Решение № 98 от 20.7.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 433/2026 г.

Съдът, след съвещание и след като се запозна с материалите по ч.н.д. 433/26 г. по описа на СОС, и изслуша доводите на страните по повод предявеното искане от СОП, достигна до следните изводи: Производството е по реда на чл. 45, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗЕЕЗА. Искането, с което е сезиран настоящия съдебен състав, за изпълнение на ЕЗА, издадена от компетентните съдебни власти на Р. Г.я за предаване на българския гражданин Г. С. К., с ЕГН: ••••••••••, е основателно и следва да бъде уважено. Това е така по следните съображения: При решаването на въпроса за предаването на българския гражданин Г. К. на компетентните власти на молещата държава въз основа на получената ЕЗА, съдът следва да обсъди и даде отговор на въпросите, посочени в разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ЗЕЕЗА, а именно: налице ли са условията за предаване по чл. 36 и 41 и има ли основания за отказ по чл. 39 или 40, има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52 от ЗЕЕЗА. При решаването на тези въпроси се налагат изводите, на първо място, че са налице условията за прилагане на получената ЕЗА, визирани в разпоредбата на чл. 36 от ЗЕЕЗА: Получената ЕЗА е издадена на 12.12.2025 г. от прокурор при Апелативна прокуратура – Т. (С.), Г. въз основа на Заповед за арест № 28/29.02.2024 г., издадена от следовател при 3-ти редовен следствен отдел към Първоинстанционния съд в Тесалоники, потвърдена с Разпореждане № 690/01.10.2024 г. на Председателя на Апелативния съд в Т. Поискано е предаването на българския гражданин Г. С. К., роден на 22.03.1985 г. в гр. С., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., бул. •••, с основно образование, женен, осъждан, с ЕГН: ••••••••••. Предаването е поискано за наказателно преследване по образувано в Р. Г.я наказателно производство за престъпление, извършено на територията на Г. в периода от 22.10.2020 г. до 24.10.2020 г., изразяващо се в оказване на помощ при незаконно влизане и пребиваване в страната на граждани на трети държава (чужденци) с користна цел, съставляващо тежко престъпление по чл. 26, ал. „а“, чл. 27, чл. 47, ал. „с“, чл. 94, пар. 1 от Наказателния кодекс на издаващата държава и чл. 30, пар. 1, чл. 11 от Закон 4251/2014 на Р. Г.я и наказуемо с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от една година (до осем години). Съпричастността на исканото лице към извършване на това деяние се изразява в оказано съдействие на извършителите (HADERI AKAM и друго неизвестно лице), като им предоставил две моторни превозни средства, с цел транспортиране на незаконните мигранти през територията на гръцката държава. Давностният срок за наказателно преследване съгласно законодателството на издаващата държава е 20 години от момента на извършване на деянието и не е изтекъл. Издаващата държава изрично се позовава на изключението от изискването за двойна наказуемост на деянието, предвидено в разпоредбата на чл. 36, ал. 3, т. 13 ЗЕЕЗА. Въпреки това деянието, във връзка с което се води наказателно производство срещу исканото лице в издаващата държава, е престъпление и по българския закон - чл. 281, ал. 1 НК, за което към датата на деянието (ред. ДВ, бр. 74 от 2015 г.) е предвидено наказание лишаване от свобода до 5 години и глоба от 3000 до 10000 лева. От приетата по делото справка от НСлС (л. 20 и сл.) се установява, че спрямо исканото лице няма данни за неприключили наказателни производства в Република България, по които то да е привлечено в качеството на обвиняем. Исканото лице не е направило отказ от принципа на особеността по чл. 61 ЗЕЕЗА. При тези данни от фактическа страна се налагат следните изводи: По съдържание и форма получената ЕЗА отговаря на законовите изисквания по чл. 37 ЗЕЕЗА - съдържа необходимите реквизити, визирани в чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА, включително данни, достатъчни за идентификация на исканото лице, както и описание на обстоятелствата, във връзка с които е образувано наказателно производство срещу него в Р. Г.я. Налице са условията за прилагане на ЕЗА, посочени в разпоредбата на чл. 36, ал. 1, вр. чл. 35 ЗЕЕЗА: наказателното производство срещу лицето е водено за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от една година, като давностният срок за наказателно преследване не е изтекъл. В случая не се изисква двойна наказуемост на деянието съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3, т. 13 ЗЕЕЗА. Не са налице основания за приложението на чл. 52 ЗЕЕЗА - срещу исканото лице няма висящо наказателно производство в Република България или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в ЕЗА. На основание чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА съдът служебно изиска от Апелативна прокуратура - Т. гаранции, че след като лицето бъде изслушано на нейна територия, ще бъде върнато в Р. Б. на неин граничен контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане. Видно от постъпилото писмо с вх. № 7671/14.07.2026 г. от заместник апелативния прокурор на Тесалоники в превод на български език, издаващата държава е предоставила гаранциите, изискуеми по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА, а именно, че лицето ще бъде върнато в Република България за изпълнение на евентуално наложеното му в Р. Г.я наказание лишаване от свобода. Предвид изложеното и при наличието на съгласие на исканото лице за предаване, изразено по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЕЕЗА в предходно съдебно заседание, са налице законовите условия за изпълнение на ЕЗА. На основание чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА по отношение на исканото лице следва да се вземе мярка за неотклонение задържане под стража до фактическото му предаване на издаващата държава, като на основание чл. 260, ал. 1 ЗИНЗС мярката следва да се изпълни в Затвора гр. София. На основание чл. 45, ал. 3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД