Решение № 30 от 19.3.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 74/2025 г.

Депозирана е искова молба от ищеца Д. И. И., чрез пълномощник, срещу ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“ със седалище гр.София.Твърди се, че на 26.10.2024 г. на път III-3501 между с.••• и с.••• е настъпило ПТП между лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с рег.№•••, управляван от М. Б. Д., който поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя губи контрол над управлявания от него автомобил, като на остър десен завой излиза вляво по посока на движението, удря се в неподвижно препятствие (мантинела), завърта се и удря насрещно движещия се автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег.№•••, управляван от ищеца, като реализира ПТП с материални щети по двата автомобила и двама загинали.Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 17.11.2024 г., като е образувано и ДП № 280/24 г. по описа на ОДМВР Плевен.Счита, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с рег.№•••, който е нарушил чл.5, ал.1, т.1 и чл.20 от ЗДвП.Непосредствено след ПТП ищецът е хоспитализиран в УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД - гр.Плевен с оплаквания от силни болки в областта на гръдния кош, таза и дясното ходило, където му е поставена диагноза - травма на интраабдоминални органи, травма на коремната стена и многофрагментна фрактура на дясната петна кост с дислокация на костни фрагменти.По повод на травмата на интраабдоминални органи е извършена медикаментозна терапия и вливания, а относно фрактурата на дясната пета е поставена гипсова имобилизация, като е взето решението за извършване на оперативна интервенция след спадане на отока на дясното ходило, като е освободен на 29.10.2024 г.На 05.11.2024 г. е хоспитализиран в „Сърце и мозък“ЕАД - гр.Плевен, където на 06.11.2024 г. му е извършена оперативна интервенция, състояща се в открито наместване на фрактурата на дясната петна кост с вътрешна фиксация, като на 08.11.2024 г. е освободен за продължаващо домашно лечение.Болките от получените при инцидента травми са били особено интензивни през първия месец от възстановителния период.Многофрагментната фрактура с дислокация на фрагментите на дясната петна кост, както и последвалата оперативна интервенция, е довела до силна болка, нестихваща дори и при покой и трудно повлияваща се от приеманите медикаменти, както и ограничени движения и невъзможност за стъпване на десния крак от страна на пострадалия.Това е довело до затруднения при посрещане със собствени сили на обикновени битови потребности - пазаруване, приготвяне на храна, тоалет и обличане, за задоволяване на които ищецът е получавал помощ изцяло от своите близки.Травмата на интраабдоминални органи е причинила силна болка в областта на гръдния кош и гърдите при всяко едно движение, прокашляне или вдишване от страна на пострадалия.Цялата ситуация е принудила ищеца да бъде в легнало положение - на покой и да разчита изцяло на грижите на своите близки, което допълнително е засилило чувството за безпомощност и уязвеност при него, тъй като той се е считал за постоянно бреме за тях.Преди ПТП пострадалият е водил нормален начин на живот, а след това са налице затруднения при посрещане със собствени сили на обикновени битови потребности, като са настъпили и редица неблагоприятни промени в ежедневието му.Извършил е имуществени разходи във връзка с лечението си на обща стойност 2 397.90 лв.По отношение на горепосочения лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, като съобразно изискванията на чл.380 КЗ е депозирана писмена претенция на 21.01.2025 г., но липсва произнасяне в срока по чл.496 КЗ.Прави се искане да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение на основание чл.432, ал.1 КЗ, както следва: 80 000 лв. –равностойността на 40 903.35 евро - за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания следствие на ПТП на 26.10.2024 г., причинени при управление на застрахования при ответника лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег.№•••, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2025 г. (датата на сезиране на застрахователя на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ) до окончателното изплащане на сумата; 2 397.90 лв. - за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, вследствие на ПТП от 26.10.2024 г., причинено при управление на застрахования при ответника лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с рег.№ •••, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2025 г. (датата на сезиране на застрахователя на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ ) до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за адвокатско възнаграждение. За ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- Застраховане“АД със седалище гр.София, чрез пълномощник, по съществото на спора се изразява становище да се отхвърлят така предявените искове като неоснователни и недоказани, като се присъдят и сторените в производството разноски по списък съгласно чл.80 ГПК. За третото лице помагач Община Плевен процесуалният представител изразява становище, че пътното платно и участъкът от пътя, където е настъпило ПТП, е част от републиканаската пътна мрежа. Съдът намира за установено следното от фактическа страна. Ищецът Д. И. И., чрез пълномощник, е предявил срещу ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“ със седалище гр.София, осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр.с чл.86 ЗЗД за заплащане на 80 000 лв. - равностойността на 40 903.35 евро - за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания следствие на ПТП на 26.10.2024 г., причинени при управление на застрахования при ответника лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег.№•••, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2025 г. (датата на сезиране на застрахователя на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ) до окончателното изплащане на сумата. Ищецът Д. И. И., чрез пълномощник, е предявил срещу ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“ със седалище гр.София, осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр.с чл.86 ЗЗД за 2 397.90 лв. (равностойност 1 226.03 евро) - за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, вследствие на ПТП от 26.10.2024 г., причинено при управление на застрахования при ответника лек автомобил марка „•••“, модел „•••“ с рег.№ •••, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2025 г. (датата на сезиране на застрахователя на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ ) до окончателното изплащане на сумата. Предявените искове от ищеца са процесуално допустими с оглед на отправената писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ на 21.01.2025 г. от него. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № •••. Ответникът не оспорва, че е образувана при него щета във връзка със заявена извънсъдебна претенция от ищеца на 21.01.2025 г. За изясняване на релевантните по спора обстоятелства са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетелката Веселка И.а, сестра на ищеца, се установява, че инцидентът се е случил на 24.20.2024 г.Отишли са до болницата и го е видяла на количка, като е казал, че го боли навсякъде и наймного го боли крака и не го усеща в долната част.Ходили са 3-4 пъти до скенера, останал е под наблюдение.На другия ден са го посетили отново, а на петия ден са го изписали, дали са им за вкъщи медикаменти.Временно му е бил гипсиран кракът, бил е лилав и е излизал извън гипса.Закарали са го в ортопедията.Не са смеели да го местят, защото той е твърдял, че и с гипса го боли.Назначили са му операция.Молел е за болкоуспокояващи.Прибрали са се вкъщи.Тя и голямата й дъщеря са се редували който когато може да е при него, защото не е трябвало да става - не са му разрешавали.Идвали са доктори да му слагат болкоуспокойващи и съдоразширяващи.Нощите са били дълги, близо 10 дена е било кошмар.След втората седмица са му намалели болките и е започнал само през устата да приема болкоуспокояващи.Ортопедът е идвал няколко пъти да види как е кракът.Лекарите са му слагали медикаменти и 3 месеца не е трябвало да става изобщо.След третия месец са му разрешили да сяда леко.Купили са патерици, те са били неудобни, купили са втори, с тях не се е чувствал стабилен, защото са му рязали горе на таза, за да вземат кост, плюс шината, която има в крака, петата и оттам е бил нестабилен и не е можел да се крепи на патериците.Той в началото даже и не е можел да сяда.Било е по няколко минути, защото е губел равновесие, тъй като дълго време е лежал.После са му разрешили да става и за по-дълго, започнал е да прави тегели в спалнята, оттам във всекидневната.През това време са идвали приятели и са го носели до болницата, за да не стъпва изобщо, а до болницата са го носели, защото има контролен преглед.На осмия месец е хвърлил патериците.Правел е къси тегели.Кракът му постоянно е отичал дори и малко да стои прав, но той и досега си отича.През това време са били рехабилитации, включително частни вкъщи, в болницата каквото са му назначили, приемал е разни медикаменти, за да не получи „остеопороза“ на костите след операцията.Било е фатално, тъй като е можел да получи гангрена на петата.Затова е идвал доктор, защото трудно е зараствал и много е синеел и лилавеел.По-късно, когато е тръгнал на работа, много го е болял кракът - повече от час ако стои, но са му прекратили болничните и е трябвало да се върне на работа.Работодателят е излязъл човек преди всичко, защото му е казал, че ще му улесни работата и няма да прави дълги курсове и няма да шофира бус, а ще работи нещо по-леко.Разрешавал му е доста често да сяда.Брат й е работохолик и много работи, даже е мислела да му взема психолог.Изнервял се е и всичко го е нервирало, понеже е независим, живее сам, но дъщеря й се е грижела за него, а той е изпитвал неудобство от това.Работодателят много му е помогнал тогава.Приятелите, които са идвали в къщи, много са му говорили.Вкъщи вечер постоянно са идвали приятели, за да не го оставят сам и да го разнообразяват.Не са казали на родителите си, за да не ги притесняват, че ако разберат, че е по-сложна операцията и че нещата не са толкова елементарни, колкото са ги представяли, се е притеснявала и за тях.Като го успокои е спял, после се е връщала болката и са будували, нощем е плачел от болка.Тя го е будела, за да му дава болкоуспокояващи, за които е била питала да приема допълнително след инжекциите.2 седмици е бил найголемият кошмар.Системно ходи до ортопеда, понеже ако стои попродължително - 3 часа да е прав или да е натоварен кракът на педала, отича и маратонката му става по-малка.След този случай вземат два чифта маратонки, тъй като едната му маратонка трябва да е малко по-голяма от другата, за да е свободен кракът.И до сега ортопедът казва, че никога няма да бъде същият и че винаги ще има проблеми с отока при влошаване на времето и при малко поголямо натоварване.Относно предстоящи медицински интервенции докторът, който е поел операцията, е казал да се изчака още малко, за да укрепне найдобре, тъй като той има пирон.Кракът му е едва сглобен и да му дадат форма.Все още има бебешка пета.Няма негова кост и не може да се оформи негова пета, както е при бебетата.Той живее самостоятелно, но тя и дъщеря й са се грижели за него в нейния дом, защото в нейния апартамент има поголеми удобства, а и тя не може да тича вечер след работа.При него банята е малко по-висока, имало е праг.Той не е можел да се наема, за да стигне до банята, те са го носили.Завърнал се е в неговото жилище през месец август 2025 година.Не е можел да излиза до месец април от апаратамента.Ходел е на рехабилитации, идвали са негови колеги и иприятели.Винаги са били с него по рехабилитациите никога не е излизал сам.Не може да клекне както тя, няма марш на ходилото долу, то му е ограничено. Показанията на свидетеля следва да се кредитират като обективни при условията на чл.172 ГПК, тя има непосредствени впечатления от здравословното състояние на нейния брат и настъпилите промени след ПТП. От заключението на СМЕ, изготвена от ВЛ доц.д-р К., което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че ищецът при ПТП е получил съчетана механична травма, включваща: контузия на тялото - болка и страдания; счупване на дясната петна кост (многофрагментно, с разместване на фрагментите). По повод на травмите от претърпяното ПТП и проведено стационарно и амбулаторно лечение. Получените увреждания са свързани с болка, включително продължителна (страдание), по-интензивна в острия период на травмата, който за контузията на тялото е в рамките на няколко дни, а за счупване на петната кост - първите две - три седмици, което предполага употребата на обезболяващи медикаменти (при нужда).Контузията на тялото е преминала без остатъчна симптоматика.Съобразно особеностите на счупване на дясната петна кост, не може да се изключи възможността от болкова симптоматика в бъдеще. Вл е посочило, че с изключение на касовия бон от 03.11.2024 г. (за закупени Авирон и Муконазал), останалите разходи са относими къчм диагностиката и лечението на получените от ПТП увреждания. Проведеното лечение е своевременно и правилно.Ищецът е провел предписаното лечение и е спазвал назначеният му предпазен режим. Съобразно механизма на ПТП и получените увреждания ищецът е пътувал с поставен обезопасителен колан. От заключението на САТЕ, изготвена от ВЛ инж.Ц., което съдът възприема като обективно и компетенто, се установява, че произшествието се състои в сблъсък на двете процесни МПС, което е станало по следния механизъм: движение на л.а. „•••“, марка „•••“ с рег.№••• от полагащата му се към насрещната пътна лента, челен - кос удар в мантинела, въртеливо движение обратно на часовниковата стрелка преплъзване и удар с насрещно движещия се автомобил „•••“, модел „•••“ с рег.№••• и закъснително движение на двата автомобила след удара до установяването им в покой.Първият автомобил се е движел от с.••• към с.•••, навлиза в лентата за насрещно движение по посока гр.Плевен със скорост 115.9 км/ч и с тази стойност за скоростта се удря с лява ъглова част в крайпътно съоръжение (мантинела), след което се завърта обратно на часовниковата стелка, навлиза обратно в пътното платно и в насрещна пътна лента се удря косо във втория автомобил, движещ се в противоположна посока за с.•••. ВЛ е посочило, че основната причина за ПТП е загубата на напречна устойчивост от страна на л.а. „•••“, модел „•••“, чийто водач не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и предотврати ПТП при скоростта на шофиране.Водачът на „•••“ също не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и предотврати ПТП. ВЛ е посочило, че ПТП е настъпило в дъга на десен завой за л.а. „•••, марка „•••“, в насрещната пътна лента. Произшествието за автомобил марка „•••“ модел „•••“ е настъпило в дъга на ляв завой в неговата пътна лента. Пътното платно, като хоризонтална маркировка, е с непрекъсната осева линия в дъга на завой, с две непрекъснати линии в двата края на пътя.Разположено е пътно съоръжение „мантинела“ в дясно по дължина на левия завой. Скоростта на л.а. „•••“, модел „•••“ преди загубата на напречна устойчивост е 115.9 км/ч, а скоростта на другия лек автомобил в момента, в който предприема екстремно спиране е 88 км/ч.Водачът на л.а. „•••“, модел „•••“ е предприел екстремно спиране със спирачния педал и е запазил траекторията на автомобила до удара с насрещно движещия се автомобил „•••“ в своята пътна лента. Водачът на автомобил „•••“, модел „•••“ би могъл да спре до мястото на удара, ако след като е забелязал опасността се е движел с 53 км/ч при позволената за района скорост от 90 км/ч. Удар за МПС „•••“ не е предотвратим, чрез спиране или спасителна мА.ра, изчислено със скоростта, с която се е движел с позволената за района. При л.а. „•••“, модел „•••“ ударът е челен и сработването на колана е довело до спасяване на живот и намаляване на травмите. Съдът приема за установено следното от правна страна. Предявените искове от ищеца срещу ответника, с които се претендират обезщетения за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, респ. за претърпени имуществени вреди под формата на разходи за лечение, в резултат на ПТП на 26.10.2024 г., с правно основание чл.432 КЗ, са доказани по основание. Неоснователно е възражението на ответника, че събитието е случайно (по смисъла на чл.15 НК) за водача М. Б. Д., като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). Механизмът на ПТП, настъпило на 24.10.2024 г., не сочи на случайно събитие по отношение на водача на лек автомобил марка „•••“, модел “•••“, причинил увреждането. Причина за поставянето на началото на ПТП съгласно събраните по делото доказателства е водачът на насрещно движещия се автомобил по отношение на този на ищеца с рег.№ •••, който навлиза в лентата за насрещно движение по посока гр.Плевен със скорост 115,9 км/ч и се удря с лява ъглова част в крайпътно съоръжение (мантинела), след което се завърта обратно на часовниковата стрелка навлиза обратно в пътното платно и в насрещната пътна лента се удря косо в автомобила с рег.№•••, движещ се в противоположна посока за с.•••. Когато двата автомобила са се намирали на разстояние най-малко един от друг на 42,48 м. за „•••“, челната лява част на автомобил „•••“ е навлезнала (и автомобил „•••“ може да бъде възприет от водача на „•••“ като движещ се в неговата лента) в насрещната пътна лента. Дължината на „опасната зона“ на „•••“ при скорост, съотносима с тази на първоначален контакт при удара е 72,82 м., т.е. тя е по-голяма от горепосочената такава от 42,48 м. Скоростта на лек автомобил „•••“ модел „•••“, в момента, в който предприема екстремно спиране, е 88 км/ч, при разрешената за този пътен участък от 90 км/ч. При движението на масовите центрове на двата автомобила един към друг в определен момент те засичат своята траектория, при което е станал ударът.Би могло да стане разминаване, ако л.а. „•••“ модел „•••“ не е загубил напречната устойчивост и не е навлязъл в насрещната пътна лента, където се е получил удара между двата амтомобила и пропусне автомобил „•••“, модел „•••“ по пътя си. Водачът на автомобил с рег.№••• е предприел екстремно спиране със спирачния педал и е запазил траекторията на автомобила до удара с насрещно движещият се автомобил „•••“ в своята пътна лента. Водачът на „•••“ не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и предотврати ПТП, при скоростта на шофиране. Водачът на автомобил „•••“ би могъл да спре до мястото на удара, ако след като е забелязал опасността, се е движел с 53 км/ч, при позволената за района 90 км/ч. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че при безусловно възникналата непосредствена опасност за живота и здравето на лицата в двата автомобила, ищецът е действал чрез екстремно спиране, но опасността не би могла да бъде избегната с предписаните в чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП действия (намаляване на скоростта и спиране), както и по какъвто и да било друг начин (освен ако не се е движел с 53 км/ч, но неговата скорост е била разрешена такава, при навлизането в опасната му зона за спиране в неговата пътна лента на другия автомобил при движение с неразрешена скорост от 115,9 км/ч). Не би могло да се приеме, че е налице случайно събитие за водача на другия автомобил, тъй като движението на л.а. „•••“ е с неразрешена за района на настъпване на ПТП скорост. Не може да се приеме за основателно възражението на ответника, че вина за настъпване на ПТП има ищецът, който е управлявал МПС с превишена и несъобразена с пътните условия скорост и не е спазил необходимата дистанция. Неоснователно е възражението на ответника, че събитието е настъпило и поради наличието на неподдържан и неправилно сигнализиран участък от платното, вкл. и относно това, че участъкът е бил замърсен и/или заледен и /или с натрупване на вода, като са липсвали пътни знаци за ограничаване на скоростта, което е довело до събитието. От доказателствата по делото се установява, че пътното платно, като хоризонтална маркировка е с непрекъсната осева линия в дъга на завой, с две непрекъснати линии в края на пътя.Разположено е пътно съоръжение „мантинела“ в дясно по дължина на левия завой.Липсва вертикална сигнализация на мястото на ПТП. Липсват данни за наличие на лед и неравности по пътя, произшествието е станало при сух терен и добра видимост. Липсват данни за натрупване на вода в участъка. Неоснователно ответникът счита, че голям принос за настъпване на събитието има лицето, задължено да поддържа процесния пътен участък, тъй като ако същият е бил почистен, незаледен, без натрупвания на вода, правилно поддържан и правилно сигнализиран ПТП не би настъпило. Неоснователно и недоказано е възражението на ответника, че е налице значителен принос за настъпване на събитието от страна на ищеца, тъй като той се е движел с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, без включени светлини, не се е намирал възможно най - вдясно на платното за движение и не е предприел спиране или спасителна мА.ра. Както се установява от доказателствата по делото, той е предприел екстремно спиране. Водачът на автомобил „•••“ не е предприел „спасителна мА.ра“. Тълкуване на правилотото на чл.20, ал.2, пр.2 ЗДвП, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, е в смисъл, че при възникнала опасност за движението, водачът на МПС има единствено задължението да намали скоростта или да спре, като той няма задължение да завива наляво или надясно с оглед избягване на аварийната ситуация (ппределение № 50087 от 10.02.2023 г. на ВКС по т.д. № 366/2022 г., I т.о.). Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е допринесъл в голяма степен за получените увреждания и тъй като в нарушение на правилата на ЗДвП е управлявал МПС без правилно поставен предпазен колан, поради което тялото му свободно се е движело из купето, в резултат на което е настъпил и вредоносния резултат. От доказателствата по делото се установява, че съобразно механизма на ПТП и получените увреждания, ищецът е пътувал с поставен обезопасителен колан. При този автомобил - „•••“, модел „•••“ ударът е челен и сработването на колана е довело до спасяване на живот и намаляване на травмите. Следователно по отношение на претендираните от ищеца обезщетения за причинените му имуществени и неимуществени вреди не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД. Относно доказаността на размера на предявения от от ищеца иск по чл.432 от КЗ във вр. с чл.52 от ЗЗД за претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. (равностойност 40 903.35 евро) съдът намира следното. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно.То е свързано с преценката на редица обективно съществуващи обстоятелства, от които при телесните увреждания са характера и тежестта на травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки, емоционалните страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително влошаване състоянието на здравето и др. От значение са също така възрастта на пострадалия, професионалната му ангажираност, обстоятелствата, при които е извършено увреждането, както и социално-икномическите условия към момента на ПТП -26.10.2024 г. Ищецът Д. И. е получил съчетана механична травма, която включва: генерализирана контузия на тялото с болки по гръдния кош, корема и таза, охлузвания по коремната стена; счупване на дясната петна кост (многофрагментно, с разместване на фрагментите). По повод на травмите от претърпяното ПТП е проведено стационарно и амбулаторно лечение.Стационарното лечение е проведено в периода от 26 до 29.10.2024 г., като е наложена гипсова имобилизация на десния долен крайник, а от 05 до 08.11.2024 г. е проведено оперативно лечение на счупването на петната кост, като операцията е извършена на 06.11.2024 г. (открито наместване с вътрешна фиксация на фрагментите с винт и ъглостабилна планка). Придвижването с помощни средства е за още 2 месеца. След оперативното лечение е проведено активно наблюдение и медицинска рехабилитация до м.май 2025 г. Получените увреждания са свързани с болка, включително продължителна (страдание), по-интензивна в острия период на травмата, който за контузията на тялото е в рамките на няколко дни, а за счупването на петната кост - първите 2-3 седмици. Травмата на дясното ходило е протекла с удължен възстановителен период и постепенно намаляваща болка, като с категоричност не може да се изключи остатъчна облокова симптоматика и занапред, при прекомерно физическо натоварнаве на дясното ходило. Това е наложило ищецът да си закупува два чифта маратонки, като до пролетта е носил 42-ри номер, но след това тази на десния му крак е малко поголяма от другата, тъй като ако стои прав повече от 3 часа или да е натоварен кракът на педала, той отича. Преди ПТП ищецът е живеел самостоятелно, но след него се е наложило да се премести при сестра си в нейното жилище, където тя и дъщеря й са полагали непосредствените грижи за него (хранене, обличане, тоалет), като се е завърнал обратно в негового жилище през месец август 2025 г., т.е. след пребиваване при нея около 10 месеца. Започнал е да излиза от нейния апартамент след месец април 2025 г., т.е. след период от около половин година. Счупването на дясната петна кост е наложило оперативна интервенция (открито наместване с вътрешна фиксация на фрагментите, включително автотрансплантация на костен фрагмент от хълбочната кост) и обездвижване на крайни за около 2 месеца; довело е до трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник (т.е. на възможността за самоослужване) за около 3 месеца и на годността за физически труд за почти 8 месеца ( до 22.06.2025 г.), което може да се обясни с особеностите на счупването и спецификата на упражнявания труд /физичесо обременяване на ходилото при шофиране. Следва да се съобрази и обстоятелството с оглед на представените по делото доказателства, че ищецът е бил с професия „шофьор“ към момента на ПТП, като е работел по трудово правоотношение на длъжност „шофьор“ в посоченото търговско дружество. Към момента на ПТП той е бил на около 50 години, човек „работохолик“, а след ПТП не е можел да работи за горепосочения период от време. С оглед на събраните по делото доказателства и гореизложеното, размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца Д. И., възлиза на 65 000 лв. (решение № 333/17.07.2025 г. на ОС-Пловдив по т.д.№ 278/2024 г.). В процесния случай, както се посочи, съдът счита, че няма съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, което да е основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД. Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца Д. И., с оглед на предявения от него иск с правно основание чл.432 КЗ във вр. с чл.86 ЗЗД, сумата от 33 233.98 евро (равностойност 65 000 лв.), с оглед на чл.52 ЗЗД, която сума представлява застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 26.10.2024 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от 21.01.2025 г. (датата на предявяване на претенцията по чл.380 от КЗ от Д. И. ) до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над сумата от 33 233.98 евро ( равностойност 65 000 лв.) до 40 903.35 eвро ( равностойност 80 000 лв.), т.е. за сумата от 7 669.37 евро (равностойност 15 000 лв.), ведно със законната лихва върху същата, считано 21.01.2025 г. (датата на предявяване на претенцията по чл.380 от КЗ от Д. И.) до окончателното изплащане на сумата, искът следва да се отхвърли като неоснователен. Вторият предявен от ищеца срещу ответника осъдителен иск е доказан частично по размер. От заключението на ВЛ доц.д-р К. се установява, че с изключение на касовия бон от 03.11.2024 г. (за закупени Авирон и Муконазал) останалите разходи са относими към диагностиката и лечението на получените от ПТП увреждания. От касовия бон е видно, че стойността на горепосочените лекарства възлиза на 38.73 лв. (равностойност 19.80 евро). Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца на основание чл.432 КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД сумата от 1 206.22 евро (равностойност 2 359.17 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение вследствие на ПТП от 26.10.2024 г., причинено при управление на застрахован при ответника автомобил марка „•••“, модел “•••“, с рег.№•••, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 21.01.2025 г. (датата на сезиране на застрахователя на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ) до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 1 206.22 евро (равностойност 2 359.17 лв.) до 1 226.03 евро (равностойност 2 397.90 лв.), т.е. за сумата от 19.80 евро (равностойност 38.73 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на разноски за лечение искът следва да се отхвърли като неоснователен. По делото е допуснато на основание чл.220 ГПК и привличането на Община Плевен като трето лице помагач на страната на ответника ЗАД“ОЗК- Застраховане“АД със седалище гр.София по негово искане. По силата на чл.223 ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а установеното в мотивите е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Местопроизшествието се намира на път III-3501 в района на километър 2+600 на територията на обл.Плевен, •••-Пордим, съгласно протокола за оглед.В албума за оглед на ПТП е посочено, че той е извършен на третокласен път III-3501, км 2 - на около 1 км след с.••• в посока с.•••. П ъ т III-3501 е част от републиканската пътна мрежа.Касае се за третокласен път, който преминава през територията на областите Плевен и Ловеч. Горепосоченият участък - км 2+600 се намира в самото начало на маршрута му, който започва от с.••• (отбивка от път I-3) и продължава в посока ••• и Пордим. Съгласно чл.30 и чл.49, ал.1, т.4 ЗП Агенция „Пътна Инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Според чл.167, ал.3 ЗДвП службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, котролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Не се касае за местен път съгласно чл.3, ал.3 от ЗП, според който м естните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Поради това не може да се приеме, както е посочено от ответника, че е налице възможност той да предяви регресен иск към лицето, длъжно да поддържа процесния пътен участък, неизпълнението на което задължение е довело до настъпване на ПТП, в случай, че той бъде осъден по настоящето производство, тъй като това не е конституираното като трето лице помагач в същото Община Плевен. При този изход на процеса следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв.В. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА с оглед на чл.7, ал.2, т.2 и т.4 във връзка с чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 840 евро с ДДС за настоящата инстанция. Следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 246.61 евро. Следва да бъде осъден ответникът да заплати съгласно чл.78, ал.6 от ГПК в полза на ПлОС държавна такса в общ размер на 1 377.60 евро. По отношение на размера на разноските, които следва да бъдат присъдени на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК, то от страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед на чл.78, ал.5 ГПК. Същото е основателно. Преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай договорения и заплатен адвокатски хонорар възлиза на 11 280 лв. с ДДС. По делото са проведени две съдебни заседания с участието на процесуалния представител на ответника. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото, както и действително извършените в производството – по брой, вид, сложност и трудоемкост, действия от процесуалния представител, по осъществяването на правна помощ на страната. Изхождайки от гореизложеното, съобразно защитавания материален интерес по двата предявени иска с оглед на чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за размера на адвокатските възнаграждения съдът счита, че адвокатското възнагражедние възлиза на 9 108 лв. с ДДС. Следва да бъде осъден ищецът на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника общо сумата в размер на 1 003.32 евро, представляваща направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Водим от горното, съдът