Решение № 94 от 24.2.2026 г. на Районен съд - Монтана по дело № 1515/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК. Ищецът, "В.К., със седалище и адрес на управление •••••••••••, Булстат •••, представлявано от Управителя инж. В. И., е предявило иск ПРОТИВ: П. И. П., ЕГН ••••••••••, от •••••••••••••• и ЦЕНА НА ИСКА: 936.71лв. В исковата си молба твърди, че П. И. П. е неизправен длъжник потребител на В.К., съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. № 20251630100•••/2025г., ІІІ състав по описа на Районен съд - гр. Монтана. До 06.02.2025г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 936.71лв. за имот, находящ се в ••••••••••••••, като в сумата е включена главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството. Задължението представляващо главница е за периода от 04.04.2022г. до 02.12.2024г., като претендираната законна лихва е за периода от 05.05.2022г. до 06.02.2025г. Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно който при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия. Общите условия на В.К. са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/ 11.08.2014г. С оглед на гореизложеното за В.К. е налице правен интерес да предяви граждански иск за посочените суми. Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че П. И. П. следва да заплати на В.К. сумата 936.71лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница - 792.46лв. и лихва -144.25лв. към 06.02.2025г., съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, както и да присъдите направените в производството разноски. Ответникът, П. И. П., ЕГН ••••••••••, от ••••••••••••••, чрез назначения особен представител адвокат А. М., вписан в АК – Монтана, в срока, предвиден за отговор взема становище. Счита, че така депозираните искове са допустими, но неоснователни и недоказани, като претендираните суми не се дължат от ответника. По отношение на издадените квитанции за претендирания период и претендираната мораторна лихва върху начислените суми, счита, че не се дължи тяхното заплащане предвид на следното: Според чл. 32, ал. 1 и 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, данните от които се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път, а според чл.35, ал.1 и 2 от същата Наредба № 4/14.09.2004 г., показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м. за период, определен в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, като когато този период е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите, количеството вода се изравнява от него в съответствие с реалното потребление. Такова задължение на ищеца е уговорено и в чл.23, ал.1, т.2 и ал.3 от общите условия на договора между страните, според които, показанията на водомерите на водопроводните отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от 3 месеца за потребители по чл.3, т.1 от ОУ, като ответника, които ползват предоставените от ищеца ВиК услуги за питейно – битови нужди, като в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета, като след отчитане показанията на водомерите, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 23, ал. 4, изр. 2 ОУ). При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел (чл. 24, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49 ОУ - по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с. По делото няма данни да са извършвани нито едно от гореизброените задължения на ищцовото Дружество. Нещо повече, по делото няма данни ответникът да е отказвал достъп до имота. Счита, че ищецът не е изпълнил гореизложените условия. Налице е неизпълнение на задълженията по договора на ищцовото дружество, което води до невъзможност обективно да бъдат установени количествата вода, които са изразходвани от ответника. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изискано е и приложено частно гражданско дело № ••• по описа на Районен съд Монтана за 2025 година. Допусната е и назначен съдебно –икономическа експертиза, изпълнен от вещото лице И. А., приета от съда и не оспорена от страните. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства: Искът е допустим – предявен в предвидения едномесечен срок от получаване съобщение за предявяване на установителния иск съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, след проведено успешно заповедно производство по реда на чл.410 ГПК – на 08.05.2025 година е получено съобщението, а исковата молба е депозирана на 09.06.2025 година пред Районен съд Монтана в едномесечния преклузивен срок. / 08.05.2025 година е ден неделя/. Предявен е иск за установяване съществуване на вземането към 07.02.2025 година от потребител – неизправен длъжник към дружеството В.К.. Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е основателен. Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и следващите от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса. Предявява се по общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземането. И когато кредиторът избере да реализира правата си по реда на заповедното производство и ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск по чл. 422 от ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане в резултат на успешно проведено заповедно производство. Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът. При предявен иск по чл.415 ал.1 ГПК в предвидения от закона срок, предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят ще може да се снабди с изпълнителен лист и това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.415 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл.414 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № ••• по описа на Районен съд Монтана за 2025 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 ГПК. Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск. Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основа своите искания или възражения. В конкретният случай безспорно е установено, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх. № 1603 от 07.02.2025 година е налице задължение от страна на П. И. П., от град Монтана, по отношение на ищеца, тъй като е потребител на В.К. и е натрупал задължение в общ размер от 936.71 лв. за имот, находящ се в град Монтана, като частен потребител. Във становището си по размера на предявения иск, заявено от назначения особен представител на ответника в настоящия процес в проведено съдебно заседание, с което го оспорва, не се спори да е абонат и потребител на тази услуга. Оспорването е досежно начина на отчитане на потребената вода, с доводи, че същото не е обективно и не установява количеството потребена вода. Начина на формиране и издаване на фактурите е в разрез с утвърдените общи условия на Наредба № 4/2004 г. По делото са представени и приети Справка за недобора на частен абонат, Извлечение от Сметка 411 „Клиенти”, заверен препис от Карнет книга за абонатен № •••, които отразяват един резултат от извършени вече услуги и верността им може да бъде оспорена по надлежния съдопроизводствен ред. Ответникът въведе спор относно стойността на услугите и начина на отчитане и начисляване. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради – етажна собственост – по общия водомер на водопроводното отклонение. При така установеното фактическо положение и в приложение на цитираните по-горе правни норми, съдът прави следните изводи: Чл. 3 от Наредба № 4 определя кръга на потенциалните абонати на водоснабдителните дружества, но кой от всички тях ще се счита за потребител на услугите им за всеки конкретен случай, се преценява на базата на допълнителни критерии, извлечени от същия нормативен акт. На първо място, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 3 от Наредба № 4 за заплащане на консумирана вода за процесния имот, засечена от индивидуален водомер, тя би следвало да е подал писмена молба и да е сключила писмен договор /лично или чрез представител/ с ищцовото дружество за услугите, които то предлага/ разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4, задължаваща оператора да сключва договори за осъществяваната дейност/. В казуса за наличието на такива създадени по инициатива на ответника отношения ищецът няма дори твърдения, защото го счита за свой длъжник единствено и само поради правата му на обитател върху недвижимия имот, като частен абонат. Ответникът е включен като абонат в партидна книга, отредена за водоснабдения терен, за което са налице безспорни доказателства, че е абонат и потребител на ищцовото дружество. В приложената карнет – книга, а и от констатациите на вещото лице, които съдът възприема изцяло, като дадени обективно, компетентно и безпристрастно, без да е заинтересовано от изхода по делото, безспорно се установи, че в периода 05.05.2022 година до 06.02.2025 година е вписано служебно отчитане. За целия период на отчитане е вписано в карнет – книгата – служебно. В Закона за водите, съгласно чл. 203 от Закон за водите /, ДВ брой 67 от 27.07.1999 година, в сила от 28.01.2000 г., с изм. и допълнение ДВ бр.81 от 2000 г., изм., бр.84 от 2003 г., бр.59 от 2007 г., последно изменение ДВ брой 95 от 29.11.2016 г., но не касаещ този текст от закона/, потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 от ГПК независимо от размера на задължението. В полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал.1 от ГПК, то за В.К. е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми. Взаимоотношенията между страните в настоящото производство се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /аргумент чл. 288 от ТЗ/. Сключения между тях договор е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е било да водоснабди имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С извършването на посоченото действие - водоснабдяване на имота, неоспорено от ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и да заплати цената й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът в качеството му на В.К. е предоставял на П. П., в качеството му на потребител услуга - водоснабдяване на обект, представляващ жилище - апартамент, находящо се в ••••••• за периода от 04.04.2022 г. до 02.12.2024 г., която услуга ответникът не е заплатил в съответствие с договорните си задължения. Според разпоредбата на чл. 11 т.1 от ЗВ, водата в Република България е публична държавна собственост, а водностопанските системи и съоръжения на територията на общините са собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество - чл. 19 т.4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост "оператори". В обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ищцовото дружество е оператор по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В това свое качество то поддържа и експлоатира водопроводната и канализационна системи на територията и на град Монтана. Според посочената нормативна уредба измерването на разхода на вода става по показанията на редовен водомер - пломбиран с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с номер, тариран, изправен. А в конкретния случай това не е така и е безспорно установено по делото, че в периода от водомера в този имот не е бил повреден и дружеството. Налице е и кореспонденция между абоната – длъжник и дружеството – доставчик за осигуряване достъп до имота и реално отчитане на сумите. Длъжникът с поведението си и отправяните писма до управителя на дружеството сочи на действително присъствие в имота и потребление от негова страна. В обобщение на изложеното съда приема, че предявената против П. И. П. претенция на дружеството е основателна и следва да бъде уважена. Разпитаната в качеството на свидетел Р.Р., инкасатор на абоната установява, че в периода е обслужвала района, в който се намира имота на ответника и въпреки опитите да извърши реално проверка, не е могла да го направи поради нежеланието на абоната да осигури достъп до имота си, респективно водомера. Предвид изложеното следва да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № •••/2025 г. по описа на Районен съд Монтана, както е заявено и прието в мотивите по-горе, ведно със законната лихва от предявяване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. При този изход на делото и съобразно чл. 78 ал. 1от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на заповедното и настоящето дело разноски, за довнесената държавна такса и възнаграждението на вещото лице и юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, съдът