Решение № 4281 от 26.9.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 2434/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ "В. – В.нов" срещу наказателно постановление № НП-3/06.07.2021 г., издадено от министъра на икономиката и председател на междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, с което на ЕТ "В. – В.нов" за нарушение на чл. 10, ал. 8 от ЗЗХОКТХВТП и на чл. 4, ал. 4 от Наредба № 16-437 от 04.05.2007 г. за условията и реда за извършване на дейности с токсичните химически вещества и техните прекурсори, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗХОКТХВТП е наложена имуществена санкция в размер на 15000 лева.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли НП да бъде отменено, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалния и материалния закон. Претендират се разноски.

Въззиваематастрана оспорва доводите, направени с жалбата, като твърди, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Представя писмено становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

С писмо № 26-В-79/05.03.2021 г. от страна на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност" към Министерството на икономиката била изискана справка от ЕТ „В.-В.нов", гр. София за осъществяван внос, износ и трансфер за периода от 2017 г. - 2020 г. на химически вещества от Приложения 1, 2 и 3 на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори (ЗЗХОКТХВТП).

С декларация вх. № 26-В-84/09.03.2021 г. ЕТ „В.-В.нов", гр. София предоставил данни за извършен трансфер от Полша на химически вещества от Приложение 3 на ЗЗХОКТХВТП за периода 2017-2019 г. От предоставената справка било установено, ЕТ „В.-В.нов", гр. София е извършил 10 (десет) трансфера от Полша за територията на България на химическо вещество Триетаноламин, CAS № 102-71-6, попадащо в Приложение 3 на ЗЗХОКТХВТП, както следва:

1. Триетаноламин, CAS № 102-71-6 с фактура № FUE/000514/2017/W1 от 08.02.2017 2. Триетаноламин, CAS № 102-71-6 с фактура от 07.07.2017 3. Триетаноламин, CAS № 102-71-6 с фактура № FUE/005153/2017/W1 от 20.10.2017г 4. Триетаноламин, CAS № 102-71-6 с фактура FUE/001088/2018/W1 от 22.02.2018 г. 5. Триетаноламин, CAS № 102-71-6 с фактура FUE/004505/2019/W1 от 12.07.2019 г. 6. Триетаноламин, CAS № 102-71-6 с фактура FUE/007598/2019/W1 от 26.11.2019 г. 7. Триетаноламин, CAS № 102-71-6 с фактура FUE/000773/2020/W1 от 03.02.2020 г. 8. Триетаноламин, CAS № 102-71-6 с фактура FUE/005296/2020/W1 от 07.08.2020 г. 9. Триетаноламин, CAS № 102-71-6 с фактура FUE/006458/2020/W1 от 28.09.2020 г. 10. Триетаноламин, CAS № 102-71-6 с фактура № FUE/007361/2020/W1 от: 02.11.2020 г. При тази обстоятелства, свидетелката М. Н. С. – държавен експерт в отдел "Международно контролирана търговия" в Министерството на икономиката приела, че ЕТ „В.-В.нов", гр. София е нарушил разпоредбите на чл. 10, ал. 8 от ЗЗХОКТХВТП и чл. 4, ал. 4 на Наредба № 16-437, като е извършил трансфер от Полша за територията на България на химическо вещество Триетаноламин, CAS № 102-71-6, попадащо в Приложение 3 на ЗЗХОКТХВТП, като не е спазил изискването за предоставяне на документи в Междуведомствената комисия, съгласно чл. 10, ал. 8 от ЗЗХОКТХВТП, налагащ императивно изискването при трансфер от и за територията на Република България за и от държава от Общността на химически вещества от приложения № 2 и 3 българското физическо или юридическо лице в 7-дневен срок преди извършването на трансфера да представи в Междуведомствената комисия документи при условия и по ред, определени с наредба на министъра на икономиката, преди всеки трансфер. Констатирайки административното нарушение, свидетелката М. Н. С. съставила акт за установяване на административно нарушение АУАН № 002/ 20.04.2021 г за посочените 10 трансфера, установени с една и съща декларация вх. № 26-В-84/09.03.2021 г Нарушението било субсумирано под правната норма чл. 10, ал. 8 от ЗЗХОКТХВТП и чл. 4, ал. 4 на Наредба № 16-437/04.05.2007 г. Административнонаказващият орган констатирал, че за някои от нарушенията давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е изтекла, поради което административнонаказателната отговорност на нарушителя следва да бъде ангажирана по отношение на останалите административни нарушения, а именно -трансферите на Триетаноламин, C A S № 102-71-6 с фактура № FUE/005296/2020/W1 от 07.08.2020 г., фактура № FUE/006458/2020/W1 от 28.09.2020 г. и фактура № FUE/007361/2020/W1 от 02.11.2020 г. Приел, че с бездействието си ЕТ „В.-В.нов", реализирал административно нарушение по чл. 10, ал. 8 от ЗЗХОКТХВТП и чл. 4, ал. 4 на Наредба № 16-437/04.05.2007 г., поради което издал наказателно постановление с което наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 15 000 лв., на основание чл.10, ал.8 и чл. 26, ал. 1 и чл. 30, ал. 2 ЗЗХОКТХВТП.

Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от разпита на свидетеля М. Н. С. както и от събраните писмени доказателства от АНО.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила, които сами по себе си са самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановмление, тъй като водят до накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Това е така, тъй като при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в нито един от двата акта не е посочено кога, на кои дати жалбоподателят е извършил отделните трасфери, което не дава възможност да се определи кога именно е възникнало и задължението за представяне на изискуемите документи. Липсва задължителен реквизит в АУАН у наказателното постановление, а именно: не е посочена датата на извършване на нарушението.

Съгласно член 10, ал. 8 от Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества (ЗЗХОКТХВТП) във връзка с член 4, ал. 4 от Наредба № 16-437/04.05.2007 г. за жалбоподателят е възникнало задължение да представи документи преди извършването на всеки трансфер на процесното вещество "триетаноламин", което видно от наименованието му, е посочено в Приложение № 3 към чл. 8, група А. "Токсични химически вещества". В случая, нарушенията са осъществени чрез бездействие на датата, на която е изтекъл 7-дневният срок съгласно чл. 10, ал. 8 от ЗЗХОКТХВТП, но същата не е посочена в НП по отношение на нито един от трите трансфера, а и не може да бъде извлечена от фактите и обстоятелствата, описани в акта и в постановлението, тъй като не е установена датата на извършване на трансферите. Датата на извършване на административното нарушение е не само задължителен реквизит по член 42, т. 3 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН от относно съдържанието на НП, но тя е от значение както за ефективно упражняване правото на защита на санкционираното лице, така и за преценка за спазване сроковете по член 34 от ЗАНН. Такава информация относно датите на трансферите е могла да бъде изискана от АНО от жалбоподателя в хода на извършената проверка с оглед спазване изискванията на материалния и процесуалния закон, но това не било направено.

Отделно от това, съдът счита, че е нарушена и нормата на член 18 от ЗАНН, която повелява за всяко отделно административно нарушение да се налага отделно наказание. В конкретния случай се касае за три отделни трансфера, извършени от едно и също лице, което при съблюдаване на принципа на член 18 от ЗАНН, следва да понесе три отделни административни наказания. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 77/1984 г. на ОСНК на Върховния съд, съобразно което "в административно- наказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК".

Ето защо, обжалваното наказателно постановление на основание член 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН следва да бъде отменено.

При този изход на спора, жалбоподателят има право на присъждане на разноски на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. С оглед приложените пълномощно за адв. Й.С., договор за правна помощ и разпечатка относно платежно нареждане, претенцията за присъждане на разноски в размер на 500 лева(възнаграждение за един адвокат) в полза на въззивника се явява основателна.

Мотивиран от всичко изложено, съдът