Решение № 1372 от 20.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4012/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110204012 по описа за 2025 година прие следното : Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72 ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи – образувано по жалба на Д. Г. Й . срещу заповед за задържане на жалбоподателя рег. № 22 7зз- 278/ 23.02.2025 г., издадена от полицейски орган при 03 РУ СДВР. С жалбата и в съдебно заседА.е се претендира отмяна на оспорения административен акт, като се излагат съображения, които по съдържА.ето си представляват възражения за наличие на основА.я за отмяна на административния акт по чл. 146 т.2 АПК - липса на мотиви , обосноваващи разпоредителната част на акта, представляваща нарушение на установената форма и чл. 146 т. 3 АПК - съществено нарушение на административнопроизводствени правила поради липсата на осигурена възможност за адвокатска защита при задържането и липса на възможност за запознаване със заповедта за задържане . Ответникът А. Ф. - полицейски орган при 03 РУ СДВР се представлява от юрисконсулт. Представителят оспорва изцяло основателността на жалбата с писмени съображения , представени в съдебно заседА.е . Поддържат се съображения в следния смисъл : Жалбоподателят е задържан на основА.е чл.72 ал.1 т. 7 от ЗМВР от полицейски орган при СДВР в изпълнение на правомощията му. Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл. 72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от обстоятелствата би могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая е предприето с цел - преустановяване на престъпление и нарушение на обществения ред и семеен скандал . При приложението на нормата на чл. 72 ал. 1 от ЗМВР законът не изисква полицейският орган да дава точна правна квалификация на извършеното деяние, достатъчно е да посочи основА.ето , на което се задържа лицето и в достатъчна степен фактическите основА.я, обосноваващи задържането. В заповедта, с която жалбоподателят е задържан, на осн. чл. 74 ал.2 т.2 от ЗМВР са изложени фактическите и правните основА.я за това. Посочването на тези обстоятелства представлява излагане на мотиви и обосновава законосъобразното издаване на акта. В административния акт изрично е записано основА.ето за задържането и за това основА.е към заповедта за задържане са представени докладна - записка от полицейския служител , издал заповедта и писмени сведения от съседите на задържаното лице , подали сигнал срещу действията му . С това оспорената заповед се явява мотивирана в достатъчна степен, не е нарушено правото на жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е огрА.чено правото му на лична свобода. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление или нарушение . Тя може да се възпроизвежда в съпътстващи докладни записки и други документи . В този смисъл Тълкувателно решение № 16 / 1975 г. на ВС ; ППВС №4 /1976г , ТР 4 /2004г на ВАС , ТР 1 /2006г на ВАС . Фактическите основА.я, мотивиращи заповедта, следва да обосновават само предположение за извършено неправомерно престъпно деяние , а не категоричен извод за извършването на такова. В приложените материали има достатъчно данни , сочещи, в съответствие практиката на ЕСПЧ по чл. 5 КЗПЧОС , на необходимост от задържането на лицето в защита на надделяващ пред личната свобода обществен интерес. В случая се установява, че към момента на издаване на процесната заповед са съществували достатъчно данни, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя , конкретни данни, обосноваващи необходимостта от задържането в обществен интерес. Прилагането на оспорената мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и съобразно обстоятелствата е пропорционална. Задържането е било оправдано от гледна точка на съразмерност на налаганото огрА.чение с необходимостта за постигането на законовата цел. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При основателност на жалбата претендира се прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С. Р. П., редовно призована, не участва в производството по делото . По отношение на фактите по делото : Софийски районен съд , след като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства и на основА.е чл. 168 ал. 1 АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвА.я административен акт, прие за установено следното като факти по делото: От представено л. 47 удостоверение от ръководител при СДВР се установява , че издалият процесната заповед служител на СДВР към датата на заповедта заемал длъжността - старши полицай в група "Охрана на обществения ред" към 03 РУ при СДВР . С оспорената заповед за задържане в 00:30 часа на 23. 02. 2025г ответникът заповядал задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа на основА.е чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР - с твърдение за данни за извършено престъпление и нарушение на обществения ред и за семеен скандал . Според отразеното в заповедта жалбоподателят е освободен в 17 часа на 23.02. 25г . Заповедта , съдържаща и указА.е за правото на жалба, е предявена и подписана от жалбоподателя и жалбоподателят получил копие от нея . При задържането му на жалбоподателя е извършен обиск и е съставен протокол от същата дата за това . Съставена е на 23.02. 25г. 00:30 часа декларация по чл. 74 ал.3 ЗМВР за запознаване на задържаното лице с правата му по време на задържане по чл. 74 ал.2 т. 6 ЗМВР , а видно от част втора на декларацията жалбоподателят отказал да подпише декларацията . С оглед на това изпълнени от полицейските оргА. са задълженията по посочената декларация за осигуряване изисквА.ята по чл. 74 ал.7 ЗМВР за връчването на екземпляр от документа на жалбоподателя и за осигуряване на възможност на осн. чл. 72 ал.5 ЗМВР и чл.74 ал.2 т.6 ЗМВР за искане за уведомяване на избран близък на задържаното лице и избран от него адвокат. С това изпълнени от полицейските оргА. са задълженията за осигуряване на възможност за запознаване на задържаното лице с правата му по време на задържане. След отказа на жалбоподателя да окаже необходимото съдействие за упражняване на правото му на защита по време на задържане документите , съдържащи фактическото основА.е за издаване на обжалваната заповед , не са предявени на жалбоподателя. Установява се от представените материали , че заповедта за задържането е вписана в регистъра по чл. 74 ал.6 ЗМВР - книга за задържА.те лица . Като правно основА.е за издаване на процесната заповед за задържане е посочена разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР , а като фактическо основА.е – представените по делото докладна - записка от 23.02. 2025г от полицейския служител , издал заповедта и писмени сведения от съседи на задържаното лице , подали сигнал срещу действията му . В докладната - записка е посочено , че жалбоподателят е задържан след проверка по сигнал ,при която било установено , че същият е в нетрезво състояние и съседи на местоживеенето му потвърдили ,че жалбоподателят редовно малтретира дъщеря си и че процесната вечер се чували писъци от дъщерята на жалбоподателя . Според писмените сведения на съседите хх , представени в съдебното производство за установяване на фактическото основА.е на заповедта, жалбоподателят злоупотребявал с алкохол , нееднократно проявявал физическа агресия към дъщеря си и това се случило отново на процесната дата през нощта. Пиян, жалбоподателят викал във входа, удрял, ритал и повредил асансьора , блъскал, ритал и плюел по съседни врати, крещял на дъщеря си , изкъртил касата на собствената си врата . След това от жилището му се чували писъци от дъщерята на жалбоподателя. При така установеното като факти от правна страна съдът прие следното : Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт по чл. 21 АПК , подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност , депозирана е в законовия срок и от лице с правен интерес от оспорването, засегнато неблагоприятно от административния акт. Поради това жалбата е допустима. Разгледана по същество , жалбата е неоснователна по следните съображения . Според чл. 168 ал. 1 АПК при проверката за законосъобразност на оспорения административен акт съдът проверява съответствието с всички изисквА.я на чл. 146 АПК - актът да е издаден от компетентен орган и в установената форма, при издаването му да се спазени административнопроизводствените правила и относимите материалноправни разпоредби , актът да е съобразен целта на закона. В съответствие с изискването относно формата на административния акт по чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК актът следва да и м а мотиви относно фактическите и правни основА.я, обосноваващи разпоредителната му част. Административният акт следва да съответства на целта на закона. Според материалноправните изисквА.я за законосъобразност на административния акт по чл. 4 ал.2 АПК и чл. 6 АПК административният акт се издава за целите, установени в закона и той и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая по делото в съответствие с чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР заповедта за задържане следва да установява фактическото и правно основА.е за реализиране на правомощието на полицейските оргА. по чл. 72 от ЗМВР да задържат лица . Задържането като принудителна административна мярка следва да отговаря на основния принцип за пропорционалност, възприет от законодателя при прилагане на всяко огрА.чение на основни права и свободи. Според чл. 30 от Конституцията на РБ , установяващ конституционно гарантирано право на граждА.те на лична свобода и неприкосновеност, компетентните държавни оргА. могат да задържат граждА.н само в изрично посочените от закона неотложни случаи. Задържането с правно основА.е чл.72 ал. 1 ЗМВР има превантивна цел - да се предотврати или преустанови неправомерното нарушаване на обществения ред в държавата . Практиката на Европейския съд по правата на човека по чл.5 ал.1 б. в от КЗПЧОС изисква лицата да се задържат не по общо и абстрактно подозрение , а по обосновано за обективен наблюдател подозрение за извършено конкретно общественоопасно деяние. Обосноваността на акта - основА.е за задържането обуславя законосъобразността на задържането и е гаранция за спазване принципа по чл.5 ал.1 от КЗПЧОС за защита на индивида от произвол. Задържането не може да е акт на произволна принуда , то трябва да е обосновано с конкретни факти, обективно сочещи на връзка между задържА.я и конкретно общественоопасно деяние . Недопустимо е основА.ята за налагане на принудителната мярка - задържане да се предполагат. Този смисъл са указА.ята в Решението на ЕСПЧ по делото "Петков и Профиров срещу България” (Petkov and Profirov v. Bulgaria (applications nos. 50027/08 and 50781/09). С решение от 25.05. 23г по дело С -608/21 по преюдициално запитване на българска юрисдикция на основА.е член 267 ДФЕС Съдът на Европейския съюз е дал тълкуване относно - Директива 2012/13/ЕС — Право на информация в наказателното производство — Член 6 — Право на информация относно обвинението — Член 7 — Право на достъп до материалите по делото — Ефективно упражняване на правото на защита — Член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на свобода и сигурност — Съобщаване на основА.ята за задържане на заподозряното лице или обвиняемия в отделен документ — Момент, в който трябва да се извърши това съобщаване . В решението СЕС е приел следното тълкуване : Пар.44 - Член 6 от Директива 2012/13 ЕС предвижда задължението за държавите членки да информират заподозрените лица или обвиняемите за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени и тази информация следва да се предоставя „незабавно“ и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита. Пар. 49 - Когато заподозрените лица или обвиняемите са арестувА. или задържА., целта да се гарантира справедливостта на производството и да се позволи ефективното упражняване на правото на защита изисква тези лицата да имат възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането или ареста си, да постигнат преразглеждане на задържането или да поискат временно освобождаване, когато и доколкото правото на такова освобождаване съществува в съответната държава членка. За тази цел те трябва да разполагат незабавно с основА.ята за задържането или ареста си. Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13ЕС предвижда съобщаването на тези основА.я, а член 7, параграф 1 от нея изисква документите, които са съществени за ефективно обжалване на законосъобразността на ареста или задържането, да бъдат предоставени на задържаното или арестуваното лице или на негов адвокат. Пар. 55 - Това тълкуване на член 6, параграф 2 от Директива 2012/13ЕС се потвърждава от практиката на Европейския съд по правата на човека по член 5 от КЗПЧОС . Този съд вече е постановил, че всеки, който има право да подаде жалба с цел бързо произнасяне по законосъобразността на неговото задържане, не може да се възползва ефективно от това право, ако не бъде уведомен в най-кратък срок и в достатъчна степен за мотивите за лишаването му от свобода . Пар. 56 - Същият съд приема, че член 5, точка 2 от КЗПЧОС прогласява основната гаранция, че всяко арестувано лице трябва да знае основА.ята за задържането си и задължава да се уведоми такова лице, на прост и достъпен за него език, за правните и фактическите основА.я за лишаването му от свобода, за да може то да оспори законосъобразността на същото пред съд по силата на точка 4 от посочената разпоредба. Това лице трябва да разполага с тези сведения „незабавно“, но служителите, които го лишават от свободата му, могат да не му ги предоставят изцяло веднага. За да се определи дали лицето е получило достатъчно сведения и достатъчно рано, трябва да се вземат предвид особеностите на конкретния случай. Пар. 58 - Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна уредба, според която основА.ята за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. Пар.74 - Член 7, параграф 1 Директива 2012/13ЕС изисква на арестуваното или задържаното лице или на негов адвокат да се предоставят документите, които са съществени с оглед на ефективното оспорване на законосъобразността на неговия арест или задържане, допълвайки по този начин задължението за информиране, предвидено в член 6, параграф 2 от Директива 2012/13. Член 7, параграф 1 обаче се прилага за всяко арестувано или задържано лице, на който и да било от стадиите на наказателното производство, и следователно независимо от правния статут, който националното право предоставя на това лице. Пар. 75 - При липсата на достатъчно информация в заповедта за задържане относно основА.ята за това задържане, изисквана от член 6, параграф 2 от Директива 2012/13, и при липсата на предвидения в член 7, параграф 1 от тази директива достъп до документите, които са съществени за ефективното оспорване на законосъобразността на ареста или задържането му, лице, което като XN е задържано, тъй като е заподозряно в извършването на престъпление, е лишено от достатъчно информация, за да може да оспори ефективно законосъобразността на задържането си. Пар.76 - Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основА.ята за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описА.е на релевантните факти, известни на компетентните оргА., сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване. Съобразно изложеното съдът прие следното относно спора по делото: Оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен орган - полицейски орган по чл. 72 ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 57 ал. 1 ЗМВР в пределите на материалната му компетентност по чл. 72 ЗМВР . Представено е удостоверение за това , че към датата на издаване на процесната заповед ответникът по делото е бил назначен със заповед от 15. 02. 2024г. на директора на СДВР на длъжност - старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "ОхрА.телна полиция“ към 03 РУ СДВР. При проверката за законосъобразност съдът установи , че при издаване на административния акт е спазена установената писмена форма по чл. 59 ал.2 АПК с посоченото в разпоредбата съществено съдържА.е на акта. Посочени са правното основА.е за издаване на акта - чл. 72 ал.1 ЗМВР , индивидуализиращи данни за издателя на акта и задържаното лице , данни за времето на задържането, редът и срокът за обжалване на акта . Посоченото правно основА.е за издаване на акта - чл. 72 ал.1 ЗМВР / ДВ бр. 48/23г / неточно е конкретизирано в обжалваната заповед с посочване на т. 7 на чл. 72 ал.1 ЗМВР като конкретно основА.е за издаване , а именно - издаване в други случаи, определени със закон , извън изрично изброените в чл. 72 ал.1 ЗМВР , вместо т. 3 на чл. 72 ал.1 ЗМВР , която съответства на фактическото основА.е за издаване на акта - задържане на лице , което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност . Посочената неточност, при отчитане вярното посочване на чл. 72 ал.1 ЗМВР за правно основА.е за издаване на акта , сама по себе си не огрА.чава реално възможността за защита срещу обжалваната заповед , поради което и не се явява основА.е за отмяната й . В съответствие с разясненията в Тълкувателно решение № 16 / 1975 г. на ВС съдът прие , че посоченото вече фактическо основА.е за издаване на обжалваната заповед - докладна - записка от 23.02. 2025г от полицейския служител , издал заповедта и писмени сведения от съседите на задържаното лице , подали сигнал срещу действията му , указва мотивите за издаване на административния акт , поради което е установено , че фактическото основА.е и мотивите за административния акт са съществували към датата на постановяване на заповедта . При проверката за законосъобразност на обжалваната заповед съдът установи , че п р и издаване на административния акт не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изпълнена при издаването на обжалвА.я административен акт е процедурата по чл. 74 ал. 3 – 7 ЗМВР за разясняване правата на задържаното лице по чл. 74 ал.2 т. 6 ЗМВР . С това изпълнени от полицейските оргА. са задълженията за осигуряване на възможност за запознаване на задържаното лице с правата му по време на задържане. Жалбоподателят не оказал необходимото съдействие за упражняване на правото му на защита по време на задържането и документите , съдържащи фактическото основА.е за издаване на обжалваната заповед , не са му предявени за запознаване . При проверката за законосъобразност на процесната заповед във връзка с предявяването на фактическото основА.е за издаването й - съдът прие , че не е допуснато нарушение на процедурата , предвидена за издаване на акта , тъй като отказът на задържаното лице за оказване на необходимото съдействие за запознаване с правата му по време на задържане обективно се явява отказ за получаване и на информацията за основА.ята за задържането . С оглед на това съдът прие ,че не е било необходимо отделно удостоверяване на отказ на задържаното лице за оказване на необходимото съдействие за предявяване на допълнителните материали относно основА.ето за задържането . Съобразно изложеното не е нарушено изискването на чл. 74 ал.4 ЗМВР информацията по ал. 2 и ал. 3 относно основА.ята за задържането и правата на задържаното лице да се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните потребности . Изискването на чл. 74 ал.4 ЗМВР съответства на изискването на чл. 5 пар. 2 от КЗПЧОС - на всеки арестуван незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основА.ята за арестуването му и всички обвинения , които му се предявяват . Посоченото изискване съответства на изискването на чл. 6 и чл. 7 от Директива 2012/13 ЕС на Европейския парламент и Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство , съдържА.ето на които изисквА.я е разяснено в цитираното решение на СЕС от 25.05. 23г по преюдициално запитване по дело С -608/21 . Според тези изисквА.я - на арестуваното или задържаното лице или на негов адвокат следва да се предоставят документите, които са съществени с оглед на ефективното оспорване на законосъобразността на неговия арест или задържане и това допълва задължението за информиране, предвидено в член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 и се прилага за всяко арестувано или задържано лице, на който и да било от стадиите на наказателното производство, и независимо от правния статут, който националното право предоставя на това лице. По отношение изискването за съответствие с материално - правните разпоредби съдът прие следното : Съгласно чл. 72 ал. 1 от ЗМВР полицейските оргА. могат да задържат лице в посочените в разпоредбата случаи с цел да се предотврати или преустанови неправомерно нарушаване на обществения ред в държавата . Задържането на основА.е посочената разпоредба, представлява принудителна административна мярка по чл. 22 от ЗАНН, която има за цел, в условията на неотложност , да се предотврати или преустанови неправомерното нарушаване на обществения ред. Разпоредбата предполага наличието на данни, които обосновават основателно предположение, че задържаното лице е извършило конкретно неправомерно деяние , нарушаващо обществения ред или застрашава обществения ред с непосредствено противоправно поведение. Съгласно чл. 142 ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му , поради което данните , обосноваващи посоченото основателното предположение , следва да са установени към момента на разпореждането за задържането на заподозряното лице. Оценката на данните за застрашаване на обществения ред от заподозряното лице се извършва от административния орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на посочената принудителна административна мярка не се изисква да са събрА. доказателства, установяващи по категоричен начин вина за извършено престъпление , не е поставено изискване и за това данните, обосноваващи предположението за авторство на общественоопасно деяние , да са достатъчни по см. на НПК за вземане на мярка за неотклонение „ задържане под стража“ . Това , тъй като дейността на полицейските оргА. съгласно чл. 6 и чл. 67 от ЗМВР включва широк кръг правомощия , възложени при условията на оперативна самостоятелност , за охрана на обществения ред , а гаранцията за правата на засегнатите лица при задържане при условията на неотложност от полицейски орган е незабавният контрол от орган на съдебна власт , предвиден в чл. 30 Конституцията на РБ . Според чл. 30 ал.3 КРБ - в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни оргА. могат да задържат граждА.н, за което незабавно уведомяват оргА.те на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност. Съобразно установеното , че информацията , постъпила към полицейските оргА. била , че поради алкохолна интоксикация жалбоподателят показвал тежки психични отклонения и с поведението си нарушавал обществения ред и излагал живота на други лица на явна опасност - съдът прие ,че заповедта за задържане по делото е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба, посочена като основА.е за издаване на акта - чл. 72 ал.1 ЗМВР / ДВ бр. 48/23г / , т.3 от разпоредбата . Изпълнено е изискването на чл. 6 АПК за съразмерност на огрА.чението на правата с преследваната от закона цел . Обсъденото фактическото основА.е на заповедта несъмнено е налагало извод, че задържането е оправдано и пропорционално огрА.чение за обезпечаване постигането на законовата цел . По изложените съображения не са налице отменителни основА.я по чл. 146 АПК . Не е установено нарушение на чл.5 ал.1 КЗПЧОС . Оспореният административен акт следва да бъде потвърден . По отношение на разноските: Съобразно изхода на делото на основА.е чл. 143 ал.3 АПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на административния орган по делото в съответствие с чл. 14 от Наредбата за заплащането на правната помощ - в минимален размер 120лв. По тези мотиви съдът на осн. чл. 145 и сл. АПК и чл. 72 ЗМВР