Решение № 4440 от 20.11.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1208/2023 г.

Производство е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Делото е образувано по искова молба на лишения от свобода К. Д. И., находящ се в Затвор – Враца, с която е предявил два иска против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“: за имуществени и за неимуществени вреди. Искът за имуществени вреди се отнася за периода от 23.01.2018 г. до 23.07.2018 г., т.е. от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с уволнителната Заповед № 9/23.01.2018 г. на началника на Затвор – Бобов дол (което уволнение е незаконосъобразно, поради последващото трудоустрояване на ищеца с ЕР № 5165/19.12.2019 г. на ТЕЛК), като претенцията е в размер на 282, 54 лв. (6 брутни възнаграждения от по 47, 09 лв.). Искът за неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв. и се отнася за периода от 23.01.2018 г. до 08.03.2021 г., ведно със законната лихва, като причинените на ищеца вреди се изразяват в породени негативни чувства, а именно, безсилие, безпомощност, отхвърленост от обществото, несправедливо отношение, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служители от администрацията на Затвор – Бобов дол, които не са му изплатили дължимите му 6 брутни трудови възнаграждения, дължими му предвид трудоустрояването му с ЕР № 0545 от 029/18.02.2020 г. на ТЕЛК. Ищецът поддържа предявените искове лично и чрез процесуалните си представители в проведените съдебни заседания, както и в представена писмена защита. Излага съображения за тяхната доказаност и основателност. Ответникът по оспорването – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – оспорва исковата молба чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмен отговор и писмено съобщение. Сочи доводи за неоснователноста и необосноваността на исковите претенции. Прокурорът представя заключение за неоснователност на предявените искове. Моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказни. Съдът намира исковата молба за допустима. Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е допустим, като подаден от лишен от свобода, който твърди, че трудовото му правоотношение е прекратено незаконосъобразно и претендира присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на шест заплати. Искът за имуществени вреди също е допустим, тъй като се основава на твърдени незаконосъобразни действия и бездействия на служители от администрацията на Затвор – Бобов дол, изразяващи се в неизплащане на дължимите му шест трудови възнаграждения. Разгледана по същесгво исковата молба е неоснователна. По делото е установена следната фактическа обстановка. На 09.10.2015 г. ищецът е приведен в Затвор – Бобов дол от Затвора – София. Изтърпявал е наложеното му наказание „доживотен затвор“ при специален режим в Затвор – Бобов дол до 26.06.2019 г., след което е приведен в Затвора – Пазарджик. Съгласно Заповед № 49/01.08.2016 г. на началника на Затвор – Бобов дол К. И. е назначен в „Пейпър багс“ ЕООД към ДП „ФЗД“ като общ работник за лепене на подаръчни торбички, считано от 02.08.2016 г., на основание чл. 77 във вр. с чл. 172 от ЗИНЗС и със срок на изпитване от 6 месеца. За процесния период – към 2018 г. е действал Договор от 04.12.2017 г., сключен между „Пейпър багс“ ЕООД и Териториално поделение на Държавно предприятие „Фонд затворническо дело“ гр. Бобов дол, със срок на действие от две години до 04.12.2019 г. Със Заповед № 09/23.01.2018 г. на ръководителя на ТП Държавно предприятие "Фонд Затворно Дело", към Затвор – Бобов дол (и началник на Затвор – Бобов дол) ищецът е уволнен от изпълняваната от него длъжност в „Пейпър багс“ ЕООД, с оглед установена некачествена работа съобразно Докладна записка № 3-382-1/22.01.2018 г. В докладната записка се сочи, че на 11.01.2018 г. на ищеца е възложена изработка на 1000 торбички, като са му предоставени съответния брой заготовки, но от тях 800 броя са установени като пликове брак. Последното наложило този брак да бъде разпределен между работниците в цеха на „Пейпър багс“ ЕООД, като торбичките бъдат разлепени и впоследствие залепени отново. Липсват данни или твърдения Заповед № 09/23.01.2018 г. да е била оспорвана или отменяна. Впоследствие, с Експертно Решение № 5165/19.12.2019 г. на ТЕЛК на ищеца е призната 50 % трайно намалена трудоспособност за срок от три години. От правна страна към процесния случай са относими определени разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съгласно чл. 172, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и чл. 163, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, превъзпитание, придобиване или повишаване на професионалната им квалификация. Обвиняемите и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично тяхно желание, заявено писмено в молба, адресирана чрез инспектора по социални дейности и възпитателна работа до началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, като възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места в ДП „Фонд затворно дело“ и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения, след установяване на обстоятелствата по чл. 164, ал. 3 ППЗИНЗС. Съгласно чл. 166, ал. 2 ППЗИНЗС за назначаването на работа на лишените от свобода началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие издава писмена заповед и ако не са налице обстоятелствата по чл. 164, ал 8, предл. първо и второ, възлагането на работата се смята за окончателно. С писмена заповед при наличие на посочени в закона предпоставки се прекратява и участието в трудовата дейност (чл. 170, ал. 3 ППЗИНЗС). Назначаването и прекратяването на трудовата дейност на лишения от свобода е въпрос на преценка от страна на органите на затворническата администрация, които действат изцяло в условията на оперативна самостоятелност. Дейността им е регламентирана в специалния Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, а специфичните изисквания при осъществяването й, я характеризират като административна. При съотнасянето на посочената правна уредба, към установената по делото фактическа обстановка могат да бъдат направени следните изводи: Уволнението на ищеца от извършваната от него работа като общ работник за лепене на подаръчни торбички, извършено със Заповед № 09/23.01.2018 г. на ръководителя на ТП ДП "ФЗД" не е незаконосъобразно. Уволнителната заповед е издадена при наличието на оперативна самостоятелност, като е надлежно мотивирана, с некачествената изработка на подаръчните торбички. Съответно, издаденото впоследствие Експертно Решение № 5165/19.12.2019 г. на ТЕЛК, с което на ищеца е призната 50 % трайно намалена трудоспособност за срок от три години по никакъв начин не оказва влияние на законносъобразността извършеното с със Заповед № 09/23.01.2018 г. уволнение на ищеца. Периодът на признатата намалена трудоспособност започва почти две години по-късно след уволнението и в никакъв случай не би могъл да се приеме за оправдание за изработваната некачествена продукция от ищеца, която е причината за уволнението му. Следователно, уволненението на ищеца не е незаконосъобразно и за него не му се дължи никакво обезщетение. Изплащането на такова не е предвидено нито в закона, нито в случая е справедливо, тъй като ищецът законосъобразно е уволнен по суверенна преценка на ръководителя на ТП ДП "ФЗД", предвид некачествената му работа (т.е."системното неизпълнение на трудовите норми" според терминологията на чл. 170, ал. 2 от ЗИНЗС). Неприложима е разпоредбата на чл. 217 от КТ, предвиждаща обезщетение при трудоустрояване. От една страна, ищецът не е сключил трудов договор и не е работил по трудово правоотношение, за да бъдат приложими предвидените в Кодекса на труда разпоредби, предвиждащи обезщетения. От друга страна, евентуалното обезщетение при трудоустрояване по смисъла на чл. 217 от КТ се дължи в случай, че работодателят по същестувващо трудово правооношение получи предписание за трудоустрояване. В случая изобщо не е издавано предписание за трудоустрояване, а експертното решение е издадено почти две години след прекратяването на участието на жалбоподателя в трудовата дейност. Затова, предвеният иск за имуществени вреди в размер на 282, 54 лв. (6 брутни възнаграждения от по 47, 09 лв.) е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда. Неоснователен е искът за неимуществени вреди, причинени от твърдените за незаконосъобразни действия и бездействия на служители от администрацията на Затвор – Бобов дол, които не са му изплатили дължимите му 6 брутни трудови възнаграждения. Това е така, тъй като както се установи по-горе участието на жалбоподателя в трудовата дейност по изработка на подаръчни торбички е прекратено законосъобразно без да му е дължимо каквото и да е обезщетение. Затова неизплащането на такова не представлява незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора. Липсата на незаконосъобразно бездействие или действие в случая обосновава неоснователността на иска за обезщетение за причинени неимуществени вреди в претендирания размер от 10 000 лв. Предвид гореизложеното съдът