Решение № 1051 от 4.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 426/2024 г.

Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Ищецът сдружение „ПЛУВЕН КЛУБ ЛЕВЕНТ“ твърди, че бил член на ответното сдружение „БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПЛУВНИ СПОРТОВЕ“. На 31.01.2024 г. било проведено общо събрание на Федерацията, като по т. 1 от дневния ред било взето решение за приемане на точки за определяне ефективността и степента на реализация на плувните клубове за 2023 г. Решението било взето в нарушение на закона и устава, тъй като: 1/ общото събрание не било редовно свикано - не били спазени изискванията на чл. 26 ЗЮЛНЦ и чл. 38 от устава; 2/ законният представител на ищеца присъствал лично, но противоправно не бил допуснат до участие в събранието, както и законните представители на други членове - сдружение „Плувен спортен клуб Черно море" и сдружение „Спортен клуб Нерея"; 3/ било прието с незаконен начин на гласуване - предвиденото в устава право на два гласа на всеки член на сдружението чрез двама делегати противоречало на предвиденото в чл. 28, ал. 1 ЗЮЛНЦ, че всеки член на сдружението имал право на един глас. Предвид изложеното моли съда да отмени решението. Претендира разноски. Ответникът оспорва иска, като поддържа доводи за свикване и провеждане на общото събрание съобразно устава и закона. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи: Съгласно чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава. Проверката на съда, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност/противоуставност. Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото, както и от обявените по партидата на ответника актове в регистъра на ЮЛНЦ и вписаните обстоятелства, се установява следното: 1/ ответникът е спортна федерация по чл. 18 ЗФВС; 2/ ищецът - спортен клуб по чл. 12 ЗФВС; 3/ на 28.12.2023 г. по партидата на ответника е обявена покана за свикване на ОС на Федерацията със съдържанието на представения от ищеца документ /л. 8 от делото/, като същата е била поставена и на място за обявления в сградата на управление на сдружението; 4/ към 31.01.2024 г., а и понастоящем ищецът е член на федерацията; 5/ на 31.01.2024 г., в 11,05 часа, в гр. София, бул. „••••••••, заседателна зала на 5 етаж е проведено общо събрание на ответното сдружение; 6/ законният представител на ищеца не е допуснат да участва с правно на глас, защото плувният клуб не е излъчил делегати, които да участват в събранието; 7/ на общото събрание са присъствали 86 делегати, излъчени от 43 плувни клуба от общо 81, които са членове на Федерацията към момента на провеждането му. Съгласно чл. 38, ал. 1, изр. 1, ал. 2 и ал. 3 от устава, възпроизвеждащи законоустановения в чл. 26 ЗЮЛНЦ ред за свикване, общото събрание на сдружение „БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПЛУВНИ СПОРТОВЕ“ се свиква от управителния съвет по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на сдружението. Свиква се с писмена покана, която трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждане на общото събрание, както и по чия инициатива се свиква то, като същата се обявява в регистъра на юридическите лице с нестопанска цел и се поставя на мястото за обявление в сградата, в която се намира управлението на сдружението, наймалко месец преди насрочения ден. Видно от представения по делото протокол от заседание на управителния съвет на ответника, проведено на 18.12.2023 г., посоченият орган е взел решение за свикване на общо събрание на 31.01.2024 г. от 11:00 часа в гр. София, бул. „•••••••• в заседателната зала на 5-и етаж в сградата на Министерство на младежта и спорта, при дневен ред, както следва: т. 1. „Приемане на точки за оценяване ефективността и степента на реализация на плувните клубове за 2023 г.“ и т. 2. „Разглеждане на постъпила жалба от страна на г-н А.И. за незаконосъобразност на решение № 12 от 27.09.2023 г. на управителния съвет и вземане на решение по постъпилата жалба в частта, с която същият е наказан с три години лишаване от състезателни права и глоба в размер на 2 000 лв.“. Писмената покана има предвиденото в закона и устава съдържание и е разгласена съобразно установените в устава и закона начин и срок. Събранието е свикано редовно. В чл. 36, ал. 1 от устава на Федерацията е предвидено, че общото събрание се състои от делегати, които се избират от плувните клубове – нейни членове, по реда, определен в устава. Според чл. 39, ал. 1 за участие в общото събрание членовете определят по двама делегати съобразно устройствените им актове, правилници и закона, по който съответният клуб е регистриран, като се допуска и избор на делегати, които не са членове на плувния клуб. В ал. 2 на същия текст е предвидено, че имената на делегатите, заедно с протоколите от заседанията на съответните управителни органи на плувните клубове, на които са били определени, се представят в деловодството наймалко 10 дни преди датата на общото събрание. Съгласно чл. 45, ал. 1 от устава всеки делегат има право на един глас. Според чл. 24 ЗЮЛНЦ общото събрание се състои от всички членове на сдружението, освен ако в устава е предвидено друго, а според чл. 28, ал. 1 ЗЮЛНЦ всеки член на общото събрание има право на един глас. От анализа на текстовете на закона и устава следва, че нормата на чл. 24 ЗЮЛНЦ е диспозитивна. Законът предвижда, че върховният орган на сдружението се състои от членовете му /респ. законните им представители/, но и дава възможност в устава да е предвидено друго. В случая в устава на процесната федерация е предвидено друго – общото събрание да се състои от излъчени от всеки клуб двама делегати. Ищцовият плувен клуб не е изпъчил такива, поради което не ответникът, а той сам /с бездействието си/ е препятствал правото си на участие с право на глас при вземането на решения от върховния орган. Доколкото уставът не допуска участие в общото събрание на законните представители на плувните клубове при липса на избор на делегати, то недопускането на представляващия ищеца /а и на други без излъчени делегати/ да участва с правно на глас е съответно на устава. Нарушение би било допускането му да гласува. По-нататък, с оглед цитираните по горе текстове на чл. 24 и чл. 28 ЗЮЛНЦ, не противоречи на закона и предвиденото в устава самостоятелно право на глас на всеки делегат. След като допуска съставът на общото събрание да се състои делегати /а не от самите членове, респ. законните им представители/, то несъмнено допуска и в устава да е предвидено нещо различно от установеното в чл. 28, ал. 1 ЗЮЛНЦ – а именно всеки делегат да гласува самостоятелно.. Дори и да се приеме, че нормата на чл. 28, ал. 1 ЗЮЛНЦ е императивна – т.е., че всеки член има право на един глас и че чл. 44, ал. 1 от устава й противоречи, това само по себе си не може да доведе до извод за незаконосъобразност на решенията на върховния орган на ответника. Противоречащия на закона текст не следва да се прилага, а въпросът да се реши по уредения в закона начин. При това положение следва да се приеме, че всяка двойка делегати, излъчени съобразно чл. 36 и чл. 39 от устава, представлява съответния клуб, като има право на един /общ/ глас – представителната власт на делегатите е съвместна. При нея действието поражда правни последици за представлявания единствено при съвпадане на волеизявленията на представителите. Съвместното представителство в колективен орган предполага единодушие по отношение на начина, по който да бъде упражнено правото на глас на представляваното лице. Видно от представения списък, по процесната точка от дневния ред са гласували 86 делегати, представляващи 43 спортни клуба, като оспореното решение е прието с 81 гласа „за“ и 5 гласа „против“. Начинът, по който е гласувал всеки от делегатите, не е посочен. Дори и да се приеме, че всички 5 гласа „против“ са на делегати от различни плувни клубове, то за оспореното решение са гласували най-малко 38 клуба. Ето защо решението е взето с необходимото съгласно чл. чл. 45, ал. 1 от устава мнозинство. Предвид изложеното съдът намира, че при свикване и провеждане на общото събрание не са допуснати посочените в исковата молба нарушения на закона или устава на Федерацията. Следователно оспореното решение е законосъобразно и съответно на устава, поради което не подлежи на отмяна. Предявеният иск по чл. 25, ал. ал. 4 ЗЮЛНЦ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По разноските: На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК на ответника се следват своевременно поисканите разноски. Претендира такива по списъка на л. 162 от делото - единствено за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева, платено по договор от 07.11.2024 г. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно /с оглед допълнително извършените след постановяване на прекратителното определение процесуални действия и проведеното още едно съдебно заседание/. Предвид изхода на спора ищецът няма право на разноски. Така мотивиран, съдът