Решение № 6037 от 8.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2315/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. С решение от 04.10.2022г., постановено по гр.д. № 90124/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от Е. С. М. срещу „Газови системи инженеринг“ ООД иск с правно основание чл. 113, ал. 3, предл.1-во от ЗЗП за установяване съществуване на вземане в размер на 2 398 лева, представляваща подлежаща на връщане заплатена цена за доставка на два соларни панели Bosh Solar 7000TF, ведно със законната лихва от 21.07.2017г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 49731/2017г. по описа на СРС, ГО, 56 състав. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Е. С. М. срещу „Газови системи инженеринг“ ООД иск с правно основание чл. 113, ал. 5 от ЗЗП /отм./ за заплащане на сумата от 1 621, 86 лева, претендирана като разлика между главницата по иска с правно основание чл. 113, ал. 3, предл. 1- во от ЗЗП /отм./ и пълният размер на сторените разходи за доставка на нови два соларни панели и преизграждане на соларната система. Отхвърлен е и предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 621, 86 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди на деликтно основание – разходи, сторени поради неостраняването на дефектите в инсталираната от ответника соларна система. Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 113, ал. 5 от ЗЗП /отм./ за заплащане на сумата от 1 621, 86 лева, претендирана като разлика между главницата по иска с правно основание чл. 113, ал. 3, предл. 1-во от ЗЗП /отм./ и пълния размер на сторените разходи за доставка на нови два соларни панели и преизграждане на соларната система, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищцата Е. С. М.. В същата са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. Конкретно се поддържа, че развалянето на потребителски договор като процесния се обуславя, когато доставчикът не изпълни задължението си за поправяне на дефекта, който се е проявил след доставката. В случая доставката е с комплексен характер – продажба на стоки и техният монтаж в система. Въззивницата излага, че законът дава право на доставчика да поправи дефекта възникнал от неговата доставка, а когато не го стори – дава право на потребителя да се освободи от договорния си ангажимент и да потърси друг доставчик за поправка на дефекта. По тези съображения поддържа, че в такъв случай развалянето има релевантност относно отстраняването на дефекта. Сочи, че осъдителната претенция е за размера на действително претърпените вреди, които се съизмеряват в заплатената сума за отстраняването на дефекта в соларната система и за нейното функционално изправяне. В заплатената сума за функционалното поправяне на дефекта в соларната система е включена и сумата за замяната на панелите с нови, както и допълнителни разходи за поправка на системата, при запазване на компонентите на място, които могат да бъдат полезно вложени и запазени. Въззивникът навежда твърдения, че заплатената сума в размер на 4 019, 86 лева подлежи в цялост на обезщетяване, както и че тя не съответства на първоначално заплатената за доставка на цялостна система от 4 929, 50 лева, защото това е сумата за поправката, а не за замяната на соларната система. Във въззивната жалба се сочи още, че правото на потребителя е да получи поправка на системата в гаранционния срок поради това, че тя проявява дефект. Тази поправка не е сторена от доставчика, поради което потребителят на общо основание има право да развали договора и да ангажира друг доставчик за поправка на системата. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в цялост. Насрещната страна „ГАЗОВИ СИСТЕМИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че не е налице дефектирала стока /продукт/, поради което за потребителя не е възникнало правото да претендира отстраняване/въэстановяване на функционалността на стоката, нито да търси обезщетение за вреди. Твърди, че ищецът не се е съобразил с предписанията за експлоатация на соларната система и последващите препоръки на ответната страна, вследствие на което е причинил непоправима щета на продадените слънчеви панели. Навежда съображения, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на претърпените вреди. Освен това сочи, че оскъпяването се дължи и на съпътстващи разходи като връзки, бандажи, сервизни течности, укрепващи шини и други елементи на монтажа, които не могат да бъдат отнесени по никакъв начин към гаранционните задължения на ответното дружество. Не били ангажирани доказателства, установяващи необходимостта ищцата да смени модела на панела с друг вид и на по-висока стойност. В обобщение е направен извод, че по делото не е установена твърдяната причинно-следствена връзка между поведението на ответника и претендираните вреди. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му от ищцата част. По делото е подадена въззивна жалба и от ответника „Газови системи инженеринг“ ООД срещу първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 113, ал. 3, предл.1-во от ЗЗП. В жалбата са наведени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от съда изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че СРС не е съобразил обстоятелството, че когато дефектът се е появил след изтичане на шест месеца от получаване на стоката, тежестта да докаже несъответствието с договора за продажба, както и че същото е значително и не се дължи на неправилната употреба на съответната стока, е в тежест на потребителя - ищцата /арг. чл. 108 ЗЗП/. Излага, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички наведени от ответника възражения, включително не е обсъдил в пълнота всички събрани по делото доказателства. Твърди, че след рекламацията от ищцата, на обекта на монтажа на системата са се явили представители на ответното дружество. Същите не са констатирали проблем в доставената от тях стока - соларни панели, а е установен пробив в серпентината на съществуващия бойлер. Бойлерът бил доставен и монтиран от друг търговец и функционирал в обща тръбна система със соларните панели. Соларните системи при монтажа са били напълнени с флуид против замръзване, като при извършения оглед на място от представител на ответното дружество е установено, че нивото на течността е нула /липсва/, като установената причина за липсващата течност е именно пробивът в серпентината на бойлера. Излага, че въпреки отправените препоръки от доставчика, ищцата не е възложила на ответника източването на соларната система за предотвратяване на замръзването на същата, което е условия за запазване валидността на гаранцията. Източването на системата било предприето от членове на домакинството на потребителя, като същото не било извършено според предписанията на производителя. В резултат, останалата вода без флуид против замръзване, е причинила замръзване, от което е произтекло спукване на соларните панели при разширяването на замръзналата в системата вода в зимни условия. По тези съображения счита, че гаранционната отговорност е изключена, доколкото повредата се дължи на неправилна поддръжка. В жалбата се поддържа още, че медна тръба със сечение ф10мм, каквато е използвана при монтажа на инсталацията, осигурява необходимия топлообмен, който се поддържа от соларното управление и само по себе си не може да доведе нито до прегряване на колекторите, нито до достигане на точката за стагнация, респективно до повреди в компоненти на системата. Посочено е още, че в конкретния случай, отговорността за монтажа, доколкото касае вече съществуваща тръбна разводка и монтиране на изправно оборудване, ако и да би бил грешен, касае отговорност за вреди от неправилна доработка върху съществуваща тръбна разводка. Доколкото мотивите на процесното решение реферират именно към тези изводи, то жалбоподателят счита, че те не кореспондират с предмета на спора, с петитума на иска и с доклада по делото. В този смисъл поддържа, че мотивите на първоинстанционното решение касаят друг иск - за отговорност за вреди, който иск е отхвърлен от съда. Излага, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че именно дефектиралият бойлер, доставен и монтиран от третото лице-помагач, е причинил опразване на общата система от флуид против замръзване. В жалбата са наведени и възражения, че първоинстанционното съдебно решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Поддържа се твърдение, че съдът не е съобразил изложените в исковата молба и в уточнителната молба към нея претенции за установяване на вземане, вследствие на неизпълнени гаранционни задължения, респективно за ангажиране на гаранционна отговорност, която е различна от общата договорна отговорност за несъответствия. Дружеството-въззивник излага доводи, че с постановяване на решение за признаване за установено, че „ГАЗОВИ СИСТЕМИ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД дължи на Е. С. сумата от 2 398 лева, представляваща подлежаща на връщане заплатена цена, съдът се е произнесъл по непредявен иск, дал е защита на права, които ищецът не твърди да са били нарушени, доколкото петитумът е за ангажиране на гаранционната отговорност на продавача. С оглед изложеното е направено искане за обезсилване на решението в частта по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, а в условията на евентуалност – за отмяна на решението и постановяване на друго, с което претенцията да се отхвърли. Насрещната страна Е. М. С. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Твърди, че замръзването на панелите или тяхното прегряване поради неправилно оразмеряване са установени като причини за дефектирането на соларната система. Освен това сочи, че ответникът не е предоставил проект за монтиране на системата, нито информация, че е заредил тази система с правилната течност против замръзване, нито е издал надлежен документ, който удостоверява това обстоятелство. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му от търговеца част. Третото лице-помагач „ЕЛДОМИНВЕСТ“ ООД оспорва подадената от ответника въззивна жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са релевираните от въззивника-ответник доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт по следните съображения: Ищцата е поддържала твърдения за сключен между страните договор от 10.07.2015г. за доставка и монтаж на соларна система за битова гореща вода, по който е заплатила възнаграждение в общ размер на 4 929, 50 лева. Претендира връщане на цената /стойността/ на монтираните два соларни панели в размер на 2 398 лева, при твърдения, че е упражнила правото си да развали договора поради неизпълнение на задължението на ответника за гаранционна поддръжка на продадените вещи. Позовала се е на установената в закона /в ЗЗП с оглед качеството й на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП/ и в договора гаранция от две години, считано от доставянето на потребителската стока, в рамките на която твърди да е направила рекламация и да е поискала от ответника да поправи вещта - да отстрани несъответствието. Конкретно сочи, че несъответствието се изразява в замръзването на двата соларни панели през м.01.2017г. Предвид бездействието на ответното дружество за отстраняване несъответствието на потребителската стока, ищцата твърди да е развалила процесния договор и като последица от развалянето претендира връщане на заплатената продажна цена на дефектиралите соларни панели. В исковата молба не са заявени обстоятелства, сочещи на иск за ангажиране на общата договорна отговорност по чл. 88 от ЗЗД, нито са изложени твърдения за издадена търговска гаранция по смисъла на чл. 117 от ЗЗП. В случая ищецът е основал иска си на неизпълнение на задължение за гаранционна поддръжка в рамките на гаранционния срок, възникнало по силата на установените в чл. 112-115 от ЗЗП /отм./ права на потребителя на законна гаранция, с което неизпълнение е обосновал и упражняване на правото за разваляне на договора. Първоинстанционният съд е разгледал наведените правопораждащи факти и е постановил обжалваното решение в съответствие с установения в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК принцип на диспозитивното начало. С чл. 105, ал. 1 от ЗЗП /отм./ се регламентира, че продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след това, дори и да не е знаел за несъответствието /законова гаранция/. Потребителят има право да предяви рекламация на стоката или услугата независимо дали производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция за тях /аргумент от чл. 120 от ЗЗП/. По аргумент от чл. 124, ал. 1 от ЗЗП, когато потребителят се позовава на права, произтичащи от общата законова гаранция по ЗЗП или издадената от търговеца търговска гаранция /чл. 117, ал. 1 от ЗЗП/, упражняването им е винаги при условията и по реда на чл. 113 и 114 ЗЗП /отм./. По правилността на обжалваното решение: По предявения иск с правно основание чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, вр. чл. 113, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД /в приложимата редакция към датата на сключване на процесния договор – 10.07.2015г./ за възстановяване на заплатената продажна цена по развален договор за продажба на стока: По релевираните във въззивното производство оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, съдът приема следното: На етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че с договор от 10.07.2015г. ищцата Е. М. е възложила на ответника „ГАЗОВИ СИСТЕМИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД инсталирането на соларна система за битова гореща вода, марка „БОШ“, срещу възнаграждение в размер на 4 929, 50 лева. Предмет на договора е доставка и монтаж на соларен регулатор, помпена група, разширителен съд, соларна течност. Инсталацията е изпълнена от ответника, като към нея е свързан съществуващия на място закупен по-рано 200 литров комбиниран бойлер. Установено е още, че за свързване на двата соларни панели, монтирани на покрива на двуетажна къща, и комбинирания бойлер, при монтажа са ползвани съществуващите на място две медни тръби със сечение от Ф10мм. От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се установява и обстоятелството, че през лятото на 2016г. ищцата констатирала, че от разширителния съд на системата започнала да изтича /да пръска/ гореща вода. Ответникът не оспорва, че през м.10.2016г. след посещение на обекта във връзка с констатирания от ищцата проблем в системата, негови служители са установили повишено налягане в соларната система и пробита серпентина на соларния бойлер, както и че е направена препоръка системата да бъде източена поради нулева стойност на флуида против замръзване. Не е спорно и обстоятелството, че системата е била източена от членове на домакинството на ищцата, както и че в началото на 2017г. служители на ответника установили при посещението си на обекта, че двата соларни панела са спукани. За установяване на причините за настъпилите повреди в соларните панели са приети единична и тричленна технически експертиза, изводите на които са непротиворечиви. Същите следва да се кредитират като пълни и обосновани. Вещото лице по единичната техническа експертиза, приета в първоинстанционното производство, е посочило, че една от причините за навлизането на вода в панелите е фактэт, че свързването на селективните колектори към електрическия водонагревател с два вградени топлообменика е чрез съществуващ на място тръбопровод със сечение на диаметъра – ф10мм. Този размер на диаметъра, обаче, не бил подходящ за свързването на два соларни панела, а само при един колектор. Експертът е направил извод, че това сечение не е достатъчно за необходимия дебит на инсталацията, което именно е довело до прегряване на същата. При прегряването топлоносителят в соларната система се разширява, количеството на водния разтвор на пропилен гликол не може да се поеме от разширителния съд, при което от предпазния клапан на слънчевите колектори започва да пръска вода. При това положение инсталацията продължава да прегрява, което води до повреда на разширителния съд и голяма част от водния разтвор на пропилен гликол изтича, а инсталацията се пълни с вода. Вещото лице сочи, че спукването на соларните колектори се дължи на замръзване на соларната течност /с неясна концентрация на пропилен гликол/, останала в тях след източването на системата. Възстановяването на соларната система е изисквало подмяна на колекторите с нови и преработка на тръбното трасе – тръбите, с които е свързан водонагревателя, помпената група и колекторите, следва да са с диаметър ф18 мм. Във въззивното производство е назначена разширена тричленна техническа експертиза, чието заключение следва да се кредитира като пълно и обосновано. Вещите лица са направили извод, че в случая причината за нахлуване на вода и смесването й със соларната течност е прегряване на флуида в системата, повишаване на налягането, прекомерно разширяване на флуида в системата, лоша циркулация поради малкия диаметър на тръбната връзка между соларните панели и електрическия водонагревател /като е уточнено, че минималният размер за монтаж на плоски панели, каквито са монтирани на обекта, е с тръба с диаметър ф18 мм/, което е довело до спукване на серпантината в електрическия водонагревател. Уточнено е, че количеството флуид не може да бъде поет от инсталацията и през предпазния клапан на разширителния съд започва да тече соларна течност. След спукването на серпантината това води до увеличено разреждане на соларната течност от проникващата вода от водонагревателя към системата на соларната инсталация. В заключението е посочено, че е било необходимо да се извърши спешно обследване на панелите за евентуално настъпили дефекти, да се прекрати работата на инсталацията и да се източи флуида от соларната система. Вещите лица са формирали категоричен извод, че спукването на соларните панели се дължи на замръзване на соларната течност /с неясна процентна концентрация на етилен гликол/ или вода, останали в панелите след източване на инсталацията. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: В случая към процесното правоотношение приложение намират нормите на специалния закон ЗЗП, които имат за цел да осигурят по - висока степен на защита на потребителите на стоки и услуги. Правата на потребителя при недостатъци /несъответствия/ на закупени вещи са уредени в чл. 104 - 142 ЗЗП. По делото е установено, че ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съгласно който "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а ответното дружество ма качеството на търговец според § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП - физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.е търговец. Съгласно чл. 105 ЗЗП /отм., ДВ, бр. 23 от 2021г., в сила от 01.01.2022г./, но действащ към датата на сключване на договора/, продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба. Според разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ЗЗП /отм./ продавачът отговаря за несъответствието на потребителската стока с договора за продажба, дължащо се на неправилно монтиране или инсталиране на стоката, когато договорът предвижда монтирането или инсталирането й да бъде извършено от продавача или на негова отговорност. Според чл. 106 ЗЗП /отм./, за да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва да: 1. притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид; 2. отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец; 3. е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача; 4. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока. В действащата към възникване на спорното притезание разпоредба на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП /отм./ е посочено, че когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Съгласно ал. 2 привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, като след изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114 от ЗЗП /отм./. Разпоредбата на чл. 114 от ЗЗП /отм./ сочи, че при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 от ЗЗП, той има право на избор между една от следните възможности: 1. разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума; или 2. намаляване на цената. Нормата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗП /отм./ регламентира правилото, че потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя. Законоустановеният срок за рекламация на потребителска стока съгласно чл. 115 от ЗЗП /отм./ е две години считано от датата на нейната доставка, като срокът спира да тече през времето, необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора. За да бъде развален договорът за продажба на потребителска стока, в тежест на ищцовата страна е да докаже, че доставената стока е имала несъответствие с договора за продажба, като съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗЗП /отм./, при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба чрез извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова. Отстраняването на несъответствието на стоката с договора за продажба следва да се извърши в едномесечен срок от рекламацията, като в противен случай или ако потребителят не е доволен от решаването на рекламацията, той има право да развали договора и да поиска възстановяване на заплатената сума. По делото е установено, че ищцата е отправила рекламация към продавача най-късно през м.10.2016г., което обстоятелство не се оспорва от ответното дружество. Не се установява в едномесечния срок да е последвало отстраняване на соченото от ищцата несъответствие на стоката с договора за продажба, а напротив твърди се неудовлетворяването й поради неизпълнени указания за източване на соларната система от професионалист, както и поради обстоятелството, че проявилото се несъответствие е резултат от дефектирал бойлер, който не е доставен и монтиран от търговеца. При това положение, след изтичане на едномесечния срок по ал. 1 на чл. 113 ЗЗП /отм./ и след доказване действителното несъответствие на закупената стока с договора за продажба, съгласно ал. 2 на чл. 113 ЗЗП /отм./ потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114. Основният спорен по делото въпрос е за съответствието на доставените соларни панели с договора за продажба към момента на подаване на рекламацията, респективно дали евентуалните техни недостатъци се дължат на причини, за които продавачът отговаря, обуславящо правото на потребителя да развали договора и да иска връщане на платената цена. От заключението на приетите единична и тричленна /разширена/ технически експертизи се установява, че причината за нахлуване на вода и смесването й със соларната течност е прегряване на флуида в системата, повишаване на налягането, прекомерно разширяване на флуида в системата, лоша циркулация поради малкия диаметър на тръбната връзка между соларните панели и електрическия водонагревател /като е уточнено, че минималният размер за монтаж на плоски панели, каквито са монтирани на обекта е ф18мм, а в случая монтирането и свързването е извършено към съществуващия тръбопровод със сечение на диаметъра – ф10мм, което сечение не е било подходящо за свързването на два соларни панела, а само при един колектор/, което е довело до спукване на серпентината в електрическия водонагревател. В резултат на спукването на серпентината соларната течност се е разредила от проникващата вода от водонагревателя към системата на соларната инсталация, като останалата вода след източването на системата е замръзнала при ниските температури през зимните месеци. С оглед изложеното съдът приема за доказано несъответствието на стоката с договора за продажба и монтаж по смисъла на чл. 106 ЗЗП /отм./, както и че същото е значително. Неоснователни са наведените от ответното дружество възражения, че несъответствието се дължи на неправилна експлоатация на соларната система и на неспазване на указанията за източване на соларната система от професионалист. Последното възражение не е доказано, доколкото представеният констативен протокол от 13.10.2016г. не е подписан от ищцата, а други доказателства не са ангажирани. Недоказано е и възражението на търговеца, основано на нормата на чл. 109 от ЗЗП /отм./, че е уведомил потребителят преди сключването на договора за необходимостта от подмяна на съществуващия тръбопровод с друг с по-голям диаметър на сечението, с оглед безаварийното функциониране на системата. Отговорността на ответното дружество следва да се ангажира, доколкото несъответствието на потребителската стока с договора за продажба се дължи на неправилно монтиране на стоката, конкретно – на неспазване на техническото изискване относно минималният размер от ф18 мм на диаметъра на тръбната връзка между соларните панели и електрическия водонагревател за монтаж на два броя плоски панели. При предявяването на рекламацията през м.10.2016г. търговецът е бил длъжен да извърши спешно обследване на панелите за евентуално настъпили дефекти, да прекрати работата на инсталацията и да източи флуида от соларната система, с оглед предотвратяване на други щети, включително и настъпилите впоследствие такива, изразяващи се в спукване на соларните панели. В случая не е доказана хипотеза на неправилна експлоатация на стоката, нито не бездействие на потребителя да осигури текуща поддържа, включваща източването на системата от специалист. И това е така, тъй като се касае до установено през м.10.2016г. несъответствие на стоката, чието отстраняване е задължение на търговеца – чл. 112, ал. 1 от ЗЗП /отм./ и чл. 113, ал. 1 от ЗЗП /отм./. Бездействието на ответника обосновава извод за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 114, ал. 1, т. 1, вр. чл. 113, ал. 3, предл. 1-во от ЗЗП. По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 114, ал. 1, т. 1, вр. чл. 113, ал. 3, предл. 1-во ЗЗП /отм./ е основателен и следва да бъде уважен, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Договорът е развален и се дължи възстановяване на платената по него сума, представляваща стойността на увредените соларни панели, възлизаща на сумата от 2 398 лева. По предявения иск с правно основание чл. 113, ал. 5 от ЗЗП /отм./: Според посочената разпоредба потребителят може да иска и обезщетение за претърпените вследствие на несъответствието вреди. В конкретния случай ищцата претендира разликата между заплатената от нея цена за доставка и монтаж на нови соларни панели и подлежащата на връщане поради разваляне на потребителския договор цена на доставените и монтирани от ответника соларни панели. Отговорността по чл. 113, ал. 5 от ЗЗП /отм./, вр. чл. 88, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД е специален вид договорна отговорност за обезщетение на вредите от неизпълнение на договора, довело до неговото разваляне. Тази отговорност обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са настъпили вследствие на упражненото право на разваляне на договора. На обезщетение подлежат предвидимите вреди, а при недобросъвестност на длъжника – и непредвидимите вреди. В обезщетението не се включва собствената престация на кредитора, тъй като ако е дадена – подлежи на връщане съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Обезщетението би могло да се определи като такова за накърнения негативен интерес, доколкото обхваща вредите от настъпилата неблагоприятна промяна – липса на задоволен кредитиров интерес. Приема се, че предмет на обезщетяване с оглед обратното действие на развалянето е негативният интерес, т.е. кредиторът да бъде поставен в положението, в което би бил, ако не беше сключвал разваления договор. По претенцията за заплащане на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора /чл. 88 от ЗЗД/ под формата на претърпяна загуба, кредиторът следва да докаже освен наличието на предпоставките за упражняване на субективното право да развали договора поради неизпълнение на насрещната престация, още и настъпването на реална вреда, довела до негативна промяна в имущественото му състояние, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, и че тази щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след неизпълнението. Разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал ако задължението би било изпълнено, формира размера на претърпяната загуба. Разграничението с пропуснатите ползи, вторият вид имуществени вреди, които подлежат за обезщетяване, се изразява в това, доколко вредите са обективирани като резултат на неизпълнението. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора. Пропуснатите ползи са само определяеми въз основа на опита и обичаите в практиката - при тях вредата произтича от нереализиране на възможност за увеличаване на актива на имуществото на кредитора. Подлежащите на обезщетяване вреди по този ред се изразяват в: 1/. претърпени загуби, изразяващи се в направените разноски по сключване, изпълнение и разваляне на договора, както и неблагоприятна за кредитора разлика в условията, при която е сключена евентуална сделка на покритие /арг. от чл. 323 ТЗ/ и 2/. пропуснатите ползи, изразяващи се в по-голямата стойност, която насрещната престация има за кредитора след приспадане на дължимата от него престация, от която той се освобождава вследствие на развалянето. В настоящия случай ищцата твърди, че в резултат от неизпълнението на договора /несъответствието на стоката/, е претърпяла вреди, изразяващи се в разликата между покупната цена на двата соларни панели по сключения с ответника договор и сторените разходи за доставка на нови два соларни панели и преизграждане на соларната система. Настоящият съдебен състав намира, че макар тези разходи да са доказани от представените писмени доказателства, то не се установява те да са в пряка причинно-следствена връзка именно с констатираното неизпълнение на договора. В случая ищцата е закупила соларни панели от друг вид и качество /първоначално монтираните са Bosh Solar 7000TF, а новозакупените и монтираните са Bosh Solar 5000TF/, които са на по-висока цена, което решение не е обосновано с обективни причини /например обективна невъзможност да закупи същите соларни панели/, поради което следва да се приеме, че това е нейн личен избор. В този смисъл се налага извод, че тези вреди не са били и предвидими за неизправната страна. Същото се отнася и до сторените разходи за ремонт /преработка/ на съществуващото тръбно трасе – медните тръби със сечение ф10мм са били подменени с нови със сечение ф18мм. Подмяната на съществуващото в имота тръбно трасе с оглед необходимостта същото да отговаря на техническите изисквания за безаварийна работа на соларните панели е задължение на потребителя на услугата. Установи се, че ответното дружество не е имало задължение да изгражда ново медно трасе, съответно същото не е било предмет на процесния договор. В този смисъл не може да бъде ангажирана отговорността на търговеца и за сторените впоследствие разноски за привеждане на съществуващото тръбно трасе в изправност. С оглед изложеното предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 113, ал. 5 от ЗЗП /отм./, вр. чл. 88, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД е неоснователен. Първоинстанционното решение следва да се потвърди и в тази част. По отношение на разноските: Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай всяка от страните по делото има качеството на въззивен жалбоподател и насрещна страна по въззивна жалба, като и двете въззивни жалби са неоснователни. С оглед неоснователното отнасяне на спора пред въззивния съд страните нямат право на разноски, независимо от изготвяне на писмен отговор по всяка от жалбите и осъществяването на процесуално представителство по тях. На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран Софийският градски съд,