Решение № 180 от 9.3.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 387/2026 г.

наказателно дело № 20262120200387 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , образувано въз основа на жалба от Ц. Й. М. ЕГН •••••••••• с адрес ••••, против Наказателно постановление №001172/17.10.2025г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“гр.София, с което за нарушение на чл.139,ал.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.139,ал.6,вр.чл.179,ал.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложена "глоба" в размер на 300 лева. В жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, със съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН с оглед едновременното посочване на две дати – към номера на издаването 12.04.2025 г. и дата на съставяне -25.04.2025 г., което наред и с неясната и противоречива фактическа обстановка създава противоречие относно датата на нарушението и засяга правото на защита. Оспорва се като некоректно обозначено и непопадащо в обхвата на платената пътна мрежа мястото на нарушението. Счита още,че в случая са приложими постановките на Решението на Съда по дело C-61/23 г. за непропорционалност на наказанието в абсолютен размер на тежестта на нарушението. В открито съдебно заседание жалбоподателят,редовно призована, не се явява и не изпраща представител. С изрична писмена молба заявява,че поддържа жалбата и желае съдът да даде ход на делото и постанови решение, с което да отмени НП. Административнонаказващият орган се представлява от юрк.С., която настоява за потвърждаване на НП като законосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и подробно писмено становище, с което излага аргументи за неотносимост на цитираното от жалбоподателя Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г., предвид обстоятелството,че формалният подход на процедиране при санкциониране на жалбоподателката за три отделни нарушения с еднородна правна специфика,реализирани на три различни дати е изцяло в синхрон със законодателното разрешение в чл.179,ал.3д ЗДвП. Съдът извърши преценка за процесуална допустимост на сезиращия документ, като подаден в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (ЕФ е връчен на жалбоподателя на 12.01.2026г. – л.21, а жалбата е депозирана на 23.01.2026 г. по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт/. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след преценка на доказателствата по делото и в съответствие със закона в контекста на контролно-решаващите си правомощия, намира за установено следното: Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН №001172/12.04.2025 г. за това,че след спирането й за проверка като водач на л.а. „Пежо“ модел „Партмер“ с рег. номер: ••••• на 24.04.2025 г. в 09:50 часа на път I-1 E79 при км 133 559 с посока на движение Монтана - Враца, се установило, че Ц. П. М. с ЕГН ••••••••••, е управлявала посочения лек автомобил марка: ПЕЖО, модел: ПАРТНЕР, с обща техническа допустима максимална маса F1 - 1880 кг, за което е дължима, но не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, m. 1 от Закона за пътищата на дата: 12.04.2025 г. в 11:05:07 часа, на път 99, при км 6 +156, пътен участък: 99:Атия-Бургас-1. Формиран бил правният извод,че жалбоподателят не е изпълнила задължението по чл. 139, ал. 6 във връзка с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Извършеното нарушение било установено на 24.04.2025 г. чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси. Видно от представената в административно-наказателната преписка /л.15/справка –доклад от електронната система за събиране на пътни такси за движението на л.а. „Пежо“ модел „Партнер“ с рег. номер: •••••, с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т. по път 99, при км 6 +156, пътен участък: 99 на дата 12.04.2025 г. в 11.05 ч.,съгл.който за процесното ППС не била заплатена винетна такса. Съгласно допълнително представена извадка от Решение №959 на МС от 31.12.2018 г. за утвърждаване Списък на републиканските пътища за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътна инфраструктура-винетна такса – път 99 Б.Т. е включен в обхвата на платената пътна мрежа,за която се събира такса за ползване на пътната инфраструктура- винетна такса. Установената фактическа обстановка черпи своята легитимна основа при интерпретация на доказателствените източници в тяхната взаимовръзка и взаимообусловеност, включително и от писмените доказателства, изпратени с административно-наказателната преписка/ в т.ч. доклад от електронната система по чл.167а,ал.3 ЗДвП за нарушението на 12.04.2025 г. в 11.05 ч., снимки от електронната система за събиране на пътни такси, които съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от Закон за движение по пътищата, отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Съдът кредитира и приложената справка за собственост на МПС от Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от МВР,според която „Пежо“ модел „Партнер“ с рег. номер: •••••, с технически допустима максимална маса 1880 кг е собственост на жалбоподателя Ц. Й. М.. Въз основа на съставения акт на 17.10.2025 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена сходна фактическата обстановка с материализираната в АУАН и във формално-нормативно съотношение била дефинирана еднородна правна квалификация на нарушението по чл.139,ал.6 ЗДвП. Предвид възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл. 179,ал.3,вр.чл.139,ал.6 ЗДДС наложил на нарушителя глоба в размер на 300 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие същите за достоверна и надеждна доказателствена основа, формираща горните фактически изводи, относими към доказателствения предмет. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: ОТ ПРАВНА СТРАНА: Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 13 – Заповед №РД-11-216/25.02.25 г. т.I.1 на председателя на УС на АПИ, а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр. т. I. 9 от Заповед №РД-11- 692/01.07.2024г. на председателя на УС на АПИ, като нормативната компетентност за наказващия орган произтича от разпоредбата на чл.189е,ал.12 ЗДвП и за актосъставителя от разпоредбите на чл.189е,ал.1,вр.чл.167а,ал.2 ЗДвП. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1, и ал.3 ЗАНН. Съдът намира и, че лимитираният от законодателя минимум от съдържателни реквизити е спазен при издаване на НП, с което е гарантирано съблюдаване нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазено изискването за съответствие със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Фактическата рамка на нарушението е развита в дълбочина- предметна, темпорална и пространствена детайлизация, придаваща процесуална годност на административнонаказателния обвинителен инструмент и позволяваща на нарушителя да разбере в какво е "обвинен" и да организира ефективно своята защита. По приложението на материалния закон: Съгласно разпоредбата на чл.139,ал.6 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. В нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидено наказание „глоба“ във фиксиран размер 300 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата . Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а,ал.1 ЗДвП, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Същевременно в разпоредбата на чл.187а,ал.4 ЗДвП е предвидено изключение от презумпцията за отговорност на собственика, като е регламентирано,че вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б , ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. За процесния пътен участък се дължи заплащане на винетна такса, съобразно Решение №959 на МС от 31.12.2018 г. за утвърждаване Списък на републиканските пътища за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътна инфраструктура-винетна такса, като видно от Приложение № 2 Списък на републиканските пътища в РБ, за които се събира такса за ползване на пътна инфраструктура, обозначеният път път 99 Б.Т. е включен в обхвата на платената пъна мрежа,за която се събира такса за ползване на пътната инфраструктура- винетна такса. В тази връзка в принципен план извършеното административно нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП в този пътен участък, е съставомерно, тъй като за конкретния пътен участък от републиканската пътна мрежа се дължи заплащане на винетна такса. В случая безспорно установено от представените писмени доказателства е, че собственик на процесното ППС е жалбоподателят Ц. Й. М., която в 7-дневен срок от връчване на АУАН не се е възползвала от изключващата отговорността хипотеза на чл.187а,ал.4 ЗДвП да представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Видът на наложеното наказание „глоба“ и неговият размер са установени в чл. 179, ал. 3 ЗДвП , като предвиденият от законодателя размер е фиксиран и не е предвидена възможност за индивидуална преценка, адекватно отразяваща съвкупността и правното значение на осъществилите се факти, тоест от законодателя не се прави разлика, дали това се дължи на умишлени действия и от кого са извършени те или е резултат на грешка и причините за проявата , нито се съобразява размерът на дължимата винетна такса. При преценка осъществен ли е състав на нарушение и при определяне тежестта на наказанието, съответно – при преценка на елементите, които могат да бъдат отчетени при определянето на размера на наказанието, водещ е задължителният за държавите членки, както и за съда принцип за пропорционалност (Решение на Съда от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15). В случая този принцип е нарушен. От законодателя е предвидено, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП , водачът на ППС, неговият собственик или трето лице да може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност (чл. 10, ал. 2 ЗП). Съгласно Решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 "член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер". Член 9а от Директива 1999/62 предвижда, че държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по тази директива, че те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението им и че наказанията трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно т. 43 от Решението на Съда по дело C-61/23 г. санкционните мерки, предвидени в съответното национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до наймалко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C-497/15 и C-498/15, EU:C:2017:229, т. 40 и цитираната съдебна практика). Според т. 53 от Решението на Съда по дело C-61/23 г. налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер, за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения /в т.ч. в санкционната хипотеза на чл.179,ал.3 ЗДвП/, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C-497/15 и C-498/15, EU:C:2017:229, т. 49 и цитираната съдебна практика. В духа на систематизираните разрешения по приложението на чл.9а от Директива 1999/62 съдът намира, че се касае за констатирана от Съда компрометираност на общата санкционна система, определени категории формални нарушения във вр.с незаплатена пътна такса по чл.10,ал.1 ЗП да се санкционират с глоби/ имуществени санкции в абсолютен размер, без предвиден правен механизъм за индивидуализиране размера на санкцията при стриктен анализ и индивидуална оценка на тежестта на нарушението и комплекса смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Критерият за пропорционалност при индивидуализиране на наказанието е с кардинално значение в санкционната система на съдилищата, т.к. той укрепва и утвърждава един от ръководните аспекти при налагане принципа на справедливост като общопризнат, основен принцип на правораздаването и регулирането на всяка отговорност с наказателен характер. Закриляният чрез цит. постановки в решението на Съда принцип на пропорционалност, дефиниран общо като съблюдаване във всеки конкретен случай на справедливия баланс за ненадхвърляне границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимна цел, което се свежда до селекция на най-малко ограничителната мярка, е по своята същност база за ефективност на поправителната и възпираща роля на административното наказание. В случая абстрактната обществена опасност на посегателствата против установения ред за законосъобразно експлоатиране на пътната инфраструктура чрез заплащане на съответните пътни такси, макар и да е намерила законодателен израз в разпоредбата на чл.179,ал.3 ЗДвП чрез определяне на санкция в абсолютен размер, то този израз като абсолютно мерило, равноценно във всяка отделна и нееквивалентна по фактическия си мащаб хипотеза, не осигурява база за справедливо регулиране на административно-наказателна отговорност. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализация на наказанието (включително и при преценката на факторите по чл. 27, ал. 2 ЗАНН ), се отчита не общата обществената опасност на нарушенията от определен вид, а специфичната такава на конкретните деяния и конкретните нарушители. Поради това чл. 27,ал.2 от ЗАНН изисква преценка на индивидуалната тежест на конкретното извършено нарушение, каквато възможност не предоставя санкционният състав на чл.179,ал.3 ЗДвП. В случая установената от настоящата съдебна инстанция фактология , в т.ч. чрез разпита на актосъставителя,според когото във вр. с няколкократно установено от Ц. М. управление на посоченото ППС по пътища от обхвата на платената пътна мрежа при незаплатена винетна такса по чл.10,ал.1,т.1 ЗП срещу нея са съставени три отделни АУАН за три нарушения с еднородна правна специфика, чието осъществяване е разделено от кратък времеви интервал, следва извод,че дори и формалното осъществяване състава на чл.139,ал.6,вр.чл.179,ал.3 ЗДвП да е на три отделни дати, само по себе си то не е съизмеримо по степен на обществена опасност с необходимото за прилагане на санкцията в абсолютен размер по чл.179,ал.3 ЗДвП спрямо всяко регистрирано с отделен доклад на електронната система по чл.167а,ал.3 ЗДвП нарушение. С цит.Решение на СЕС се аргументира виждането,че административното наказание в същността си е отговор на извършеното нарушение, поради което и следва да се приеме,че при диференциране на неговия вид и размер, всякога основният, водещият ориентир се явява деянието с неговите обективни характеристики, тежест и социална укоримост, а не и формалните предпоставки за санкциониране на проявата, произтичащи от абстрактната законова формулировка – в случая на чл.179,ал.3 ЗДвП. С манифестирания подход на процедиране, се стига до необосновано отклоняване от принципа на пропорционалност и съразмерност на наказанието.Не подлежи на корекция установената безспорна несъразмерност на задължението по чл.10а,ал.7 ЗП,респ. на предвидената за него компенсаторна такса в чл.26,ал.1 Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, и предвиденото в чл.179,ал.3 ЗДвП наказание при неизпълнението на това задължение. Следователно предвиденият в чл. 179, ал. 3 ЗДвП фиксиран размер на санкция противоречи на член 9а от Директива 1999/62/ЕО поради неспазване на принципа за пропорционалност между конкретното нарушение и предвиденото за същото наказание, поради което и националното право следва да остане неприложено. Следва да се отбележи още, че размерът на компенсаторната такса, който е определен, а именно 35,79 евро, е няколкократно /над 4 пъти/ по-нисък от размера на наложеното наказание, тоест с плащането му изначално законодателят е приел, че ще бъде постигнат дисциплиниращия ефект спрямо наказаното лице и то ще бъде освободено от административнонаказателна отговорност, като задължението по чл. 10а, ал. 7 от ЗП ще се счита за изпълнено, от което също следва извод, че наложеното наказание е несъразмерно тежко спрямо извършеното нарушение. Настоящият съд счита,че посегателства от вида на процесното против законосъобразното експлоатиране на пътната инфраструктура само след заплащане на дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.1 ЗП изискват строга реакция. Но практическото нейно проявление не може да бъде в механичното налагане на множество самостоятелни и ненужно тежки наказания, очевидно дисбалансирани от гледище на тежестта на отделните нарушения. Строгостта на санкцията следва да бъде в унисон с тежестта на наказваното с нея нарушение, независимо от действащата национална правна уредба. Следването обаче на подход,свързан с налагане на множество прекомерни по тежест отделни наказания „глоба“ в абсолютен размер по чл.179,ал.3 ЗДвП, е в отчетлива диспоропорция,както с размера на задължението по чл.10а,ал.7 ЗП, така и с размера на установената за неизпълнението му компенсаторна такса по чл.26,ал.1 Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Този подход е съпътстван от риска за превръщане на административното наказание в произволна и самоцелна мярка за упражняване на административно-наказателно въздействие. В този см. и по напълно аналогичен от правна страна казус за допуснато нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, във вр.с незаплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП актуалната практика на касационния съд в Решение № 9632 от 6.11.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1672/2025 г. е възприела следното: „При това положение са правилни изводите на районния съд, че тази приложена норма /бел.чл.179,ал.3 ЗДвП/, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса по Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, следва да остане неприложена, за да се осигури пълният ефект на правото на Европейския съюз“ Действително постановеното решение на СЕС не коментира последиците от евентуалното констатиране на несъответствие на националното законодателство, но този въпрос е изследван от СЕС в постановеното от него Решение от 4.10.2018 г. по С 384/2017г и даденото с него. Според т. 58, т. 59 и т. 61 от Решението по делото Dooel Uvoz8 С-384/2017 г., принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел (Решения от 13 юли 2016 г., Pоpperl, C-187/15, т. 43 и от 28 юни 2018 г., , C-2/17 , т. 70). Така, задължението на националния съд да се позове на съдържанието на правото на Съюза, когато тълкува и прилага релевантните норми на вътрешното право, е ограничено от общите принципи на правото и не може да служи като основа за тълкуване contra legem на националното право (Решение от 13 юли 2016 г., Pоpperl, C-187/15, т. 44). Въпреки това, ако не е възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (Решение от 13 юли 2016 г., Pоpperl, C-187/15 , т. 45). Предвид тези аргументи,въплътеното в чл. 179, ал. 3 ЗДвП национално право, като противоречащо на член 9а от Директива 1999/62/ЕО поради неспазване на принципа за пропорционалност между конкретното нарушение и предвиденото за същото наказание, следва да остане неприложено, а обжалваното НП като незаконосъобразно –да се отмени. Жалбоподателят не е направил искане за разноски, предвид което съдът не дължи произнасяне в този смисъл. Така мотивиран и на основание чл.63,ал.2, т.1 вр.ал.1 ЗАНН, БРС