РЕШЕНИЕ

№ 459

гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева Членове: Даниела Росенова, Красимира Райчева при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора и Калин Ас. Стоилов като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600960 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по протест на Окръжна Прокуратура – Благоевград и въззивна жалба на адв. З., пълномощник на А. Н., К. Н., М. Н. и Р. Н. против присъда № 13 от 6.03.2024 г. на ОС Благоевград, по н.о.х.д. 263/2022 г. по описа на ОС Благоевград.

С присъдата подс.П. Й. Ц. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343а ал.1 б“б“ във вр.чл. 343 ал.1 б.“в“ пр.1 вр. чл. 342 ал.1 пр. 3 НК вр. чл. 20 ал.2 изр.2 ЗДВП и при условията на 55 ал.1 т.2 б.“б“ и ал.3 НК му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес „ за срок от една година и „задължителни периодични срещи с пробационен служител „ за срок от една година. Подс. Ц. е оправдан по обвинението за престъпление по чл.343 ал.1 б.“В“ НК. На основание чл. 301 ал.1 т.11 НПК веществените доказателства по делото е постановено да бъдат върнати на наследниците на пострадалия от престъплението. Във въззивната жалба адв.З. оспорва присъдата като постановена в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание като явно несправедливо. За нарушение на материалния закон не са изложени никакви съображения, освен декларативно, че подс.Ц. е осъществил състава на чл.343 ал.1 б.“В“пр.1 във вр. чл. 342 ал.1 пр.3 НК. Оскъдни съображения се излагат, че наложеното наказание при условията на чл. 55 НК е несправедливо и следва да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“. На основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата претендира за изплащане на адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ във въззивното производство, което да съответства на определеното и присъдено наказание, но не по- ниско от това предвидено в наредбата по чл. 36 ал.2 ЗА. Не се правят искания за събиране и проверка на доказателства пред настоящата инстанция В протеста на ОП – Благоевград се излагат съображения единствено за несправедливо наложено наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б“б“ и ал.3 НК. Посочва се, че допълнителни съображения ще бъдат изложени пред съда и след изготвяне на мотивите.Предлага се да бъде изменена присъдата на подс. Ц. като му бъде наложено наказание при условията на чл. 54 НК, а именно две години „лишаване от свобода“, което на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за срок от три години и на основание чл. 343 г НК на подс. Ц. да бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.Не се прави искане за събиране и проверка на доказателства по делото от въззивната инстанция.

В съдебно заседание подс.Ц. и защитата му редовно призовани се явяват.

Всички лица конституирани като частни обвинители от първоинстанционния съд са редовно призовани тъй като е постъпил протест от прокурор при ОП –Благоевград.Това са: Р. Л. Н. - гр. •••, ул. „•••“ № ••; А. Л. Н. - гр. •••, ул. „•••“ № ••; К. Л. Н. - с. •••, общ. •••; М. Л. Н. - гр. •••, ул. „•••“ № ••; Р. А. Н. - гр. •••, ул. „•••“ № ••; К. А. Н. - гр. •••, ул. „•••“ № ••; М. С. Н. - гр. •••, ул. „•••“ № ••; П. А. Н. - гр. •••, ул. „•••“ № ••; Н. А. Н. - гр. •••, ул. „•••“ № • и С. А. Н. - гр. •••, ул. „•••“ № ••. В хода на съдебното производство, на основание чл.76 от НПК, на мястото на починалия частен обвинител Р. Н., съдът е конситуирал в това качество неговите наследници Ц. Н., М. Н., А. Н. и Н. Н. от гр.•••.

Явява се процесуалният представител адв. К. пълномощник на А. Н., Н. Р. Н., Ц. Р. Н., К. А. Н., М. С. Н., М. Р. Н..

Не се явява на адв. З., пълномощник на А. Н., К. Н., М. Н. и Р. Н., който е сезирал въззивния съд с жалба.

Прокурорът поддържа протеста и предлага присъдата на бъде изменена като бъде наложено наказание една година „лишаване от свобода „ изпълнението, което да бъде отложено за срок от три години и наказание „лишаване от право да управлява МПС „ за срок от една година.

Повереникът адв. К. подкрепя изцяло становището на държавното обвинение. Посочва, че наказанието „пробация“ е неприемливо тъй като е засегнат човешки живот.Предлага ако бъде уважено искането за увеличаване на наказанието като бъдат заплатени направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Защитата на подсъдимия счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на съдебния акт.Сочи, че подс.Ц. не е подал жалба до въззивната инстанция, но приетото експертно заключение не отговаря на събраните гласни доказателства за пътната обстановка по време на произшествието.Неправилно са приети параметрите свързани с видимостта на подс. Ц. като не е взето предвид, че е имало гъста мъгла. Посочва, че не са взети предвид показанията на поемните лица Д. Ш. и Х. М..Счита, че са неоснователни исканията на държавното и частното обвинение за увеличаване на наказанието при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.Предлага присъдата да бъде отменена и подс.Ц. да бъде признат за невиновен.

Подс. П. Ц. в право на лична защита се присъединява към казаното от неговия защитник.

В право на последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, становищата на страните и провери изцяло обжалвания съдебен акт намира следното:

Протеста и частната жалба са неоснователни.Присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна.Наложеното наказание е справедливо. Въз основа на проверените доказателства в хода на съдебното следствие, а именно: обяснения на подс.П. Ц.; показанията на свидетелите показанията на свидетелите: В. К., М. Ш., Г. П., К. Н., В. Д., М. Ц., К. Н.; Ш. Л., С. Ш., Ю. К. и Ю. Ш.; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум; заключенията на експертите по приетите, след изслушване на вещите лица: съдебна химическа експертиза № 389/22.12.2020 г., съдебно - медицинска експертиза на труп № 67/2020 г., химикотоксологична експертиза, приета по реда на чл. 282 ал.3 НПК, АТЕ основна и допълнителна експертиза, писмените доказателства приобщени по реда на чл.283 НПК, решаващият съд обосновано е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. Й. Ц. бил шофьор на товарен автомобил, марка и модел „Форд Транзит“ с ••••••••, в фирма „Валдом 2001“ ЕООД, гр.Русе и извършвал доставка на мебели. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, с категории „В“, „М“ и „АМ“. Притежавал свидетелство за управление на МПС № 282901250/25.11.2004 г. На 04.12.2020 г., с товарния автомобил подсъдимият пътувал за Русе по път П-84 в посока гр.Разлог.Около 18.25 ч. се движил по ул.“Миланица“ в гр. Якоруда. Пътното платно в този участък било с две ленти за движение, разделени помежду си с единична бяла непрекъсната линия. Дясната пътна лента в посока гр.Разлог била с ширина - 5, 20 м., а лявата - 5, 40 м. Асфалтовото покритие било гладко, без наличие на дупки и неравности. Тротоарът, разположен от дясно по посока на движение на процесното МПС било с широчина 3, 50 м. и височина на бордюра - 10 см. От лявата страна на платното за движение имало бордюр с височина около 15 см., а след него затревено пространство. В района на пътното произшествие участъкът от пътя не е бил регулиран с пътни знаци и нямало обозначена пешеходна пътека. Към този час на денонощието пътната обстановка била усложнена - валял дъжд, асфалтовата настилка била мокра, липсвало улично осветление. Автомобилът бил с включени къси светлини, като осветеното пространство пред десния фар в надлъжно направление било средно 62, 5 м. Скоростта, с която се движел подс. Ц. била около 43-44 км/ч., а опасна зона на спиране при тази скорост е била 35, 10 м. Пострадалият Л. Н. на 04.12.2020 г., около 18.25 ч., се движел в районна на произшествието по средата на дясната пътна лента, посока гр.Разлог, в близост до осевата линия и пред автомобила управляван от подсъдимия. Бил облечен с черно яке с качулка, черен анцуг и черни обувки. Бил употребил алкохол.Подсъдимият управлявал автомобила със скорост около 43-44 км/ч., осветеното пространство пред десния преден фар на автомобила било около 62, 5 м. Подсъдимият видял пострадалия когато достигнал непосредствено до него и направил опит да го заобиколи отляво като отклонил управлявания от него товарен автомобил. Последвал удар в тялото на пешеходеца с предната дясна частна част на автомобила с десния край на предната броня в областта на гърба на пострадалия.Тялото било качено и „носено“ на капака, след което последвало отхвърляне на напред и падане по очи в близост и успоредно на десния бордюр, с глава по посока, обратна на посоката на движение на процесното МПС.

Мястото на удара било по дължина на пътя било на около 5, 0 - 6, 0 м. след ориентира в края на метална ограда на намираща се там сградата на ВиК. Оградата в основата си била с циментов фундамент, ъгъла на който сочил в югозападна посока към гр.Разлог, а по широчина на пътя - на около 3, 5 - 4, 0 м. наляво от десния бордюр или на 7, 0 - 7, 50 м. наляво от основния ориентир, гледано в същата посока. След инцидента подсъдимият спрял товарния автомобил и отишъл при пострадалия. В 18.27 ч. позвънил на Национален телефон 112 и уведомил за настъпилото пътно-транспортно произшествие. Пристигнали полицейски служители и екип на ФСМП от гр.Якоруда.Дежурен фелдшер констатирал смъртта на Л. Н.. Автомобилът не бил местен след инцидента.

Въз основа на приетата съдебно-медицинска експертиза на труп № 67/2020 г., съдът е приел, че смъртта на пострадалият Л. Н. се дължи на остра дихателна и мозъчна недостатъчност с остра кръвозагуба от горепосочената комбинирана, черепно-мозъчна и гръдна травма. Смъртта е настъпила бързо, но не моментално и е била неизбежна, предвид тежестта и съчетанието на установените травматични увреждания.Всички установени травматични увреждания били получени приживе, непосредствено преди настъпването на смъртта.

Въз основа на заключенията на експертите изготвили АТЕ и ДАТЕ, приети след изслушване на вещите лица от съда, правилно решаващия съд е приел, че за подс. Ц. е съществувала обективна възможност да забележи пешеходеца при първоначалното му осветяване с десния фар на автомобила на около 60 - 65 метра или средно 62, 5 метра (съобразено с усложнената пътна обстановка - тъмно, без улично осветление, дъжд и тъмни дрехи на пешеходеца).Скоростта на автомобила в момента на удара и в момента, когато подсъдимият е имал обективна възможност да забележи пешеходеца е била около 43 - 44 км/ч. При тази скорост на движение, „опасната зона“ за спиране е 35, 10 метра. От техническа гледна точка пътно-транспортното произшествие не би настъпило, ако подс.Ц. своевременно е предприел спиране на МПС, вместо да го отклонява наляво, с цел заобикаляне на попътно движещия се пред него пешеходец.

ПТП не би настъпило ако пешеходецът не се е движил по пътното платно на място, което не е обозначено за пресичане или движение на пешеходци.

В кръвната проба, иззета от подсъдимия П. Ц., не е установено наличие на алкохол (етанол) и наркотични/упойващи вещества.

В кръвната проба, иззета от трупа на Л. А. Н., е доказано наличие на етилов алкохол в количество 0, 95 промила.

Пострадалият Л. А. Н. с поведението си на пешеходец е нарушил правилата за движение на пешеходците по пътното платно визирани в чл.108 ЗДВП.

В ал. (1) се посочва „Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.

(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:

1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани; С това си поведение е допринесъл за настъпване на пътнотранспортното произшествие.“ Правилни са изводите на съда, че са налице обективни данни по делото, които обуславят преквалифициране на деянието на подсъдимия по привилегирования състав, а именно, че след ПТП подсъдимият е оказал всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.

Това са безспорно установените действия на подсъдимия свързани с незабавното позвъняване на спешен телефон 112 за настъпилото пътно – транспортно произшествие.

При така приетата за установена фактическа обстановка е правилен извода на съдът, че подс.П. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. с чл.343 ал.1 б.”в” пр.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК, а именно, че като водач на товарен автомобил на 4. 12.2020 г. на път Н -84, ул. „Миланица, в гр. Якоруда, при управление на т.а. „Форд Транзит „ с ДК № •••••••• в нарушение на правилата за движение - чл.20, ал.2 изр.2 ЗДвП“ Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението „ по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Л.. А. Н., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.

Деянието е било извършено по непрадпазливост като подсъдимито лице не е предвиждало настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и могъл след като е правоспособен водач и е запознат с правилата за движение визирани в закона.

При обосновано прието от съда, че от правна страна подсъдимия е осъщестнвил състава на престъплението по чл. по чл.343а ал.1 б.“б“ вр.343 ал.1 б.”в” пр.1 във вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК., правилно, на основание чл. 304 ал.1 НПК, е оправдал подсъдимия по първоначално обвинение за престъпление по чл.343 ал.1 б.в. пр.1 вр.чл. 342 ал.1 пр.3 НК.

При определяне на наказанието първоинстанционният съд е преценил всички обстоятелства, които имат значение за налагане на справедливо наказание.

Правилно е отчетено наличието на многобройните смекчаващи вината обстоятелства.

Това са добрите характеристични данни за подсъдимия дадени от неговите работодатели - това са характеристика от управителя на дружество „Валдом 2001” ЕООД и „Ню уей 2020” ЕООД, чистото съдебно минало, трудовата ангажираност, сравнително продължителния срок на провеждане на наказателното производство по делото, което не е с фактическа и правна сложност, съпричиняването от страна на пострадалия и полагане на грижи за отглеждане на малолетно дете.

Като отегчаващо вината обстоятелство съдът е отчел единствено наличните данни за нарушения на правилата за движение по пътищата и наложените санкции на подс.П. Ц..Тази справка е изпратена от ОД на МВР - Русе, Сектор „Пътна полиция „ от 6.02.2024 г. и приобщена от съда по реда на чл.283 НПК.От нея се установява, че преди инцидента инкриминиран по делото на подс.Ц. са били наложени санкции за нарушения на правилата за движение с наказателни постановления и с фишове общо 18 пъти.

При наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства законосъобразно и обосновано съдът е определил наказание при условията на чл. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ и ал.3 от НК. Правилнен е и следващия извод, че и най-лекото предвидено в санкционната норма на чл. 343а ал.1 б. „Б” НК наказание се явява несъразмерно тежко.Затова законосъобразно е заменил наказанието „лишаване от свобода” с наказанието „пробация“, със следните пробационни мерки, съобразени с разпоредбата на чл. 42а ал. 4 вр. ал. 3 т. 1 във вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 1 НК: на основание чл. 42а ал. 3 т. 1 вр. ал.2 т.1НК- "задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година. и на основание чл. 42а ал. 3 т. 1 вр. ал. 2 т. 2 НК - "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година по график.

Въззивният състав се съгласява изцяло със становищено на решаващият съд, че така определено наказание би постигнало целите на генералната и специална превенции.

От значение е преди всичко постигане на специалната превенция, която е насочена към поправяне и превьзпитание на подсъдимито лице да спазва правилата за движение при ежедневното си упражняване на своята професия.

При условията на чл.55 ал.3НК и след като е съобразил данните за личността на подсъдимото лице, семейното му положение и обстоятелството, че полага самостоятелно грижи за отглеждане на малолетното си дете, съдът е взел правилно и обосновано решение, че не се налага да бъде лишен от право да управлява МПС. Въззивният съд споделя изложените доводи от решаващия съд в тази посока и счита, че за поправянето на подсъдимия ще бъде постигнато без налагане на това по – леко наказание.Едновременно с това е съобразено обстоятелството, че като шофьор подс.Ц. изкарва своята и за детето си прехрана.

По реда на чл. 339 НПК на подадения протеста и частната жалба относно наложеното наказание на подс. П. Ц. въззивният съд намери, че са изцяло неоснователни.

В протеста не се посочват конкретно не отчетени или неправилно отчетени обстоятелства за налагане на несправедливо наказание, а единствено несъгласие с вида и размера на наложените наказания.Изложените съображения са общи като не оспорват обоснованите изводи на съда по отношение на отчетените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.Също така и в съдебното заседание пред този съд държавното обвинение не посочи, защо намира за несправедливо определеното по вид и размер наказание, и в какво се изразява неправилността на решението на съда да не се налага наказанието на подс. Ц. „лишаване от право да управлява МПС „, което наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 55 ал.3 НК.

Въззивната жалба на адв. З., пълномощник на А. Н., К. Н., М. Н. и Р. Н. е неоснователна.

В нея формално и без да са изложени съображения защо не се съгласява с изложените аргументи на съда по вида и размера на наказанието се оспорва то и приложението на чл. 55 ал.3 НК. Въззивният съд намери, че изводите на съда почиват на правилна оценка на всички данни събрани за личността на подсъдимито лице и определеното наказание е справедливо съгласно стандартите заложени в чл. 36 НК.

По тези съображения въззивният съд остави без уважение като неоснователна въззивната жалба.

Въззивният съд намира, че за пълнота, независимо от отсъствието на въззивната жалба против присъдата, следва да се отговори на защитата, че са неоснователни претенциите по отношение на установената фактическа обстановка и несъобразяване с показанията на свидетелите – поемни лица от протокола за оглед на местопроизществието. Поемните лица Д. Ш. и Х. М. не са разпитвани от съда.Представителят на държавното обвинение е поискал да бъдат допуснати в с.з. на 29.03.2023 г.Съдът е посочил, че се произнесе след като бъдат проверени останалите доказателства, като в с.з. 11.03.2024 г. прокурора се е отказал от тава искане.По делото няма доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че на процесната дата е имало мъгла. Тези твърдения са изолирани, защото не се съдържат не само в показанията на свидетели и обяснения на подсъдимия, но и в писмените такива като протокол за оглед на местопроизшествието и изготвения към него фотоалбум.

Мотивите към съдебния акт са изговени съобразно изискванията на чл. 305 НПК и тези възражения на защитата са обсолютно неоснователни.

При извършената проверка на основание чл. 313 НПК съдът не установи съществени процесуални нарушения, които да са основание за изменение или отмяна на проверявания съдебен акт.

Решаващият съд се е признесъл на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК относно веществените доказателства, но не и за разноските по делото.Това са разноските за изслушване на експертите и изготвяне на последните, както и за направените разноските от частните обвинители. Произнасянето по тези въпроси след постановяване на присъдата следва да се случи по реда на чл.306 НПК, което определение подлежи на въззивна проверка Предвид изложеното и на основание чл. 338 НПК, АС – София, девети въззивен състав: