Решение № 15702 от 6.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 47114/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК. Oбразувано e, след като с решение № 3884/19.06.2025 г. по в. гр. д. № 6150/2023 г. на Софийски градски съд, III-В въззивен състав, е обезсилено решение № 2052/12.02.2023 г. по гр. д. № 44046/2020 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 58-и състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от ••• срещу ••• искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за припадаща се част от общите разходи за поддръжка на общите части на административна сграда, държавна собственост, с адрес: •••••, сторени в периода 30.09.2017 г. - 02.10.2020 г., за разликата над сумата от 10 530,78 лв. до пълния претендиран размер от 16 103,23 лв., както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва общо относно отделните платени разходи за поддръжка на общите части на сградата и за забава в периода 22.02.2018 г. - 03.08.2020 г. за разликата над уважения размер от 1499,13 лв. до пълния претендиран размер от 2292,41 лв., като делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по действително предявените от ••• срещу ••• искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 10 530,78 лв. до пълния претендиран размер от 16 103,23 лв., възлизаща на 5572,45 лв. (2848,15 евро), представляваща разходи за поддръжка на общите части /конкретизирани като разходи за електрическа енергия, вода, асансьор и охрана/ на административна сграда - държавна собственост, с адрес: •••••, сторени през периода 01.10.2017 г. – 02.01.2020 г., с които суми ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 1499,13 лв. до пълния претендиран размер от 2292,41 лв., възлизаща на 793,28 лв. (405,60 евро) - обезщетение за забава върху отделните платени разходи за поддръжка на общите части на сградата за периода от 22.02.2018 г. - 03.08.2020 г. Предмет на настоящото производство следователно са именно исковете на ••• срещу ••• с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за посочените по-горе суми, представляващи разлика над присъдените с необжалваната и влязла в сила част от решение № 2052/12.02.2023 г. по гр. д. № 44046/2020 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 58-и състав, суми за разходи за поддръжка на общите части за периода 01.10.2017 г. - 02.01.2020 г. и мораторна лихва върху отделните платени разходи за поддръжка на общите части на сградата за периода от 22.02.2018 г. - 03.08.2020 г. до пълните им предявени размери. В исковата молба се навеждат твърдения, че на ••• е предоставен за безвъзмездно управление недвижим имот – държавна собственост, представляващ част от 7-ежажна административна сграда, находяща се в •••••, УПИ VI-188, кв. 328, м. ГГЦ, район •••, като общата площ на предоставения имот е била 3243,36 кв. м, представляващи 66,40 % ид. ч. от реално обособени части от втори, трети, част от четвърти и част от пети етаж, както и подземен гараж. Сочи се, че Областният управител е предоставил под наем на ••• помещения с обща площ 289,09 кв. м, представляващи 7,08 % идеални части от четвъртия етаж (помещения № 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12), като сдружението използва и едно паркомясто в подземния гараж. Излагат се твърдения, че за текущите разходи по поддръжката на сградата между ползвателите и наемателите на държавния имот е подписан споразумителен протокол ДРЕ 979/02.10.2014 г., с който страните са се съгласили да разпределят в съответно на ползваните от тях реално обособени части процентно съотношение разходите за изразходвана електроенергия, съгласно показанията на електромера за общите части на сградата, за консумирана топла и студена вода, за абонаментно обслужване на асансьорните уредби и на пожароизвестителната система, за осигуряване на охрана на сградата, за извършване на текущи ремонтни дейности на общите части на сградата, покрива, водопроводната, канализационната, топлопреносната инсталации при необходимост. Било уговорено ответникът да заплаща 7,08 % от разходите, като към края на м. септември 2017 г. преустановил всякакви плащания, свързани с поддръжка на общите части. Сочи се, че дължимите от сдружението суми за периода 01.10.2017 г. - 02.01.2020 г. възлизат на 16 103,23 лева, както и че разходите са били заплатени от ищеца. В исковата молба са изложени подробни твърдения относно дължимите от ответника суми за поддръжка на общите части, на асансьор и на пожароизвестителната система, както и за електрическа енергия и охрана, които са били заплатени от КЗК, като ответникът е бил поканен да възстанови тези суми. Сочи се, че въпреки водена между страните кореспонденция във връзка с посочените разходи, ответното сдружение не е възстановило припадащата му се част от разходите, въпреки задължението, произтичащо от чл. 26 ЗДС, да участва в разходите за поддръжка на общите части съразмерно с дела си в общите части. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба oт ответника •••, с който оспорва иска за разходи за поддръжка на общите части на процесната сграда, излагайки твърдения, че в разпределението на сумите следва да бъдат включени и други лица, посочени в отговора, които са ползвали помещения в сградата през исковия период, освен •••, КПКОНПИ и •••. Сочи, че сдружението е използвало помещения № 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, с обща полезна площ от 289,09 кв. м, находящи се на четвъртия етаж от сградата; че съгласно сключения с Областния управител договор за наем, наемателят следва да заплаща всички експлоатационни разходи във връзка с отдадения под наем имот. С оглед на това, не се оспорва дължимостта на разходи за електрическа енергия, топла и студена вода, топлинна енергия, охрана, такса „битови отпадъци“, за поддържане и ремонт на общите части. Едновременно с това се сочи, че наетият от ответното сдружение коридор е отделен от стълбището с метална врата, като в имота е монтирана и сигнално-охранителна техника, поради което ответникът не следва да плаща суми за охрана. Оспорва посочения от ищеца процент (7,08 %) от разходите за общите части, припадащи се на него, тъй като той се основавал на споразумителен протокол от 02.10.2014 г., който не е относим поради настъпили впоследствие промени в броя на лицата, които ползват обекти в сградата. С оглед на това, отправя искане за задължаване на ищеца да представи списък на лицата, обитаващи сградата и конкретните площи, заети от тях, за да се изчисли коректно процентното съотношение. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДС поддържането и ремонтите на имотите - държавна собственост, се извършват от ведомствата, на които са предоставени за управление. В разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗДС е предвидено поддържането и текущите ремонти на имотите - държавна собственост, предоставени под наем или за ползване, да се извършва от наемателите или ползвателите за тяхна сметка. В случая по делото не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че съгласно договор за наем на недвижим имот – частна държавна собственост от 23.12.2015 г., сключен между ••••, като наемодател, и •••, като наемател, на ответното сдружение е предоставен за временно и възмездно ползване имот – частна държавна собственост, находящ се в гр. •••, район •••, бул. „•••, представляващ част от четвърти етаж, а именно – помещения (помещения № 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12), с обща полезна площ от 289,09 кв. м, за срок от 10 години. В чл. 12, ал. 1 от договора е уговорено, че поддържането и текущите ремонти са за сметка на наемателя. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че е погасил на задълженията на ответника за поддръжка на общите части на административна сграда - държавна собственост, с адрес: •••••. При погасяване на чужд дълг в общия случай е налице суброгация по смисъла на чл. 74 ЗЗД, а ако не е налице правен интерес за това (разбиран в доктрината и практиката на ВКС като възможност за неблагоприятно въздействие върху правната сфера на суброгиращото се лице, ако не изпълни задължението), то тогава платилият чужд дълг разполага със субсидиарния иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД (решение № 400 от 20.01.2015 г. по гр. д. № 1756/2014 г. на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото разместване. Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: намаляване на актива; увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения; извършване на разходи. Съответно, обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива - придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи. Обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго лице. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. С доклада по делото, обективиран в определение № 4654/02.02.2026 г., неоспорен от страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил стойността на представените към исковата молба фактури, като посоченото се потвърждава и от приложените към исковата молба платежни нареждания. От представените по фактури и платежни нареждания се установява, че за процесния период ищецът е извършил следните разходи: 60 573,19 лв. за цена на електрическа енергия, 31 014,64 лв. за поддръжка и ремонт на асансьор, 9478,54 лв. за абонаментен и поддръжка на противопожарна известителна система, 169 255,13 лв. за охрана. Следователно съдът приема, че ищецът реално е извършил описаните в исковата молба разходи за поддръжка на общите части на процесната сграда за периода 01.10.2017 г. 02.01.2020 г. Според по делото е въпросът каква част от разходите за поддръжка на общите части на административната сграда са дължими от •••. От служебно изискана справка от •••• изх. № ОА23-1897-1/26.03.2026 г. се установява, че с АДС № 01557/28.01.1999 г. е актуван терен с обща площ 1218 кв. м, с който са изградени шест сгради, свързани функционално в една; че в изпълнение на заповед № РД-04-026/22.12.2025 г. на •••• е сключен договор от 23.12.2015 г. със •••, представлявано от управителя му ••••, за срок от 10 години, с който на ответното сдружение са предоставени под наем част от четвърти етаж в сграда, находяща се на бул. „•••, с помещения № 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, с обща полезна площ от 289,09 кв. м, като договорът е прекратен към момента на справката. От представените два броя актове за публична държавна собственост № 01970/21.12.1999 г. и № 02194/19.05.2000 г. се установява, че с РМС № 371/23.07.1998 г. на ищеца са предоставени за стопанисване и управление части от сграда, находяща се в гр. •••, район •••, бул. „•••, а именно: втори етаж /надпартерен/, застроен на площ от 767,5 кв. м, трети етаж /надпартерен/, застроен на площ от 767,5 кв. м, част от четвърти етаж /надпартерен/, застроен на площ от 374 кв. м, представляващи 12 стаи в крилото откъм бул. „•••, а с РМС № 636/28.08.2006 г. на ищеца е предоставено за безвъзмездно управление част от пети етаж на посочената седеметажна сграда, с площ от 421,33 кв. м, включваща коридор, две сервизни помещения и 15 помещения с номера от 1 до 15. По делото е представен споразумителен протокол ДРЕ-979/02.10.2014 г. (л. 16 от гр. д. № 8013/2020 г. на СГС), сключен между представляващите ползвателите на сградата, находяща се на бул. „•••, а именно ••••, с предоставена обща площ от 3243,36 кв. м, „••••, с предоставена площ от 345,74 кв.м съгласно допълнително споразумение от 21.08.2007 г. към договор за наем от м. 10.2005 г., сключен с ••••, и ••••••• с предоставена площ от 1295,06 кв. м (реално обособена част от пети етаж – стаи с номера от 16 до 22, коридор и сервизни помещения, целият шести етаж, с изключение на стаи 11,12,13 и 14 и двете аналогови централи в североизточната част на сградата, етаж седми). Със споразумителния протокол страните са договорили разходите за поддръжка и ремонт на общите части на сградата, вкл. разходите за електрическа енергия, за абонаментно обслужване на асансьорните уредби, за абонаментно обслужване на пожароизвестителната система и за осигуряване на охрана, да се разпределят и заплащат в съответствие с процентното разпределение, считано от 01.02.2014 г., което процентно разпределение съобразно таблица за площообразуване е следното: 66,40 % за ••••, 7,08 % за „•••• и 26,52 % за ••••••• Представен е и споразумителен протокол ДРЕ-1265/12.10.2018 г. (л. 26 от гр. д. № 8013/2020 г. на СГС), с който представляващите ползвателите на сградата, находяща се на бул. „•••, а именно: •••• (с предоставени 2590,99 кв. м), КПКОНПИ (с предоставени 937,95 кв. м), ••• (с предоставени 289,09 кв. м) и ••••••• (с предоставени 126,29 кв. м), според който процентното участие на ••• в разходите за сградата, съобразно предоставената му площ, от възлиза на общо 7,39 %, от които 0,56 % за подземния гараж. В протокола е посочено, че в подземния гараж, с квадратура 286 кв. м. КЗК ползва 7 паркоместа, КПКОНПИ – 4 паркоместа, а ••• – 1 паркомясто. Протоколът е подписан от представляващия ••• – ••••, със забележка, че след 01.01.2016 г. сдружението не дължи разходи за охрана. Видно от представено по делото писмо от 01.03.2019 г. (л. 41 от гр. д. № 44046/2020 г. на СРС) председателят на ••• – •••• е уведомил председателя на КЗК, че по отношение на споразумителен протокол ДРЕ-1265/12.10.2018 г., който касае разпределението на разходите за поддръжка и ползване на административни помещения от представители на ведомства, организации и фирми, ползващи помещения в сградата на бул. „•••, не възразява по констатираните размери на ползваните площи и тяхното процентно съотношение, като поддържа възраженията си досежно дължимостта на суми за охрана. Съдът намира, че съдържащите се в посоченото писмо и в протокол ДРЕ- 1265/12.10.2018 г. изявления на представляващия ответното сдружение представляват признание на неизгодни за страната факти и като такива съставляват доказателства, които следва да бъдат ценени с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК. Следва да се добави също, че макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. Страната, която е направила извънсъдебно признание на неизгодни за нея факти, трябва да повдигне съответните възражения за нищожност, унищожаемост на признанието или неговата неистинност/неавтентичност или невярно съдържание/. Тези възражения трябва да бъдат доказани, за да може съдът да приеме, че признанието няма доказателствена стойност. Когато липсват такива възражения или те не са доказани, съдът трябва да зачете признанието на страната. От изложеното следва, че ответникът е потвърдил, че ползва посочената в констативен протокол ДРЕ-1265/12.10.2018 г. площ от сградата, признава, че дължи суми за поддръжка на сградата, както и разпределението на паркоместата в подземния гараж. От изискана справка от •••• изх. № ОА23-1897-1/26.03.2026 г. се установява, че на 19.12.2017 г. е сключен договор в изпълнение на заповед № РД-04-043/31.10.2017 г. на •••• с Фондация „••••••, на което са предоставени за безвъзмездно ползване помещения № 6, 7 и 11 на партерния етаж на сградата на адрес бул. •••8, с обща полезна площ от 217,13 кв. м, и всички помещения на първия етаж с обща полезна площ от 414,96 кв. м, тоест общо 632,09 кв. м. Посочено е, че договорът е сключен за срок от 4 години, считано от предаването на имота, което е станало с протокол от 02.01.2018 г. Видно от справката, на 17.01.2020 г. до фондацията е направено искане за заплащане на дължими суми, като е посочено, че при незаплащането им договорът ще се счита за прекратен. Посочено е, че към момента на справката договорът е прекратен. От служебно изискана справка от •••• изх. № ОА23-1897-3/15.04.2026 г. се установява, че в изпълнение на заповед № РД-04-004/29.01.2016 г. на •••• е сключен договор № РД-003-04-004/29.01.2016 г. със ••••••• за наем на част от шести етаж, на три броя помещения с полезна площ от 126,29 кв. м, предадени с протокол от 02.03.2016 г. Посочено е, че със заповеди № РД-04-008/25.07.2011 г и № РД-04- 008/24.07.2012 г. на КПКОНПИ са предоставени части от пети, шести и седми етаж. Представеният от ищеца констативен протокол № ДРЕ-1232/09.10.2018 г. за извършен неотложен ремонт на козирката и част от фасадата на административна сграда, находяща се на бул. „•••-20, съдържа аналогични данни относно площите, предоставени на лицата, ползващи обекти на бул. „•••, като данните за квадратурата на ползваните имоти съответстват на данните от протокол № ДРЕ-1265/12.10.2018 г. Не следва да бъде зачитано обаче посоченото в този протокол процентно съотношение, доколкото същото е изчислено на база ползваните имоти и в сградата на бул. „••• № 20 От изложеното следва извод, че през периода октомври – декември 2017 г. разпределението на ползваните площи в сградата на бул. „••• е съответствало на посоченото в споразумителен протокол ДРЕ-1265/12.10.2018 г. и е било следното: •••• е ползвала 2590,99 кв. м, КПКОНПИ е ползвала 937,95 кв. м, ••• е ползвало 289,09 кв. м, а ••••••• - 126,29 кв. м. Впоследствие от края началото на м. януари 2018 г. на Фондация „•••••• са предоставени за безвъзмездно ползване помещения с обща полезна площ от 632,09 кв. м, която площ следва да се добави към посочените в протокола от 12.10.2018 г. използваеми площи. Въз основа на извършеното от ответника извънсъдебно признание, следва извод, че през процесния период подземният гараж е използван по начина, посочен в споразумителен протокол ДРЕ- 1265/12.10.2018 г. При това положение съдът приема, че за периода 01.10.2017 г. – 01.01.2018 г. дяловото участие на ответника, съобразно ползваните от него части от сградата и 1 брой паркомясто, изчислено на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 7,39 %, а за периода 02.01.2018 г. - 02.01.2020 г. участието му възлиза на 6,51 %. Съдът, с оглед на обстоятелството, че решение № 2052/12.02.2023 г. по гр. д. № 44046/2020 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 58-и състав, е влязло в сила в частите, в които ••• е осъдено да заплати на ••• сумата от 10 530,78 лв., представляваща разходи за поддръжка на общите части, в т.ч. за охрана, намира, че въпросът относно наличието на задължение за стойност на предоставена охранителна услуга за периода 01.10.2017 г. – 02.01.2020 г. е разрешен със сила на пресъдено нещо между страните, поради което спорен в настоящото производство е единствено конкретният размер на задълженията за поддръжка на общите части на сградата на бул. „•••, част от които са и разходите за охрана. При това положение, като взе предвид данните за заплатените от ищеца суми за електрическа енергия, за абонаментно обслужване на асансьорните уредби и на пожароизвестителната система и за осигуряване на охрана на сградата, на основание чл. 162 ГПК, съдът приема, че дължимата от ответника сума за периода 01.10.2017 г. – 01.01.2018 г., пропорционално на ползваните от него 7,39 %, възлиза на 1906,33 лв., а за периода 02.01.2018 г. - 02.01.2020 г., пропорционално на ползваните от него 6,51 %, възлиза на 15 919,12 лв., тоест общо 17 825,45 лв. Предвид изложеното, с оглед на диспозитивното начало и като взе предвид, че с влязлото в сила решение № 2052/12.02.2023 г. по гр. д. № 44046/2020 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 58-и състав, на ищеца е присъдена сумата от 10 530,78 лв., частта от претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предмет на настоящото производство, следва да бъде уважена за пълния й размер от 5572,45 лв. (2848,15 евро). По претенцията за лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Моментът, в който настъпва забавата, намира своята правна регламентация в нормата на чл. 84 ЗЗД. Общото правило е, че когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В решение № 48/10.09.2012 г. по т. д. № 237/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., е прието, че лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява обезщетение за неизпълнение в срок на парично задължение и се дължи от деня на забавата. В случая времето за изпълнение не е уговорено, тъй като отговорността при неоснователното обогатяване е извъндоговорна, поради което, за да изпадне длъжникът в забава, е необходимо отправянето на покана за плащане на дължимото обезщетение съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая от приложените на л. 39 – 47 от гр. д. № 8013/2020 г. на СГС писмени доказателства се установява, че председателят на ••• периодично е бил канен от ищеца да му възстанови заплатените суми за поддръжка на сградата, за което са му били връчени покани на 22.02.2018 г., 25.05.2018 г., 18.09.2018 г., 10.12.2018 г., 02.08.2019 г., 09.08.2019 г., 17.12.2019 г., 20.01.2020 г., с оглед на което претенцията за мораторна лихва се явява доказана по основание за периода 22.02.2018 г. – 02.08.2018 г. (дата, преди предявяване на исковата молба). Размерът на мораторната лихва върху дължимите от ответното сдружение суми за задълженията за поддръжка на общите части на сградата на бул. „••• за периода 22.02.2018 г. - 02.08.2020 г., за заплащането на които дружеството е било поканено, изчислен на основание чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 2292,41 лв., като с оглед на присъдената сума с решение № 2052/12.02.2023 г. по гр. д. № 44046/2020 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 58-и състав, в настоящото производство следва да бъде присъдена сумата от още 793,28 лв. (405,60 евро). При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски за заплатената държавна такса 136,45 лв. (69,77 евро) и юрисконсултско възнаграждение по в. гр. д. № 6150/2023 г. на Софийски градски съд, III-В въззивен състав (51,13 евро), както и юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело (100,26 евро.) Така мотивиран, съдът