Решение № 2367 от 9.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4972/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. С решение от 21.02.2022г., постановено по гр.д. № 14535/2021г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, е уважен предявеният от Н. Т. П. срещу “К.И.” АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за осъждане на ответника да върне сумата от 15 398 лева, представляваща платена на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 18.12.2020г. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответното дружество “К.И.” АД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че са необосновани констатациите на съда относно появявата на твърдяния в исковата молба недостатък след сключване на предварителния договор. Оспорва се и правилността на формирания извод, че този недостатък съществено е намалил годността на ателието за обикновеното му и предвидено в договора предназначение. Поддържа, че не е било съобразено обстоятелството, че се касае до инцидентно намокряне на стените на имота, което е отстранимо и не намалява съществено годността му да се ползва като жилище. Този извод е обоснован с установеното по делото от събраните гласни доказателствени средства, че през м.01.2021г. в обекта не е имало влага и намокряне, а само следи от такова намокряне и влага в долната част на стените. Твърдението, че се касае до инцидент, последиците от който са били напълно отстранени, се подкрепяло и от обстоятелството, че жилището е било продадено на трето за спора лице няколко месеца по-късно. Не било съобразено, че намокрянето на се дължи на съществен недостатък на самия имот, в който случай ищецът би имал право да развали договора като купувач, а е в резултат на запушена канализационна тръба в общите части на сградата. В жалбата са изложени и доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че с изпращането на електронните писма от 20.01.2021г. и от 31.01.2021г., процесният предварителен договор бил прекратен от ищеца. Сочи, че цялата електронна кореспонденция била оспорена от ответното дружество като неавтентична с твърдения, че не изхожда от лицата, посочени като автори в нея и че не е изпращана и подписвана от тях. По тези съображения счита, че липсват доказателства за разваляне на договора от страна на ищеца, доколкото представената електронна кореспонденция не следва да се кредитира, а приложената нотариална покана не била надлежно връчена. В случая поведението на насрещната страна следвало да бъде преценявано като отказ от договора, поради което именно ответното дружество твърди, че има право да задържи получените по предварителния договор суми. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Насрещната страна Н. Т. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че всички предпоставки на съдебно предявеното вземане били установени при условията на пълно и главно доказване. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материално-правни норми. Формираният извод за основателност на предявения иск е правилен. По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното: Не е спорно между страните, че на 18.12.2020г. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответното дружеството, в качеството на продавач, се задължило да продаде на Н. Т. П. следния свой недвижим имот: ателие № 3, находящо се в гр. София, в жилищна сграда с административен адрес – гр. София, улица “•••••••, със застроена площ от 72, 28 кв.м., ет. – 1 /сутерен/. Уговорената продажна цена за обекта е в общ размер на 78 500 евро, платима както следва: сумата от 1 000 евро е била заплатена към датата на подписване на предварителния договор като стоп-капаро и сума в размер на 6 850 евро е платима при подписване на същия договор. Остатъкът от продажната цена от 70 650 евро следвало да се плати най-късно в деня на нотариалното изповядване на сделката. Страните уговорили в чл. 3 от договора, че окончателният договор за покупко-продажба ще бъде сключен най-късно до 31.01.2021г. Получаването на сумата от 2 000 лева като стоп-капаро по предварителния договор се установява от представеното и неоспорено споразумение за продажба на недвижим имот от 09.12.2020г., с което пълнощник на изпълнителния директор на ответното дружество е удостоверило това обстоятелство. Сумата от 6 850 евро с левова равностойност от 13 398 лева е била заплатена от купувача в полза на продавача с платежно нареждане от 18.12.2020г., което обстоятелство не е било оспорено. Не е спорно и че сключването на процесния предварителен договор е било предшествено от извършен от ищцата оглед на жилището на 04.12.2020г. и на 09.12.2020г., както и че обектът е бил предложен за продажба заедно с монтираното в него кухненско обзавеждане и завършен санитарен възел с поставени консумативи. При извършването на тези огледи жилището е било в отлично състояние и готово за обитаване. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Т. П. – баща на ищцата, чийто показания следва да се кредитират като непротиворечиви с останалите доказателства и отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства. От същите се установява, че на 20.12.2020г. ищцата го завела да му покаже ателието, което искала да купи, като докато вървели по коридора към жилището имало миризма на мухъл и стените били влажни. След като влязъл вътре, свид. П. започнал да разглежда ателието и установил, че касите на вратите били надути от влага, в ателието било същото, стените били мокри /според свидителя на около 80 см от нивото на земята/, а влага имало във всички стаи и по всички стени. Срещу входната врата на ателието имало монтирани кухненски шкафове, които също били надути от влагата. Свидетелят влязъл в банята, но нямало вода, тъй като била спряна, намерил от къде се пуска водата и я пуснал, като от едната тръба започнало да тече много вода - имало спукана тръба. Стените на жилището били боядисвани, но от влагата били пожълтели и мокри. Свидетелят обяснил на дъщеря си, че в това жилище не може да се живее нормално заради тази влага, особено с малко дете. Ищцата много се притеснила от това, което видяла, тъй като при предишните огледи не е имало влага или теч. По-късно обяснила на баща си, че се е свързала с продавача, обяснила какъв е проблемът и той обещал да го отстрани. От показанията на свид. Б.Д. се установява, че заедно с ищцата посетили адреса два пъти, защото Н. имала притеснения относно наводнението в това ателие, а свидетелят е ВиК инженер и има опит и знания в тази област. При първото посещение през м.01.2020г. те не могли да влязат в ателието, тъй като никой от страна на ответника не се отзовал да осигури достъп. Свидетелят и ищцата се разходили отвън на сградата и тъй като апартаментът бил приземен, сутеренен етаж, успели да го огледат от паркинга, който бил на ъгъла и от него се виждали помещенията от апартамента. Тогава на свид. Д. му направило впечатление, че всички прозорци на ателието били отворени и вътре се виждали печки и влагоуловители. След около една седмица те отишли втори път и тогава влезли вътре в ателието, тъй като вратата била отключена. Там имало включени влагоуловители, духалки, както и разглобени мебели, а ревизионните шахти на канализацията, намиращи се в коридора на сутеренния етаж, били отворени и имало помпи тип „бибо“. Установили още, че по стените в ателието имало останали следи от нивото, до което е стигала водата, което било повече от една педя. Свидетелят излага, че наличието на отворени шахти с помпи до тях води до извод, че най-вероятно е била изпомпвана водата от канализацията. При второто посещение имало плоскости от мебели, които били разглобени, а по стените в ателието имало ясна черта, която показвала до къде е било нивото на водата, като към този момент в долната част на стените било пожълтяло и имало следи от влага, а дървените первази на вратите били раздути. По делото е разпитан като свидетел М.С. - служител на ответното дружество, който е участвал при сключването на процесния договор като пълномощник на продавача. Той сочи, че след подписването на предварителния договор ищцата пожелала да направи повторен оглед на процесното ателие, като на този оглед свидетелят не е присъствал. След огледа, извършен малко преди коледните празници, ищцата се обадила на свид. С. и обяснила, че в апартамента има влага. Тя била доста афектирана от случилото се. Веднага след разговора свидетелят отишъл в процесното ателие и констатирал, че има влага и петна на почти всички стени на определени места. Установена била и причината за тази влага – от канализационната тръба на сградата, която се запушила и една част от водата била върната в ревизионния отвор на тръбата и съответно се получила влагата в този апартамент. Тази тръба била в общите части на сградата, извън процесния апартамент. След това продължили обажданията от страна на ищцата, която искала да й се върнат парите веднага. Започнала и кореспонденция по електронната поща. Свидетелят твърди, че ответното дружество предприело действия за отстраняване на вредите – били наети майстори, които започнали да подсушават ателието, защото било през зимата и трябвало първо да се изсуши, след това да се махне това, което било дефектно и съответно да се шпакловат стените и боядисат. Свид. Сотириус не си спомня кога точно бил извършен ремонтът, направил е предположение, че това е станало в края на м.01.2021г. По делото е представена на хартиен носител електронна разпечатка, от която се установява, че от електронен адрес – ••••••••••••••••• на 30.12.2020 г. в 08: 08 часа е изпратено писмо до адрес – Conbul AD<••••••••>, относно </••••••••>процесният предварителен договор за Ателие № 3, с което ответникът-продавач бил информиран, че ищцата- купувач посетила процесното ателие на 20.12.2020 г. и установила, че целият имот бил с висока влажност до средата на стените. В писмото е посочено още, че имотът не бил в същото състояние като по време на огледите, които били направени от ищцата заедно с представител на ответното дружество преди сключване на предварителния договор; както и че имотът не е годен за обитаване, тъй като целият бил просмукан от влага до средата на стените, която влага очевидно излизала под обекта. Ищцата предоставила на ответника 10-дневен срок за отстраняване на влагата в целия имот, като изразила желание на 11.01.2021 г. да й бъде предоставена възможност да огледа вече поправения обект и да получи строителни гаранции в писмен вид, че проблемът е отстранен и не е системен. В отговор е изпратено на 08.01.2021г. изявление от електронен адрес - Conbul AD•••••••• до адрес - •••••••••••••••••, с което писмо ищцата била информирана, че ответното дружество щ е изпълни всички свои задължения съгласно подписания предварителен договор и действащото българско законодателство. Представена е електронна разпечатка, от която се установява, че от електронен адрес на адв. К. на 20.01.2021г. в 16: 04 часа е изпратено писмо до адрес - Conbul AD••••••••, с което представителят на ищцата информирал ответника, че на 30.12.2020г. Н. П. дала срок до 11.01.2021г. да бъдат отстранени окончателно установените скрити недостатъци (влага) в процесното Ателие 3, както и че към 20.01.2021г. това не било сторено, като бил предоставен нов срок на ответника до 22.01.2021г. да изпълни задължението си да продаде годен за употреба обект и да покаже, че е отстранил възникналия недостатък – влага в имота. С цитираното писмо ответникът бил уведомен, че при неотстраняване до 22.01.2021г. на установения недостатък, ищцата щяла да се откаже от предварителния договор за продажба на недвижим имот от 18.12.2020г., както и да развали същия поради неизпълнение на задължението на ответника за отстраняване на скрития недостатък – влага, проникнала по стените и пода на всички помещения в Ателие 3. Отправена е покана до представители на ответника за среща на 22.01.2021г. в 09, 30 часа на адреса за извършване на съвместен оглед на имота. На 22.01.2021г. е изпратен отговор на това писмо от електронен адрес - Conbul AD•••••••• до електронния адрес на ищцата, с което Н. П. била уведомена, че не били налице твърдените основания за разваляне на сключения предварителен договор, тъй като недвижимият имот бил в отлично състояние и твърдените дефекти не съществували. Със същото писмо ищцата била поканена да се яви на 01.02.2021 г. в 10.00 часа в кантората на нотариус В.Б. за сключване на окончателен договор, както и да изпрати предвиденото в предварителния договор писмо-ангажиментот банката. На 31.01.2021г. в 16, 06 часа от електронен адрес - ••••••••••••••••• е изпратено писмо до адрес - Conbul AD••••••••, с което писмо ответникът- продавач бил уведомен, че поради неизпълнение на задължението му за отстраняване на установените скрити недостатъци на процесното ателие, изразяващи се в присъствие на влага и мухъл, на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД ищцата разваля предварителния договор и се отказва от сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Със същото писмо ищцата поканила ответника в 10-дневен срок да възстанови по банков път преведените суми в общ размер на 15 398 лв. По делото не е спорно, че между страните не е сключен окончателен договор за покупко-продажба на процесното ателие, което се установява и от представения констативен протокол, съставен от нотариус В.Б.. В същият е отразено, че на посочената дата в 10: 00 часа в кантората на нотариус а се явила ВеН.на И.а, като пълномощник на изпълнителен директор на “К.И.” АД и заявила желание да продаде процесния недвижим имот, но във времето от 10: 00 часа до 10: 45 часа Н. Т. П. или упълномощено от нея лице не се явили за сключване на окончателен договор. В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебна компютърно – техническа експертиза, коeто следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява наличието на електронна кореспонденция между кореспондентите •••••••••••••••••; Conbul AD••••••••, ••••••• и ••••••••••• за периода от 30.12.2020г. до 31.01.2021г. и по – конкретно за датите 30.12.2020г., 08.01.2021г., 20.01.2021г., 22.01.2021г. и 31.01.2021г. Вещото лице е констатирало, че електронната кореспонденция е изпратена, респективно получена и съществува на пощенските сървъри на кореспондентите, като анализа и съпоставката на всички събрани и предоставени данни за електронните пощенски кутии и електронната кореспонденция установява автентичността й. Също така, от сравнението на изследваните електронни писма, ведно с прикачените файлове, вещото лице изяснява, че са идентични с приложените разпечатки на електронни писма от исковата молба по делото. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да върне онова, което е получил с оглед отпаднало с обратна сила основание, като съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС този фактически състав намира приложение при унищожаване на договор, при настъпване на прекратително условие, или както в разглеждания случай - при разваляне на договор поради неизпълнение. Връщането на даденото по един двустранен договор представлява последица от допуснатото неизпълнение на възникнало по него задължение тогава, когато е реализирана договорната отговорност за неизпълнение спрямо неизправната страна чрез упражняване на възникналото в полза на изправната страна потестативно право да развали сключения договор по реда на чл. 87 ЗЗД – това е последицата, предвидена в чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД. Характерното за фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД е, че към момента на даването основанието съществува, престирането е извършено въз основа на валидно правоотношение, което оправдава имущественото разместване, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила по причини от различно естество. Константна е съдебната практика, че по иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова. По иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът – на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува. Правопораждащият факт е този на плащането /в тази насока е и т. 1 на ППлВс № 1/1979г./, поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото – да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи връщане на дадено. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане. Ищцата е заявила фактически твърдения за ангажиране отговорността на ответното дружество като неизправна страна по сключения предварителен договор за покупко-продажба поради неизпълнение на задължението да престира вещ без недостатъци. Позовава се на разпоредбата на чл. 193, вр. чл. 195 от ЗЗД като твърди да е налице хипотеза на появил се в недвижимия имот недостатък, който съществено намалява годността му да се ползва по предназначение, но след отправено искане и предоставен подходящ срок, същият не е бил отстранен от продавача. Направено е искане за връщане на полученото от обещателя по предварителния договор авансово плащане на продажната цена в общ размер на 15 398 лева. В случая с оглед твърденията на ищцата основателността на иска за връщане на сумата от 15 398 лева е обусловена от пълното и главно доказване на даването на сумата на основание обвързващ страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и развалянето на договора поради съществени нeдостатъци на имота, проявили се след сключването на договора. Според постановеното решение № 29 от 12.04.2010г. по т.д. № 488/2009г. на ВКС, Първо ТО и решение № 91 от 21.04.2016г. по гр.д. № 4497/2015г. на ВКС, Трето ГО, правилата за разваляне на договорите за продажба се прилагат и за предварителните договори. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 193, ал. 1 от ЗЗД при продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Първата от трите възможности предпоставя преустановяване на облигационната връзка между страните, а останалите две възможности са приложими при запазване на правоотношението. Доколкото продажбата на вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора за продажба от страна на продавача /неточно изпълнение по отношение качеството на вещта/, то преустановяването на облигационната връзка между страните се осъществява чрез разваляне на сключения между тях договор. Правото на купувача да върне на продавача вещта с недостатъци представлява всъщност упражняване на правото да развали едностранно договора поради неточно изпълнение в качествено отношение, което на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД се реализира по исков ред, когато предмет на продажбата е недвижим имот. В нормата на чл. 195, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД е уредено особено приложение на установената в чл. 87 от ЗЗД възможност за разваляне на договора, с разликата, че в случая по чл. 195, ал. 1 от ЗЗД развалянето не е обусловено от вина у продавача /той може и да не е знаел за недостатъците/ и не е обусловено от изтичане на срок за изпълнение, даден от продавача. Не съществува разлика относно начина, по който се разваля договора и в двете хипотези това става чрез едностранно изявление. Реституцията на разменените престации се явява само закономерна последица от развалянето на договора, в който случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. Преценката дали недостатъците са съществени по смисъла на чл. 193 от ЗЗД зависи не само от това дали правят вещта негодна за договорното или обикновеното й предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. В случая по делото е установено, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.12.2020г., по силата на който ответното дружество се задължило да прехвърли собствеността върху ателие № 3, находящо се в гр. София, ул. “•••••••, ет. -1 /сутерен/. Не е спорно, че договорът е сключен след извършен от ищцата оглед на имота, при осъществяването на който същият е бил в отлично състояние и напълно готов за обитаване като жилище. При подписване на договора купувачката е заплатила сума в общ размер на 15 398 лева, представляваща частично изпълнение на задължението за заплащане на продажната цена. Установено е въз основа на събраните по делото гласни доказателства, че след подписване на договора, в периода преди коледните празници през м.12.2020г., в ателието се е появила влага, стените на жилището били мокри на ниво от около 80 см. от земята, касите на вратите били надути от влагата. Не е спорно, че причината за това намокряне е запушена канализационна тръба на сградата, в резултат на което водата се е върнала в ревизионния отвор на тръбата и е потекла по коридора на етажа, на който е разположено ателието, и после е проникнала и в самото ателие. Показанията на всички разпитани по делото свидетели са непротиворечи в тази част. Настоящият съдебен състав счита, че констатираните недостатъци на вещта са съществени по смисъла на чл. 193 от ЗЗД. Безспорно наличието на мокри стени, надути от влагата врати, компроментирано кухненско обзавеждане в резултат на появилата се в жилището влага, правят вещта негодна за употребата й по предназначение в този вид – за задоволяване на жилищни нужди. Именно поради тази причина ищцата уведомила продавача за констатираните повреди и определила срок за отстраняване на недостатъците – до 22.01.2021г. Ирелевантно за настоящия спор е дали причината за намокрянето на стените и появилата се в имота влага е в резултат на авария или повреда в самото жилище или се дължи на причини от друг характер. И това е така, тъй като продавачът не може да се освободи от отговорност с възражение, че повредата е причинена от виновното поведение на друго лице или от случайно събитие. В доказателствена тежест на ответното дружество е да установи по реда на пълното и главно доказване, че към датата, на която страните са постигнали съгласие за сключване на окончателен договор – 31.01.2021г., повредите в имота са били отстранени. Към посочената дата следва да се извърши преценка дали продавачът е изправна страна, т.е. дали е бил готов да престира вещ без недостатъци. По делото обаче не са ангажирани такива доказателства. Свид. Сотириус твърди да са били наети лица за извършване на ремонт в жилището – конкретно за боядисване на стените, но не спомня кога точно е извършен ремонтът. Освен това от показанията на другите свидетели се установяват и други вреди - наличие на влага и повреди върху вратите в жилището и кухненските шкафове, за отстраняването на които не са ангажирани никакви доказателства. Добросъвественото изпълнение на задълженията на ответника с оглед конкретиката на правния спор и предвид обстоятелството, че ищцата не е имала ключ от жилището, предполага извършването на съвместен оглед на жилището след твърдяния ремонт в същото, с оглед констатиране на неговото състояние. По делото нито се твърди, нито се установява да е била отправена такава покана до ищцата или да е осъществен такъв оглед в периода от края на м.12.2020г. до 31.01.2021г. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че същият имот е бил продаден на трето за спора лице през м.05.2021г., за което е представен нотариален акт № 189, рег. № 3633, дело № 334/2021г., тъй като същото не представлява нито пряко, нито косвено доказателство за включените в предмета на доказване по делото факти. В обобщение се налага извод, че за ищцата е възникнало субективното потестативно право да развали процесния предварителен договор, което е било надлежно упражнено, а волеизявлението е достигнало до насрещната страна. Тези обстоятелства се установяват от представената по делото електронна кореспонденция между страните. Следва да се посочи, че хартиените разпечатки на електронните писма са представени с исковата молба, а в срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответното дружество не е оспорило същите. Релевираното в първото по делото съдебно заседание оспорване на авторството на документите е преклудирано и не следва да се разглежда. По отношение на доказателствената стойност на тези писмени доказателства съдът приема следното: Съгласно § 11 ДР ЗЕС, "електронна поща" е е съобщение във вид на текст, глас, звук или изображение, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното устройство на получателя, а § 22 от същите разпоредби дефинира "Интернет" като система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща, когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Видно от заключението на приетата по делото техническа експертиза, електронните съобщения между страните по договора, на която ищецът се позовава, се съхраняват както при ищеца, така и при ответника. Това означава, че страните са възприели с конклудентни действия този начин на кореспонденция, т.е. те са се съгласили изявленията, които се правят чрез електронните съобщения, да се считат в отношенията им като електронни документи. Нещо повече, електронните изявления са били изпращани и получавани на електронен адрес, посочен като такъв за кореспонденция от страна на ответника в чл. 19 от предварителния договор. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Ето защо възраженията на ответника срещу доказателствената стойност на представените на хартиен носител електронни документи не следва да бъдат уважени. В обобщение следва да се приеме, че представеното и прието като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ електронно изявление на една от страните, адресирано до насрещната, което не е подписано с квалифициран електронен подпис, но чието авторство не е било оспорено в преклузивния срок, има доказателствена стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Независимо, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис не се ползва с формална доказателствена сила, то не е "правно нищо", не е тъждествено на пълна липса на волеизявление. То не може да бъде игнорирано, без да се укаже възможността за доказване кой е издателят му. Принципно представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му. В случай, че такова оспорване не е направено както в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, съответно в срока по чл. 184, ал. 2 изр. последно от ГПК, за представилата документа страна не възниква задължение да ангажира други доказателства /в този смисъл е определение № 169 от 06.04.2017г. по ч.т.д. № 672/2017г. на ВКС, Първо ТО и определение № 527 от 21.11.2018г. по т.д. № 1278/2018г. на ВКС, Първо ТО/. По тези съображения се налага извод, че с изявлението от 20.01.2021г. и от 31.01.2021г. на ищцата, изпратено чрез електронната поща и получени от ответното дружество на електронен адрес Conbul AD••••••••, процесният предварителен договор е развален на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 193 от ЗЗД. След развалянето на договора от купувача поради съществен недостатък на вещта, неотстранен в дадения срок, продавачът няма право да задържи платената сума от общо 15 398 лева, а е длъжен да я върне като получена на отпаднало основание. С развалянето на договора настъпва ново правно положение, което поражда задължение за реституция на даденото по него, страните не си дължат изпълнение по договора, а се поражда задължение да възстановят състоянието, предхождащо сключването му и да си върнат получените престации. Развалянето в случая има обратно действие, доколкото процесният договор не е такъв за продължително или периодично изпълнение. Облигационното отношение между страните е отпаднало и всяка от тях е длъжна да върне даденото на отпаднало основание. Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.3-то от ЗЗД е основателен за пълния претендиран размер от 15 398 лева. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Така мотивиран Софийският градски съд,