Решение № 203 от 29.5.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 65/2023 г.

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 378 и чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 385 от 23.11.2022 г. по т.д. 20215300900962 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив Б. М. е осъден да заплати на Г.ф., със седалище и адрес: град С., ул. ”Г.И.” № 2, представляван от М.К. и С.С., със съдебен адрес: град П., бул. Ш.с.” № 161, вх. В, ет. 1, ап. 16, чрез адвокат С. Ф. М., вписан в Адвокатска колегия - П., сумата от 53990, 15-петдесет и три хиляди деветстотин и деветдесет лева и петнадесет стотинки, ведно със законна лихва от датата внасяне на исковата молба в съда - 31.12.2021 г., до окончателното й плащане, представляваща възстановено от Фонда на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно с разходите по неговото определяне, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.08.2013 г. на територията на Великобритания, Л., на кръстовището между А.Г. и К.Р., причинено виновно от страна на Б. П. М. при управление на лек автомобил „М.“ 626 с рег.№......, без за последния да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и да заплати сумата 5009, 61-пет хиляди и девет лева и шестдесет и една стотинки - деловодни разноски за производството по делото. Против така постановеното Решение на ПОС е постъпила въззивна жалба с вх. № 33327/14.12.2022 г. от адвокат Н. С. К., вписана в Адвокатска колегия – П. в качеството й на особен представител на Б. П. М. с ЕГН – •••••••••• от село Б., област П., ул. “25-та“ № 2. Изразено е становище, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита се, че ПОС не е обсъдил всички доказателства в тяхната взаимовръзка и съвкупност, както и че е налице несъответствие между установената непротиворечиво фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки на сложния фактически състав на разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ . Твърди се, че няма никакви доказателства М. да има вина за станалото ПТП на 23.08.2013 г., че е налице извършено от него нарушение на правилата за движение, от което да са били причинени вреди. Неправилно съдът е интерпретирал в мотивите на решението си декларация на М., като според жалбоподателя в нея не се съдържало признание на неизгодни за него факти и обстоятелства. Участието на жалбоподателя в инцидента не води до автоматичен извод за негова виновност. Фактът че НББАЗ е заплатило застрахователно обезщетение не предполага автоматично ангажиране на отговорността на физическото лице, за което се твърди, че е причинило вредата. Основателността на регресната претенция винаги предполага съществуването на деликтно правоотношение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение за възстановяване на вреди. Счита, че в полза на ищеца не е възникнало правото на регресна претенция. Твърди се, че НББАЗ е изплатило обезщетения за имуществени и неимуществени вреди без никакви доказателства, а и не се е съобразило с желанието на жалбоподателя да отиде на съд, като е нарушено правото му на защита като оспори причината за инцидента и настъпилите вреди. Следва след като НББАЗ, респ. ГФ е заплатило определени обезщетения без да изисква безспорни доказателства, то плащанията да бъдат изцяло за тяхна сметка, а не да се товарят неоснователно българските граждани. Моли да бъде уважена жалбата, като се приеме същата за основателна и доказана, като се постанови решение, с което се отхвърли изцяло предявения иск. Не се сочат доказателства, не се правят доказателствени искания. Внесен е от Г.ф. с вх.№ 1310/16.01.2023 г. отговор на въззивната жалба. Оспорва жалбата като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка и е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Ищецът е бил установил всички елементи от сложния фактически състав, от който произтичало претендираното право. Установено е било противоправното поведение на ответника, изяснен е бил механизмът на ПТП. Цитира подробно ВЛ, което е обсъдило и декларацията на М.. Уточняват се приложимите норми. Позовава се на чл. 286, ал. 3 от КЗ , съгласно който компенсационният орган няма право да прави преценка по същество, както и какви са фунциите и до какво се ограничава дейността му. Излага становище, че в настоящия случай не подлежат на изследване обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, вината, противоправността. Достатъчно е било само да се установи фактът на изплащане на обезщетение от компенсационният орган на Великобритания, отправяне на искане до ГФ за възстановяване на изплатените обезщетения, както и факта на възстановяване – плащане на обезщетенията от страна ГФ. На компенсиране подлежали и изплатените суми за външни услуги. НББАЗ, респ. ГФ нямали правомощията да правят преценка по същество (арг. от чл. 285, ал. 6 от КЗ- отм.) относно предпоставките и размера на обезщетенията. След като чуждият компенсационен орган е преценил предпоставките и размера и е изплатил обезщетение, то ГФ е бил длъжен да възстанови изплатеното. Счита, че правилно ПОС е квалифицирал приетата по делото декларация, както и правилно е кредитирал неоспореното, обективно и компетентно заключение на ВЛ. Моли да бъде оставена без уважение жалбата и първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Не сочи доказателства, няма доказателствени искания. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ответник; засяга неблагоприятното за него осъдително първоинстанционно решение, по съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима. Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Пред Окръжен съд – Пловдив е бил предявен регресен иск с правно основание чл. 288, ал. 12 във връзка с чл. 288а, ал. 1, т. 1 и ал. 3 и чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ от Г.ф. (ГФ) срещу български гражданин за възстановяване на платеното от компенсационния орган обезщетение на увреденото лице за настъпили вреди от пътнотранспортно произшествие, причинени от моторно превозно средство в чужбина без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с приложим българският закон, действал към момента на пораждане на регресното право. Съответно, моментът на пораждане на регресното право е настъпване на застрахователното събитие, като плащането на обезщетението определя изискуемостта на регресното притезание. Ищецът е твърдял, че на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ , сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между компенсационните органи и гаранционни фондове от 29.04.2002 г., сключено на основата на чл. 6 от Четвърта моторна директива 2000/26/ЕС, е възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) изплатеното от бюрото на Националното бюро на Великобритания обезщетение в общ размер 53990, 15 лева, в т.ч. сумата 16261, 14 лева - обезщетение за имуществени вреди, и сумата 37729, 01 лева - обезщетение за неимуществени вреди. В уточняваща молба пояснява, че Националното бюро на Великобритания (Моtor Insurers Bureau) е изплатило на лицето К.О. - водач и собственик на повредения автомобил, обезщетение за неимуществени вреди в размер 5880 британски лири (паунда) и обезщетение за имуществени вреди (щети по автомобила) в размер 5095 паунда, а на лицето А.О. - пътник в същия автомобил, обезщетение за неимуществени вреди в размер 2125 паунда. Изплатените от бюрото на Великобритания средства са били възстановени от българското НББАЗ, което от своя страна е претендирало възстановяването им от ищеца с три последователни претенции, по които са били образувани щета №.... и щета №...../2017 г. на ГФ. По тези щети е възстановена горепосочената сума от общо 53990.15 лева. Застрахователното събитие, довело до изплащане на тези обезщетения, настъпило на 26.08.2013 г. на територията на Великобритания, Л., на кръстовището между пътищата А.Г. и К.Р., като се е твърдяло, че виновен за произшествието е ответникът, който управлявал лек автомобил „М.“ 626 с рег.№......, по път без предимство, като навлизайки в кръстовището е отнел предимството на британски автомобил „...“ с рег.№..., при което е настъпил удар между двата автомобила. В резултат от това са пострадали водачът К.О. и пътникът на задна лява седалка А.О., като са причинени щети и по самия автомобил, регистриран във Великобритания. Твърдяло се е, че управляваният от ответника автомобил с българска регистрация не е имал към датата на инцидента застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което и обезщетенията са изплащани от компенсационните фондове. На ответника е била изпратена регресна покана, но плащане от негова страна не е постъпило. Въз основа на изложените твърдения е било формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 53990.15 лева, представляваща изплатено от ГФ обезщетение, като общата сума се е претендирала със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Ответникът Б. П. М., представляван от адв.Н. К. - особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, с който е оспорил иска - относно доказателствата за извършени плащания от НББАЗ към МIВ, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника, тъй като описаното ПТП не е било станало по негова вина - не е налице извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата, от което да са причинени вреди. Оспорил е ответникът да е получил сочената от ищеца регресна покана. Възразил е, че вземането на ГФ е погасено по давност. Възразил е и относно размера на изплатените обезщетения, като е оспорил същите да отговарят на причинените имуществени и неимуществени вреди. Претендирал е за отхвърляне на иска. В допълнителна искова молба ищецът е поддържал, че ответникът е отговорен за произшествието. Заявил е, че връчването на регресна покана е било от значение за обезщетението за забава, а такова се е претендирало едва от исковата молба, която се считала за покана за плащане. Оспорил е твърдението за изтекла погасителна давност за процесното вземане, като давността е петдошна и тече от датата на изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице. ГФ е извършил плащане на 27.02.2017 г. и към датата на исковата молба давността не е изтекла. В отговор на допълнителната искова молба ответникът е поддържал първоначалните си възражения. Окръжният съд е намерил за установено от фактическа страна, че на 10.09.2013 г. са били подадени уведомления по формуляр до Бюро на автомобилните застрахователи на Великобритания (МIВ) от К.О. и А.О. за това, че са пострадали при произшествие на 26.08.2013 г. в 15, 00 ч. на К.Р. в Л., Обединено кралство. Първият от оплакващите се е посочил във формуляра, че е шофирал лек автомобил „...“ с рег.№..., а втората - че е пътувала в същия автомобил. Посочили са като участник в произшествието Б. М. (българин), управлявал лек автомобил с рег.№......, който според претенцията „изскочил от страничен път и се ударил в превозното средство“ на молителите. Посочено е във формулярите, че подателите им са претърпели „камшичен удар“ при инцидента. От справка от информационен център към ГФ се е установило, че последният сключен за лек автомобил с рег.№...... договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е бил от 28.10.2011 г. и е с период на покритие до 28.10.2012 г. За това, че автомобилът „М.“ 626 с посочения регистрационен номер не е бил застрахован, както и че същият е с обичайно домуване в Република България, британското бюро на автомобилите застрахователи (БАЗ) е било уведомено от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) с писмо на л. 43 от делото. Установило се е, че по повод застрахователните претенции на горепосочените пострадали лица на 03.09.2014 г. ответникът е бил депозирал пред БАЗ на Великобритания декларация с превод на л. 81 и сл., в която е заявил, че е бил участник в пътен инцидент на 26.08.2013 г. в 18, 00 ч. на кръстовището между К.Р. и А.Г., Е., Великобритания. Пътищата, формиращи въпросното кръстовище, са били стардартни с едно платно за движение във всяка посока; шофирал е сива „М.“ 626 с рег.№...... при хубаво и сухо време с добра видимост; на кръстовището ответникът е завивал наляво, като е приближавал маркировка за път без предимство; огледал се е, но не е видял приближаващи автомобили по пътя с предимство; започнал да пресича кръстовището, когато последвал удар с лек автомобил „...“ с рег.№...; последният автомобил се е движел по пътя с предимство; при удара се отворила въздушната възглавница на пътника в последния автомобил; от него излезли водача и една жена; автомобилът на ответника имал повреди по предната броня и десния фар, който бил счупен, а автомобилът „...“ бил повреден в областта на лявата врата, която била вдлъбната навътре и надраскана. Установено било, че във връзка със заведената пред БАЗ претенция е бил изготвен доклад за щети по автомобила „...“ с рег.№... (л.97 и сл.), според който разходите за ремонт на този автомобил се свеждат до общата сума 5882, 81 британски лири, като в доклада подробно са посочени увредените части и детайли по автомобила. От платежни документи (л.196 и сл.) се било установило, че БАЗ е изплатило на заявилите претенции пострадали лица и на собственика на увредения автомобил „...“ обезщетения в общ размер 19376, 49 британски лири (л. 237), от които за имуществените вреди по автомобила - 4195 паунда, а останалите - като обезщетения за неимуществени вреди на двамата пострадали. Заплатени са още правни хонорари на пострадалите, такси и разноски в общ размер 10314, 49 паунда. По делото е била приета съдебно-счетоводна експертиза, която е анализирала събраните платежни документи, като е извършила счетоводна справка при ищеца и НББАЗ. Според заключението ГФ е изплатил изцяло по банков път претендираните суми в общ размер 53990, 15 лева по заведени щети №.... г. и №...../2017 г. за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ по щета, причинена от незастрахованото МПС с българска регистрация. Съответно НББАЗ е изплатило изцяло на БАЗ сумата 27604, 74 евро с левова равностойност 53990, 18 лева по щета с референтен номер.... Прието е било заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, според което на 26.08.2013 г. около 18, 00 ч. л.а. „М.“ 626 с рег.№...... при движение на ул. “А.Г.“ в посока от юг на север се е ударил с л.а. „...“ с рег.№..., който се е движел по ул. “К.Р.“ в посока от изток на запад. Ударът е настъпил в предната част на л.а. „М.“ 626 и от лявата страна на л.а. „В.А.“. При този механизъм на произшествието е било възможно от техническа гледна точка да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен по л.а. „В.А.“. Според данните по делото увреждането, което всеки един от пострадалите при произшествието К.О. и А.О. е бил понесъл, е камшичен удар. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че този удар се състоял в свръхмерно движение на главата в предно-задна или ляво-дясна посока, като можело да се получи и при страничен удар, ако рязко се отмести главата. В съдебно заседание се уточнява още, че двата автомобила са се движили по перпендикулярни пътища, като кръстовището е било регулирано с пътни знаци. По пътя на ответника М. е поставен пътен знак, идентичен с нашия Б1 „Осигури предимство“ (Give way), което е било видно от снимковия материал към заключението. Поставена е била и пунктирана стоп-линия. Причина за произшествието е било непропускането от страна на ответника М. на превозното средство, движещо се по пътя с предимство. Според ВЛ, с оглед щетите и двата автомобила са се движели с невисока скорост. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ ГФ изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Според чл. 288, ал. 12 от КЗ , след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Гаранционният Фонд възстановява и суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят - чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ , като след изплащане на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 - чл.288а, ал. 3 от КЗ . Съгласно чл. 34, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на ГФ, фондът възстановява суми, когато НББАЗ в съответствие с международните договори, по които е страна, е било заплатило обезщетения за вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпили в друга държава членка. Сумите се възстановявали в срок от 15 дни от писменото заявление на бюрото. Според ПОС встъпването в правата на увреден от страна на ГФ срещу делинквента се обуславяло от установяването в разглеждания случай кумулативно на следните предпоставки: 1.) пътнотранспортно произшествие, настъпило на територията държава членка, респ. трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение (по смисъла на § 1, т. 53 от ДР на КЗ ; 2.) делинквентът - водач на МПС, да управлява МПС, което обичайно се намира на територията на Република България; 3.) за управляваното от виновния водач МПС да няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 4.) причинна връзка между събитието и причинените вреди. Първоинстанционният съд е намерил, че са се установили в кумулативност всички елементи на фактическия състав за уважаване на предявения иск. На първо място, установило се е, че във Великобритания е настъпило пътнотранспортно произшествие, като към датата на произшествието и към датата на изплащане на обезщетенията от НББАЗ и от ГФ Великобритания е държава-членка на ЕС. Установило се е, че ответникът е бил участник в произшествието, който е управлявал превозно средство, регистрирано в Р България, следователно същото обичайно се намирало на територията на нашата страна. Установявило се, че ответникът е бил делинквент, т.е. пряк причинител на вреди при въпросното произшествие. В тази насока съдът възприел приетата по делото декларация от ответника, представена пред БАЗ, в която се съдържали негови изявления с неизгодни за него факти и обстоятелства, които се ползвали с доказателствена сила на признания според българския процесуален закон. Според декларацията българският гражданин се е намирал на път без предимство и е навлязъл в кръстовище, ограничавайки предимството на автомобила с британска регистрация, като по заключение от вещо лице, което не е било оспорено от страните и съдът изцяло кредитирал, причина за произшествието е било именно неосигуряването на предимство от страна на ответника. Според декларацията е бил настъпил удар между двата автомобила в самото кръстовище, при който автомобилът с британска регистрация е бил повреден. Според САТЕ уврежданията, описани в приложения по делото технически доклад, биха могли да се получат именно при такъв удар, какъвто е описан в декларацията на ответника. Последният е декларирал също така, че от автомобила са бил излезли двама души, които са подали застрахователни претенции пред БАЗ, в които са посочили, че освен имуществените щети по автомобила, са претърпели болки (в резултат от камшичен удар). Според приетата по делото СМЕ такъв удар можел да се получи при установения по делото механизъм на произшествието. Следователно, установена е била и причинната връзка между произшествието и настъпилите имуществени и неимуществени вреди. Нямало спор и се установявало, че към датата на произшествието за автомобила, управляван от ответника, не е имало валидно сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По аргумент от разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от КЗ следвало, че Компенсационният орган няма право да прави преценка по същество и функциите му се състоят в уреждане на претенции в случаите, които подлежали на обективно установяване и дейността му се ограничавала до проверка дали е била отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове. За определяне размера на дължимото обезщетение следвало да се вземе предвид обстоятелството, че същият е бил регламентиран в сключените споразумения между компенсационните органи на страните - членки, като определянето му е било единствено в компетентността на страната, където е настъпило процесното произшествие. На компенсиране подлежали, както изплатената сума на пострадалата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги (напр. адвокатски хонорари, такси и др.), както и всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни. С Решение №1/02.02.2011 г., по т.д. №263/2010 г., на ВКС II т.о., е било прието, че когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено или подлежи на извършване в чужбина, е бил налице чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увредено лице, свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите и по тази причина размерът на обезщетението не следва да се определя по средни пазарни цени в България, тъй като това не би довело до непълно обезщетение за вредите, а следва стойността на възстановителния ремонт да се определи по цените за ремонта, където е извършен или подлежи на извършване - в случая във Великобритания. По същия начин следва да се разсъждава и по отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди - същото следва да се определи не според стандартите за това, действащи на територията на Република България, а по правните и обичайните норми, действащи на територията на органа, който е изплатил обезщетение пряко на пострадалите лица. Ето защо, ПОС намерил възраженията на ответника за неоснователни. Доколкото се установявало, че ищецът е бил изплатил претендираните от НББАЗ обезщетения в общ размер 53990, 15 лева, то в негова полза е възникнало процесното регресно право. Относно възражението дали това право е било погасено по давност, съдът намира следното: основанието за регресния иск възниквало от фактически състав, който включвал изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД е била датата на плащане на застрахователното обезщетение и за този иск течала погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, което е изискуемо от момента на причиняване на вредите. В този смисъл Решение № 2/02.02.2011 г., постановено по т.д. №206/2010 г. на ВКС, II т.о. В случая ищецът е бил възстановил обезщетението, платено от НББАЗ за причинените от ответника вреди, чрез три плащания - на 27.02.2017 г., на 28.02.2017 г. и на 14.03.2019 г. Към момента на предявяване на исковата молба в съда - 31.12.2021 г., петгодишният давностен срок не е бил изтекъл, включително като се имало предвид най-ранната дата на частично плащане. Ето защо искът не е бил погасен по давност. Същият е бил доказан и основателен и следвало да бъде изцяло уважен, като в тежест на ответника и в полза на ищеца се присъди сумата 53990, 15 лева, представляваща възстановено от ГФ на НББАЗ обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от процесното произшествие, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Получаването на регресна покана преди образуване на исковото производство нямало значение за законната лихва, тъй като на ответника е бил връчен препис от искова молба, към която е приложена същата покана, а обезщетение за предходен период не се претендирало. При осъществяване на служебната проверка по чл. 269 от ГПК настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Настоящият състав констатира следното: В проекто-доклада на окръжния съд (л. 354), обявен за окончателен без възражение на страните (л. 395) е посочено, че ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да докаже и „установи елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане – вреди в сочения от него размер, причинени на пострадалия, противоправно поведение на ответника, както и наличието на причинна връзка между поведението на ответника и вредите. Ищецът следва да докаже иска си и по размер.“ С Определение № 789 от 08.08.2022 г. (л. 354) ПОС е приел всички представени от ищеца писмени доказателства, намиращи се от л. 4 до л. 290 и от л. 303 до л. 318 от делото. Доказателствата са приети без списък и конкретно изброяване, като при представянето и приобщаването им към делото не е спазен хронологичен или тематичен принцип. Твърди се от ищеца в т. 2.2 на уточнението на ИМ в молба (л. 300 и сл.), че пострадалият британски автомобил „...“ с рег.№..., че собственик на повредения от твърдяното ПТП е било лицето К.О.. В изходяща от А.О. декларация от 10.09.2013 г. (л. 6 и сл.) – т. 4.4 се твърди, че собственик на пострадалото МПС е К.О.. В декларация на К.О. от 10.09.2013 г. (л. 21), т. 4.4. се твърди, че той е собственик на въпросното МПС. В писмо на БАЗ до НББАЗ от 30.09.2013 г. (л. 150) се сочат, като претендиращи обезщетения ищци - „г-н К. О. и г-ца О.“. На л. 257 е приложен „иск“ с посочен „ищец К.О.“ и ответник Б. М. с адресат „Окръжен съд Нортхемптън“ с цена 5145 британски лири за стойност на превозното средство. В делото не съществуват официални документи от посочения съд. В единствения документ със статут на официален (л. 127) издаден на 14.06.2016 г. от „Агенция за лицензиране на водачи и превозни средства“ се сочи за пострадалия автомобил „...“ с рег.№..., че негов собственик в периода 12.05.2013 г. – 24.02.2014 г., както и „към датата на събитието“ е „г-жа С. О.“, която е лице различно от г-н К.О.. В ИМ и уточненията се твърдят от ГФ претърпени неимуществени вреди о т А.О. и К.О. в резултат на получени травми от твърдяното ПТП. В цитираната по-горе декларация (л. 10) изходяща от А.О. се твърди, че е понесла „камшичен удар в резултат на инцидента“ – т. 11.13. Посочено е, че болница не е посетена – т. 11.16. Същото се твърди в изходящата от К.О. декларация (л. 24) в т. 11.13, че „е понесъл увреждания, камшичен удар“. Еднозначно е посочено, че болница не е посетена и от този претендент за обезщетение – т. 11.16. В писмо (л. 121) на ангажираната от А.О. и К.О. адвокатска кантора във Великобритания с наименование „Е. и Ко.“ се сочи, че се прилагало копие на медицински доклад относно нараняванията на клиента им К.О., като се оценявали общите щети на клиента им на 3000 британски лири. Такъв доклад не съществува по делото. В писмо от 19.12.2019 г. (л. 156) на БАЗ до НББАЗ се твърди от британското бюро, че сумата за обезщетение за телесната повреда на А.О. била в размер на 2125 британски лири, като това плащане било „одобрено от съда“. Същото твърдение за одобряване от съда съществува и в писмо от 22.06.2018 г. (л. 168). Подобен съдебен акт на одобряване на размер на посоченото обезщетение не съществува по делото. Налице е и още едно твърдение в писмо на л. 186, че окръжен съд в Едмънтън е бил определил одобрение на този иск на 20.06.2018 г. в 10.30 ч. По делото не съществува подобен изходящ от съд документ или удостоверение. Приложена е (л. 196 и л. 264) фактура за медицински услуги с дата 19.02.2016 г. на К.О. на стойност 2400 британски лири. По делото няма документ от надлежен медицински орган, който да установи какви точно са оказаните през 2016 г. медицински услуги на това лице – обективна диагноза, евентуално лечение и др. относими медицински действия. Приложена е фактура (л. 212) за медицински доклад за лицето А.О. на цена 654 британски лири. Такъв доклад не съществува по делото. В писмо до БАЗ (л. 218) по отношение на А.О. се сочи обща сума на разходите в размер на 5297 британски лири, компромисно редуцирана на 4950 британски лири, като в разбивката по пера се конкретизират и медицински доклад и съдебна заповед, каквито в настоящето производство не съществуват. Във фактура от 05.02.2016 г. (л. 259) се твърдят „медицински документи за К.О.“, но такива няма по делото. В декларациите си на л. 6 и л. 21 претендиращите обезщетение физически лица А.О. и К.О. в т. 9.3. твърдят, че е налице присъствие на полиция в момента на инцидента, като полицейския референтен/регистрационен номер е бил CDD7172. Полицейски доклад или друг издаден от полицията документ за твърдяното ПТП не съществува в настоящето производство. След първоначално уведомяване от БАЗ, НББАЗ с писмо от 15.11.2013 г. (л. 43) е съобщило британските си колеги за завеждане на щета, като е изискало изпращане на „цялата документация, доказваща ПТП и вината на водача на горепосоченото МПС – полицейски доклад или двустранен протокол за ПТП. Доказателство за съществуване и изпращане на подобни документи, както и за тяхното съществуване няма в това дело. В своя декларация (л. 81) ответникът Б. М. е посочил като час на ПТП – 18 ч. Има различие в часа с декларациите на двете претендиращи лица, които са посочили час на ПТП – 15 ч. Описва инцидента. Не отрича виновно поведение. Не отрича липса на валидна застраховка към датата на ПТП. Твърди, за разлика от А.О. и К.О., че полиция не е присъствала в момента на инцидента, а е пристигнала след 5 до 7 минути. Описва видимите повреди по двете МПС. Не са му предоставени данни за двете лица. Не е съден за престъпление, произтичащо от инцидента. Не е видял видими наранявания на никой от двамата пътуващи в автомобила. От полицията му казали, че никой не е ранен. Бил на мястото на инцидента 30 минути и не е дошла линейка. Пресякъл пътя без предимство бавно, след като бил спрял. Бил по средата на пътя когато се появил........ Не би могъл да очаква автомобил от дясно, тъй като вече бил доста навлязъл в пътя. Трудно му било да поеме отговорност за инцидента. Желаел да отидат на съд. Съдебно-счетоводната експертиза, приета от ПОС е констатирала плащане от ГФ на НББАЗ общо сума от 53990.15 лева по щети №.... и №...../2017, както и плащане към MIB (БАЗ) от НББАЗ изцяло на сума от 27604.74 евро (26449.98 британски лири) с левова равностойност 53990.18 лева по щета с референтен номер GF-13850 GB при НББАЗ (по банков път в евро). В констативно-аналитичната част на заключението си по ССЕ, ВЛ е посочило, че общите суми в лева по щетите са при обезщетение от 37863.57 лева, разходите са 15793.11 лева и банковите такси – 333.47 лева. Експертизата е приета от съда без оспорване от страните. Комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) е посочила като час на ПТП – 18 ч. Изследвайки механизма на ПТП, ВЛ е приложило нагледен снимков материал от мястото на инцидента, но не отразило дали същият е към момента на съприкосновението между двата автомобила през 2013 г., или това са актуални към момента на заключението данни от програмата google earth. Прието е, че технически е възможно да бъдат причинени на автомобила с британска регистрация описаните повреди, като стойността на автомобила към момента на ПТП е била 13997 лева, а стойността на ремонта – 14249 лева. Заявява, че не може да прогнозира, каква е стойността на запазените части. Сочи, че предаването на това МПС за скрап е на стойност 2101 лева според данните от делото, а разликата между цената преди и след ПТП е 11896 лева. От констативната част на експертизата в техническата й част е видно, че ВЛ се позовало на изготвената по искане на адвокатската кантора, защитаваща интересите на претендиращите обезщетения справка на л. 97 и сл. Не се установи ВЛ да е съобразило заключението си с приложените данни от техническите прегледи на процесния автомобил, издържани успешно след инцидента – на дати 21.07.2014 г. с показания на километража 59848 мили; на 25.11.2014 г. с показания – 67223 мили и на 19.11.2015 г. с показания – 80354 мили. В медицинския раздел на КСМАТЕ е посочено, че същата е изготвена при пълна липса на медицински документи, само въз основа на декларациите на лицата – относно камшични удари и непосещаване на болница, с медицинска квалификация, отговаряща на лека телесна повреда по критериите на НК. Твърди се въз основа на изходящите декларации от А.О. и К.О. връзка между ПТП и твърдяните от тях травми. Съгласно