Решение № 6113 от 8.10.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4374/2022 г.

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59, ал.1 от ЗЗД и с насрещен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Ищецът - Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез пълномощник – Областния управител на Област София – поддържа твърдение, че е собственик на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 78, с местонахождение в гр. София, в жилищен комплекс „Красно село“,ул. „••••••••“, ••••••••, със застроена площ от 88.43 кв.метра, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи на апартамента: стълбище, ул. „••••••••“, апартамент № 77 - Т.Х.М. и М.Т.Д., двор, заедно с избено помещение № 6, при съседи: коридор, мазе № 5 - Т.М. и М.Д., мазе № 7 на държавен апартамент № 79, заедно с 5.121% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Имотът имал актуална индивидуализация и посредством кадастрален идентификатор 68134.1005.185.5.78. по кадастралната карта и кадастралните регистри, които са одобрени със Заповед № РД-18- 108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК. Ищецът твърди, че установява формално качеството си на собственик на имота, посредством Акт за частна държавна собственост /АДС/ № 207613/16.09.2010г. издаден на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС, чл. 5, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, във връзка с чл.103 и чл. 104 от ППЗДС. Преди издаването на този акт, същият имот бил актуван с Акт за държавна собственост № 10189/25.04.1996 г. на район „Триадица“, съставен на основание чл. 5 от ЗВСНВОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. във връзка със Заповед № РД 43- 41/08.02.1995г. на Кмета на Столична община. Със Заповед № А-0-08-2811 от 31.10.1980г. издадена на основание Заповед № А-0-07- 655 от 08.04.1980г. на КК на СНС и чл. 100, ал. 1 от ЗТСУ – процесният имот е бил отреден като обезщетение на С.С. С. като собственик за отчуждаване на имот пл. № 62 от кв. 95 в местността „Красно село - Плавателен канал“ - III част. След отчуждаването и на основание посочената заповед е съставен Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия ЗТСУ № 150, том II, нот.д. № 350 от 1986г. на 1-ви нотариус при Софийски районен съд. След фактическото изграждане на бл. •••••••• било установено, че строителството на сградата не е засегнало отчужденият имот, поради което собствениците на имота са подали изрично писмено заявление за възстановяване на собствеността, както и декларации, с които изрично са изразили съгласие да възстановят полученото от тях обезщетение. В тази връзка е изготвено становище и в резултат на извършената проверка било е установено, че в действителност са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването, защото мероприятието, за което е отчужден имота е б и л о реализирано, без да бъде засегнат отчуждения имот, който все още съществува в реални граници (сградата фактически не е съборена), а е одържавена част от отчуждения имот (за което е издаден Акт за държавна собственост № 7413). Въз основа на направените констатации б и л о направено предложение за възстановяване собствеността върху имота, при изпълнение от страна на собствениците на разпоредбите на чл. 5 от ЗВСВОНИ. Въз основа на посочените документи, била издадена Заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД-43-41/08.02.1995г. на Кмета на Столична община, с която било отменено отчуждаването – именно по инициатива и въз основа изричното искане на отчуждените собственици. В същата заповед е било изрично посочено, че се възстановява собствеността върху 1/2 идеална част от дворното място, цялото от 410 кв.м., както и върху лицевата част от двуетажна жилищна сграда-близнак, като по силата на чл. 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, отстъпените в обезщетение жилища: а именно АПАРТАМЕНТ № •••••••• на ул. „••••••••“ и АПАРТАМЕНТ № •••••••• на ул. „••••••••“ (процесния имот) отново преминават в режим на частна държавна собственост. На основание споменатата вече Заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД-43-41/08.02.1995г. на Кмета на Столична община, както и на основание чл. 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ бил съставен Акт за държавна собственост № 10189/25.04.1996г. В исковата молба са релевирани твърдения, че без да съобразят с правните последици на отмяната на отчуждаването, което било направено именно по тяхно искане – бившите собственици на имота С.С. С. и Т. И.а С.а се разпоредили в полза на сина си С. С. С. със собствеността на процесния имот, която по същество вече не им принадлежала след отмяната на отчуждаването. Разпорежидетлана сделка била обективирана в Нотариален акт № 21, том LIV, дело 10488/1997 г. на нотариус В.Г.. Според твърденията на ищеца, споменатата разпоредителна сделка нямала транслативен ефект и не била противопоставима на Държавата, доколкото в момента на изповядване на нотариалната сделка – този имот вече не принадлежал на прехвърлителите, а бил собственост на Държавата. Самата сделка не могла да легитимира правоприемника – ответник в настоящия процес С. С. С. с правото на собственост върху процесния недвижим имот, понеже не предизвикала промяна в собствеността върху този имот - никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. При това, без да притежава собствеността, ответникът С. С. успял да сключи Договор за учредяване на ипотека върху процесния имот с третото неучастващо по делото лице „Уникредит Булбанк“ АД, а сделката била обективирана в Нотариален акт № 117, том II, peг. № 13659, дело 271/2008 г. на нотариус М.Ш.. В Областната администрация на област София било постъпило писмо от Началника на 04 РУ-СДВР, в чието съдържание били обективирани резултатите от извършена проверка, при която с Констативен протокол от 26.10.2009г. било установено, че макар да е държавна собственост, актуван надлежно с АДС № 07613/16.09.2010г. и вписан в актовите книги, процесния апартамент 78 бил обитаван без правно основание от заварените в него при проверката лица - С. С. и неназовани членовете на неговото семейство. Доколкото ищецът твърди, че ответника ползвал имота без наличие на правно основание и спестявайки разходи е предизвикал необосновано имуществено разместване между неговия патримониум и този на Държавата. Доколкото се бил обогатил неоснователно, със сумата от 60 000 лева, представляваща общата стойност на пазарния наем за този имот в периода от 20.04.2017г. до датата на завеждане на исковата молба - 20.04.2022г., поради което ответникът дължал обезщетение. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника С. С. С., че Държавата е собственик на процесния недвижим имот с кадастрален идентификатор 68134.1005.185.5.78. по кадастралната карта и кадастралните регистри, които са одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и да бъде осъден ответникът да предаде на Държавата владението върху имота. При това, ищецът претендира за осъждане на ответника да заплати на Държавата сумата от 60 000 лева, с равностойност от 30 677, 51 евро, представляваща обезщетение поради неоснователното лишаване от възможността на Държавата, в качеството й на собственик, да ползва собствения си недвижим имот и/ или да реализира граждански плодове от него, за периода от 20.04.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба - 20.04.2022г., както и да заплати законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. С оглед очаквания изход от делото - ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски. Ответникът С. С. С. оспорва предявения иск като недопустим, а при условията на евентуалност - като неоснователен. Поддържа тезата за липса на надлежна активна материална и процесуална легитимация на ищеца, доколкото според чл. 31, ал. 2 ГПК по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, Държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. По същество, ако съдът приеме извод за допустимост на предявените искове, ответникът оспорва основателността на предявените срещу него претенции на Държавата, макар да заявява изрично, че не оспорва следните фактически твърдения на ищеца: Ответникът заявява изрично, че не оспорва твърдението, че със Заповед № А-0-08- 281 1/31.10.1980г. на основание на Заповед № А-0-07-б55/08.04.1980г. на ИК на СНС - процесният имот бил отреден като обезщетение на С. С., в качеството му на собственик на отчужден имот. Не спори, че е съставен служебно Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ № 150/31.01.1986 г., том II, нот. дело № 350/1986г. Ответникът заявява изрично, че не оспорва и твърденията на ищеца за факта, че отчужденият имот не бил засегнат от мероприятието, за реализирането на което е бил отчужден, а също не оспорва и твърденията за наличието на основание за отмяна на отчуждаването по чл. 41, ал. 1 ЗВСНОИ. Ответникът заявява изрично, че не оспорва твърденията на ищеца, че са били подадени заявления от бившите собственици на отчуждения имот - за отмяна на отчуждаването и за възстановяване на имота на неговите предишни собственици. Ответникът не оспорва и твърденията на ищеца, че е издадена Заповед № РД-43- 41/08.02.1995г. на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването на отнетия през 1980 г. имот, но се оспорва съдържанието на заповедта, в частта относно ставането на отстъпените в обезщетение жилища в държавна собственост. Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че за процесния имот е издаден АДС № 10189/25.04.1996 г. на район Триадица, нито оспорва твърдението, че че на 09.05.1997г. С. и Т. С.и са се разпоредили със собствеността върху имота именно в негова полза. Ответникът не оспорва и твърденията на ищеца, че през 2009 г. е била извършена проверка на процесния имот, но се сочи, че в случай, че констатациите в Констативен протокол от 26.10.2009 г., досежно обстоятелството, че в имота живее С. С., който допускал и членовете на неговото семейство. На тезата, че именно той упражнява фактическа власт върху имота, ответника С. основава процесуалната си теза за възникване на оригинерно основание за придобИ.е на собствеността, след отмяната на отчуждаването. Ответникът не оспорва твърдението, че процесния имот не е бил отписан от актовите книги за държавна собственост, но при това поддържа твърдение, че е е налице основание за отписване, тъй като било налице изгубването на собствеността поради изтекла придобивна давност в полза на ответника на основание добросъвестно владение, осъществявано както от самия ответник, така и от неговите праводатели за което прави изрично възражение в отговора. Ответникът дефинира оспорването на иска по същество с тезата за последиците на новонастъпили след отмяна на отчуждаването юридически факти, по силата на които собствеността върху процесния имот не се била върнала в патримониума на Държавата, а била преминала върху Столична община, а поради осъществяваното непрекъснато, необезпокоявано и явно владение на имота от страна на ответника и неговите праводатели – правото на собственост възникнало в неговия патримониум на оригинерно основание. Именно този факт лишавал ищеца - Държавата от активна материална легитимация за завеждане на настоящия иск, поради което искът бил дефинитивно неоснователен. В този контекст ответникът оспорва твърдението, че Държавата е собственик на процесния недвижим имот, описан в исковата молба, както оспорва и доказателствената сила на представените като доказателства от ищеца актове за държавна собственост (АДС или АЧДС), на които последния основава правата си върху процесния имот. Според становището на ответника, ако бъдат приети твърденията на ищеца, основаващи се на чл. 5, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, правото на собственост би следвало да е преминало от Държавата към Столична община. В тази връзка се навеждат доводи, че ищецът е престанал да бъде собственик на две основания - преди всичко собствеността върху процесния имот била преминала ех lege към Столична община на основание § 42 и § 45 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, като на основание чл. 5, ал. 3 ЗВСНОИ - придобИ.ето на владението от страна на Столичната община било осъществено чрез tг.aditio bг.evi manu, поради това, че още от 1992 г. всички върнати от реституирани собственици жилищни имоти, които им са били дадени в обезщетение, са били вече предоставени от държавата на общините за настаняване на три групи физически лица, посочени тази разпоредба. При условията на евентуалност – ответникът поддържа тезата, че Столична община е станала собственик по силата на изменената с § 1, т. 1, б. а) от ЗИД, ЗОС, обн. ДВ, бр. 96/05.11.1999г. точка 4 на чл.2, ал.1 от ЗОС, доколкото тази разпоредба съдържа в себе си изрично придадено действие и спрямо парцелите и имотите, придобити чрез отчуждителни производства до 1 юни 1996 г., предназначени за жилищно строителство на общините. При условията на евентуалност ответникът поддържа тезата, че Столична община е станала собственик на някое от посочените в отговора нормативни основания в редакциите, които са действали към момента на отмяната на отчуждаването на имота, но в последствие била изгубила правото си на собственост, поради правните последици на изтекла в полза на ответника придобивна давност. Тези последици б и л и настъпили в резултат от осъществяваното необезпокоявано, непрекъснато и явно давностно владение, което било упражнявано върху имота първо от праводателите на ответника - С. и Т. С.и, в периода от 01.06.1996 г. (влизането в сила на ЗДС) до 09.05.1997г. (продажбата на имота на ответника) и упражнявано в периода от 09.05.1997 до 31.05.2001г. включително лично от ответника добросъвестно давностно владение. При изложените фактически твърдения и оспорвания, ответникът заявява възникнало в негова полза право на собственост чрез недобросъвестно владение, което включва периода, в който е осъществявано от праводателите му, а при условията на евентуалност - ответникът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, при наличиено на лично негово добросъвество владение, което било упражнявано в периода от 09.05.1997 до 08.05.2002г. включително. Ответникът оспорва основателността и на предявения срещу него втори обективно съедиден с първия иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, мотивиран от тезата за недопустимостта или неоснователността на обуславящия спорвото правоотношение ревандикационен иск. По същество, ответникът оспорва твърденията на ищеца, че последният е собственик на имота и твърденията, че през визирания в исковата молба период (20.04.2017- 20.04.2022г.), ответникът бил ползвал процесния имот, без правно основание и поради това се бил обогатил за сметка на ищеца. Ответникът оспорва и размера на претенцията за изплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, мотивирайки тезата си за по- ниски стойности на пазарния наем за имота, по време на очертания исков период. По изложените съображения, ответникът моли за отхвърляне на всички предявени срещу него искове и претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски. С отговора на исковата молба, ответникът поддържа тезата, че има правен интерес да предяви срещу ищеца по първоначалния иск - насрещен положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване правото на собственост върху процесния недвижим имот. При изложените в отговора на исковата молба фактически твърдения, ответникът поддържа тезата, че лично е придобил право на собственост върху имота на оригинерно правно основание, чрез осъществяването на недобросъвестно владение на имота, което включва периода, в който е осъществявано от праводателите му - С. и Т. С.и, в периода от 01.06.1996г. (влизането в сила на ЗДС) до 09.05.1997г. (продажбата на имота на ответника) и упражнявано в периода от 09.05.1997 до 31.05.2001г., а при условията на евентуалност - поради изтекла в негова полза придобивна давност, чрез осъществяването на лично негово добросъвестно владение, което било упражнявано в периода от 09.05.1997 до 08.05.2002г. включително. Правният си интерес от предявяването на насрещен иск с такъв предмет, ответникът мотивира с твърдението, че дори при отхвърляне на предявения срещу него ревандикационен иск, съдът няма да се произнесе с диспозитив, противопоставим на ищеца, че ответникът е собственик на имота, която на свой ред налага отписване от актовите книги на издадените за спорния имот актове за държавна собственост. При изложените фактически твърдения и оспорвайки основателността на първоначалните искове, първоначалния ответник С. С. С. предявява срещу първоначалния ищец Държавата, представлявана от Областния управител на Област – София НАСРЕЩЕН положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Държавата, че ответникът С. С. С. е собственик на процесния недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ № 78, с местонахождение в гр. София, в жилищен комплекс „Красно село“, на ул. „••••••••“, в ••••••••, със застроена площ от 88.43 кв.метра, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи на апартамента: стълбище, ул. „••••••••“, ап. 77 и двор. ведно с избено помещение № 6 при съседи: коридор, мазе 5, мазе 7, заедно с 5,121% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, а съгласно кадастрална схема № 15- 566257/26.05.2022г., издадена от СГКК-София, представляващ самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор № 68134.1005185.5.78, представляващ апартамент № 78 със застроена площ 88,43 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, прилежащо избено помещение № 6 с площ 3,6 кв.м. и заедно с 5,121% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с местонахождение в обл. София-град, община Столична, гр. София, район Триадица, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „••••••••“, бл. ••••••••, при граници на самостоятелния обект в сграда с идентификатор 68134.1005185.5: на същия етаж - 68134.1005185.5.77, под обекта - 68134.1005185.5.75, над обекта - 68134.1005185.5.81, граници на избеното помещение: коридор, избено помещение 5, избено помещение. В заявеното пред съда писмено становище, по повод предявения срещу нея насрещен установителен иск за собственост, качеството на ответник по този насрещен иск - Държавата отрича заявените от С. С. С. права върху процесния имот. Оспорва тезата, че имотът би могъл да премине в патримониума на Столична община. Оспорва твърдението на С. С. С., че владеел имота и е придобил собствеността върху него по силата на давностно владение, като посочва наличието на нормативно установена забрана / т.нар. мораториум/ върху използването на този придобивен способ по отношение на държавни имоти през поголямата част от периода, в който се твърди имотът да е бил владян от С. или неговите праводатели. Моли за отхвърляне на насрещния иск и претендира за осъждане на ищеца да му заплати направените съдебни разноски. Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Въз основа на приетите като писмени доказателства документи, както следва: Акт за частна държавна собственост № 07613/16.09.2010г. ; г Акт за държавна собственост № 10189/25.04.1996г. на район „Триадица“; Заповед № А-0-08-2811/31.10.1980г.; Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 150, том II, нот.д. № 350 от 1986г. на първи нотариус при Софийски районен съд; Нотариален акт № 117, том втори, peг. № 13659, нотариално дело № 271/2008г. на нотариус М.Ш., Становище с предложение за възстановяване на собствеността (стр. 15-16 от делото); Заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД-43-41/08.02.1995г. на кмета на Столична община; Нотариален акт № 21, том LIV, дело 10488/1997Г. на нотариус В.Г.; Констативен протокол от 26.10.2009Г.; Декларация на С.С. С. (стр. 19 от делото); както и поради съвпадащото становище на страните, които изрично заявяват, че не спорят върху споменатите фактически твърдения на ищеца, съдът приема за установено, че предмет на спора, относно ревандикационния иск на ищеца и насрещния положителен установителен иск на ответника е съществуващ недвижим имот, който следва да се идентифицира с кадастрален идентификатор 68134.1005.185.5.78. по кадастралната карта и кадастралните регистри, които са одобрени със Заповед № РД-18- 108/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК и представлява АПАРТАМЕНТ № 78, от ••••••••, в жилищната сграда с местонахождение в гр. София, на ул.„••••••••“, със застроена площ на апартамента от 88.43 кв.метра, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи на апартамента: стълбище, ул. „••••••••“, апартамент № 77 - Т.Х.М. и М.Т.Д., двор, заедно с избено помещение № 6, при съседи: коридор, мазе № 5 - Т.М. и М.Д., мазе № 7 на държавен апартамент № 79, заедно с 5.121% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. За процесния имот е издаден Акт за частна държавна собственост /АДчС/ № 207613/16.09.2010г. н а основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС, чл. 5, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, във връзка с чл.103 и чл. 104 от ППЗДС, а същия имот преди това е бил актуван с Акт за държавна собственост № 10189/25.04.1996 г. на район „Триадица“, съставен на основание чл. 5 от ЗВСНВОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. във връзка със Заповед № РД 43- 41/08.02.1995г. на Кмета на Столична община. Със Заповед № А-0-08-2811 от 31.10.1980г. издадена на основание Заповед № А-0-07- 655 от 08.04.1980г. на КК на СНС и чл. 100, ал. 1 от ЗТСУ – процесният имот е бил отреден като обезщетение на С.С. С. като собственик за отчуждаване на имот пл. № 62 от кв. 95 в местността „Красно село - Плавателен канал“ - III част. След отчуждаването и на основание посочената заповед е съставен Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия ЗТСУ № 150, том II, нот.д. № 350 от 1986г. на 1-ви нотариус при Софийски районен съд. След фактическото изграждане на бл. •••••••• било установено, че строителството на сградата не е засегнало отчужденият имот, поради което собствениците на имота подали изрично писмено заявление за възстановяване на собствеността, както и декларации, с които изрично са изразили съгласие да възстановят полученото от тях обезщетение. В резултат извършената фактическа проверка било установено, че в действителност са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването, защото мероприятието, за което е отчужден имота е било реализирано, без да бъде засегнат отчуждения имот, който все още съществува в реални граници (сградата фактически не е съборена), а е одържавена част от отчуждения имот (за което е издаден Акт за държавна собственост № 7413). Въз основа на направените констатации било направено предложение за възстановяване собствеността върху имота, при изпълнение от страна на собствениците на разпоредбите на чл. 5 от ЗВСВОНИ. Със Заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД-43-41/08.02.1995г. на Кмета на Столична община е постановено, въз основа изричното искане на отчуждените собственици - отмяна на отчуждаването и се възстановява собствеността върху 1/2 идеална част от дворното място, цялото от 410 кв.м., както и върху лицевата част от двуетажна жилищна сграда-близнак, като по силата на чл. 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, отстъпените в обезщетение жилища: а именно АПАРТАМЕНТ № •••••••• на ул. „••••••••“ и АПАРТАМЕНТ № •••••••• на ул. „••••••••“ (процесния имот) отново преминават в режим на частна държавна собственост. На основание споменатата вече Заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД-43-41/08.02.1995г. на Кмета на Столична община, както и на основание чл. 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ бил съставен Акт за държавна собственост № 10189/25.04.1996г. за процесния недвижим имот. След постановяване на споменатата Заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД-43-41/08.02.1995г. на Кмета на Столична община собствениците на имота - С.С. С. и Т. И.а С.а се разпоредили в полза на сина си С. С. С. със собствеността на процесния имот, а сделката е обективирана в съдържанието на Нотариален акт № 21, том LIV, дело 10488/1997 г. на нотариус В.Г.. С. С. сключил с третото неучастващо по делото лице „Уникредит Булбанк“ АД последващ Договор за учредяване на ипотека върху процесния имот, а сделката била обективирана в Нотариален акт № 117, том II, peг. № 13659, дело 271/2008 г. на нотариус М.Ш.. Приетият като доказателство Акт за частна държавна собственост № 11514/16.06.2022г. установява, че е съставен за процесния недвижим имот на основание чл. 68, ал.1 и чл. 71, ал.1 от ЗДС вр. с чл. 103, ал.1 и чл.104, ал.1, т.9 от ППЗДС. Като доказателства по делото са приети представените от името на първоначалния ответник Заповед № РД-57-81 1/05.08.1996г. на Кмета на Столична община; Заповед РД-09-2- 200/06.08.1996г. и Заповед РД-09-2-220/20.08.1996г. на Кмета на Столична община, район Триадица; Обезпечителна заповед, издадена по АХД № 1217/1996г.; Приемно-предавателен протокол от 23.08.1996г.; Удостоверение с peг. индекс ДИ-94-00/1134/92 от 17.09.1996г., издадено от Кмета на Столична община, район Триадица; Акт за частна общинска собственост No 10233/28.01.1997г., установяващи данни за отразяване собствеността на процесния недвижим имот. В дадените пред съда показания, свидетелката М.Т. П. заявява, че познава С. С. приблизително от 20 години, тъй като живеела в съседен апартамент на бл. •••••••• на ул. „••••••••“. Според свидетелката, С. бил регистриран в домовата книга на 09.05.1997г. Свидетелката си спомня, че С. С. живял в апартамента заедно с родителите си Дора и С. приблизително 15 години, а в момента в апартамента живеел братът на С. С.. В дадените пред съда показания, свидетелят И. Л.Г. заявява, че познава С. С., както и родителите му С. и Т.. Свидетелат си спомня, че до 2000 година, С. живеел в процесния апартамент с родителите си, а след това те му преотстъпили апартамента. Свидетелят заявява, че рядко вижда С. и брат му И., който понастоящем живеел в жилището. Свидетелят заявява, че преди време е живял в къщата, намираща се на улица „••••••••“, която била отчуждена. Свидетелят знаел, че отчуждаването е било отменено и също, че по тази причина получените в обезщетение апартаменти трябва да бъдат „върнати“. На собствениците на отчуждената сграда били дадени общо чети апартамента, но свидетелят знаел, че бащата на С. С., както и сестрата на свидетеля не върнали получените апартаменти. В дадените пред съда показания, свидетелката С.Д.Т. заявява, че идентифицира процесния недвижим имот и знае, че в него в момента живеят К. и И., а последният бил брат на С. С.. К. и И. живеели в апартамента от момента, в който се оженили тоест приблизително от десет години. Преди това в същия апартамент живеели само С. и брат му И..В апартамента от самото начало живеел С. със семейството си, а братът на С.- Л., който също бил обезщетен заради отчуждаването притежавал друг апартамент в същия вход. Заключението на изслушаната комплексна съдебно- техническа и съдебно- оценителна експертиза, което е изготвено от вещо лице инж. В. Я. и прието без изрично оспорване от страните, мотивира следните изводи относно подлежащите на доказване правнозначими факти: Средната стойност на наемната пазарна цена на процесния недвижим имот през периода, за който се отнася претенцията за изплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване възлиза на 4, 14 евро/ кв.м., а средната пазарна цена на наема за целия апартамент възлиза на 646, 19 евро за месечен период. Средната пазарна цена на наема за срок от 60 месеца възлиза на 38 770 евро. При излушване на експертното заключение, вещото лице уточнява, че за целите на анализа е използвало само цени от текущи оферти, а не данни от вече реализирани в минал период наеми. Основният план за района в който се намира процесния апартамент е отреден за „обществено и жилищно строителство“. Към датата на одобряване на плана ппрез 1978г., вече са били построени четири 7/8 етажни блока и не е бил построен само бл. •••••••• в който е разположен процесния апартамент. Според становището на вещото лице, предназначението на плана за „обществено и жилищно строителство“ е било окончателно реализирано към 08.11.1999г. Представените като доказателства преписи от документи - Докладна записка, Структура на ГДИС, Обяснителна записка и препис- извлечение от електронна справка (стр. 351-358 от делото) не са годни да установят подлежащите на доказване правнозначими факти по делото, поради което съдът не намира основание да обсъжда тяхното съдържание. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявените искове са ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ, тъй като са инициирани от правни субекти с установен правен интерес и с тях е сезиран родово и местно компетентен съдебен орган - като се отчита местонахождението на недвижимия имот и цената на предявените искове. Първоначалните искове на Държавата срещу ответника С. С. са насочени към ревандикация на обособен обект на право на собственост и към обезщетяване на ищеца за необоснованото имуществено разместване, произтичащо от твърдението, че имотът се ползва от ответника без правно основание. от тях следва да бъде доказано правото на собственост и упражняването на фактическа власт върху имота. Насрещният установителен иск за собственост също следва да се приеме за процесуално допустим, като се отчита факта, че е предявен от ответника по първоначалния иск, а заявеният от ищеца (първоначален ответник) правен интерес от предявяване на иска произтича от намерението му не само да се брани от първоначалния ревандикационен иск, домогвайки се да отрече твърдението на първоначалния ищец за наличието на право на собственост на Държавата върху спорния недвижим имот, но при това - да установи в свой интерес и в отношенията между страните, че именно той самият е придобил собствеността върху спорния имот - на самостоятелно различно правно основание, чрез предвиден в Закона за собствеността легитимен оригинерен способ на придобИ.е на това право. При това, съдът намира за неоснователни релевираните от първоначалния ответник доводи за ненадлежно процесуално представителство на ищеца Държавата като субект и страна в настоящия процес, тъй като надлежната процесуална легитимация както и представителната власт за Държавата бяха надлежно установени. Разглеждайки въпроса за ОСНОВАТЕЛНОСТТА на исковете, с които е сезиран, съдът възприе следните съображения: По претенциите на страните относно правото на собственост върху процесния недвижим имот; Понеже предявения иск е ревандикационен и се основава на правото на собственика, да търси защита и съдействие срещу всяко лице, което владее процесния имот без основание, то главните, подлежащи на установяване факти са два и са свързани от една страна с материалната легитимация на собственика на имота, за да може този собственик да бъде несъмнено идентифициран, а от друга страна - с упражняването на фактическа власт /владение/ върху същия този имот, от страна на ответника, отчитано към момента на приключване на съдебното дирене. Насрещният установителен иск за собственост също се основава на твърдението за притежание на правото на собственост върху процесния имот на ответника по първоначалния иск. Заявеното от ищеца по този насрещен иск правно основание, от което произтича правото на собственост обаче се различава съществено от заявеното право по първоначалния иск и доколкото правото на собственост е сред абсолютните субективни права – при разрешаване на спора единият от исковете във всеки случай ще трябва да бъде отхнвърлен, ако бъде уважен другият иск. Първият от правнозначимите и подлежащи на доказване юридически факти, относно правото на собственост върху процесния недвижим имот, налага прецизен анализ, понеже всяка от страните в спора поддържа тезата, че именно тя е легитимираният собственик на имота, отричайки същевременно правата на съответната насрещна страна. Ето защо, решаването на повдигнатия спор ще бъде предпоставено от конкуренцията между правните основания, на които всяка една от страните в процеса основава правото си на собственост. Ищецът установява формално качеството си на собственик на имота, посредством Акт за частна държавна собственост /АДС/ № 207613/16.09.2010г. издаден на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС, чл. 5, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, във връзка с чл.103 и чл. 104 от ППЗДС, както и на издадения преди това Акт за държавна собственост № 10189/25.04.1996 г. на район „Триадица“, съставен на основание чл. 5 от ЗВСНВОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. във връзка със Заповед № РД 43- 41/08.02.1995г. на Кмета на Столична община. Вторият от споменатите актове е съставен на основание чл. 71, ал. 1 от ЗДС, съгласно който при влизане в сила на кадастрална карта за имотите, които са в режим на държавна собственост, се съставят нови актове за държавна собственост (АДС), в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за държавна собственост и данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистьр. С такъв последващ АДС не се отменя предходният акт за държавна собственост, а с а м о се извършва „преактуване“ на имота, което е необходимо с оглед посочване на данните от кадастъра. Ответникът по първоначалния иск не успя да докаже собствено правно основание за осъществяваното владение върху процесния недвижим имот, доколкото не представи достатъчно убедителни доказателства срещу последиците на реализираната процедура за отмяна на отчуждаването. Посредством представените в хода на съдебното дирене писмени доказателства, първоначалният ответник С. С. не успя да отрече надлежната материална легитимация на ищеца - Държавата, в качеството й на собственик на процесния недвижим имот. Страните не спорят, че е била издадена Заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД-43-41/08.02.1995г. на Кмета на Столична община, нито се отричат нейните правни последици - отмяна на отчуждаването, реализирано именно по инициатива и въз основа изричното искане на отчуждените собственици. В същата заповед е било изрично посочено, че се възстановява собствеността върху 1/2 идеална част от дворното място, цялото от 410 кв.м., както и върху лицевата част от двуетажна жилищна сградаблизнак, като по силата на чл. 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, отстъпените в обезщетение жилища: а именно АПАРТАМЕНТ № •••••••• на ул. „••••••••“ и АПАРТАМЕНТ № •••••••• на ул. „••••••••“ (процесния имот) отново преминават в режим на частна държавна собственост. На основание споменатата вече Заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД-43-41/08.02.1995г. на Кмета на Столична община, както и на основание чл. 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ бил съставен Акт за държавна собственост № 10189/25.04.1996г. Столична община не притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот, а при това не би могла да се позове на основание някоя от разпоредбите на ЗМСМА, защото при влизане в сила на този закон на 17.09.1991 г. апартаментът не е бил в патримониума на Държавата и именно поради това- не е преминал по разпореждане на нормата на § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА в имуществената сфера на Столична община. Имотът е реституиран на ищеца- Държавата с влизане в сила на заповедта, издадена на основание чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. също не предвижда прехвърляне на собственост, а предоставяне на ползването на имота. Хипотетично, третото неучастващо по делото лице Столична община не би могло да придобие собствеността върху процесния имот и на основание § 1 от ЗИД на Закон за общинската собственост, доколкото имотът в нито един момент не е бил предаван за стопанисване и управление на Столична община. За да настъпи правния ефект на твърдяното от първоначалния ответник „traditio brevi manu”, без съмнение е необходимо Столична община да е установила държане върху имота. Данни за такова държане не бяха установени в хода на съдебното дирене. Процесният недвижим имот не попада и в рамките на някоя от хипотезите по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от зос, на § 10 от ПЗР на ЗОС или на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Със ЗИДЗОС обн. ДВ, бр. 96 от 1999 г. е изменена редакцията на т. 6 на чл. 2, ал. 1 от същия нормативен акт в смисъла, че са общинска собственост и жилищата, ателиетата и гаражите, стопанисвани и управлявани от общините до 01.06.1996 г., но е предвидено изрично изключение относно жилищата, ателиетата и гаражите от Държавния жилищен фонд. Процесният имот не е стопанисван и управляван от Столична община, а е част именно от Държавния ведомствен жилищен фонд - този извод се налага от разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 2 от ППЗДС от 1996г. (отм. ДВ. бр.78 от 26 септември 2006 г.). Ищецът по насрещния иск С. С. С. релевира твърдение, че сам придобил собствеността върху процесния имот, в резултат от правните последици на института на придобивната давност. Придобивната давност е средство за придобИ.е на правото на собственост след изтичане на нормативно установен период от време и при определени допълнителни условия. В контекста на изложеното, за да бъде призната претенцията за основателна, във всички случаи следва да бъде установено, че спорния недвижим имот е бил годен обект на придобивна давност, т. е., че за периода, за който се твърди, че е бил подведен трайно под фактическа власт, същият не е бил държавна, кооперативна или общинска собственост. Това несъмнено включва в себе си и установяване на режима на собствеността върху конкретния обект, а в конкретния случай ищецът не оспорва факта, че към датата, за която се твърди да е започнало упражняването на фактическа власт върху имота - последният е бил държавна собственост (а не е придобит впоследствие ех lege от Столична община). Като такъв процесният имот не е годен обект на придобивната давност. Още в първата редакция на Закона за собствеността (обн. в ДВ., бр. 92 от 16.11.1951 г.) в чл. 86 е посочено, че имоти, представляващи социалистическа собственост, не могат да бъдат придобИ.и по давност. Впрочем и във всички следващи редакции на ЗС до 1989 г. тези вещи, представляващи социалистическа собственост, се намират извън обхвата на давността, като придобивен способ. По- късно установеното нормативно диференциране на собствеността като държавна и общинска е породило необходимостта от изменение на разпоредбата на чл. 86 от ЗС (ДВ, бр. 31 от 1990 и ДВ, бр. 33 от 1996 г.), което се изразява отново в забрана за придобИ.е по давност на вещ публична държавна или общинска собственост. в Закона за допълнение на ЗС с § 1 е установено, че по отнощение на имоти държавна и общинска собственост придобивната давността спира да тече от 31.05.2006 г., който срок първоначално е продължен за седем месеца до 31.12.2006 г., а впоследствие посочената забрана е продължавана периодично, включително и към момента на подаване на исковата молба (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.). Срокът на наложения „мораториум за придобИ.е право на собственост на имоти държавна и общинска собственост“ е продължен до 31.12.2022 г. в този смисъл, за периода, за който се твърди, че процесния имот бил придобит по давност, е съществувала изрична нормативна забрана за придобИ.е по давност на недвижими имоти държавна и общинска собственост. Независимо от изложеното следва да се посочи, че разпитаните свидетели бяха крайно неубедителни относно намерението за своене като елемент от фактическия състав на придобивната давност, както и относно твърденията за непрекъснато, необезпокоявано и явно владение върху имота . Анализирайки прецизно и задълбочено всички писмени и гласни доказателства, които бяха събрани съдът намира, че правото на собственост на Държавата върху процесния недвижим имот беше надлежно установено по убедителен начин. Релевираните от първоначалния ответник възражения в противната насока следва да бъдат отхвърлени, като недоказани. На отхвърляне подлежи и насрещния положителен установителен иск за собственост – доколкото в хода на съдебното дирене не бяха доказани фактите, на които ищецът основа твърденията си за правопораждащото субективно право В качеството си на собственик на процесния недвижим имот, Държавата е надлежно легитимирана да поиска връщане на владението върху собствения си недвижим имот, за които се установи, че се владеят от първоначалния ответник С. С. без основание. Ответникът впрочем не само не оспорва твърдението, че владее процесния имот, но и способства този факт да бъде установен по достатъчно категоричен начин, посредством направеното изрично признание на този факт. Понеже самият С. С. заявява изрично, че той владеел имота, с намерение да го свои - съдът кредитира това изрично изявление като признание на правнозначимия за ревандикационния иск факт на упражняване на фактическа власт над имота. Показанията на свидетелите, които заявяват, че две трети за настоящия процес лица (братът на ответника С. и неговата съпруга живеели в процесния имот) са неубедителни и не следва да бъдат кредитирани. По предявения първоначален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД задължава всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, ако обеднелият не може да се защити с друг иск. Основателността на такава претенция е обусловена от установяване на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно: обективно разместване в имуществената сфера на страните, която произтича от един и същи юридически факт и липса на правно основание за предизвикването на това разместване. В процесната хипотеза, исковата претенция се основава на фактическото твърдение, че ответника се е обогатил, посредством ползването на процесния недвижим имот. Ето защо, основателността на претенцията за обезщетение за неоснователно обогатяване, поради безвъзмездно ползване на чужд недвижим имот е предпоставена от установяване правата на ищеца върху процесния недвижим имот, от установяване факта на осъществяване на фактическа власт (индицираща и ползване на имота) от страна на ответника и рето – от установяване на пазарната стойност на упражняваното субективно право, за периода, за който се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване. С оглед прецизния анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства, съдът намира, че предявения иск бе категорично доказан по основание. За определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът основава изводите си на заключението на приетата съдебно- оценителна експертиза, като отчита и факта, че за изготване на заключението са използвани единствено офертни цени, при липсата на обективни данни за точната стойност на наемите. В заключение, незавиисимо от сравнимо по- голямата стойност, която е определена от вещото лице в експертната задача - искът следва да бъде уважен до пълния размер на сумата, за която е предавен, а именно - 30 677, 51 евро. Релевираното от ответника възражение, че размерът на обезщетението следвало да бъде определен по различни ценови условия, които били прилагани за наемите на държавните имоти, които са предназначени за отдаване под наем, не може да бъде прието, доколкото характерът на дължимото обезщетение на основание чл. 59 от ЗЗд изисква прилагането на средни пазарни цени. По изложените съображения, предявеният срещу ответника С. първоначален ревандикационен иск следва да бъде уважен изцяло, чрез осъждане на ответника, да предаде на Държавата владението върху процесния апартамент. Предявеният първоначален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД също следва да бъде уважен до предявения размер. Предявеният насрещен установителен иск за собственост следва да бъде отхвърлен. По отношение на направените съдебни разноски; С оглед изхода на спора, Държавата има право да получи направените от нея разноски, които са съизмерими с доказаните разходи на възнаграждение за процесуално представителство и разноски по събиране на доказателства. Тези разходи са обективирани в своевременно представен списък на разноските, който е приложен на лист 359 от делото и възлиза на 4657, 05 лева в равностойност на 2381, 11 евро. Така мотивиран, съдът