЗБН е било очевидно, че полза би извлякъл принципала на дружествата, както и, че вреда би претърпял ищеца. От датата на изготвяне на частичната сметка 02.03.2017 година до датата 19.12.2019 година, когато е постановен съдебният акт е изминал период от време, през който ищецът е претърпял имуществени вреди, тъй като е препятстван да получи предвидените суми, като тези вреди са следствие от действията на ответниците, поради което те дължат обезщетение в размер на претърпяните вреди, които са в размер на законната лихва върху главницата в размер 2340261,27 лева. Вредата за ищеца се съизмерява със законната лихва, която той е препятстван да получи. Пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на лицето, увредено от деликта, като в случая то има неизбежен характер, тъй като законната лихва се начислява върху главницата. Противоправността на поведението на ответниците се състои в това, че само привидно са се възползвали от формално предоставеното им право на възражение. Когато участниците в дадено производство упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други, извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право. Ответниците са действали умишлено, тъй като тяхното процесуално поведение не би защитило техни права. За наличие на злоупотреба с право е достатъчна и груба небрежност като форма на вината. Причинната връзка между противоправното поведение и вредата е пряка и непосредствена. Съгласно чл.53 ЗЗД когато вредата е причинена от неколцина те отговарят солидарно. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 2340261,27 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва върху сумата от 8341525,28 лева, включена в частична сметка за разпределение на „КТБ“ АД /н/ за периода от датата на изготвяне на частичната сметка 02.03.2017 година до датата 19.12.2019 година, претърпени вследствие злоупотреба с процесуални права, а именно неоснователно обжалване на частичната сметка за разпределение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 19.08.2024 година до окончателното изплащане на задължението, както и да присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът „ББР Микрофинансиране“ ЕАД е депозирал отговор, в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди в отговора, че в производството по несъстоятелност ответникът е упражнил правото си на защита по отношение на оспореното по реда на чл.66 ЗБН вземане. Активната процесуална легитимация на ищеца, произтичаща от разпоредбите на Глава Пета от ЗБН е упражнена, като производството е завършило с приемане на оспореното вземане. В защита на законния си интерес като кредитор е подадено възражението, с което е осигурено конституционното право на защита. Неоснователни са твърденията, че действията на кредитора, упражняващ предоставено му право на възражение се основава на „формално“ възползване от право, както и, че изключването на кредитор от първи ред удовлетворява само останалите кредитори от първи ред. Оспорването на вземания, независимо от поредността им на удовлетворяване увеличава възможността за остатъчна сума, чието разпределение задоволява и кредиторите от други редове. Твърди, че вемането е погасено по давност, тъй като срокът тече именно от датата на подаване на възражението – 15.03.2017 година, тъй като изискуемостта на вземанията за непозволено увреждане настъпва от датата на деликта. Неправилен е и извода, че е налице злоупотреба с право, тъй като носителят на субективно право го упражнява поначало правомерно. Не е налице неправомерност, когато се увреждат чужди права поради изпълнение на законов свой интерес.Оспорването не касае главницата или правото на ищеца да получи сумата, поради което не е възникнала вреда като пряка и непосредствена последица. Частичната сметка е оспорена и от други правни субекти. Ответникът „Национален гаранционен фонд“ АД ЕАД е депозирал отговор, в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че невярно е твърдението на ищеца, че двамата ответници са използвали превратно предоставената им процесуална възможност да възразят срещу частичната сметка за разпределение. В производството по несъстоятелност ищцовото дружество е упражнило правото си на защита. Доколкото роля и цел на групата на „ББР“ АД е защита на приоритетите на политиката на правителството на Република България, индиректно на интересите на държавата, поради структурата на капитала упражняването на всички права е обществено защитимо. Твърди, че вземането е погасено по давност, тъй като изискуемостта е настъпила на 15.03.2017 година. Неправилен е изводът, че е налице злоупотреба с права. Защитата на правата, с оглед акционерната структура на групата не е в противоречие с интересите на обществото, а са в защита на негови имуществени интереси. Упражняването на правата е в защита на финансовата стабилност и е в защита на обществения интерес. Оспорването не касае главницата или правото на ищеца да получи сумата, поради което не е възникнала вреда като пряка и непосредствена последица. Частичната сметка е оспорена и от други правни субекти. Молят съда да отхвърли предявените искове и присъди направените по делото разноски. Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна: Липсва спор между страните, а и се установява от публично обявените обстоятелства по партидата на дружеството в Търговския регистър и от доказателствата по делото, че на 02.03.2017 година е обявена Частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ , в която ищцовото дружество „Ардастрой“ АД е било включено със сумата от 8341525,28 лева, както и, че срещу тази сметка за разпределение са подадени възражения от ответниците, в които е обективирано искане към Фонда за гарантиране на влоговете в Банките да бъде направена промяна в Частичната сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с прието вземания по чл.69, ал.1 ЗБН като се отмени, в частта, с която е разпределена сума на дружеството „Ардастрой“ ООД с ред за удовлетворяване чл.94, ал.1, т.1 ЗБН като сумите бъдат разпределени в реда за удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН. Липсва спор, а и се установява, че ответниците са кредитори на „КТБ“ АД /н/, включени в списъка на приетите предявени вземания. Във възражението на „Национален гаранционен фонд“ АД, същият е обусловил легитимацията си като кредитор с прието вземане, както и материалната незаконосъобразност на включването в сметката на кредитори с ред на удовлетворяване чл.94, ал.1, т.1 ЗБН. Във възражението е посочено, че е налице пряк интерес от възражението, тъй като незаконосъобразното разпределяне на суми в полза на правоимащи лица по предходен ред уврежда „Национален гаранционен фонд“ АД като кредитор от следващ ред. Сумата, разпределена в полза на тези лица, би отишла за удовлетворяване на вземания в реда по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН, както и би увеличила размера на заделените суми по чл.96 ЗБН, а „НГФ“ АД е титуляр на неприето вземане с поредност по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН за удовлетворяване, на което са предназначени заделените суми. Във възражението е посочено, че между първоначалния списък на приетите вземания, обявен с вписване №20150821144252 и на Списъка на приетите вземания, по който не са направени възражения по чл.66, ал.7, т.1 ЗБН, обявен с вписване №20160514095154 се вижда, че е настъпила радикална промяна във вида и характера на приетите от синдика вземания на „Аполо инженеринг“ ООД и „Ардастрой“ ООД, като е променено основанието на приетите вземания – от вземане на възложители във вземане на „договор за срочен заем“, както и характерът на приетите вземания – от необезпечени в обезпечени и то с особен залог, като непроменен е останал само размерът на вземанията. Твърди се във възражението, че в рамките на процедурата по глава пета „Предявяване на вземанията“ от ЗБН „Национален гаранционен фонд“ АД е в невъзможност да упражни правото си на защита срещу приемането на вземанията, тъй като в първоначалния списък те са включени в ред четвърти и не е имало основание да се възразява, а списъка по чл.66, ал.7, т.1 ЗБН не подлежи на оспорване. Твърди се във възражението, че е налице порок, който може да бъде отстранен единствено чрез възражението срещу частичната сметка за разпределение, тъй като в списъка по чл.66, ал.7, т.1 ЗБН са включени тези вземания, но те не са фигурирали в първоначалния списък, поради което така се дерогира правото на кредиторите да възразят срещу тези вземания, като това е нарушение на закона, а в евентуалност заобикаляне на закона, тъй като в списъка по чл.67, ал.2 ЗБН се стабилизират вземания, за които е било невъзможно да се извърши процедура по оспорването им по чл.66 ЗБН. Твърди се във възражението, че тези кредитори нямат качеството обезпечени кредитори, тъй като особените залози не са вписани преди 30.12.2016 година, загубили са правните си последици, както и са непротивопоставими на кредиторите. Твърди се във възражението, че фондът упражнява контрол за законосъобразност на сметката за разпределениеслужебно и по възражение и тъй като законът не предвижда отделен механизъм за контрол върху този списък, средството за контрол е именно по реда на обжалване на сметката за разпределение. На самостоятелно основание се твърди, че списъка е обявен на 14.05.2016 година, като впоследствие, считано от 30.12.2016 година е налице нов факт, който следва да бъде съобразен, а именно загубване на правните последици на обезпечението. Възражението включва освен искане за промяна спрямо „Ардастрой“ ООД, така и по отношение на „Аполо инженеринг“ ООД, както и „Сосиете женерал Париж“. Във възражението си „Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД излага, че е кредитор с прието вземане и излага идентични съображения за незаконосъобразност на частичната сметка за разпределение, с тези във възражението на „Национален гаранционен фонд“ АД. Липсва спор между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че с решение №41/24.04.2017 година на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките е взето решение, с което е одобрена частичната сметка за разпределение, съставена от синдика, като от същата е изключена сумата, предвидена за „Ардастрой“ ООД с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.1 ЗБН и сумата е включена с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН. Липсва спор между страните, а и се установява от приложеното ч.гр.д. №5835/2017 година по описа на СГС, ТО, VI-12 състав, че с решение, влязло в законна сила на 19.12.2019 година ищецът „Ардастрой“ ООД е включен с поредност на удовлетворяване чл.94, ал.1, т.1 ЗБН. От приложеното ч.гр.д. №5835/2017 година по описа на СГС, ТО, VI-12 състав е видно, че същото е образувано по 9 броя жалби срещу Решение №41/24.04.2017 година на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с което е одобрена Първата частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД/н/, изготвена от синдика на банката, като решението е оповестено на 25.04.2017 година. Жалби са постъпили от „Сосиете женерал“, „ББР“ АД, Н. И. С., „Аполо инженеринг“ ООД, „Микрофинансираща институция Джобс“ ЕАД, „Национален гаранционен фонд“ ЕАД. „Енергийна финансова група“ АД, К. С. С., „Ардастрой“ ООД. Към преписката са окомплетовани и 7 броя възражения, постъпили срещу частичната сметка за разпределение, изготвена от синдика. Видно от жалбите е, че жалбата на „Енергийна финансова група“ АД е срещу решението УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с което не е включен в изготвената частична сметка за разпределение, тази на Н. С. и на К. С. С. срещу решението, с което не са включени в сметката за разпределение с твърдения, че сумата му е защитена от Директивата 98/26/ЕО за окончателността на сетълмента в платежните системи, а по конкретно –чл.5, чл.6 и чл.7 от директивата. Жалбите на „Аполо инженеринг“ ООД и на „Ардастрой“ ООД са срещу решението на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, в частта, с която са изключени от сметката за разпределение като кредитори от първи ред. Жалбата на „ББР“ АД е срещу решението УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, в частта, с която не е включен в разпределението с ред на удовлетворяване чл.94, ал.1, т.1 ЗБН, както и в частта, с която е оставено без разглеждане възражението му срещу разпределение на суми в полза на „Аполо инженеринг“ ООД и на „Ардастрой“ ООД като се постанови решение, с което в негова полза бъде разпределена сума за удовлетворяване на вземане в размер на 7194763 лева., както и сума в размер на 2232329,99 лева. От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че законната лихва върху сумата, включена в частичната сметка за разпределение е в размер на 2340261,26 лева. Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: Предявени са в отношение на субективно пасивно съединяване искове с правно основание чл.3 ГПК. Както е разяснено в решение №189 от 20.06.2014 година на ВКС по гр.д. №5193/2013 година на I V гр.о., ГК злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл.57, ал.2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл.8, ал.2 ЗЗД/. Доказването на деянието – предявяването на иска и неговата противправност /недобросъвестността/ е в тежест на пострадалия, а вината на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и причинната връзка с противоправното поведение също са в тежест да бъдат доказани от пострадалия. Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск по правното си естество е деликтна, поради което по общите правила дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени /претърпени загуби и пропуснати ползи/ и неимуществени вреди. Искът по чл.3 ГПК е предоставен на лице, срещу когото са предприети процесуални действия /в случая правото на иск следва да се тълкува разширително, като се има предвид извършването на процесуални действия, с които се защитават материални права, включително и подаване на възражение срещу частична сметка за разпределение Упражняването на процесуални права, в защита на субективни права не е противоправно поведение, когато се упражнява добросъвестно, но когато то се упражнява недобросъвестно е налице злоупотреба с право, при което възниква отговорността за вреди. Недобросъвестност е налице, когато процесуалното право се упражнява умишлено в противоречие със законовото му защитно предназначение и използване на процеса за извличане на противозаконни облаги. В подадените възражения по чл.98 ЗБН всеки един от ответниците е обосновал субективното право, което защитава, а именно, притежаването на качеството кредитор по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН и възможността тези суми да бъдат разпределени именно, в този ред, като се приеме, че разпределянето на суми в полза на лица от предходен ред, които нямат права увреждат техните права да участват в разпределението на тези суми. Искането за защита на субективно право, отправено към държавен орган е израз на установено в Конституцията на Република България право, поради което представлява правомерна дейност, за която по принцип не може да се търси отговорност за вреди, дори когато искането е неоснователно. Такава отговорност може да се търси само в случаите на злоупотреба с право, което представлява превратно упражняване на правото с цел да се увреди друг правен субект. Злоупотребата с право не е равнозначна на вината, поради което не се предполага по смисъла на чл.45, ал.2 ЗЗД, а тъй като има отношение към противоправността на деянието трябва да бъде доказана наред с причинната връзка и вредите, от лицето, което претендира обезщетение за претърпени вреди. Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува, поради което от съществено значение е дали правото се упражнява с убеждението, че то съществува. Без значение е дали твърдяното субективно право съществува или не, както и дали е правилно избран пътя за неговото удовлетворяване. Във всички случаи, в които лицето сезира държавния орган със съзнанието, че упражнява свое съществуващо субективно право не е налице злоупотреба с право. Наведените в исковата молба твърдения са, че правото на възражение е упражнено превратно и с цел да се увредят интересите на ищеца защото освободените суми от ред първи не могат да служат за удовлетворяване на вземания в четвърти ред, в който са двамата ответници. При изключването от разпределението на „Ардастрой“ АД като кредитор от първи ред цялата предвидена сума за него се разпределя между кредиторите от ред четвърти, а не както посочва ищеца, че се разпределя само между кредиторите от ред първи. Съгласно правилата на ЗБН, както и на ТЗ разпределение на кредиторите по съразмерност е налице само за останалите вземания, но не и за тези, които са в т.1 на чл.94, ал.1 ЗБН. Кредиторът с предпочтително удовлетворение се ползва от привилегията и ако продажната цена на заложена или ипотекирана вещ превишава обезпеченото вземане остатъкът от нея се включва в масата на несъстоятелността и се разпределя между кредиторите от по-долните редове. В частичната сметка за разпределение освободената от т.1 сума ще се разпредели между кредиторите в т.4 от чл.94, ал.1 ЗБН, каквото е и разрешението, направено с Решение №41/24.04.2017 година на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. При реализиране на правото си на възражение, ответниците са защитавали свое субективно право, със съзнанието, че то съществува, което е видно и от аргументацията, която е изложена във възраженията. В отговора на въззивната жалба са наведени нови твърдения, обуславящи недобросъвестността на ответниците, а именно неподаването на възражение срещу решение от 20.01.2016 година на синдика, поради което е преклудирана възможността съществуването на вземането или привилегията да са предмет на спор по чл.98 ЗБН пред УС на ФГВБ. Така наведените факти са преклудирани с приключване на първото открито съдебно заседание пред първата инстанция, по арг. от чл.214, ал.1, изр.1 ГПК, но дори и да се приеме, че могат да бъдат разглеждани не обуславят извод за превратно упражняване на права, тъй като във възраженията си, ответниците изрично са посочили защо смятат, че пътят им за защита е по реда на чл.98 ЗБН Подалите възражения ответници са твърдяли, че фондът упражнява контрол за законосъобразност на сметката за разпределение - служебно и по възражение и тъй като законът не предвижда отделен механизъм за контрол върху този списък, средството за контрол е именно по реда на обжалване на сметката за разпределение. На самостоятелно основание се твърди, че списъка е обявен на 14.05.2016 година, като впоследствие, считано от 30.12.2016 година е налице нов факт, който следва да бъде съобразен, а именно загубване на правните последици на обезпечението. Така изложените съображения не обосновават извод, че ответниците са упражнявали превратно правата си, напротив изложили са правни доводи и аргументи защо считат, че правата им съществуват. На второ място установено е по делото, че е налице решение №41/24.04.2017 година на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с което вземането е изключено от частичната сметка за разпределение, като в чл.99, ал.1 ЗБН изрично е предвидено служебното правомощие на УС на ФГВБ да променя сметката при констатирана незаконосъобразност, а в решението изрично е посочено, че се извършва и след извършена служебна проверка. Видно от доказателствата по делото – приложеното ч.гр.д.5835/2017 година на СГС е, че срещу различни части от сметката за разпределение, одобрена от УС на ФГВБ на 24.04.2017 година са подадени множество жалби, като това е препятствало влизането в сила на сметката. При преценка на действащата нормативна уредба е видно, че подаването на жалби препятства влизането и в сила, поради което не е налице пряка причинна връзка между подаването на възражение от ответниците и изплащането на сумата в по-късен период, тъй като подадените жалби са препятствали влизането в сила на сметката, а част от тях не са свързани с възраженията на ответниците. Едва на 19.04.2019 година с новата ал.4 на чл.99 ЗБН, приложима и за висящите производства е създадена възможност одобрената сметка да се изпълни в неоспорените и части, в случай, че има суми, които могат да се заделят. Видно от публично обявените обстоятелства е, че изплащането започва на 09.05.2019 година, т.е. през периода до 09.05.2019 година не е налице пряка причинна връзка с подаването на възраженията и неизплащането на сумите, тъй като през този период е налице висящност на частичната сметка по повод и на други жалби. През периода 09.05.2019 година до датата 19.12.2019 година не е налице пряка причинно-следствена връзка между възраженията на ответниците и неизплащането на сумата, тъй като през този период е висящо ч.гр.д. №5835/2017 година по описа на СГС, ТО, VI-12 състав, по което са се извършвали редица процесуални действия, включително и по повод на други жалби, което е приключило с решение, влязло в законна сила на 19.12.2019 година, т.е. изтичането на този период не е поставено в пряка връзка с поведението на ответниците, а с необходимостта от извършване на процесуални действия. По вредата, съдът намира следното: Вредата е определена от ищеца като законната лихва, считано от датата 02.03.2017 година – датата на обявяване на частичната сметка за разпределение до датата 19.12.2019 годинадатата на влизане в сила на решението по ч.гр.д. №5835/2017 година по описа на СГС, ТО, VI-12 състав. Твърдяното вредоносно противоправно поведение е подаването на възражения от ответниците на 15.03.2017 година, а вида на вредата е пропусната полза от невъзможността да се ползва паричния ресурс, който ищецът би получил при разпределението, като негова е тежестта да докаже пряката връзка между пропуснатите ползи и поведението на ответниците. От съществено значение за определяне на вредата и нейния размер, както и с оглед направеното възражение за давност е да се отговори на въпроса, към кой момент възниква вземането за вреди, кога настъпва изискуемостта му и с каква давност се погасява то. Вземането за вреди от деликт възниква от датата на противоправното деяние и се погасява с изтичането на петгодишна давност, но когато недобросъвестното процесуално действие е послужило като основа на влязло в сила решение, докато то не бъде отменено искът за обезвреда не може да бъде предявен, /в този смисъл „Българско гражданско процесуално право“ – Девето преработено издание-стр.91/, поради което следва да се приеме, че едва от датата 19.12.2019 година /влизането в сила на решението, с което се установява, че възражението е неоснователно/ за страната възниква възможността да предяви иск, т.е от този момент настъпва изискуемостта на вземането за вреди, поради злоупотреба с право. Исковата молба е депозирана по пощата на 19.08.2024 година, поради което вземането не е погасено по давност. При определяне на пропуснатите ползи, съдът съобразява и даденото разрешение с Тълкувателно решение № 3 от 2021 г. на ОСГТК на ВКС, че при деликт пропуснатите ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на увреденото лице, както и, дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване на конкретни и обективни факти от действителността, от които произтича тази възможност, които подлежат на доказване, както и пряката връзка, че реализирането на тази възможност е станало невъзможно поради деликта. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало без деликта, съпоставено с имуществото му към този момент. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което нейното настъпване следва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на кредитора и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Законната лихва е акцесорна последица, като при деликт деликвента се счита за поставен в забава, поради което обезщетението за вреди се дължи, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на задължението, като обезщетението за вреди се определя от фактите и обстоятелствата, изрично посочени от ищеца в исковата молба. Съдът, с оглед принципа на диспозитивното начало е обвързан от обективните предели на защитата, която ищеца претендира, поради което следва да бъде разгледан иск с твърдения, че обезщетението за вреди се съизмерва със законната лихва. Законната лихва като обезщетение за забавено изпълнение се свързва винаги с падежирало парично задължение, каквото ответниците нямат. Задължението за изплащането на сумата, посочена в частичната сметка, както се посочи по-горе не може да възникне на датата 02.03.2017 година, тъй като това е датата на обявяването на частичната сметка за разпределение в търговския регистър, но това не е датата, на която възниква задължение за синдика да я изпълни, още по-малко пък е възникнало задължение за ответниците. Предвид наличието на контрол върху сметката, осъществяван както от УС на ФГВБ, така и от съда, се установява, че плащане на вземането е могло да се осъществи най-рано на датата 09.05.2019 година, поради което за този период не е налице настъпила вреда в този размер, нито пък е налице пряка причинна връзка. По отношение на периода 09.05.2019 година – 19.12.2019 годинадоказването на пропуснатата полза от невъзможността да се ползва паричен ресурс е в тежест на ищеца, като тя трябва да бъде доказана със сигурност, поради което същата се явява недоказана, а както се посочи по-горе през този период са извършвани процесуални действия по делото, поради което не е налице пряка причинна връзка. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало без деликта, съпоставено с имуществото му към този момент. Ако възраженията на ответниците не са били депозирани, то „Ардастрой“ ЕООД би получило плащане, но в това плащане няма да се съдържа сума, в размер на законната лихва, т.е между имущественото състояние с деликта и без деликта не е налице разлика в размер на законната лихва, защото както се посочи по-горе тя е акцесорна последица от забавата на изискуемо парично задължение, а такова не е налице. Вземането за законна лихва върху главницата е вземане, което следва да бъде предявено, като се установява, че в списъка на приетите вземания под №7587 фигурира именно вземането на „Ардастрой“ ООД за законна лихва върху вземанията на кредитора в определяем размер, дължима след откриване на производството по несъстоятелност до окончателното погасяване на задължението, т.е. тази сума подлежи на изплащане от „КТБ“ АД /н/ и не би могла да бъде пропусната полза към настоящия момент. Предвид гореизложеното, съдът приема, че не се установиха елементите от фактическия състав, а именно противоправността на деянието, вредата и пряката причинна връзка между двете, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени. Направено е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, поради което „Ардастрой“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на всеки един от въззивниците сумата от по 42337,65 евро. Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Адвокатското възнаграждение е в размер на 18406.50 евро. В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай –например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Постоянната съдебна практика приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Със задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат като ориентир, като подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума, която е материалния интерес на предявения иск, определящ: предметните предели, по които се формира силата на пресъдено нещо; подсъдността на поставения за разглеждане спор и реда за обжалване на постановените по него съдебни актове. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите на т. 1 на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В същите е прието, че предмет на делото е спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, а по частичните искове само частта от вземането заявена с исковата молба. С оглед на посоченото, при произнасяне по наведеното в производството възражение за прекомерност на неговият размер следва да се определи при преценка за фактическата и правна сложност на предявените искове, както и за действително свършената от адвоката работа. Размерът на иска е сумата от 2340261,27 лева, поради което адвокатско възнаграждение в размер на 18 406.50 евро не е прекомерно, с оглед обема на доказателствата и фактическата и правна сложност на делото. Следва да се отбележи, че солидарните длъжници са обикновени другари, поради което те излагат самостоятелни възражения в процеса, поради което не е налице тъждество и дори и да се защитават от един и същи адвокат не е налице основание за намаляване на адвокатското възнаграждение. При присъждането на разноски във въззивното производство и определянето на фактическата и правна сложност на делото, съдът следва да изхожда от правораздавателната дейност във въззивното производство. Въззивният съд, макар и действащ при условията на ограничен въззив отново разглежда и разрешава правният спор като втора първа инстанция и следва да даде разрешение на всички поставени въпроси и възражения, като потвърждаването на решението или отмяната му е следствие на съвпадането или несъвпадането на правните изводи на двете инстанции, а не поради формиране на извод за правилност/неправилност на решението, тъй като въззивната дейност не е контролно-отменителна /в този смисъл ТР 1/2001 година на ОСГТК на ВКС, действащо и при условията на ограничено въззивно производство/. По изложените съображения Софийският апелативен съд