Решение № 311 от 15.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4887/2025 г.

Настоящото производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Н. Г. Т., ЕГН ••••••••••, чрез адв. М. П. - САК, против Наказателно постановление № НП- 47/03.10.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на ИА "••••••••••" – София, с което за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 3 , вр. с чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) , чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и на основание чл. 229, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателката е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 100.00 /сто/ лева. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност. На първо място се оспорва компетентността на актосъставителя, като се навеждат твърдения и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя и свидетеля по него. На следващо място се оспорват констатациите за допуснато нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗЗ , като се застъпва, че на пациентката е оказана незабавна медицинска помощ, като само с оглед нейното здравословно състояние. Анализират се действията на жалбоподателката, като се достига до извод, че тя е направила всичко възможно за оказване на качествена помощ на болната, поради което и не е извършила вмененото й нарушение. На последно място се посочва, че липсва виновно поведение от страна на д-р Т., поради което и се пледира за отмяна на НП. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. М. П. Д. – САК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Въпреки дадената възможност за предоставяне на писмени бележки в седмодневен срок – такива са депозирани. Моли съда за присъждане на разноски направени в хода на делото. За административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт А. М. С., надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Посочва, че вменено нарушение е доказано по безспорен начин, а в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, поради което и моли за потвърждаване на наказателното постановление. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на предвидения срок за обжалване по реда на чл. 59, ал. 2 ЗАНН . Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното: Към дата 07.12.2024 г. Жалбоподателката Н. Г. Т. работила като "лекар – акушерство и гинекология" в СБАГАЛ "••••••••••" ЕООД гр.Варна. На 07.12.2024 г. в 10.03 часа пациентката В. Е. Н. /23 г. / бременна в Х лунарен месец /Graviditas m.i. X/, постъпва по спешност в СБАГАЛ "••••••••••"ЕООД гр.Варна за нормално раждане. Създадена е История на бременността и раждането /ИБР/ № 5137/2024 г с поставена превдарителна диагноза: „Състояние, присъщо на бременността“-МКБ, код.Z 33. Приемащ лекар на пациентката е д-р Н. Т., специалист по акушерство и гинекология. В деня на хоспитализацията са извършени параклинични изследвания, които са в референтни граници за бременни, с изключение на леко понижена стойност на хемоглобин. Роведено еултразвуково изследване /на 07.12.2024 г. в 09.47 ч./, с установено: „Един жив плод с главично предлежание ПЛ-гр.-2 по предна стена, ДСТ-172 уд/мин., ЛА – лекоредуцирана. Вероятно тегло – 2 691 гр., с положен подпис за извършител изследването – д-р Н.Т.. На 07.12.2024 г. в 10.18 ч. в ИБР, в декурзус е отразено: „Примипара на термин постъпва за нормално раждане с изтекли ОВ. Изследвания: УЗВ, Гин. Преглед, всичко по КП“. Направено е лекарствено назначение: „Окситоцин 6 Е серум гл. 600 мл“ от д-р Т.. В ИБР фигурира документиран запис на хартиен носител в 10.40 ч. от изследване с акушерски монитор на сърдечната честота на плода с варибилност на ДСТ: 130-160 уд/мин. При направен мониторен запис липсват активни и производителни маточни контракции. До 18.00 ч. детски сърдечни тонове (ДСТ) са проследени о отбелязани в медицинската документация през около час от дежурната акушерка. Във връзка с назначения от д-р Т. и приложен Окситоцин 5 Е, на бременната липсва проследяване на родовата дейност чрез акушерски преглед от лекар и интерпретация на маточните контракции. В медицинската документация не е отбелязана приложената доза на Окситоцина. На 07.12.2024 г. в 18.00 ч. в декурзус е записано: „Без промяна в статуса при приемане, остава в тъмната стая за активно наблюдение. ДСТ 140 уд/мин. Ясни ритмични“. Нерегулярни маточни контракции“. В 19.28 ч. е документиран запис на хартиен носител от изследване с акушерски монитор на сърдечната честота на плода с вариабилност на ДСТ: 130-160 уд/мин. С единично спадане до 110 уд/мин. На 07.12.2024 г. в 19.30 ч. приключва дежурството на д-р Т. и тя напуска болничното заведение. В 19.48 ч. Нерегулярни маточни контракции. На 07.12.2024 г. в 22.45 ч. „Шийка изгладена центрирана, разкритие 3 ц м. ДСТ ясни и ритмични 140 в мин“. От 21.30 ч. на 07.12.2024 г. до 06.20 ч. на 08.12.2024 г. са проследени ДСТ през около час от ак. Д., с вариабилност от 140-145 уд/мин. На 08.12.2024 г. в 05.39 ч. „Шийка изгладена центрирана разкритие 4 ц м. ДСТ ясни ритмични 140 в мин.“ В декурсуза липсва извършен преглед от акушер гинеколог. Лекарствени назначения: Buscolizin amp. i. v. На 08.12.2024 г. в 08.02 ч.: Пациентката е със силни и болезнени контракции. При преглед от лекар е установено пълно разкритие, глава прорязала в рима пуденди и единични ДСТ. На 08.12.2024 г. в 08.05 ч. е роден по нормален механизъм доносен плод от женски пол с тегло 2 850 гр. и ръст 48 см., с Алгар скор на 1-ва мин. – 1, на 5-та мин. -5. Изплаква след аспирация и проведени реанимационни мероприятия от неонтолог. Плацента видимо цяла. Тънка пъпна връв, без вартониева пихтия и един път завита около рамената на плода. На 08.12.2024 г. в 08.05 ч. с ИЗ № 5142/2024 г. И. е пиета за лечение в „Неонатологично интензивно отделение“ на СБАГАЛ "••••••••••" ЕООД гр.Варна с вероятна диагноза: „Тежка асфиксия при раждане“. След раждането е без собствено дишане и сърдечна дейност , поради което е проведена ПНПР – обдишване с маска, интубирано с приложен адреналин и.в. и е поставено на апаратна вентилация. При приемането е започната кислородотерапия, интензивна терапия с глюкозо-солеви разтвори, плазма, фенобарбитал, трикратно приложение на сърфактант, двойна антибиотична терапия, корекция на ацидозата с натриев бикарбонат. На 11.12.2024 г. детето остава в крайно тежко общо състояние, на апаратна вентилация. На 20.12.2024 г. в 18.00 ч. въпреки проведените реанимационни действия, детето изпада в асисолия и прави exitus letalis. Установено било, че д-р Н. Т. в качеството и на „дежурен лекар – специализант по АГ“ не е предприела действия по проследяване на състоянието на пациентката, предвид ненапредването на раждането и наличието на спукан околоплоден мехур за период от около 20 часа, назначената токолитична терапия, като не е направена преоценка на родовата дейност и не са предприети действия за позпомагане на родоразрешението. От положените грижи недоволна останала майката на пациентката – Г. М., поради което и сезирала МЗ, което от своя страна е изпратила жалбата до ИА "••••••••••"-София, настоявайки за проверка. Въз основа на жалбата била издадена Заповед № РД 13-319/20.03.2025 г. на Зам Изпълнителния директор, с която на комисия, включваща - държавен здравен инспектор д-р М. Н., държавен инспектор – Д. Д., главен инспектор М. Ф., било възложено извършването на проверка по случая. В хода на проверката св. М. Н. и св.Д. З. извършили посещение на място в болницата, като изискали редица документи и направила съответните проверки. На база на събраната информация св. М. Н., преценила, че жалбоподателката Н. Т. е извършила административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) , чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, поради което пристъпила към съставяне на АУАН. Акта бил съставен на 20.06.2025 г. в отсъствие на жалбоподателката. АУАН бил връчен на жалбоподателката лично на 03.07.2025 г. В законоустановения срок жалбоподателката подала писмено възражение срещу акта в което посочила, че не е извършила вмененото й нарушение, обяснявайки подробно действията си. Административнонаказващият орган сезиран с преписките по акта счел фактическите констатации на актосъставителя за безспорно установени, намирайки възраженията за неоснователни. АНО също квалифицирал деянието на жалбоподателката като нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 , вр. с чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) , чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, поради което и на 03.10.2025 г. издал срещу нея процесното Наказателно постановление, като на основание чл. 229, ал. 1 и чл. 235 от ЗЗ й наложил административно наказание – "Глоба" в размер на 100, 00 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателката не оспорва фактическите констатации на проверяващите, като счита обаче, че поведението й не е нарушение по цитираната разпоредба. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. Съдът счита, че наказателно постановление е издадено компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 235, вр. с чл. 229 от ЗЗ. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съдът не споделя доводите за опорочена процедура поради съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. От данните по делото е видно, че съставеният АУАН е надлежно връчен на жалбоподателката, с което й е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание и да представи писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН , от което тя се е възползвала. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая такива нарушения не са допуснати, доколкото съставянето на АУАН в отсъствието на жалбоподателката по никакъв начин не й е попречило да се запознае с акта и да изложи своите възражения, които да бъдат взети под внимание от АНО преди да вземе решение дали да издаде НП или не. В тази насока е и константната практика на съдилищата, в това число и на БАС, обективирана в Решение № 1139 от 21.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 977/2017 г., Решение № 1016 от 26.05.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 790/2016 г., Решение № 1035 от 12.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 905/2017 г., Решение № 1492/20.10.2015 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1192/2015 г. и др. Въпреки това съдът счита, че актосъставителят и АНО не са изпълнили задължението си да опишат конкретно, точно и ясно извършеното нарушение, с всички съставомерни признаци и да му дадат коректна правна квалификация. Това е така по следните причини. Съгласно санкционната норма на чл. 229, ал. 1 от ЗЗ , посочена от АНО - който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - 228в, се наказва с глоба от 100.00 до 600.00 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 .00 до 3 000.00 лв. т. е. тази нормата е бланкетна. Бланкетните норми винаги се запълват, с конкретни разпоредби от същия нормативен акт или от друг равен по степен нормативен акт, както и от подзаконов нормативен акт, които регламентират ясни задължения, вменени на правните субекти. За да може привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да се защити, е особено важно в АУАН и НП да се посочат законните разпоредби, които са нарушени – чл. 42, т. 5 и чл. 57, т. 6 ЗАНН . Административните нарушения по чл. 229, ал. 1 от ЗЗ , са формални, при тях не се изисква настъпване на резултат за разлика от престъпленията по чл. 123 и чл. 134 НК, които са резултатни – при тях е настъпила смърт или телесна повреда на лице поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. В случая, актосъставителят и наказващият орган са посочили като нарушена разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗ вр. чл.80 от ЗЗ. Тези разпоредби установяват принципите, които следва да се спазват при осъществяване на медицински помощ на пациента, но същите са от категорията на несамостоятелните норми и не вменяват конкретни задължения за лицата, предоставящи медицинска помощ, а очертава само правната рамка, в която следва да вместват конкретните задължения гарантиращи правата на пациентите в пълен обем. Посочените разпоредби са във връзка с нормата на чл. 79 от ЗЗ, съгласно която медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно чл. 80 от ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Доколкото в медицинската наука и практика е възможно да съществуват различни, а понякога и противоположни схващания по едни и същи въпроси, в ЗЗ е посочено, че следва да се съобразяват медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ , дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Наредбите се обнародват в ДВ съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове. В настоящия случай, предвид конкретните оплаквания на пациентката, е бил приложим медицинският стандарт и дейности на НАРЕДБА № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина". Въпросната Наредба е била в сила към месец декември 2024 г. – т. е. към датата на твърдяното нарушение и всички адресати на нейните разпоредби е следвало да съблюдават поведението си с нея. Именно в тези медицински стандарти са разписани всички действия (конкретни, ясни и точни задължения), които медицинските лица следва да предприемат при определените предпоставки, като неспазването им може да се третира като осъществено административно нарушение – т. е. за да се приемат за нарушение и това да влече административнонаказателна отговорност, следва извършените от дееца действия да са в противоречие с медицински стандарти или правила за добра медицинска практика, които вменяват конкретни задължения, чието изпълнение представлява съблюдаване и спазване на принципите, които следва да се спазват при осъществяване на медицински помощ на пациента. Това означава, че в АУАН и НП освен задължителното посочване на съставомерните факти в обобщен вид и приложимата норма от ЗЗ при бланкетните и препращащите норми, каквито са чл. 229, ал. 1 ЗЗ и чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗ вр. чл. 80 от ЗЗ, се налага да се посочат допълнително и нарушените конкретните разпоредби в медицинските стандарти или правилата за добра медицинска практика. В константната си практика административните съдилища /например: Решение № 722 от 06.12.2018 година по КАНД № 806/2018 г. на Адм. съд-гр. Плевен, Решение № 2490 от 23.11.2018 г. на АдмС - Пловдив по КАНД № 2940/2018, Решение № 241 от 16.11.2018 г. по КАНД № 205 по описа за 2018 г. на Адм. съд-гр. Кюстендил, Решение № 364 от 30.10.2018 г. по КАН дело № 308 по описа за 2018 год на Адм. съд- Ст. Загора, Решение № 569 от 26.09.2018 г. на АдмС - Плевен по КАНД № 662/2018 г. Решение по КАНД № 1389 по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна, Решение № 199 30.05.2018 г. по КАНД № 177 по описа за 2018 г. на Адм. съд-Ст. Загора, Решение № 785 /20.04.2018 г. по КАНД № 386/2018 г. на Адм. съд-гр. Бургас и др./ приемат, че за да се проведе законосъобразно процесът на административно наказване по чл. 229, ал. 1 о т ЗЗ, е необходимо в АУАН и в НП да се посочат конкретни разпоредби на медицинските стандарти или конкретно правило за добра медицинска практика, които са нарушени. Когато такова посочване не е налице, е допуснато съществено процесуално нарушение. Тези медицински стандарти и правила за добра медицинска практика не могат да бъдат заместени от посочените в АУАН и НП твърдения, че привлеченият към отговорност е следвало да извърши определени действия, които той не е извършил. В обжалваното НП въпреки обемното изложение на установените обстоятелства, липсва посочване на нормите от утвърден стандарт или правило на добра медицинска практика, които не са спазени от д-р Т.. Като се е позовал на обща норма, която не регламентира правила, а съдържа само общ принцип, и не е посочил съставомерни признаци на специални норми, АНО е нарушил правото на защита на нарушителя, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно само на процесуално основание. Липсата на такива конкретно посочени норми в утвърден медицински стандарт или на правило за добра медицинска практика, които са нарушени от д-р Т. в АУАН и атакуваното наказателно постановление, прави невъзможно и осъществяването на контрол от страна на съда дали описаните в обстоятелствената част на конкретни действия и бездействия на жалбоподателят осъществяват състава на административното нарушение по чл. 229, ал. 1 ЗЗ, доколкото не е ясно дали същите противоречат на утвърден стандарт или правило на добра медицинска практика. С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав счита, че в хода на ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката актосъставителят и АНО не са изпълнили задължението си да посочат кои точно правила, разписани в съответния медицински стандарт или правило на добра медицинска практика са били нарушение от жалбоподателката, поради което и съставения АУАН и издаденото на база него НП са незаконосъобразни и санкционният акт следва да бъде отменен от настоящия състав. Относно искането на страните за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане н а разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В случая от процесуален представител на И зпълнителна агенция “••••••••••“, в съдебно заседание е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на Изпълнителна агенция “••••••••••“ е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. чл. 144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда. От друга страна, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение от въззивника се явява основателно. В настоящото производство адвокат е извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, наказващият орган следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Н. Г. Т., ЕГН ••••••••••, с а д р е с : г р . Варна, ул. "•••••••••••" № •••, чрез процесуалния си представител адв. М. П. Д., вписана в Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр. София, ул. "••••••" № ••, ет. ••, офис ••, адвокатско възнаграждение в размер на 920.33 евро, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е. от Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните адвокатски възнаграждения определеното възнаграждение от 920.33 евро лв. според представеното пълномощно /л.8/ и договор за правна защита и съдействие /л.28/ се явява доказано по размер и основание, като съдът следва да го уважи и намира, че не са налице основания за неговото редуциране. Затова и Агенция "•••••••••", към която се числи издателя на незаконосъобразното НП, следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 920.33 евро, съставляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът