Решение № 206 от 4.3.2026 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 1257/2025 г.

Делото е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу Н. Б. Л.. Ищецът твърди, че на 01.12.2023г. в гр. Кюстендил бил сключен Договор за стоков кредит № 1140981 между „БАНКА ДСК“ АД в качеството му на кредитор и Н. Б. Л. в качеството й на кредитополучател. По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2 072,70 лв. за закупуване на мебели. Твърди се, че с подписването на договора ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 15 месечни вноски с краен срок за погасяване 01.03.2025г. Заявява се, че след усвояване на кредита кредитополучателят изпълнил част от поетите договорни задължения, след което преустановил плащанията като останало непогасено задължение по кредита в размер на 2035,62 лв. от които: 1 701,29 лв. главница, 197,17 лв. - договорна лихва и 137,14 лв. лихва за забава. Кредитът станал изцяло изискуем на 01.03.2025 г. Твърди се още, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 24.10.2024 г. между "БАНКА ДСК" АД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и приложенията към него, задължението на ответницата, произтичащо от процесния договор, било изкупено от ищцовото дружество. На адреса на длъжника било изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия, връчено лично на същия на 14.01.2025г. Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, за процесните суми. По заявлението било образувано ч. гр. д. № 566/2025 г. по описа на Районен съд - Кюстендил. Срещу издадената по това дело заповед ответникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК, което обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба погасяване на задълженията по издадената заповед за изпълнение не е осъществено. Предвид гореизложеното, е отправено искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 2035,62 лв. от които: 1 701,29 лв. главница, 197,17 лв. - договорна лихва за периода от 01.04.2024г. до 01.03.2025г. и 137,14 лв. лихва за забава за периода от 01.04.2024г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда /06.03.2025г./, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 06.03.2025г, до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди същата да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ направените в хода на заповедното и исковото производство разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата не спори, че е сключила процесния договор. Твърди, че сключването станало от разстояние по електронен път. Оспорва фактура № 0000000397/04.12.2023г., издадена от „Ем Си София Трейд“ ООД, тъй като не било настъпило данъчното събитие и в същата бил посочен начин на плащане „в брой“, а средствата били преведени по банков път от „Банка ДСК“ АД на „Ем Си София Трейд“ ООД. Търговецът не бил издал на банката уведомление за сключения с ответницата договор. Иска се ищецът да бъде задължен да представи уведомление до търговеца за сключения с нея стоков кредит. Заявява се, че уведомлението за цесията, по силата на която на ищеца са прехвърлени вземанията на кредитора по процесния договор за кредит, не е редовно връчено на длъжника. Цедентът не бил преупълномощил цесионера да уведомява длъжниците, тоест връчването на уведомление от упълномощеното от „Еос Матрикс“ ЕООД Адвокатско дружество „И. и Д.“ на 14.01.2025г. на ответника било извършено без представителна власт. Твърди се, че процесният договор е потребителски по смисъла на ЗПК и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.8, т.9, т.11 – т.20 от ЗПК. Съдържал неравноправни клаузи, които не били индивидуално уговорени. Твърди, че не й е връчен СЕФ и дължимата преддоговорна информация по ЗПК и ЗПФУР. Договорената лихва надвишавала предвидените в закона размери. Не било индивидуализирано какво се включва в определения ГПР в размер на 23.87%. Било посочено, че кредитополучателят дължи заплащането на такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиенти, но ответницата не била запозната с тази тарифа. Сочи се, че клаузата на чл.12 от Общите условия на кредитора била неравноправна в частта за уговорената наказателна неустойка, като противоречала на добрите нрави. Неравноправна била и клаузата на чл.14 от процесния договор като противоречаща на чл.10а от ЗПК. Заявява се, че мебелите и обзавеждането, поръчани от сайта „Мебико“ чрез платформата за електронна търговия www.SleepMax не били доставени и до настоящия момент от търговеца „Ем Си София Трейд“ ООД. Два месеца след деня на поръчката търговецът определял дати за доставка, но не изпълнявал задълженията си. За установяване на горните обстоятелства се иска допускането на разпит на двама свидетели. С оглед на неизпълнението, на 02.04.2024г. пълномощникът на ответницата адв. П. В. изпратила на имейла на дружеството предизвестие до „Ем Си София Трейд“ ООД, че сключеният между последното и Н. Л. договор за покупко-продажба и доставка от сайта „Мебико“ чрез платформата за електронна търговия от 01.12.2023г. се счита за развален на основание чл.87, ал.2 ЗЗД. Със заявление вх. № 16-10- 05027/02.04.2024г. до „Банка ДСК“ АД ответницата поискала да бъде изискано от „Ем Си София Трейд“ ООД кредитно известие, както и да бъде прекратен процесният договор за стоков кредит № 1140981 от 01.12.2024г. Видно от писмо изх. № 16-10-05027/13.06.2024г. от „Банка ДСК“ АД, ответницата била уведомена, че според банката няма основание за прекратяване на договора за стоков кредит, както и че след осъществена кореспонденция с „Ем Си София Трейд“ ООД дружеството е изразило желание да предостави на клиента закупените стоки и отказало да издаде кредитно известие. Иска се съдът да приеме за установено по делото, че не е постигнато съгласие между страните по договора поради липса на реквизит по чл.11, ал.1, т.27 ЗПК – не бил положен електронен подпис от ответницата, отговарящ на изискванията на ЗЕДЕУУ. За установяване на горното се иска допускане на разпит на двама свидетели. Въпреки изричното й искане с вх. № 16-10-05027/02.04.2024г., кредиторът не й предоставил договора на хартиен носител, което било основание за прекратяване на същия съгласно чл.15 ЗПФУР. На основание чл.28, ал.3 ЗПК, тъй като в настоящата хипотеза потребителят упражнил правото си на отказ от сключения договор за доставка на стоки, не бил обвързан от клаузите на свързания с него договор за потребителски кредит. Иска се отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, тъй като заплатените с кредита стоки не били предоставени на ответницата. Съдът остави без уважение искането за конституиране на „Ем Си София Трейд“ ООД като трето лице – помагач на страната на ответника. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу Н. Б. Л., за установяване дължимостта на вземане, за което е издадена Заповед № 242 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.03.2025г. по ч.гр.д. № 566/2025г. по описа на РС – Кюстендил. В доклада по делото съдът обяви за безспорен факта, че на 01.12.2023 г. в гр. Кюстендил бил сключен Договор за стоков кредит № 1140981 между „БАНКА ДСК“ АД в качеството му на кредитор и Н. Б. Л. в качеството й на кредитополучател. Видно от приложеното по делото копие на Договор за стоков кредит № 1140981 от 01.12.2023 г. кредиторът „БАНКА ДСК“ АД е отпуснал на кредитополучателя Н. Б. Л. стоков кредит в размер на 2 072,70 лв. за закупуване/заплащане на следните стоки и/или услуги, продавани от „ЕМ СИ СОФИЯ ТРЕЙД“ ООД: мебели и обзавеждане на цена от 2 072,70 лв. Договорът е сключен за срок от 15 месеца като е посочено, че сумата на кредита, предоставена за закупуване на посочените по-горе стоки се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца. Договорен е годишен процент на разходите от 23,87%. В договора е инкорпориран погасителен план, съгласно който общо дължимата сума се равнява на 2 383,57 лв. Падежът на последната вноска е договорен на 01.03.2025г. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира на основание чл.202 ГПК като обективно и компетентно изготвена, се установява следното: съгласно предоставените от ищеца данни относно кредита – извлечение от банкова сметка № 0000000030462139 с титуляр Н. Б. Л., извлечение от банкова сметка № 0000000459403268 с титуляр Ем Си София Трейд ООД – ПОС Кредитиране, копие на фактура – оригинал 397/04.12.2023г. – доставчик ЕМ СИ София Трейд ООД, получател Н. Л., дата на данъчно събитие – 04.12.2023г., е закупено обзавеждане – легло, тоалетка, матрак, стол, на обща стойност 2 072,70 лв. с ДДС. Съгласно предоставените на експерта извлечения от банкови сметки по процесния договор са платени 477 лева като с тази сума са погасени първите три вноски по погасителния план. Съгласно служебна бележка с изх. № 25- СБКД-00189/26.08.2025г. след датата на цесията – 24.10.2024г. няма постъпили плащания. Непогасената главница е в размер на 1 701,29 лв. (при 2 072,70 лв. отпусната и 371,41 лв. – внесена главница), а непогасената договорна лихва е в размер на 197,17 лв. До 24.10.2024г. е начислена лихва за забава в размер на 51,72 лв., а дължимата законна лихва за забава за периода от 25.10.2024г. до 06.03.2025г. се равнява на 85,67 лв. Така общият размер на задължението е определен на 2 035,85 лв., от които 1 701,29 лв. – главница; 197,17 лв. – договорна лихва; 137,39 лв. – лихва за забава. Разпитана е свидетелката П. Б. М., дъщеря на ответницата. От показанията й се установява, че на 01.12.2023г. направила поръчка за детско обзавеждане от интернет сайта на „Мебели Мебико“ от името на майка си, която не знаела за това към момента на поръчката. Кандидатствала и била одобрена за разсрочено плащане на задължението. В уговорения 30-дневен срок за доставка на мебелите същите не пристигнали като в многократни телефонни разговори от дружеството обещавали, че мебелите все пак ще бъдат изпратени. Свидетелката и ответницата се обърнали към представител на „Банка ДСК“, който ги посъветвал да отправят искане до „Мебели Мебико“ за възстановяване на парите. Изпратили такова искане, но то се върнало неполучено. Заявява, че мебелите не са доставени и към настоящия момент, въпреки заплатените три вноски по договора. Доколкото събирането на гласни доказателствени средства е допуснато само касателно недоставянето на поръчаните мебели и с оглед нормата, съдържаща се в чл.164, ал.1, т.5 ГПК, съдът кредитира свидетелските показания единствено относно обстоятелството, че мебелите, за които е сключен процесният договор за стоков кредит не са доставени на ответницата. По отношение на извършената цесия и активната легитимация на ищеца съдът намира следното: Представен е рамков договор за покупко-продажба на вземания, сключен между „Банка ДСК“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 03.04.2024 г., по силата на който цедентът в качеството си на кредитор, сключил договори за кредит, описани в Приложение № 1 към договора, прехвърля вземанията си на ищеца, както и Допълнително споразумение от 24.10.2024г. От Приложение № 1 /л. 30-32/ се установява, че вземанията по процесния договор са били предмет на сключената цесия, доколкото са посочени имената на ответника, номера на договора и остатъкът от неплатените суми по последния. Представено е и пълномощно от изпълнителните директори на „Банка ДСК“ АД, с което упълномощават „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми всички длъжници по цедираните вземания за извършеното прехвърляне като изпрати писмените съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД. Предвидена е възможност за преупълномощаване на други лица за извършване на тези действия. Представено е пълномощно от управителя на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – Р. И. М.-Т., в полза на Адвокатско дружество „И. и Д.“ със следните права: да уведомяват всички длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените образци към съответните договори за цесия, сключени между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и банки, финансови институции, кредитни институции и други небанкови търговски дружества, по силата на които вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Пълномощното е от 01.02.2019г. и е безсрочно. Съответно, ответникът е бил надлежно уведомен за цесията на 14.01.2025г. – преди подаване на заявлението в съда, а ищецът е активно легитимиран да претендира процесните суми. На същата дата, видно от приложеното известие за доставяне /л.36/, на ответницата са връчени уведомление за цесия и уведомление за предсрочна изискуемост, изпратени от Адвокатско дружество „И. и Д.“. С оглед на гореизложеното съдът приема, че искът е допустим като предявен в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от легитимирана за това страна, за която е налице правен интерес от водене на делото. Като страна по разглеждания договор за потребителски кредит ответникът притежава качеството „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от Допълнителните разпоредби за Закона за защита на потребителите. На основание чл.7, ал.3 ГПК съдът дължи служебна проверка за неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП в процесния договор като настоящият състав не констатира такива. Както вече беше посочено, ищецът основава претенцията си на Договор за стоков кредит № 1140981 от 01.12.2023 г., сключен между „Банка ДСК“ АД като кредитор и Н. Б. Л. като кредитополучател. Видно както от твърденията в исковата молба, така и от съдържанието на самия договор, предоставеният стоков кредит е изплатен пряко на трето за спора търговско дружество за закупуването на стоки и услуги, като в конкретния случай се касае за покупка на мебели. Превеждането по сметка на упълномощения търговски партньор на сумата за закупуване на стоки не създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора дължимите суми по договора за кредит с оглед разпоредбата на чл.27, ал.2 от Закона за потребителски кредит /ЗПК/. Процесният договор се явява „свързан договор за кредит“ по смисъла на Глава девета от ЗПК, тъй като с него се финансира договор за продажба на потребителска стока, т.е. доколкото кредитополучателят е физическо лице и сключването на договора не е свързано с развивана от него стопанска дейност, то приложение намира специалният закон, а именно ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2, изр.1 ЗПК, при предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги, задълженията на потребителя възникват от момента на доставяне на стоката или предоставяне на услугата (а не от превеждане на сумата на продавача на стоката). Разпоредбата е императивна и клаузи в договорите, които й противоречат, са нищожни. В исковата молба не се твърди, че заплатените с кредита стоки са предоставени на ответника, съответно не са и представени доказателства за това. Представената по делото фактура е доказателство за извършеното плащане с кредита, но не и за доставяне на стоката на купувача (в случая на ответницата). Проведено е и успешно насрещно доказване от ответницата, че поръчаните стоки изобщо не са й били доставени, въпреки че многократно от нейна страна са правени опити за финализиране на сделката. Тъй като по делото не се установи да е настъпил един от основните правопораждащи факти за претенцията на ищеца, а именно заплатените с кредита стоки да са предоставени на ответника и не са налице доказателства това реално да е сторено, искът за главница се явява неоснователен. При неоснователност на главния иск, неоснователни се явяват и акцесорните искове за възнаградителна и мораторна лихва. По разноските: При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника се следват претендираните разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК, както следва: 600 лева – адвокатско възнаграждение. Претендираните разноски са доказано сторени с оглед представения договор за правна защита и съдействие / като съдът намира бланкетното възражение на насрещната страна за прекомерност на договорения адвокатски хонорар за немотивирано и неоснователно. Ето защо на ответника ще бъдат присъдени направените по делото разходи на обща стойност 600 лева или 306,78 евро. Предвид изложените съображения, съдът