Решение № 2032 от 4.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2859/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „•••••“ ООД, с ЕИК 1••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, [улица], представлявано от управителя М. Н., депозирана чрез адвокат С., против Решение № 1261 от 30.09.2024г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД №20235330206191 по описа на същия съд за 2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23 от 11.10.2023г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на „•••••, с ЕИК •••••, е наложена имуществена санкция в размер на 700лв. за нарушение на чл. 21, ал.8, пр.1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се обжалваното решението на ПРС и НП № 23 от 11.10.2023г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията да бъдат отменени. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

3. Ответникът по касационната жалба – Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител намира касационните оплаквания за неоснователни. Моли съда да потвърди решението на ПРС. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „•••••“ ООД, с ЕИК •••••, срещу НП № 23 от 11.10.2023г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „•••••“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 700лв. за нарушение на чл. 21, ал.8, пр.1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/.

Обективираните в НП констатации се свеждат до следното:

На 10.05.2023 г. от инспектори към КРС била извършена проверка на пощенска станция, намираща се на адрес гр. Пловдив, ул., , •••••с лице към [улица], обслужвана от•••••“ ООД. Дружеството имало издадена индивидуална лицензия № 2-002/25.03.2010 г., изм. № 2-002-001/09.06.2011 г., изм. № 2-002-002/16.07.2020 г. за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на Република България. Дружеството било вписано и в публичния регистър на КРС на оператори, лицензирани за извършване на пощенски услуги по чл. 39 от ЗПУ. Целта на проверката била дейността по предоставянето на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, предоставяни от „•••••“ ООД. В хода на проверката проверяващите установили, че дружеството не е поставило на видно и достъпно за потребителите място в пощенската станция, приетите от него „Общи условия“ на договора с потребителите на пощенски услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, предоставяни от „••••••“ ООД. Същите се намирали в шкаф, разположен зад работното място, където били обслужвани потребителите.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 8, пр.1 от ЗПУ, за което на 03.08.2023 г. на „•••••••“ ООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № П029/03.08.2023 г. В срок е депозирано писмено възражение. Последвало е издаването на НП № 23 от 11.10.2023г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „••••••, с ЕИК ••••••, е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 21, ал.8, пр.1 от Закона за пощенските услуги.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състав на визираното в НП нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт. Районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и при постановяването на НП не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН.

Въззивният съд подробно е аргументирал и неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени пред районния съд са обсъдени подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

9. Съгласно чл. 21, ал.8, пр. 1 от ЗПУ пощенските оператори довеждат до знанието на потребителите общите условия на договора, като ги поставят на видни и достъпни места във всички стационарни пощенски станции и ги публикуват на страницата си в интернет.

Законовото изискване е дефинирано в условията на кумулативност, ето защо касационните оплаквания в обратната посока са напълно неоснователни. Обстоятелството, че общите условия са били публикувани на интернет страницата на пощенския оператор не води до извода, че е изпълнено в пълнота законовото изискване. Наложена е санкция съобразно изискванията на чл. 105в, ал. 2 вр. чл. 105в, ал. 1 от ЗПУ и в минимален размер.

10. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че това решение е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Последният е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства дали е извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Правилно е възприето от първоинстанционния съд, че в случая е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. При това нарушението е формално, на просто извършване, поради което действително наличието на вредни последици не е елемент от състава му.

11. С оглед изложеното, съдът намира процесното НП за законосъобразно. Решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. В този смисъл оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

12. Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от касационния жалбоподател.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, XIX касационен състав,