Решение № 4544 от 10.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10515/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 249914 от 21.10.2019 год., постановено по гр.дело № 59245/ 2018 год. по описа на СРС, І Г.О., 27 състав, е признато за установено по предявения положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС, срещу С. А. К., ЕГН: ••••••••••, гр.София, ул.••••••••• и А. Д. П., ЕГН: ••••••••••, гр.София, ж.к.“•••••••••, че Л. М. Р., ЕГН: ••••••••••, гр.София, ул.“•••••••••, и Л. П. С., ЕГН: ••••••••••, гр.София, ул.“•••••••••, са собственици на недвижим имот с идентификатор № 68134.403.247.3.4, представляващ ГАРАЖ № 4, находящ се в гр.София, район „Оборище“, ул.•••••••••, с площ 18.00 кв.м., намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.403.247, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 68134.403.247.3.5, 68134.403.247.3.3. С решението на съда е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти придобити по давност № 62, том 2, рег. № 9529, дело № 202/2016г., на нотариус В.М., рег.№ 074 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 58468/21.09.2016 г., както и са осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. А. К., ЕГН: ••••••••••, гр.София, ул.••••••••• и А. Д. П., ЕГН: ••••••••••, гр.София, ж.к.“ •••••••••, да заплатят на Л. М. Р., ЕГН: ••••••••••, гр.София, ул.“•••••••••, и Л. П. С., ЕГН: ••••••••••, гр.София, ул.“•••••••••, разноски по делото в размер на 1584, 04 лв. С решение № 20097017 от 11.07.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановено в закрито заседание по гр.дело № 59245/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 27 състав е допусната на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 249914/21.10.2019 г. по гр.дело № 59245/2018 г., като в диспозитива на съдебния акт в следния абзац като вместо: „ ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти придобити по давност № 62, том 2, рег.№ 9529, дело № 202/2016г., на нотариус В.М., рег.№ 074 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 58468/21.09.2016 г.“, да се чете: „ ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти придобити по давност № 62, том 2, рег.№ 9529, дело № 202/2016г., на нотариус В.М., рег.№ 074 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 58468/21.09.2016 г., В ЧАСТТА, в която С. А. К., ЕГН: ••••••••••, гр.София, ул.••••••••• и А. Д. П., ЕГН: ••••••••••, гр.София, ж.к.“ •••••••••, са признати за собственици на основание давностно владение по отношение на недвижим имот с идентификатор № 68134.403.247.3.4, представляващ ГАРАЖ № 4, находящ се в гр.София, район „Оборище“, ул.•••••••••, с площ 18.00 кв.м., намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.403.247, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 68134.403.247.3.5, 68134.403.247.3.3“. Срещу решението на СРС, 27 с-в е постъпила въззивна жалба от С. А. К. и А. Д. П., подадена чрез пълномощника им адв.Е. Д. с искане същото да бъде отменено, като незаконосъобразно- постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и като необосновано и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения установителен иск за собственост, по съображения изложени в жалбата. Претендират присъждане на направени разноски по делото. Въззиваемите страни- ищци Л. М. Р. и Л. П. С., чрез пълномощника си адв.С. Д. оспорват жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направените по делото разноски. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция са изслушани показанията на допуснатия на ответниците от въззивната инстанция свидетел Д.Х.М., от които се установява обстоятелството, че същия е ползвал процесния гараж № 4 за периода от 2008 г. до 2011 г., който му е бил предоставен за ползване от страна на ответника А. П.. От друга страна, с оглед разпита на допуснатия от въззивната инстанция свидетел съдът намира, че фактическата обстановка се допълва, както и че събраните в първата съдебна инстанция доказателства, н е са обсъдени правилно от първоинстанционния съд, като н е са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид възприемането на установената по делото фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция н е споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявения от ищците Л. М. Р. и Л. П. С. срещу ответниците С. А. К. и А. Д. П., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците С. А. К. и А. Д. П., че ищците Л. М. Р. и Л. П. С. са собственици на следния недвижим имот: ГАРАЖ № 4/ четири/, находящ се в гр.София, район „Оборище“, ул.•••••••••, с площ 18.00 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 68134.403.247.3.4, по кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в сграда № 3/ три/ с идентификатор № 68134.403.247.3, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.403.247, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 68134.403.247.3.5, 68134.403.247.3.3, на основание придобивна давност. Доводите в жалбата са изцяло основателни. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона период от време. Нормативната й уредба е в разпоредбите на чл.79-чл.86 от ЗС. Нормата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 от ЗС. В настоящия случай в исковата молба, ищците Л. М. Р. и Л. П. С. твърдят, че от 2006 год. владеят процесния недвижим имот- гараж № 4, явно, необезпокоявано и непрекъснато, като владението върху същия продължавало и към момента на подаване на исковата молба в съда/ 07.09.2018 г./. В исковата молба се излагат доводи също така, че владението им върху процесния гараж № 4 не е прекъсвано от друго лице, както и че ответниците не са владяли гаража, тъй като ищците фактически са упражнявали владение върху него, считано от 2006 г. до момента на подаване на исковата молба в съда. В практиката на ВКС- в решение № 59 от 12.05.2004 г. по гр.дело № 500 от 2003 г. на ВКС, І г.о. е прието, че правоизключващото възражение за изтекла давност може да бъде уважено, само ако са безспорно доказани всички елементи на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС- упражняване на явно, несъмнено и непрекъснато владение в продължение на 10 години, като владелецът е демонстрирал по отношение на собственика на вещта, че упражнява собственически правомощия само за себе си. В решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.дело № 1366 от 2005 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани. Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че като елемент от придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно /да не е установено с насилие/, явно /фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин/, постоянно /упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица/, непрекъснато /не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест месеца /чл.81 от ЗС/, като се съобразява презумпцията на чл.83 от ЗС/ и несъмнено /няма съмнение, че ищцата е държала вещта, както и че я е държала за себе си/.Установяване на тези елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС е в тежест на ищците по делото. Владението, като фактическо състояние е несмущавано, непрекъснато, явно и несъмнително упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време, в случая 10 години, тъй като ищците твърдят да са обикновени владелци - чл.79, ал.1 от ЗС, което състояние включва обективен елемент - фактическа власт / corpus / и субективен - намерение за своене на вещта / аnimus / - чл.68, ал.1 от ЗС. Според презумпцията, установена в разпоредбата на чл.69 от ЗС, владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Кумулативното установяване на горепосочените елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС в настоящия случай е било в тежест на ищците по делото при условията на пълно и главно доказване - чл.154, ал.1 от ГПК. Въззивният съд приема, че в разглеждания случай по делото не е било проведено успешно доказване, поради следните съображения: Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време, като изискуемото от чл.120 от ЗЗД вр. с чл.84 от ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че след като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, които по определение обхващат, като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. Като елемент от придобивната давност владението трябва да се демонстрира явно и несъмнително, да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. На следващо място съдът приема, че владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги, когато не може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява фактическа власт или дали има намерение да държи имота, като свой. Освен това владението не може да се упражнява тайно по отношение на този, на който се противопоставя. Чрез него трябва да се демонстрира по недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта, като своя. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият /собственикът/ няма възможност /поради неведение/ да се брани. Според легалната дефиниция на чл.68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражнявата фактическа власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака - упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта / така решение № 304 от 4.V.1995 г. по гр.дело № 75/95 г., I г.о, решение № 649/1993 г. по гр.дело № 477/1992 г. на ВС, І г.о./. Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост - правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Както е прието в решение № 6/2010 г. по гр.дело № 2760/2008 г. на ВКС, І г.о. не е необходимо непрекъснато фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. За разлика от собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново - чл.81 ЗС. В чл.83 ЗС е установена оборимата презумция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта - инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди. Само при владение с постоянен характер, владелецът може на основание чл.82 ЗС да присъедини към своето владение и владението на праводателя си и след изтичане на предвидения в чл.79 ЗС срок, да придобие собствеността по давност. При осъществяване на фактическа власт върху недвижим имот, за който няма титул за собственост, както в процесния случай, е необходимо да не се оспорва владението за определен в закона срок, за да се приеме, че то е трайно и необезпокоявано. Придобиването на право на собственост по давност е оригинерен способ, с оглед на което е необходимо да се демонстрира по отношение на всички намерението да се свои вещта, включително и по отношение на тези собственици, които притежават нотариален акт. Съдът намира, че съгласно общите правила по чл.154, ал.1 от ГПК, изцяло в доказателствена тежест на ищците е било да установят по делото, при условията на пълно и главно доказване, че са завладели процесния имот/ гараж № 4/ и са го владели явно и необезпокоявано като свой, с намерение да го придобият в рамките на повече от 10 години преди предявяване на иска /07.09.2018 г./, което намерение е противопоставено на всички, включително на ответниците С. А. К. и А. Д. П., които са се снабдили с нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти, придобито по давност, № 62, том II, peг.№ 9529, дело № 202/2016 г. на нотариус В.М.. С него ответниците са признати за собственици по давностно владение на конкретно посочени в нот.акт недвижими имоти, находящи се в гр.София, район“Оборище“, ул.“•••••••••, между които е и процесния гараж № 4, находящ се в гр.София, район „Оборище“, ул.•••••••••, с площ 18.00 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 68134.403.247.3.4, по кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в сграда № 3/ три/ с идентификатор № 68134.403.247.3, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.403.247, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 68134.403.247.3.5, 68134.403.247.3.3. В настоящия случай от показанията на разпитаните по делото свидетели на двете страни/ на ищците и на ответниците/ не би могло да се установи по несъмнен начин обстоятелството, че ищците са упражнявали фактическа власт върху процесния недвижим имот- гараж № 4, с намерение да го държат като свой, през периода от 2006 г. до 2018 г./ до 07.09.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда/, и че това намерение е било демонстрирано пред невладеещия собственик- ответниците по делото. Т.е. в настоящия случай не е установен субективния елемент. Съдът приема, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че ищците са осъществявали несъмнително и явно владение върху процесния недвижим имот през периода от 2006 г. до 2018 г., така както твърдят в исковата молба. От събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за наличие на явно и необезпокоявано владение от страна на ищците върху процесния недвижим имот. В процесния случай, съдът приема, че посочените по-горе признаци на владението - да е несъмнително и явно, липсват в настоящия случай. Това е така, защото не би могло да се установи от събраните по делото доказателства по несъмнен начин обстоятелството, дали ищците са осъществявали несъмнително и явно владение върху процесния недвижим имот през периода от 2006 г. до 2018 г., така както твърдят в исковата молба. За да установят твърдяното придобивно основание, ищците следва да докажат, че са осъществявали фактическа власт върху имота- с характер на владение, а не държане, през период от 10 години, несъмнено, явно и непрекъснато, необезпокоявано от никого, като са имали субективно отношение на собственици, каквото доказване по делото не е проведено. Дори да се приеме за установено, че същите са упражнявали фактическа власт върху процесния имот от 2003- 2004 г./ според свидетеля Илия Йорданов/, а според твърденията на ищците от 2006 г., то тази фактическа власт е упражнявана от тях до 2008 г. С оглед данните по делото и събраните по делото доказателства не може с категоричност да се направи обоснован извод, че за този период от време до 2008 г. е осъществявано от ищците владение върху процесния гараж. За времето от 2008 г. до 2011 г. вкл. също така не може с категоричност да се направи обоснован извод за осъществявано от ищците владение върху процесния гараж. Следва да се отчете в процесния случай установения от свидетеля на ответниците Д.М. факт, че за времето от 2008 г. до 2011 г. същия е ползвал имота, като е бил допуснат в него от страна на ответника А. П.. През 2012 г. също така не може с категоричност да се направи обоснован извод за осъществявано от ищците владение върху процесния гараж. От показанията на свидетеля арх.Б.Б. се установява, че през 2012 г., ответникът А. П. му е възложил заснемане за възстановяване на строителни книжа на процесния гараж, като свидетеля лично е ходил два пъти в имота в рамките на няколко дни през 2012 г. Същият е извършил заснемане и на други обекти/ гаражи/, находящи се в поземления имот. Ответникът А. П. отключвал гаражите при огледа на място. Същите били празни и свидетеля не си спомнял да е имало СОТ в процесния гараж. Свидетелят контактувал на място единствено с ответника А. П.. От друга страна, след 2012 г. до 2018 г./ 07.09.2018 г. - момента на подаване на исковата молба в съда/ също така с оглед събраните по делото доказателства/ гласни и писмени- включително и от договор за охрана, сключен на 27.11.2009 г. със СОТ от страна на Д.Р.Р./ не може с категоричност да се направи обоснован извод за осъществявано от ищците владение върху процесния гараж. Този период от време от 2012 г. до 2018 г. не е достатъчен за придобиване на имота по давност, като в същото време е установено, че спрямо него се осъществяват действия на трети лица /ответниците/, създаващи съмнение в явността на владението или водещи до прекъсването му. През 2012 год. е възложено на свидетеля Б.Б. заснемането на гаража за възстановяване на строителните книжа, респективно осъществяване на действия по снабдяване с документ за собственост от страна на ответниците. Безспорно е обстоятелството, че на 21.09.2016 г. ответниците С. А. К. и А. Д. П. са се снабдили с нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти, придобито по давност, № 62, том II, peг.№ 9529, дело № 202/2016 г. на нотариус В.М., за процесния недвижим имот- гараж № 4. С оглед на така изложените съображения и при направената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не са настъпили правните последици на твърдяното от ищците придобивно основание давностно владение. В процесния случай към момента на предявяване на установителния иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС, ищците Л. М. Р. и Л. П. С. не се легитимират, като собственици на процесния недвижим имот/ гараж № 4/, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС. На следващо място съдът приема, че упражняването на фактическа власт върху един имот е факт от обективната действителност и единствено установеното намерение фактическата власт да се упражнява за себе си определя същата като владение според практиката на ВКС. Неупражняването на фактическа власт върху един имот не лишава собственика на имота от неговото вещно право на собственост. Както ВКС последователно приема в своята практика, правото на собственост не се губи с неупражняването му и след като едно лице е придобило право на собственост върху недвижим имот по силата на предвиден в закона придобивен способ, то престава да бъде носител на това право само ако се разпореди с него в полза на друг правен субект, правото бъде отчуждено за държавна или обществена полза /решение № 78/14.06.2017 г. по гр.дело №3765/2016 г. на I г.о. на ВКС и посоченото в него решение № 1332/04.01.2007 г. по гр.дело № 2402/2005 г. на IV-A отделение на ГК на ВКС/. При така изложените съображения, съдът приема, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските, като постановено в нарушение на материалния закон и вместо това да бъде постановено решение по същество на спора, с което предявения от ищците Л. М. Р. и Л. П. С., срещу ответниците С. А. К. и А. Д. П., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесния недвижим имот на основание придобивна давност бъде отхвърлен, като неоснователен. Относно разноските по производството. При този изход на спора, на въззиваемите страни- ответници на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите и основателно направени разноски в производството по делото пред двете съдебни инстанции в размер на сумата от 1280 лв./ уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция и заплатена държавна такса за въззивно обжалване/. С оглед изхода на спора, на въззивниците- ищци не се дължат направени разноски по делото. Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,