Решение № 290 от 15.6.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 365/2026 г.

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс. С решение по гр.д. № 789 по описа на Районен съд П. за 2022 година е отхвърлен предявеният от ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” 10 ,представляван от Изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К., срещу Н. И. Ч., с ЕГН- ••••••••••, лично и като майка и законен представител на малолетния И. П. Ч., с ЕГН- ••••••••••, както и П. С. Ч., с ЕГН- ••••••••••- всички от гр. П., ул.“К. Ч." №••, установителен иск, с който да се приеме за установено спрямо ищците, ответниците и третото лице- помагач на страната на ищците- Л. И. К., с ЕГН- ••••••••••, от град П., ул. „Н. Р." №••, че на 26.02.2020г., около 05:00ч., на ул. „Павел Хаджисимеонов” в гр П., в района на отбивката за ЖП –гарата, при управление на лек автомобил марка „А.”, с ДР № •• •••• ••, собственост на С. Г. Т., управляван от И. Л. К., е реализирано ПТП, при което е причинена смъртта на пътника в същия автомобил, стоящ на предната дясна седалка- С. П. Ч., като владението върху автомобила е отнето от водача И. Л. К. чрез престъпление по чл.346, ал.1 от НК, за което пътникът С. П. Ч., като съучастник, е знаел или можел да узнае, при проявена дължима грижа. Решението е обжалвано от ЗД“Бул Инс“АД . От името на ЗД „Бул Ине” АД и на основание чл. 493, ал. 3 КЗ било направено възражение, ,че видно от материалите по воденото ДП /разпит на свидетели и видеозапис/, И. П. Ч. доброволно се е качил в моторното превозно средство, като е знаел, че владението върху него е отнето чрез престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс, тъй като е бил цяла вечер заедно с водача И. Л. К. и собственика на автомобила С. Г. Т.. И. Л. К. и И. П. Ч. противозаконно отнемат чуждо моторно превозно средство от владението на незнаещия и спящ собственик, без негово съгласие с намерение да го ползват. Тяхното поведение се покривало със състава на престъпление по чл. 346 ПК, поради което са налице основанията по чл. 493, ал. 3 КЗ за застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, в случай, че такова се дължи. Налице били данни за престъпни обстоятелства по чл. 346, ал. 1 НК, като от събраните доказателства в хода на делото се установило, че на 26.02.2020 година в гр. Пазарджик, при управление на л.а. „А.”, с рег. № •• •••• ••, собственост на С. Г. Т. с ЕГН •••••••••• и управляван от И. Л. К. с ЕГН •••••••••• е реализирано ПТП, при което е причинена смъртта на пътника в същия автомобил, стояща на предна дясна седалка - С. П. Ч. с ЕГН ••••••••••. По случая било образувано ДП № 40/21 година по описа на РУП П. и пр.пр. № 696/21 година по описа на ОП гр. По делото били разпитани всички свидетели на събитията от въпросната вечер, като най - съществени били показанията на собственика на л.а. „А.”, с рег. № •• •••• •• - С. Г. Т.. От събраните данни във воденото ДП се установявало, че И. Л. К. и С. П. Ч. са осъществили състава на престъплението по чл. 346, ал. 1 ПК, като противозаконно отнемат чуждо моторно превозно средство л.а. „А.”, с рег. № •• •••• ••, от владението на незнаещия и спящ собственик С. Г. Т., без негово съгласие с намерение да го ползуват. Собственикът на посоченото МПС не е давал съгласие или разрешение, като не е предавал владението върху вещта, а то е било осъществено по незаконен начин, с цел вещта /автомобил/ да бъде използвана от лицата, отнели владението. Ключовете на автомобила са били на таблото му, но това не представлявало съгласие на собственика ответника да ползва автомобила му. Собственикът отрича да е давал такова съгласие, а нито един от другите свидетели не установявал да е ставал свидетел на даване на съгласие за управление на автомобила от собственика към водача при настъпване на инцидента. Документите на автомобила не са били у водача и не са му били предоставени, както и ключа и автомобила. Деецът се възползвал от това, че собственикът е бил в безпомощно състояние. И. Л. К. и С. П. Ч. се познавали от деца , заедно отишли на мястото, на което е бил автомобила и заедно са тръгнали. С. П. Ч. знаел, че И. Л. К. няма разрешение и съгласие от собственика да вземе и управлява л.а. „А.”, с рег. № •• •••• ••, като е бил свидетел и на употребата на алкохол. Изпълнителното деяние по чл. 346, ал. 1 НК се изразявало от обективна страна в отнемане на моторното превозно средство от владението на другиго, при което деецът прекъсва това владение и установява свое такова. Това обстоятелство се установило от свидетелските показания на собственика. Установяването на владението на автомобила било изяснено и от показанията на свидетелите С. Т. и С. К. Жалбоподателят твърди ,че деянието на И. К. и С. Ч. е противозаконно , тъй като те ,макар да не са имали намерение да присвояват автомобила, вероятно са имали намерение само да го ползват,за което нямали разрешение на собственика. Позовават се на Тълкувателно решение № 42 от 20.06.1984 г. по н.д. № 34/1984 г., ОСНК на ВС, че е налице и съизвършителство. И. К. и С. Ч. били съучастници, като за общия им умисъл може да се съди по външно обективираното им поведение, както и по факта, че се познават от дълго време, дошли са заедно, цялата вечер са били заедно и заедно са се качили в автомобила. Те двамата заедно отнели владението с общ умисъл .В този смисъл било прието и в Решение № 458 от 30.11.1999 г. по н.д. № 437/1999 г., Ш н.о. на ВКС. С. П. Ч. не е бил „невинен пътник”, а активно е участвал в престъплението по чл. 346 НК, като съизвършител заедно с водача. Това обстоятелство имало пряко значение за приложението на чл. 493, ал. 3 КЗ, който изключва правото на застрахователно обезщетение при наличие на престъпни обстоятелства, в които пострадалият е участвал съзнателно. Считат ,че е налице основание за отказ на застрахователя да изплати обезщетение по процесното събитие, доколкото настъпилият вредоносен резултат с неразривно свързан с престъпното поведение на Ч. и Куков. Между противоправното отнемане на автомобила по смисъла на чл. 346, ал. 1 НК и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на С. П. Ч. съществувала пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Самото ПТП е осъществено именно в хода на незаконното ползване на автомобила, което представлява продължение на първоначалното престъпно поведение. Съдебната практика последователно приемала, че когато пострадалото лице е участвало като съизвършител в престъпление по чл. 346 НК, то следва да понесе правните последици от своето противоправно участие и не може да черпи права от застрахователното събитие. Прилагането на чл. 493, ал. 3 КЗ в тези случаи било задължително, защото застрахователят не следва да обезщетява вреди, произлезли пряко от престъпно деяние, в което увреденият е участвал доброволно. Съдът в мотивите си се ограничил само до констатации и фактически описания, без да извърши аналитичен прочит на доказателствата, нито да обсъди противоречията между тях. Липсвало обсъждане на ключовия въпрос - дали е налице противозаконно отнемане по смисъла на чл. 346 НК. Съдът не анализирал показанията на собственика С. Т., който категорично твърди, че не е давал съгласие за ползване на автомобила, че е заспал, а ключовете и автомобилът са отнети именно в това състояние - факти, покриващи признаците на чл. 346 НК. Съдът неправилно изградил извод единствено върху „трайната практика“ участниците да оставят автомобилите си отключени и с ключове. Това не представлявало съгласие за ползване от собственика, а представлява фактическа обстановка, която улеснява извършването на престъплението. В Тълкувателно решение № 42/1984 г. ОСНК на ВС било прието, че отнемането е налице винаги, когато липсва съгласие на собственика, независимо от начина на достъп до автомобила (вкл. когато ключовете са оставени вътре). Съдът не обсъдил и факта, че и двамата младежи са били непълнолетни, без СУМПС и употребили алкохол. Това поведение не можело да се приравни на „добросъвестно ползване“ или „младежка игра“, а именно на противозаконно отнемане. Приетото от съда било в противоречие както с материалите по ДП, така и със свидетелските показания. Решението било немотивирано , което представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила . При постановяване на решението ,съдът не съобразил и цитираната задължителна съдебна практика. Анализират се свидетелските показания , за да се обоснове извод ,че е налице престъпление по смисъла на чл.346 от НК,като се подържа ,че оставането на автомобила отключен и с ключове на таблото , възприемано като „трайна практика“ не води до друг извод. Молят решението да бъде отменено и постановено ново , с което да се признае за установено по отношение ответниците ,че на 26.02.2020 година около 05:00 часа, на ул. „Павел Хаджисимеонов” в гр. Пазарджик, в района на отбивката за ЖП гарата, при управление на л.а. „А.”, с рсг. № •• •••• ••, собственост на С. Г. Т. с ЕГН •••••••••• и управляван от И. Л. К. с ЕГН •••••••••• е реализирано ПТП, при което е причинена смъртга на пътника в същия автомобил, стоящ на предна дясна седалка - С. П. Ч., като владението върху автомобила е отнето от водача И. Л. К. с ЕГН ••••••••••, чрез престъпление по чл. 346 ал. 1 НК, за което пътникът С. П. Ч. с ЕГН ••••••••••, като съучастник е знаел или е можел да узнае при проявена дължима грижа. Направено е бланкетно възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от Н. И. Ч.. ЕГН ••••••••••, с адрес гр П., ул К. Ч." №••, П. С. Ч., ЕГН •••••••••• с адрес: гр П., ул К. Ч." №•• и И. П. Ч., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр П., ул К. Ч." №••, действащ чрез своята майка и законен представител Н. И. Ч., ЕГН •••••••••• и чрез своя баща и законен представител П. С. Ч., ЕГН ••••••••••, представлявани от адв.Г. Б. Х., Намират жалбата за неоснователна. Правилно първоинстанционният съд приел, че по делото не е доказано осъществяването на престъпния състав на чл. 346. ал I НК. Въззивникът не доказал по несъмнен начин елемента,че липсва съгласие за ползването на автомобила , респективно „противозаконността“ на отнемането му. От показанията на собственика С. Т. се установило, че процесният автомобил „А. АЗ“, рег № •• •••• •• бил оставен отключен, а ключовете са били на арматурното табло . От показанията на свидетели, кредитирани от съда, се установила и постоянна практика на събиращите се в процесния гараж да оставят автомобилите си отключени, често и с контактните ключове на таблата; като изрично е установено, че както автомобилът на Тодоров, така и автомобилът на свид. П. са били отключени, с ключове на таблото, както и че това е бил устойчив „навик“ при тези събирания Действително, собственикът заявявал, че ключовете са попаднали у И. К./С. Ч. „без мое съгласие и без мое знание", но това изявление следвало да се преценява в съвкупност с останалите гласни доказателства и установената от съда трайна практика на свободен достъп/оставяне на ключове и отключени автомобили в рамките на общата компания. Следвало да се отчете и възможната заинтересованост на този свидетел. Не всяко фактическо ползване на чуждо МПС можело автоматично да се приравни на съставомерно „противозаконно отнемане“ по чл. 346 НК, доколкото липсата на съгласие е конститутивен елемент и подлежи на доказване . Не бил доказан и субективният елемент на престъплението по чл. 346. ал I НК. Деянието е умишлено и се изисквал пряк умисъл - деецът да съзнава, че отнема/ползва чуждо МПС без съгласието (изрично или мълчаливо/конклудентно) на владелеца и да иска това Установено било по делото ,че в приятелския кръг на собственика и лицата , загинали при ПТП ,съществувало взаимно ползване на автомобили (поне при определени ситуации) . Не се споделят и доводите във въззивната жалба за „доказано съучастие" от страна на С. Ч. .С. Ч. нито вземал ключовете на автомобила, нито е привеждал автомобила в движение, нито е управлявал същия, а и не са събрани доказателства, от които да се извежда подбудителство или помагачество от негова страна. Доказателствената тежест за наличие на съучастие от страна Ч. била на ищеца и той не доказал вина и участие на С. Ч., като не посочил конкретни факти и, от които да се направи обоснован и категоричен извод за общ умисъл и съзнателно съучастие. Не била установена и причинно-следствена връзка между поведението на С. Ч. (в качеството му на пътник) и твърдяното противозаконно отнемане като съставомерно деяние От представения видеозапис се установявало, че автомобилът е приведен в движение и се връща пред халето, след което пътникът се качва и тогава потеглят. Воденото наказателно производство било прекратено единствено и само по отношение на извършено престъпление по чл 343, ал 3 НК, предл. първо и предпоследно б „б“ във вр чл 342, ал I НК . Молят решението да бъде потвърдено , претендират разноски. Писмен отговор от третото лице - помагач, Л. К. не е постъпил. Страните са изразили писмено становищата си пред въззивната инстанция. Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,намери ,че решението е недопустимо по следните съображения: Производството пред РС П. е образувано,след като с определение по т.д. № 144 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2022 година съдът отказал да приеме предявения по делото инцидентен установителен иск по чл.124 ал. 5 от ГПК, съдържащ се в писмен отговор с вх.№6834/11.10,2022г. ,депозиран от ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК 831830482 срещу Н. И. Ч. и И. П. Ч. от гр.П. и двамата представлявани от адв.Д. Т. С определение по т.д.№ 146 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2022 година , съдът също е отказал приемането за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск от ЗД „Бул Инс“ АД срещу П. С. Ч. и изпратил иска за разглеждане от РС П.. Въззивният съд намира за необходимо да посочи по повод постановените определение ,че съдът не е длъжен служебно да образува отделно производство, ако не приеме за разглеждане инцидентен установителен иск. Определението, с което се отказва приемането на такъв иск за съвместно разглеждане, не задължава съда да инициира нов процес. В рамките на първоначалното производство , държавна такса по предявения инцидентен установителен иск не се дължи , но след като са образувани две отделни производства ,съдът е следвало да събере такава по надлежните сметки. Това обстоятелство обаче,според въззивната инстанция не води до порок на решението. Производството по т.д.№ 144/2022 година на ОС Пазарджик е образувано по искова молба на Н. Ч. лично и от И. П. Ч. ,представляван като малолетен от своя баща П. Ч.. Срещу застрахователя са предявени претенции за обезщетяване на неимущствени вреди ,поради смъртта на С. П. Ч. , син на първата ищца и брат на втория ищец. С искова молба , по която е образувано т.д.№ 146/2022 година са заявени претенции за обезщетение за неимуществени вреди срещу застрахователя от П. Ч. – баща на загиналия при ПТП С. П. Ч.. И в двете производства по търговски дела , заедно с писмения отговор е предявен насрещен инцидентен установителен иск на основание чл. 124 ал. 5 ГПК. Исковете са предявени срещу ищците в тези производства – наследници на С. Ч. – Н. Ч. ,лично и като законен представител на малолетния И. Ч. и П. Ч. , като наследници на загиналия при ПТП С. П. Ч.. Твърди се ,че на 26.02.2020 година около 05:00 часа, на ул. „Павел Хаджисимеонов“ в гр.Пазарджик , в района на отбивката за ЖП гарата, при управление на л.а. „А.”, с рег.№ •• •••• •• ,собственост на С. Г. Т. с ЕГН •••••••••• и управляван от И. Л. К. ЕГН •••••••••• е реализирано ПТП, при което е причинена смъртта на пътника в автомобила, стоящ на предна дясна седалка - С. П. Ч. с ЕГН ••••••••••.Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача, който поради движение с превишена и несъобразена за пътния участък скорост, под влияние на алкохол и без да е правоспособен водач на МПС, излиза от пътното платно като самокатострофира. По случая е образувано ДП № 40/21 година по описа на РУП П. и пр.пр. № 696/21 година по описа на ОП гр. Пазарджик. В хода на разследването е разпитан собственикът на л.а. „А.”, с рег. № •• •••• •• - С. Г. Т., както и други лица. От събраните данни във воденото ДП се установило, че И. Л. К. и С. П. Ч. са осъществили състава на престъплението по чл. 346 ал. 1 НК, като противозаконно отнемат чуждо моторно превозно средство л.а. „А.”, с рег. № •• •••• ••, от владението на незнаещия и спящ собственик С. Г. Т., без негово съгласие с намерение да го ползват. Собственикът не бил давал съгласие или разрешение, като не бил предал владението върху вещта, а то е било осъществено по незаконен начин, с цел вещта /автомобил/ да бъде използвана от лицата отнели владението. Дееца се възползвал от това, че собственикът е бил в безпомощно състояние, докато е спял. И. Л. К. и С. П. Ч. се познават от деца и заедно са били на мястото, , на което е бил автомобила и заедно са тръгнали, като цялата вечер също са били заедно. С. П. Ч. е знаел, че И. Л. К. няма разрешение и съгласие от собственика, да вземе и управлява л.а. „А.”, с рег. № •• •••• ••. Предявени били искове с правно основание чл. 432 КЗ от Н. И. Ч. , И. П. Ч. и П. Ч. ,като увредени лица, на които са причинени неимуществени вреди (от загуба на близък), срещу ЗД „Бул Ине” АД, като застраховател по застраховка ГО на водачите, на управлявания от И. Л. К., л.а. „А.”, с рег. № •• •••• ••, за заплащане на застрахователно обезщетение и законова лихва. ЗД „Бул Инс” АД имал правен интерес да предяви установителен иск ,тъй като са налице данни за извършено престъпление по чл. 346 ал. I НК, като не е образувано ДП, а след предявяване на исковата претенция от съдът не е спрял производството и сезирал прокуратурата до изясняване е окончателен съдебен или прокурорски акт, извършено ли е престъпление по 346 ал. 1 НК, което в случая има съществено значение за правилното решаване на съдебния спор по търг, дело № 20225200900144. Молят да се признае за установено по отношение ищците по първоначалните искове ,че на 26.02.2020 година около 05:00 часа, на ул. „Павел Хаджисимеонов” в гр. Пазарджик, в района на отбивката за ЖП гарата, при управление на л.а. „А.”, с рег. № •• •••• ••, собственост на С. Г. Т. с ЕГН •••••••••• и управляван от И. Л. К. с ЕГН •••••••••• е реализирано ПТП, при което е причинена смъртта на пътника в същия автомобил, стояща на предна дясна седалка - С. П. Ч., като владението върху автомобила е отнето от водача И. Л. К. е ЕГН ••••••••••, чрез престъпление по чл. 346 ал. 1 НК, за което пътникът С. П. Ч. с ЕГН ••••••••••, като съучастник е знаел или е можел да узнае, при проявена дължима грижа. Изложените обстоятелства и искане при предявяване на инцидентния установителен иск са идентични и в двете търговски производства. Приложено е Постановление на Окръжна прокуратура Пазарджик , с което наказателното производство е прекратено , поради смъртта на И. Л. К. , който в пияно състояние и без да има необходимата правоспособност е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.3 предложение първо и предпоследно буква “б“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК. По т.д.№ 144 и №146 е постъпила допълнителна искова молба и отговор на предявения насрещен иск , като и в двете производства исковете се оспорват ,както по допустимост ,така и по основателност. Първоинстанционният съд е образувал две дела – 114/23 година и 789/2022 година. По първото дело е изготвен доклад , в който съдът е приел,че ответник е П. Ч. и е проведено едно съдебно заседание ,в което съдът се е произнесъл по доказателствата.В това съдебно заседание с определение съдът е присъединил гр.д.№ 114/23 година към гр.д.№ 789/2022 година за общо разглеждане.Определението е от 25.10.2023 година.До този момент производството по гр.д.№ 789/2022 година се е развивало.С определение от 6.10.2023 година ,макар в мотивите ,съобразявайки указанията на Окръжен съд , първоинстанционният съд да е посочил ,че наследниците на загиналия водач на лекия автомобил следва да бъдат конституирани като ответници ,с определението си е конституирал майката на И. К. като помагач на страната на ищеца. По дело № 789 /22 година , по което е постановено обжалваното решение е постановено определение по чл.140 от ГПК , като съдът е приел,че иска е предявен срещу Н. Ч. лично и срещу малолетния И. Ч. ,представляван от своя баща П. Ч. , който следва да се посочи,че не е страна в производството по това део ,към този момент.. В проведеното по делото на 22.03.2023 година съдебно заседание от адв.Х.,който представлява ответниците е изразено становище ,че в производството следва да участват и наследниците на И. К. , управлявал лекия автомобил ,като не е направил никакво конкретно искане във връзка с конституирането на страните.Съдът е удължил срока за представяне на доказателства за наследниците на това лице. Второто по делото съдебно заседание отново е проведено като са призовани като ответници само Н. Ч. лично и малолетното дете И. Ч., представлявано от своя баща. С участието на тези страни е проведено и третото по ред съдебно заседание на 28.06.2023 година ,като до този момент не са установени наследниците на И. К. и не са предприети никакви действия по отношение на тях. Едва с определение от 6.10 2023 година съдът се е произнесъл по молба на ищеца ЗД „Бул Инс“ АД като е уважил молбата му от 26.07.2023 година и привлякъл по делото като трето лице – помагач на негова страна единствения наследник на И. К. – Л. К.. Съгласно разпоредбата на чл.219 от ГПК привличането на трето лице – помагач може да се поиска в първото по делото заседание от ищеца и с отговора на исковата молба от ответника. В следващото заседание е призовано третото лице – помагач и ответниците по иска Н. Ч. и И. Ч. и са събрани доказателства – нови ,не са повтаряни извършваните процесуални действия. Едва в последното съдебно заседание – на 22.11.2023 година е призован П. Ч. ,в качеството му на ответник и отново са събирани доказателства. Решението е постановено по отношение на Н. Ч. , малолетния И. Ч. и П. Ч. , като е посочено ,че Л. К. участва като трето лице – помагач/като привличането и е в разрез с правилата на процесуалния закон/. След постановяване на решението по това дело – на 29.08.2025 година е постановено определение по гр.д.№ 114/2023 година на Панагюрския съд ,образувано по установителния иск на застрахователя срещу П. С. Ч. и неразглеждано до този момент/тъй като ответника П. Ч. е призован като такъв едва в последното заседание по гр.д.№ 789/2022 година/,с което производството по делото е прекратено. За да го прекрати , съдът е посочил ,че това дело е присъединено за съвместно разглеждане ,като производството следва да продължи по гр.д.№ 789/22 година. Съдът изложи подробно развитието на производството по делото , за да онагледи многобройните процесуални нарушения , които са довели до провеждане на производството ,без надлежното участие на всички страни. Макар и да са допуснати изложените сериозни процесуални нарушения , те не водят до порок на решението ,като нищожност или недопустимост. Отделно от това въззивният съд намира ,че и заявеният петитум се нуждае от прецизиране , тъй като чрез предявения иск , за прилагането на чл.493 ал.3 от КЗ се цели установяване на престъпно обстоятелство, а не знание на пострадалото лице,че превозното средство е отнето чрез престъпление.Последното се инвокира чрез възражение по основния иск.Още повече в исковата молба са изложени твърдения за съучастие на пострадалото лице в извършеното престъпление. За да приеме ,че постановеното решение е недопустимо , съдът съобрази следното: За да бъде допустим един установителен иск, ищецът трябва да докаже наличието на правен интерес от търсеното установяване /чл. 124 ал. 1 от ГПК/. В разглеждания случай правният интерес на застрахователя произтича пряко от материалноправната норма на чл. 493, ал. 3 от Кодекса за застраховането . Тази разпоредба му позволява да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, ако докаже, че пострадалият доброволно се е качил в превозното средство, знаейки, че то е придобито чрез престъпление.В конкретния случай застрахователя твърди,че пострадалия е съучастник в престъплението. Поставя се въпросът за пасивната легитимация по този иск. Въпросът за пасивната легитимация е ключов за допустимостта на иска. Съгласно трайната практика на ВКС, искът по чл. 124, ал. 5 ГПК се предявява срещу извършителя на престъплението според твърденията /респективно против неговите наследници/ и съответно лицата , на които установеното с решението престъпно обстоятелство ще се противопостави. Следователно надлежни страни п този процес са наследниците на И. К. и С. Ч.,като не всички са участвали като страни в това производство. По отношение на П. Ч. има неясно формулиран диспозитив на решението , от който може а се направи извод ,че той е участвал в качеството си на законен представител на малолетния си син.Така е призован и за последното и единствено съдебно заседание ,в което е участвал. Л. К. е конституирана като трето лице – помагач на страната на ищеца , в отклонение от разпоредбите на процесуалния закон , а и тя следва да има статута на ответник в процеса. Поради това , съобразявайки страните по отношение на които е проведено производството и многобройните процесуални нарушения , съдът намира ,че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено,като делото се върне на първоинстанционния съд , който да конституира надлежните страни и да проведе производство ,като им осигури участие в процеса и съответно – по отношение на тях да постанови съдебното решение. Съгласно задължителното за съдилищата разрешение по Тълкувателно решение № 20 от 1.III.1968г. по гр.д. № 8/68г. на ОСГК на ВС, което не е загубила силата си, установителният иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК, съответно чл. 97, ал. 4 от ГПК /отм./ е особен установителен иск, предявим при специални предпоставки и пасивно легитимирани по него са лицето, което се вини, че е извършило престъплението, а в случаите, когато наказателното преследване не е възбудено поради смъртта на същото лице, като ответници следва да бъдат конституирани неговите наследници, както и лицата, на които следва да се противопоставят установените с решението по този иск престъпни обстоятелства. Когато извършителят на престъплението, предмет на установителния иск, не е открит, искът следва да се предяви против лицата, на които установените с решението престъпни обстоятелства следва да се противопоставят. В този смисъл и решение № 180 от 25.10.2016г. по гр.д. № 1221/2014г. на ВКС, III т.о. Като е постановил решение на първо място не по отношение на посочените ответници, /тъй като по отношение на П. Ч. нито е проведен производство ,нито е постановено решение/ и след като не е предприел действия по правилното конституиране на страните /на практика в производството като страна не са участвали наследниците на И. К./ , съдът е постановил едно недопустимо решение. Ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Решението следва да бъде обезсилено и делото върнато на друг състав на първоинстанционния съд , който след като правилно конституира страните и прецизира искането ,да постанови решение против надлежните страни, които да осъществят пълноценно защитата си в производството. Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд