Решение № 23 от 29.1.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1292/2025 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивен протест от прокурор при СГП и въззивна жалба от адв. Н. А. - защитник на подс. К. Г. И. срещу присъда от 24.02.2025г., постановена по НОХД № 2725/2024г. по описа на СГС, НО, 22 състав, с която подсъдимият К. Г. И. ЕГН ••••••••••, българин, български гражданин, женен, неосъждан, ••• на с.Левски, общ.Суворово е бил ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН и осъден по обвинението за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК това, че на 25.10.2023 г. около 04.27 ч. управлявал собствено МПС л.а. „АУДИ модел А6“ с рег.№ •••, по автомагистрала Хемус /АМ-2/ в посока към гр. Варна, като при принудителното му спиране до „Бизнес парк Варна“ е било установено по надлежния ред - с техническо средство „Alcotcst Dreger“ 7510 с фабр. № ARNA - 0168, че е с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,39 хиляда, На основание чл.343б ал.1 НК вр. чл.54 НК му било наложено наказание от 1 (една) година „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК е било отложено за срок от 3 (три) години, както наказание „ГЛОБА“ в минималния размер от 200лв. На основание чл.343б ал.5 вр. ал.1 НК е било отнето в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението - л.а. „АУДИ А6“ е peг. № •••, собственост на подсъдимия. На основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 НК в тежест на подсъдимия са присъдени да заплати разноски направени за водене на наказателното производство с общ размер 1018,16 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. В протеста на СГП се претендира, че съдът е пропуснал да наложи кумулативно предвиденото съгласно чл.343г НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ (чл.37 ал.1 т.7 НК ), като се ангажират доводи от задължителна за изпълнение съдебна практика в Тълкувателно решение № 1 от 13.04.2023 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2022 г. в която се посочва, че разпоредбата на чл.343г НК може да не намери приложение само в случаите, в които основното наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 3436 и чл. 343в ал. 1 НК е било определено при условията на чл. 55 НК. В настоящият случай, наказанието е било определено при условията на чл.54 НК, поради което и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 НПК се предлага присъдата да бъде изменена и на подсъдимия бъде наложено и наказание по чл.37 ал.1 т.7 НК за срок от една година. Защитникът оспорва наказателно осъдителната присъда, като излага доводи за нейната неправилност и иска да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение. В съдебно заседание представителят на САП поддържа протеста по изложените в него съображения с искане да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание по чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 1 (една) година. Пледира съдът да съобрази постановеното Решение №8/17.07.2025г. по на Конституционният съд, по КД №15/2024г., с която се потвърждава конституционно съобразното изменение на разпоредбата на чл.343б ал.5 НК. Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба, като излага два основни аргумента в подкрепа на искането за отмяна на присъдата. На първо място се твърди, че полицейските служители, при извършване на проверката на подсъдимия и тестването му за алкохол, не са били компетентни да извършват тази проверка, поради извършването и извън конкретната територия, на която им е било възложено да патрулират. Възразява се срещу правните изводи на съда, основани на Методически указания на министъра на вътрешните работи, доколкото се твърди, че същите нямат нормативен характер. Навежда се извод, че поради липса на териториална компетентност, направения тест за алкохол бил опорочен, поради извършването му от некомпетентен орган, без съответната екстериториална компетентност. Не се оспорват действията за спиране на водача, но се твърди, че последващите полицейски действия е следвало да бъдат извършат от други полицейски служители, на които им е било възложено да извършват проверки на съответната територия. В развитие на доводите на защитата се твърди, че това е едно от основанията съдът да изключи от доказателствата техническите данни за употреба на алкохол, поради извършването им некомпетентен орган и съответно подзащитния му да бъде оправдан, поради липса на съответната обективна съставомерност на деянието. На следващо място се излагат доводи за липса на субективна съставомерност на деянието, поради невъзможността на подсъдимия с пряк умисъл да е осъществил деянието. От сведенията в разпита на свидетеля И., негова съпруга и от обясненията му, следвало да се приеме, че преди да управлява автомобила са изминали няколко часа. Твърди се, че е изпил за няколко часа преди 22ч. около 200 - 300гр. ракия, че от 22ч. до 03ч. е спал, поради което е формирал съзнание, че алкохола е елиминиран и решил да управлява МПС със съзнание, че не се чувствал повлиян от концентрацията на алкохола в кръвта му, с което се релевират доводи по смисъла на чл.14 ал.1 НК за незнание на фактическите обстоятелства от подсъдимия за наличие на забранена концентрация на алкохол в кръвта му, което прави незаконносъобразно управлението на МПС в посочения от обвинението времеви период. С претендираната субективна несъставомерност на деянието се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на нова присъда, с която подс. К. Г. И. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият К. Г. И. редовно призован не се явява и се възползва от правото си да не присъства в съдебното заседание. Съдът, като прецени изложените в протеста доводи, както и аргументите от защитата представени във въззивната жалба и в хода на съдебните прения и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното: Въззивният протест и жалбата са подадени в срока по чл. 319 от НПК, същите са от активно легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъде разгледани. Въззивният съд установи фактите, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд и от предходния въззивен състав доказателствени източници, които намери за относими към предмета на доказване и достатъчни за формиране на еднозначни изводи по предмета на делото, както и да се прецени, че доводите на защитата са неоснователни. В резултат на законосъобразно осъществената дейност по събиране, проверка и анализ на доказателствата, първоинстанционният съд е достигнал до верни фактически констатации, които макар и непълни, са послужили за постановяване на правилен съдебен акт. Въз основа на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият К. Г. И. е роден на ••• г. в •••, българин, български гражданин, с висше образование, ••• на с.Левски, женен, неосъждан. Специалната компетентност на СГС не е оспорена, като настоящият състав също намира за законосъобразно, че същата е възприета правилно на основание разпоредбата на чл.35 ал.4 НПК и чл.160 от Изборния кодекс, въпреки че мястото на инкриминираното деяние е на територията на обл. Варна. Това произтича от обстоятелството, че подс. И. към датата на случая (на 25.10.2023г. около 04ч. сутринта) вече е бил регистриран с Решение № 44-МИ от 25.09.2023 г. на Общинската избирателна комисия в гр. Суворово за кандидат за ••• на с.Левски, общ.Суворово, предложен от ПП „ГЕРБ“, поради което от деня на регистрацията му, до обявяването на резултатите от изборите, които са били насрочени за първи тур на 29 октомври 2023 г., в който се избират общински съветници (членове на общински съвети) и кметове (на общини, райони, кметства); втори тур (балотаж) на 5 ноември 2023 г. за кметове в местата, ако никой от кандидатите за кмет не е избран с повече от 50 % от подадените валидни гласове в първия тур, подсъдимият е имал статут на „лице с имунитет“. На 24.10.2023г. в дома си в •••, подсъдимият вечерта е употребил няколкостотин грама алкохол (ракия) и по техни твърдения е спал от около 22ч. до 03ч. на следващия ден - 25.10.2023г., след което от 03ч. поради необходимостта да превози съпругата си до гарата на гр.Варна, е управлявал личния си автомобил в тази посока. Причините според двамата са, че е трябвало да получи акт за смъртта на майката на И. която починала предния ден в Р.Кипър, като имала запазен билет за влака от гр.Варна до гр.Горна Оряховица. По тези причини подсъдимия управлявал от с. Левски към гарата в гр. Варна личния си автомобил л.а. марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № •••. Потеглил от дома си около 03.00 ч. на 25.10.2023 г., съзнавайки, че времето за усвояване на употребеното количество алкохол не е достатъчно и че ще управлява с такова количество на алкохол в кръвта, при което закона забранява управление МПС, защото видно от показанията на свидетелите – полицейски служители, същият все още е имал проявления в поведението си, които са характерни за водач, който е в пияно състояние. На 24.10.2023г. от 20.00 часа до 08:00часа на 25.10.2023г., свидетелите Д. В. (старши полицай в РУ-Аксаково), И. Т. (младши полицай РУ-Аксаково) и К. Н. (младши автоконтрольор в РУ-Аксаково), облечени със служебни униформи със светлоотразителни жилетки, изпълнявали служебните си задължения като Автопатрул с позивна 454, изпълняващ ППД нощно дежурство /смяна/ по график. Тримата униформени полицейски служители около 04.20 ч. на 25.10.2023г. се намирали на пътен възел Летище – Варна в служебен лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег.№ •••, обозначен с опознавателни знаци и надпис „Полиция“, с монтирана сигнална полицейска лампа. След като възприели приближаването на управлявания от подс.К. И. л.а. „АУДИ“ А6 е рег.№ •••, движещ се по пътя от Добрич към гр.Варна свид. К. Н. излязъл пред и в страни от автомобила, като подал сигнал на водача със стоп палка и включен фенер да спре за рутинна проверка. Въпреки, че подсъдимия И. и съпругата му го възприели, подсъдимият не спрял и увеличил скоростта на движение на автомобила си в посока към гр.Варна по АМ-Хемус. Полицейските служители веднага предприели преследване със служебния полицейски автомобил с подаване на светлинен и звуков сигнал и след около километър успели да го застигнат, като го заставили да спре в близост до бизнес парк на входа на гр.Варна. След спирането му, тримата свидетели (полицаи) излезли от служебния автомобил, като свид. Н. се приближил към мястото на водача и след като се представил, поискал от подсъдимия документите му за самоличност, за правоуправление и тези на МПС. Останалите двама свидетели Т. и В. също излезли за съдействие на Н., като се приближили до вратата на водача. Подсъдимия И. предоставил само документите на автомобила, тъй като не носел документ за самоличност и за правоуправление. При предаването на документите, свидетелите полицаи възприели забавените действия на водача и наличие на дъх на алкохол от него и салона на автомобила. Подсъдимият бил тестван на място с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр.№ ARNA 0168 (включено в полицейския наряд и преминало задължителна периодична на 25.09.2023 г. със срок на валидност от 6 месеца), което показало положителен резултат за наличие на алкохол в издишания въздух с концентрация от 1,39 на хиляда. Свидетелят В. оглеждала през прозорците на автомобила за наличния багаж на задните седалки, докато Н. се запознавал с представените документи на автомобила. Тя забелязала наличие на плакати - агитационни материали от Политическа партия „ГЕРБ“ със снимката на подсъдимия, графично изобразена бюлетина № 7, върху която имало изписан текст „Работим за с.Левски, Община Суворово“. В последвалата комуникация с водача, същият потвърдил, че името на плакатите е неговото, че е участник в предизборната кампания и обяснил и заявил неверни обстоятелства, че не забелязал сигналите за спиране от страна на полицаите. Съобщил, че бързал да закара съпругата си до ж.п. гарата на гр.Варна. За обстоятелството, че подсъдимия е участник в предстоящите избори като кандидат за кмет и за това, че лъха на алкохол и дрегера отчел 1.39 промила било докладвано на ОДЧ и началника на РУ-Аксаково инспектор И. С., който им разпоредил да изчакат на място идването на дежурна група със следовател, а след това да му връчат талон за медицинско изследване и да го транспортират до МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД за вземане на кръвна проба за изследване за алкохол. В болницата подсъдимият отказал да предаде кръвна проба, което било отразено в съставения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози. Вярно е, че свидетелят К. Н. предприел извършването на процесуални административно наказателни действия, като съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП - за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, но по този акт за установяване на административно нарушение не е било издавано наказателно постановление, поради осъществен състав на престъпление по чл.343Б НК. Било е иззето свидетелството за регистрация на МПС и издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б. “б“ ЗДвП за прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца и са били свалени двете регистрационни табели на МПС. Издадена е и Заповед по чл. 171 т. 1 б. “б“ ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. На подсъдимия бил съставен АУАН за нарушение на чл.103 ЗДвП /за това, че не спрял при подаден сигнал от контролен орган/, за което на 18.12.2023г. било издадено наказателно постановление и наложена глоба в размер на 50 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. За това, че не носи свидетелство за управление на МПС (нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП ) му била наложена глоба е фиш в размер на 10 лева. Настоящият състав намери, че първостепенният съд е осъществил правилен анализ на доказателствата, в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК, като в мотивите си е изложил подробни съображения, с които е приел за доказана фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Пропуснал е обаче да изпълни задълженията си да даде пълен отговор на защитните възражения за липса на осъществен състав на инкриминираното престъпление от обективна и субективна страна. Настоящият състав намира за правилно кредитирана доказателствената информация, съдържаща се в сведенията съобщени от свидетелите К. Н., Д. В. и И. Т., чрез показанията им депозирани в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Правилна е оценката на съда, че същите са единни, взаимно и логически непротиворечиви, че изложеното от свидетелите отразява действителните факти, които са се случили на инкриминираната дата при извършената полицейска проверка. Тя е правилна, защото се подкрепя от писмените доказателства, за възложено по график изпълнение на служебните им задължения, при условията на нощно дежурство, съвпада изцяло с описанието на фактите относно посоката и мястото на управление от подсъдимия на неговия лек автомобил, за поведението му, като водач след подадения сигнал за спиране със стоп палка и фенер и причините за предприетото преследване, фактите и обстоятелствата, при които е била извършена последващата проверка на самоличността му без налични документи за самоличност и за поведението му и признаците от употреба на алкохол, които са довели до проверката му за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство, както и обстоятелството, че било докладвано на ОДЧ и началника на РУ-Аксаково инспектор И. С., който им разпоредил да изчакат на място идването на дежурна група със следовател, а след това да му връчат талон за медицинско изследване и да го транспортират до МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД за вземане на кръвна проба за изследване за алкохол. Настоящият състав се солидаризира с изразените резерви от първостепенният съд, към достоверността на част от фактите изложени в показанията на свидетелят И., поради липса на последователност и очевидна заинтересованост на свидетеля заради семейната му обвързаност с подсъдимия, която е била запозната с възможността да откаже да депозира показанията си. Същевременно, правилно са обсъдени и кредитирани показанията и в частта, с която за разлика от подсъдимия, свидетелят И. твърди, че забелязала подаденият сигнал за спиране, но невярно и в полза на подсъдимия допълва, че сигналът бил подаден при изравняване на автомобила с полицейския служител и в този момент бил възприет от нея. Това обстоятелство изцяло противоречи на сведенията в показанията на полицейските служители, но дори да е вярно, означава, че подсъдимият е можел да спре непосредствено след като съпругата му е забелязала сигнала за спиране и нямало да се наложи да бъде преследван. Съдът като съпостави тези данни с подробните показания на полицейските служители за навременно подаван сигнал за спиране като намира, че показанията на И. при интерпретиране на момента на подадения сигнал е продиктувано от стремеж да оправдае поведението на подсъдимия, като е в противоречие с обясненията на подсъдимия, че не е видял сигналите на полицейските служители. От последвалите действия на подсъдимия за неподчинение на сигналите и продължаване управляването на автомобила в посоката му на движение, съдът прие за установено, че подсъдимият е действал съзнателно и не е намалил скоростта и преустановил движението на автомобила, заради опасенията му, че при проверка ще бъдат установени външните признаци на употребения алкохол и може да последва тестването му за конкретно установяване употребата на алкохол. Чрез експертно оценяване е била установена и стойността на управляваното от И. МПС към инкриминираната дата, независимо че назначаването му в случая не е било необходимо, доколкото процесният автомобил, послужил за извършване на престъплението, е собственост на подсъдимия и съгласно разпоредбата на чл.343б ал.5 вр. ал.1 НК на отнемане в полза на държавата подлежи самият той. Съдът съобрази и мотивите в Решение №8/17.07.2025г. по на Конституционният съд, по КД №15/2024г., с която се потвърждава, че нормата на чл.343б ал.5 НК за отнемането на автомобила не е противоконституционна, въпреки непрецизната законодателна техника, подробно обсъдена в особените мнения публикувани към това Решение. Огледът на местопроизшествие също е извършен при спазване на правилата и изискванията на НПК, поради което съставеният протокол е фотоалбум към него е годно доказателствено средство, даващо информация за обективните находки, установени на място. По възраженията на защитата за липса на обективна съставомерност, поради териториална некомпетентност на полицаите на мястото на застигането на автомобила на подсъдимия да извършат тестване на водача за употреба на алкохол с техническото средство. Защитата неоснователно възразява срещу легитимните задължения на полицаите да извършат проверка за употреба на алкохол на лице, което проявява видими признаци на пиян водач, особено в условията на опит да бъде осуетена такава проверка, която налага да бъде преследван. В случая защитата неоснователно претендира, че действията на полицейските служители извършили проверката на подсъдимия, с техническо средство за употреба на алкохол са незаконосъобразни, само поради променената локацията на патрула, от първоначално определеното му място за извършване на полицейски действия по осигуряване безопасността на движението и охрана на обществения ред. Настоящият състав, намира че обективните данни за поведението на полицейските служители, категорично и недвусмислено, сочи на стриктно изпълнение на служебните им задължения, намиращи потвърждение както при извършената незабавна проверка за употреба на алкохол с техническо средство и издаване на талон за медицинско изследване, (включително съпровождането на водача до медицинско заведение, при положителен резултат на теста с техническо средство), така и за проверка самоличността на водача, който е управлявал без документи за самоличност и правоуправление. Показанията на свидетелите Д. В., И. Т. и К. Н. на 30.10.2024г. пред първостепенният съд са изложени добросъвестно. От тях непротиворечиво и обективно се установява, че са изпълнявали задълженията си на полицейски служители на инкриминираната дата, за която са били определени за дежурни със съответен месечен график за периода от 08ч. на 24.10.2023г. до 08ч. на 25.10.2023г., (л.38 т.3 ДП), утвърден от директор на ОД МВР гр.Варна. Тримата свидетели участвали в състава на автопатрул №454, на място, посочено с „Ежедневна ведомост“ за разстановка на силите и средствата (л.36-л.37 т.3 ДП), утвърдена от началника на РУ Аксаково – И. С.. Това бил пътен възел „Летище“, където им било определено да осъществяват възложените им от длъжността и законите дейности, чиято обща компетентност е уредена в Заповед № 8121з-305 от 17.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на България, с който се утвърждават Класификатор на длъжностите в МВР за служители по Закона за МВР и специфични изисквания за тяхното заемане и длъжностните характеристики – (л.44-л.50 т.3 ДП). Специфичните за длъжността изисквания и естеството на полицейските действия и компетенции са уредени предимно в устройствения ЗМВР и множество други подзаконови актове – наредби инструкции и заповеди, въз основа на които са издадени и вътрешно ведомствени ненормативни указания за действие в специални случаи. Важно обстоятелство от значение за изложените мотиви е обстоятелството, че както мястото на пътен възел „Летище“, където е бил разпределен патрула със свидетелите В., Т.а и Н., така и мястото на което е бил спрян подсъдимия и му била извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол - АМ Хемус до Бизнес Парк, попадат в района обслужван от РУ гр.Аксаково, което е видно включително от фактическото посочване на мястото на нарушение „по АМ Хемус до Бизнес Парк Варна“, за което е било издадено наказателно постановление №23-0445-001097/18.12.2023г. (л.121 т.3 ДП) и Заповед за налагане на принудителна административна мярка №23-0445-000187/25.10.2023г. (л.126 т.3 ДП) лице упълномощено от началника на РУ Аксаково - Н. Х. Н. – Началник група към ОДМВР Варна – РУ Аксаково. Предходната въззивна инстанция се позовала на критикуван от защитата като ненормативен документ „Методически указания за преследване на различни видове МПС, чиито водачи не изпълняват разпореждане за спиране“, действащи към 25.10.23 г., утвърдени със Заповед №8121 з- 116/26.01.23 г. на министъра на вътрешните работи, на които указания се е позовал и СГС /приложени по делото/, за да обоснове легитимните действия на полицейските служители да извършват преследване на нарушители на закона, което им предоставя възможност да ги задържат и спират на друго място, извън конкретния район, на който са били разпределени за работа. С утвърдената „Ежедневна ведомост“ за разстановка на силите и средствата ( л.36- л.37 т.3 ДП), която има идентична, ненормена правна същност, както и „Методическите указания“ не могат да възникват и не се прекратяват или променят задълженията на полицейския служител при непосредствено констатиране на извършено правонарушение. Тези правомощия по опазване живота и здравето на хората и опазване на обществения ред, при и по повод изпълнение на възложените им задължения, съобразно длъжността им в структурите на МВР, при условията на включването им в силите и средствата по графика за наряд в инкриминирания ден, в състава на автопатрул 454, не възникват на основата на организационни вътрешно ведомствени актове и не се прекратяват от тях, включително и поради организационни цели на „Ежедневна ведомост“ за разстановка на силите и средствата в рамките на района, обслужван от РУ Аксаково. ( л.36-л.37 т.3 ДП). Всички основни правомощия на служителя на полицията и конкретно оспореното – извършената проверка за употреба на алкохол и за изрядността на всеки водач, включително правото им да извеждат от пътя, такива за които при спирането им са установили, че лъхат на алкохол, с оглед получени първични данни за неговото „пияно състояние“, е било извършено съобразно закона, защото след проверка на самоличността на водача, не следва да го допуснат да управлява МПС при установени признаци, че е употреби алкохол и с управлението ще застраши живота и здравето на пътниците и останалите участници в движението. Тези общи правомощия на полицейските служители са уредени предимно в устройствения ЗМВР и съответните подзаконови актове и произтичат от възложените правомощия на полицейските служители по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, където се урежда задълженията на полицейските служители да проверят самоличността на дадено лице, което извършва явно нарушение на закона и да му извършат първоначална проверка за употреба на алкохол и наркотици. Тази обща полицейска дейност няма административно процесуален характер, доколкото самата проверка с техническо средство е само способ за установяване на данни, от които може да се започне административно производство, чрез съставяне на акт за административно нарушение или наказателно по чл.343б НК, а може и да не започне, ако липсват данни за наличие на алкохол при извършения тест. Проверката от конкретния патрул за изрядност на водача е започнала на пътен възел „Летище“ и поради поведението на водача е довършена на друга територия, но са били извършени само полицейски действия и са приложени технически способи, а не са били извършвани административно процесуални действия от значение за настоящото производство. Разпоредбата на чл.174 ЗДвП оправомощава контролните органи да извършват проверки с технически средства и/или да насочват водачите към медицински изследвания когато установят водачи, които нарушават забраната да управляват МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. С оглед отказа на подсъдимия да спре при подадения сигнал, патрулния екип №454 правомерно е напуснал пътен възел „Летище“, мястото на което е бил разпределен да патрулира с първоначалния план за разстановка, като са започнали преследване на автомобила, за неговата проверка и получаване на първоначална информация за водача, за неговото състояние и годност на водач, както и за да изясни причините за проявеното неподчинение, при подаден от полицаите сигнал за спиране. В показанията си свидетелите съобщават, че в процеса на преследване автомобила на подсъдимия са напуснали района на разпределение и са задържали подсъдимия на съседната за полицейско обслужване територия, които факти правилно са били възприети и от първоинстанционният състав. След като установили, че няма документи за самоличност и за правоуправление, свидетеля В. забелязала на задната седалка предизборните плакати и след като подсъдимият потвърдил, че е участник в изборния процес и усетили алкохолни изпарения от автомобила и от водача и въз основа впечатленията им от неговото поведение, за тях е възникнало задължение да установят неговата годност да управлява МПС, както и причините за нарушението - да не се подчини на сигналите за спиране. Това наложило използването на годно и сертифицирано техническо средство за изясняване на възникналите подозрения за наличие на алкохол в издишания въздух от водача. След прилагане на тази техническа проверка и при установеното наличие на алкохол в издишания въздух в съответните количествени размери, докладвали на началника на съответното РУ, който е одобрил действията им и по негови указания са издали съответния талон за взимане на кръв за изследване и транспортирали подсъдимия до болнично заведение и изчакали следовател за извършване на съответните процесуални действия. Доводите на защитата, че за употребата на техническо средство е следвало да извикат друг полицейски орган разпределен за патрулиране на тази територия са неоснователни, поради регламентираните им задължения за събиране на първични данни в срока на дежурството си, чрез предвидените в закона и подзаконовите актове способи, за изясняване на всички необходими обстоятелства от значение за вида и характера на последващите действия, които са били докладвани на съответния дежурен в районното управление и съгласувани с началника на съответното РУ. Дейността на полицейските служители в условията на необходимост от преследване и задържане на лице на пътя и извършването на съответните първоначални проверки на лицето и автомобила е уредена с чл.31 и следващите от нормативен документ - Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Възложените задължения на свидетелите от патрулния екип, именно в качеството им на полицейски служители в състава на дежурен наряд за контрол на водачите и пътното движение са уредени в чл. 67 от Инструкцията, в който конкретно се посочва възможността да напуснат мястото, на което с „Ежедневна ведомост“ за разстановка на силите и средствата, им било възложено да контролират обществени ред и безопасността на движението, при възникване необходимост да преследват нарушител. Конкретно се посочва, че „когато водач, допуснал нарушение на правилата за движение, не спре на подадения от полицейския орган сигнал, незабавно се уведомява ОДЦ/ОДЧ и се изпълняват дадените разпореждания“. По делото е било изяснено от гласните доказателства, че е бил извършен доклад по телефона след задържането на подсъдимия към главния дежурен и началника на РУ Аксаково, в който са били съобщени придобитите първичните данни за самоличността на подсъдимия и статута му на „лице с имунитет“, както и това, че поведението на водача и миризмата на алкохол от него и автомобила, са наложили прилагането на техническото средство за изясняване наличието на алкохол в издишания въздух, като установеното количество е съществено, както за последващия ред при прилагане на закона, така и за да стане ясно, дали на водача да му бъде позволено да ползва автомобила си, след проверката. Изяснено е непротиворечиво, че са били дадени указания на полицейските служители да изчакат на място следовател, който да извърши процесуалните действия по реда на НПК, че са им дадени указания, за връчване на талон на подсъдимия за медицинското му изследване и за неговото транспортиране до МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД за вземане на кръвна проба за изследване за алкохол. Полицейските служители разпитани по делото, са били определени за дежурни, като полицейски наряд с автомобил, който макар да е бил организационно позициониран в района на пътен възел „Летище“, чрез отразяването му в документ „Ежедневна ведомост“ за разстановка на силите и средствата (л.36-л.37 т.3 ДП) в района обслужван от служители на РУ Аксаково, конкретно е установено, че възникнала правомерна необходимост да напуснат този район, за да спрат и извършат проверка на подсъдимия и автомобила на подсъдимия. Както „Ежедневна ведомост“ за разстановка на силите и средствата, така и „Методическите указания“ са изцяло вътрешно ведомствени ненормативни актове, които уреждат прагматично реда за извършване на професионална дейност, като разясняват на полицейските служители възможностите за действия, при различни случаи, по които може възникне необходимост да се извършват възложени от закона и подзаконовите актове основни полицейски дейности. В тези вътрешно ведомствени „Методически указания“ в т. 3.4 се посочва, че служителите стартирали преследването, не се съобразяват с факта, че напускат обслужваната от тях територия, освен в случаите, когато дежурният в ОДЦ/ОДЧ и/или ръководителят на операцията не разпореди друго. Следва отново да се подчертае, че извършената по настоящото дело проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. номер ARNA-0168 на подсъдимия е била осъществена в кръга на правомощията на полицейските служители, включително поради това, че са съгласували действията си с оперативния дежурен към РУ Аксаково и неговия началник. Макар и да са ненормативни вътрешно ведомствени актове, тези методически указания са били издадени на основата на подзаконов нормативен акт, каквато е Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и са били адресирани към служители в МВР. „Методическите указания“, както и „Ежедневна ведомост“ за разстановка на силите и средствата се отнасят единствено към съответните служители на МВР и касаят единствено организацията на дейността им, за ефективно извършване на полицейски действия. Оспорваните ненормативни Методически указания и „Ежедневна ведомост“ за разстановка на силите и средствата, са пояснителен алгоритъм за извършване на служебните действия и намират приложение в условията на реално създадена необходимост, каквато е била създадена в случая от подсъдимия, като същите изясняват и улесняват, за ведомствено ползване надлежния ред за правомерно предприемане на преследване и задържане. Те нямат нормативен характер, но са издадени за действия на полицейски служители при възникнала необходимост, на основание специалната разпоредба на чл.67 от Инструкцията. В обобщение настоящият съдебен състав, намира че доводите на защитата за обективна и несъставомерност на деянието са неоснователни. Вътрешните правила и утвърдената „Ежедневна ведомост“ за разстановка на силите и средствата ( л.36-л.37 т.3 ДП) са ведомствени документи, които нямат качеството да учредяват и създават нови териториално обусловени правомощия или да променят или прекратяват общите правомощия, които всеки полицай трябва изпълнява в условията на възложените му при дежурство, функционалните задължения, регламентирани специфично професионално в длъжностната му характеристика и в съответните законови и подзаконовите актове. Оспорените „Методически указания“ и претендираното правно значение на разпределението на силите и средствата с „Ежедневна ведомост“, не установяват нови нормативни права и задължения на полицейските служители, доколкото са издадени само за тяхно улеснение при прилагането на закона и подзаконовите актове в такива специфични случаи. Доколкото нямат нормативен характер и не са публично достъпни, не създават и нямат правното качество, за да създават нови права и задължения, нито могат да прекратяват такива, които са уредени в нормативни актове. Тези указания имат за цел еднаквото и законосъобразно практическо действие от служители на МВР в конкретна ситуация. В този смисъл извършените проверки на подсъдимия не са били извършени от териториално некомпетентен орган. След установяване признаци за наличие на алкохол у издишания въздух от подсъдимия водач, проверката за неговата годност да управлява МПС, със сертифицирано техническо средство от служителите, които са установили този факт е в кръга на служебните им задължения и не може да се твърди, че с тази проверка са били осъществени административно процесуални действия от значение за делото. Вярно е, че по делото е приложен и акт за установяване на административно нарушение издаден от полицая Н. (л.120 т.3 ДП), но по него не е било издадено наказателно постановление, именно поради започналото наказателно производство за същото деяние. Приложеното тестването с техническо средство е технически способ, предвиден в закона за установяване на първични сведения, които могат да имат значение за безопасността на движението, доколкото са обективно са правно значими към конкретен момент от време, поради елиминирането на алкохола от биологичните процеси в организма на човека. В случая извършените проверки са установили достатъчно уличаващи сведения за извършено престъпление от лице с имунитет, след което е било проведено настоящото наказателно производство. Допълнителен доводи за необходимостта от своевременната проверка за евентуално наличие на алкохол в издишания въздух у водача, се определя и от различните последващи административни или наказателно процесуални действия за събиране на доказателства, които следват в пряка зависимост от установеното количеството на алкохол в издишания въздух установено в условията на пряк контакт с проверяваното лице и в хода на изпълнение на полицейските правомощия от активно легитимирани служители на МВР. Допълнително следва да се акцентира, че от една страна защитата оспорва липсата на публичност и нормативно естество на Методическите указания, а при същите ненормени качества на документа - „Ежедневна ведомост“ за разстановка на силите и средствата ( л.36- л.37 т.3 ДП) в района обслужван от РУ Аксаково, се претендира да урежда възникването и прекратяването на изключителната териториална компетентност на действията на свидетелите Д. В., И. Т. и К. Н. при извършването на тестването на подсъдимия за употреба на алкохол. Придаването на конститутивно правно значение на „Ежедневна ведомост“ за разстановка на силите и средствата в района обслужван от РУ Аксаково, за специална териториална компетентност на действията на органите на МВР – разпитаните свидетели, на мястото където са били насочени да патрулират в конкретния ден е неоснователно, доколкото този документ няма и не може да има конститутивно правно действие. В този смисъл наведеното възражение на защитата, за обективна несъставомерност на деянието, поради териториална некомпетентност за проверка на подсъдимия с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. номер ARNA-0168, от свидетелите Д. В., И. Т. и К. Н., възникваща от ненормативен ведомствен документ „Ежедневна ведомост“ за разстановка на силите и средствата ( л.36-л.37 т.3 ДП), в района обслужван от РУ Аксаково е неоснователно. Правилно е било прието от СГС, че е компетентен да разгледа делото съгласно разпоредбата на чл.35 ал.4 НПК вр. чл.160 НК. В тази насока е и Определение № 93/14.09.2016г. по ЧНД № 852/2016г. на ВКС, II н.о., поради което настоящият състав прие, че е спазена специалната подсъдност предвидена в закона. В мотивите си първостепенният съд е изложил правилни изводи, за наличие на съставомерните признаци на чл.343б ал.1 от ИК, които се споделят от въззивния съд, като обвинителните факти са установени от достатъчно и процесуално изрядни доказателствени източници, а информацията в тях не е тълкувана превратно. Налице са доказателствените основания да се приеме по фактите, че на инкриминираните дата и място подсъдимият е управлявал собствения си лек автомобил е концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,39 на хиляда, установено по надлежния ред. Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, предвид отказа му да даде кръвна проба за изследване, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство. По възраженията на защитата за липса на субективна съставомерност, поради липса на съзнаване от подсъдимия, че управлявал МПС в пияно състояние. Дадените от подсъдимия обяснения по съществените факти за изясняване предмета на делото, правилно и обосновано са били преценени като защитна версия. На първо място, в показанията на полицейските служители се твърди, че са били видими признаци за „пияно състояние“ на подсъдимия, което е мотивирало и прилагането на тестване с техническо средство. Установените 1.39 промила алкохол в кръвта, определят неговото „пияно състояние“, към момента на тестването му с техническото средство, по смисъла на константната съдебна практика, формирана въз основа на съответните медицински изследвания, от които в утвърдената практика на съдилищата се приема, че при концентрация над 0.5 промила лицето се намира в „пияно състояние“. В Тълкувателно решение №2/29.11.2007г. на ВКС, се посочва, че „…няма никакво основание да се приеме, че словесното различие обосновава различие и в съдържанието на понятията „пияно състояние”, „концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда ” (чл. 343б, ал.1 НК) и “концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда”(чл.343б,ал.2 НК). Използвана е само различната законодателна техника, за да се обозначи конкретно състояние на престъпния деец.“ „…Действително, както в чл.93 НК, така и в други нормативни актове липсва легално определение на понятието „пияно състояние”. Тази празнота е запълнена с дадените задължителни указания в Постановление № 1 от 17.01.1983г. на Пленума на ВС, от които настоящият състав на ОСНК на ВКС не намира никакво основание да отстъпва. С посочения тълкувателен акт е прието, че водачът на моторно превозно средство винаги е в „пияно състояние”, когато в кръвта му има алкохолно съдържание не по-малко от 0,5 на хиляда. Тази минимална концентрация на алкохол в кръвта е достатъчна, за да обоснове квалификация за “пияно състояние” на дееца. Изхождайки от медицинската наука, Пленумът е приел, че когато по надлежния ред е установено наличие на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, дори и да не са налице външни прояви на опИ.е, водачът не е годен безопасно да управлява МПС. Следователно единственият критерий за определяне на съдържанието на понятието “пияно състояние” на дееца е количествен.“ Това, че подсъдимият се намирал във видимо опиянено състояние, въпреки личната му преценка ( в своя защита) в обратен смисъл, съдът установи от показанията на свидетелите К.Н., Д.В. и И.Т. (източник на информация, базирана на непосредствени лични възприятия относно състоянието, в което се е намирал подсъдимия), в които недвусмислено и убедително се посочва, че са възприели поведенчески външни прояви на неговото алкохолно опИ.е, че при проведената комуникация с подсъдимия, непосредствено преди тестването му с техническо средство са възприели забавени движения, зачервени очи и дъх на алкохол. Проследявайки обективните данни за поведението на подсъдимия с основание СГС е приел, че подсъдимият е съзнавал, че управлява в „пияно състояние“. Този извод се подкрепя в логическа връзка с установеното поведение на подсъдимия за осуетяване на полицейската проверка, което не се установи да е поради това, че не бил забелязал сигналите подадени от полицаите, а очевидно поради осъзнаване на собственото си „пияно състояние“, с което управлявал МПС. Твърдението му, че не е забелязал сигналите подадени от полицейския служител, противоречи дори на показанията на свидетеля И., която е негова съпруга и е пътувала в автомобила, която е забелязала тези сигнали. Този извод се подкрепя включително от общата оценка на пътните условия, че в този момент не е имало движение на други МПС в конкретния участък на пътя, който е бил с добра осветеност и видимост към мястото на подаването на сигнала. В последствие, след задействане на звукова и светлинна сигнализация на полицейския автомобил, подсъдимият е продължил да управлява, до застигането му от служебния автомобил, а от показанията на двама от полицейските служители се установява, дори съзнателно е увеличил скоростта в стремежа си осуети извършването на проверката за наличие на алкохол в кръвта му. Безусловно задължение на всеки водач на МПС е при подаден сигнал за спиране от контролни органи по ЗДвП да се подчини, да спре в края на пътя и да осигури възможност за изпълнение на служебните им правомощия. Подсъдимия се ползвал от правото си да откаже предоставяне на кръвна проба за изследване, без медицински причини за този отказ, което допринася за утвърждаване на извода, че е съзнавал за състоянието си, в което управлявал автомобила. Защитните доводи, че е бързал за да закара съпругата си до гарата или защитните доводи, че е искал да осуети установяване на фактите, че не е носил документи за самоличност и такива за правоуправление, вместо намерението му да прикрие именно съзнаваното управление на автомобил след употреба на алкохол, не е съответно на естеството допълнително осъщественото противоправно поведение, доколкото при такова неподчинение на ясно подаден сигнал от полицейски орган, възникналите допълнителни последици от такова поведение, винаги водят до обратен резултат. Настоящият състав намира за неоснователни доводите, че липсват доказателства в подкрепа на извода на съда, за субективната съставомерност на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на подс.К. И.. Субективната съставомерност, при наличие на годни доказателства за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация от 1.39 промила, не може да изключи от субективните преценки на водача, че не е алкохолно повлиян доколкото е съзнавал количеството и времето, в което е употребил алкохол. Установеното количество от 1.39 промила в издишания въздух, не дава основание да бъдат кредитирани като добросъвестни описаните в собствена защита от подсъдимия факти и основаните на тях лични преценки. По делото е доказано по категоричен и несъмнен начин, че същият е предприел управление на МПС след като е употребил алкохол (което обстоятелство не се отрича, както от него, така и от съпругата му), че не обезпечил достатъчно време за излъчване на алкохола, който е бил установен по надлежния ред посредством годно и изправно техническо средство. Същият е бил в „пияно състояние“, което е трябвало го възпре и да не управлява МПС, независимо дали е спал или не преди това. Естеството на неговите лични изводи и дали се чувствал алкохолно повлиян към момента на управлението на МПС не подлежи на изследване. Така установената значителна концентрация над 0.5 промила, а именно 1.39 промила, позволява на настоящият състав да формира извод, че подсъдимият съзнателно и единствено и в своя защита (което е негово неотменимо естествено право), твърди за липса на субективно усещане за алкохолна повлияност и за несъзнателно взето погрешно решение за управление на МПС, след употреба на алкохол с концентрация на алкохол 1.39 промила. Установеното значително над 0.5 промила количество алкохол в кръвта, винаги води до „пияно състояние“ със съответните симптоми за това, поради което не е разрешено управление на МПС в такова състояние. Вярно е, че подсъдимия не е можел да знае с точност концентрацията на алкохол в кръвта му, вярно е, че усвояването, разграждането на алкохола и неговата елиминация от организма е строго индивидуално при всеки човек, но като пълнолетен човек е следвало да съобрази, че съотношението на употребата на съответното количество на алкохол и времето за елиминирането му, възпрепятства възможността му за правомерно управление на МПС в съответния времеви период. Съзнавал е липсата на пригодност за правилно и безопасно да управление на МПС, поради което защитните възражения в обратен смисъл са неоснователни. Твърденията за индивидуални усещания и преценки не могат да опровергаят фактите за установеното му поведение и белезите на „пияно състояние“ към момента на неговата проверка, а количеството на алкохола установено с техническото средство обективно подкрепя изводите, че извършеното е осъществено при пряк умисъл, поради което подсъдимият, като е предприел съзнателно управление на МПС в „пияно състояние“ е осъществил освен обективната, така и субективната страна на състава на престъпление по чл.343б НК. От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е желаел тяхното настъпване, а опита му да избегне осъществяването на процесната полицейска проверка, предвиждайки възможността да бъде тестван за употреба на алкохол, допълва убедителността на изводите, че е съзнавал състоянието си, независимо от дадените от него обяснения в обратен смисъл. С изложеното настоящият състав прие, че в мотивите си първостепенният съд е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, като при обсъждането им не е допуснал превратно тълкуване на съдържанието на доказателствените източници. По наказанието При индивидуализиране на наказателната отговорност на подс.И. съдът е съобразил като отегчаващи отговорността обстоятелства неправомерното му поведение като водач на МПС, свързано с неподчинение на надлежно подаден сигнал за спиране от контролен орган по ЗДвП, наличните данни за други негови нарушения в това му качество (времево отдалечени значително, е изключение на последното - от 2022г. по чл.21 ал.1 ЗДвП), за които е бил санкциониран по административен ред с фишове, като към тях следва да се добави и предприетото от него управление на МПС на инкриминираната дата без да носи в себе си свидетелство за правоуправление. Правилно, като смекчаващи отговорността обстоятелства са били отчетени чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, както и установената концентрация на алкохол, незначително надхвърляща необходимата за съставомерността на деянието 1.2 промила, поради което обосновано е било преценено, че същите не удовлетворяват изискванията на разпоредбата чл.55 ал.1 т.1 НК (за изключителност и/или многобройност) за отмерване на наказанието лишаване от свобода под предвидения от закона минимум, който освен това не може да бъде определен и като несъразмерно тежък в конкретния случай. След като подсъдимият е съзнавал, че управлява след употреба на алкохол и не е изминало достатъчно време, за да се елиминира алкохола в кръвта му, всякакви лични доводи за да управлява в такова състояние МПС, които не са изключителни и неизбежни, не могат да бъдат възприети като смекчаващи обстоятелства. Въззивната инстанция намира, че наложеното наказание е било съобразено с предвидения минимум в закона в чл.343б ал.1 НК, като за двете кумулативно разписани наказания е наложено наказание от 1 година „лишаване от свобода“ и 200 лева глоба. С оглед наличието на всички законови предпоставки по чл.66 ал.1 НК изпълнението на лишаването от свобода е било съобразено със закона, като е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. При произнасянето си СГС е пропуснал да приложи разпоредбата на чл.343г НК, чието приложение е задължително при определяне на наказанието по реда на чл.54 НК. Мотиви за това не са били изложени и съдът без мотиви не е наложил това наказание. В конкретния случай, предвид спецификите на делото, няма пречка това наказание да бъде наложено за първи път с въззивното решение, което не е окончателно и подсъдимият няма да бъде лишен от възможността да инициира касационен съдебен контрол, включително и в тази негова част. По отношение срока на налагане на наказанието „лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 НК“ съдът съобрази TP № 1 от 13.04.2023 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2022 г., като следва да посочи, че съдът разполага с правомощие да прецени дали да не наложи допълнителното по-леко наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ по чл.55 ал.3 НК, само когато налага наказание при условията на чл.55 ал.1 НК. В съдебните прения, представителят на прокуратурата не е направил изрично искане за налагане на това наказание, но това не е било и наложително, доколкото се касае за императивна норма, приложението на която не зависи от волята на представителя на държавното обвинение и изразяването или не на позиция, при наказателно осъдителен акт, с който наказанието е било наложено по реда на чл.54 ал.1 НК. В настоящия случай е налице съответен протест и е посочен и размера, който държавното обвинение иска да бъде наложен, а именно 1 (една) година „лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7“ НК, в случая от право да управлява МПС по чл.343г НК. Така определеното максимално справедливо наказание по чл.343г НК, което въззивната инстанция може да наложи е 1 (една) година, доколкото не може да се наложи такова със срок по - малък от размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, предвид закона и TP № 1 от 13.04.2023 г. на ОСНК на ВКС. Същевременно поради липсата на подаден съответен протест (с искане за налагане на по - тежко от една година наказание по чл.343г НК), заради спазване на принципа за невлошаване на положението на подсъдимия, такова по-тежко от една година, не може да бъде наложено. Не може да бъде отменен и чл.66 ал.1 НК на същото основание. На основание чл.59 ал.4 НК при изпълнението на наказанието по чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК следва да бъде приспаднато времето, през което същият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 25.01.2024г. (виж писмо - справка вх. № 10057/11.04.2025 г. от началник Сектор „ПП“ при ОД МВР Варна). Предвид нормата на чл.343б ал.5 вр. ал.1 НК, както и постановеното Решение №8/17.07.2025 г. по к.д.№ 15/2024 г. съответства на закона постановеното отнемане в полза на държавата на МПС (собственост на подсъдимия), послужило за извършване на престъплението. Не се налага корекция на присъдата и в частта, в която на основание чл.189 ал.З НПК на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. Водим от горното, по изложените съображения, САС намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а въззивният протест за основателен, поради което и на основание чл.334 т.3 НПК