РЕШЕНИЕ

№ 187

гр. гр.Мадан, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100106 по описа за 2024 година Постъпила е жалба от Е. Р. М., с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр. М. чрез пълномощника адв. В. Р. против Решение № •/16.02.2024 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Мадан, ЕКАТТЕ 46045 на ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ ГРАД МАДАН.

В жалбата се твърди, че молителят е един от наследниците съм на А.Р.А., б.ж. на гр.Мадан, обл.Смолян, починал на 05.04.1963г„ за което е съставен Акт за смърт №27/06.04.1963г. на Община Мадан. Със заявление вх. №•/26.05.1992г„ била започната пред ПК гр.Мадан, понастоящем ОС по Земеделие гр.Мадан процедура по възстановяване на притежаваните от наследодателя земеделски земи. В същото производство било постановено Решение №•/26.05.1992г по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с което е признато правото на наследниците на А.Р.А., един от които е жалбоподателката, да се възстанови бившият имот в стари граници, описан като имот в м.“Воденицата“. По цитираната преписка по Заявлението от 26.05.1992г. административният орган Общинска служба по земеделие се бил произнесла с горепосоченото Решение № •/16.02.2024 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Мадан, ЕКАТТЕ 46045, с което се възстановява правото на собственост на наследниците на А.Р.А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следният имот: Нива от 0, 340 дка. (триста и четиридесет кв. м. ), IX категория, местност „Кьошке“, поземлен имот с проектен идентификатор 46045.5.219 по кадастрална карта на землището при граници (съседи): 46045.5.160, 46045.5.170, 46045.5.171, проектен имот с идентификатор 46045.5.220. Видно от мотивите, посочени в цитираното решение същото било издадено на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, Решение №19/26 от 04.03.1993г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и във вр. с направените измервания на земята, съгласно чл.18ж, ал.4 от ППЗСПЗЗ, в доказаните реално съществуващи /възстановими стари граници. Налице било позоваване и на Решение на Общински съвет №53 от 26.01.2024г. по чл.45ж, ал.З от ППЗСПЗЗ, Скици №15-13- 03582/11, 12.2023г. по Заповед РД-18- 6/25.01.2010г. от КККР гр.Мадан, обнародвана в ДВ бр. 16 от 26.02.2010г. Така постановеното решение било неправилно - издадено било в противоречие с материалният закон. Решението било и необосновано доколкото посоченото, че възстановяването се извършва в старите реални граници не съответства на действителното фактическото положение и на вярната конфигурация на имота на място. Жалбоподателят моли да бъде отменено Решение № 1175А/16.02.2024 г., като бъде върната преписката на административният орган с указания по прилагането на закона, респ. с указание да се проведе процедура по възстановяване на имота в действителните му стари реални граници. Жалбоподателят счита, че с обжалваното решение е възстановена само част от бившият имот, спрямо който вече е признато право за възстановяване, респ. издадено е решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ. Бившият имот, в старите му реални граници изцяло обхваща и се препокрива с поземлен имот №46045.5.27, с площ 681 кв.м, който с протокол на ПК №34 от 04.06.2001 г. е предоставен за стопанисване от община Мадан, по чл. 19 от ЗСПЗЗ. За това проведената сега процедура, приключила с издаване на обжалваното решение противоречи на целта на закона, а именно да се възстанови бившият имот изцяло в пълният му обем, така както за него е признато право да се възстанови и така както съществува по граници и площ. Вместо това, с обжалваното решение се възстановявало само част от бившият имот, описан като имот с проектен идентификатор 46045.5.219- нива. с размер 340 кв.м, и представляващ само част от целият поземлен имот №46045.5.27 спрямо който е признато право да бъде възстановен. Станалата част от бившият имот била заснета като имот с ид.№ 46045.5. 219 по КККР на гр.Мадан. Моли да бъде отменено оспорваното Решение № 1175А/16.02.2024 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Мадан, ЕКАТТЕ 46045 като незаконосъобразно, ведно със законните последици от това.

Постъпило е становище от А.Р.Х. - Началник, ГД“АР“, ОСЗ – Мадан, с което счита жалбата за неоснователна. Сочи, че имот Нива 0.340 дка., IX категория, местност “Кьошке”, поземлен имот с проектен идентификатор 46045.5.219 по кадастрална карта на землището при граници (съседи): 46045.5.160, 46045.5.171, проектен имот с идентификатор 46045.5.220 е възстановен съгласно чл.18ж, 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с 18ж, ал.4, т.1 от ППЗСПЗЗ. Сочи, че в чл. 18, ал. 4 т. 1 от ППЗСПЗЗ ясно е записано, че при установяване на разлика в площта на имота, при заснемане на старите му реални граници и площта, доказана с документи от собственика, общинската служба по земеделие признава право на собственост, както следва: При измерена площ, по-малка от доказаната-размера на измерената площ. В конкретния случай с проект за изменение (попълване) на поземлен имот с идентификатор 46045.5.27, гр. Мадан, общ. Мадан, обл. Смолян, протокол за идентифициране на имотни граници по чл.45, ал.4 от ППЗСПЗЗ от 30.10.2024г. и скица -проект №15-1303582-11.12.2023г. с възложител С.А.А. е поискано възстановяването на имот нива 0.340 дка., IX категория, местност "Кьошке”, поземлен имот с проектен идентификатор 46045.5.219 по кадастрална карта на землището при граници (съседи): 46045.5.160, 46045.5.171. проектен имот с идентификатор 46045.5.220 на А.Р.А.. Ето защо общинска служба по земеделие Мадан нямала законово основание, на което да постанови решение, с което да се възстанови бившият имот изцяло в пълния му обем. Моля да бъде отхвърлена жалбата подадена от Е. М.. чрез адв. В. Р. като неоснователна и недоказана, и да бъде потвърдено Решение №1175А/16.02.2024г на Общинска служба по земеделие Мадан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение • от 16.02.2024 г. на Общинска служба по земеделие гр.

Мадан е възстановено правото на собственост на наследниците на А.Р.А. съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: 1.Нива от 0, 340 дка (триста и четиридесет кв.м), IX категория, местност Кьошке, поземлен имот с проектен идентификатор 46045.5.219 по кадастрална карта на землището при граници (съседи):

46045.5.160, 46045.5.170, 46045.5.171, проектен имот с идентификатор 46045.5.220.

Представено е удостоверение за наследници с изх. № КЪМ 9600-607/1, видно от което наследници на А.Р.А., роден на 12.04.1873 г., починал на 05.04.1963 г. са Н.З.А. – съпруга, почнала на 14.06.1982 г., Х.А.А. – син, починал на 17.05.1980 г., З.А.С. – дъщеря, почнала на 02.05.2008 г., А.А.А. – син, починал на 24.06.1988 г., Р.А.А. – син, починал на 25.08.1966 г. Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № към 96 00-607/4 01.03.2024 жалбоподателката Е. Р. М. дъщеря и наследник от първи ред на Р.А.А., поради което се легитимира и като наследник на А.Р.А., на когото е възстановено правото на собственост върху имота, предмет на Решение • от 16.02.2024 г. на Общинска служба по земеделие гр. Мадан Видно от молба вх. № 9100-194 от 06.02.2023 г.до Кмета на Община Мадан административното производство е инциирано от С.А.А. – един от наследниците на А.Р.А. (видно от представното удостоверение за наследници изх. № КЪМ 96 00-2274/6 от 12.07.2023г., издадено от Община Мадан), с което е поискано да бъде изготвена докладна записка на основание чл. 21 ал.1 т.8 и ал.2 във връзка с чл.27 ал.4 и ал.5 от ЗМСМА и §27 ал.2 т. 1 от ПРЗ към ЗИДЗСПЗЗ до общински съвет-Мадан за даване съгласие поземлен имот с идентификатор 455045.5.27 по КК на гр.Мадан, община Мадан, одобрени със Заповед № РД-18-6/25.01.2010 г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота гр.Мадан, местност „Кьошке“ с обща площ 681 кв.м с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория па земята: 9 /девета/ при съседи поземлени имоти с идентификатори: 46045.5.160, 46045.5.170, 46045.5.171, 46045.5.28, а именно за 340 кв.м от посочения по-горе имот, намиращи се непосредствено до поземлен имот с идентификатор 46045.5.160 от действащата кадастрална карта на гр.Мадан, да бъде предоставена на общинска служба „Земеделие“ гр.Мадан за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на С. А. А. придобит по реда на наследяването от А. Р. А. и давностно владение.

В обстоятелствената част на молбата е посочено, че молителят С.А.А. се снабдил със скица, от която е видно, че този имот е нанесен в КККР с идентификатор 46045.5.27 находящ в местността „Кьошке“, територия земеделска НТП-нива, с площ 681 кв.м, стар номер 001027 одобрен със Заповед № РД-18-6/25.01.2010 г. на изпълнителен дирсктор на АГКК и е записан като собственост на Община Мадан. Посочено е, че със заявление вх. № 1175/26.05.1992 г. до Поземлена комисия гр.Мадан /ПК/ от името на всички наследници на А.Р.А. е поискал възстановяването на земи, находящи се в землището на махала „Митовска“ гр.Мадан. С протокол № 12/26 от 04.03.1993 г. с Решение по чл.18 ал.1 ЗСПЗЗ са признати за възстановяване земи в това число и нива в размер на 0.700 декара в местността „Воденицата“ /“Кьошке“ - позиция № 4/, както и че тази нива от тогава до настоящия момент я обработва молителя С.А.А. и я е придобил на основание наследство и давностно владение.

В административната преписка е представен проект за изменение (попълване) на поземлен имот с идентификатор 46045.5.27 гр. Мадан, общ. Мадан, с възложител С.А.А., към който е представена скица с идентифициране на имотните ганрици на проектен поземлен имот в местността ВОДЕНИЦАТА с площ 340 кв.м. Съставен е протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен проектен имот 5.-1 на КК на гр. Мадан. Издадено е от АГКК удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР за поземлен имот с идентификатор 46045.5.27 с площ 681 кв.м., към който е приложена скица, в която са нанесени нови обекти – ПИ с проектен идентификатор 46045.5.220, проектна площ 341 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начина на трайно ползване: Нива и ПИ с проектен идентификатор 46045.5.219 г, проектна площ 340 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начина на трайно ползване: Нива. С искане до Кмета на Община Мадан от страна на началника на ГД „АР“ ОСЗ – Мадан е поискано да бъде предоставен следния имот от общинския поземлен фонд в землището на гр. Мадан: проектен имот 46045.5.219- нива, с размер 340 кв.м, част от поземлен имот №46045.5.27 с площ 681 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, вид на собствеността: общинска частна, предаден с Протокол на ПК за предоставяне на земеделски земи за стопанисване от община Мадан по чл. 19 от ЗСПЗЗ, №34 от 04.06.2001 г., издаден от общинска служба по „Земеделие“ - Мадан, при съседи: поземлен имот от КККР с идентификатор 46045.5.160 и площ 1333 кв.м; поземлен имот от КККР с идентификатор 46045.5.170 и площ 2471 кв.м; поземлен имот от КККР с идентификатор 46045.5.171 и площ 5972 кв.м; проектен имот с идентификатор 46045.5.220 и площ 341 кв.м. С Решение №53 взето на заседание на Общински съвет - Мадан, проведено на 26.01.2024 г., Протокол №5 е предоставено на Общинска служба по земеделие - гр. Мадан, за разпореждане поземлен имот - общинска собственост - имот с проектен идентификатор 46045.5.219- нива, с размер 340 кв.м, част от поземлен имот №46045.5.27, с площ 681 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, вид на собствеността: частна общинска, предаден с Протокол на ПК за предоставяне на земеделски земи за стопанисване от община Мадан, по чл. 19 от ЗСПЗЗ, №34 от 04.06.2001 г., издаден от общинска служба по „Земеделие“ - Мадан, при съседи: поземлен имот от КККР с идентификатор 46045.5.160 и площ 1333 кв.м; поземлен имот от КККР с идентификатор 46045.5.170 и площ 2471 кв.м; поземлен имот от КККР е идентификатор 46045.5.171 и площ 5972 кв.м; проектен имот с идентификатор 46045, 5.220 и площ 341 кв.м. за възстановяване.

На основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, Решение № 19/26 от 04.03.1993 год. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с направените измервания на земята, съгласно чл.18ж, ал.4 от ППЗСПЗЗ в доказаните реално съществуващи (възстановими) стари граници, решение на Общински съвет № 53 от 26.01.2024 г. по чл.45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, скици № 15- 1303582/11.12.2023 г. по Заповед № РД-18-6/ 25.01.2010 г. от КККР гр. Мадан, обнародвана в ДВ бр. 16 от 26.02.2010 г. е издадено и обжалваното Решение 1175А от 16.02.2024 г. на Общинска служба по земеделие гр. Мадан.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което е видно, че по преписка вх.№1175/26.05.1992 год. е издадено Решение на ПК Мадан /ОСЗ Мадан/ по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ - Протокол 19/26/04.03.1993 год., с което е признато правото на собственост на А.Р.А. върху 14 от заявените 17 броя имоти в землището на мах.Митовска. Под №4. е имот - ниви 0.700 дка м.Воденицата. Този имот е признат, но не е възстановен на наследници на А.Р.А.. С Протокол №34/04.06.2001 год. имот №001027 по КВС е предаден на Община Мадан по чл.19. Имот №001027 по КВС е нанесен в КККР на гр.Мадан, одобрени със Заповед №РД-18- 6/25.01.2010 год. на ИД на АГКК гр.София като имот с идентификатор 46045.5.27, с площ 681, с трайно предназначение - земеделска територия и с начин на трайно ползване - нива, 9 категория в местността „Кьошке“ /Воденицата/, собственост на Община Мадан по чл.19 ЗСПЗЗ. Един от наследниците на А.Р.А., а именно С. А. А. е провел процедура по възстановяване на имота на А.Р.А., но е посочил само частта от имота, която самият той ползва. Останалата част е останала Общинска собственост. Така, след проведената процедура от един от наследниците на А.Р.А., в КККР имот с идентификатор 46045.5.27, с площ 681 кв.м. вече е нанесен като два имота: имот с идентификатор 46045.5.219, с площ 340 и имот с идентификатор 46045.5.220, с площ 341 кв.м. При извършения оглед на място вещото лице установило, че имот с идентификатор 46045.5.27, с площ 681 кв.м. има стари реални граници - северозапад - път /асфалтиран/, югоизток - река, североизток - слог /до него бетонирана площадка/ и югозапад - слог с дървета. Имотът видимо се ползвал от двама ползватели, защото имал мрежа на бетонови колове, разделяща двете части. Североизточната част има ограда от мрежа на бетонови колове и от останалите три страни. На терен двете части представляват един имот в стари реални граници. Според заключението на СТЕ на място са налице установими стари реални граници на имота в местността „Воденицата“, описани в констативната част, които съвпадат с границите на поземлен имот 46045.5.27 в КККР на гр.Мадан, от който в момента са отразени два имота: имот с идентификатор 46045.5.219, с площ 340 записан на наследници на А.Р.А. и имот с идентификатор 46045.5.220, с площ 341 кв.м. на Община Мадан. Старите реални граници на имота са отразени на Комбинирана скица, на която са посочени и оградите от мрежа на бетонови колове. Мрежа от бетонови колове разделя имота на две части, които се ползват от различни наследница на А.Р.А.. Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно- техническа експертиза като обективно, компетентно и неоспорено от страните.

В о.с.з е разпитан като свидетел Р. М. Т., който заяви пред съда, че познавал съпругите на Ф. А. и Р. А.. Знаел местността „Воденицата“ и бил гледал както работят Ш. А. и Ф. А. на този имот. Имотът бил около един декар и бил разделен на две. От долната страна на имота има каменна зидария, от лявата страна също има каменна зидария, от горната страна било шосе за с.Митовска. От долната страна под зидарията била реката от с.Митовска. Свидетелят бил кмет на с.Митовска, и по времето, когато бил кмет, тогава било изграждано шосето и се взело малко от този имот. В средата на имота имало една ограда, която го дели на две. Тази ограда била сложена преди около 2 месеца, свидетелят гледал като я слагали. Свидетелят живеел на 150 метра от имота, за който се води делото. Сега собственици на имота били Ш. и Ф. А., те били вдовици и имали имота от своите съпрузи. След 2000-та година давали имота на други лица да го сеят, на съседи. Имотът винаги се обработвал. В момента имотът бил засят с картофи, имало и парници В о.с.з. е разпитан свидетелят М. А. А., който заяви, че бил роднина на А.Р.А., който бил починал много отдавна. Ф. и Р. били негови наследници. Позната му била местността „Воденицата“, знаел, че имали имот около един декар, както и че този имот бил на А. А.. Имотът се сеел, бил разделен наполовина на двамата братя. От долната страна на имота имало каменна суха зидария, настрани също имало каменна зидария, на северната страна граничи с път, от последната страна граничи с друг имот, в който има сграда. Оградата в имота е поставена наскоро, тя била с мрежа и била поставена на половината на имота. Там в едната половина на имота имало оранжерии. В момента имотът бил градина и се ползвал активно. Сега в момента едната половина от имотът се ползвал от Ш. Ц., а другата половина се ползва от М. С.. На двамата имотът е даден за ползване от сестрите Ф. и Ш., които били съпруги на двамата братя Ф. и Р.. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни, житейски логични, безпротиворечиви, почиващи на преки впечатления, кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

По делото е представено удостоверение за лице с различни имена, видно от което А.А.А. и Ф. А.А. са имена на едно и също лице с ЕГН ••••••••••.

При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл. 168 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването на акта, както и в рамките на законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съобразно неговата материална и териториална компетентност – ОСЗ Мадан, която е компетентният орган по искания за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на гр. Мадан съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ. Издаденият индивидуален административен акт е подписан от членовете на състава, определен със заповед на Директора на ОД Земеделие Смолян и заповед на Министъра на земеделието, които са компетентни лица по арг. от чл. 33, ал. 6 ЗСПЗЗ. Спазена е и изискуемата от закона форма.

По отношение спазването на материалния закон: Правото на собственост върху земеделски земи се възстановява по реда на ЗСПЗЗ чрез посочените в закона способи: в стари (съществуващи или възстановими) реални граници в рамките на територията по чл. 18г, ал.1, т.2 и 3 ППЗДПЗЗ, отразена в картата за възстановяване на тези земи (земите по §4 ЗСПЗЗ също са земи, чиито граници са реално установими, но се намират в границите на територията по чл. 18г, ал.1, т.1 ППЗСПЗЗ), а правото на собственост на земи, чиито реални граници не могат да се установят, се възстановяват в нови реални граници-чрез план за земеразделяне, в рамките на територията по чл. 18г, ал.1, т.4 ППЗСПЗЗ. От разпоредбите на ЗСПЗЗ следва, че административният орган е този, който следва при спазване изискванията на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му да изясни въпроса относно възможността за възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници, като самото възстановяване се извършва от същия орган.

По силата на чл.45д, ал.5 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие се произнася с решение за възстановяване правото на собственост след установяване границите на имотите. В случаите, когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, установяването на границите на имотите се извършва на място от лицето по чл. 45д, ал. 2 (заявителя) по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър в присъствието на представител на общинската служба по земеделие и по възможност на съседи на имота. Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица- проект в цифров вид и на хартиен носител, която се предоставя на лицето по чл. 45д, ал. 2 (арг. чл.45е, ал.2 и ал.3 от ППЗСПЗЗ).

Съгласно разпоредбата на чл.45е, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, в тези случаи, общинската служба по земеделие изготвя протокол по образец, одобрен от министъра на земеделието, храните и горите, в който се нанасят координатите на заснетите гранични точки на имота. Към протокола се прилага копие от ръчната скица, изготвена при идентифицирането. Лицето по чл. 45д, ал. 2 представя пред общинската служба по земеделие скицата-проект на хартиен и оптичен носител. Нормата на чл.45е, ал.6 от ППЗСПЗЗ предвижда, че когато общинската служба по земеделие установи несъответствие между скицата- проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността по отношение на местоположението на имота и/или в допустимите отклонения в размера на имота в случаите по чл. 18ж, ал. 4, тя уведомява лицето по чл. 45д, ал. 2 и службата по геодезия, картография и кадастър и връща на лицето по чл. 45д, ал. 2 преписката за отстраняване на констатираното несъответствие.

В настоящия случай, видно от представената административна преписка, цитираните по-горе изисквания са спазени - налице е подадено искане за възстановяване на земеделски земи, правото за възстановяване на които е признато с протокол № 12/26 от 04.03.1993 г. с Решение по чл. 18, ал. 1 ЗСПЗЗ. Проведена е процедура по установяване границите на имота, резултатите от която са обективирани в протокол по чл.45е, ал.4 от ППЗСПЗЗ, съставен и подписан от заявителя и Началник на ГД“ АР“ ОСЗ Мадан. В съставения протокол не се отразено констатирано от общинската служба по земеделие несъответствие между скиците-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността по отношение местоположението на имота и/или допустимите отклонения в размера му. По делото няма данни и не се твърди от ответника, в хода на административното производство да е установено несъответствие между скиците-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността, в който случай общинската служба е следвало да уведоми лицето по чл. 45д, ал. 2 и службата по геодезия, картография и кадастър и да върне преписката за отстраняване на несъответствието, т.е. да изпълни процедурата по чл.45е, ал.6 от ППЗСПЗЗ. Такава процедура в случая не е проведена.

От изготвеното заключение на съдебно-техническата експертиза по настоящото дело се установява, че имот с идентификатор 46045.5.27 по КККР на гр. Мадан, който е с площ 681 кв.м. и според заключението на съдебно- техническата експертиза съвпада с имот № 4 ниви 0.700 дка в м. Воденицата, който е признат, но не е възстановен на наследниците на А.Р.А., има стари реални граници - северозапад - път /асфалтиран/, югоизток - река, североизток - слог /до него бетонирана площадка/ и югозапад - слог с дървета. Старите реални граници на имота са отразени на комбинирана скица към заключението, на която е посочена и оградата от мрежа на бетонови колове, която разделя имота на две. В о.с.з. вещото лице уточнява, че на мястото на тази ограда нямало стара материализирана граница. В тази връзка са и свидетелските показания, според които оградата, която разделя имота на две е поставена наскоро, преди около 2 месеца. Ето защо оградата от мрежа на бетонови колове не съставлява стара реална граница, поради което незаконосъобразно е възстановена собствеността върху имот: нива от 0, 340 дка (триста и четиридесет кв.м), IX категория, местност Кьошке, поземлен имот с проектен идентификатор 46045.5.219 по кадастрална карта на землището при граници (съседи): 46045.5.160, 46045.5.170, 46045.5.171, проектен имот с идентификатор 46045.5.220. на наследниците на А.Р.А. в съществуващи стари реални граници, което е основание за отмяна на обжалваното решение. Налице е несъответствие в площта и границите на имота между скицата-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността, поради което административният орган е следвало да изпълни процедурата по чл.45е, ал.6 от ППЗСПЗЗ. Поради горното преписката следва да се върне на административния орган за продължаване на производството по възстановяване на собствеността съобразно дадените от съда указания.

По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал.1 АПК административният орган следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото. Същите се констатираха в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, 10 лева за заплатена държавна такса и 400 лева за депозит за вещо лице. Съдът намира за неоснователно въведеното възражение от административния орган за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение, доколкото същото е съобразено с предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 за МРАВ минимум, според която разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв.

Воден от горното, съдът