Решение № 4755 от 7.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10453/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 20016581/24.02.2022г. по гр.д. № 50782 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 173-ти състав е отхвърлен иска, предявен с искова молба вх. № 2022761/03.09.2019г. на Е. И. Е., родена на ••••••••••г., гражданин на Руска Федерация с постоянен адрес: гр. Москва, ул. „•••••••, ап. 210 и съдебен адрес/ адв. Н. Н., гр. София, ул. „•••••••, офис 513 срещу „Ю. Б.”АД, ЕИК •••••••, правоприемник на Б.П. Б.”АД, ЕИК •••••••, „Д. и Б.П.” ЕООД, ЕИК ••••••• и С. С. Д., ЕГН ••••••••••, действащ като ЕТ „Д.-С. Д.”, ЕИК ••••••• за признаване за установено по отношение на ответниците на основание на чл. 124 от ГПК вр. счл. 151, чл. 26 и чл. 170 от ЗЗД, че полза на Ю. Б. ”АД не съществува ипотечно право по нотариален акт № 74/12.08.2011г., том 2, рег. № 2745, дело № 257/2011г. на нотариус Е. Д., рег. № 512 на Нот.К., тежащо върху собствения на ищеца имот, представляващ апартамент № 21 в гр. Сандански, ул. „•••••••, идентификатор 65334.300.4147.1.21 във връзка с договор за инвестиционен кредит № 1015/21.08.2008г. и последващите анекси към него, като е признато за установено, между страните че такова ипотечно право не е възникнало по силата на нотариален акт № 101/03.09.2008г., том 3, рег. № 4292, дело № 469/2008г. на нотариус Е. Д., рег. № 512 на Нот.К. и „Ю. Б.”АД, ЕИК •••••••, правоприемник на Б.П. Б.”АД, ЕИК •••••••, „Д. и Б.П.” ЕООД, ЕИК ••••••• и С. С. Д., ЕГН ••••••••••, действащ като ЕТ „Д.-С. Д.”, ЕИК ••••••• са осъдени да заплатят на Е. И. Е., родена на ••••••••••г., гражданин на Руска Федерация на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1900лв., представляващи съдебни разноски по делото, като всеки от тях заплати по 1/3 от сумата; Е. И. Е., родена на ••••••••••г., гражданин на Руска Федерация е осъдена да заплати на „Ю. Б.”АД, ЕИК ••••••• на основание н а чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 923, 36лв., представляващи съдебни разноски. С Определение № 20048836/19.07.2022г. по гр.д. № 50782/2019г. по описа на Софийски районен съд, 173-ти състав е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК на Е. И. Е., родена на ••••••••••г., гражданин на Руска Федерация. Срещу така постановено решение са депозирани: 1.Въззивна жалба вх. № 25031089/12.04.2022г. идентична с въззивна жалба вх. № 25031115/12.04.2022г. по регистъра на СРС от ищеца Е. И. Е., родена на ••••••••••г., гражданин на Руска Федерация в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че делото останало неизяснено от фактическа страна поради допуснати нарушения на СРС. В доклада и в решението не били ясно описани ипотеката по нотариалния акт № 99/2011г. кое е вземането-по основание и по размер, което ипотеката обезпечава. Ипотеката от 2011г. не била отграничена от ипотеката от 2008г. и не ставало ясно дали сумата от 162 407лв. е обезпечена с двете ипотеки или само с тази от 2011г. Диспозитивът на решението насочвал към двете ипотеки, което водело до нищожност на ипотеката от 2011г., защото не можело да се установи тъждество и идентичност на обезпеченото вземане и самото ипотечно обезпечение. Обезпечените вземания не били индивидуализирани по основание и по размер. Тези пропуски на СРС довели до липса на отговор с решението какво е основание и размера на остатъчното обезпечено вземане с ипотеката от 2011г. ако има такова, не била разпредЕ. правилно доказателствената тежест за наличието или липсата на изискуемо и ликвидно обезпечено вземане, което да е отграничено от останалите необезпечени вземания на кредитора. Имотът можел да се реализира принудително само за обезпечено вземане, а не за хирографарно такова.. доклад надлежен не бил извършен и по възраженията за нищожност на договора за кредит, поддържала твърденията си че този договор за кредит бил нищожен, несъществуването на това правоотношение водело до несъществуване и на акцесорното ипотечно правоотношение. В тежест на ответника било да установи съществуването на остатъчно обезпечено вземане от 162 407 евро или по-малко по анекс № 8, което да е тъждествено с описаното в ипотеката от 2011г. неправилно СРС приел, че текст на анекс № 8 съответства на ипотеката. Различни били възнаградителната лихва по двата документа, а това бил основен същински елемент на договора за кредит. Неправилно било прието, че обезпеченото вземане не е погасено по давност, СРС смесил срок на погасителна давност със срок за подновяване на ипотека. Обезпечено вземане било погасено и чрез плащане, ако се съобрази поредността на чл. 76 от ЗЗД. Обезпеченото вземане било по-обременително от хирографарните и следвало да се погаси преди тях. Пренебрегнати били и доводите за новация на договора за кредит. С ипотеката от 2011г. били нарушени разпоредбите на чл. 166, ал. 2 и чл. 170 от ЗЗД, защото нямало определеност на обезпечената парична сума. Имало отделни обекти на собственост, не ставало ясно вземането от 162407 евро дали е само главница, дали се обезпечават други вземания, кое е точно договорното основание на вземането – договора за кредит от 2008г. или само това по анекс № 8 или друг анекс, загубена била връзката между кредитното правоотношение и текста на договорната ипотека. Допустимо било ипотеката да обезпечава част от вземане или от вземания, както и само едно от няколко вземания, в случая не било ясно какво обезпечава. Неясното в договора за ипотека водела до нищожността му поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, защото се достигало до обогатяване на кредитора и до неравенство между кредитор и длъжник, последният никога нямало да се освободи, не знаел кои от всички вземания е обезпечено до размер от 162407 евро. На практика бил направен опит да се обезпечи динамично неопредЕ. и неопределяема в количество и времево отношение на съвкупност от главници и акцесорни вземания, за които дори няма падежи в ипотеката. Волята по договора е да се обезпечат част от вземания до 162407 евро без да се сочи отделно вземане, дали е за главница, дали е за лихва, за неустойка или друго. Никъде не бил посочен метод на определяне на базовия банков лихвен процент, методът на определянето му. Нарушен бил 167, ал.2 от ЗЗД изискващ при частично обезпечаване на вземане да се посочи точно падежът му. Договорът за ипотека от 2011г. не сочел граници на имот, който се ипотекира, така липсвала надлежна индивидуализация на обекта. При анотицизъм или друга утежняваща форма на дълга без съгласие на гаранта не било налице преструктуриране, а било налице новация, СРС не приложил правилно чл. 174 от ЗЗД. Банката следвало да даде съгласие за заличаване на ипотеката при получаването на продажната цена от 50 000 евро. Заличаването на ипотеката можело да се направи и без съгласие на банката при наличие на съдебно решение за същото. Условието по анексите за заличаване на ипотеката от 2011г. се било сбъднало, защото били изпълнени критериите за продажба при определени от банката цени, нямало изискване плащането да е в полза на банката, в анексите се сочела и друга възможност. Претендирала е разноски. Въззиваемият – ответник по исковете „Ю. Б.”АД, ЕИК •••••••, правоприемник на Б.П. Б.”АД, ЕИК •••••••, е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението на СРС в тази част било правилно. Ищцата била ипотекарен длъжник, придобила била имота по сделка с „Д. и Б.П.”ЕООД в който момент, върху имота вече била учредена ипотека. Договорът за кредит и договора за ипотека съответствали на законовите изисквания, не нарушавали сочените от ищеца норми, съответствали на добрите нрави, не заобикаляли закона. Предоговарянето на дълга не водел до новирането му, нямало изрична воля за подновяването. Всички анекси били неразделна част от договора за кредит от 2008. Заключенията по приетите счетоводни експертизи установявали размер на задълженията, банката не била давала съгласие за заличаване на ипотеката, отношенията между ищеца и продавача на имота не се отразявали на правата на банката. Задълженията по договора за кредит не били погасени. Претендирало е разноски. Въззиваемият – ответник по исковете „Д. и Б.П.” ЕООД, ЕИК ••••••• не е изразил становище. Въззиваемият – ответник по исковете С. С. Д., ЕГН ••••••••••, действащ като ЕТ „Д.-С. Д.”, ЕИК ••••••• не е изразил становище. 2.въззивна жалба вх.№ 25028602/04.04.2022г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 30.03.2022г. от ответника по исковете на „Ю. Б.”АД, ЕИК ••••••• в частта, в която иск е уважен. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че неправилно било прието че процесния апартамент № 21 не бил сред описаните в договора за ипотека от 2008г. самостоятелни обекти. Събраните по делото доказателства обаче установявали, че в сградата било извършено преустройство и се променила номерацията на апартаментите, удостоверението от Служба вписвания изрично сочело, че апартамент № 21 е образуван от апартамент № 10, последният бил посочен в нотариалния акт от 2008г. Ищецът не оспорвал твърдението на ответника, че ап. 21 е сред имотите по нотариалния акт от 2008г. СРС не му бил указал, че не сочи доказателства за идентичност на имотите по нотариалния акт от 2008г. с порцесния имот, следвало да се назначи съдебна експертиза за установяване на идентичността. Претендирало е разноски. Въззиваемият-ищец Е. И. Е., родена на ••••••••••г., гражданин на Руска Федерация е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд в тази част е правилно като краен резултат. Ипотеката от 2008г. страдала от пороците посочени в исковата молба В сградата действително имало преустройства. Тези преустройства довели до промяна в обектите. С преустройството на сградата и на отделни обекти в нея или на части от тях, описаните в ипотеката имоти изгубили законово изискуемото качество да са надлежно определени. По аргумент от чл. 167 от ЗЗД при промяна на сградата бил нужен нов ипотечен акт, защото ако се допуснело ипотечното право да е върху безформена мъгла, заемаща форма на сграда както и да бъде променяна, то ще следва, че с преустройството на сградата ще се доучреди, модифицира ипотечен договор, което противоречало на чл. 167, чл. 166, ал.2 от ЗЗД. Претендирала е разноски. Оспорила е претенцията на насрещната страна за разноски. Ответникът по исковете „Д. и Б.П.” ЕООД, ЕИК ••••••• не е изразил становище. Ответникът по исковете С. С. Д., ЕГН ••••••••••, действащ като ЕТ „Д.- С. Д.”, ЕИК ••••••• не езиразил становище. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2022761/03.09.2019г. вписана в Агенция по вписвания вх. рег. № 1205/02.07.2020г. на Е. И. Е., родена на ••••••••••г., гражданин на Руска Федерация с постоянен адрес: гр. Москва, ул. „•••••••, ап. 210 и съдебен адрес/ адв. Н. Н., гр. София, ул. „•••••••, офис 513 срещу „Ю. Б.”АД, ЕИК •••••••, правоприемник на Б.П. Б.”АД, ЕИК •••••••, „Д. и Б.П.” ЕООД, ЕИК ••••••• и С. С. Д., ЕГН ••••••••••, действащ като ЕТ „Д.-С. Д.”, ЕИК ••••••• с която е поискала от съда да признае за установено по отношение на ответниците на основание на чл. 124 от ГПК вр. счл. 151, чл. 26 и чл. 170 от ЗЗД, че полза на Ю. Б. ”АД не съществува ипотечно право по нотариален акт № 74/12.08.2011г., том 2, рег. № 2745, дело № 257/2011г. на нотариус Е. Д., рег. № 512 на Нот.К. и по нотариален акт № № 101, том ІІІ, рег. № 4292, дело № 469/2008г. на нотариус Е. Д., рег. № 512 на нот.К.., тежащо върху собствения на ищеца имот, представляващ апартамент № 21 в гр. Сандански, ул. „•••••••, идентификатор 65334.300.4147.1.21. Навела е твърдения, че е собственик на имота, към него било насочено принудително изпълнение от банката за вземанията й срещу другите ответници и това пораждало интереса й от предявяване на иска. Изпълнителният лист бил издаден в производство в което не участвала, не била страна по договора за кредит, нито по анексите, последните не били вписани в имотния регистър, не били отбелязани към ипотеките от 2008г. и от 2011г. Закупила имота през 2014г., по имотната партида не били отразени тези ипотеки Платила продажната цена на имота по банкова сметка обслужваща кредита, но ипотеката не била вдигната Ипотечното право не съществувало. Ипотеките не сочели вземането което обезпечават по основание и по размер, не съдържали задължителни реквизити, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, евентуално били погасени чрез новация, чрез изпълнение на обезпечените вземания, по давност. Ипотеката от 2008г. сочела бъдещи вземания, което не било определяемо, не ставало ясно дали сумата от 1 050 000 евро ще е за главница или и за други вземания. Изменението по анекс 1 било съществено, но не било отбелязано към ипотеката, не било определен ясно падеж. Погасителния план по анекс от 2009г. бил в противоречие относно срока с договора за ипотека, не ставало ясно дали анекс № 4 е влязъл в сила, защото бил под условия. Анекс № 8 бил новация, защото съществено се променяло вземането, реално възникнало ново задължение, не можело старото и новото такова да съществуват паралелно, създавало се ново задължение за главница от 1088345 евро, променени били и страните, имало нов погасителен план. Във връзка с този анекс № 8 била сключена ипотеката от 2011г., тя била нищожна. С анекс № 15 се били добавили изтекли лихви към главницата, отново имало новация. Ипотеката от 2008г. била само за съществуващи към сключването й сгради, но не и за бъдещи такива и за бъдещи обекти Правото на строеж не можело да бъде годен обект за договор за ипотека, защото учредителите в случая били собствениците на земята и право на строеж в тяхна полза не съществувало, нямало изявление че ипотеката ще тежи върху бъдещи сгради и бъдещи обекти в тях не били посочени обектите, върху които ще тежи ипотеката Ясно било че няма воля ипотеката да е върху всички обекти. При учредяване на ипотека върху отделни самостоятелни обекти в бъдеща сграда ипотеката би произвела действие само ако има пълна индивидуализация на бъдещите вещи. Към момента на сключване на договора за ипотека през 2008г. правото на строеж принадлежало на 3-ти лица, които не участвали при сключването на договора за ипотека, не били дали съгласие за същата Не било посочено предназначението на УПИ, не било индивидуализирано. Нямало идентичност между реално изпълнените обекти и сочените в договора за ипотека инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Предназначението на обектите и конструкцията били променени, застроителните и инвестиционните планове били променяни. Описаните в т. 5 от ипотеката обекти не отговаряли на изискванията за самостоятелни обекти, жилищата не сочели складови помещения или мазета, складовете не били самостоятелни обекти, описанието на сградата в договора за ипотека и в нотариалния акт за ипотека на имота на ищеца била посочена различно. Ипотеката от 2008г. не посочвала граници и етажност на сградата, застроената площ. Процесния апартамент № 21 не бил посочен в ипотеката от 2008г. Ипотеката била нищожна и защото обезпечавала вземания по нищожни клаузи и договори Ипотеката не сочела размер на възнаградитилена лихва, последната била съществена част от договор за кредит, не бил посочен в ипотеката стойността на базовия банков лихвен процент, нито как се формира нищожна била клаузата по чл. 5 от договора за кредит, защото бланкетно сочел възнаградителна лихва. Нямало яснота и за наказателната лихва и дали това е неустойка. Клаузите за лихви противоречали на добрите нрави, водели до неоснователно обогатяване. Нищожността на лихвата водела до нищожност на целия договор. От анекс №1 се установявало че бъдещото вземане не възникнало така, както е поискано в ипотеката. Ипотеката надхвърляла акцесорната и обезпечителната си функция, направен бил опит за недобросъвестен за обезпечаване на бъдеща динамична съвкупност от постоянно подновяващи се различни по основание и размер вземания без ясен предмет и условия за възникване, без ясен размер и падеж, ограничена била частната собственост, надхвърляща функциите и задачите на ипотеката. Общият размер на усвоения кредит надхвърлял многократно която и да било сума, посочена в ипотеката, което означавало че ипотеката не важала за задълженията по процесния изпълнителен лист, ипотеката била погасена чрез изпълнение. Ипотеката не обезпечавала задължения за възнаградителна лихва, имало плащания и от трети лица. Ипотеката от 2011г. била сключена с оглед на анекс № 8/2011г. Договорът не сочел ясно кой е длъжник, нито задължението което обезпечава, смесвали се вече възникнали вземания и такива които ще възникнат в бъдеще, не ставало ясно дали обезпечено вземане е за главница или за лихва възнаградителна, неустойка или друго, не бил посочен падеж, а си говорело за части от вземания. Не била посочено ясно възнаградителната лихва, не бил посочен ББЛП нито начин на формирането му. Имотът служещ за обезпечение не бил индивидуализиран по граници на апартамента и на мазето, идентификатор. Тази ипотека също надхвърляла типичните за ипотеката функции и била нищожна по съображения идентични с тези за ипотеката от 2008г. Нищожен бил договора за кредит и така недействителна била и ипотеката от 2011г. договорът за кредит бил нищожен поради бланкетно посочване на договорната лихва, без конкретика, това било съществена клауза и нищожността й водела до нищожност на целия договор за кредит Клаузите на възнаградителна и на наказателната лихва били неясни, противоречали на добрите нрави, защото водели до неоснователно обогатяване. Анекс 15 бил новация, защото променял главница.. Общият размер на усвоения кредит надхвърлял многократно която и да било сума, посочена в ипотеката, което означавало че ипотеката не важала за задълженията по процесния изпълнителен лист, ипотеката била погасена чрез изпълнение. Ипотеката не обезпечавала задължения за възнаградителна лихва, имало плащания и от трети лица. Претендирала е разноски. Ответникът „Ю. Б.”АД, ЕИК •••••••, правоприемник на Б.П. Б.”АД, ЕИК ••••••• е оспорило исковете. Посочило е, че договорите за ипотека и за кредит били валидни, съобразени с изискванията на закона и на добрите нрави, немяло заобикаляне на закона, обезпечените задължения не били погасени нито чрез изпълнени, нито чрез новаци, нито по давност. Предоговарянето на дълга не го новирал. Проявената небрежност от ищеца да провери имота за учредени ипотеки при закупуването му не била противопоставима на ответника. Претендирало е разноски. Ответникът по исковете „Д. и Б.П.” ЕООД, ЕИК ••••••• не е изразил становище. Ответникът по исковете С. С. Д., ЕГН ••••••••••, действащ като ЕТ „Д.- С. Д.”, ЕИК ••••••• не е изразил становище. Приет е нотариален акт № 77/27.03.2014г. съставен от нотариус Е. Д., рег. № 512 на Нот.к., съгласно който на 27.03.2014г. „Д. и Б.П.”ООД е продало на Е. И. Е. апартамент № 21 с идентификатор 65334.300.4147.1.21 по кадастрална карта и регистри на гр. Сандански със застроена площ от 66, 28кв.м. недно с прилежащи части: 14, 80кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответната идеална част от правото на строеж върху мястото; мазе № 21 с площ от 3, 29 кв.м. с административен адрес: гр. Сандански, ул. „••••••• в сграда № 1- Жилищна сграда с гаражи” разположена в поземлен имот с идентификатор 65334.300.4147 с площ от 510 кв.м., стар номер - кв. 20, парцел 4 при съседи на апартамента: апартамент с идентификатор 65334.300.4147.1.24 на етажа; под обекта - 65334.300.4147.1.16 и 65334.300.4147.1.17; над обекта-65334.300.4147.1.25, апартамент е на кота „+4, 45м” и „+5, 60м” и се състои от всекидневна с балкон, баня с тоалетна, спалня, спалня с балкон и антре, сграда е в УПИ ІV-2907, кв. 20 за сумата от 20 000 евро, която продавачът е заявил, че е получил преди сключването на договора. Приета е покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20167960400131, изпълнителен лист издаден на 28.12.2015г. по дело № 1262/2015г. на РС-Сандански, , съгласно които през 2016г. е започнало производство по принудително изпълнение за събиране на вземания на „Б.П. Б.”АД срещу „Д. и Б.П.”ООД и С. С. Д. в размер на 975071, 87лв., законна лихва върху нея до изплащането й, която до момента е 454631, 71лв; неолихвяеми суми от 1441лв., такса по изпълнително дело от 31814, 07лв. е насочено към апартамент № 21 с идентификатор 65334.300.4147.1.21 по кадастрална карта и регистри на гр. Сандански, ипотекиран за обезпечение на задълженията. Вземанията са за 864048, 43 евро главница; възнаградителна лихва от 62559, 75 евро за периода от 22.09.2014г. до 22.10.2015г.; 12 035, 47 евро а периода от 20.11.2015г. до 13.12.2015г. по договор за кредит № 1015/2008г. и анекси от № 1 до № 21, ведно с лихва от 14.12.2015г. до изплащането, както и разноски от 64883, 96лв. Приет е нотариален акт № 76/06.06.2008г. съставен от нотариус Д., рег. № 512 на Нот.К. съгласно който „Д. и Б.П.”ООД е продало на С.А. право на строеж на гараж № 3 на кота „-5, 60м”, на И.А. – право на строеж върху гараж № 2 на кота „-5, 60м”, на Т.М.” право на строеж за гараж № 4 на кота „-5, 60м” в предвидена за построяване в УПИ ІV-2907, кв.20 в гр. Сандански масивна жилищна сграда, като са описани граници на всеки от гаражите Приет е предварителен договор за продажба от 15.06.2013г. съгласно който „Д. и Б.П.”ООД се е задължило да продаде на В.Г. апартамент № 21 в сграда № 1 в жилищен комплекс „••••••• с площ от 66, 28 кв.м. за 50 000 евро, която сграда е построена в УПИ ІV-2907, кв. 20. Приети са нареждане за превод, съгласно който В.Г. е наредил по сметка на Д. и Б.П.”ООД 20 000 евро на 25.07.2013г. в сметка в Пиреос Банк Б.” по договор за продажба на недвижим имот. Приет е нотариален акт № 101, том ІІІ, рег. № 4292, дело № 469/2008г. на нотариус Д., рег. № 512 на Нот.К., съгласно който на 03.09.2008г. е сключен договор за ипотека между „Б.П. Б.”АД от една страна и „Д. и Б.П.”ООД от друга страна, с който за обезпечение на коя да е част от задълженията по договор за инвестиционен банков кредит № 1015/2008г. подробно описан в нотариалния акт – главницата, възнаградителната лихва, наказателната лихва, такси, комисионни, разноски включително при промяна на срока за издължаване на кредита или на други условия по тях е учредена договорна ипотека върху няколко имота, след които в т. 5 е посочен УПИ ІV-2907, кв. 20 по плана на Сандански с площ от 548кв.м. при граници УПИ ІІІ-2907; УПИ V, УПИ VІ от същия квартал, ведно с правото на строеж върху самостоятелно обособени обекти в жилищна сграда с гаражи и фитнес, предвидена да се построи в този УПИ съгласно одобрен инвестиционен проект под № 133/21.05.2008г. и разрешение за строеж № 130/21.05.2008г. със ЗП на сградата от 184, 98 кв.м.; допълващо подземно от 55, 96 кв.м., РЗП от 992, 93 кв.м., както следва: склад 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 всеки описан с граници, площ на подземен етаж; -паркинг-гараж за 5 бр. автомобила с посочено местоположение, площ, граници; склад; гараж 1, описани с площ, местоположение, граници; фитнес на две нива с описано местоположение, граници, площ; апартамент 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 описани с местоположение и граници. За апартамент № 10 е посочено, че е с площ от 66, 21 кв.м. състоящ се от антре, баня с тоалетна; две спални, всекидневна с кухненски бокс и два балкона при съседи: асансьор, стълбищна клетка, от три страни дворно място и апартамент № 11, съответни идеални части равняващи се на 11, 45 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, който апартамент е на кота „4, 45м” „+5, 60м”. Съгласно т.1 от нотариалния акт договора за кредит, за обезпечаване на задълженията по който е учредена договорната ипотека е с кредитодател Б.П. Б.”АД и кредитополучател Д. и Б.П.”ООД размер на кредит е 1 050 000 евро предоставен целево за финансиране на изграждането на три жилищни сгради в УПИ ІІ-2907, УПИ ІІІ-2907 и УПИ ІV-2907, кв. 20 по плана на гр. Сандански, който кредит се предоставя на няколко транша – всеки след представяне на определени документи за доказване извършени на опредЕ. стойност СМР, етап от строителство за четвърти транш, а за четвърти и шести транш- и поне 10 сключени предварителни договори за продажба. Посочено е, че главницата по договора се олихвява с възнаградителна лихва в размер на базовия банков лихвен процент, увеличен с 4%, като банката може да променя лихвения процент при условията на кредита, главницата се връща по погасителен план по приложение № 1, който се изготвя след пълното усвояване на кредита и изтичане на гратисния период от 18 месеца, в който период се погасяват само лихвите, а крайният срок за издължаване на кредита е 36 месеца от първото отпускане на средства, но не по-късно от 30.08.2011г. При забава на плащанията върху главницата се дължат наказателни лихви в размер на договорната лихва увеличен с 10%, останалите условия по кредита са в договора за кредит. Съгласно чл. 6 от договора при неизпълнение на кое да е задължение по договора и по сключени в последствие анекси банката задълженията стават предсрочно изискуеми. Съгласно т. 7 от договора страните са съгласни с условията на договора за кредит. Приет е договор за кредит № 1015/2008г. съгласно който Б.П. Б.”АД се е задължила да предостави на „Д. и Б.П.”ООД кредит от 1 050 000 евро предоставен целево за финансиране на изграждането на три жилищни сгради в УПИ ІІ-2907, УПИ ІІІ-2907 и УПИ ІV-2907, кв. 20 по плана на гр. Сандански, който кредит се предоставя на 6 транша от по 175 000 евро – всеки след представяне на определени документи за доказване извършени на опредЕ. стойност СМР, етап от строителство за четвърти транш, а за четвърти и шести транш- и поне 10 сключени предварителни договори за продажба. Посочено е, че главницата по договора се олихвява с възнаградителна лихва в размер на базовия банков лихвен процент, увеличен с 4%, като банката може да променя лихвения процент при условията на кредита, главницата се връща по погасителен план по приложение № 1, който се изготвя след пълното усвояване на кредита и изтичане на гратисния период от 18 месеца, в който период се погасяват само лихвите, а крайният срок за издължаване на кредита е 36 месеца от първото отпускане на средства, но не по-късно от 30.08.2011г. При забава на плащанията върху главницата се дължат наказателни лихви в размер на договорната лихва увеличен с 10%, при неизпълнение на кое да е задължение по договора и по сключени в последствие анекси банката задълженията стават предсрочно изискуеми. Уговорени са административна такса от 1, 5% за обслужването му през първата година, по 1% върху непогасена главница за обслужване на кредита през следващите години. Възнаградителната лихва се дължи ежемесечно, дадено е съгласие банката да инкасира служебно дължимите й се суми по всички банкови сметки на кредитополучателя и на поръчителя С. Д. и К. Б.. Приет е анекс № 1/10.10.2008г. към договора за кредит носещ подписи на страните по него, съгласно който възнаградителната лихва се определя като Базовия банков лихвен процент увеличен с 4, 5%. Приет е анекс № 2/27.09.2009г. към договора за кредит носещ подписи на страните по него, съгласно който средствата се предоставят на 9 транша, първите четири – по 175000 евро, а останалите – по 70 000 евро, отпаднало е изискване на 10 предварителни договора за предоставяне на шести транш, но такова е поставено за отпускането на 7, 8, транш – по три нови предварителни договора, а преди отпускането на девети транш – на 4 нови предварителни договора, като е посочено, че 30% от стойността на всеки предварителен договор следва да се депозира в специална сметка в банката в деня на подписването на предварителния договор. Уговорени са и нови допълнителни условия за предсрочна изискуемост-наложена или вписана тежест върху имот, даден в обезпечение на задълженията по кредита; осуетяване, възпрепятстване на инвестиционния проект; опасност от нарушаване валидността или поредността на обезпеченията; намаляване стойността на обезпечението; кредитополучател или свързано с него лице не изпълни кредитно или друго договорно задължение към банката, приети са и ОУ на банката от 2008г. и тарифата на банката. Приет е погасителен план за главницата съгласно която тя е 105000 евро и се дължи на 16 вноски от по 65625 евро ежемесечно в периода от 30.05.2010г. до 30.08.2011г. Приет е анекс № 3/15.12.2009г., носещ подписи за страните съгласно който условието за представяне на предварителни договори преди 7, 8, 9 транш отпада, уговорено е допълнително обезпечение като условие за предоставяне на тези траншове-реален залог върху сума от по 15 000 евро за всеки от тези траншове, като е посочено че тези суми се ползват само за погасяване на главница. Приет е анекс № 4/30.05.2010г., погасителен план, носещ подписи за страните съгласно който солидарни длъжници с кредитополучателя са С. Д., К. Б. и К.Г., като страните са се съгласили че към 30.05.2010г. просрочено е плащането на 45 028, 93 евро, представляваща главница и наказателна лихва, отпуснат кредит е 984375 евро, условие за влизане в сила на анекса е плащането на просрочените суми, продължен е срок за издължаване до 30.08.2012г., като е прието че административната такса за всяка година след първата е 0, 5%, възнаградителна лихва е ББЛП + 4%, нов допълнителен гратисен период от 9 месеца, главница се погасява по приложен погасителен план на 18 вноски от по 54687, 50 евро от 30.03.2011г. до 30.08.2012г.; при продажба на ипотекирани имоти за обезпечение на задълженията по кредита кредитополучателят се задължава да извърши частично погасяване на задълженията по кредите в размер поне на 700 евро/кв.м. Приет е анекс № 5/27.09.2010г., № 6/16.12.2020г., № 7/26.01.2011г., съгласно който страните са се съгласили обезпечение чрез ипотека на ап. № 6 в сграда в УПИ ІІ-2907 да отпадне, но да се представи друго такова – ипотека на ап. № 2 в сграда в УПИ ІІІ-2097, а след погасяване на 19 600 евро да отпадне обезпечение за апартамент 3а в сграда в УПИ ІІІ- 2907.; след плащане на 40 000 евро да отпадне обезпечение с апартамент № 13 в сграда в УПИ ІІІ-2907. Приет е анекс № 8/24.06.2008г. носещ подпис за банката, „Д. и Б.П.”ООД, С. Д. като ЕТ Д.- С. Д.”, съгласно който просрочени задължения по договора са 119108, 85 евро – просрочена главница, просрочени лихви и наказателна лихва, като просрочената главница от 105 625, 50 евро се натрупва към остатъка от главницата редовна такава и така размер на кредита е 925938 евро. Размер на кредита се увеличава със 162 407 евро и така общият му размер е 1088345 евро, като сумата се отпуска за довършителни работи на жилищна сграда в УПИ ІV-2907. Новата сума от 162407 евро се предоставя на 4 транша като е посочен размер и условия на предоставянето на всеки от тях, срок за връщане на кредит е продължен до 20.09.2012г., като е уговорен погасителен план за главница от 9 вноски от по 120927, 24 евро от 20.01.2012г., гратисен период до 20.12.2011, през който се плаща само лихва, като за обезпечение е уговорено да се сключи договорна ипотека за имот УПИ ІV-2097 и построената в него сграда за сумата от 162407 евро, солидарен длъжник е ЕТ Д.-С. Д.”. Уговорена е възможност за предсрочна изискуемост при неплащане на задълженията. Приет е анекс № 9/30.01.2012г., съгласно който към него момент просрочени задължения са общо 151786, 02 евро, главница, лихва и наказателна лихва, просрочена лихва от 6108, 53 евро и просрочена наказателна лихва се отлага до 20.02.2012г., приети са ОУ. Приет е анекс № 10/24.02.2012г., съгласно който просрочени задължения са 281823, 87 евро, - просрочена главница, лихви, наказателни лихви и такси, просрочена възнаградителна лихва от 8116, 22 евро, на наказателните лихви се отлага до 20.03.2012, а плащането на таксите – до 24.02.2012г. Приет е анекс № 11/14.03.2012г. съгласно който просрочени задължения са 259499, 79 евро –просрочени главница, просрочени лихви, наказателни лихви, просрочената главница от 241854, 44 евро се натрупва към редовната главница и така отпуснат кредит е 1088345 евро, всички просрочени и отложени лихви от 8116, 22 евро и таксата от 9910 евро следва да се платят, променени са условията за предоставянето на траншовете на допълнително отпуснатия кредит по анекс № 8, като при плащане на 77 000 евро банката се е съгласила да отпадне обезпечение върху апартамент 1, 3, 9 в сграда в УПИ ІІІ-2907 или на ап. 2 но при доплащане на още 3660 евро, уговорено е при продажба на ипотекирани имоти да се погаси задължение по кредита в определени размери, като срок на издължаване на кредита е определен на 20.09.2013г., като главница се издължава на вноски от 20.08.2012г. до 20.09.2013г. с гратисен период до 20.07.2012г. през който се начисляват само лихви на 6-месечен период Приет е анекс № 12/05.06.2012г. съгласно който след заплащане на 77 000 евро ще бъдат заличени обезпечения върху ап. № 9, 14 в сграда УПИ ІІІ-2097, а за апартамент № 3 в същата сграда – при плащане допълнително на 19920 евро. Приет е анекс № 13/30.07.2012г. съгласно който заличават се обезпечения на ап. 5 в сграда в УПИ ІІ-2097 и апартамент № 25 в сграда в УПИ ІV-2097 ако се платят 107 000 евро за погасяване на: просрочена лихва от 43573, 26 евро; главница от 27900 евро за ап. 5 и главница от 35526 евро за ап. № 25. Приет е анекс № 14/15.10.2012г. съгласно който срок на договора е до 20.03.2014г., главница се издължава на месечни вноски от по 76575 евро от 20.04.2013г. до 20.03.2014г., гратисен период е до 20.03.2013г., през който се начисляват лихви и се плащат. Приет е анекс № 15/11.06.2013г. съгласно който просрочени задължения са 134625, 64 евро просрочена главница, просрочена лихва, наказателна лихва, просрочени такси, сумата на просрочената главница от 76575 евро се отнася към редовната главница, но към нея се отнасят и просрочените лихви от 50191, 28 евро, а просрочената лихва от 6839, 27 евро се отлага за плащане на 20.11.2013г., но условие за влизане в сила на тези клаузи от анекса е плащането на всички просрочени и наказателни лихви и просрочени такси, срокът на договора се продължава до 20.03.2015г., останалите клаузи на договора остават непроменени. Приет е анекс № 16/18.12.2013г. съгласно който просрочени лихви и такси са 53162, 11 евро, просрочената такса от 4130, 68 евро следва да се плати до 18.12.2013г. Приет е анекс № 17/13.01.2014г., съгласно който просрочените лихви и такси са 59907, 90 евро, като просрочена лихва от 48830, 59 евро и от 6746, 59 евро се натрупва и начислява към редовната главница, но условие за влизане в сила на тези клаузи от анекса е плащането на всички наказателни лихви и просрочени такси, срок на договор се продължава до 20.03.2016, главница следва да се плати на вноски от по 42187 евро в периода от 20.07.2014г. до 20.03.2016г., като останалите клаузи на договора остават непроменени. Приет е анекс № 18/03.07.2014г. съгласно който ако предсрочно се плати сумата от 31878 евро за погасяване на просрочена лихва от 20.06.2014г., то да се заличи обезпечение на имот с идентификатор 65334.300.4147.1.20. Приет е анекс № 19/23.07.2014г., съгласно който просрочените главница и лихви и такси, наказателни лихви са 38137, 65евро, като просрочена главница от 20309 евро се натрупва и начислява към редовната главница, срок на договор се продължава до 20.09.2016г. главница следва да се плати на вноски от по 41145, 16 евро в периода от 20.01.2015г. до 20.09.2016г., просрочените лихви от 10638, 08 евро следва да се платят до 20.07.2014г., а просрочените лихви от 7020, 13 евро следва да се платят до 20.10.2014г Приет е анекс № 20/29.01.2015г., съгласно който просрочена главница и лихва, наказателна лихва е и просрочени такси са 106241, 58 евро, плащането на просрочените лихви се отлага до 20.02.2015г Приет е анекс № 21/26.02.2015г. съгласно който просрочени задължения са 155063, 18 евро, като плащане на просрочени лихви от 7254, 41 евро, на всички наказателни лихви и на просрочени такси от 4320, 24 евро се отлага до 20.03.2015г., а на просрочена такса от 29.01.2015г. в размер на 147, 90 евро – до 28.02.2015г. Приет е нотариален акт № 74, том ІІ, рег. № 2745, дело № 257/2014г. на нотариус Е. Д., рег. № 512 на Нот. К., съгласно който на 12.08.2011г. е сключен договор за ипотека между „Б.П. Б.”АД от една страна и „Д. и Б.П.”ООД като кредитополучател и С. Д. в личното му качество и като ЕТ „Д. -С. Д.” от друга страна, с който за обезпечение на коя да е част от задълженията по договор за инвестиционен банков кредит № 1015/2008г. и анексите към него, включително анекс № 8/24.06.2011г.-главница, лихва, наказателна лихва, такси, комисионни и разноски, включително и при промяна на срока и на други условия по тях до размера от 162407 евро е учредена договорна ипотека върху имот с идентификатор 65334.300.4147 в гр. Сандански, стар номер парцел ІV, имот 2097, кв. 20 и самостоятелни обекти в построената в този имот сграда 1, сред които е самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.4147.1.21 със застроена площ от 66, 28 кв.м., апартамент ведно с прилежащи 14, 80 кв.м. идеални части от общи части на сградата и с мазе № 21 с площ от 3, 29 кв.м. на кота „-11, 20м” при съседи на жилището – на етажа имот с идентификатор 65334.300.4147.1.24; под обекта – с идентификатор 65334.300.4147.1.17 и 65334.300.4147.17; над обекта – няма, административен адрес ул. „••••••• Д.” № •••••••. Съгласно т.1 от нотариалния акт договора за кредит, за обезпечаване на задълженията по който е учредена договорната ипотека е с кредитодател Б.П. Б.”АД и кредитополучател Д. и Б.П.”ООД, предоставен целево за финансиране на изграждането на три жилищни сгради в УПИ ІІ-2907, УПИ ІІІ-2907 и УПИ ІV- 2907, кв. 20 по плана на гр. Сандански, като към 24.06.2011г. просрочено задължение по договора за кредит о № 101582008г. е в размер на 119108, 85 евро представляващи просрочена главница от 105625, 50 евро която се натрупва към редовната главница, просрочена лихва и наказателна лихва, така размер на главница по кредита е 925938 евро, размер на кредита се увеличава с още 162407 евро, която се предоставя за довършителни работи на жилищната сграда в УПИ ІV-2097, като общият размер на главницата става 1088345 евро, тази допълнителна сума се предоставя на траншове при определени условия в анекса, като срок на договор е до 20.09.2012г., главница се погасява на 9 месечни вноски от 20.01.2012г. гратисен период е до 20.12.2011г. през който се плащат само начислените лихви, възнаградителна лихва е базов банков лихвен процент увеличен с 4, 5%. При забава на плащанията върху главницата се дължат наказателни лихви в размер на договорната лихва увеличен с 10%, останалите условия по кредита са в договора за кредит. Съгласно раздел ІІІ от договора при неизпълнение на кое да е задължение по договора и по сключени в последствие анекси банката задълженията стават предсрочно изискуеми. Съгласно раздел ІV от договора участващите са съгласни с учредяването на ипотеката при посочените в нотариалния акт условия и в договора да кредит и анексите към него. Приета е молба от 23.08.2018г. за подновяване на ипотеката по нотариален акт № 101/2008г., както и молба от 09.08.2021г. за подновяване на ипотеката по нотариален акт № 74/2011г. включително и за апартамент № 21. Прието е платежно нареждане за 3000 евро платени от В.Г. на С. Д. по договор за покупко-продажба на имот, превод е по банкова сметка при ответник на 26.09.2013г. Прието е платежно нареждане за сумата от 20 000 евро, платена от Е. Е. на 11.10.2013г. на С. Д. по банкова сметка при ответника с основание „ извършени услуги”. Прието е платежно нареждане за 3000 евро платени от Е. Е. на С. Д. по договор за извършени услуги, превод е по банкова сметка при ответника на 29.10.2013г. Прието е удостоверение от 15.06.2021г. издадено от АВписвания, съгласно което по партиди на страните е установено вписване на молба от 23.08.2018г. за подновяване на договорна ипотека от 03.09.2008г., наложена възбрана на 24.08.2016г. по изпълнително дело 20167960400131, договорна ипотека от 12.08.2011г., , частични заличавания, договорна ипотека от 03.09.2008г Приети за заповеди, разрешение за строеж, планове, инвестиционни проекти, обяснителни записки и чертежи за изграждането на сграда в УПИ ІV-2907, съгласно които първоначално по разрешение за строеж от 21.05.2008г. сградата в УПИ ІV-2097 е била с предназначение жилищна сграда с гаражи и фитнес, в последствие е променено на хотел с 20 стаи, в последствие на 23.09.2010г. същото е променено на жилищна сграда с гаражи, като на 19.06.2012г. е променено разпределението на апартамент № 25, като е удължен ската на юг. С прието по делото заключение по основната съдебно- счетоводна експертиза вещото лице П.Д. след запознаване с документите и справки при ответника е посочило, че сумата от 1 050 000 евро е усвоена от кредитополучателя на траншове в периода от 27.10.2008г. до 30.04.2010г. Сумата от 162 407 евро по договора за ипотека от 2011г. била усвоена на траншове в периода от до размер от 161843, 22 евро в периода от 18.08.2011г. до 12.12.2012г. В този период между датите на усвояване имало погасяване на главница в размер на общо 197350, 25 евро. Първото усвояване на суми било след сключването на анекс № 1 – на 27.10.2008г. била усвоена сума от 100 000 евро. От този момент е започнало начисляването на възнаградителна лихва, като същата е начислявана само върху усвоената главница. Начисляваната възнаградителна лихва в този момент била в размер на 10, 75% - БЛЛП от 5, 75% и надбавка от 4, 5% съгласно анекс № 1. Към сключването на анекс № 8 БЛЛП отново бил 5, 75%, но надбавката била 4% съгласно анекс № 4. Към 23.06.2011г. непогасените задължения по договора за кредит били 940310, 02 евро, а към 24.06.2011г. – 941 189, 98 евро, разликата била в начислена наказателна лихва за забава и редовната лихва. Към двата момента непогасена главница редовна била 820 312, 50 евро, просрочена главница от 105 625, 50 евро, просрочена лихва от 12375, 25 евро. При сключването на анекс № 8 била открита нова партида по кредита като салдо за усвоен кредит е 925938 главница и 6056, 76 евро лихва. Тази партида била закрита, като била открита нова със същото начално салдо за усвоения кредит, но и са направени и записи и за усвоената допълнително главница от 161843, 22 евро и така към него момент размер на усвоена главница бил общо 1 087 781, 22 евро. Посочило е, че анексите № 15 и № 17 са отразени по новооткритата партида съобразно клаузите по тях, като към редовната главница са добавени просрочената главница и просрочената лихва, посочени в тях По кредита били платени общо 1452928, 20 евро, от които 440 097, 32 евро били събрани принудително За погасяване на задълженията по кредита от продажбата на процесния имот били постъпили 20 000 евро внесени от В.Г.. Имало и друго постъпление след това от 31600 евро през 2013г. Възможно било тези постъпления да са от други лица, защото сметката била обща на фирмата и в нея постъпвали суми от различни лица. Към 15.11.2019г. непогасени задължения по кредита били 498546, 33 евро за главница по договора. В приложения № 1, 2, 3 е посочило подробно как са отнасяни сумите, които са платени по кредита, а с Приложение № 4 е посочило погашенията на задълженията със сумите, събрани принудително. Към 12.09.2016г. принудително били събрани суми и погасени изцяло са задълженията за лихви по изпълнителния лист – възнаградителна и наказателна лихва. С прието по делото заключение по допълнителната съдебно- счетоводна експертиза вещото лице Й.П. след запознаване с документите и справки при ответника е посочило, че размер на главница по кредита от 2008г. обезпечен с ипотека е 1050000 евро, а ипотеката от 2011г. била за обезпечаване на кредит с главница от 1088345 евро, но до размера от 162 407 евро. „Д. и Б.П.”ООД имало няколко сметки при ответника, в договора за кредит не се сочело по коя от тях ще се обслужва кредита и вещото лице съобразило всички банкови сметки. По една от тях била получена сума от 20 000 евро с наредител В.Г. на 26.07.2013г., други плащания по сметки на дружеството свързани с покупка на апартамент № 21 не били получавани по тези сметки. Получени суми от С. Д. от 3000 евро от 2000 евро и от 3000 евро от В.Г. и от Е. Е. не били за погасяване на задълженията по договора Към 15.09.2021г. по записвания на банката непогасени задължения по договора за кредит са 498546, 33 евро главница; законна лихва от 346007, 28 евро и разноски от 15 697, 37 лв. С прието по делото заключение по повторната допълнителната съдебно- счетоводна експертиза вещото лице М.Р. след запознаване с документите и справки при ответника е посочило, че ипотеката от 2008г. била за договора от 2008г. по който предоставена главница била за 1050000 евро. При съобразяване на уговорка че кредит е за 73% от необходими СМР при приемане че цена на продажба е 600 евро на кв.м., то прогнозираното задължение било за 1277431, 3 евро, от които 105000 евро главница а останалото – възнаградителни лихви. В договора за ипотека се сочела лихва с надбавка от 4, 5%, а по анекс № 4 била 4%, тази ипотека сочела ограничение на размера за който се сключва – 162 407 евро. Като материален интерес за който е сключена ипотеката от 2011г. бил посочен 162 407 евро при определяне на нотариалната такса. От продажбата на процесния имот по банкова сметка на продавача били постъпили 20 000 евро, по предварителния договор цена била 50 000 евро, имало плащания от купувача и от В.Г. по сметка на С. Д. и по разписка от 27.03.2014г. на „Д. и Б.П.”ООД за 27 000 евро общо. Нямало данни дали тези 27 000 евро са внесени за погасяване на задължения по кредита. Непогасена главница към 23.11. 2021г. включително при съобразяване на принудително събрана сума била 490 961, 33 евро, останала неплатена била и законната лихва за забава от 355625, 39 евро, отделно и съдебни разноски от 15 697, 37лв. С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документите е посочило, че към 03.09. 2008г. действащ е бил одобрен но 21.05.2008г. архитектурен проект № 133 за сградата и съгласно този проект в сградата е бил проектиран апартамент № 10, този апартамент бил описан в нотариалния акт за ипотека о № 101/03.09.2008г. Към 27.03.2014г. за сградата бил действащ одобрения архитектурен проект № 177/23.09.2010г., като описания апартамент № 21 в нотариалния акт № 77/2014г. съответствал на апартамент № 21 по проекта от 23.09.2010г. При сравнение на архитектурните проекти и нотариалните актове се установявало идентичност между апартамент № 21 по нотариалния акт о № 772014г. с апартамент № 10 по нотариалния акт № 101/2008г. тази идентичност следвала от местоположението, границите, площта и конфигурацията им. Двата апартамента били на кота „+4, 45м” и „+5, 60м” с площ от 66, 28 кв.м. съответно 66, 21 кв.м., били в крайна източна част на сградата с изложение юг-изток, състоят се от всекидневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, антре и два балкона. В обяснителната записка към проекта от 2010г. били посочени два апартамента с номера 22, което вещото лице приемало, че е техническа грешка, като този с площ от 66, 28кв.м. приемало, че е № 21 защото като такъв бил обозначен на чертежа. Приетите по делото удостоверения от търговския регистър и записванията по него установяват, че Банка Периос Б.” е с правоприемник Ю. Б.”АД. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част: Предявени са отрицателни установителни искове за установяване на несъществуване на ипотечно право върху собствен на ищеца имот за обезпечаване на задължения на длъжници по договор за кредит от 2008г. и анексите му, страни по които са ответниците. Ипотекарният длъжник може да обоснове иска си за несъществуване на ипотечното право както с твърдения, касаещи пораждането и съществуването на ипотечното право, така и с възражения срещу обезпеченото вземане - тези, с които разполага самия длъжник- аргумент от чл. 151 от ЗЗД. В случая твърденията на ищеца обхващат и двете възможности – възражения срещу обезпеченото вземане поради пороци на договора за кредит, погасяване на същото, както и твърдения, касаещи договорите за ипотека - пораждането, съществуването на ипотечното право, обхвата му, погасяването му. Фактите, на които основава твръденията си ищеца на несъществуване на ипотечното право попадат в хипотезите на чл. 26, ал.1 пр.1, 2, 3, ал.2 от ЗЗД, чл. 63 от ЗЗД, чл. 107 от ЗЗД, чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД; чл. 167, ал.2, чл. 170 и чл. 171 от ЗЗД. При отрицателния установителен иск за несъществуване на определено право фактите на които се основават твърденията на ищеца не представляват самостоятелни основания на иска, тоест съдът не е сезиран с няколко иска. Предявеният иск е само един – за несъществуване на ипотечно право по определен договор за ипотека, но съдът е длъжен да изследва всички въведени о ищеца твърдения, на които основава иска си. Съдът приема за установено по делото, че на 21.08.2008г. между Б.П. Б.”АД като кредитодател и „Д. и Б.П.”ООД като кредитополучател, поръчители С. Д. и К. Б. е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит, съгласно който банката се е задължила и е предоставила на Д. и Б. П.”ООД целеви кредит от 1 050 000 евро целево за финансиране на изграждането на три жилищни сгради в УПИ ІІ-2907, УПИ ІІІ-2907 и УПИ ІV- 2907, кв. 20 по плана на гр. Сандански, предоставен на няколко транша при определени условия, сумата е усвоена изцяло в периода от 27.10.2008г. до 30.04.2010г. така съдът приема за установено, че за длъжниците е възникнало валидно задължение за връщането й, както и за заплащане на възнаградителна лихва в размер на базовия банков лихвен процент, увеличен считано от 10.10.2008г. с 4, 5%, а считано от 30.05.2010г. – с 4% до 24.06.2001г., а след това – надбавка от 4, 5%, при забава на плащания се дължи и неустойка в размер на възнаградителната лихва увеличена с 10%., отделно такси и комисионни по общите условия на банката и по тарифата. Усвояването на сумата се установява от приетото по делото основно заключение по съдебно- счетоводната експертиза и съдът кредитира същото в тази част като неоспорено от страните, вярно, неопровергано от останалите доказателства по делото. Съглашенията на страните за размер на сумата, за възнаградителна лихва неустойка, задълженията за плащане на такси и комисионни се установяват от приетите по делото неоспорени от страните договор за кредит и анекси към него. Действително, в договора първоначално е посочена надбавка за възнаградителната лихва от 4%, но още преди първото усвояване на сумата страните са сключили анекс № 1, сочещ надбавка от 4, 5%, поради което и до сключването на анекс 4/30.05.2010г. съдът приема, че релевантна е надбавка от 4, 5%, а след това – надбавка от 4%. Считано от 24.06.2011г. обаче надбавка отново е 4, 5%, съглашение за което е постигнато с нотариалния акт за ипотека от 2011г. Този нотариален акт е за ипотека, но съдържа съглашения по договора за кредит от 2008г., поради което и съдът приема, че е относим и за непогасената главница по договора за кредит. Този извод следва при съобразяване на т.1 от нотариалния акт от 2011г. изрично сочещ размер на главница по кредита от 2008г., непогасена част от която е 925938 евро и то без да се калкулира сумата от 162 407 евро – друга част от предмет на съглашението по анекс № 8. В случая страните по нотариалния акт за ипотека от 2011г. и страните по анекс № 8 са едни и същи, уреждат се едни и същи отношения, съвпада момент на сключването, поради което двата документа следва да се преценяватт в съвкупност с оглед на издирването на волята на страните за постигнатите от тях съглашения. В анекс № 8 не се сочи размер на възнаградителна лихва, поради което и няма противоречиви разпоредби на анекс № 8 и нотариалния акт за ипотека от 2011г. Така съдът приема, че посоченото в нотариалния акт от 2011г. че надбавка е 4, 5% е част от съглашението на страните както по отношение на първоначално предоставената и непогасена към него момент главница, така и по допълнително предоставената сума от 162 407 евро. Установява се от договора и анексите, че първоначално срок на кредит е бил 36 месеца, от които 18 месеца са гратисен период, през който се дължи само лихва, в последствие с анексите както гратисния период, така и срока на договора неколкократно е променяна, като последното съглашение между страните сочи срок на договора 20.09.2016г. Съдът приема за установено, че за изпълнение на задълженията по кредита е имало яснота-основание, размер, срок. Съглашението сочи, че възнаградителна лихва да се начислява върху усвоената част от главницата месечно и се плаща месечно включително и през гратисния период, докато за главницата са постигани съглашения за плащане на конкретно определени вноски в определен размер за определен период в различните анекси и приложените към тях погасителни планове. Неоснователни са доводите на ищеца, че така сключения договор за кредит е нищожен. Уговорената възнаградителна лихва е достатъчно ясно опредЕ. – формира се от ББЛП и надбавка в конкретен размер. Размер на ББЛП не е посочен конкретно, но той е определяем. От основното заключение по счетоводната експертиза е установява, че този ББЛП е бил в размер на 5, 75% както към сключването на договора през 2008г., така и към сключването на анекс № 4/30.05.2010г. Така формирания размер на възнаградителната лихва не надвишава обичайния размер на лихвите по банкови кредити към процесния период, същата е съобразена с целта на тази лихва – печалба за банката, дадените обезпечения по кредита не могат да обосноват извод, че размер на тази лихва е прекомерен до степен да противоречи на добрите нрави, доводите на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. Размер на уговорената неустойка за забава – възнаградителна лихва + 10%, съответства на типичните за неустойката функции, съобразен е с размер на евентуални вреди, които могат да настъпят от забавата, поради което и съдът приема, че съглашение за същата е валидно. Следва да се посочи, че в случая не се твърди и не се установява в хода на развитие на правоотношението по договора за кредита банката да е променяла едностранно базовия банков лихвен процент, поради което и независимо от уговорената възможност за същото в договора това не се отразява на валидността на сключеното съглашение по договора за кредит, както и на възникване на задълженията по него. Това е така, защото съглашение за размер на възнаградителна лихва е постигнато, не е установено банката да е начислявала лихва в размер различен от така постигнатите съглашения при ББЛП от 5, 75% към сключването на договора. Сама по себе си клаузата за възможността за едностранна промяна на лихвата не е от естество да доведе до нищожност на целия договор, защото и без нея правоотношението може да продължи да съществува- при възнаградителна лихва, формирана от ББЛП към момента на сключването на съглашението и посочената надбавка. Договор за кредит и анексите съдържат ясно посочване на страните по него и на качеството им – кредитодател е Б.П. Б.”АД; кредитополучател е Д. и Б.П.”ООД, поръчители са К. Б. и С. Д., Обстоятелството, че в анекс № 3 се сочи и солидарен длъжник не може да обоснове обратен извод, доколкото такъв солидарен длъжник не е посочен конкретно, а физическите лица изрично са посочени като поръчители. Посочването на тези лица в последствие като солидарни длъжници – с анекс № 4, включването с анекс № 5 и на друг солидарен длъжник - К.Г., разширява отговорността им - вече не само като поръчители, а като солидарни длъжници, съответно добавя още един длъжник, за което съдът приема че няма пречка. Съдът приема за установено, че на 24.06.2011г. страните по договора за кредит освен, че изменили същия в частта за надбавката по възнаградителната лихва, която е вече 4, 5% / съображения за този извод съдът изложи по-горе/, че са се съгласили да се отстрочи плащането на просрочената главница от 105625, 50 евро, че са се съгласили да се продължили срока на договора до 20.09.2012г., те са постигнали и съглашение за допълнителен кредит в размер на 162 407 евро, условията за връщане на който, вързангардителна и наказателна лихва са същите, като тези за главницата от 1050000 евро по договора от 2008г. Този извод следва при съобразяване на изричните клаузи на анекс № 8, а и на нотариалния акт за ипотека от 2011г., сочещи че към него момент непогасената главница по вече предоставените суми е 925 938 евро, че допълнително се предоставя целеви кредит в размер на 162 407 евро, които ще служат за довършителните работи по сградата в УПИ ІV-2907, която ще се усвои при конкретни условия на няколко транша. Обстоятелството, че тази главница е предоставена при същите условия, при които вече е предоставена сумата от 1050000 евро се установява и от съглашението на страните непогасената част от главницата по вече предоставени суми-925938 евро и новопредоставения кредит от 162407 евро да формират обща главница от 1088345 евро, условията за връщане на която, за плащане на лихви, такси, неустойки са идентични, като в погасителния план вноски са определени съобразно този общ размер на главницата от 1088345 евро. Съдът приема за установено, че сумата от 161843, 22 евро по допълнително предоставения кредит е усвоена от кредитополучателя в периода от 18.08.2011г. до 12.12.2012г. Този извод на вещото лице по основната съдебно-счетоводна експертиза съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, неоспорено от страните в тази му част. Така съдът приема за установено по делото валидно възникнало задължение на длъжниците да върнат на банката така предоставената сума при условията на постигнатите от тях съглашения. По отношение на валидността на клаузите за договорна лихва, за неустойка за забава и за валидността на договора за кредит съдът изложи съображения по-горе при обсъждане на договора от 2008г. и е безпредметно същите да бъдат повтаряни. Анексите по договорите за кредит № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 16, 18, 19, 20, 21 представляват преструктуриране на дълга, защото само променят сроковете на плащане, условията за същото, сочат условия за отпадане на обезпечения, създават нови обезпечения или условя за нови такива, без да внасят съществени промени в задължението. Включването на просрочена главница към редовна такава не променя задължението за главница нито по основание, нито по размер, не води до утежняване на положението на длъжника, само води до промяна на срока за връщането на главницата. Анекс № 8 не съдържа изявление на страните за погасяване на стария дълг, а напротив –запазва съществуването му. Обстоятелството, че с този анекс е договорен и допълнителна сума, която да се предостави не се отразява на стария дълг, а води до възникване на кредитно правоотношение и за допълнителна сума от 162407 евро. Това ясно следва от съдържанието на анекса и доводите на въззивник в обратния смисъл са неоснователни. Вярно е, че в погасителния план вноските за главница са определени с оглед на вече дължимата непогасена главница и на новопредоставената сума, но това не променя старото задължение, клаузите за същото освен за срока за погасяване и начина за същото остават непроменени. Няма противоречие в нормите на договора и анексите от 1 до № 7 с анекс № 8 поради което е извод, че има погасяване на стар дълг и възникване на негово място на нов не може да се обоснове. Съдът приема за установено по делото, че с анексите № 15/11.06.2013г. и анекс № 17/13.01.2014г. страните с се съгласили просрочена към него момент възнаградителна лихва съответно в размери от 50 191, 28 евро към 11.06.2013г. и 48 830, 59 евро и 6746, 59 евро към 13.01.2014г. да се начислят към остатъка от редовната главница. Установява се от заключението по счетоводната експертиза, че по записванията на банката, такова капитализиране е осъществено. Установява се от заключенията по съдебно-счетоводните експертизи, изпълнителния лист че неплатена лихва, както възнаградителна, така и неустойка за забава не е имало начислени за период преди 22.09.2014г., поради което и съдът приема за установено по делото, че условието за влизане в сила на тези два анекса – да се заплатят просрочените лихви и такси, е осъществено. Съдът приема, че включването на просрочена възнаградителна лихва към главница утежнява положението на длъжника, защото по този начин и върху тази сума ще се начислява възнаградителна лихва за в бъдеще. Само по себе си утежняването на положението на длъжника обаче не обосновава извод за новация. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението - при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение. Поради това няма новация, ако страните в рамките на общия размер на стария дълг са изменили само размера на отделните вноски, изменили са размера на договорната лихва и сроковете за плащане, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието. Волята за подновяване по смисъла на чл. 107 от ЗЗД трябва да ясна и недвусмислена, в случая двата анекса не съдържат такава за погасяване на стария дълг и за възникване на нов на негово място, двата анекса сочат, че останалите клаузи на договора за кредит не се променят, поради което и съдът приема, че така постигнатото съглашение не е новация. Съдът приема, че по делото не е установено задълженията по договора за кредит да са погасени чрез изпълнение. Приетите по делото заключения по счетоводните експертизи установяват съществуването на задължения и към момента. Неоснователни са доводите на виззивника, че при погашенията не бил спазен реда по чл. 76 от ЗЗД, защото с плащанията първо следвало да се погаси главницата. В случая постигнатите съглашения по договора за кредит е било за продължителен гратисен период многократно удължаван, през който гратисен период се плащат само лихви. Така постигнато съглашение между страните определя ред за погасяване на задълженията през гратисния период – само за възнаградителните лихви. От приложение №1, 2, 3 към основната експертиза се установява, че това съглашение е спазвано от банката, че с направени плащания са погасявани и суми за главница през периодите в които няма съглашение за гратисен период, с анексите страните са се съгласявали за размер на просрочени главници и лихви. Следва да се посочи че от приложение № 4 към основата счетоводна експертиза се установява, че със събраните принудително суми по изпълнителното дело са погасявани едновременно задължения и за главница и за лихви. така съдът приема за неоснователни твърденията на ищеца за нарушение на чл. 76 от ЗЗД. Неоснователни са доводите на въззивника за погасяване на задълженията по давност. Главниците по договора за кредит се погасява с изтичане на 5 години от изискуемостта, задълженията за лихви се погасяват с изтичане на 3 години от изискуемостта им. В случая със споразумение № 21 страните са се съгласили, че към 26.02.2015г. непогасена просрочена главница, лихви и такси са общо 155 063, 18 евро, като просрочената лихва от 27.11.2014г. е в размер на 7254, 41 евро, просрочена такса е 4320, 24 евро и за тях срок на плащане е 20.03..2015г., който срок важи и за плащане на наказателните лихви; на просрочена такса от 29.01.2015г. в размер на 147, 90 евро срок за плащане е 28.02.2015г. С анекс 20 просрочената към 20.10.2014г. лихва от 38895, 92 е отложено до 20.02.2015г. С анекс 19 съглашението е главница от 864048, 43 евро да се погаси на вноски с месечни падежи в периода от 20.08.2014г. до 20.09.2016г. Приетите по делото изпълнителен лист и покана за плащане установяват, че на 23.12.2015г. е поискано издаването на изпълнителен лист, такъв е издаден на 28.12.2015г. за главница от 864048, 43 евро; за възнаградителна лихва от 62 559, 75 евро за период от 22.09.2014г. до 22.10.2015г; за наказателна лихва за забава от 12 035, 47 евро за период от 20.11.2015г. до 13.12.2015г., като за събирането им е образувано изпълнително дело през 2016г. Установява се от заключенията по счетоводната експертиза, че за погасяване на задълженията принудително са събрани 440097, 32 евро, като в Приложение № 4 вещото лице по основата експертиза е посочило, че това събиране е било в периода 2016г-2018г. Така установените факти обосновават извод, че не е имало период на бездействие от кредитора за събиране на вземанията, който да доведе до погасяването им по давност. За първата вноска от главницата по анекс № 19 падеж е 20.08.2014г., който не е изтекъл към предприемане на действията за принудителното събиране. Не е изтекъл и погасителен давностен срок за лихвите, начален момент на който по издадения изпълнителен лист е 22.09.2014г. за възнаградителната лихва и 20.11.2015г. за наказателната лихва за забава. Установява се от заключението по повторната счетоводна експертиза, че непогасена към 23.11.2021г. включително и чрез принудително събиране главница е 490961, 33 евро. Възнаградиелна лихва и наказателната лихва по изпълнителния лист са погасени изцяло чрез принудително събиране, които вещото лице по основата експертиза в приложението е посочило, че било към 12.09.2016г., което обосновава извод, че към погасяването им чрез плащане лихвите не са били погасени по давност. По договорите за ипотека: Договорът за учредяване на ипотека е формален, консенсуален, изисква вписване, като така учредената ипотека създава привилегия на ипотекарния кредитор. С договора за ипотека следва да се посочи обема и обхвата на ипотечното право, като доколкото главното вземане обуславя действието на главния договор, то също следва да бъде точно определено. Това изискване се извежда от акцесорния характер на ипотечното право - от неговата зависимост от съдбата на главното вземане. Всичко отбелязано като вземане в договора за учредяване на ипотека е предмет на обезпечението. Договорните лихви също следва да се впишат в ипотечния договор без значение вида им - възнаградителни или обезщетителни, поне по определяем начин. Съдът приема за установено по делото, че на 03.09.2008г. „Д. и Б.” П.”ООД е сключило с „Б.П. Б.”АД договор за ипотека за обезпечение на задълженията си по договора за кредит от 2008г. като един от ипотекираните имоти е апартамент № 21, в сграда 1 на ул. ••••••• Д.” №1 в гр. Сандански с идентификатор 65334.300.4147.1.21. Договорът за ипотека сочи задълженията, които обезпечава - всяко вземане или част от него по договора за инвестиционен кредит № 1015/2008г., включително главница от 1050000 евро, лихва, неустойка, такса, комисионна. Договорът е сключен в изискуемата форма, съдържа задължителните реквизити на договора за кредит, страните по договора за кредит и имот, който служи за обезпечение, сочи изрично кои са страните и техните качества, размер на обезпеченото вземане, като главница е посочена конкретно, възнаградителна лихва е посочена определяемо, посочен е и срок на договора, условията за предоставянето и за връщане на кредита. За индивидуализацията на страните по договора за кредит и на вземането съдът изложи подробни мотиви по-горе и е безпредметно същите да бъдат преповтаряни. Волята на страните е ясна – обезпечението е всички задължения по договора за кредит-главница, лихви, такси, комисионни, неустойки. Клаузите на договора ясно ги определят, поради което и доводите на ищеца за липса на определеност на вземането са неоснователни. Имотът служещ за обезпечение в т. 5 от нотариалния акт е описан конкретно - УПИ ІV-2097 ведно с правото на строеж на конкретни самостоятелни обекти в сградата, която ще се построи в него по проект № 133/21.05.2008, включително апартамент № 10 на кота „+5, 60м” и „+4, 55м”, с площ от 66, 21 кв.м., състоящ се от антре, баня с тоалетна, всекидневна с кухненски бокс, две спални, два балкона, при съседи: асансьор, стълбищна клетка, от три страни двор и апартамент № 11., заедно с идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Този имот е индивидуализиран с местоположение, конфигурация и граници, кота и това е достатъчно да се отграничи от останалите самостоятелни обекти в сградата. Установява се от приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и неопровергано от останалите доказателства по делото, че този апартамент № 10 по проекта от 2008г. е идентичен с апартамент № 21 по плана от 2009г. и с имота по нотариален акт № 77/2014г. Изводите си вещото лице е обосновало с приетите по делото планове, чертежи, заповеди и разрешения за строеж, установяващи промяна в плана от 2008г. в предназначение на сградата, като вещото лице е посочило че ап. № 10 по акта от 2008г. и апартамент № 21 по акта от 2014г. съвпадат по местоположение, конфигурация, граници, площ, поради което и съдът приема, че следва да се кредитират. В случая в договора е посочено че се учредява ипотека върху право на строеж за процесния апартамент, този апартамент не се спори че е построен, както е построена и сградата, поради което и съдът приема, че с договора от 2008г. за обезпечаване на задълженията по договора за кредит от 2008г. е учредена ипотека върху процесния имот. Не се спори, че „Д. и Б.П.”ООД е бил собственик на УПИ ІV-2097, поради коетои доколкото не е установено за правото на строеж да е принадлежал на 3-то лице, то съдът приема, че дружеството го е притежавало и не е съществува пречка да се учреди ипотека върху правото на строеж за изграждане на конкретен имот която след изграждането му преминава върху изградения обект. Правото на строеж може да се ипотекира с неговото учредяване, както и по-късно, като ипотеката обхваща не само имота в състоянието, в което се намира при учредяването й, но се разпростира и върху всички последващи приращения и подобрения, предвидени в обема на застрояване на имота, особено когато това изрично е предвидено в договора за ипотека, какъвто е случая. Съдът приема за установено, че 12.08.2011г. „Д. и Б.” П.”ООД е сключило с „Б.П. Б.”АД договор за ипотека за обезпечение на задълженията си по договора за кредит от 2008г. с непогасена главница към него момент от 925938 евро ведно с измененията му включително и за новопредоставената сума от 162407 евро по анекс № 8 като един от ипотекираните имоти е апартамент № 21, в сграда 1 на ул. ••••••• Д.” №1 в гр. Сандански с идентификатор 65334.300.4147.1.21. Договорът за ипотека е сключен в изискуемата форма и съдържа задължителните реквизити, сочи изрично кои са страните и техните качества, размер на обезпеченото вземане, като главница е посочена конкретно, възнаградителна лихва е посочена определяемо, посочен е и срок на договора, условията за предоставянето и за връщане на кредита. Договорът за ипотека сочи задълженията, които обезпечава - всяко вземане или част от него по договора за инвестиционен кредит № 1015/2008г. и анекс № 8, включително главница, лихва, неустойка, такса, комисионна, като съдържа основните реквизити на договора за кредит и те съответстват на тези по договора за кредит и анекса, страните по договора за кредит и имот, който служи за обезпечение. За индивидуализацията на страните по договора за кредит и на вземането съдът изложи подробни мотиви по-горе, включително и за размер на договорна лихва от 4, 5% считано от 24.06.2011г. и е безпредметно същите да бъдат преповтаряни. Волята на страните е ясна – обезпечението е всички задължения по договора за кредит и анекса-главница която към този момент е общо 1088345 евро, лихви, такси, комисионни, неустойки, разноски. Клаузите на договора ясно ги определят, поради което и доводите на ищеца за липса на определеност на вземането са неоснователни. Посочена е възнаградителната лихва в определяем размер и това е достатъчно за да има яснота за задължението, което е бъдещо такова. Имотът служещ за обезпечение е описан конкретно - УПИ ІV-2097 ведно с изградените самостоятелни обекти в сградата, включително апартамент № 21 с идентификатор 65334.300.4147, 1.21 с площ от 66, 28 кв.м. с описан съсед на етажа и под него. Идентификаторът на имота по кадастралната карта и регистри го обозначава еднозначно, имотът е индвидуализиран с местоположение и граници отгоре и отдолу, поради което и независимо че не са посочени още две граници на етажа, съдът приема, че това е достатъчно да се отграничи от останалите самостоятелни обекти в сградата. С този договор за ипотека страните са поставили ограничение на отговорността на ипотекарния длъжник – за сумата от общо 162407 евро. Това ограничение не представлява съглашение за ипотека да обезпечава само част от определено вземане. Страните са се съгласили да се отговаря за всички задължения по договора за кредит, но за не повече от общо 162407 евро. Няма пречка да се постави граница на отговорността на ипотекарния кредитор. Не е нужно да се посочи за всяко възможно задължение по договора за кредит каква е границата на отговорността. Договорната свобода позволява постигането на съглашение за обезпечаване на всички задължения по договора за кредит, като се постави граница на сумата, до която се отговаря. Това създава достатъчна определеност за отговорността на ипотекарния длъжник, доводите че това е недобросъвестно поведение на банката са неоснователни. Релевантна е сумата до която отговаря ипотекарния длъжник, а не стойността на имота, даден за обезпечение. В случая с договора за ипотека от 2011г. ясно е посочена сумата до която отговаря ипотекарния длъжник – 162 407 евро и това съдът приема, че изпълнява изискванията на закона. Приетите по делото договори за ипотека сочат падеж на задълженията, защото сочат краен срок за връщането им, начален срок от който се дължи главницата, както и че ипотеките се сключват при условията на договора за кредит и анексите към него, / т. 7 от нотариален акт от 2008г. и раздел ІV от нотариалния акт от 2011/. Така съдът приема, че договорите за кредит, анексите към тях са неразделна част от договорите за ипотека и в договора за ипотека има уточнение както падежите на вземанията за главница, така и падежите на вземанията за възнаградителна лихва - ежемесечно, като се определя върху усвоената главница. Непосочването в договора за ипотека от 2011г., че това е втора по ред ипотека върху имота не е порок, който може да обоснове извод за недействителността на ипотеката. Следва да се посочи, че в случая нито един от договорите за ипотеки не сочи размер на възнаградителната лихва в абсолютно число. Това обаче съдът приема че не е порок, защото лихвата е посочена в определяем размер- посочен е размер, начин по който се определя и върху какви суми. Достатъчно за валидността на договорите е посочването й в определяем размер. Това е така, защото в случая главниците е уговорено да се усвояват на части при изпълнение на определени условия, като възнаградителна лихва се начислява само върху размер на усвоената главница. Предоставянето на част от главницата е условие за възникване на задължението за плащане на възнаградителна лихва. Условието за предоставянето на главницата не е настъпването на срок, а изпълнението на други условия, поради което и невъзможно е било към сключването на договорите за ипотека да се посочат конкретните размери на възнаградителните лихви. Достатъчна определеност на задължението обаче е посочено в договорите, като са посочени размер на траншове, размер на лихва и срок за плащането им – ежемесечно. Не се установява с договорите за ипотека да се постига забранен резултат и доводите на въззивника-ищец че е налице заобикаляне на закона са неоснователни. Не е установено възникнало задължение на банката да вдигне ипотеката при плащане на опредЕ. сума от продажната цена на имота и доводите на ищеца в този смисъл са неоснователни. Правилно е прието то районния съд че не е установено да е постигнато съглашение при плащане на опредЕ. цена за придобиване на процесния имот и то на продавача, а не на банката, това да доведе до погасяване на ипотеката върху този имот, съответно до задължение на банката да пристъпи към заличаването на ипотеката. Не се твърди и не се установява такова съглашение да е постигнато между страните, а и между ипотекарния кредитор и кредитополучателя. В случая обезпеченото вземане не е погасено по давност и съображения за тези изводи съдът изложи по-горе. Ипотечното право не се ползва със собствена погасителна давност, а с тази на обезпеченото вземане. Поради това предпоставките на давността се преценяват спрямо главното вземане. При така възпирето и по съображения, изложени по-горе съдът пирема, че ипотечното право не е погасено по давност. Срокът по чл. 172 от ЗЗД не е давностен срок, а срок за действието на вписването на ипотеката. В случая приетите молби за подновяване на ипотеките установяват, че същите са били подновени преди да изтече срока по чл. 172 от ЗЗД. Неоснователни са оплакванията на ищеца, че СРС не бил посочил по всеки договор за ипотека размер на вземането. В случая е посочено че отговорността на ищецът е по договора за кредит така, както е сключен и това създава достатъчна определеност на за вземането, за което са сключени договорите за ипотека, доколкото самите договори за кредит индивидуализират същите, а съглашенията по тях, са част от съглашенията по договора за ипотека, за което съдът изложи съображения по-горе. Същевременно съдът приема, че не съществува ипотечно право по нотариалния акт от 2008г. за възнаградителна лихва в размер на 0, 5% годишно и за наказцателна лихва в размер на 0, 5% годишно за периода от 03.09.2008г. до 29.05.2010г. Не съществува и ипотечно право по нотариалния акт от 2008г. и нотариалния акт от 2011г. за заплащане на възнаградителна лихва върху капитализираните с анекс № 15 и 17 възнаградителни лихви. Това е така, защото вземанията, за които са учредени ипотеките не включват тези вземания. Отговорността на ипотекарния длъжник може да се ангажира само до размера на сумите, посочени в ипотечния договор. Разпоредбата на чл. 174 от ЗЗД сочи, че ипотекарният длъжник отговаря за обезпеченото вземане, независимо от промените настъпили в него след учредяване на ипотеката. Акцесорния характер на ипотеката по отношение на това вземане налага извод, че ако след учредяването на ипотеката това вземане е намаляло, например защото е намален размер на договорна лихва или на неустойка за забава или друго, то тогава кредиторът по публичната продан ще може да получи само сума, равна на намаления размер на вземането. Тогава сме пред хипотезата на чл. 174, ал.1 от ЗЗД и ипотеката. Същата хипотеза ще е приложима и при промяна на срок на договора, целта на финансирането. Ако обаче след учредяване на ипотеката размер на вземането е увеличен – чрез увеличаване на възнаградителна лихва или чрез капитализиране на лихви или по друг начин, то тогава ипотекарният длъжник ще отговаря само за размера, посочен в договора за ипотека. Договорът за кредит може да бъде променян, но промените в кредитното правоотношение след вписването на ипотеката, които водят до увеличаване на размера на задълженията, не могат да ангажират отговорността на ипотекарния длъжник. Аргумент в тази насока е изричната разпоредба на чл. 170 и чл. 167, ал. 2 от ЗЗД, поставящи ограничение на отговорността на ипотекарния длъжник до размера на вписаната в договора за ипотека сума, за която отговаря. В случая с договора за ипотека от 2008г. е посочено договорна лихва в размер на БЛЛП увеличен с надбавка от 4%. Толкова е било посочено и в договора за кредит при сключването му, както и наказателна лихва в размер на възнаградителната лихва, увеличена с 10%. С анекс № 1 /10.10.2008г. обаче надбавката по договорната лихва е опредЕ. на 4, 5%, и тази норма е действала до 29.05.2010г. – с анекс № 4/30.05.2010г. надбавката е опредЕ. на 4%. При така възприето и по съображения изложени по-горе съдът приема, че за периода от 03.09.2008г. до 29.05.2010г. не съществува ипотечно право за обезпечаване на вземания за възнаградителна лихва от 0, 5% годишно и за неустойка за забава в размер от 0, 5% годишно. С анекс № 15 и анекс № 17 са капитализирни възнаградителни лихви, като са включени в размер на редовна главница. Това утежняване на положението на длъжника съдът прие, че не е новация. По съображения изложени по - горе съдът приема, че отговорността на ответника и по двете ипотеки не може да се ангажира за заплащане на възнаградителна лихва върху капитализираните с анексите 15, 17 лихви. В случая с анекс № 15/11.06.2013г. е капитализирана лихва от 50191, 28 евро, с анекс № 17 /13.01.2014г. е капитализирана лихва от общо 55 577, 18 евро и за заплащане на възнаградителна лихва върху тези суми отговорността на ищеца като ипотекарен длъжник не може да се ангажира. За заплащането на самите суми от 50 191, 28 евро и 55 577, 18 евро ищецът отговаря с имота си, защото те са част от сумата, за която е учредена ипотеката – възнаградителни лихви по договора за кредит. Единствената последица от капитализирането на тези лихви към главницата в сравнение с положението преди капитализирането, е начисляването на възнаградителни лихви върху тях след капитализирането им и само за тази разлика има увеличение на задължението, за което отговорността на ищеца не може да се ангажира. С оглед гореизложеното съдът приема, че исковете са основателни в частта, заплащане на възнаградителна лихва от 0, 5% годишно и за неустойка за забава в размер от 0, 5% годишно периода от 03.09.2008г. до 29.05.2010г.; заплащане на възнаградителна лихва върху капитализираната с анекс № 15/11.06.2013г. сума от 55577, 18 евро; за заплащане на възнаградителна лихва върху капитализираната с анекс № 17/13.01.2014г. сума от 55 577, 18 евро. В останалата част исковете са неоснователни. Решението на СРС за правна яснота и сигурност следва да се отмени изцяло, но при определяне на индекса за резултата от инстанционния контрол, както и при определяне на отговорността на страните за разноски по делото, съдът ще съобрази причините, поради които се е наложило изцяло да се отмени – не неправилност на цялото решение, а неправилност само на част от същото. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на страните следва да се постави отговорността за разноските съобразно уважената част от исковете. Този размер съдът определи при съобразяване на вземанията по договорите за ипотека и на сумите, за които съдът прие че не съществува ипотечно право, като уважената част от исковете е 2, 65%. Така решението на СРС в частта, с която в тежест на ответника по исковете е поставена отговорност за разноски от 1799, 30лв. следва да се отмени, защото за производство пред СРС на ищеца се следват разноски от 100, 70лв. Доколкото съдът по съображения изложени по-горе прие, че цялото решение на СРС следва да се отмени, то на ищеца ще следва да се присъди сумата от 100, 70лв. за производство пред СРС. За производство пред СРС на ответника по исковете се следват разноски в размер на още 874, 42лв., отделно и посочената от СРС сума в размер на 923, 36лв. За производство пред СГС на ищеца се следват разноски за държавна такса в размер на 3, 24лв. Други разноски не е претендирал и такива не му се следват. За производство пред СГС на ответника по исковете се следват разноски за държавна такса от 1190, 8лв., разноски за възнаграждение за вещо лице от 389, 40лв. и разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 1476, 53лв. възражението за прекомерност на последното е неоснователно. Делото се отличава с висока сложност, при съобразяване на броя на исковете и цената им съдът приема, че претендираното възнаграждение, върху което е начислен и допълнително ДДС не е прекомерно. Така мотивиран, Софийският градски съд