Решение № 79 от 16.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1534/2025 г.

Производството е образувано по реда на гл. 33 от НПК, по искане на осъдената Д. Т. С., чрез нейния защитник – А. И., с което се иска възобновяване на ВНОХД № 215/2024 г. по описа на ОС Монтана, приключило с Решение № 106 от 18.08.2025 г., с което е потвърдена присъдата по НОХД № 1612/18 г. по описа на РС Видин, с която С. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 211 от НК и на основание чл. 55, ал.1, т. 1 НК й е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдена е да заплати сумата от 195 495 евро главница на „А. С. АЦС 21“, представляваща стойността на нанесените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 25.06.2013 г. до окончателното изплащане на главницата, както и да заплати на „СТАРТЕР“ САС сумата от 109 134 евро главница, представляваща стойността на нанесените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 28.06.2013 г. до окончателното изплащане на главницата. С. е осъдена да заплати и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на 23 832,10 лв. по сметка на РС- Видин, както и направените по делото разноски за вещи лица по досъдебното производство по сметка на ОД на МВР- Видин и направени от РС-Видин за възнаграждения на вещи лица и за свидетели. В искането на осъдената са релевирани доводи по основанията на закона, визирани в чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК (за неправилно приложение на материалния закон и за допуснато съществено процесуално нарушение). Поддържа се, че материалният закон е бил приложен неправилно, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви по какви причини приема, че деянието представлява особено тежък случай, а вместо това е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, които е отбелязал, че споделя. Приема, че в случая не се касае за особено тежък случай, доколкото макар предметът на престъплението да е в особено големи размери, подсъдимата е неосъждана, а наказанието й е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което според защитата изключва квалификацията по чл. 211 от НК. Излага съображения за отсъствие на предвидената в закона цел за набавяне на имотна облага. Аргументира, че съдът не е направил разграничение между наказателна и гражданска измама, каквито възражения са били изложени в жалбата, адресирана до него. Във връзка с твърдението си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила защитата отбелязва, че съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимата, като е приел, че се касае за защитна позиция. Игнорирал е и показанията на св. В. П. поради близки приятелски отношения със С.. Твърди, че необсъдени са останали: експертното заключение, установяващо банковата наличност на дружеството „ДС АУТО“ към датата на продажбата му, лицето, което е изтеглило от сметката на дружеството големи парични суми и приемно-предавателния протокол, съставен между С. и св. П. за размера на предадените между тях парични суми. Излага допълнителни съображения за необоснованост на решението на въззивната инстанция. В съдебно заседание упълномощеният защитник – адв. И. поддържа искането на посочените в него основания. Акцентира на липсата на квалифициращия състав на измамата по чл. 211 НК, доколкото не е налице особено тежък случай - осъдената е с ниска степен на обществена опасност, което е било отчетено при определяне на размера на наказанието и начинът на изтърпяването му. Аргументира, че окръжният съд не е отговорил на въпроса за разликата между наказателната и гражданската измама и на каква база е била приета изначалната липса на намерение на осъдената да се задължи по инкриминираните договори. Наличието на съществени нарушения на процесуалните правила очертава с липсата на доказателствен анализ на обясненията на осъдената, показанията на свидетелката В. П. (на които не се е доверил), експертизата относно банковата наличност на „ДС Ауто“ ЕООД към момента на продажбата на дружеството от осъдената С.. Заявява, че неправилно Д. С. е била осъдена за това, че се е облагодетелствала със сумата от 304 000 евро, тъй като част от тях са били платени на дружеството-производител; друга са останали в сметката на дружеството „ДС Ауто“ ЕООД, а остатъкът е бил предаден на ръка на св. В. П.. Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането. Приема, че аргументът за липса на доказателствен анализ не е основание за възобновяване, тъй като съображенията за това дали се доверява на дадени доказателства, са единствено правомощие на решаващия съд. Сочи още, че в мотивите са изложени достатъчно съображения в тази посока. В лична защита и при предоставената й последна дума искателят заявява, че подържа становището на защитника си. Добавя, че всички доказателства, които са сочели на нейната невинност са били игнорирани от съда. Изразява недоумение по каква причина е било прието, че понеже ощетените юридически лица са чуждестранни, то това е аргумент за завишената й обществена опасност. Моли производството да бъде възобновено. Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и материалите по делото, намира, че искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Процесуалното развитие на наказателното производство до момента е следното. Първоначално с присъда № 48 от 25.01.2018 г. постановена по НОХД № 912/2015 г. РС – Видин е признал подс. Д. Т. С. за невиновна в това, че за времето от 5.03.2013 г. до 28.06.2013 г. в гр. Видин в качеството си на управител на „ДС Ауто“ ЕООД в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си или другиго имотна облага възбудила и поддържала заблуждение в А. М. С. в качеството му на управител на „А. С. АЦС 21“ - Полша, че ще продаде на дружеството 36 броя леки автомобили марка Рено, модел Клио и с това причинил на „А. С. АЦС 21“ имотна вреда в особено големи размери – 195 495 евро и възбудила у Р. М. представител на „СТАРТЕР“ САС заблуждение, че ще продаде на дружеството 9 броя леки автомобили марка Рено, модел Клио и с това причинила имотна вреда в особено големи размери в размер на 109 134 евро и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 304 НПК я е оправдал за това да е извършила престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът отхвърлил предявените граждански искове срещу С.. Присъдата е била подписана с особено мнение на съдията – докладчик. По протест на прокурор от РП- Видин в Окръжен съд- Видин е образувано ВНОХД № 98/18 г. , по което с решение № 101 от 14.12.2018 г. присъдата е отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав при съда. След връщане на делото с присъда № 152 от 6.04.2022 г. по НОХД № 1612/18 г. РС - Видин признал подс. Д. Т. С. за виновна в извършването на престъплението, за което е била обвинена по чл. 211, вр. чл. 209, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК я е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил е подс. Д. Т. С. да заплати сумата от 195 495 евро главница на „А. С. АЦС 21“, представляваща стойността на нанесените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 25.06.2013г. до окончателното изплащане на главницата. Подс. Д. Т. С. е осъдена да заплати на „СТАРТЕР“ САС сумата от 109 134 евро главница, представляваща стойността на нанесените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 28.06.2013 г. до окончателното изплащане на главницата. С. е осъдена да заплати държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на 23 832,10 лв. по сметка на РС- Видин, както и направените по делото разноски за вещи лица по досъдебното производство по сметка на ОД на МВР- Видин и направени от РС-Видин за възнаграждения на вещи лица и за свидетели. Присъдата е била обжалвана от защитника на подс. С. и протестирана от прокурор от РП- Видин пред ОС- Видин, където е образувано ВНОХД № 181/22 г. С решение № 104 от 22.11.2022 г. въззивният съд потвърдил присъдата. Д. Т. С. депозирала искане за възобновяване на производството на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. С решение № 88 от 2 март 2023 г., постановено по н. д. 82/23 г. САС е възобновил наказателното производство по ВНОХД № 181/22 г. по описа на ОС- Видин и е отменил решение № 104 от 22.11.2022 г. като е върнал делото за ново разглеждане на друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание. Поради невъзможност ОС- Видин да сформира състав по делото, на основание чл. 43, т. 3 от НПК по НЧД № 256/23 г. ВКС е променил подсъдността и е изпратил делото за разглеждане на ОС- Монтана. ОС-Монтана образувал ВНОХД № 137/23 г., по което с присъда № 117 от 27.11. 2023 г. отменил присъдата на РС- Видин, постановена по НОХД № 1612/18 г. и вместо нея на основание чл. 304 от НПК признал подсъдимата Д. Т. С. за невиновна в това да е извършила престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК. Отхвърлил като неоснователни предявените от гражданските ищци срещу подсъдимата граждански искове. Присъдата на ОС- Монтана не е протестирана или обжалвана от гражданските ищци и е влязла в сила на 13.12.2023 г. По искане на главния прокурор с Решение № 420 от 17.07.2024 г. по НД № 445/2024 г., ВКС, ІІІ НО е възобновил ВНОХД № 137/23 г. по описа на Окръжен съд- Монтана, отменил е присъда № 117 от 27.11.2023 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав при въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. ОС Монтана е образувал ВНОХД № 215/2024 г., по което с Решение № 106 от 18.08.2025 г. е потвърдил присъдата по НОХД № 1612/18 г. по описа на РС Видин. Развитите от защитата и искателя доводи по релевираните основания за възобновяване не са нови, били са поставяни пред двете инстанции по същество и са получили правилно разрешение в изготвените мотиви. При събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата и от двете инстанции са изпълнили в достатъчен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от Д. С., е анализирана в достатъчна степен доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, изброени в мотивите и приложените писмени доказателства и доказателствени средства. В тази връзка следва да се отбележи, че решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Въззивната инстанция е инкорпорирала фактология, съответна на приетата от първия съд. Освен това, отговаряйки на възраженията, наведени с въззивната жалба, окръжният съд е дал и своята оценка на доказателствата, за които се твърди, че са спорни. По несъмнен начин е установено, че подсъдимата е осъществила състава на инкриминираното престъпление и правилно е била осъдена за това. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е отказал да кредитира обясненията на подс. Д. С. и показанията на св. В. П. и е изградил фактическите си изводи единствено въз основа на обвинителните доказателства, с което е допуснал процесуално нарушение, довело до погрешно установяване на фактите по делото и до нарушено право на защита на осъдената. Първоинстанционният съд е маркирал, че кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото всички те възпроизвеждат обстоятелствата, които са им известни по възприетия от тях начин. Окръжният съд се е съгласил с този извод, като по въпроса за това дали е осъществена наказателна или гражданска измама, очевидно е възприел показанията на св. А. С., св. Р. М., св. Р. Б. и св. С. Р., писмените доказателства - фактури, договори, имейл кореспонденция, както и заключенията на изготвените по делото графически, съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи. На база тези доказателства коректно и било достигнато до извод за създаването на неверни представи у свидетелитеграждански ищци чрез изготвянето на две проформа фактури с един и същ номер, но с различни дати, дублирането на номерата на шасита на част от автомобилите, изпращането на имейли, че предстои доставка; липсата на процесните 36 автомобила, настояването да се плати цената на 9 броя от тях два пъти – веднъж от св. С. и втори път от св. М., прекратяване на договора от страна на св. Б. поради неплащане на сумата от С., въпреки че парите за доставката са били налични по сметката на дружеството; изпращането на недействителна фактура на 20.06.2013г. за неизвършено в действителност плащане към св. Б.; препращането й към св. М. и св. С.; предприетите действия по укриване на С., изтеглянето на значителна парична сума от касата на дружеството и продажбата на дружеството й на трети лица, неспособни да развиват търговска дейност. Коректно извод за осъществена наказателна измама е бил формиран и на база факта, че плащането от страна на св. М. е направено един ден след като дистрибуторът св. Б. прекратил договорните си отношения със С.; информацията, която тя дала, че три от колите били „повредени“ и се ремонтират и за това ще „намали“ цената им с по 100 евро, като в действителност не разполагала с нито един автомобил. Отчетено е било и изпратеното на 2.07.2013 г. по електронна поща писмо до св. М., в уверение на това, че договорът между тях продължава да е действащ, въпреки че на 27 юни 2013 г. договорът й със св. Б. е бил прекратен и поради това не е можела да достави колите. Вярно е, че окръжният съд е отхвърлил като недостоверни показанията на св. В. П., но за да подходи по този начин е изложил убедителни аргументи, включващи освен близките й приятелски отношения с подсъдимата, социалния й статус и образование, което не предполага обективни възможности за пълноценно водене на дружествените работи, свързани с международна търговска дейност, както и препродажбата на дружеството на трето (многократно осъждано) лице независимо от заявеното пред съда желание да развива дейността. Коректно като нелогичен е бил оценен и аргументът на осъд. С., с който сочи, че е продала търговското дружество и е изтеглила пари от сметките му, тъй като, както правилно е маркирал окръжният съд, в случай, че е имала намерение да развива коректни търговски отношения, е било логично да възстанови сумите, които са били получени неоснователно. Възражението, че въззивният съд не е направил разграничение между наказателна и гражданска измама, каквото е било изложено в жалбата, адресирана до него, се възприема, но не се отчита като основание за възобновяване на наказателното производство. Такова разграничение не се явява необходимо, когато са били изложени убедителни аргументи за това по какви причини контролиращият съд е приел, че се касае именно за наказателна измама. Ясно е посочено на база какви факти е било прието, че в случая при осъдената е липсвало изначално намерение да се задължи по инкриминираните договори независимо от факта на коректното й в миналото търговско поведение. И това е така, тъй като още при изискването на плащанията за автомобилите в пълен размер от двете ощетени дружества – „А. С. АЦС 21“ и „СТАРТЕР“ САС тя не е имала възможност и намерение да изпълни обещаното. Във връзка с другото възражение в искането на осъдения, свързано с банковата наличност на дружеството „ДС АУТО“ ЕООД към датата на продажбата му, лицето, което е изтеглило от сметката на дружеството големи парични суми и приемнопредавателния протокол, съставен между С. и св. П. за размера на предадените между тях парични суми, настоящият съдебен състав отбелязва, че и този въпрос е намерил отговор в решението на ОС-Монтана. Тук единствено следва да се обърне внимание на осъдената и нейния защитник, че, за да е осъществен съставът на престъплението измама, е достатъчно да бъде установено, че деецът е възбудил или поддържал заблуждение у пострадалия; вследствие на това пострадалият е извършил имуществено разпореждане, от което е настъпила имотна вреда; деецът е действал с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага. Затова след довършването на престъплението (с настъпването на имотната вреда за двете търговски дружества - „А. С. АЦС 21“ и „СТАРТЕР“ САС), е без значение по какъв начин осъд. С. се е разпоредила с полученото имущество (дали то е било изразходвано, унищожено, подарено или дори възстановено). Всичко това не променя факта на осъществяване на престъплението. Относно липсата на яснота за това по какви причини е било прието, че се касае за особено тежък случай на измама, съдът не може да не отбележи, че действително окръжният съд е изложил крайно оскъдни аргументи и е използвал препращащ към мотивите на районния съд подход. Такъв макар и да не се толерира от този състав на САС, не е недопустим. Съдържанието на този елемент от състава на престъплението е запълнено с легалното определение на чл. 93, т. 8 НК, на което се е позовал и първоинстанционният съд. Коректно е бил отчетен размерът на вредата (многократно надхвърлящ критерия за особено големи размери – надвишаваща повече от 1921 пъти размера на МРЗ за 2013 г.); обстоятелството, че се касае за престъпление, извършено с множество деяния, от всяко от които е била причинена имотна вреда в размер, значително надвишаващ критерия за особено големи размери и повече от едно ощетено юридическо лице, както и накърнения международен престиж на страната ни в сферата на частноправните търговски отношения. Обстоятелството, че С. е била неосъждана и наказанието й е било определено на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК не водят до извод за липса на този квалифициращ признак. Правилата за индивидуализация на наказанието се отличават от тези, които съдът обичайно отчита при преценката за това дали се касае за деяние представляващо особено тежък случай, тъй като освен обществената опасност на деянието и дееца, се отчитат и всички други смекчаващи и отегчаващи обстоятелства (като изминалия период от време от датата на деянието до постановяване на присъдата напр., през който период подсъдимата е била с ограничени права като обвиняем/подсъдим). Именно това обстоятелство е било отчетено със значителна тежест от съдебните инстанции по същество при определяне на наказанието. В мотивите на въззивното решение ОС Монтана е осъществил нужната оценка на доказателствения материал - изследвал е достоверността на всяко доказателство поотделно и в съпоставка с останалите. Ясно е отграничил спорните моменти и ги е анализирал. Съставът на ОС Монтана обосновано и без логически грешки е обсъдил заключенията на изготвените по делото експертизи и писмените доказателства, като е откроил всички противоречия и несъответствия и е изложил убедителни съображения за възприемането на обвинителната теза за това, че осъдената е осъществила деянието с цел имотна облага. Обосновал е неговата валидност предвид данните за това, че голяма сума пари е била изтеглена от сметката на дружеството именно от С., независимо по какъв начин същата е била разходена впоследствие. При установените факти, прилагането на правото също е в съответствие със закона. Установени са всички съставомерни елементи на състава на престъплението по чл. 211 НК, за което е осъдена Д. С.. При установената фактическа обстановка, приета от инстанционните съдилища в съответствие със събраните по делото доказателства, обсъдени в достатъчна степен и без тяхното превратно или неправилно тълкуване е достигнато до извода, че осъдената е осъществила деянието именно с цел набавяне на имотна облага (без значение в чия полза). С оглед изложените съображения може да се обобщи, че при разкриването на фактическата обстановка по делото не са допуснати съществени непълноти, нито се констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти. Задълженията на районния и окръжния съд по установяване на обективната истина са изпълнени отговорно, като картината на деянието е разкрита в обем, необходим и достатъчен за правилното решаване на делото. Щом относимите към предмета на доказване обстоятелства са установени съобразно процесуалните правила, вътрешното убеждение на предходните инстанции е правилно формирано и САС не разполага с процесуална възможност да го променя или замества. Доколкото искателят не релевира касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, САС не следва да изследва въпроса за справедливостта на наложеното на осъдената наказание, тъй като съдът по възобновяването е обвързан от посоченото в искането, а не извършва цялостна и пълна проверка на законосъобразността на влязлото в сила въззивно решение. Посочените доводи обуславят неоснователност на искането на осъдената Д. С. за възобновяване на посоченото наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 425 НПК Софийският апелативен съд, наказателно отделение, І състав