Решение № 14588 от 21.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 34802/2025 г.

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК). Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците А. Н. Х., А. Н. Х., Н. Д. Г., Е. Д. Г. и П. П. К., да му заплатят сумата в общ размер на 1515,07 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2022 г. до 31.07.2024 г., за топлоснабден имот представляващ АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в •••, аб. № •••, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 233,99 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 23.05.2025 г., 38,84 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.7.2022 г. до м.04.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.06.2025 г . до окончателното изплащане на вземането и 9,51 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2022 г. до 23.05.2025 г., разпределени както следва: за А. Н. Х. и А. Н. Х. всеки по 378,76 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2022 г. до 31.07.2024 г., за топлоснабден имот представляващ АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в •••, аб. № •••, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 58,49 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 23.05.2025 г., 9,71 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.7.2022 г. до м.04.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.06.2025 г . до окончателното изплащане на вземането и 2,37 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2022 г. до 23.05.2025 г., както и за Н. Д. Г., Е. Д. Г. и П. П. К., всеки по 252,51 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2022 г. до 31.07.2024 г., за топлоснабден имот представляващ АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в •••, аб. № •••, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 38,99 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 23.05.2025 г., 6,47 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.7.2022 г. до м.04.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.06.2025 г . до окончателното изплащане на вземането и 1,58 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2022 г. до 23.05.2025 г., така както е уточнено с молба от 30.06.2025 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, тъй като придобили по наследство от М. А. Х. (починала на 05.06.2014 г.) и Н. А. Х. (неин брат, починал на 07.09.2022 г.) топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като длъжникът изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка, която е със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава и без покана. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника А. Н. Х. чрез адв. М. П. (с пълномощно към отговора), в който оспорва предявените искове. Оспорва да има качеството на наследник на някой от починалите. Заявява, че е се отказал от наследството на лицата. Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява, че не е поставен в забава. Оспорва основанието за начисляване на услугата дялово разпределение. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника А. Н. Х. чрез адв. М. П. (с пълномощно към отговора), в който оспорва предявените искове. Оспорва да има качеството на наследник на някой от починалите. Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява, че не е поставен в забава. Оспорва основанието за начисляване на услугата дялово разпределение. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника Н. Д. Г. чрез адв. П. Л., в който оспорва предявените искове. Оспорва да има качеството на наследник на някой от починалите, както и че не е собственик на топлоснабден имот. Заявява, че се е отказал от наследството на Д. А. Г.. Оспорва основанието за начисляване на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника Е. Д. Г. чрез адв. М. П. (с пълномощно към отговора), в който оспорва предявените искове. Оспорва да има качеството на наследник на някой от починалите. Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява, че не е поставен в забава. Оспорва основанието за начисляване на услугата дялово разпределение. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника П. П. К. чрез адв. М. П. (с пълномощно към отговора), в който оспорва предявените искове. Оспорва да има качеството на наследник на някой от починалите. Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява, че не е поставен в забава. Оспорва основанието за начисляване на услугата дялово разпределение. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК. Третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не взема становище. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното: Предявени за разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответниците по иска са потребители на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на всеки ответник, е да установи, че имотът е бил собственост на наследодателите на ответниците и факта на приемане на наследствата от лицата, посочени като ответници, направо или по опис. В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга. В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период, стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение, стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период. С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството отговарят ли наследниците на Н. А. Х. (починал на 07.09.2022 г.) и М. А. Х. (починала на 05.06.2014 г.) – брат и сестра, за които не е спорно, че са били съсобственици на топлоснабдения имот – АПАРТАМЕН № 1 в••••, който придобили по наследство от техните родители. Според Решение № 95 от 09.07.2024 г. по гр. дело № 1515/2023 г. на II ТО на ВКС, открито наследство не е прието, когато лицето, призовано към наследяване, не е направило изричен отказ от него съгласно чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН. До приемането на наследството то е незаето (вакантно), като решаващият съдебен състав е изложил мотиви, че съгласно тълкувателното разяснение по т. 14 от ППВС № 4/30.10.1964 г. приемането на наследството може да стане мълчаливо - с конклудентни действия, когато от тези действия на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Този въпрос е фактически и подлежи на установяване съобразно конкретните обстоятелства по съответното дело. В мотивите по т. 2 от ТР № 1/23.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2021 г., ОСГК е изяснено, че при действащата система на приемане на наследството до момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. До приемането на наследството призованите към наследяване (наследниците по закон) не се легитимират като носители на наследствените права и задължения, поради което те нито са материалноправно легитимирани да предявяват иск за наследствени вземания, нито могат да отговарят по искове за наследствени задължения, а и не могат да се разпореждат с наследствени права. Отказът от наследство е изричен формален акт на разпореждане с откритото наследство като съвкупност от имуществени права и задължения, принадлежащи на наследодателя. По своето правно естество то представлява едностранна формална сделка, която е неотменима и поражда конститутивното действие, към което волеизявлението на призованото към наследяване лице е насочено - с вписването на отказа в особената книга по чл. 49 ЗН, в предписаната от правната норма на чл. 52 ЗН форма за действителност. Съгласно определение № 85/20.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 799/2022 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, до вписването на отказа в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН частта, припадаща се на призования към наследяване, съставлява незаето (вакантно) наследство, като включените в него имуществени права и задължения нямат носител. В настоящия случай ответниците – наследници на Н. А. Х. – А. Н. Х. (син) и А. Н. Х. (син), както и наследниците на М. А. Х. - Е. Д. Г. (дъщеря) и П. П. К. (внучка), оспорват факта на приемане на наследствата на техните наследодатели, както изрично по чл. 49, ал. 1 ЗН, така и с конклудентни действия по чл. 49, ал. 2 ЗН, като по делото не са ангажирани доказателства за установяване на тези обстоятелства. От друга страна Н. Д. Г. – син на преживелия съпруг на М. А. Х. – Д.А. Г. (починал на 22.10.2016 г.), който е наследил М. А. Х. на основание чл. 9, ал. 1 ЗН при равни права с нейните деца, е представил доказателства, от които безспорно се установява, че се е отказал от наследството на своя баща Д. А. Г.. Отказът е вписан в книгата по чл. 49 от ЗН (л. 75)., като по делото не са събрани доказателства, от които да се установява Н. Д. Г. да е приел оставеното наследство изрично по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН или мълчаливо по смисъла на чл. 49,ал. 2 ЗН, преди вписания отказ. Ето защо ответниците не отговарят по предявените искове, произтичащи от облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., поради което същите са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени без обсъждане на възраженията за изтекла погасителна давност за главниците, както и дъжимостта на лихвите, в т.ч. наличие на предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно. По отношение на разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски имат ответниците. Ответниците А. Н. Х., А. Н. Х., Е. Д. Г. и П. П. К. са заявили искане за присъждане на разноски за адвокат, но по делото не се установява възнаграждение за адвокат да е заплатено, поради което разноски не следва да се присъждат. Ответникът Н. Д. Г. е заявил претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 450 лева, платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 26.08.2025 г. (л. 79), който служи за разписка, удостоверяваща плащането на сумата в брой, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, която претенция следва да се уважи. Ето защо на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на ответника Н. Д. Г. следва да се присъдят 230,08 евро - разноски за адвокат. Мотивиран от горното, Софийският районен съд